№ 242
гр. Варна, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Мая Недкова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502825 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. Ж. СТ., чрез пълномощник адв. Д.М., срещу
постановеното решение №262433/05.08.2021г., постановено по гр.д. № 20996/2019г. по описа на
ВРС, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу З. Б. М., Н. АТ. СЛ. и Ж. АТ. М.,
искове:
- за приемане за установено между страните, че договор, сключен с НА № 92, т.1, нот.д. 144
от 13.01.1984г. на нотариус при ВРС, за продажба на недвижим имот с ид.№****** в ПИ № ******
по КККР на гр.Варна е нищожен като симулативен, прикриващ дарение и да бъде обявена
действителността на сделката като дарение за недвижим имот, находящ се в с.Т., ул.“Н. Х.“ №1,
представляващ жилищна сграда, само за ½ ид.ч. от имота
-с правно основание чл.30 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от
Ж.А.М. и Н.А. М. за частта от разпореждането на Н.А. М. в размер на ½ ид.ч. от имота, по силата
на договора, обективиран в НА № 92, т.1, нот.д. 144 от 13.01.1984г. , като се възстанови в полза на
Н. Ж. СТ. запазената част от ½ ид.ч.;
-с правно основание чл. 34 ЗН за допускане на делба на недвижим имот с ид.№ ******
между съделители: Н. Ж. СТ., З.М., Н.С. и Ж. М.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение. Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови
друго, с което предявените искове бъдат уважени.Моли да се допусне делба на процесния имот,
при квоти: 1/9 ид.ч. за въззивницата Н.С. и общо 8/9 ид. части за коляното на ответниците.
Въззиваемите З.М., Ж.М. и Н.С. оспорват жалбата като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и е допустима.
Относно предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:
Производството е образувано по искова молба от Н. Ж. СТ. срещу З. Б. М., Н. АТ. СЛ. и Ж.
1
АТ. М. за приемане за установено, че договорът сключен с НА № 92/84г. за продажба на
недвижим имот е нищожен като симулативен, прикриващ договор за дарение и да се обяви
действителността на договора за дарение по отношение на ½ ид.ч. от недвижим имот,
находящ се в с.Т., ул.“Н.Х.“ №1, представляващ жилищна сграда; на основание чл.30 ЗН да
бъде намалено дарственото разпореждане, извършено от Ж.А.М. и Н.А. М. в частта на
разпореждането извършено от Н. М. в размер на ½ ид.ч. от имота като се възстанови на
ищцата запазената част от 1/9 ид.ч. и се допусне делба на процесния имот, на основание
чл.34 от ЗС.
Ищцата е изложила следните твърдения: ищцата Н.С., И.Ж.К. и наследодетеля на
ответниците А.Ж.М.. Н.С. и А.М. са наследници на Ж.М. и Н. М., които приживе са пхридобили
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в с.Т., ул.»Н.Х.» №1, представляващ
жилищна сграда, състояща се от две жилища – приземен етаж, включващ входно антре, две стаи,
ниша, баня и и складово помещение, втори етаж, състоящ се от външно стълбище, входно антре,
три стаи, ниша и баня, както и правото на строеж върху дължавно дворно място в което се намира
сградата въз основа на съдебно решение, като е издаден НА №8/1984г. По КККР имотът е
савостоятелен обект с идентификатор ******, разположен в ПИ № ******. С договор, обективиран
в НА №92/13.01.1984г. Ж. и Н. М. прехвърлили на наследодателя на ответниците собствеността
върху посочения имот. Ищцата твърди, че сделката за продажба на имота е нищожна, като
привидна и прикриваща дарствено разпореждане, тъй като прехвърлянето на собствеността на
имота е извършено безвъзмездно. Посочва още, че процесния имот е бил единствен за
прехвърлителите, като с него се изчерпва наследствената маса.С извършването на дарението на
имота се накърнява запазената част на ищцата от наследството оставено от Ж.М. и Н. М..
Ответниците оспорват исковете като неоснователни. Оспорват твърденията, че майката на
ищцата Н. М. е била собственик на процесния имот. При изповядване на сделката, обективирана в
НА № 92/1984г. Същата е участвала и е представила декларация за съгласие за разпореждане с
имота, тъй като той е представлявал семейно жилище. С договора за покупко продажба на Н. М. е
учредено право на ползване върху имота. Твърдят, че сделката за покупкопрадажба на имота не е
симулативна, тъй като продажната цена е изплатена от наследодателя на ответниците на
продавача напълно в брой. Претендира се отхвърляне на предявения иск за допускане на дебба
поради липса на съсобственост между страните по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно,
и по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа страна
следното:
От представеното на л.29 от гр.д.№209961/2019г. на ВРС заверено копие на нот.акт №92, т.І,
н.д.№144/1984г. се установява, че Ж.А.М., със съгласието на съпругата си Н.А. М. продава на сина
си А.Ж.М. собствения си недвижим имот: жилищна сграда, састояща се от приземен етаж,
включващ входно антре, две стаи, ниша, баня, складово помещение и етаж, включващ външно
стълбище, антре, три стаи, ниша и баня, заедно с правото на строеж върху дворно място, цялото с
площ от 600кв.м., в с.Т., включено в парцел VІ в кв.38 по плана на с.Т. за сумата 6 870лв.,
получена от продавача в брой от купувача; продавачът запазва правото на ползване върху
приземния етаж на описаната в договора сграда за себе си и за съпругата си Н. М. докато са живи.
Видно от представените по делото удостоверения за наследници №209/23.07.2008г., №
АУ103298/21.10.2019г. и № АУ103299/21.10.2019г. издадени от община Варна, Ж.А.М. е починал
на ******г. и е оставил за свои наследници по закон Н.А. М.-съпруга, А.Ж.М.-син, И. Ж. К. и Н.
Ж. СТ. – дъщери. А.Ж.М. е починал на ******г., и е оставил за свои наследници З. Б. М.-съпруга,
Н. АТ. СЛ. и Ж. АТ. М.-дъщери; Н.А. М. е починала на ******г. и е оставила за свои законни
наследници И.Ж.К. и Н. Ж. СТ./дъщери/ и по право на заместване на починалия А.М. ответниците
Н. АТ. СЛ. и Ж. АТ. М..
От показанията на разпитаните пред ВРС свидетели Г.Д. и Ц.Д. се установява, че процесният
имот, представлява къща на два етажа с дворно място. Имотът има един вход, като вторият етаж е
с отделен вход. Къщата се състои от кухня, хол, спалня, детска стая, баня и коридор. Родителите на
ищцата живеели на първия етаж, а на втория сина им А. със семейството си. Свидетелят Г.Д. знае
имота от 1998г., като тогава къщата била на Н.А. и Ж. А.ов. След време свидетелят, който
съжителства с ищцата разбрал, че Н. и Ж. са дарили вторият етаж от къщата на сина си. След това
започнали и караници между наследодателя на ответниците и от друга страна Н., Ж. и ищцата.
2
Свидетелят живеел в имота от 1998г. и тогава Н. и Ж. живеели на долния етаж, там живеели и
ищцата и свидетелят. Отишли да живеят там, защото разбрали, че наследодателят на ответниците и
ответниците тормозели родителите на ищцата. Продължили да живеят там с Н., след смъртта на
Ж.. Зая извършената сделка, свидетелят разбрал от родителите на ищцата, които му казали, че са
дарили втория етаж на сина си. Свидетелят не знае да е сключван договор за покупко-продажба на
имота. Свидетелят Ц.Д. живее в къща, съседна на процесния имот и често го е посещавал. От
ноември 2020г. в долния етаж на къщата няма ток, поради което ищцата били принудена да живее
в гр.Варна. Свидетелят е заявил, че баба Н. му е казвала, че съжалява за това, че са продали,
прехвърлили имота на сина си, под въздействието на снахата.
По така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установяват наведените в
исковата молба твърдения, че сделаката, обективирана в НА № 91/1984г. е нищожна като
симулативна и прикриваща договор за дарение. Привиден договор е налице, когато страните по
него са се съгласили, че няма да си дължат посочените в него престации. Симулативната сдалка е
нищожна и не поражда правно действие, като във всеки момент, всяко заинтересовано лице може
да се позове на действителното положение на нещата и да предяви иск за прогласяване на
нищожността на сделката. В настоящия случай, при доказателствена тежест за ищцата, от
ангажираните доказателства не се установява симулративния характер на сделката за
покупкопродажба, обективирана в НА № 92/84г., като прикриваща дарствено разпореждане за
процесния имот.
По делото не са представени писмени доказателства, като начало на писмено доказателство
или обратно писмо между страните по сделката, от които да се установява, привидност нта
волеизявленията им, при изповядване на сделката. Независимо, че поделото са събрани гласни
доказателства, е недопустимо въз основа на тях да се приеме, че е опровергана доказателствената
сила на представения по делото НА, обективиращ договора за продажгба. Същият удостоверява
действителната воля на старните по сделката за, както и, че продавачът по договора е получил
цената за имота. Показанията на свидетелите относно тези обстоятелства са неясни и
противоречиви и при липса на писмени доказателства, които да съдържат данни за наличие на
симуция не са достатъчни да опровергаят доказателствената сила на представения по делото НА,
обективиращ договора за покупкопродажба. В същият е посочено, че след като нотариусът се е
убедил, че Ж.М. е собственик на имота е прочел на страните съдържанието. Обективиран о е и
изявление на продавача, че е в брой договорената цена.
Предвид изложеното искът за прогласяване за нищожен договора за покупкопродажба,
обективиран в НА № 92/1984г., като симулативен и прикриващ договор за дарение е
неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Предвид обусловеността им от
основателността на иска по чл.26, ал.1 ЗЗД, като неоснователни следва да се отхвърлят и и сковете
с правно основание чл.30 ЗН и чл.34 ЗН.
Предвид съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора, въззивницата следва да заплати на въззиваемите разноски в
размер на 600лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262433/05.08.2021г., постановено по гр.д. № 20996/ 2019г. по
описа на ВРС
ОСЪЖДА Н. Ж. СТ., ЕГН ********** да заплати на З. Б. М., ЕГН ******, Н. АТ. СЛ., ЕГН
********** и Ж. АТ. М., ЕГН ********** сумата от 600лв., представляваща съдебни разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен
срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4