НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ № 2693
гр.
Пловдив, 27.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1505 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба от З.С.З. срещу А.К.Х., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1600 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършена дейност от ***. З. като пълномощник на А.Х. – като *** в производството по ВНОХД № *** г. по описа на Апелативен съд – П. и НОХД № ***. на ВКС, определено с Решение № ***, прието с протокол № *** г. на Адвокатския съвет – П., на основание чл.36, ал.3 ЗАд.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът А.Х. е бил представляван и защитаван от ищеца и от *** Ст. Х. по ВНОХД № *** г. по описа на Апелативен съд – П. и НОХД № *** г. на ВКС, като от името на ответника са обжалвали заедно и поотделно с ***. Ст. Х. Решение № *** 6г. на ПАС по повод смъртта на съпругата на ответника, загинала на 10.08.2012 г. при ПТП. Не е бил сключен договор за правна помощ с ищеца и ***. З.З., последният единствено е разполагал с пълномощно. Поради липса на договор ***. З. се е обърнал към Адвокатския съвет – Пловдив, по реда на чл.36, ал.3 ЗАд за определяне на възнаграждение. С протокол № *** г. на Адвокатския съвет – П. е прието решение, с което на ***. З. е определено възнаграждение в размер на 1600 лева. До настоящия момент ответникът не е заплатил дължимото възнаграждение.
За вземането си ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на л.47, ал.5 ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на настоящия иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 990/2018 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото
производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.
Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл.
238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – на ответницата е връчен лично препис от исковата молба и
приложенията към нея на 24.02.2019 г., не е представила в срок отговор на
исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по
делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е връчена лично
на ответника на 18.04.2019 г.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК –
предявените искове са вероятно основателни, с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът
намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно
от страна на ищеца.
Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
По отговорността за разноските:
С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищеца, както следва - 32 лева платена държавна такса за исковото производство и 350 лева – адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за която сума са представени доказателства за реалното й заплащане – договор за правна защита и съдействие /л.21/. Общо разноски за исковото производство в размер на 382 лева.
В заповедното
производство, в заповедта липсва произнасяне по отговорността за разноски,
искане за присъждане на разноски не е направено в заявлението, с което е
образувано заповедното производство. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК е недопустимо за първи път в
исковото производство да се прави искане за присъждане на разноски в
заповедното производство, ако не е направил такова искане със заявлението,
поради което и не следва да бъде разглеждано искането в тази насока на ищеца.
Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.К.Х., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на З.С.З., ЕГН ********** сумата в размер на 1600 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за извършена дейност от ищеца в качеството му на *** и пълномощник на А.Х. – като *** в производството по ВНОХД № *** г. по описа на Апелативен съд – П. и НОХД № ***г. на ВКС, определено с Решение № ***, прието с протокол № ***г. на Адвокатския съвет на Адвокатска колегия – П., на основание чл.36, ал.3 ЗАд., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 990/2018 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А.К.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З.С.З., ЕГН ********** сумата в общ размер на 382 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно
чл.239, ал.4 ГПК, същото подлежи на отмяна по реда на чл.240 ГПК пред
Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