№ 69
гр. София , 19.05.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани З. Захариева
Членове:Доротея И. Мишкова Кехайова
Симона И. Углярова
като разгледа докладваното от Ани З. Захариева Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.
Образувано е по протест на прокурор при СРП срещу определение от 15.02.2021 г. по
НЧД 15318/2020 г. по описа на СРС, НО, 114 с-в, с което е отменено Постановление на СРП
от 16.10.2020 г., с което на основание чл. 199, чл. 46, ал. 2, т. 1, чл. 196, ал. 1, чл. 243, ал. 3
вр. ал. 1, т. 1 от НК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
227 ЗМК-1437/2020 г., по описа на 03 РУ-СДВР, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
В протеста срещу определението се излагат съображения за неговата
незаконосъобразност, като се посочва, че в постановлението за прекратяване на
наказателното производство са изложени достатъчно аргументирани мотиви относно
субективната страна на дееца за причиняване на телесно увреждане, а първоинстанционният
съд неправилно е изложил мотиви за несъответствие на обясненията на обвиняемия с
останалия доказателствен материал. Прокурорът изразява несъгласие и с мотивите на СРС
относно съставомерността на поведението на обвиняемия по чл. 216, ал. 1 от НК,
допълвайки, че извършеният в постановлението коментар е с оглед пълнота на изложението
и липсва противоречие относно мотивите на прокуратурата. В допълнение намира, че
мотивите за липса на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, съответно за приложението на
УБДХ спрямо обвиняемия са правилни, поради което предлага на съда да отмени
определението на СРС и да потвърди постановлението на СРП.
Настоящият съдебен състав, след като прецени по реда на чл. 243, ал. 8 НПК
законосъобразността на протестираното определение на СРС, с което е отменено
Постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство и се запозна със
събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:
Досъдебно производство № 227 ЗМК-1437/2020 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. №
31499/2020 г. на СРП е образувано на 19.08.2020 г. и е водено за престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК, за това, че на 19.08.2020 г. около 20.30 часа, в гр. София,
ж.к. Гевгелийски, ул. „Мачуков“, до бл. 14, в багер марка „Джи Си Би“, с рег. № ****, чрез
хвърляне на тухла по А.И.Д. му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на главата вляво и охлузване на лявата устна, които травматични
1
увреждания реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди - извършено е на
обществено място, на ул. „Мачуково“, без деецът да е бил провокиран или предизвикан от
А.И.Д., без лични мотиви, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на
установените от закона правила, които закрилят добрите нрави, без да зачита личната
неприкосновеност и достойнство.
В хода на разследването са проведени разпити в качеството на свидетел на А.И.Д.,
М.М.Х., И.В.С., К.А.К., Н.Г.Б., Р.А.Р., Р.Г.Л., К.Я.Б., извършени са оглед на
местопроизшествие и разпознаване на лице, назначена е съдебномедицинска експертиза,
приложени са: медицинска документация, представена от пострадалия, договор за наем на
строителна механизация, СРЗГР – част I, заповед за полагане на извънреден труд, опис на
щетите по застрахователна претенция, заключение на съдебномедицинска експертиза,
справка за съдимост и др. В качеството на обвиняем е привлечен Д.Т.Т..
С Постановление на СРП от 16.10.2020 г. наказателното производство по досъдебно
производство № 227 ЗМК-1437/2020 г., по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 31499/2020 г. на
СРП е прекратено на основание чл. 243, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК. В постановлението
прокурорът е изложил изключително подробни съображения за това, че деянието не
съставлява престъпление.
Недоволен от прокурорският акт е останал А.И.Д., който, легитимирайки се като
лице, пострадало от инкриминираното деяние, е обжалвал по реда на чл. 243, ал. 5 НПК
прекратителното постановление пред Софийски районен съд. С постъпилата жалба е
направил искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и връщане на делото на прокурора за предаване на обвиняемия на съд.
С определение от 15.02.2021 г., постановено по НЧД № 15318/2020 г. по описа на
СРС, НО, 114 с-в, е отменено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на
наказателното производство и делото върнато на прокуратурата. В мотивите си съдът е
приел, че изводите на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, както и на престъпление по чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 от НК
са незаконосъобразни, като е приел, че в случая е налице умисъл за причиняване на телесно
увреждане, както и повреждане на чужда вещ, което не е маловажен случай.
След като обсъди фактическата страна на правния спор, настоящият съдебен състав
достигна до следните правни изводи:
Протестът е процесуално допустим, депозиран е от активно легитимирано за това
лице – прокурор при СРП и в рамките на предвидения в закона 7-дневен срок, съгласно
разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.
Разгледан по същество, същият е основателен.
Разпоредбата на чл. 243 от НПК предоставя правомощие на прокурора да прекрати
наказателното производство при изрично определени от закона предпоставки. По тази
причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 НПК, постановлението за
прекратяване на наказателното производство следва да бъде мотивирано. Мотивите e
необходимо да съдържат в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на
разследването доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна
норма.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора, с
които се поставя край на наказателното производство. Съдебният контрол по чл. 243 от
2
НПК се изразява в проверка от съда на осъществената от страна на прокурора дейност по
съвкупна оценка на всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства
и доказателствени средства, при която се преценява правилността и логичността на
направените фактически изводи /обоснованост/ и дали установените при разследването
фактически данни са правилно отнесени към съответната норма на материалния наказателен
закон, както и правилното прилагане на процесуалния закон /законосъобразност/.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че постановлението за прекратяване на
наказателното производство отговаря на горните изисквания, противно на доводите в
жалбата на пострадалия. На първо място, СРП е извършила пълно, всеобхватно и обективно
разследване, съгласно стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, като е събрала и проверила
всички възможни и необходими за конкретния случай доказателства. Въз основа на
извършения задълбочен, внимателен и прецизен анализ, изследвайки наличните в
материалите по досъдебното производство доказателствените източници, в частност
гласните такива, поотделно и в тяхната взаимовръзка, прокурорът при СРП е формирал
фактически изводи, които изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав, а именно:
А.Д. работел като багерист към фирма „Ю.И.“ ЕООД. На 19.08.2020 г. Д. извършвал
ремонт в гр. София, кв. „Гевгелийски“, ул. „Мачуков“, до бл.14. Ремонтът представлявал
изкопни дейности и подмяна на отоплителен колектор към „Топлофикация“-София. Поради
кратките срокове на извършвания ремонт, както и поради това, че трябвало да се спазва
тишина от 14.00 до 16.00 часа Д. бил с удължено работно време, за което имало и издадена
заповед № 6/19.08.2020г. Поради продължаващия силен шум живущите в съседните
жилищни блокове негодували и викали от терасите си. Около 20.00 часа докато Д.
извършвал изкопни дейности с багера към него се приближил обвиняемият Д.Т., който го
попитал защо продължава да работи и да вдига шум. В отговор Д. му заявил да се обърне
към техника на обекта. В резултат на това обвиняемият Т. проявил вербална агресия спрямо
него казвайки му: “****. Ще ти разбия муцуната“. Непосредствено след това обвиняемият Т.
се оттеглил и малко по-късно се върнал носейки камък в ръката си. Замахнал и хвърлил
камъка по стъклото на самия багер, като по този начин го счупил. В следствие на тези му
действия камъкът проникнал в кабината на багера и ударил свидетеля Д. в областта на
главата. Бил подаден сигнал на телефон 112, като на място пристигнали полицейски
служители, които задържали Т..
Видно от заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-
медицинска експертиза с действията си обвиняемият Т. е причинил на пострадалия Д.
разкъсно-контузна рана на главата вляво; охлузване над лявата устна. Установените
травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети,
по механизма на удари с или върху такива и е възможно да бъдат получени по време и
начин, както се съобщава в предварителните сведения. Според вещото лице травматичните
увреждания, получени от Д. осъществяват в съвкупност медико-биологичния признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
След извършен собствен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
състав счита, че по същество формираните от прокурора изводи, че не е налице състав на
престъпление от общ характер, поради това, че от фактите по делото не се констатира
действията на обвиняемия Т. да са били насочени конкретно към засягане на телесната
неприкосновеност на пострадалия Д., са правилни и обосновани.
По отношение на обвинението за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал.
1 от НК, за което е сезиран съдът, производството е прекратено не поради липсата на
хулигански мотив, каквито твърдения са изложени в жалбата на пострадалия, а изобщо
поради липса на умисъл за причиняване на телесно увреждане. За да достигне до този извод
прокурорът е анализирал внимателно събраните по делото доказателства, съпоставил ги е
помежду им и е изградил обосновани правни изводи за причиняване на телесната повреда по
3
непредпазливост. Не може да бъде споделено приетото от първоинстанционния съд, че
обясненията на обвиняемия относно отразените в представите му обстоятелства и целта, с
която е хвърлил камъка, са изолирани от останалия доказателствен материал. Напротив,
показанията на свидетелите очевидци за действията на Т. по хвърляне на камъка са
еднопосочни и кореспондират с обясненията на последния. Същите не се опровергават и от
показанията на пострадалия, въз основа на които са изградени изводите на прокурора за
времето на инцидента – към тъмната част на денонощието, местоположението на
обвиняемия в момента на хвърляне на камъка – на около 4 метра пред багера, осветяването
на лицето му от светлините на същия и затворените стъкла при връщането му с камъка. При
така възприетата обстановка въззивният съд намира за неправилни изводите на районния, че
действията на обвиняемия са били предприети в изпълнение на предшестващата закана да
„разбие муцуната“ на багериста. Именно защото двигателят е работел, в съзнанието на Т.
следва да е било отразено, че вътре има човек. Въпреки това големите размери на изкопната
техника, затворените прозорци, разстоянието на обвиняемия от нея и заслепяването му от
светлините не могат да обосноват, че Т. е могъл да възприеме точното местоположение на
Д. вътре в багера, да прецени силата на хвърляне, за да счупи стъклото и да насочи
хвърления предмет конкретно към него, така че да му причини разстройство на здравето,
нито, че е целял това. Поради това правилно прокурорът е приел, че леката телесна повреда
е причинена по непредпазливост и е достигнал до законосъобразни правни изводи за липса
на престъпление, които изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Настоящият състав не се съгласява и с изводите на първостепенния относно
наличието на противоречие в изложените от СРП мотиви в постановлението. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че изложеното от първоинстанционния съд по отношение на
престъпления по чл. 216 от НК и чл. 144, ал. 1 от НК излиза извън обхвата на проверката по
чл. 243, ал. 5 от НПК. Наказателното производство е образувано и водено за престъпление
по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК, от което пострадал се явява А.Д.. В нито
един момент срещу обвиняемия не е било повдигано обвинение за престъпление по чл. 144
от НК, извършено спрямо пострадалия, нито за такова по чл. 216 от НК, вреди от което е
претърпяло не физическото лице, подало жалбата, а юридическото лице, собственик на
багера. Поради това липсва предвидена в закона възможност да се инициира съдебен
контрол върху постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по
отношение на престъпление, за което не е било водено такова.
С оглед изричното направеното в протеста на прокурора посочване, въззивният съд
приема за правилни и законосъобразни изводите на СРП за липса на престъпление по чл.
325, ал. 1 от НК и съответно за приложението на УБДХ.
За пълнота на изложението, въззивният съд намира за необходимо да посочи, че
съдът не разполага с процесуалното правомощие да коригира обхвата на обвинението, да
дава указания на прокурора относно вида на извършеното престъпление, нито дали да
предяви и какво обвинение срещу определено лице за конкретно осъществен от него
престъпен състав. Противното би довело до недопустима намеса във функциите на
прокурора да повдига и поддържа обвинението за престъпленията от общ характер.
Въз основа на горните съображения протестираното определение на СРС от
15.02.2021 г. по НЧД 15318/2020 г. по описа на СРС, НО, 114 с-в следва да бъде отменено
като неправилно. На досъдебното производство са събрани в достатъчен обем необходимите
доказателства, същите са анализирани от страна на прокурора, като е направен обоснован
извод, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 243, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал.
1, т. 1 НПК и за прекратяване на наказателното производство, водено срещу Д.Т.Т. за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски градски съд
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 15.02.2021 г., постановено по НЧД 15318/2020 г. по описа
на СРС, НО, 114 с-в, с което е отменено Постановление на СРП от 16.10.2020 г., с което на
основание чл. 199, чл. 46, ал. 2, т. 1, чл. 196, ал. 1, чл. 243, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 227 ЗМК-1437/2020
г., по описа на 03 РУ-СДВР, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1
от НК, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СРП от 16.10.2020 г., с което на основание чл.
199, чл. 46, ал. 2, т. 1, чл. 196, ал. 1, чл. 243, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от НК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 227 ЗМК-1437/2020 г., по описа
на 03 РУ-СДВР, водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5