Р Е Ш Е Н И Е
№ 967 гр.Пловдив, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 14.05.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ПЕТРОВ
при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното
от съдията АНД №2277/2019г.
по описа на ПРС, XVI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от
ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №211623-F215909/10.10.2016г. на Директор на
дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Акета”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив, ул.Дунав 42,
ет.2, ап.6, представлявано от
С. Л. на основание
чл.179, ал.1 от Закон
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от
ЗДДС.
Жалбоподателят атакува
наказателното постановление
като незаконосъобразно и моли същото да
бъде отменено.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован не се явява
и не изпраща представител.
В съдебно
заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява
от юрисконсулт Първанов, който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да
го потвърди.
Съдът въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в
преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което
е допустима. Разгледана по същество същата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
Съдът като се
запозна с приложените по делото доказателства,
обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговото потвърждаване
по следните съображения:
При извършена служебна проверка на 16.05.2016г. в ТД на НАП- Пловдив се установило,
че жалбоподателят като регистрирано по ЗДДС лице, не
е спазило установения в закона срок за
подаване на справка декларация по смисъла на
чл. 125 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив
за данъчен период 01.04.2016г.-30.04.2016г. Срокът
бил до 14.05.2016г. включително. Нарушението било отстранено на датата на
съставяне на АУАН, а именно 09.06.2016г.Дружеството и друг
път не подавало
в срок справка декларация, за което НАП-Пловдив е издало предупреждение.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събрания по
делото доказателствен материал- АУАН, писмено предупреждение по чл.28 от ЗАНН, оправомощителна заповед.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед
№ ЗЦУ 1582/23.12.2015 г. се установява
компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
съставомерните обективни признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Спазени
са законоустановените реквизити на АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена
фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че
с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на справките декларации по ЗДДС.
Приложена е и правилната
санкционна норма на чл. 179 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер-500 лв.
Неоснователни
са доводите в жалбата, че случаят
бил маловажен по смисъла на
чл. 28 ЗАНН.
Доколкото
в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това
понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен
случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни
последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката
на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по
чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се
подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК,
е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както
имуществените вреди, така и всички други
негативни имуществени последици, както и такива, които нямат
имуществен характер. Тоест, преценката за степента на
обществена опасност на нарушението, изисква да се
обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да
окаже спрямо обекта на посегателство.
За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание,
а отправя писмено или устно предупреждение,
доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така,
че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства
на степента на обществена опасност
на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че
такива обстоятелства, които да обуславят
маловажност на случая не са
налице и случаят не се отличава
по нищо от
останалите.
В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно трайната съдебна практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да
се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира
вина от страна
на ръководството на предприето или
на някой от служителите. От значение за
налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че закона е възложил
на определено юридическо лице дадено задължение и то обективно не
е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо противоправно съС.ие.
В този изричен смисъл Решение № 266 от 09.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3183 / 2017 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 780 от 19.04.2016 г. по н. д. №
432/2016 г. на Административен
съд – Пловдив, Решение № 475 от 02.03.2016 г. по н. д. № 3211/2015 г. на Административен съд – Пловдив,
На следващо място липсва един
от типичните белези на маловажния
случай, а именно еднократността и изолираността на случая в дейността
на нарушителя. От представените писмени доказателства се установява, че спрямо дружеството
веднъж е прилаган чл.28 от ЗАНН през 2015г. и повторното му прилагане би
било неуместно.
Тук следва да се съобрази
и трайната практика на Административен съд Пловдив, създадена
именно по приложението на чл. 125 ЗДДС, че наличието на предходни резолюции,
с които дружеството се освобождава от административно наказателна отговорност по реда на
чл. 28 ЗАНН и се предупреждава, че при повторно
нарушение ще бъде наказано, само по себе
си е достатъчно за изключване маловажността
на случая, при това независимо
дали и кога са връчени предупрежденията-
Решение № 456 от 22.03.2017
г. по к. адм. н. д. № 2763
/ 2016 г. на XIX състав на Административен съд, Решение № 2112 от 10.11.2016 г. по к. адм. н. д. № 1820 / 2016 г. на
XXI състав на Административен съд, Решение № 1797 от 11.10.2016 г. по н. д. № 1645 / 2016 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив
Наложената санкция в
рамките за законоустановения минимум от 500 лева изцяло
съответства на продължителността на периода на забавяне
за изпълнение на задължението.
Ето защо съдът счита,
че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №211623-F215909/10.10.2016г. на Директор на
дирекция „Обслужване” в ТД на НАП-Пловдив, с което на „Акета”
ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив, ул.Дунав 42,
ет.2, ап.6, представлявано от
С. Л. на основание
чл.179, ал.1 от Закон
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на
чл.125, ал.5 вр. с ал.3 от
ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните пред
Административен съд - Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
В.П.