Присъда по дело №3130/2021 на Софийски градски съд

М О Т И В И
към Присъда № 65/18.05.2022 г.,
по н.о.х.д. № 3130/21 г. на СГС, НО, 30-ти състав

I.
Делото е разгледано от СГС като първа инстанция по повдигнатото срещу
подсъдимата Ц.Ф. К. (ЕГН: **********) обвинение за престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл.
26, ал.1 НК – за това, че на 15.08.2018 г. в гр. София, ж.к. „Младост III“, ул. „****, с две
деяния на продължавано престъпление, осъществени в 17.47 ч. чрез стопанисвано от
„Общинска банка“ АД АТМ-устройство № 01053916, използвала двукратно платежен
инструмент – издадена от „ЦКБ“ АД дебитна карта „VISA DEBIT CARD“ № ****, за
извършване на две трансакции, съответно - за сумите от по 50 лв. и 400 лв., без съгласието
на титуляра М.Ю. Г. – М..
В съдебните прения прокурорът не поддържа внесеното обвинение, твърдейки, че
поради създалата се доказателствена ситуация – версии „дума срещу дума“; липсата на
други данни, подкрепящи казаното от св. М., както и лансираната правноподобна теза на
подсъдимата за развоя на изследваните събития (че самата М. й предоставила своята дебитна
карта с молба да изтегли парите по сметката и да й ги предаде впоследствие, във връзка с
което й съобщила пин-кода на платежния инструмент), инкриминираните от него факти не
се установяват по несъмнен начин.
Че обвинението почива на предположения, пледира и защитникът на подс. К. – адв.
Г., който моли тя да бъде цялостно оправдана. В подкрепа на позицията си изтъква, на първо
място, няколко житейски логични обстоятелства в нейното поведение, които разколебават
обвинението: че няма как подсъдимата да е знаела пин-кода на ползваната дебитна карта на
св. М., ако последната в действителност не й го е доверила, молейки я като услуга да
изтегли парите; че няма логика К. да е искала да изтегли сумата без съгласието на М., без
изобщо да се опитва да прикрие лицето си при боравенето с процесното АТМ-устройство,
на което била заснета; че е нелогично също така – ако съобщената от св. М. информация е
вярна, няколко месеца след случилото се тя да е водила с подсъдимата приятелска писмена
телефонна кореспонденция. Адвокат Г. акцентира и върху констатирани от него пропуски в
доказателствената дейност на държавното обвинение, защото не били изяснени (и съответно
– описан в обвинителния акт) точният механизъм, по който К. се е сдобила с чуждата
дебитна карта, както и съдбата на въпросния платежен инструмент, за който се твърди, че
бил отнет от подсъдимата. Самата тя, в последната си дума, също моли за оправдателна
присъда.
II.
Изяснявайки ф а к т и т е по делото, първата инстанция намери за установено
следното:
Подсъдимата Ц.Ф. К., с ЕГН: **********, е родена в гр. София на **** г. Същата е
българин и български гражданин, неосъждана, с висше образование; отскоро работи като
медицинска сестра в столичната „Александровска болница“; майка е на 2-годишно момче и
живее на съпружески начала с неговия баща – св. Л.Д. П.. За нея са събрани добри
характеристични данни.
Подс. К. и св. М.Г. – М. се познавали повече от 15 години, тъй като били съученички.
Към лятото на 2018 г. св. М. била безработна, тъй като здравословното състояние на 6-
годишния й син и необходимостта от полагане на непрестанни грижи за него не позволявали
тя да започне работа. Детето страдало от лека форма на церебрална парализа, настъпила
1

след преждевременното му раждане и било диагностицирано с хидроцефалия, във връзка с
което предоставената от държавата социална пенсия за заболяването била превеждана
ежемесечно по банков път. Това ставало по разплащателна сметка в „Централна
кооперативна банка“ („ЦКБ“) АД, с IBAN: ****, открита на името на св. М. по сключен на
18.09.2017 г. договор. След посочената дата М. разполагала с издадена от банката
международна дебитна карта „VISA DEBIT CARD“ № ****, чрез която да оперира при
теглене и прехвърляне на суми от сметката. Свидетелката имала пълно доверие на
подсъдимата и в няколкото случая, в които била непосредствено съпровождана от нея
докато се налагало да тегли пари от АТМ-устройства, никога не прикривала с ръка
въвеждания ПИН-код на дебитната си карта. Така, в неустановен с точност момент преди
15.08.2018 г. подс. К. успяла да възприеме и запомни ползвания от М. код за достъп до
платежния инструмент. Самата карта св. М. съхранявала в портмонето си, което държала в
своята дамска чанта.
Подс. К. била наясно с обстоятелството, че по банковата сметка на св. М. в „ЦКБ“ АД
ежемесечно се превежда социалната пенсия за болното й дете. Към средата на м. август 2018
г. М. очаквала поредния превод и в следобедните часове (17.24 ч.) на 14.08.2018 г. лично
ползвала дебитната си карта (чрез банкомат на „ДСК“ ЕАД, инсталиран в гр. София, ж.к.
„Младост 1“, бул. „Ал. Малинов“), за да провери постъпили ли са средствата. След като се
убедила, че сметката все още е празна, свидетелката прибрала картата в своето портмоне и
го поставила в чантата си.
В обедните часове на следващия ден – 15.08.2018 г., подс. К. посетила дома на св. М.
(гр. София, ж.к. „****) и двете пребивавали в кухнята на жилището, където консумирали
храна, кафе и алкохол. В стаята на апартамента по същото време било детето на св. М.,
което тя периодично наглеждала. На закачалка в коридора висяла дамската чанта на М., с
намиращото се в нея портмоне и поставената вътре дебитна карта „VISA DEBIT CARD“, с
№ ****. Междувременно св. М. получила от „ЦКБ“ АД и телефонно съобщение, че
очакваният от нея паричен превод за сумата от 450 лв. по сметката е извършен. В
неустановен с точност момент, докато св. М. била ангажирана с грижи за сина си, или имала
нужда да посети тоалетната, подс. К. се възползвала от ситуацията. Отишла в коридора на
апартамента; отворила незабелязано чантата и портмонето на М.; извадила оттам процесната
дебитна карта и я прибрала в себе си, без знанието и разрешението на св. М. М.. След това,
около 15.00 ч. К. напуснала дома на М. и взела решение да изтегли – отново без нейното
съгласие – преведените средства, въвеждайки научения ПИН-код за достъп, и впоследствие
да се разпореди със сумата за свои лични нужди.
В изпълнение на плановете си, малко преди 18.00 ч. на 15.08.2018 г. подсъдимата се
установила пред АТМ-устройство, стопанисвано от „Общинска банка“ АД (№ 01053916) и
инсталирано на адрес в гр. София, ж.к. „Младост 3“, ул. „****. Там, без съгласието на св.
М., в рамките на около 1 минута, в 17.47 ч. извършила две последователни
операции/транзакции (категоризирани като „успешно теглене от банкомат“) с взетата от нея
дебитна карта („VISA DEBIT CARD“, с № ****), която въвела в банкомата: първата – за
сумата от 50 лв.; и втората – за 400 лв. Общо получената сума от 450 лв. К. прибрала в себе
си, след което напуснала местопрестъплението, разпореждайки се с картата на св. М. и с
парите по неустановен начин. Действията й били възприети и записани от поставена на
АТМ-устройството охранителна камера.
След като съпругът на св. М. се прибрал от работа във вечерните часове на 15.08.2018
г., тя го помолила да я откара с автомобила си до близък банкомат, за да изтегли
преведените за детето й средства. Установявайки се пред АТМ-устройство в близост до
кварталната аптека, около 21.30 ч. М. извадила портмонето от чантата си и видяла, че от
него е изчезнала дебитната й карта. Нямала никакво обяснение за случилото се, поради
което се притеснила и първоначално решила, че е загубила картата. Прибрала се вкъщи и
около 22.00 ч. незабавно се свързала с дежурен оператор в „ЦКБ“ АД, за да блокира картата.
Оттам, обаче, й съобщили, че сметката по картата е празна, защото парите били изтеглени
същия ден. На следващата сутрин (на 16.08.2018 г.) св. М. се обадила по телефона на подс.
2

К., на която се оплакала за случилото се, информирайки я, че възнамерява да подаде жалба в
полицията. Подсъдимата се опитала да разубеди свидетелката, като й казала, че за такава
ниска сума „никой няма да се заеме с този случай“. Въпреки това, още на 16.08.2018 г. М.
посетила СДВР/07 РУ и подала заявление (молба) да се извърши проверка на
обстоятелствата около изчезването на дебитната й карта и извършената без нейно съгласие
транзакция на 15.08.2018 г. През м. октомври 2018 г. тя била призована в СДВР/07 РУ,
където й бил предявен снимков материал от охранителната камера на инкриминираното
АТМ-устройство. На него свидетелката категорично разпознала своята приятелка – подс. К.,
като лицето, което изтеглило паричната сума от банкомата. Това довело до влошаване на
отношенията помежду им. Известно време след тези събития св. М. се срещнала с
подсъдимата в района на ж.к. „Младост 1“ и я попитала защо е постъпила така, а К. не могла
да даде смислен отговор.
Изтеглената от подс. К. не била възстановена по сметката в „ЦКБ“ АД, нито лично на
св. М.. Последната дори не подала молба до банката за анулиране на двете транзакции.
III.
При оценката на д о к а з а т е л с т в а т а съдът обособи две групи източници на
информация, ползвани за установяването на фактите. Първата от тях касае изцяло
безпротиворечивите данни по делото, които бяха еднопосочно изяснени и не внасят никакви
спорни или колебливи моменти. Втората, пък, включва доказателствените средства с
противоположно съдържание, на които – съгласно чл. 305, ал.3 НПК – следва да бъде
обърнато специално внимание и в детайли да се анализира кои от тях могат да бъдат приети
за достоверни и кои – отхвърлени.
Обстоятелствата около приятелските отношения между подс. К. и св. М. до
настъпването на процесните събития, около здравословното състояние на детето на М.,
около откритата банкова сметка в „ЦКБ“ АД за ежемесечното превеждане на социалната
пенсия и предоставената й дебитна карта са безпротиворечиви. Част от тях са документално
удостоверени със събраните в досъдебното производство, а впоследствие – прочетени и
приети на осн. чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо-справка от „ЦКБ“ АД за номера
на процесната дебитна карта, Договор за разплащателна сметка № С 844290/18.09.2017 г. и
искане от св. М. за издаване на „Visa“ – дебитна карта от 12.09.2017 г.[1] Еднопосочни са и
тези части от показанията на св. М.[2] и обясненията на подс. К.[3], в които същите изнасят
факти около дългогодишното си познанство, гостуването на подсъдимата в дома на М. в
следобедните часове на 15.08.2018 г., пребиваването им в апартамента и момента, в който К.
е напуснала жилището. Нещо повече, в обясненията си[4] самата подсъдима изобщо не
отрече, а напротив – потвърди, че именно тя е лицето, заснето от охранителната камера[5]
как оперира на процесния банкомат, извършвайки описаните транзакции с дебитната карта
на св. М.. Това обстоятелство е изяснено и от двете експертизи, изготвени от в.л. Л.П. -
фото-техническа (по Протокол № 136/27.05.2019 г.[6]) и лицево-идентификационна (по
Протокол № 344/27.11.2019 г.[7]), и приети в с.з. на 28.03.2022 г.[8] В същото време,
приетата като писмено доказателство справка от „ЦКБ“ АД, отразяваща инкриминираните
транзакции[9], съдържа достатъчно ясна информация за паричния размер на двете тегления,
ползваната дебитна карта (индивидуализирана по номер и име на титуляра), АТМ-
устройството, чрез което е оперирано, както и неговото местонахождение.
Следователно, противоречив по делото не е въпросът дали, кога и как Ц.К. е
ползвала дебитната карта на св. М., за да осъществи описаните в обвинението транзакции, а
съответства ли поведението на подсъдимата с волята на М., т.е. станало ли е това без нейно
съгласие. Именно тук обясненията на едната и показанията на другата са коренно
противоположни, защото лансират две различни версии: тази на М. – че тя не е споделяла
пред К. пин-кода за достъп; че същият лесно е могъл да бъде забелязан от подсъдимата в
предходни случаи, в които тя е съпровождала свидетелката при теглене на парични суми; че
на 15.08.2018 г. дебитната й карта е била отнета от К., докато тя гостувала в апартамента на
М.; че последната не е знаела, нито е давала съгласие подсъдимата да извършва паричните
транзакции и научила за авторството на деянието едва при призоваването си в СДВР/07 РУ;
3

и тази на К. – че при самото гостуване в дома на М. е била помолена от нея да изтегли
преведената на 15.08.2018 г. социална пенсия на болното си дете и да купи с част от парите
лекарства от близката аптека (за което й е бил съобщен пин-кодът за достъп до картата) и
по-късно (привечер) същия ден върнала на свидетелката картата и останалите парични
средства.
Тук, на първо място, е необходимо принципното уточнение, че наличието на две
версии за развилите се събития (сведени до схемата „дума срещу дума“) не може да се
разглежда като основание обвинението да се приеме за недоказано, защото в наказателното
производство, в което е забранено боравенето с „формални доказателства“ (чл. 14, ал.2
НПК), принципът „един свидетел не е свидетел“ не намира приложение. Когато съдът
стигне до извода, че казаното от макар и единствения свидетел-очевидец на събитията е
вярно, той може да се позове директно на преките доказателства, възпроизведени с
показанията му и с тях да обоснове фактите, които е установил във връзка с деянието и
авторството. Така, че - важен е не броят на лицата, твърдящи определени факти, а
възможността достоверността на изявленията им да бъде надлежно проверена с косвени
(странични) обстоятелства, за да се даде убедителен отговор защо едната теза се приема, а
другата се отхвърля.
Именно такъв е и процесният случай, в който съдът възприе за логична,
последователна, достоверна и житейски обоснована изложената от св. М. М. версия за
изследваните събития. Касае се за лице, за което в нито един момент от развитието на делото
не се установиха данни или съмнения, разкриващи някакъв мотив за лъжесвидетелстване
или целенасочено набедяване на подс. К.. Напротив – и от казаното от въпросната
свидетелка, и чрез непосредствените си впечатления от поведението й в съдебната зала,
съдът се убеди, че тя е изцяло добросъвестна в изпълнение на процесуалните си задължения
да даде показания по поставените й въпроси и че не крие разочарованието си след като е
узнала, че именно подсъдимата е извършила двете инкриминирани транзакции с нейната
дебитна карта. Нещо повече, в изявленията си св. М. беше крайно предпазлива да посочи в
прав текст, че подс. К. е забелязала и запомнила 4-цифрения пин-код на картата й в някой от
случаите, в които преди 15.08.2018 г. я е придружавала до банкомат с цел теглене на
парични средства. Беше категорична, обаче, че такива случаи е имало и че при тях М. не е
криела (поради изпитваното чувство на доверие към приятелката си) номера на пин-кода,
което е достатъчно (като се съпостави и с правилата на житейската логика), за да се приеме,
че в конкретен момент (неустановен с точност по делото) подсъдимата е възприела и
запомнила цифровата комбинация. Ако в действителност М. лъжесвидетелстваше по
отношение на всички факти, инкриминирани в обвинението, за нея не би имало никаква
пречка да си съчини (измисли) и конкретна версия за точния начин, по който К. е научила
пин-кода на дебитната й карта, но такава информация свидетелката на практика не поднася.
Казаното от нея в тази насока е сведено единствено до изявленията, че при няколкото пъти,
в които е теглила пари в присъствие на подсъдимата, не е прикривала с ръка набираните на
клавиатурата цифри.
Информацията, съобщена от св. М., съдържа много точна и последователна
конкретика за начина, по който са протекли събитията. Свидетелката беше категорична, че
предходната вечер (на 14.08.2018 г.) е прибрала дебитната си карта в своето портмоне (след
извършена на АТМ-устройство проверка за наличност по сметката) и същото е било
съхранявано в дамската й чанта (в коридора на апартамента), докато подс. К. й гостувала в
обедните часове на 15.08.2018 г. Точно това, според съда, е периодът, в който процесната
карта е била взета от подсъдимата в момент, в който М. не е имала възможност да
наблюдава случващото се (поради необходимост да посети тоалетната в жилището, или да
обърне внимание на намиращото се в съседната стая нейно малолетно дете). Тук не може да
бъде споделено и възражението на защитата, че в обвинението не е описан механизмът на
отнемане на самата карта, най-малкото – поради обстоятелството, че подобен процесуален
подход не е и необходим. Времето, мястото и начинът на отнемане на платежния
инструмент по чл. 249, ал.1 НК не са съставомерни обстоятелства, защото в случая законът
4

