№ 246
гр. Търговище, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вяра М. Панайотова
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Вяра М. Панайотова Гражданско дело №
20223530101214 по описа за 2022 година
Предявен е иск за сумата от 1577,78 лв., с прано основание чл. 429, ал.3 от КЗ във вр.
с чл.493, ал.1, т.5 КЗ и чл.429,, ал.2, т.2 от КЗ.
Ищцата твърди в исковата си молба, че в следствие, настъпило на 12.10.2021 год. в
гр.Търговище ПТП, по вина на водача на л.а. “Тойота“ с ДК № **** К. М., който при
управление на автомобила с несъобразена скорост блъснал пресичащата на пешеходна
пътека ищца, са и причинени тежки телесни увреждания. Ищцата твърди, че
произшествието е посетено от органите на полицията, съставен е Констативен протокол и е
образувано ДП № 755/2021 год. на ОД ВМР Търговище, приключило със споразумение от
26.01.2022 год., одобрено от съда по НОХД № 58/2022 год. на РС – Търговище, с което
водача на л.а. К. М. е признат за виновен, за това че е причинил средна телесна повреда на
ищцата и му е наложено наказание. В исковата молба се твърди, че към момента на
настъпване на ПТП виновния водач е имал сключен с ответника договор за застраховка
Гражданска отговорност, поради което на 18.11.2021 год. ищцата е депозирала писмена
претенция за изплащане на обезщетение при ответника, в качеството му на застраховател,
като е била образувана щета № **********, но ответника неколкократно е изисквал от
ищцата представяне на допълнителни документи, с мотива , че не е установено
възникването на отговорността му да заплати застрахователно обезщетение, като
последното уведомление е било от 06.01.2022 год. Ищцата твърди, че при отказа на
застрахователя да заплати обезщетение по извънсъдебната й претенция е предявила правата
си по съдебен ред, като е предявила пряк иск срещу ответника, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ и с
влязло в сила решение по гр.д. № 6 / 2022 год. на ОСТ ответникът е бил осъден да и заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. и обезщетение за имуществени
1
вреди в размер на 6635,37 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.01.2022 год. Ищцата
твърди, че в производството по делото не е претендирала и няма присъдена мораторна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди и тъй като счита, че такава се дължи от
ответника моли съда да го осъди да заплати сумата от 1577,78 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена върху присъдено със съдебно решение обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за периода от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция 18.11.2021 год. до датата на предявяване на иска в ОСТ
27.01.2022 год. Претендират се разноски в производството. В съдебно заседание подържа
иска, чрез писмено становище от процесуалния си представител.
В дадения месечен срок, на осн. чл.131 от ГПК ответникът е упражнил правото си
на отговор. В отговора предявения иск е оспорен изцяло, като ответникът навежда доводи за
недължимост на обезщетението за забава, поради липса на забава от негова страна, като
твърди, че вземането на ищцата за обезщетение в размер на 80 000 лв., възниква от
предявяването на исковата молба в съда и поради това съдът в решението е присъдил лихва
за забава, считано от 28.01.2022 год. Ответникът твърди, че не е изпаднал в забава от
18.11.2021 год., когато ищцата е депозирала извънсъдебната си претенция за заплащане на
обезщетение, тъй като към момента на предявяване на иска не е изтекъл тримесечния
законов срок, предоставен на ответника да се произнесе по претенция й, като по изложените
съображения счита иска за неоснователен и моли същия да се отхвърли. В условия на
евентуалност моли да бъде намален размера на исковата претенция, съобразно възраженията
му и счита, че тъй като не е поканен по надлежния ред и не е дал повод за завеждане на иска
не следва да носи тежест за разноските на ищцата. Претендира разноски в производството и
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищцата. В съдебно заседание поддържа доводите, изложени в отговора, чрез писмено
становище.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното: Видно от приложените по делото писмени доказателства, приложени по делото (
л.7-л.12) при настъпило на 12.10.2021 год. в гр.Търговище ПТП, при което лек автомобил
“Тойота“ с ДК № ****, управляван от К. М. блъска пресичащата на пешеходна пътека ищца,
на последната са причинени телесни увреждания. За инцидента е било образувано ДП №
755/2021 год. на ОД МВР Търговище, което е приключило със споразумение от 26.01.2022
год., одобрено от съда по НОХД № 58/2022 год. на РС – Търговище, с което водача на л.а.
К. М. е признат за виновен, за това че нарушавайки правилата за движение по чл.119, ал.1 от
ЗДвП по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на ищцата, с което е
осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.3, б.а във вр. с ал.1, във вр. с чл.342, ал.1
във вр. с чл.129, ал.2 от НК, и му е наложено наказание. Не се спори от страните, че към
момента на настъпване на ПТП виновния водач е имал сключен договор за застраховка
Гражданска отговорност с ответника. От приложените писмени доказателства ( л.13 – л.23)
се установи, че на 18.11.2021 год. при ответника е входирана писмена претенция за
изплащане на обезщетение от ищцата, като е била образувана щета № **********, като
2
ответника на 23.11.2021 год. е отговорил по претенцията, отказвайки изплащане, поради
липса на достатъчно данни за установяване основания за изплащане на застрахователно
обезщетение и са изискани допълнително документи. Такива ищцата е представила с молби
от 13.12.2021 год. и 04.01.2022 год., но въпреки представените допълнителни доказателства
ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение, считайки, че не са на лице
основания за ангажиране на отговорността му. Поради отказа да й се изплати обезщетение,
ищцата на 28.01.2022 год. е предявила пряк иск срещу ответника, като с Решение №
22/16.05.2022 год. по гр.д. № 6 / 2022 год. на Окръжен съд – Търговище ответникът е осъден
да заплати сумата от 80 000 лв., застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
както и сумата от 6635,37 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от 28.01.2022
год. до окончателното изплащане. Видно от решението, ищцата в производството по гр.д. №
6 / 2022 год. на ОСТ не е имала претенции за законната лихва преди завеждане на иска,
поради което и съдът не се е произнасял за такава, а само за тази, следваща предявяването на
молбата, която е присъдена с решението. Решението на Окръжен съд – Търговище е влязло в
сила на 16.06.2022 год. Видно от заключението на приложената по делото експертиза
размера на лихвата за процесния период възлиза на 1577,78 лв.
При така установеното съдът прави следните изводи: Ищцата претендира заплащане
на мораторна лихва за периода 18.11.2021 год. – датата на която е заявила претенциите си
към ответника, в качеството му на застраховател на ответника до 27.01.2022 год. – датата,
преди предявяване на прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ пред съда. Доводите на ответника, че
това искане е3 недопустимо, тъй като след постановяване на решението на съда то е
обхванато от силата на присъдено нещо съдът счита за неоснователен. Както беше посочено
по-горе искане за присъждане на лихва преди завеждане на иска ищцата не е въвела като
предмет на разглеждане в производството по гр.д. № 6 / 2022 год. на ОСТ, поради което и
съда не е обсъждал доводи в посока основателност, или неоснователност на такова искане,
поради което и няма как да се приеме , че претенцията, предмет на настоящото дело, вече е
била разгледана и обхваната от силата на присъдено нещо на решението на ОСТ, нито може
да се приеме, че след като ищцата не е заявила такова искане, ведно с иска за определяне и
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди то правото и е погасено и не може да
бъде заявено в отделно производство.
Безспорно е, че ответникът, в качеството му на застраховател по застраховка
Гражданска отговорност на виновния водач и съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1, т.1 от
КЗ отговаря пред ищцата и следва да покрие отговорността на застрахования за
причинените вреди. Размера на вредите в конкретния случай е определен със влязло в сила
съдебно решение, като основния спор между страните е от коя дата дължи лихва ответника.
При установената по-горе фактическа обстановка съдът счита, че началния момент от който
ответникът е в забава е най-ранната дата по чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ - от 18.11.2021 г., от
която ищцата претендира да бъде присъдена законна лихва. От тази дата застрахователят е в
забава да изпълни задължението си по застрахователното покритие по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ -
3
да покрие лихвите за забава на застрахования - лихвите за забава, които застрахования
дължи, за които той отговаря пред увредените, а съответно крайната дата е 27.01.2022 год.,
тъй като считано от 28.01.2022 год. лихвата е присъдена с влязло в сила решение, по
следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките
на застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, считано от най ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция. Съгласно
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва (застрахователят
покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10
КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са
изключени от застрахователното покрие по ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази
задължителна застраховка обезщетение на увредените лица. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ регламентира обема на отговорността на застрахователя по отношение на
застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди, (респ.
договорната му отговорност). Разпоредбата на чл. 497 КЗ регламентира задълженията на
застрахователя по отношение на лицето, предявило претенция да получи застрахователно
обезщетение, което в хипотезата на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е увреденото лице, това, разполагащо с прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, т. е.
в чл. 497 КЗ е уредено задължението на застрахователя към увреденото лице, ако не е
определил или изплатил застрахователното обезщетение. Разпоредбата на чл. 429, ал. 2 във
вр. с ал. 3 КЗ включва в обема на застрахователното покритие отговорността на
застрахования за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увредено лице, които лихви се дължат при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ - т. е. в тази
хипотеза застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихви за забава и
отговаря за забавата на застрахования в очертаните рамки. Съгласно разпоредбата на чл. 497
КЗ застрахователят отговаря вече за собствената си забава ако не е изплатил или определил
застрахователното обезщетение.
Следователно отговорността на застрахователя по ЗЗГОА за лихви за забава спрямо
увреденото лице включва: както покритата от застраховката отговорност за забава на
застрахования - лихвите за забава, за които той отговаря пред увреденото лице; така и
отговорността на самия застраховател за забавено плащане на застрахователното
обезщетение, ако не е определено и изплатено в срок. От датата на деликта до уведомяване
на застрахователя (независимо дали от застрахования или от увредения, съотв. от
предявяване на претенцията от увредения като релевантна е най-ранната дата),
обезщетението за забава (законната лихва за забава) се дължи от делинквента на основание
чл. 86 ЗЗД и не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя
4
на основание застрахователния договор; след уведомяване на застрахователя (независимо
дали от застрахования или от увредения, съотв. от предявяване на претенцията от увредения
като релевантна е най-ранната дата) на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ застрахователят покрива спрямо увредения отговорността на делинквента за
дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията пред него, а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ при липса на произнасяне и плащане, дължи законна
лихва върху обезщетението за собствената си забава. В този смисъл са Решение № 50001 от
3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о., ТК, Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2466/2018 г., I т. о., ТК и др.
Предвид всичко изложено, предявения иск се явява основателен и доказан, както по
основание, така и по размер и ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата лихва
за забава в размер на 1577,78 лв., дължима за периода 18.11.2021 год. – 27.01.2022 год. върху
главница от 80 000 лв., присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
И двете страни имат искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на спора
разноските следва да се възложат в тежест на ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК разноските на ищцата възлизат на 460 лв. –
адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение заплатено от ищцата е неоснователно, тъй като минималния размер на
адвокатското възнаграждение при цената на иска, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата на
ВАдС е 457,79 лв., а заплатеното от ищцата такова е в размер на 460 лв. т.е. същото е в
минималния допустим размер и не са на лице основания за неговото намаляване.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РСТ държавна такса за
водене на делото в размер на 63,11 лв. и разноски за вещо лице в размер на 150 лв., на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Д. Б." № **, представлявано от С. П. и К.
К., действащи чрез пълномощник адв. М. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Д.
Б." № ** да заплати на С. С. С., ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.“Т. К.“ № **, *****,
действаща чрез пълномощник адв.Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес : гр.София, район
Слатина, ул.“К.“ № 1, ет.3 сумата от 1577,78 лв., представляваща лихва за забава за периода
18.11.2021 год. – 27.01.2022 год. върху главница от 80 000 лв., присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, на осн. чл. 429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1, т.5 КЗ и чл.429, ал.2,
т.2 от КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Д. Б." № **, представлявано от С. П. и К.
К., действащи чрез пълномощник адв.М. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Д.
5
Б." № ** да заплати на С. С. С., ЕГН ********** от гр.Търговище, бул.“Т. К.“ № **, *****,
действаща чрез пълномощник адв.Г. Б. Х. от САК, със съдебен адрес : гр.София, район
Слатина, ул.“К.“ № 1, ет.3 направените по делото разноски в размер на 460 лв. – адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.80 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Д. Б." № **, представлявано от С. П. и К.
К., действащи чрез пълномощник адв.М. Г. от САК, със съдебен адрес : гр. София, бул. „Д.
Б." № ** да заплати по сметка на Районен съд Търговище държавна такса за разглеждане на
делото в размер на 63,11 лв. и направени разноски за вещо лице в размер на 150 лв., на осн.
чл. 78, ал.6 от ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6