Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 15.03.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина А., като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1784/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производствата е по реда на чл.107,
ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.156 от ДОПК.
Образувано е по жалба на В.А.Н. ***,
чрез адвокат С.К., против Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2940-1/19.07.2021г., издаден от орган по приходите и отговор с рег.
№ МД21001546ВН_001ВН/05.08.2021г. на Директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна относно възражение с рег. №
МД-Т21001546ВН/26.07.2021г. По същество оплакванията са насочени срещу Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2940-1/19.07.2021г.,
издаден от орган по приходите. С оспореният АУЗ на жалбоподателката са
установени задължения за данъци и такси по ЗМДТ подробно описани, съответно:
Данък върху недвижими имоти и Такса за битови отпадъци върху ¾ от имот,
находящ се в гр.Варна, Район „Одесос“, ул.“Преспа“ №8, ет.3, представляващ земя
и сграда, подробно описани с всички индивидуализиращи характеристики.
Задължението, ведно с главница и начислена лихва е в размер на 1026.15 лева и
обхваща периода от 2018г. до 2020г. вкл.
Жалбоподателката излага доводи в насока, че оспореният
АУЗ е незаконосъобразен и неправилен. Формулирано е искане за неговата отмяна. Претендира
се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – Директора на Дирекция „Местни
данъци“ при Община Варна, чрез процесуалния си представител Ж Х – главен юрисконсулт, оспорва жалбата,
считайки същата за неоснователна.
Административен съд гр. Варна, след като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК във връзка с чл.146 от АПК и доводите на страните, след преценка
поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирано за това лице –
адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване, в рамките на срока по
чл.156, ал.1 от ДОПК.
С АУЗ № МД-АУ-2940-1/19.07.2021г., издаден от орган по
приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1
от ЗМДТ на В.А.Н. са установени задължения по ЗМДТ - Данък върху недвижими
имоти и Такса за битови отпадъци за периода от 2018г. до 2020г. вкл., съгласно
декларация по чл.14 от ЗМДТ, за ¾ ид. части от недвижим имот в гр .Варна,
Район „Одесос“, ул.“Преспа“ №8, ет.3, представляващ земя с площ 53,40 кв.м. и
сграда – тавански етаж със застроена площ 100,17кв.м и мазе от 21,17кв.м. В
обстоятелствената част на АУЗ е посочено, че В.А.Н., ЕГН: **********,***
установява – имот. Същите са заведени в регистрите на Община Варна, Дирекция „Местни
данъци“ на база посочени данни в декларации, собствени данни, данни получени от
трети лица и организации за характеристиките им. На тази база са изчислени и
данъчните задължения за дължимите от Н. данък върху недвижимите имоти и такси за
битови отпадъци.
Към административната преписка е приложена декларация
по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № **********/26.07.2007г.,
подадена от К Я Н , ЕГН: ********** – съпруг на В.Н.. Видно от декларацията и
посоченият в нея нотариален акт № 192, том І, рег. № 6450, дело № 192 от
13.08.2002г., е деклариран недвижим имот с административен адрес в гр. Варна, Район „Одесос“, ул.“Преспа“ №8, ет.3,
представляващ земя и сграда - тавански етаж със застроена площ 100,17кв.м и
мазе от 21,17кв.м. Според данните, посочени в нотариалния акт, придобитите с
него права на собственост върху описания имот са в режим на СИО. Съпружеската
имуществена общност е особена бездялова съвместна собственост, за задълженията
по която съпрузите отговарят солидарно. От приложения препис-извлечение от Акт
за смърт се установява, че К Я Н е
починал на 04.07.2018г., като до този момент важи посоченият по-горе правен
режим.
Според изложеното в процесния акт, публичното задължение
на В.Н. е установено въз основа на подадена от нея декларация и изчислено върху
„3/4 идеална част декларирана от лицето в качеството на собственик“. Този
фактически извод съдът намира за обективно неверен, предвид данните в
посочената декларация, подадена от К Я Н , а не от Н., касаеща именно режима на
СИО, посочените за целите на облагане по ЗМДТ по ½ за всеки от съпрузите,
факта, че Н е починал на 04.07.2018г. – период, посочен в
процесния акт.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл.9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването
и събирането на местни такси по този закон се извършват по реда на чл.4,
ал.1-5, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на
местни данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на
ДОПК и обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, като
съгл. ал.2, невнесените в срок данъци по този закон се събират заедно с лихвите
по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания по
реда на ДОПК.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите
имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни
обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници
на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от
Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на
земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги
по: 1.събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации
за тяхното третиране; 2. Третиране на битовите отпадъци в съоръжения и
инсталации; 3. Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в
населените места и селищните образувания в общината.
Установяването по данни от декларация е регламентирано
в чл.107 от ДОПК, като съгл. ал.1, когато органът по приходите установява
размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от
задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден
в съответния закон; съгласно ал.2 – задълженото лице има право при поискване да
получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за
задълженото лице, вида, основанието, общия
и неплатения данък; ал.3 – размерът на задължението по ал.1 се съобщава
на задълженото лице, като по искане на задълженото лице органът по приходите
издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането и акт
може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между
декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като
е изчерпан редът по чл.103 /регламентиращ действията след приемането на
декларацията при установяване на несъответствия между съдържанието на
подадената декларация и изискванията за попълването й или несъответствия между
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации/, както и когато не е подадена декларация или
задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Няма пречка АУЗ да
бъде издаден служебно при установяване на несъответствие между декларираните
данни и данните, получени от трети лица и организации, но само след като е
изчерпан редът по чл.103 от ДОПК според изискването на чл.107, ал.3 от ДОПК.
В чл.103, ал.1 от ДОПК е предвидено, че при установяване
на несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за
попълването й или несъответствия между данните в декларацията и данните,
получени от органите по приходите от трети лица или администрации, подателят се
поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съгласно ал.2 отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова
декларация, като подаването на нова декларация, извършено в срока по ал.1 ползва
подателя, независимо от чл.104, ал.3 от ДОПК. В настоящия случай такава
процедура не е провеждана, което означава, че първата хипотеза на чл.107, ал.3,
изр. трето от ДОПК също е неприложима. Не налице и другата хипотеза, при която
служебното производство е допустимо /когато по закон не е предвидено подаване
на декларация/, нито пък хипотезата за издаване на АУЗ по искане на задълженото
лице. С оглед обстоятелството, че не е изпълнено нито едно от визираните в
чл.107, ал.3 условия, неправилно административният орган се е позовал на него,
за да издаде оспореният акт. Издаденият срещу В.А.Н. АУЗ № МД-АУ-2940-1/19.07.2021г.
е незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.
Предвид изхода на спора и своевременното претендиране
от процесуалните представители на жалбоподателя искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно, поради което
следва да се уважи при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата, в размер
съобразен с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004г., съгл. чл.143, ал.1 от АПК – за един адвокат.
По тези съображения и на основание чл.
160, ал.1 от ДОПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2940-1/19.07.2021г., издаден от
орган по приходите в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на основание чл.107,
ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.1 от ЗМДТ, на В.А.Н. *** са установени
задължения по ЗМДТ – данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода
от 2018г. до 2020г. включително, за ¾ ид. части от недвижим имот с административен
адрес в гр. Варна, Район „Одесос“, ул.“Преспа“ №8, ет.3, представляващ земя и
сграда - тавански етаж със застроена площ 100,17кв.м и мазе от 21,17кв.м.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на адвокат С.К. и адвокат
П В общо сумата в размер на 301.83 лева –
разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА Община Варна да заплати на В.А.Н. ***, сумата
от 10.00 лева, представляваща разноски за внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд
на Република България.
Съдия: