Решение по дело №101/2023 на Административен съд - Смолян

Образувано е по жалба на процесуален представител на Министерство на културата срещу Решение № 35/03.08.2023 г. на Районен съд - [община] /МРС/, с което е отменено наказателно постановление №7/22.12.2022 г., издадено от Министър на културата. С цитираното НП на ответника по касация О. М. са наложени три наказания по чл.200, ал.1 във вр. с чл.83, ал.1, т.1 от ЗКН, чл.221а, ал.1 във вр. с чл.161, ал.1 от ЗКН и чл.221а, ал.3 във вр. с чл.161, ал.2 от ЗКН.

В касационната жалба е посочено, че неправилно съдът е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушение, които са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице-нарушение по чл.57, ал.1, т.1 и т.5 от ЗАНН касаещ периода на нарушението, като по този повод съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин строителните работи са продължили на 13.05.2022 г., датата посочена като край на периода, след като и тримата свидетели са заявили че до м.май – датата на проверката, [община] „Ш.“ не е пусната в експлоатация. Освен това, данни за това, че ремонтните работи продължават се съдържа и в съставения констативен протокол. По този повод се твърди, че неоснователно, съдът е приел, че не са посочени за трите нарушения датите на извършването им, след като по безспорен начин е посочен период от 04.07.2019 г. до 13.05.2022 г. Няма данни да е имало приемателна комисия и към дата на проверката, за което сочат и свидетелските показния. Във връзка с получено писмо от 1.06.2022г. от О. М. в МК, Кметът на О. М. информира за незабавни действия, а именно преустановяване на всички дейности в м. Ш. при което доказано, че ремонтът не е приключил, но това писмо не е обсъдено. Сочи, по този повод да са налице противоречиви и объркващи мотиви.

Сочи се, за неправилно решението в частта с което е прието нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в нито един момент О. М. не се съмнявала за какво се отнасят нарушенията и по този повод затруднено правото на защита, като договорите за изпълнение доказват обратното. Неправилно по този повод, съдът е приел и че не доказана твърдяната фактическа обстановка относно нарушенията по чл.221а, ал.1 и ал.3 от ЗКН, тъй като деянията са извършени с бездействие. Сочи се, че О. М. е представила договор за предварително проучване или договор за осигурено наблюдение на археолог, но такива документи не са представени при проверката, което се твърди и от тримата свидетели. Сочи се, че О. М. не оспорва извършените дейности и неправилно съдът приема че режима на чл.161 от ЗКН важи само за територии, за които има данни за наличие на археологически обекти. Този извод се сочи за противоречив на чл.79, ал.6 от ЗКН, след като е доказано че [община] „Ш.“ е недвижима културна ценност, при което, всички дейности е следвало да са предхождани от предварително архитектурно проучване и съпровождат с наблюдение от археолог. За сравнение се сочи и тълкуване на чл.79, ал.6 и ал.7, при което се прави разлика между известни вече архитектурни обекти и такива, които случайно могат да се открият, като това тълкуване се е опитал да извърши и съдът, което счита за неправилно. Оспорва се и извода на съда, че неправилно е определена санкцията по чл.221а, ал.3 от ЗКН, която касае минимален размер и съответно безспорно юридическо лице. Моли за отмяна на решението и потвърждаване на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Със становище на главен юрисконсулт в Дирекция “Инспекторат за опазване на културното наследство“ при МК се поддържа жалбата.

Ответникът по касация, оспорва жалбата. Моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на окръжна прокуратура, с мотивирано заключение, счита касационната жалба за неоснователна, като предлага на съда да потвърди решението на Районен съд гр. [община].

Административният съд, в настоящият си състав, след като взе пред вид оплакванията в жалбата и становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, направи следните изводи:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да отмени наказателното постановление в мотивите към решението си, Районен съд гр. М. е приел, че Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Министъра на културата, видно от приложените по делото заповеди. АУАН също е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Производството е образувано в срока по чл.36 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.

Приел е, че от обективна страна се установява, че жалбоподателя, като възложител е извършил в [община] „Ш.“ дейности, в защитена територия, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на [община] „Ш.“, единична недвижима културна ценност, с категория „национално значение“, по смисъла на чл.146, ал.3 от ЗКН и че възложените от О. М. дейности са извършени във връзка с реализирането на Проект за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А [държава]-[държава] 2014-2020 г., Приоритетна ос 2 „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“. По договор № В2.6с.21/04.07.2019 г. за реализиране на проект „Съхраняване, опазване, популяризиране и развитие на културното наследство в трансграничния регион“, с акроним „Terra-Mine“, О. М. е възложила следните дейности в [община] „Ш.“: Разчистване на скален материал, срутил се от тавана на основната галерия на пещерата; Укрепване на застрашени от срутване участъци от галерията на пещерата; Обезопасяване от срутване на участъци от тавана на основната галерия на пещерата; Подмяната на старата електрическа инсталация и художествено осветление на галериите на [община] „Ш.“, изпълнени по проект от 2007-08 г., съгласуван с Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН); Реновиране на туристическата пътека в пещерата, изпълнена също по гореспоменатия проект от 2007-08 г., съгласуван с НИНКН. По договор № В2.6с.13/04.07.2019 г. за реализация на проект „Модернизация, реклама и изследване на пещери“, с акроним „Му Caves“, касаеш обновяване на туристически маршрут, който включва [община] „Ш.“, О. М. е възложила извършване на следните дейности: Разчистване на земни маси пред входа на [община] „Ш.“ и обслужващия пещерата агрегат за захранването й с електричество; Възстановяване на заслона при входа на пещерата и помещението за агрегата.

Съдът е споделил направеното от жалбоподателя възражение, че в конкретния случай е допуснато съществено процесуално нарушение. Съгласно описанието на процесното нарушение, направено в АУАН и НП отговорността на О. М. е ангажирана за това, че е извършила вмененото нарушение в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. включително, без да са спазени изискванията на чл.83, ал.1, т.1, буква „а“ и буква „в“ от ЗКН, като инвестиционните проекти, програми, задания и визи за проектиране, искания и документация за извършване не са съгласувани по предвидения от ЗКН ред. Приел е, че по делото се съдържат твърдения за извършвани строителни работи, които са започнали на 04.07.2019 год., съгласно АУАН и издаденото Наказателно постановление, но липсват доказателства, че след тази дата ремонта не е спрял и че това е продължило до 13.05.2022 год. Посочил е и вътрешно противоречие между представените доказателства и приетите в НП констатации при което и извод, че наказващия орган е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо в нарушаване на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е събрал доказателства, които да потвърждават извършеното нарушение за процесния период - 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год., който сам е определил с АУАН и НП.

Констатирал е, че по вмененото нарушение на чл.83, ал.1, т.1 от ЗКН липсва описание на допуснатото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено и това е довело до накърняване на правата на жалбоподателя - същият следва да научи срещу какви факти и въз основа на какви доказателства следва да се защитава.

Констатирал е, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по отношение на останалите нарушение по чл.221а, ал.1 от ЗКН и по чл.221а, ал.3 от ЗКН, тъй като при тях АНО е приел, че са извършени в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. включително, с което на първо място нито в АУАН, нито в НП, дори и в изготвените констативни протоколи не е посочена конкретна дата на извършване на нарушението. Във всички посочени документи се говори за извършени строителни работи, които са започнали на 04.07.2019 год., съгласно АУАН и издаденото Наказателно постановление, а като крайна дата се сочи 13.05.2022 год. В този смисъл съдът счита, че в АУАН и в НП, което изцяло повтаря отразените в акта констатации, нарушението не е описано достатъчно ясно и в пълнота, така че да могат да бъдат изведени всички съставомерни признаци, респективно същото да бъде подведено под посочената в НП квалификационна норма. Подчертал е, че административно-наказателното производство е строго формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива, имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание. Поради това, както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т. е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение, като е приел, че е налице неяснота и вътрешно противоречие между фактическата обстановка отразена в AУAH и тази описана в НП досежно датата на извършване на нарушението. Такава непълнота и неяснота ограничава процесуалните права на привлеченото като нарушител лице и не осигурява възможност да организира адекватно своята защита, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото Районен съд в производството по обжалване на НП по реда на чл.59-63 от ЗАНН следва да установява съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение.

На следващо място приема, че не е доказана безспорно твърдяната в АУАН и НП фактическа обстановка, че извършените в периода от 04.07.2019 год. до 13.05.2022 год. строителни работи, в [община] „Ш.“, които са осъществени от страна на О. М. са, без проведено предварително археологическо проучване в обхвата на извършени строителни работи, в [община] „Ш.“, както и без присъствието на наблюдаващ археолог по време на извършването на строителните работи, като режимът на опазване по чл.161 от ЗКН се определя при "осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица" в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти".

На следващо място, съдът намира, че неправилно АНО е приложил и материалния закон, като е определил на [община] - жалбоподател за нарушението по чл. 161, ал. 1 ЗКН наказание "имуществена санкция" в размер на 10 000 лева - на осн. чл. 221а, ал. 3 ЗКН. Разпоредбата на чл. 221а, ал.3 ЗКН от своя страна гласи: "Който извършва строителни дейности без наблюдение от археолози по чл. 161, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 5000 до 15 000 лв., а на едноличен търговец или на юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 25 000 лв."

Предвид изложеното съдът е приел за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и недоказаност на вменените на жалбоподателя с НП нарушения и отменил Наказателно постановление № НП-7 от 22.12.2022 год., издадено от Министъра на културата.

Настоящият състав на съда, намира изводите на съда относно липсата на конкретика в описанието на нарушенията за правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства, при което и решението като краен резултат правилно. С цитираното НП на [община] [ЕИК], представлявана от Ф. А. М. - Кмет на О. М. за извършено нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „в“ от Закона за културното наследство, на основание чл. 200, ал. 1, предложение второ от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева: за извършено нарушение на чл. 161, ал. 1 от Закона за културното наследство, на основание чл. 221а, ал. 1 от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева и за извършено нарушение на чл. 161, ал. 2 от Закона за културното наследство, на основание чл. 221а, ал. 3 от Закона за културното наследство е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.

В АУАН и в НП е вменено като първо нарушение, това по чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „а“ и „б“ от ЗКН, съгласно която разпоредба инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2. В случая органа е преписал буквално нормата, без да изложи описания на дължимите действия. От обективна страна е установено, че жалбоподателя [община], като възложител е извършила в [община] „Шаренка“ дейности, в защитена територия, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на [община] „Шаренка“, единична недвижима културна ценност, с категория „национално значение“, по смисъла на чл. 146, ал. 3 от ЗКН и че възложените от О. М. дейности са извършени във връзка с реализирането на Проект за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А [държава]-[държава] 2014-2020 г., Приоритетна ос 2: „Устойчив и приспособим към климата трансграничен регион“, но не е уточнил за извършените строителни дейности какво бездействие е осъществено и по какъв начин е следвало да докаже изпълнението на законовите изисквания, при което правилен извода за неизпълнение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1от ЗАНН.

Констатацията, „без да са спазени изискванията на чл. 83, ал. 1, т. 1, буква „а“ и буква „в“, от ЗКН, … не са съгласувани по предвидения от ЗКН ред“, без органа да изследва съответния ред и вмени конкретното бездействие по отношение като соченото на определена процедура, без конкретизирането на соченото на това, какви дейности е следвало да извърши възложителя е крайно недостатъчно. По този повод органът е следвало да опише конкретните действия а не само да конкретизира правната норма свързана с неспазване на процедурата. След като не са описани дължимите действия не може да се приеме, че спазена разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото липсата на становище е следвало да бъде сред реквизитите на НП, а не съдът да го извлича от цитираните разпоредби или писмена защита на касатора, съответно ответника във въззивното производство.

Неоснователни са и доводите касаещи датата на извършване на нарушението, с оглед сочения период, като се има предвид, че той е установен по отношение на извършваните строителни дейности, каквито в случая не са предмет на нарушение.

По същия начин за останалите две нарушения се сочи, че към датата на приключване на проверката не са предоставени документи за извършени теренни археологически проучвания, както и договор/и за археологическо наблюдение, касаещи недвижима археологическа културна ценност [община] „Ш.“ , като не е уточнено към кой момент е следвало същите да бъдат приложени и в изпълнението на Договори с № В2.6с.21/04.07.2019 г. и № В2.6с.13/04.07.2019 г., при което и изводите на съда за липса на дата на нарушението се явяват правилни, тъй като соченето на период е от значение за осъществяването на строителните дейности и съответно би могло да бъде относимо за нарушението по чл. 221а, ал. 3 от ЗКН, но за което органът е следвало да изложи конкретни съображения. Липсват данни към кой момент е следвало да се представят определени становище и документи за извършени теренни археологически проучвания, както и договор/и за археологическо наблюдение, касаещи недвижима археологическа културна ценност [община] „Ш.“.

Не е ясно и какви съответно доказателства за извършена процедура по съгласуване е следвало да бъдат представени, а и като се има предвид, че същите касаят един предхождащ момент отпреди тяхното започване, потвърждават изводите за допуснати съществени процесуални нарушения ограничаващи правото на защита.

Предвид изложеното се явява необоснован и недоказан извода, че с извършените намеси, изразяващи се в реализирането на инвестиционен проект за конструктивно укрепване и извършване на текущ ремонт в границите на [община] „Ш.“, единична недвижима културна ценност, с категория „национално значение“, О. М. като възложител на извършените дейности е осъществила състава на административни нарушения на: чл. 200, ал. 1, предложение второ на ЗКН, чл. 221а, ал. 1 и чл. 221а, ал. 3 от ЗКН.

При тези изводи, съдът намира, че решението като краен резултат следва да се остави в сила, при което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК 

 

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 35/03.08.2023 г. на Районен съд гр. [община] /МРС/ постановено по а.н.д. №16 по описа на съда за 2023 г.

Осъжда Министерство на културата да заплати на [община] 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.