инкриминира единствено ползването му, без съгласието на титуляра. Ето защо, напълно
достатъчно за стандартите на чл. 246, ал.2 НПК е формулираното в обстоятелствената част
на обвинителния акт твърдение, че картата е била отнета от подсъдимата, която се
възползвала от „временното невнимание“ на свидетелката. В крайна сметка, установените
факти са именно такива – че докато К. гостувала в дома й на 15.08.2018 г., св. М. няколко
пъти е напускала кухнята, посещавала е тоалетната и спалнята на детето и е оставяла
безпрепятствен достъпа до коридора, където се е намирала дамската й чанта.
Обективно демонстрираното от св. М. последващо поведение, след като още вечерта
на 15.08.2018 г. тя научила, че банковата й сметка е „изпразнена“, също разкрива, че
дадените от нея показания са добросъвестни. Няма никаква логика в това М. да лъже, че не е
овластявала К. да борави с дебитната й карта, и в същото време – незабавно да предприеме
действия в своя защита. Казаното от свидетелката, че още вечерта на 15.08.2018 г. е
установила, че дебитната й карта липсва в портмонето, както и че тогава е научила от
дежурния оператор в „ЦКБ“ АД, че преведените пари са изтеглени от сметката й, се
подкрепя от писмената справка, издадена от дирекция „Картови операции“[10], от която е
видно, че в действителност на 15.08.2018 г. въпросната карта е била блокирана от банката –
издател. А това не може да стане по друг начин, освен след заявление на титуляра. И няма
никакъв резон титулярът на платежния инструмент да е разрешил на трето лице да оперира с
него, а няколко часа по-късно да поиска блокирането му. На още по-голямо основание –
потвърждение, че св. М. не е давала такова съгласие е последователното й поведение още на
следващия ден (16.08.2018 г.) да посети сградата на СДВР/07 РУ, където подала подписано
от нея заявление[11] с молба да се извърши проверка на обстоятелствата около липсващата
от сметката сума. От текста на въпросното заявление, което (на общо основание) съдът
разглежда като писмено доказателство, в действителност се потвърждава, че и към дата
16.08.2018 г. св. М. не е имала никаква представа как е изчезнала дебитната й карта и какво
е станало с парите по сметката, по която е получавала социалната пенсия за детето си.
Подкрепят се и показанията й, че едва през м. октомври 2018 г., когато е била призована в
СДВР/07 РУ, за да й се предяви снимковият материал от банкомата, тя е научила, че именно
подс. К. е използвала картата й. Това е видно не само от съпроводителното писмо (изх. №
823681/11.09.2018 г.)[12], с което „Общинска банка“ АД е предала на разследващите
заснетите видеоматериали от процесния банкомат, и от което става ясно, че те са били
изпратени на разположение на СДВР/07 РУ през м. септември 2018 г., но и от документа,
отразяващ, че в действителност на 10.10.2018 г. свидетелката е била повикана в
полицейското управление, за да й бъдат показани снимките и тя да изложи под формата на
„сведение“[13] своето становище по случая.
Именно – защото поведението на св. М. като цяло изглежда процесуално
добросъвестно, съдът оцени с доверие и казаното от нея, че след като сутринта на 16.08.2018
г. споделила в телефонен разговор с подсъдимата, че възнамерява да уведоми СДВР/07 РУ
за липсващата карта, К. се опитвала да я разубеди с аргумента, че заради ниската стойност
на липсващата сума никой няма да се заеме „на сериозно“ със случая. Този факт, впрочем,
достатъчно ясно разкрива, че самата подсъдима на практика е искала да възпрепятства
(доколкото може) разкриването на авторството, което за св. М. до м. октомври 2018 г. е било
„неустановено“.
Кредитирането на изложената от св. М. версия за събитията мотивира съда да
подходи недоверчиво към тази част от обясненията на подс. К., в която тя отрича
инкриминираните факти, твърдейки, че ситуацията е протекла по друг начин. В разказа на
подсъдимата могат да бъдат открити редица детайли, които (като цяло) подриват неговата
достоверност, защото звучат нелогично и несъответно на останалите доказателства. Няма,
на първо място, никаква житейска логика в това – св. М., в очакване на паричния превод по
нейната сметка и поради невъзможност да напусне жилището си, да е дала на подсъдимата
своята карта, за да може последната да изтегли сумата и да закупи лекарства на детето й
(както твърди К.), и в същото време – да се твърди, че след това (привечер на 15.08.2018 г.)
М. всъщност е излязла от входа на своя блок, за да се срещне отново с К. и да получи
5

картата, закупените медикаменти и изтеглените средства. Тази алогичност беше
констатирана не само от съда, но и от самата свидетелка М., която при поставянето й в очна
ставка с подс. К.[14], съвсем резонно реагира с репликата: „Аз не мога да изляза да си купя
лекарства на детето, но ще сляза долу пред входа ли?“. Прави впечатление също така, че
подсъдимата не отрича казаното от св. М., че през м. октомври 2018 г. се е срещнала с нея в
района на ж.к. „Младост 1“, но твърди, че проведеният разговор е имал друго съдържание.
За разлика от М., която пред съда заяви, че пред нея подсъдимата си е признала за деянието
(след като самата свидетелка вече е имала тази информация от органите на СДВР/07 РУ), К.
изложи друга версия. Според нея, при въпросния разговор св. М. й споделила, че е подала
жалбата до СДВР/07 РУ само, защото мислела (или била чула от някой), че ако обявиш
парите по сметката си за изчезнали, банката била длъжна да ги възстанови и по тази
причина „отишла в банката и казала, че й няма парите“[15] Такива факти, обаче, по делото
изобщо не се установяват, което не само сочи, че конкретният разказ на подсъдимата е
недостоверен, но подрива цялостната й защитна версия за събитията. Изявленията на св. М.,
че изобщо не е претендирала от „ЦКБ“ АД възстановяване на липсващата сума не са
голословни, защото се подкрепят и от други (писмени) доказателства, опровергаващи тезата
на подсъдимата. От приобщената в съдебното следствие справка – отговор от “ЦКБ“ АД
(изх. № 48629/04.05.2022 г.)[16] става ясно, че в нито един момент след 15.08.2018 г. св. М.
не е подавала официално заявление за неправомерно изтеглени от сметката й парични суми,
а информация в същия смисъл се съдържа и във вече цитираното писмо[17] от дирекция
„Картови операции“ на въпросната банка. В него са посочени единствено данни за
блокиране на използваната дебитна карта на 15.08.2018 г., но това действие е можело да
бъде извършено и след най-обикновено телефонно обаждане от страна на титуляра, както в
случая е станало. Следователно – ако казаното от подс. К. беше вярно и в действителност
всички инкриминирани в обвинението факти са били „съчинени“ от св. М. с идеята тя да се
облагодетелства от последващо „възстановяване“ на сума, която веднъж вече е получила,
щяха да са налице обективни находки, подкрепящи подобна хипотеза (като, например,
подписано от М. заявление или оплакване до „ЦКБ“ АД с искане в тази насока).
Самата защитна версия, избрана от подс. К., е разколебана и от други нюанси, които
няма как да не бъдат забелязани. Така например, не става ясно защо за първи път едва в
обясненията си пред СГС, дадени близо 4 години след изследваните събития, подсъдимата
се позовава на обстоятелството, че е върнала парите и картата на св. М. в близост до
кварталната детска градина, чиито видеокамери би трябвало да са заснели случилото се.
Общоизвестно е, че нито един охраняван обект не пази видеозаписи с 4-годишна давност –
факт, който беше потвърден и в официално постъпилия писмен отговор (изх. №
57/11.04.2022 г.)[18] от Детска градина № 189. В същото време, не е съществувала никаква
пречка тя да заяви това обстоятелство още в досъдебното производство, за да може то да
бъде своевременно проверено, най-малкото – поради факта, че по време на разследването К.
също е отричала да е злоупотребила с дебитната карта на приятелката си. Обективно
непроверими са и твърденията й, че при връщането на картата и парите на св. М.
подсъдимата е била съпровождана от тогавашния й мъж Н.Н.М.: първо – защото при
разследването той на практика е отказал да свидетелства, позовавайки се на чл. 119
НПК[19]; и второ – защото понастоящем съдебният му разпит е невъзможен (въпреки
отпадането на пречката по чл. 119 НПК), поради информацията от „НБДН“ за
междувременно настъпилата на 25.02.2021 г. негова кончина.
Показанията на допуснатия по искане на защитата свидетел Л. П.[20] (мъжът, с
когото понастоящем подсъдимата фактически съжителства) съдът не възприе като
достоверен източник на информация за фактите, попадащи в пределите на чл. 102, т.1 НПК.
Освен, че съдържат позитивни характеристични данни за К. (които никой по делото не
оспорва), тези показания на практика не пресъздават пряко възприети факти около
инкриминираните събития, а възпроизвеждат съобщени на самия свидетел данни от подс.
К.. Не, че т.нар. „производни доказателства“ са принципно недопустими в наказателното
производство, но до използването им следва да се прибягва само в случаите, в които
първичните липсват и не могат да бъдат събрани. Ако трябва да се обобщи, извън неговите
6

чисто оценъчните (нефактологични) твърдения, изпълващи голяма част от показанията му,
конкретно във връзка с инкриминираните факти св. П. разказва как пред него подсъдимата
с разочарование споделила, че била „набедена“ от приятелката си М. М. за изтеглената сума
и как тя понесла тежко ситуацията поради дългогодишното си познанство с М.. В случая,
обаче, няма как да бъде игнорирано едно друго обстоятелство, ясно прозиращо в тези
показания. Свидетелят П. твърди, че е започнал връзката си с К. през м. май 2019 г., а за
проблема със св. М. подсъдимата му споделила едва през 2020 г., когато на общо ползвания
от тях адрес в с. Велчево (общ. Троян) започнали да пристигат призовки и съдебни книжа
във връзка с воденото по случая наказателно производство – изявления, които могат да
бъдат кредитирани, доколкото в действителност кореспондират с данните, че през есента на
2020 г. по първоначално образуваното съдебно дело (н.о.х.д. № 2442/20 г. на СГС) К. е била
издирвана и на посочения адрес. А това логично поставя въпроса – защо, ако в
действителност подсъдимата е била шокирана, изненадата и разочарована от постъпката на
своята приятелка (както твърди св. П.), тя не е споделила с него тези свои „премеждия“ по-
рано (след възникналата между тях интимна връзка), а е изложила своята версия за
случилото се едва след като е станало ясно, че е наказателно преследвана за престъпление от
общ характер. Тук, до голяма степен, анализът на доказателствата следва да бъде
„синхронизиран“ с правилата на житейската логика, доколкото звучи изцяло нелогична
ситуацията, при която лице, неоснователно обвинено от доскорошната си дългогодишна
приятелка и несправедливо привлечено към наказателна отговорност, не е споделило с
интимния си партньор този проблем, а е направило това едва след като самият той (св. П.) се
е поинтересувал от събитията, при това - провокиран от изпратените на адреса съдебни
книжа (призовка, обвинителен акт, разпореждане за насрочване на делото). Което, впрочем,
сочи, че самата подсъдима е прикривала от св. П. информацията за воденото срещу нея дело
до момента, в който той научил за него.
За да пледира, че обвинението е недоказано, защитата на подс. К. се позовава и на
още две обстоятелства, на които съдът, обаче, не придаде същия смисъл и значение.
Това, че при оперирането с процесната дебитна карта на АТМ-устройството К. в
действителност не е правила никакви опити да прикрива заснетото й лице (факт, потвърден
и устно при разпита на в.л. П.[21]), не обосновава при всички случаи извода, че тя е
действала в съответствие с волята на св. М.. Защото – в принципен план – пропускът на
дееца да прикрие (заличи) уличаващите го следи, не разкрива „по дефиниция“, че той е
смятал, че действа правомерно, поради което не е взел съответните мерки. Напротив, налице
са редица други напълно възможни и логични хипотези защо подсъдимата не се е
прикривала при въвеждането на дебитната карта в банкомата и боравенето с клавиатурата –
въздържание да направи това поради публичното място, на което се е намирало
устройството и рискът действията й да направят впечатление; незнанието, че към това
устройство има записваща камера; самоувереността, че св. М. няма да настоява случаят да
бъде разследван (за което достатъчно показателен е опитът й на 16.08.2018 г. да разубеди М.
да подава сигнал до СДВР/07 РУ).
От друга страна, представените от самата подсъдима в досъдебното производство
извлечения от писмена телефонна кореспонденция със св. М. през пролетта на 2020 г.[22]
не съдържат никаква информация, относима към инкриминираните по делото факти,
защото нито потвърждават, нито опровергават авторството на деянието. Очевидно –
„доказателствената“ цел, с която въпросните извлечения са били предадени на разследващия
орган, е била с тях да се обоснове, че поведението на св. М. е нелогично, доколкото –
веднъж същата твърди, че е била разочарована, когато научила, че процесната сума по
сметката й е изтеглена от нейната приятелка Ц.К., и в същото време – две години по-късно е
продължавала да обменя с подсъдимата информация от личен характер. Едното, обаче, няма
нищо общо с другото, защото при предявяване на въпросните материали в съдебното
следствие[23] св. М. М. резонно разясни, че въпреки установените от нея факти, няколко
пъти след това инцидентно се е случвало тя да си „пише“ с подсъдимата по „Viber“, вкл. и
да се вижда „на живо“ с нея. Освен това, независимо от добрия тон, спазван в
7

комуникацията между двете и след процесните събития, по делото е очевидно, че от самото
му начало св. М. има една последователна и непроменена с нищо версия, от която не е
отстъпвала в нито един момент – и по време на разследването, и при непосредствения си
разпит пред СГС, проведен през м. април 2022 г.
В обобщение - позовавайки се на свидетелския разказ на М. М. и кореспондиращите с
него писмени доказателства по делото, и - приемайки за недостоверна тази част от
обясненията на подс. К., в която тя лансира своя (защитна) теза, отричаща инкриминираните
факти, първоинстанционният съд намери, че предявените с обвинението обстоятелства се
доказват по несъмнен начин (чл. 303, ал.2 НПК), защото се основават на няколко групи
установени факти: а) че св. М. не е давала съгласие подсъдимата да ползва нейната дебитна
карта за двете инкриминирани парични транзакции; б) че именно К. е лицето, извършило
тези транзакции; в) че данните относно пин-кода за достъп до платежния инструмент
подсъдимата е научила в някой от няколкото случая, в които е съпътствала непосредствено
М. до АТМ-устройства за теглене на парични суми; г) че е изключена всяка вероятност
друго лице, различно от Ц.К., да е взело процесната дебитна карта от портмонето на М. в
следобедните часове на 15.08.2018 г., доколкото в посочения период в апартамента на
свидетелката са пребивавали единствено тя, малолетният й син и подсъдимата.
IV.
Преценявайки цялостната доказателствена съвкупност и изяснените въз основа на нея
факти, съдът намери, че тяхната п р а в н а о ц е н к а в действителност сочи на
твърдяното в обвинителния акт престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК, защото на
15.08.2018 г. в гр. София, ж.к. „Младост III“, ул. „****, подсъдимата Ц.Ф. К., с две деяния
на продължавано престъпление, осъществени в 17.47 ч. чрез стопанисвано от „Общинска
банка“ АД АТМ-устройство № 01053916, е използвала двукратно платежен инструмент –
издадена от „ЦКБ“ АД дебитна карта „VISA DEBIT CARD“ № ****, за извършване на две
трансакции, съответно - за сумите от по 50 лв. и 400 лв., без съгласието на титуляра М.Ю. Г.
– М..
Съставът на чл. 249, ал.1 НК не въвежда изискване за особени качества на дееца на
описаното престъпление, поради което на общо основание подс. К., както и всяко
наказателно-отговорно лице, се явява годен негов субект.
От обективна страна, инкриминираната по делото дебитна карта „VISA DEBIT
CARD“ № ****, издадена от „ЦКБ“ АД, може да бъде разглеждана като „платежен
инструмент“ (т.е. и като предмет на престъплението), защото отговаря на легалната
дефиниция в чл. 93, т.24 НК – тя е веществено средство, което позволява „във връзка с друго
средство“ (АТМ-устройство) да се прехвърлят пари или парични стойности. Следователно –
като е въвела в рамките на около 1 минута (в 17.47 ч. на 15.08.2018 г.) процесната карта в
описаното АТМ-устройство (стопанисвано от „Общинска банка“ АД) и като е реализирала
чрез него двете последователни операции/транзакции (технически категоризирани като
„успешно теглене от банкомат“) за сумите от по 50 лв. и 400 лв., подс. К. е осъществила на
два пъти формалното изпълнително деяние на чл. 249, ал.1 НК – използвала е платежен
инструмент, при това – без съгласие на неговия титуляр (доколкото св. М. М., страна по
договора за разплащателна сметка с „ЦКБ“ АД от 18.09.2017 г., е била единствен титуляр на
сметката с IBAN: ****, и нито е знаела, нито е давала разрешение подсъдимата да извърши
тази дейност).
От субективна страна, и двете деяния са реализирани с пряк умисъл (чл. 11, ал.2 НК),
защото подсъдимата е съзнавала обществено-опасния им характер (че извършва
нерегламентиран достъп до чужда банкова сметка чрез чужд платежен инструмент),
предвиждала е техните последици (възможността да се извърши парична транзакция без
съгласие на титуляра по сметката) и е искала (целяла) настъпването им.
Двукратният характер на инкриминираните транзакции разкрива признаците на две
последователни деяния, обединени в едно продължавано престъпление по чл. 26, ал.1 НК.
Всяко от деянията осъществява поотделно състава на престъплението по чл.249, ал.1 НК;
8

извършени са през непродължителни периоди от време (в рамките на около 1 минута), при
една и съща обстановка (като време, място и начин на осъществяване) и при еднородност на
вината (пряк умисъл), а последващото деяние от обективна и субективна страна се явява
продължение на предшестващото.
И не на последно място – съдът прие, че правната квалификация на фактите по
обвинението е правилна, доколкото е изпълнено и последното законово условие по чл. 249,
ал.1 НК – двете последователни деяния не съставляват по-тежко престъпление. Съдебната
практика е еднопосочна в разбирането, че дори в хипотези на изтеглени парични суми чрез
използване на чужди платежни инструменти инкриминираната дейност не може да бъде
оценена като кражба чрез техническо средство (чл. 195, ал.1, т.4 НК), защото липсва
обективното условие вещта да е отнета от владението на конкретно физическо лице.

V.
Н а к а з а н и е т о на подс. Ц.К. съдът индивидуализира по общите правила (чл. 54
НК), съобразявайки неговите законови предели (от две до осем години лишаване от свобода
и глоба до двойния размер на получената сума).
Смекчаващите случая обстоятелства в действителност преобладават – подсъдимата е
с чисто съдебно минало[24]; това е нейният първи досег с наказателното правосъдие; за К.
са установени позитивни характеристични данни[25] (че е трудово ангажирана в сферата на
здравеопазването; че е майка на малко дете с документирани здравословни проблеми и т.н.);
тя е в млада трудоспособна възраст и престъпната й постъпка може да бъде разгледана като
изолиран случай в житейската й биография. В същото време, като брой и относителна
тежест посочените смекчаващи фактори не са нито многобройни, нито изключителни, за да
позволяват размера на санкцията да бъде сведен под минималния при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 НК. Все пак, могат да бъдат изтъкнати някои насрещни отегчаващи обстоятелства,
които нямат съставомерен характер и донякъде разкриват завишена обществена опасност на
случая – проявената злоупотреба с дългогодишното приятелско доверие на св. М.;
предназначението на общо изтеглената от сметката на М. сума от 450 лв. (социална пенсия
за болния й син М.М., категоризиран с 86% инвалидност и необходимост от чужда помощ);
и наличието на две деяния, налагащи приложението на чл. 26 НК.
Превесът на смекчаващите фактори в рамките на общата индивидуализация по чл. 54
НК, обаче, е осезаем, поради което съдът фиксира размера на дължимото наказание
лишаване от свобода в рамките на две години, т.е. към минималния. Регламентираната за
престъплението по чл. 249, ал.1 НК кумулативна глоба, чийто размер в случая е условно
определен от законодателя (поради зависимостта му от размера на „получената сума“), не
следва да бъде прилагана в нейния максимум (900 лв., съставляващи „двойния размер на
получената сума“ от 450 лв.), защото би затруднила прекомерно състоянието на
подсъдимата и нейното семейство в момент, в който тя е започнала практикуването на
обществено уважавана професия и има нужда от финансови средства (във връзка с данните
за провеждано лечение на малолетното й дете). Целите на наказанието по чл. 36 НК
спокойно могат да бъдат изпълнени и при глоба в размер на 500 лв., която съдът намери за
„съответна“ на обществената опасност на престъплението (чл. 35, ал.3 НК).
Изпълнението на наложеното наказание две години лишаване от свобода следва да
бъде отложено по чл. 66, ал.1 НК. Извън липсата на чисто законови (материално-правни)
пречки за проявата на подобен толеранс към К., аргументи за това съдът откри както в част
от наличните по делото смекчаващи обстоятелства (добрите характеристични данни,
трудовата ангажираност, отглеждането на малко дете), така и в принципното си виждане, че
в конкретния случай за поправянето на подсъдимата не е задължително тя да изтърпява
ефективно този вид санкция. Евентуалното й пребиваване в местата за лишаване от свобода
с нищо не би допринесло за личностната й корекция, а по-скоро би имало негативен ефект
върху нейното семейно и професионално развитие. И най-вече, самият факт на воденото
9

повече от 3 години срещу нея наказателно производство е оказал достатъчно поправително-
превъзпитателно въздействие. Ето защо, благоприятната прогноза, която съдът направи
относно бъдещото й поправяне, позволява спрямо подсъдимата да бъде определен и най-
краткият по продължителност изпитателен срок от три години, в чийто рамки същата да
се съобразява с рестрикциите на „условното осъждане“, да се стреми основно към
обществено-правомерно поведение (с оглед опасността от последващо приложение на чл.
68, ал.1 НК) и да постигне в цялост личностното си поправяне.
VI.
Закономерна последица от признаването на подс. К. за виновна е и възлагането в
нейна тежест на извършените по делото р а з н о с к и – чл. 189, ал.3 НПК. Общият им
размер възлиза на 412, 34 лв. От тях – сумата от 152, 34 лв. следва да бъде присъдена в
полза на МВР, чийто органи са извършили разследването в досъдебната фаза, а сумата от
260 лв. следва да се заплати по сметка на СГС за определените в съдебното следствие
експертни възнаграждения.

По тези съображения, СГС (НО, 30 с.) постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ………………….
(и съдия-докладчик)

10

Номер на акта:	65
Дата:	18 май 2022 г. (в сила от 18 май 2022 г.)
Съдия:	Стефан Милев

Дело:	20211100203130
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 август 2021 г.

Присъда по дело №3130/2021 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите