Решение по дело №226/2023 на Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

 

№ 540

 

Варна, 20.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административният съд - Варна - X-ти тричленен състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:	РАЛИЦА АНДОНОВА ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА кнахд № 226 / 2023

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от И.М.К. срещу Решение № 1653 от 06.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110202137 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0442-000240/ 19.05.2022 год. на Началника на група в ІV РУ при ОД МВР Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179, ал. 2 ЗДв.П, както и е осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, с оглед формираните изводи за осъществяване състава на нарушението. Сочи се, че при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение – липса на пълно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, а така също и на условията, които не са съобразени от водача. Възразява се срещу установяването на управлението на автомобила с несъобразена скорост. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник на група в ІV РУ при ОД МВР Варна, депозира писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ОП – Варна, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от И.М.К. срещу НП № 22-0442-000240/ 19.05.2022 год. на Началник група в ІV РУ при ОД МВР Варна, с което на жалбоподателя, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

За да постанови обжалваното решение приета е от въззивния състав, следната фактическа обстановка:

На 28.04.2022 г., около 20:00 ч. И.К. управлява собственият си л. а. „Пежо” с рег . № *********, по ул. “Прибой“ в посока „Ракитника“. В автомобила пътуват и лицата А. Н., М. И. и др. При навлизане в десен завой на пътя, до парцел ****, поради движение с несъобразена скорост, К. губи контрол над автомобила, който пресича лентата за насрещно движение, излиза от пътя, преминава през ограда с бетонни колове на парцел ****, които са съборени и се ударя в намиращо се в ляво от пътя по посоката на движението дърво, след автомобила, който се обръща по таван. В резултат на удара на двама от пътниците в автомобила са причинени контузии. Сигнал за случилото се е подаден до органите на МВР, като на място пристигат полицейски служители на ІV РУ-Варна, един от които е свидетеля А.А.. На местопроизшествието се отзовават и два екипа на Пожарната и два на екипа Бърза помощ. Полицейските служители извръшват оглед автомобила, причинените материални щети и разговаряли с водача и спътниците му, един от които при тяхното пристигане е затиснат в автомобила, като са предприети действия по изваждането му. След изясняване на случилото се и след установяване, че пострадалите са получили само контузии, е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че поради движение с несъобразена скорост е допуснал ПТП с нанесени на автомобила материални щети и контузии на двама от пътниците. Нарушението е квалифицирано като такова по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП. При личното предявяване на акта и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН възражения не са направени и депозирани. Съставен е и протокол за ПТП, в който са описани механизма за настъпване на произшествието, причинените в имота – парцел *****, материални щети и контузии на пострадалите. Въз основа на акта e издадено атакуваното наказателно постановление.

За да потвърди наказателното постановление, прието е от въззивния съд, че при издаване на НП е не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи нарушение правото на защита на жалбоподателя, същото е и обосновано, правилно и законосъобразно.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, което налага извод за нейната процесуална допустимост, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - от Началник сектор в ОДМВР– Варна, видно от Заповед № 812з-1632/ 02.12.2022 г. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, решаващия състав намира, че доводите, изложени в касационната жалба, за необоснованост на обжалваното решение и противоречие с материалния закон, се явяват касационни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на НП изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК. За пълнота на изложението, следва да бъде отбелязано и следното:

В хода на административонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вменените във вина на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочено е нарушение материално правна норма, наказанието за което е индивидуализирано.

С нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е въведено задължение за водачите на пътни превозни средства, при избиране скоростта на движението, да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Съобразената скорост не е конкретна стойност на скоростта, която да бъде съпоставена с установената, а е тази, при движение с която водачът е в състояние да спре пред видимо препятствие и възникнала опасност за движението.

В настоящата хипотеза, от събраните по делото доказателства се установява, че поради несъобразяване с горепосочените правила, жалбоподателя причинява ПТП. Този извод се налага, до колкото във всеки случай, при което на сух път и без други външни причини, лек автомобил поднесе и завоят не може да бъде взет, в резултат на което се реализира ПТП, причината е несъобразяване на скоростта. Като в случая не е важно дори каква е скоростта, може и да по-ниска от максимално разрешената. Релевантно в случая е, че със скоростта на движение на лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, водачът не е могъл да овладее превозното средство, така че да предотврати настъпването на произшествието.

На следващо място, доводите на касатора за неясно описание на нарушението не се споделят от настоящия състав. Видно от съдържанието на АУАН и НП мястото на извършване на деянието е конкретно означено с посочване наименованието улицата, посоката на движение както и посочване идентификатор на имота, в непосредствена близост до произшествието. Дали удара на автомобила е осъществен в парцел ***** или в ***** не е от значение за съставомерността на деянието, поради което евентуалната липса на прецизност в тази посока не води до ограничаване правото на защита на лицето.

Същевременно, правилото на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП може да бъде нарушено, дори и водача да се движи с разрешената за пътния участък скорост. Констатирането на точната скорост на движение не е предпоставка за ангажиране на административната отговорност по чл. 20, ал. 2 ЗДв.П. Установяване и посочване на скоростта движение би било задължително, при обвинение за управление на ППС с превишена скорост, но в конкретния случай такова не е налице.

На следващо място, правилно отговорността на водача е ангажирана от административно-наказващият орган по силата на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, предложение първо от ЗДв.П. Предвиденото в нормата на чл. 179, ал. 2 ЗДв.П санкция е определена в абсолютен размер, поради което съдебният състав приема, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.

Извършеното нарушение безспорно не разкрива белезите на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

По изложените съображения, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

Водим от горното, касационният състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1653 от 06.12.2022 г., постановено по АНД № 20223110202137 по описа на Варненски районен съд за 2022 г., с което е потвърдено НП № 22-0442-000240/ 19.05.2022 год. на Началник група в ІV РУ при ОД МВР Варна, с което на И.М.К., ЕГН: **********, с адрес *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 (двеста) лева както и е осъден да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80.00 (осемдесет)лева, юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА И.М.К., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати ОД на МВР Варна на сумата от 80.00 (осемдесет) лева, представляващи извършени в производството разноски, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН.

 

Решението не подлежи на обжалване.

	ПРЕДСЕДАТЕЛ:
	ЧЛЕНОВЕ: