Присъда по дело №371/2022 на Районен съд - Ботевград

Номер на акта: 2
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Недко Цолов Петров
Дело: 20221810200371
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 8 август 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 2
гр. Б., 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н.Ц.П.
при участието на секретаря И.С.Т.
като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Наказателно дело частен характер №
20221810200371 по описа за 2022 година
въз основа на доказателствата по делото и закона:
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ц. Г. Ц. - роден на *** година в гр.Б., българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., обл.Софийска,
ул.*** *** вх*** ет*** ап.*** със средно-специално образование, работещ
като управител на *** „***“ ЕООД, неосъждан, с ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че на 11.03.2022г. около 21.35 часа, на АМ
Хемус, в района на 39 км., с посока на движение гр. Варна, разгласил позорни
обстоятелства за Ф. Ц. В. – вписал в полето за възражения на АУАН бланков
№ ***г. „Служителите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно
състояние или под въздействието на упойващи вещества“, като деянието е
извършено по отношение на длъжностно лице при изпълнение на службата
му-Ф. Ц. В. изпълнявал служебните си задължения като младши инспектор в
група КПДГА, сектор Пътна полиция на Областна дирекция на вътрешните
работи София, МВР, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за извършеното престъпление
по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия Ц. Г. Ц. /с установена
по делото самоличност/, да заплати на Ф. Ц. В., с ЕГН: **********, сумата в
размер на 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
1
извършване на престъплението-11.03.2022г., до окончателното й изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за разликата до пълния предявен размер от
7 500 лв., като неоснователен.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК определя държавна такса за уважения граждански иск в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК подсъдимия Ц. Г. Ц. /с
установена по делото самоличност/, да заплати в полза на Държавата по
бюджета на Съдебната власт, по сметка на Районен съд-Б. сумата от 80
/осемдесет/лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.4 във вр.с ал.3 от НПК подсъдимия
Ц. Г. Ц. /с установена по делото самоличност/ да заплати на Ф. Ц. В. /с
посочена по-горе самоличност/ сумата от 812.00 /осемстотин и дванадесет
два/ лева - разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, както и държавна такса от по 5 /пет/ лева за съответния
брой служебно издавани изпълнителни листове.
Присъдата може да бъде обжалвана в 15-дневен срок от днес пред Софийски
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по н.ч.х.д. № 371/2022 г. по описа на РС Б.

Делото е образувано по тъжба на Ф.Ц.В. срещу Ц.Г.Ц., за това, че на
***г. около 21.35 часа, на АМ Хемус, в района на 39 км., с посока на
движение гр. Варна, разгласил позорни обстоятелства за Ф.Ц.В. – вписал в
полето за възражения на АУАН бланков № ***г. „Служителите съставили
настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействието
на упойващи вещества“, като деянието е извършено по отношение на
длъжностно лице при изпълнение на службата му-Ф.Ц.В. изпълнявал
служебните си задължения като младши инспектор в група КПДГА, сектор
Пътна полиция на Областна дирекция на вътрешните работи София, МВР -
престъпление по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.
Преди даване ход на съдебното следствие съдът e приел за съвместно
разглеждане граждански иск, предявен от Ф.В. срещу Ц.Ц., за сумата от 7 500
/седем хиляди и петстотин/ лева, представляващи обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди от престъплението, платими ведно със
законната лихва, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумите по
главницата, и е конституирал тъжителя като граждански ищец.
В съдебно заседание тъжителят Ф.В., лично и чрез своя повереник,
поддържа повдигнатото обвинение.
В проведените прения пред настоящата съдебна инстанция повереникът
на частния тъжител и граждански ищец пледира за постановяване на
осъдителна присъда срещу Ц.Ц., както и за уважаване на гражданския иск.
Предлага подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал,
като намира, че той подкрепя обвинението. Счита, че Съдът не следва да
взима под внимание твърдението на подсъдимия е, че това което го е
разстроило / че е трябвало да му бъде направен компромис от полицейските
служители/, не намира никакво законово основание, което да накара или да ги
наведе да направят такъв компромис. Според защитника фактът, че
подсъдимият, който е опитен професионален шофьор, се движил в забранен
участък от магистралата, поне 10 км. от началото на забраната,
демонстрирайки явно незачитане на правилата на ЗДвП, без да се съобразява,
че тези правила са за всички и не съществува каквото и да е основание да се
направи изключение от полицаите единствено и само за него. Прави извод, че
след като подсъдимият не е възразявал срещу нарушението или срещу начина
по който е установено това нарушение, следователно е изписал текста само и
единствено да предизвика създаването на неудобство и дискомфорт на
полицейските служители, което действие не можело да се обясни, с това, че е
бил ядосан или не е бил съгласен с техните действия. Претендира
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия Ц.Ц. изразява несъгласие с фактите
посочени в тъжбата и в пледоарията на повереника на Ф.В.. Намира
1
повдигнатото с тъжбата обвинение за недоказано, поради което подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен и оправдан, а предявеният против него
граждански иск-отхвърлен. Според защитата е безспорно установено, че
подсъдимият е поискал съдействие от полицейските служители, не да бъде
избегнато неговото санкциониране, а да му се даде възможност да достави
товарите, с които е бил натоварен, тъй като при недоставяне в определен срок,
възниквали вреди, които е трябвало да бъдат обезщетени от него. Твърди, че
полицаите са проявили грубо и неуважително отношение към подзащитния й,
понеже отказали да му съдействат по всякакъв начин и поведението и
държанието им не е съответствало на поведението, което би следвало да имат
полицейски служители, а именно за съдействие за намиране на решение в
конкретната ситуация. Счита, че написаното от подсъдимия в АУАН
възражение съдържа две алтернативни възможности, относно поведението и
отношението на полицейските служители. Първата - че служителите са във
видимо неадекватно състояние, а втората - предполагаема от подзащитния й
възможност, че са бил под въздействие на упойващи вещества. Това
отразявало личното впечатление и преценка, относно поведението и
отношението на полицейските служители, която преценка съдържала две
изключващи се хипотетични предполагаеми възможности, които се намират в
условията на алтернативност. Акцентира, че изявлението, което е направил
подзащитния й, е в следствие на упражнение на правото му на защита по
съставения акт, като така е изразил възмущението си от държанието и
поведението на тъжителя и неговия колега, и съдържало неговото лично
отношение към поведението и отношението на тъжителя и неговия колега и
няма за цел да разгласява неверни позорни обстоятелства. Претендират
разноски, съобразно представен договор за правна зашита.
Подсъдимият, Ц.Ц., в лична защита, се придържа към казаното от
защитника си. Моли да бъде оправдан. В дадените в хода на производството
обяснения, заявява, че е невинен и по никакъв начин не е искал да навредя на
полицейския служител и неговия колега. Изтъква, че в чужбина имал подобен
случай, в който негов шофьор, при подобно нарушение, не бил санкиониран
от полицаите, а бил само предупреден, което било огромен жест от полицаите
в чужбина и нашите служители на реда имали много какво да учат от
колегите си навън.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Ц.Г.Ц. е роден на *** година в гр.Б., българин, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б., обл.Софийска, ул.*** ***
вх*** ет*** ап***, със средно-специално образование, работещ като
управител на Транспортна фирма „***“ ЕООД, неосъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, с ЕГН: **********.
2
Частният тъжител Ф.Ц.В. работел на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОДМВР-София. Съвместно със свидетеля Н.Д.Д. /младши
експерт в ОДМВР-София/, изпълнявал служебните си задължения като
автопатрул на АМ „Хемус“, в района от 14 км до 71 км, за времето от 20.30
часа на ***г. до 08.30 часа на *** година. И двамата били облечени с формено
облекло на служители на МВР, със съответните отличителни знаци,
патрулната дейност се извършвала със служебен автомобил. На *** г., около
21.35 часа, на АМ „Хемус“, в района 39 км, в посока към гр. Варна,
забелязали да се движи моторно превозно средство - товарен автомобил
марка "Рено" модел "Мидлум", с рег. № *** след знак за временна забрана за
движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен знак В4, в
изпълнение на заповед ***г. на АПИ. Това бил поводът полицаите да спрат за
проверка водача на автомобила. В хода на проверката установили
самоличността му /подсъдимият Ц.Г.Ц./, собствеността автомобила и
обстоятелството, че е с максимално допустима маса 17990 кг. На база
установеното от полицаите частният тъжител съставил на подсъдимия акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АД № ***г., за
това, че на *** г., около 21.35ч., на автомагистрала Хемус, в района на 39 км в
посока към гр. Варна управлява товарен автомобил "Рено Мидлум", с рег. №
*** собственост на фирма *** ЕООД, Булстат № ***, с максимално
допустима маса 17990 кг., като: Водачът навлиза след знак за временна
забрана за движение на товарни автомобили над 12.000 кг, въведена с пътен
знак В4, в изпълнение на заповед ***г. на АПИ, с което е нарушил чл. 6, т. 1
ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя, свидетеля при установяване
на нарушението Н.Д.Д., както и от подсъдимия, като последният в графата за
обяснения и възражения саморъчно изписал "Полицаите съставили
настоящия акт бяха във видимо неадекватно състояние или под въздействие
на упойващи вещества“.
При това те уведомили прекия си ръководител – свидетеля И.И.М. –
младши полицейски инспектор ОДМВР-София и дежурния в ОДЧ при
ОДМВР-София-23. На място били изпратени патрул от РУ- Б., на чиято
територия се развивало действието. Частният тъжител В. и свидетелят Д., в
присъствието на подсъдимия, били изпробвани на място за употреба на
алкохол с техническо средство - Алкотест дрегер 7510 № ARDM 0177, който
отчел отрицателен резултат от за концентрация на алкохол в издишвания от
двамата въздух. В 22.27 часа на ***г., на частния тъжител бил издаден и
талон за медицинско изследване за вземане на кръвна проба и урина.
Частният тъжител в 23.30 часа, същия ден, предоставил проби от кръв и
урина за изследване във ФСМП-гр. Б.. Видно от съдържанието на Протокол
рег. № **** от *** г. на токсикохимична лаборатория при ВМА, в кръвта и
урината на частния тъжител Ф.Ц.В., не се установява наличие на
алкохол(етанол) и наркотични вещества или техни аналози.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена от
3
събрания по делото доказателствен материал, а именно: самопризнанията на
подсъдимия Ц.Г.Ц., и подкрепящите самопризнанията доказателства и
доказателствени средства, дадени в хода на съдебно следствие: показанията
на св. Н.Д.Д., св. И.И.М. и К.И.Р.; акт за установяване на административно
нарушение серия АД № ***г.; докладна записка от ***г.; талон за
медицинско изследване № ***г.; фиш за спешна медицинска помощ; справка
за съдимост за подсъдимия; Протокол от токсикохимична лаборатория при
ВМА рег. № **** от *** г.; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози; таблица за получени сигнали в ОДЧ при РУ-Б.; ежедневна
ведомост за разстановка на силите и средствата за ***г. на АМ Хемус;
писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, с
приложени Заповед ***г. на АПИ, ведно със схема за Временна организация
и безопасност движението /ВОБД/ и др.
По отношение на съществените обстоятелства от предмета на
доказване, значими за правилното решаване на делото, съдът основа своето
убеждение, както от показанията на свидетеля Д., който е очевидец на
инкриминирания случай, св. М., така и от самопризнанието на подсъдимия.
Съдът прие, че свидетеля Д. добросъвестно излага фактите, които
непосредствено е възприел, и за които пази спомен след изминалия период от
време. Обстоятелството, че същия е страна - частен тъжител в друго
производство, срещу същия подсъдим, само по себе си не е основание за
съмнение в достоверността на неговите показания, като изходът на
настоящото производство не влияе на изхода на другото дело. Съдът намира,
че показанията на свидетеля Д. са подробни, последователни и логични.
Същите се отличават със стройност на изложението, вътрешна устойчивост и
убедителност, а и не на последно място не се опровергават от обясненията на
подсъдимия, който не оспорва обстоятелствата предмет на делото, а само
излага причините мотивирали го да напише инкриминираните думи в АУАН.
Показанията на свидетеля на защитата - Райчинов са неинформативни по
отношение авторството на деянието. Възпроизведените от този свидетел
фактически данни са източник на информация за факта-че на
инкриминираната дата подсъдимият е управлявал товарния автомобил и са в
подкрепа на обстоятелствата мотивирали подсъдимия да наруши ЗДвП.
Основно писмено доказателство в настоящото производство се явява
заверен препис от АУАН серия АД № ***г. Авторството и съдържанието на
отразените в него изявления са в основата на направените фактически изводи
за деянието, предмет на производството, обстоятелствата, при които е било
извършено-време, място, обстановка, както и за неговото авторство.
Съдът базира заключението си, че написаното от подсъдимия в
съставения му на *** г. АУАН, не съответства на истината, както на
показанията на свидетеля Д., така и на приложените Протокол с рег. № ****от
*** г. на токсикохимична лаборатория на ВМА.
4
Не следва да се споделя становището изразено в защитната пледоария
на адвокат З., за допуснати нарушения в реда на вземане на пробите от кръв и
урина на частния тъжител и в проведеното изследване за употреба на алкохол
или други упойващи вещества. Цитирания подзаконов нормативен акт -
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, предвижда нарочен ред задължителен единствено за установяване на
употреба от водачите на моторни превозни средство, и не намира общо
приложение във всяко наказателно производстсво. Спазването на установения
ред е елемент от състава на някои престъпления, например чл. 343б от НК, но
не и на престъплението клевета. Поради това, съдът не намира основания да
изключи от доказателствената съвкупност посочените писмени доказателства.
От заповедта на АПИ се установява, че към инкриминираната дата е
била налична временна забрана за движение товарни автомобили над 12 000
кг, въведена с пътен знак В-4 АМ на АМ Хемус, в района на 39 км в посока
към гр. Варна. От представените схеми на ВОБД на АПИ се установява, че
забраната е била разбираема за подсъдимия, тъй като встрани от пътя е имало
поставени не един пътен знак, а цели два пътни знака В4, като преди това е
имало поставени и много други такива указващи знаци на водачите на МПС
над 12 тона, че не следва да навлизат автомагистралата и навлизането е
забранено, а именно - пътен знак Ж7, пътен знак Ж5+Т1 на 250 метра преди
пътен знак В4 и пътен знак Ж5+Т1 на 500 метра преди пътен знак В4.
Всичките тези знаци са осигурявали очевидното им и своевременното им
разпознаване и възприемане от участниците в движението.
Изводът, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, съдът направи въз
основа на приобщената по делото актуална справка за съдимост.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови
осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както
авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние,
така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. В случая и
при тези несъмнено установени факти, от правна страна, се налага извод, че
подсъдимият Ц.Г.Ц. е осъществил състава на престъплението по чл. 148, ал.2,
вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК.
От обективна страна на ***г. около 21.35 часа, на АМ Хемус, в района
на 39 км., с посока на движение гр. Варна, подсъдимият е разгласил позорни
обстоятелства за Ф.Ц.В. – вписал в полето за възражения на АУАН бланков
№ ***г. „Служителите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно
състояние или под въздействието на упойващи вещества“, като твърдението
било адресирано към длъжностни лица, при изпълнение на службата им -
полицаи.
За да е налице извършено престъпление клевета от обективна страна
следва да се установи, че деецът е разгласил невярно позорно обстоятелство
5
за друго физическо лице. Позорния характер на разгласеното от дееца се
преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално
човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго.
Твърдението, че полицейски служител е във видимо неадекватно състояние
или под въздействието на упойващи вещества, по време на изпълнение на
служебните си задължения, безспорно го дискредитира в очите на останалите
членове на обществото, тъй като сочи, че съответното лице, само не зачита
правила за поведение, за чието спазване следва да следи по служба.
При клевета, чрез разгласяване на позорно обстоятелство, се излагат
неверни твърдения за оклеветеното лице, които го определят отрицателно и с
това уронват името, което то има в обществото. Тя може да бъде извършена
устно, писмено или в друга форма, която да позволява позорящите факти да
станат достояние на трети лица. В настоящия случай се установи, че
подсъдимият е написал в съставения му АУАН бланков № ***г., че
"Служителите съставили настоящия акт бяха във видимо неадекватно
състояние или под въздействието на упойващи вещества", като именно по
тази начин е осъществено разгласяването. Актът за установяване на
административно нарушение е годно средство за извършване на
оклеветяването, доколкото същия по правило е предназначен да стане
достояние на различни групи лица в хода на административно-наказателното
производство. За съставомерността на престъпленито по чл. 147, ал.1 от НК е
без значение броя на лицата, пред които се извършва оклеветяването.
Обстоятелството, че същите са потърсили защита на правата си, или че са
споделили за извършеното от подсъдимия, не означава, че полицейските
служител, а не подсъдимият са извършили разгласяването.
Освен това деянието е извършено по отношение на длъжностно лице по
смисъла на чл. 93, т.1, б. А от НК, каквото е бил без съмнение частния
тъжител Ф.Ц.В.. Фактът, че същия е заемал длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОДМВР-София, се установява от показанията на
свидетелите, от посоченото в АУАН длъжностно качество и писмени
доказателства. На следващо място несъмнено от всички събрани
доказателства се установява, че към момента на извършване на деянието
тъжителя е изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното
движение, с оглед на което доказана се явява и квалификацията на деянието
по чл. 148, ал.1, т.3 НК, като същото е извършено при т.е през време на
изпълнение на службата му.
Подсъдимият Ц.Г.Ц. не е оспорил факта, че именно той е направил тези
възражения, отразени във въпросния АУАН в нито един момент, дори
напротив в съдебно следствие, той е потвърдил твърдяното от него във
вписаните възражения.
В настоящия случай всички елементи на състава на престъплението са
налице. Както бе посочено авторството на престъплението е категорично
установено. Разпространени са конкретни фактически твърдения, които носят
6
конкретно съдържание за личността на пострадалия, че същият е във видимо
неадекватно състояние или под въздействието на упойващи вещества, това е
извършено на точно определено място, време и спрямо конкретизирано лице.
Мястото и времето на извършената проверка, съставянето на АУАН и
вписването на въпросните възражения са ясно и конкретно установени от
събраните по делото доказателства, като също така е конкретизиран и
адресата на тези вписани възражения, явяващи се клеветнически твърдения, а
именно тъжителя и св.Д..
В същото време това разгласено обстоятелство е както невярно, носи
информация която не почива на обективната истина, видно от извършените
проверки на място с алкотест-дрегер и резултата от изследване на кръв и
урина, така и позорно - разгласената информация уронва доброто име,
авторитет, професионални и лични качества на тъжителя.
В обобщение може да се изведе правнообоснования извод, че деянието
е съставомерно от обективна страна.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че изписаното от него е позорно
обстоятелство за служител на МВР, като същото не отговаря на истината, и
като е целял думите да бъдат възприети от други лица, в рамките на
производството по административно наказване. Освен това е налице
престъпление клевета, тъй като конкретните твърдения не са направени въз
основата на субективната увереност на дееца, че разгласената информация
отговаря на истината, тъй като в случая подсъдимия е бил запознат с
резултатите от извършените на место проби, но не е оттеглил по един или
друг начин тези свои възражения. Това е така, тъй като в субективната
представа на дееца се е формирало убеждението, че разгласената информация
не е истинна и не отговаря на действителността след запознаването му с
резултатите от направените изследвания, но не е направил нищо, за да
оттегли същите.
Възраженията на защитата, че подсъдимият е нарушил ЗДвП, за да
поиска съдействие от полицейските служители, за да достави товарите, с
които е бил натоварен; че полицаите са проявили грубо и неуважително
отношение към подзащитния й, че написаното от подсъдимия в АУАН
възражение съдържа две алтернативни възможности; че отразявало личното
впечатление и преценка, относно поведението и отношението на
полицейските служители, и е в следствие на упражнение на правото му на
защита по съставения акт, съдът не приема за основателни по изложените по-
горе съображения за доказаност на престъплението. Подсъдимият като водач
на МПС е бил длъжен да се съобразява с разпоредбите на ЗДвП и при
установена от него техническа неизправност на камиона е бил длъжен да не
го управлява, а не в нарушение на ЗДвП да извършва превоз. Следва да се
добави, че конкретният начин на изпълнение на престъплението е чрез
възражение, което не изключва възможността, така реализираното да се
7
третира не само като израз на упражнено право на възражение, а и като
клевета. Вярно е и това, че гарантираната от чл. 10 от ЕКПЧ свобода на
изразяване на мнение, включваща правото на критика (жалби и сигнали) е
регулиращият демократичните процеси инструмент и чрез упражняването му
се визуализират обществените недостатъци и съответно се разкрива
възможността да бъдат коригирани. В този смисъл е и посоченото Р от
12.06.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Маринова и други срещу България, пункт
88, а в делото "Дербишир", е прието (макар и конкретно относно избираемите
органи), че критиката е демократичен инструмент и не осъществява
престъпление, защото "каквато и репутация да имат, тя принадлежи на
обществото като цяло". Именно за осигуряване на условия за
необезпокоявано (без страх от наказателна отговорност) упражняване на
правото по чл. 10 от ЕКПЧ е въведено посоченото изключително важно
средство за регулация на демократичното общество(критиката), като
приложението му в РБ е гарантирано с предвиденото в чл. 45 от КРБ право на
жалба. Пределите на това право обаче са пряко свързани с преследваната от
упражняването му цел – то ще е позитивно и необуславящо отговорност за
изразената позиция само когато е ".. метод за разкриване и отстраняване на
действителни слабости, а не средство под този предтекст неоснователно да се
накърнява честта на гражданите" ( Уч. Наказателно право, Особена част, том
I, проф. И. Ненов). В конкретния случай, установените относими фактически
положения, изведени от доказателствения анализ обуславят несъмнения
извод, че целта на подадената жалба не е да се сигнализира за нередности, а
напълно целенасочено (чрез излагане на доказано неверен факт) да се урони
доброто име на изпълнилия задълженията си полицейски служител и да се
повлияе негативно на реномето (даваната му оценка) в обществото и
конкретно в средата, в която работи.
По наказанието:
За престъплението по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр. чл. 147, ал.1 НК
наказанието е глоба от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и обществено
порицание. Подсъдимият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
Осма, раздел IV НК, и с престъплението не са причинени имуществени вреди.
С оглед на това съдът прие, че са налице всички изискуеми в закона
предпоставки, предвидени в чл. 78а НК, за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Според
настоящия съдебен състав, счита, че в случая не са налице отрицателните
предпоставки на чл. 78а ол. 7 от НК, включително престъплението да е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му. За да се приложи ограничението на разпоредбата на чл. 78 а ал. 7 от НК, е
необходимо особеното качество на субекта, спрямо когото е извършено
престъплението – "орган на власт при или по повод изпълнение на службата
му", да е елемент от основния или квалифициран състав на деянието. След
като при престъплението по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, вр. 147, ал. 1 от НК
8
качеството на субекта, спрямо когото е осъществена клеветата - "орган на
властта при или по повод изпълнение на службата му", не е елемент на
престъпния състав /като квалифициращ признак е изведено друго качество на
пострадалия, а именно "длъжностно лице при или по повод изпълнение на
службата му"/, ограничението на разпоредбата на чл. 78а ал. 7 от НК не
следва да намери приложение. Ето защо на осн. чл. 78а от НК подсъдимият
Ц.Г.Ц. бе освободен от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание "глоба" в минимално определение от закона
размер - 1 000 лева, който размер е справедлив. Определената глоба е
съобразена с имотното състояние на подсъдимия и с необходимостта същият
да бъде мотивиран към спазването на законите на държавата.
По гражданския иск:
Предявеният граждански иск съдът намери за частично основателен,
тъй като е доказан по основание. С деянието по чл. 148, ал.2, вр. ал.1, т.3, вр.
чл. 147, ал.1 НК подсъдимият е осъществил фактическия състав на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, като виновно е причинил на
гражданския ищец Ф.Ц.В. неимуществени вреди. Вредните последици при
престъплението клевета са "необорима законова презумпция и не подлежат на
доказване". Размерът им обаче винаги е строго индивидуален и изисква
конкретна преценка. Както е посочено в Р № 18/05.03.2009г по гр. дело №
***4/2007 г., на ВКС, III г. о " Не всяко неприятно усещане и чувство и не
всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат
възмездени". В случая несъмнено е установено по делото, че по написаните
твърдения във АУАН е била извършена проверка и са уведомени началниците
на гр. ищец. Сам по себе си факта, че дадено лице е проверявано, обаче не
може да бъде третирано като априори уронващо авторитета му обстоятелство.
А в конкретния случай, с оглед и качеството на тъжителя - изпълняващ
публична длъжност в правоохранителните - полицейските органи, в още по-
голяма степен всяка проверка се явява очаквана и предвидима последица. С
оглед на това съдът прие, че гражданският иск следва да бъде уважен за
сумата от 2000 лева, представляваща справедливо обезщетение за
причинените на гражданския ищец неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ***г. до окончателното й
изплащане, като искът в останалата му част до пълния претендиран размер от
7500 лева бе отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати в полза на частния тъжител направените по делото
разноски в размер на 800 лева, адвокатско възнаграждение, както и 12 лева,
заплатена държавна такса, както и да заплати по 5 лв. държавна такса за
служебното издаване на всеки изпълнителен лист.
Освен това, предвид уважената част на гражданския иск и в
9
съответствие с чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от
съдилищата, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата и по
сметка на БРС, сумата от 80 лева - държавна такса върху уважената част от
иска, както и сумата от 5 лева за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни