№ 1591
гр. Варна, 27.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100500480 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 5990/21.01.2025г.
по регистратурата на ВРС, подадена от П. К. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 4728/30.12.2024г. постановено по гр.д. № 14363/2023г. по
описа на ВРС, 48-ми състав, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от жалбоподателя
срещу А. Щ., роден на 05.10.1968г., гражданин на Ге... и Р. Й. И... - Г..., ЕГН **********
искове с правно основание чл.79, ал 1 от ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД за осъждането им да
заплатят сумата от по 4878,82 лева всеки един от тях /общо 9757,64 лева за двамата
ответници/, представляваща част от неплатената цена от общо 22106,90 лева на строително -
монтажни работи, извършени от ищеца в съсобствен имот на ответниците: жилище с ид. ... и
търговски обект с ид. ... по Кадастралната карта на гр. Варна, находящи се на ул. „П... К..."
№ 17, съгласно договор за преустройство на описания имот, сключен устно към 28.02.2023г.
между страните, специфицирани в протокол от 24.05.2023г., ведно със законната лихва върху
сумата считано от датата на предявяването на исковете в съда до окончателното плащане на
сумата и жалбоподателят е ОСЪДЕН да заплати на А. Щ. и Р. Й. И. сумата от 1800 лева,
представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Въззивникът П. Х., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения довели до неизясняване на спора от
фактическа страна, а от там и до постановяването му в противоречие с материалния закон.
Позовава се на нередовност на подадените от всеки от ответниците писмени отговори
на исковата молба произтичаща от неяснота на направените с тях възражения в това число
дали се твърди, че процесните СМР не са били изобщо извършени или се твърди, че са били
извършени, но от друг изпълнител. Счита, че следствие на това е настъпилата преклузия на
1
правото им да изразяват становища и да сочат доказателства. Посочва, че е допуснато
процесуално нарушение и при изготвяне на доклада на делото по чл.146, ал.2 от ГПК,
поради липса на посочване в него на указание от съда, че не са представени доказателства за
това кой е извършил посочените работи. На това основание счита, че за изясняване на факта
кой е извършил процесните СМР не е настъпила преклузия и допустимо подлежи на
установяване с поисканите гласни доказателства. Посочва, че искането за допускане на
свидетел на ищеца, направено след първото по делото съдебно заседание, е в отговор на
доказателственото искане на ответника и е следвало да бъде уважено при спазване на
принципа за равнопоставеност на страните при допускане на доказателства. Счита, че съдът
е извършил процесуално нарушение и като е приел представените от ответниците в
съдебното заседание на 04.11.2024г. писмени доказателства - разписки за платени СМР,
протоколи за извършени СМР и фактури за закупени строителни материали, след като за тях
е настъпила преклузия с изготвения по делото доклад. Излага, че писмените доказателства
са били представени от ответниците за установяване на направеното от тях оспорване, че
претендираните СМР не са извършени от ищеца, а от трето лице, поради което
доказателствата е следвало да бъдат ангажирани в сроковете по чл.146, ал.3 от ГПК, а не
след това във връзка с предоставената възможност да заявят становище по допусната СТЕ.
Възразява и срещу констатацията на съда, че поисканите гласни доказателства са
недопустими по аргумент от чл.164, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото с тях е искано установяване
авторството на СМР, а не сключването на договор за СМР.
Възраженията срещу материалната незаконосъобразност на обжалваното решение са
обосновани с липса на извършен цялостен анализ от съда на всички ангажирани по делото
доказателства. Счита, че същите установяват както сключения между страните неформален
договор за изработка така и извършването от ищеца на спорните СМР. Аргумент за това се
извлича от факта на установеното със заключението на СТЕ на извършването на място на
посочените от ищеца по вид и количество СМР, които няма как да му бъдат известни, ако не
ги е извършил именно той.
Моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което
предявените искове бъдат уважени.
Прави доказателствено искане - за допускане до разпит на двама свидетели при
режим на водене, които да установят, че претендираните с протокола от 24.05.2023г. СМР са
извършени от ищеца.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемите А. Щ. и Р. Й. И... – Г..., чрез процесуалния им представител. Становището е за
неоснователност на депозираната жалба. Оспорват твърденията на въззивника за допуснати
от първоинстанционния съд процесуални нарушения при постановяване на обжалваното
решение в това число досежно съдържанието на изготвения доклад и дадените с него
указания на страните за подлежащите на установяване факти и тези, за които не са
ангажирали доказателства. Излагат, че от изявленията на процесуалния представител на
ищеца в първото по делото съдебно заседание се установява, че той е бил наясно, че с
2
поисканата СТЕ няма да установи авторството на СМР, но въпреки това не е направено
искане за ангажиране на гласни доказателства за този факт. На това основание считат, че
релевирането на искането след това правилно е било оставено без уважение предвид
настъпилата преклузия за същото. Считат, че обжалваното решение е постановено при
цялостен анализ на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния
закон, като същото е обосновано с липса на проведено от ищеца пълно доказване на
възложените в негова тежест факти и обстоятелства касателно наличието на възлагане на
работата по извършване на посочени в протокола от 24.05.2023г. СМР от ответниците към
ищеца. Излагат също, че правилно първоинстанционният съд е констатирал, че всички
изготвяни от ищеца документи касаят собствено на един от ответниците дружество, а не тях
лично, което считат, че е следствие на техническа грешка каквито са възраженията на
ищеца.
По отношение на направеното с с въззивната жалба доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства – възразяват поради липса на основание за допускането
им по смисъла на чл.266, ал.3 от ГПК.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 от
ГПК реквизити и приложенията по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Страните се
представляват от процесуални представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията
на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
По доказателственото искане направено с въззивната жалба за допускане до разпит на
двама свидетели на страната на въззивника /ищец/, съдът намира следното:
Допустимостта на доказателственото искане за ангажиране на гласни доказателства
във въззивното производство въззивникът е обосновал с твърдения за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение свързано с изготвения доклад по делото
по реда на чл.146 от ГПК.
Искането касае установяване на твърденията на ищеца, че процесните СМР,
специфицирани в протокола от 24.05.2023г., са извършени именно от него, а не от трети
лица, в какъвто смисъл са направените възражения на ответниците.
Доказателствената тежест за установяване на посочения правнорелевантен факт е
възложена на ищеца както с определението по чл.140 от ГПК, така и с окончателния доклад
на делото по реда на чл.146 от ГПК изготвен в първото по делото съдебно заседание.
Указано му е както, че следва да установи, че е „изпълнил работата съобразно уговореното“,
така и че не сочи доказателства за постигнатата договорка за възлагане на дейностите
посочени в протокола от 24.05.2023г. от ответниците към него и извършването им, на
основание чл.146, ал.2 от ГПК. Страните и в частност ищеца не са възразили по доклада и
указанията по реда на чл.146, ал.3 от ГПК, поради което същият е станал окончателен.
3
Настоящият съдебен състав намира, че дадените към ищеца указанията с доклада на
делото по чл.146, ал.1, т.5 и по чл.146, ал.2 от ГПК са ясни и точни, поради което приема, че
не е налице допуснато от съда процесуално нарушение във връзка с изготвянето му.
Възможността на страните да ангажират допустимо доказателства за факти и обстоятелства,
установяването на които е възложено в тяхна тежест, е до края на първото по делото съдебно
заседание, в който е изготвен доклада, поради настъпващата след това процесуална
преклузия, освен в случаите по чл.147 от ГПК, които не са налице в случая. До края на
първото по делото съдебно заседание /проведено на 31.05.2024г./, в което ответниците
изрично са възразили срещу авторството на СМР от ищеца, същият не е направил искане за
ангажиране на гласни доказателства, поради което доказателственото искане за разпит на
свидетели правилно е било оставено без уважение в проведеното на 04.11.2024г. съдебно
заседание. Поради това не е налице основанието по чл.266, ал.3 от ГПК за допускането на
поисканите с въззивната жалба гласни доказателства. Ирелевантно е дали доказателственото
искане на ищеца е направено в отговор на искане на ответниците, при положение, че същото
се явява недопустимо на самостоятелно основание, а именно настъпила преклузия.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 5990/21.01.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от П. К. Х., ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител срещу Решение № 4728/30.12.2024г. постановено по гр.д. № 14363/2023г. по
описа на ВРС, 48-ми състав.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 480/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 09.04.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците им, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се
връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника във въззивната жалба за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама души свидетели.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4