Р
Е Ш Е
Н И Е № ……
Гр.
София,07.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на единадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1325 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 159899 от
07.07.2019 г., СРС, 170 с - в по гр. д. № 546/2018 г. е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Ц.Н., ЕГН: ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
сумата от 2 159,71 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр. София ул. „********, ет.
3, аб. № 295925 за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016 г., ведно със законната лихва
от 24.07.2017 г. до погасяването,
както сумата от 401, 74 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 01.07.2013 г. до 12.07.2017 г., за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.08.2017 г. по ч. гр.
д. № 50118/2017 г. по описа на СРС, 69 с - в. С решението Д.Ц.Н. е осъдена за
заплащане на разноски в исковото и заповедното производства.
С решението са отхвърлени предявените от „Т.С."
ЕАД, ЕИК ******** срещу С.Д.П., ЕГН **********, искове с правна квалификация
415, ал. 1 от ГПК чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване
за установено, че дължи неизплатената цена за доставената топлинна енергия за
имот на адрес ул. „********, ет. 3, аб. № 295925 за периода от м. 05.2013 г. -
м.04.2016 г. в размер на 2 159, 71 лв. главница, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 24.07.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата от 401, 74 лв. - лихва за забава за периода от 01.07.2013 г. до
12.07.2017 г. по посочената по - горе заповед за изпълнение.
Недоволна от
решението в частите, в който исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
задължения за главница и лихви са уважени срещу нея, е останала ответницата Д.Ц.Н., която го обжалва в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК. В
жалбата се поддържа, че в оспорените части решението е неправилно и постановено
в нарушение на материалния закон, без да се излагат конкретни съображения за това.
Единствено се твърди, че при постановяване на решението СРС не е обсъдил
всестранно и в цялост събраните доказателства, с което е нарушил принципите на
обективност в процеса. Моли да се отмени решението като неправилно и
незаконосъобразно и да се отхвърлят изцяло исковете срещу нея. Претендира
разноски в производството.
Въззиваемата
страна, ищецът „Т.С.“ ЕАД, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В молба от 10.03.2021 г. ищецът оспорва бланкетно жалбата, като моли да се
остави без уважение. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
разноските на насрещната страна.
Третото лице
помагач „Б.Б.“ ООД, не взема становище по въззивната жалба и не ангажира
доказателства.
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението не е
оспорено от ищеца в частите, в които са отхвърлени изцяло исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК срещу втория ответник С.Д.П., поради което в тази част то е влязло в
сила.
В случая
жалбата не съдържа никакви конкретни доводи за незаконосъобразност на решението
на СРС.
Трайната практика на ВКС,
обективирана в решение № 246/23.10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, ГК, І г. о.,
решение № 216/19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/2014 г. на ВКС, ГК, I г. о.,
решение № 172/10.04.2017 г. по т. д. № 2312/2015 г. на ВКС, ТК, І т. о. и други
съдебни актове приема, че подадена в срок въззивна
жалба, в която не са посочени конкретни пороци на първоинстанционното решение, е
редовна по аргумент от чл. 262, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 260, ал. 1, т. 3 ГПК.
В Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, т. 1 е прието, че при проверката на правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори
ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Следователно, по бланкетна въззивна жалба, в която не са посочени конкретни пороци по правилността на обжалваното
решение и в случай, че
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първоинстанционния
съд, е недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното
първоинстанционно решение.
С оглед
правомощията на въззивната инстанция, при подадена бланкетна въззивна жалба настоящата
инстанция намира, че следва да се произнесе относно валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение и относно правилното приложение на
императивните материалноправни норми.
В случая, при
извършването на тази проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо постановено. Производството е образувано след подадени възражения от
длъжниците в срока по чл. 414 ГПК.
По същество
въззивният съд намира за съобразен със събраните по делото доказателства извода
на СРС, че страните
са обвързани от валиден договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр.
е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното отношение между страните
е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия
на ищцовото дружество.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е
осъществено от ФДР „Б.Б.“ ООД. Размерите на дължимите от ответниците суми са
установени от събраните
по делото писмени доказателства, в това число от неоспореното заключение на
СТЕ. СРС основателно е преценил, че се дължат суми в установените в производството
размери.
Предвид
изложеното по - горе, при липса на каквито и да е конкретни съображения за
незаконосъобразност на решението, въззивният съд няма задължения да извършва
цялостна проверка на правилността му и то следва да бъде потвърдено, както е
постановено. Въззивният
състав намира, че при постановяване на решението не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми, поради което следва да се потвърди в
частите, в които исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на задължения за
главница и лихви са уважени срещу ответницата Д.Ц.Н.. Решението следва да се потвърди и
в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има ищеца, но съдът намира, че не следва да се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение в негова полза, тъй като не са
предприети процесуални действия от тази страна в производството.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
159899 от 07.07.2019 г., СРС, 170 с - в по гр. д. № 546/2018 г., в частта, в
която е признато за установено, на
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д.Ц.Н., ЕГН:
********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, сумата от 2 159,71 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия
и дялово разпределение за топлоснабден имот - апартамент № 7, находящ се в гр.
София ул. „********, ет. *, аб. № 295925 за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2016
г., ведно със законната лихва от
24.07.2017 г. до погасяването, както сумата от 401, 74 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.07.2013
г. до 12.07.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 17.08.2017 г. по ч. гр. д. № 50118/2017 г. по описа на СРС, 69 с – в и Д.Ц.Н.
е осъдена за заплащане на разноски в исковото и заповедното производства в
полза на „Т.С." ЕАД.
РЕШЕНИЕ № 159899 от 07.07.2019 г., СРС, 170 с - в по гр. д. №
546/2018 г. е влязло в сила в останалата неоспорена от ищеца част.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.