Р Е Ш Е Н И Е
№ 158, 11.10.2019г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд , Пловдив втори граждански състав
На тридесети септември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова
Надежда Дзивкова
секретар :
Анна Стоянова,
прокурор: Добринка
Калчева,
като разгледа докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско дело Nо 281 по
описа за 2019 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „С.с.“ ЕООД против Решение №
697/21.05.2018г., допълнено с Решение №273/05.03.2019, пост. по гр.д.№ 897/2017,
ПдОС, с което отхвърля предявения от жалбоподателя против Н.с.н.Р.Б. иск с пр.
осн. чл.4, пар.3 от ДФЕС за заплащане на
сумата от общо 66 861,82лв. , съставляваща обезщетение за имуществени вреди за
периода 01.08.2015г. – 28.02.2017г., произтичащи от нарушение на правото на ЕС
чрез приемане на § 18 от ПЗР на ЗИД на Закона за енергетиката, обн.ДВ
бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г. и представляващи разликата между
уговорения и реализиран приход от продажба на електрическа енергия, произведена
от фотоволтаичната централа на ищеца в с.Ч., община Б, като жалбоподателят е
осъден и за разноски.
Жалбоподателят
„С.с.“ ЕООД поддържа, че
решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени
процесуални нарушения и е необосновано. Счита, че е доказал всички необходими елементи
от нормата на чл.4, §3 от ДФЕС : – извъшване на нарушение на норма на правото
на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, като напрушението е
съществено; - от нарушението да са произтекли вреди за ищеца; - пряка причинно-следсвена
връзка между вредите и нарушението. Поддържа, че изводите на съда, че с
процесното изменение се защитава значим обществен интерес, същото е социално
оправдано и целящо еднакво и справедливо третиране на производителите на
енергия от ВИ и съблюдава правата на крайния поктребител, не кореспондира със
събраните по делото доказателства. Сочи,
че е доказал твърдението си, че с промяната в ЗЕВИ централата не е била в
състояние да се самоиздържа, с което се доказва наличие на вреда поради
приложението на §18. Счита, че
съжденията дали тези цени осигуряват печалба в дългосрочен план на други
електроцентрали е ирелевантен.
Същественото е , че за ищеца тези цени не осигуряват не само
възвращаемост на инвестициите, но е са недостатъчни за текуща издръжка. Счита,
че е допуснато процесуално нарушение от съда, който не е допуснал представяне
на писмо от Председателя на КЕВР до народен представител, член на комисията за
наблюдение дейността на КЕВР, с което се установявало липсата на значим
обществен интерес за въвеждане на промяната с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Поддържа, че
приложимият процесуален ред за разглеждане на делото е този по АПК, а не по
ГПК. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон поддържа, че
изводът на съда, че не е нарушена нормата на чл.63 от ДФЕС е неправилен. Счита,
че по делото не се доказва наличие на висока финансова тежест за крайния
потребител, както и равноправно
третиране на всички производители на енергия от ВИ, която да оправдае
законодателната промяна -§18 от ПЗР ЗИД ЗЕ. Счита, че съдът не се е произнесъл
дали законодателната мярка , приложима съобразно разграничителен критей –
датата на подаване на заявление за подпомагане преди или след влизанене на
ЗЕВИ, е средство за произволна дискриминация , която е забранена съгл. чл.65,
§3 от ДФЕС. Поддържа, че по делото не се доказва несъвместимост на преференциалните
цени с вътрешния пазар съгл. чл.108, §2 от ДФЕС. Счита, че бъдещият доход може
да се смята за собственост, която може да се ползва от закрилата на чл.17, §1
от ХОПЕС или по-точно, при нужда от ограничаване на това право на собственост ,
субектът да е бил справедливо и своевременно обезщетен за понесената загуба.
Следователно липсва правно основание дружеството да е лишено от собстевността
си – бъдещият доход. Отделно от това поддържа, че в случая е налице
ограничеване на стопанска дейност, което не е всеобщо и еднакво за всички
стопански субекти, а е въведен разграничителен критерии – моментът на подаване
на заявление пред ДФЗ. Счита, че с това
се нарушава чл.16 от ХОПЕС. Счита и че с изменението на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ се засяга и принципа на оправданите
правни очаквания, т.к. дружеството е направило инвестиция и е сключило договори
за изкупни цени при определени условия, като е имало очакванията за конкретен
доход, който не се е реализирал. Посочва, че щом договорът има определен l закона срок, който не е бил
предмет на свободна договорка и посочена цена, за която също е законово
предвидена да не се изменя, то е естествено да създаде у всеки разумен субект очакване, че
законодателят е гарантирал със закон инвестицията му. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова, с което уважи предявения иск в пълен размер. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Н. с.на Р.Б. оспорва
подадената въззивна жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че изменението на
ЗЕВИ въведено с §18 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ/2015/ защитава значим обществен интерес
и цели разпределение на високата финансова тежест, която поема крайният
потребител. Поддържа, че промяната цели преодоляване на двойното подпомагане в
производството на енергия от ВИ, в случаите, при които е ползвано финансиране
по схеми за подпомагане и се ползват преференциални цени при изкупуване на ел.
енергия. Тази цел е изложена в мотивите към законопроекта, обсъждана е в
комисиите преди внасянето му в пленарна зала, както и при обсъжданията в самата
зала на първо и второ четене. Подобни
били и изводите в доклада на Временната анкетна комисия за проверка и оценка
състоянието на енергетиката в РБ към 31.01.2015г., създадена с решение на 43-то
НС/обн. в ДВ бр.46/17.06.2016г./. Развива съображения, че изменението цели
преодоляване на същетвуващото двойно финансиране с публични средства. Посочва и
, че определянето на преференциални цени е възложено на КЕВР, като тези цени не
се определят произволно, а посредством сложна методика с множество обективни
компоненти. Счита, че за постигане на крайната цел – премахване на подпомагането
в сектора на производство на възобновяема енергия, следва да се предприемат
действия за промяна в отношенията на участниците в производството и
потреблението. Сочи и , че в случай , че механизмът на подпомагане не е
икономически изгоден за производителя, за него винаги съществува възможността
да реализира произведената ел. енергия на свободния пазар. Това е било известно
на жалбоподателя при подписването на договора за подпомагане, при което
правните му очаквания за това да не се извършва промяна в условията на договора
са неоправдани и неадекватни. По
отношение твърдението, че централата не може да се самоиздържа, посочва, че не
законодателната промяна е причина за това, а издръжката е въпрос на управленско
решение при анализ на приходите и разходите.
Твърди и че не е налице произволна дискриминация, т.к. посочените три
групи производители не са били поставени при еднакви условия, т.к. отделните
ценообразуващи фактори при формиране на преференциалните цени влиаят по
различен начин на ценообразуването. Посочва и че не е налице нарушение на чл.63
§1 от ДФЕС, т.к. не е засегнат основният принцип за свободно движение на
капитали. Предоставена е възможност в
чл.65, §1, б.Б от ДФЕС държавата членка да предприема мерки , които са
оправдани от обществетния ред и обществената сигурност. Затова законодателната промяна е съобразена
със сочената норма от ДФЕС. Посочва и че
не е налице нарушение на чл.108 от ДФЕС, т.к. държавата е избрала подход, при
който не налага на подпомаганите производители да връщат дадените помощи, а при
определяне на преференциалните цени да се отчита размера на привлечения капитал
и така да се регулира режима на подпомагане. Счита и че не е налице ограничение
на стопанската инициатива, т.к. ограничаване размера на бъдещата печалба не
води до подобен извод. Излага и
съображения, че в договора за изкупуване на ел. енергия е посочено, че може да
настъпи промяна в договорните отношения, поради което не може да се приеме, че
за страната съществуват „опрадвани очаквания“ през целия период на действие на
договора да се запазят първоначалните условия, при които е сключен. В самият
ЗЕВИ и посоченият начин на формиране на преференциалня цена е заложена
възможност за промяна, поради което „очакванията“ на ищеца не са нито оправдани,
нито легитимни, нито логични. Счита, че в рамките на дискреционната власкт на
законодателя е да извършва промени в законодателната уредба, включително и в
сектор енергетика, като съобразява с промяната в обществените , икономическите
и социалните условия. Сочи и че , съгласно практиката на СЕС, предпазливият и
съобразителен икономически оператор е в състояние за предвиди приемането на
мерки, засягащи неговите интереси, поради което и той не може да се позовава на
засягане на неговите оправдани очаквания. Посочва и че приетото изменение на
закона няма обратна сила както твърди жалбоподателя. Счито, че законодателната
уредба в сектора енергетика и в частност за ВИ е в съответствие с европейското
законодателство, като целите и принципите в това законодателства са възприети и
транспонирани във вътрешното право. Посочва, че европейското законодателство дава широки свободи на
държавите членки за прценка на необходимите средства за постигане на посочените
цели.
Предвид
изложеното счита, че предявеният иск за ангажиране отговорността на
законодателния орган за репариране на вреди от законодателна дейност в
нарушение правото на ЕС е неоснователен и недоказан, поради което и
постановеното решение в същата насока е правилно и следва да бъде потвърдено.
Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в
срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице– ищец в производстовто, останал недоволен от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна,
поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на
постановеното решение и допустимостта му - в обжалваната част. Правилността на
решението се проверява в обжалваната част и с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Първоинстанционното
решение се обжалва изцяло.
По отношение на валидността и
допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се
е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал
търсената защита.
От фактическа страна по делото е установено от
представените нотариални актове, договори за делба, разрешения за строеж и за
ползване, актове за изпитания и за въвеждане в експлоатация, че жалбоподателя „С.с.“
ЕООД е изградил, въвел в експлоатация фотоволтаична електроцентрала, находяща
се в землището на с. Ч.. Представен е договор
№..., между дружеството и Д. ф. „З.“, съгласно който дружеството е получило
безвъзмездна финансова помощ , представляваща 79% от одобрените и реално
извършени разходи по осъществяване на
проект № №16/312/01375/13.07.2010г. / за изграждане на фотоволтаична
електроцентрала/. По делото е приложен и
Договор №... между дружеството и „Е.Е.“ АД за изкупуване на цялата произведена от
фотоволтаичната централа на ищеца електроенергия на преференциални цени ,
определени от ДКЕВР, в съответствие с действащото законодателство. Приложени са
и двустранни протоколи за произведена ел. енергия, подписани между „С.с.“ ЕООД
и „Е. Е.“ АД, както и фактури за плащане на произведена ел. енергия или
извлечение от банкови сметки /л.70-75, 90-116 от първоинстанционното дело/.
Прието е заключение на ССЕ с в.л. М.
М., която установява след проверка на счетоводството на ищеца,
което е водено редовно и съобразно действащото законодателство, че за периода
м.08.2015г.-м.02.2017г. разликата между
цената на изкупената електроенергия и цената, на която преди изменението на
закона е следвало да бъде изкупувана
произведената от ищцовото дружество електроенергия, е в размер на
66 861,78лв. В допълнително заключение на ССЕ се установява, че за периода
м.08.2015-м.02.2017г. нормативно задължителните разходи превишават приходите от
тази дейност, като е отчетена счетоводна загуба в общ размер на
27 041,14лв. Според експертизата заложената единична цена на изкупуване на
електроенергия е под себестойността за производството й от дружеството ищец и
застрашават жизнеспособността на инвестициите.
Приложени по делото за сведение са и
мотивите на вносителите на Законопроекта за изменение на ЗЕВИ, Решение №Ц-18/20.06.2011 на ДКЕВР, Правилник
за администраията на НС, кореспонденция на МС с Европейската комисия по повод
изпълнение на Програмата за развитие на селските райони. От последната се
установява, че Европейската комисия- Дирекция „Земеделие и развитие на селските
райони“ е намалила финансирането на България за развитие на селските райони,
т.к. е отчела, че за периода 2009-2014г.
изпълнението по мерките за развитие на селските райони не е било в съответствие
с правилата на ЕС за финансиране, като в обосновката е изложено, че при
проверждане на програмата за прилагане на мерки 311 и 312 –подкрепа за инсталиране
на слънчеви панели, почти всички проекти са получили финансиране близо до
определения таван на помощите. В същото време, определянето на преференциални
цени за изкупуване, наложени от публичен орган, съставляват икономическо предимство
с публичен характер и представлява допълнителен източник на финансиране от държавата, като предполага
гарантирани печалби без никакъв търговски риск. В обосновката също е отчетено и
че при извършеното подпомагане за изграждане на тези електроцентрали в
зависимост от годината на въвеждане в експоатация средното финансово предимство за тези,
въведени през 2011г. е 204%, през 2012т.- 121%, а през 2013г.- 64%. Препоръчано
е българските власти да предприемат коригиращи мерки.
Пред въззивната инстанция е
представено копие от електронна кореспонденция с ГД „К.“ на ЕК и Съюза на
европейските производители на зелена енергия, от която се установява, че
България не е извършило нотификация на Комисията относно национална схема за
подпомагане на производството на енергия от ВЕИ. Посочено е, че с Решение от
04.08.2016г., С/2016/ 5205, Комисията е одобрила българската схема за
подпомагане на производството на енергия от ВИ, като нациоанлното правно
основание въз основа на което е извършена нотификацията е ЗЕВИ, Наредба №1/18.03.2013
за регулиране на цените на ел.енергията, на Председателя на ДКЕВР, Наредба за
регулиране на цените на електроенергията, приета с ПМС№35/20.02.2014г..По
посочената национална схема България не е уведомила за отпускане на средства от
ЕЗФРСР като схема за подпомагане на ВЕИ.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира, че за да се ангажира отговорността на
Държавата, чрез нейния законодателен орган – Н.с., в хипотезата на чл.4, §3 от
ДФЕС е необходимо да се установят следните елементи от фактическщия състав –
предоставени права на частно-правни субекти от правото на ЕС, нарушение на тази
права от страна на държавата чрез приемане на вътрешна норма, като това
нарушение е достатъчно съществено, вреди за ищеца, пряка причинно-следствена
връзка между вредите и нарушението. Производството за разглеждане на подобни
искове е по ЗОДОВ.
В случая претенцията е, че приетият §18, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е в
противоречие с чл.63, §1 от ДФЕС, който забранява въвеждането на ограничения
върху движението на капитали между държавите –членки и между тях и трети
страни. Посочената норма действително забранява на държавите-членки да въвеждат норми ограничаващи движението на
капитали между тях и в отношенията им с трети страни. В същото време е
предвидено и изключение от този принцип – в чл.65, §1, б.Б , според който забраната
по чл.63 не може да засяга правото на държавите –членки да вземат мерки за
предотвратяване на нарушения на националното законодателство или да вземат
мерки, оправдани от съображения за обществен ред и сигурност. Така се поставя
въпросът дали чрез приемането на нормата на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ се нарушава
норма на общностното право или в случая се касае за хипотеза, предвидена като
изключение от него. Съдът намира, че с приемането на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ не е налице ограничаване на движението на
капиталите в хипотезата на чл.63 от ДФЕС, т.к. от една страна с тази норма не
се засягат вече предоставените помощи при изграждането на електроцентралите ,
произвеждащи ел. енергия от възобновяеми източници, а от друга – се запазва
преференциална цена при изкупуване на произведената ел.енергия, макар и
по-ниска от първоначално определената. Извършеното чрез посочената
законодателна промяна намаление на изкупната цена е оправдано от обществения
интерес, т.к. от една страна се намалява икономическото предимство с публичен
характер пред други производители на енергия, в какъвто смисъл са констатациите
в докладите на европейската комисия, а
от друга страна се облекчава финансовата тежест върху крайния потребител, който
задължително заплаща определено количество изкупена електроенергия от възобновяеми източници /ВИ/. Функцията на
държавата е чрез своя законодателен орган
да регулира обществените отношения по начин, така щото да не вменява на
една част от обществото тежести и задължения за сметка на облагодетелстване на
други правни субекти. Възможността за т.нар. „двойно подпомагане“ – чрез
предоставяне на средства за изграждане на производство и чрез гарантиране на
високи изкупни цени от това производство, всъщност поставя останалите правни
субекти в неравностойно положение както с оглед финансовата тежест, която
следва да понесат, така и с оглед конкурентноспособност. В този смисъл е без
значение фактът дали засегнатите, според ищеца,
субекти от нормата произвеждат под 2% от произведената енергия от фотоволтаични
централи, т.к. целта е производителите от ВИ да се поставят при еднакви
условия, без възможност за двойно подпомагане , особено с публични средства. В
този смисъл следва да се имат предвид изводите на ГД „З..“ към ЕК за финансово
предимство на въведените през различните
години централи – между 64 и 204%.
Намаляването на финансовата тежест за потребителите и ограничаването на
възможностите на предоставяне на икономическо предимство чрез публични средства
е от съществен публичен интерес в областта на енергетиката, а сътресенията в
тази област могат да нарушат обществения ред и сигурност.
Съдът не може да се съгласи с тезата
на ищеца, че приемането на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ има дискриминационен характер,
като вече бе коментирано, че всъщност е точно обратното – целта е да се
ограничи двойното подпомагане на дадени производители, осъществявано от една
страна чрез голямо първоначано финансиране за изграждане на мощности , а след
това чрез гарантирани от държавата високи изкупни цени, даващи им стотици пъти
икономическо предимство пред останалите производители на енергия от ВИ.
Ищецът се позовава на чл.108, §2 от
ДФЕС, като счита, че приетата норма на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ й противоречи.
Счита, че посоченото по-горе писмо от ГД „З.“ към ЕК, послужило за
законодателната промяна на вътрешното право, не е в смисъла придаден от
законодателния орган и всъщност предписва друго – възстановяване на помощта ,
получена по програмата, а не промяна на изкупните цени. В чл.108 , §2 от ДФЕС е
разписана процедура за ограничаване или
възстановяване на помощи, предоставени от държавата или чрез публични ресурси
по предписание на Комисията. Предвиден е и срок за изпълнение на това предписание,
както и възможност за отнасяне на въпроса до Съда на ЕС. В случая, обаче, липсва подобно решение на
Комисията, поради което и няма как да бъде извършвана преценка дали с
действията си държавата, чрез своя законодателен орган е нарушил същото.
Следващото оплакване на ищеца е,
че приемането на §18 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е
в нарушение с гарантираните права по чл.16 и чл.17 от ХОПЕС. Така чл.16
прокламира свобода на стопанската инициатива , която е призната в съответствие
с правото на Съюза и с националните законодателства и практики, а чл.17 защитава
правото на собственост - всеки може да се ползва от собственото си имущество,
когато е придобито законно, като може да го ползва, да се разпорежда с него и
да го завещава. Ограничения са допустими само в обществена полза и то в
предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно
обезщетение за понесената загуба. В случая се касае за бъдещ доход от продажба
на продукт, който ищецът би създал. Според настоящата инстанция придобиването
на този бъдещ доход, който да се третира като „имущество, придолбито на законно
основание“ е бъдещо несигурно събитие, т.к. дружеството може изобщо да не
произведе продукт, който да продаде на регулирания пазар, а е възможно и
промяна в условията на този пазар, които да доведат до нереализиране на този
очакван доход. Именно поради това не може тези очаквани продажни суми да се
квалифицират като имущество по смисъла на сочените норми от ХОПЕС, респ. да се
счита, че попадат под закрилата на европейските норми, както и че се задължава
държавата да не предприема мерки за регулиране и поддържане на стабилност на
енергийния пазар с оглед задължението й да поддържа и регулира обществените
отношения.
Ищецът развива тезата, че с
приемането на спорния текст законодателят е нарушил основни принципи в
европейското право – гарантиране и защита на опрадваните правни очаквания и
правната сигурност. Твърдението на ищцовото дружество, че е имал очакване за
срока на договор за изкупуване на произведената ел. енергия да не се
предприемат никакви изменения в нормативната уредба и това очакване следва да е
правно гарантирано, не може да бъде изведено нито от евпорейската правна
уредба, нито от нормалната търговска практика. Обществените отношения са един
динамичен процес и е необходимо тяхното регулиране във всеки момент, когато е
налице значителна промяна. Законодателният орган на всяка държава разполага с
правомощието да отговори на промяната в
тези обществени отношения, чрез промяна в правната им регламентация така, щото
да се защити публичния интерес. Доколкото пазара на производство и продажба на
лицензиран обществен доставчик на ел.
енергия от ВИ е регулиран от специален
държавен орган, то липсват основания да се приеме, че е оправдано очакването
тези регулирани продажни цени да стоян непроменени десетилетия. Продажната цена
на свободния пазар се променя съобразно търсенето и предлагането, т.е. зависи
от динамиката на пазара. При регулирания пазар, обаче, факторът, който влияе на
цените е промяната в обществените отношения. Държавният регулатор има за цел да
предприема мерки за поддържане на стабилност на този регулиран пазар, като
участниците в него са свободни и да участват в свободния такъв, ако намират
икономическа изгода от това. Именно тези икономически принципи не обосновават
някой от участниците в тези пазари да имат очаквания за неизменност на условия на търговия, било на регулирания
пазар, било на свободния. Не е налице нарушение и на принципа на правната
сигурност, т.к. законите имат действие спрямо всички. Приетата норма не лишава
никой от възможността да реализира печалби, като стопанско решение на
ръководните органи на всеки търговец е как да развива търговската си дейност.
Вярно е, че нормата въвежда по-ниски изкупни цени, но само на регулирания
пазар, като те остават преференциални спрямо останалата част на регулирания
пазар и спрямо свободния такъв, с което продължават да изпълняват стимулираща
функция. В тази връзка следва да се
посочи и че е неоснователно твърдението за нарушаване на поети задължения на
държавата, разписани в Директива 2009/28/ЕО и Директива 2005/89/ЕО
за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми източници.
Поддържането на регулиран пазар , в който участват производителите на ВИ, в
който държавата гарантира преференциални цени / невзависимо от размера им/,
прилагането на мерки за подпомагане на бизнес инициативи за създаване на
централи за производство на енергия от ВИ са показател, че държавата
изпълнява задълженията си като член на
ЕС, разписани в европейското право. С посочените директиви е зададена обща
европейска цел за стимулиране на производството на енергия от ВИ, но не са
разписани конкретни задължения към държавите, които следва да изпълнят за
постигане на тези цели. Приетото изменение на ЗЕ не противоречи на принципите, заложени в тези
актове.
На следващо място ищецът посочва,
че приетото изменение на изкупните цени
на енергия от ВИ практически не позволява дори да се самоиздържа, още по-малко
да се развива. В тази насока се позовава и на приетите по делото основно и
допълнително заключение на ССЕ. Съдът намира, че от икономическите резултати на
един търговец не може да се направи извод
за незаконосъобразност на дадена регулаторна за пазара норма.
Икономическите резултати са последица от управлението на дружеството , а
законодателството, което регулира част от пазара е само един от факторите,
които влиаят на тези решения. Още повече, че се установи, че макар и изменена
чрез намаляване на изкупните цени, нормата запазва преференциална цена на
изкупуваната енергия от ВИ.
В обобщение от изложеното следва извода,
че не е налице нарушаване на предоставени
от правото на ЕС права на частно-правни субекти чрез приемането на процесната вътрешно-правна
норма. Така липсата на елемент от фактическия състав обуславя неоснователност на претенцията за
заплащане на обешзщетение по реда на чл.4, §3 от ДФЕС и предявеният иск като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По изложеното съдът намира
обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което и същото ще следва
да бъде потвъредно.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят
следва да заплати на въззиваемата страна разноски – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, определени съгл. чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ в размер на 450лв.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 697/21.05.2018г., допълнено с Решение
№273/05.03.2019, пост. по гр.д.№ 897/2017, ПдОС.
ОСЪЖДА „С.с.“ ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление ***, обшщ. Б , да заплати на Н.с.на Р. Б., гр. С., пл. Н.С№2, р. О.,
сумата от 450 лв., юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: