РЕШЕНИЕ
№
гр. София,…….2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-А въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети
април през две хиляди и двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
с участието на секретаря Цветелина
Добрева и като разгледа докладваното от мл. съдия Генадиева в. гр. д. № 9173 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците М. В.Р., В.В.Р.
и В.В.Д. депозирана чрез общия им процесуален
представител – адв. Е.Д. срещу Решение № 95562 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 21089/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО,
120 състав, с което са отхвърлени, като неоснователни предявените от ищците
срещу Столична община, гр. София, ул. „******,
представлявана от кмета Й.Ф.отрицателни установителни
искове на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване в отношенията между
страните спрямо М.Р. и В.Д.,*** е собственик на 172/302 идеални части от имот с
идентификатор № 68134.302.516 с площ 60кв.м., при съседи по скица : имоти с
идентификатори №№ 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ се в гр. София, ул. „******, както и на находящата се в този имот лицева паянтова едноетажна сграда
със застроена площ от 46 кв.м.; както и за установяване между страните и спрямо
В.Р.,*** е собственик на 130/302 идеални части от имот с идентификатор №
68134.302.516, с площ от 60 кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори
№№ 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ
се в гр. София, ул. „******.
Със решението ищците М. В.Р., В.В.Р. и В.В.Д. са осъдени да заплатят на Столична община сумата от 100 лева, за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8вр. с ал. 3 от ГПК.
С депозирана в законоустановения срок въззивна жалба на ищците чрез техния процесуален представите адв. Д. се излага съображения за неправилност, необоснованост на съдебното решение постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Оспорват се изводите на съда, че устройственият план и заповедта за отчуждаване не са били обжалвани или оспорвани. Твърди се, че в тежест на ответника е било да докаже, че е налице валидно отчуждаване на процесния имот и по конкретно, че заповедта за отчуждаване е връчена на ищците по реда на ГПК. Сочи се, че по делото не били представени такива доказателства. По делото били представени само протоколи, от които се установявало само направените от страна на общината опити за връчване на заповедта по реда на чл. 61 от АПК, която не била приложима в случая. Предвид това се твърди, че не е налице влязла в сила заповед за отчуждаване. Искането е съдебното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковете на ищците да бъдат уважени. Претендира сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът по жалбите – Столична община в срока по чл. 263 от ГПК депозира отговор, с които оспорва доводите изложени във въззивната жалба. Поддържа се, че нито един от документите - заповедта за отчуждаване, устройствения план и акта за публична общинска собственост не са обжалвани по предвидения в закона ред и същите са влезли в сила. Сочи се, че паричните обезщетения за отчуждения имот са били преведени по сметки на ответниците.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. III г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на IV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на IV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на IV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на IV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая,
обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен
съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и
компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на обжалваното решение, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя изцяло
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
Предявени са отрицателен установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ищците: спрямо М.Р. и В.Д.,*** е собственик на 172/302 идеални части, и и спрямо В.Р.,*** е собственик на 130/302 идеални части от имот с идентификатор № 68134.302.516 с площ 60кв.м., при съседи по скица: имоти с идентификатори №№ 68134.302.239, 68134.302.513, 68134.302.522, находящ се в гр. София, ул. „******.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8 ОТ 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. Като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му.
Ищците обосновават
правния си интерес от предявяване на отрицателните установителни
искове с принадлежност на правото на собственост на спорните идеални части от
недвижимия имот.
В подкрепа на
твърденията си за принадлежност на правото на собственост върху спорните
идеални части от поземления имот ищците са ангажирал следните доказателства: нотариален
акт за дарение № 153, том XV, нотариално
дело № 2538/1979г. и нотариален акт за дарение № 154, том XV, нотариално дело №
2539/1979 година, от които се установява, че ищците са съсобственици на процесния имот, като М.Р. и В.Д. притежават 172/302 идеални
части, а ищцата В.Р. притежава 130/302 идеални части.
В същото време по
делото се установява, че със Заповед № РД -40-88 от 24.08.2007г. за отчуждаване
на поземлен имот по реда на глава III от ЗОСна основание чл. 25,ал. 2 вр.
с чл. 21, чл.23 от ЗОСи въз основа на мотивирано
решение № 758 по Протокол № 116/26.07.2007г. на СОС част от процесния
имот, собственост на ответниците е бил отчужден,
заедно със едноетажна жилищна сграда, засягащи се от изграждането на обект
„реконструкция на ул. Опълченска“, като частта от поземления имот е отделена за
улица , съгласно ПУП.
Утвърдената
практика приема, че принудително отчуждаване на недвижими имоти на физически и
юридически лица се извършва само по реда на Закона за държавната собственост и
Закона за общинската собственост, само за задоволяване на такива държавни /
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, само въз
основа на влезли в сила подробни устройствени
планове, и само за обекти - публична собственост на държавата и общините, в т.
ч. за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура,
преустройство на транспортно - комуникационни мрежи и съоръжения - пътища,
улици, площади и др. Отчуждаването на
имотите се извършва въз основа на влязъл в сила ПУП, както е и в настоящия
случай.
По аргумент от
чл.21 от ЗОС имоти – частна собственост могат да се отчуждават за задоволяване
на общински нужди от изграждането на обекти – публична общинска собственост
само въз основа на влязъл в сила ПУП, който предвижда тяхното изграждане и след
предварително и равностойно парично или имотно обезщетение. В тази връзка е и
разпоредбата на чл.23 ал.3 т.1 от ЗОС, според която имота се смята за отчужден
от датата, на която паричното обезщетение, определено във влязлата в сила
заповед по чл.25 ал.2 или в решението на съда , бъде преведено от общината в бана по сметка на правоимащите
лица. Отчуждаването е правна последица от сбъдването на сложен фактически
състав, последния елемент от който е изплащането на равностойно обезщетение.
Според приложимото
законодателство – чл. 29, ал. 3 от ЗОС при отчуждаване на частен имот вещно- прехвърлителният ефект настъпва от момента на изплащане на
цялата сума, определена като обезщетение със заповедта или със съдебно решение,
постановени от административния съд. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по чл. 290 - чл. 293 ГПК (решение №14/07.03.2014 по дело №3783/2013
на ВКС, ГК, I г.о., докладчик съдията Светлана Калинова), според която
единствено със заплащането на дължимото обезщетение в пълен размер, правото на
собственост върху отчуждения имот преминава в полза на общината. Не се оспорва
от страна на ищците, а и това се доказва от представените от ответника платежни
нареждания, както и от удостоверение от 19.02.2019г. от Общинска банка АД, че
последния е заплатил ефективно дължимите се обезщетения за извършените
отчуждавания, с което и общината се легитимира като собственик на процесните имоти.
В случая конкуренцията
на вещни права е обусловена от съставянето на АОС № 1190/10.03.2009г., с който на основание чл.
2, ал. 1,т.7 от
ЗОС е актуван като публична общинска собственост реална част от ПИ № 2 в кв. 135, м. „Зона Б-3“ с площ
на частта 56кв.м. , заедно с едноетажна жилищна стграда
засягаща се от рекунструкцията на ул. „Опълченска“, находяща се в гр. София, район Възраждане, кв. 135, УПИ III – 2, поз. имот № 2, местност
„Зона Б-3“, ул. „******. Актът е съставен въз основа на Заповед № РД-40-88от
24.08.2007 за отчуждаване на поземления имот.
Съгласно константната практика на ВКС, при съставен
акт за държавна
или общинска собственост, същият удостоверява правото на собственост на Държавата, съответно
Общината, докато не бъде оспорен
и оспорването - доказано. Съгласно указания, дадени в решение №
61/26.05.2014г. по гр.д. №
7685/2013г. на ВКС, II ГО, постановено
по реда на
чл. 290 ГПК /отм/, актът за държавна/общинска собственост е официален свидетелстващ документ и се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила досежно отразените в него факти, като
има удостоверително действие досежно обективираните в него вещни права до
доказване на противното, като Държавата/Общината не носи тежестта
да доказва основанието, на което е съставен акт за държавна,
респ. общинска собственост. При конкуренция на права, съдът е длъжен да изследва
конкуриращото придобивно основание, удостоверено със съответен документ,
като при оспорване важат общите правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса и в случай на доказване
на конкуриращо придобивно основание, съдът е длъжен да отрече доказателствената
сила на АДС/АОС.
Предвид изложеното
и доколкото по делото доказателствената сила на горецитираните
АОС не е опровергана от ищците, поради което ответника е доказал, че процесния имот е публична общинка
собственост.
Правилно първоинстанционния съд е приел, че нито ПУП, нито заповедта
за отчуждаване са били обжалвани от ищите,
респективно са влезнали в сила. Също така от доказателствата по делото се
установява, че процедурата по отчуждаването е изпълнена в съответствие със
законовите изисквания.
В тази връзка
предвид възраженията изложени в жалбата следва да се посочи, че действително
съгласно действащата към момента на издаване на заповедта за отчуждаване
редакция на чл. 25, ал.3 от ЗОС към ДВ,
бр. 101 от 16.11.2004 г. се е предвиждало: „Заповедта по ал. 2 се връчва на
собственика по реда на Гражданския процесуален кодекс“. Като едва с изм. - ДВ,
бр. 54 от 2008 г. е предвидено: „Заповедта по ал. 2 се връчва на собственика по
реда на Административнопроцесуалния кодекс“. В същото
време по делото са представени три броя съобщения – писма с адресати всяка една
от ищците, с които на всяка една от тях е изпратен препис от заповедта за
отчуждаване с № РД -40-88/24.08.2007г. Вярно е, че по делото не е представена
разписка или отбелязване, че въпросните съобщения ведно със заповедта са били
връчени на лицата до които се отнасят. По делото обаче от страна на ответника е
представено и приложено съобщение, с което по реда на чл. 61, ал. 3 от АПК е
посочено че собствениците на имота могат да се запознаят със заповедта в
деловодството на адреса на общината. Тази разпоредба при редакцията й към ДВ,
бр. 30 от 11.04.2006 г. гласи, че: „ Когато адресът на някое от
заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него
адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на
съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Видно и от приложения
по делото протокол от 11.03.2008г. съставен от комисия от три длъжностни лица
към общината въпросното съобщение е залепено на таблото за обявления на
Столична община, тъй като собствениците на имата не
са били намерени на посочения от тях адрес. На 26.03.2018г. отново е съставен
протокол от длъжностните лица – главни експерти в Дирекция „Инвестиционно
обслужване“ на СО, видно от които съобщението е свалено от таблото поради
изтичане на 14 дневния срок от поставянето му поради което именно на тази дата
следва да се счита, че ищците са били уведомени за въпросната заповед за отчуждаване.
Реда по ГПК
действащ към момента на издаване на заповедта за отчуждаване предвижда съгласно
чл. 46, ал. 1, пр. 1 от ГПК, че „Призовката се връчва срещу подпис лично на
призоваваното лице или на неговия пълномощник по делото.“, когато обаче връчителят не намери призоваваното лице, той връчва
призовката на пълнолетно лице от домашните му, или на някого от съседите, който се съгласи да предаде призовката,
съгласно ал. 2 на същата разпоредба. В случаите, в които на адреса лицето не е
открито или отказва да получат
призовката или съобщение, това обстоятелство се отбелязва от връчителя, като отказът да се приеме призовката се
удостоверява с подписа поне на един свидетел, като връчителят
отбелязва трите имена и адресите им, съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК. В този
случай лицето се смята за призовано. От представени по делото доказателства
писмо СИС № 18-ВК08-822/3/ от 12.11.2018г. както и от представените по делото
два броя съобщения – писма с изх. № № 1124-00-7704 от 11.03.2018г. до ищците М.Р.,
В.Р. и В.Д., се установява, че изискванията за връчване по реда на чл.47 от ГПК
са изпълнени, тъй като това, че лицата не са намерени на посочените от тях
адреси е удостоверено, с подписа не на един свидетел, а с три подписа. Нещо
повече, дори и по отношение на М.Р. и В.
Ризов е залепено съобщение на входната
врата на двора на имота на ул. „******, а по отношение на В.Д. съобщението е
пусната в пощенската кутия на адреса й в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 439,
вх. Б, ап. 10. С тези действия според настоящия състав е изпълнена процедурата
по връчване на книжа по реда на ГПК, а и освен това длъжностните лица към СО са
провели и надлежно връчване на книжата по реда на АПК. По висичко
гореизложено не могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представите
на ищците, че запеведта не е връчена, респективно не
е започнал да тече срока за обжалване на същата, поради което тя не е влязла в
сила. Напротив от доказателствата по делото при проведеното от страна на
ответника по настоящия иск пълно и главно доказване се установява, че
процесуалния ред за връчване на заповедта е спазен и същата е влязла в сила. В
случая в тежест на ищците е било да докаже, че същата е обжалвана по съответния
за това ред, каквито доказателства по делото не са представени.
С оглед с гореизложеното и тъй като крайните
изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на СРС, решението на районния
съд следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на
делото и предявената претенция, въззивниците следва
да заплатят на въззиваемата страна – Столична община направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., определено на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 95562 от 16.04.2019 г. по гр. д. № 21089/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, I ГО, 120 състав.
ОСЪЖДА М. В.Р., ЕГН: **********, В.В.Р., ЕГН: ********** и В.В.Д., **********
с адрес *** да заплати на " Столична
община, гр. София, ул. „******, представлявана от кмета Й.Ф., направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при
условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.