Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ….........2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Г въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 1471 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 –
438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу постановление от 09.01.2020г. по изп. дело №
20197850400392, с което ЧСИ Л.М., рег. № 785 от РКЧСИ, е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, прието за събиране в изпълнителното производство, както и
размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
поддържа, че приетото за събиране в изпълнителното производство адвокатското
възнаграждение е завишено и същото следва да бъде намалено до минималния размер
по Наредба № 1/2004г. и то само за образуване на изпълнителното дело, тъй като
водене от страна на процесуалния представител на взискателя не е извършвано.
Отделно се посочва, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
както и че дружеството е „сигурен платец“. Съобразно изложеното се моли за
намаляване на адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до размер от 200лв.,
както и редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски.
Взискателят
по изпълнителното дело депозира възражение по чл. 436, ал. 3 от ГПК, с което
развива съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за
настоящото производство.
Съдебният изпълнител
излага мотиви за неоснователност на жалбата..
Софийски градски съд, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
От
представените по делото доказателства се установява, че изп. дело №
20197850400392 по описа на ЧСИ Л.М. е образувано по молба на „С.У.“ ЕООД, чрез
адв. Н.И., за събиране на сумата от 316,32лв. по издадения в негова полза изп.
лист от 01.11.2019г. Към молбата са приложени пълномощно за учредена
представителна власт на адвокатско съдружие „И.“, действащо чрез адв. И.,
договор за цесия и уведомление, договор за правна защита и съдействие, платежни
нареждания за внесени такси, както и извлечение от банков превод за платено
адв. възнаграждение в размер на 230лв. С молбата за образуване от 12.12.2019г.
взискателят чрез процесуалния си представител е поискал налагане на запор на
движими вещи на длъжника, възбрана на имоти и запор на дружествени дялове.
С
последваща молба от 13.12.2019г. процесуалният представител на взискателя е
оттеглил посочените изп. способи и е поискал налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника.
На
18.12.2019г. на длъжника – „Т. С.“ ЕАД е
връчена покана за доброволно изпълнение на задължението в общ размер на
763,61лв., като своевременно е подадено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК до
съдебния изпълнител, с което е поискано намаляване на присъединеното за
събиране адвокатско възнаграждение и на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. С постановление изх. № 61/09.01.2020г., връчено на длъжника на
10.01.2020г., е оставено без уважение възражението.
При така установената фактическа
обстановка и след преценка доводите на страните и мотивите на съдебния
изпълнител, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна, подадена е
срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като дължимата
за производството държавна такса е внесена, поради което жалбата е допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004г., минималният размер на възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изп. дело е 200лв. От събраните
доказателства се установява, че изп. дело е образувано по молба на взискателя
чрез упълномощен от него адвокат, поради което същият има право на разноски за
извършване на това процесуално действие в минималния размер от 200лв.
По отношение
възнаграждението за водене на изпълнителното производство, съдът намира, че
такова не следва да бъде събирано от длъжника. В рамките на изпълнителното
производство освен първоначалната молба за образуване на изпълнителното дело, с
която е сезиран частният съдебен изпълнител и се явява минимално необходимото
действие за започване на производството, процесуалният представител на
взискателя е подал формално на следващия ден молба за налагане на запор на
банкови сметки на длъжника. Тази молба, депозирана един ден след
първоначалната, очевидно цели единствено да оправдае дължимостта на адвокатско
възнаграждение и за водене на изпълнителното производство. По делото липсват
данни да е реализирано исканото изпълнително действие. С оглед липсата на
предприемани действия по осребряване на имущество, както и наличието само на
формално депозирана молба ден след молбата за образуване, взискателят не е
доказал наличието на основание за заплащане на възнаграждение за водене на
изпълнителното дело дори в минималните размери по чл. 10, т. 2 от Наредба №
1/2004г. Ето защо възнаграждение по т. 2 от чл. 10 на Наредба № 1/2004г. не се
дължи.
С оглед изложеното,
взискателят има право на разноски само в размер на 200лв. за образуване на изп.
дело и обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е
отказано намаляване на приетото за събиране адвокатско възнаграждение за
разликата над 200лв. до 230лв. и същото да бъде намалено от 230лв. на 200лв.
Следва да бъде
намалена и определената от ЧСИ такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата се
изчислява само на базата на материалния интерес, установен в изпълнителния
титул, без към тази база да се прибавят разноските на взискателя в самото
изпълнително производство, каквито са и тези за адвокатско възнаграждение. При
материален интерес от 316,12лв., таксата по т. 26 възлиза на 37,96лв. с ДДС,
поради което същата следва да бъде намалена от 66,38лв. до 37,96лв.
Направеното от
жалбоподателя искане за присъждане на сторените в настоящото производство
разноски следва да бъде оставено без уважение. Според настоящия съдебен състав,
в производство по разглеждане на жалба срещу действия на съдебен изпълнител
разноски не се дължат, тъй като обжалваният акт на съдебния изпълнител не е
постановен в хода на проведена между страните по делото състезателна процедура.
От друга страна, насрещната страна по подадената жалба не следва да носи тежестта
за сторените от жалбоподателя разноски, доколкото същите са извършени по повод
обжалваните действия на ЧСИ. Предмет на съдебен контрол е процесуалната
законосъобразност на действия и актове на органа по принудителното изпълнение,
поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях
вреди, е именно съдебният изпълнител. Последният обаче не е страна в съдебното
производство по обжалване на действията и актовете му, поради което общото
правило за присъждане на разноски по чл. 81 ГПК е неприложимо. Страните в това
производство разполагат с друг ред за възстановяване на сторените разходи,
който е този по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД постановление
от 09.01.2020г. на ЧСИ Л.М., рег. № 785, район на действие СГС, по изп. дело № 20197850400392, В ЧАСТТА, с
която е отказано намаляване на приетото за събиране в изп. производство
адвокатско възнаграждение за разликата над 200лв. до пълния размер от 230лв.,
както И В ЧАСТТА, с която е отказано намаляване на пропорционалната такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ за разликата над 37,96лв. до 66,38лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА приетото за
събиране в изп. производство по изп. дело № 20197850400392 по описа на ЧСИ Л.М.,
рег. № 785, район на действие СГС, адвокатско възнаграждение в полза на
взискателя от 230лв. /двеста и тридесет
лева/ на 200лв. /двеста лева/ и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 66,38лв. /шестдесет и шест лева и
тридесет и осем стотинки/ на 37,96лв. /тридесет и седем лева и деветдесет и
шест стотинки/ С ДДС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.