Решение по дело №358/2019 на Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 307

гр. Перник  05.08.2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

 Председател: Милена Даскалова

Членове : Кристиан Петров

Роман Николов

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 358 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

С решение № 480/10.04.2019г., постановено по гр.д. № 9021/2018г. по описа на Пeрнишкия районен съд е осъдена “Топлофикация – Перник” АД, гр. Перник да заплати на Д.Т.Е. сумата от 2829,94лв., получена на отпаднало основание по изп. дело № 188/2010г. по описа на ЧСИ А. В. и по изп. дело №573/2017г. по описа на ЧСИ У. Д., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата и е отхвърлен като неоснователен предявеният иск до пълния предявен размер от 5220лв.

В установения от закона срок е постъпила въззивна жалба от  Д.Т.Е., чрез адв. Б. Р. ***, относно частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлен искът. В жалбата са изложени съображения за неправилност на изводите на съда, както и че не е приложен правилно института на погасителната давност, на която въззивникът се е позовал

“Топлофикация – Перник” АД оспорва въззивната жалба.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 09.03.2010г. против него са образувани изп.дело № 188/2010г. по описа на ЧСИ А. В. и по изп.дело №573/2017г. по описа на ЧСИ У.Д. с взискател “Топлофикация – Перник” АД. По тези дела е събрана сума в общ размер на 5220лв. Основанието за получаването на тази сума е отпаднало с обратна сила с влизане в сила на определение от 13.02.2012г. по ч.гр.д. №5104/2009г. по описа на ПРС, с което е обезсилена заповед за изпълнение №3266/23.10.2009г., въз основа на която е издаден изпълнителният лист от 09.03.2010г. Със същото определение е постановено на заявителя да се издаде нов изпълнителен лист за сумата от 2025,02лв., представляваща главница за периода 23.10.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 474,24лв. лихва за забава за периода 23.10.2006г.- 06.10.2009г. Според ищеца със събраните по принудителен ред суми ответното дружество се е обогатило неоснователно. Посочва се също така и че вземането спрямо ищеца е погасено по давност.

Ответникът е оспорил иска с твърдения, че спорните суми не са погасени по давност, тъй като по изпълнителните дела са извършвани изпълнителни действия, които са прекъсвали настъпването на погасителната давност. Поддържа, че сумите не са събрани на отпаднало основание.

Районният съд е уважил иска за сумата от 2829,94лв. и е отхвърлил претенцията за разликата до пълния й предявен размер. Съдът е приел, че в изпълнителните дела не е съобразено решение №913/07.12.2011г. по гр.дело № 9258/2010г. по описа на ПРС, с което е установено, че част от сумите не се дължат от Д.Т.Е. поради погасяването им по давност, поради което и искът е уважен за сумата от 2829,94лв. В останалата част исковата претенция е отхвърлена с мотив, че погасителната давност е спряла да тече през време на изпълнителното производство по изп.дело № 188/2010г. по описа на ЧСИ А. В., а новата погасителна давност е започнала да тече от датата на влизане в сила на решение №913/07.12.2011г. по гр.дело № 9258/2010г. по описа на ПРС - 20.01.2012г. Направен е извод, че платените по изпълнителните дела суми, не са платени на отпаднало основание, доколкото за вземанията не е изтекла погасителна давност.

Решението на районния съд е валидно и допустимо. По отношение законосъобразността на същото, въззивният съд на основание чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата.

Установено по делото е следното:

По ч.гр.д. №5104/2009г. по описа на ПРС срещу Д.Т.Е. е издадена заповед за изпълнение №3266/23.10.2009г.  по реда на чл.410 ГПК в полза на “Топлофикация – Перник” АД за сумата от 3803,22лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.03.2004г.- 30.04.2009г., 1467,95лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 02.05.2004г.- 06.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от 3803,22лв., считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2009г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 230,42лв. юрисконсултско възнаграждение. На 09.03.2010г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение.

На 12.05.2010г. въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 188/2010г. по описа на ЧСИ В.. Видно от приложеното копие от изпълнителния лист, съдебният изпълнител е констатирал наличие на основанието по чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство с последно валидно изпълнително действие, извършено на 08.07.2010г.

С решение № 913/ 07.12.2011г., постановено по гр.дело №9258/2010г. по описа на ПРС, е признато за установено, че Д.Т.Е. дължи на “Топлофикация – Перник” АД сумата в размер на 2025,02лв., представляваща стойността за ползвана топлинна енергия за периода 23.10.2006г.- 30.04.2009г., сумата от 474,24лв., представляваща лихва за забавено плащане върху главницата за периода 23.10.2006г.- 06.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове до пълния им размер.

Решението е влязло в сила на 20.01.2012г., като въз основа на него на 13.02.2012г. е постановено определение по ч.гр.д. №5104/2009г. по описа на ПРС, с което заповедта за изпълнение е частично обезсилена относно сумите и периода, за които искът по чл. 415 ГПК е отхвърлен и е постановено да се издаде изпълнителен лист за сумите, за които установителният иск е уважен.

Видно от приложено по делото удостоверение с изх. №16676/30.07.2018г. по изп.дело №188/2010г. по описа на ЧСИ А. В., длъжникът Д.Т.Е. е заплатил на четири равни вноски за периода 27.09.2016г.- 09.12.2016г. общата сума от 1200лв.

В последствие въз основа на изпълнителния лист от 09.03.2010г., е образувано изп. дело №573/2017г. по описа на ЧСИ У. Д., по което е изпратена на длъжника покана за доброволно изпълнение от 21.04.2017г. Видно от удостоверение за погасяване на задължение с изх. №30621/03.12.2018г., длъжникът е погасил изцяло задължението си по посоченото изп. дело.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна.

С определението от 13.02.2012г заповедта за изпълнение е обезсилена частично – само относно сумите, за които установителният иск по чл. 415 ГПК е отхвърлен. В този смисъл доводите в жалбата, че искът е изцяло основателен, защото заповедта по чл. 410 ГПК е била обезсилена, не намират опора в събраните по делото доказателства. При постановяване на решението си районният съд е взел предвид частичното отхвърляне на установителния иск и в последствие частичното обезсилване на заповедта за изпълнение и е уважил иска по чл. 55 ЗЗД само досежно сумите, за които заповедта е била обезсилена.

Само по себе си обстоятелството, че не е издаден нов изпълнителен лист, съобразно определението от 13.02.2012г. на ПРС, не води до недължимост поради отпаднало основание на сумите, събрани по принудителен ред. При произнасяне по предявения  иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД следва да се вземе предвид дали кредиторът е имал вземане и съответно длъжникът /ищец по настоящето дело/ е имал задължението да заплати сумите. Относно съществуването на вземане на “Топлофикация – Перник” АД спрямо Д.Т.Е. е налице влязло в сила решение, с което е установен видът и размерът на задължението. За тези суми кредиторът  е разполагал с възможността да ги събере по установения за това ред чрез принудително изпълнение, а ако същото е проведено в нарушение на закона, то евентуално незаконосъобразните действия на съдебния изпълнител, не могат да бъдат контролирани в настоящето производство. В отношенията между кредитора и длъжника релевантно е съществуването на вземането, за погасяване на което са извършвани плащания, а както вече се посочи, съществуването на вземане е установено с влязло в сила решение.

Във въззивната жалба е наведен и довод за неправилно приложение на института на погасителната давност от първоинстанционния съд. Настоящият съдебен състав намира този довод за неоснователен поради следните съображения:

С образуване на изп.дело № 188/2010г. по описа на ЧСИ А. В.,  давността е прекъсната съгласно чл.116, б. „в” ЗЗД. Към датата на образуване на изпълнителното производство - 12.05.2010г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес, прекъснатата вече давност се спира. Следователно с прекратяване на изпълнителното производство е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Имайки предвид, че посоченото изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК, а последното валидно изпълнително действие е извършено на 08.07.2010г., то следва извод, че изпълнителното производство е прекратено на 08.07.2012г. и от тази дата е започнала да тече нова давност. Междувременно на 20.01.2012г. е влязло в сила решение № 913/ 07.12.2011г., постановено по гр.дело №9258/2010г. по описа на ПРС и съответно на основание чл.117, ал.2 ЗЗД срокът на новата погасителна давност е  пет години. Т.е. от 08.07.2012г. е започнал да тече петгодишен давностен срок за погасяване на процесното вземане. Преди изтичане на давността е образувано изп. дело №573/2017г. по описа на ЧСИ  Д.. Този извод съдът прави от приложената по делото покана за доброволно изпълнение от 21.04.2017г. От последната се установява, че е наложен запор върху сметките на длъжника, т.е. поискано е извършване на действие, водещо до прекъсване на давността, като от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. Датата на това искане не е установена, но имайки предвид, че изп. дело е по описа от 2017г., а поканата за доброволно изпълнение е изпратена на 21.04.2017г., то следва, че искането на кредитора е направено в периода от 01.01.2017г. до 21.04.2017г. и към крайния момент, в който евентуално е направено това искане – 21.04.2017г. давността не е била изтекла. От тук се налага и извод, че със събраните суми по изп. д. №573/2017г. по описа на ЧСИ У. Д. не е извършено плащане на вземане, което е било погасено по давност.

Съобразно гореизложеното въззивният съд намира, че сумите, за които исковата претенция е отхвърлена, не са недължимо платени от жалбоподателя и съответно въззивната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора в полза на въззивамеото дружество следва да се присъди сумата от  100лв. -  юрисконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 480 от 10.04.2019г., постановено по гр.д. № 9021/2018г. по описа на Пернишки районен съд, в обжалваната  му част.

ОСЪЖДА Д.Т.Е., с ЕГН: ********** и адрес: ***, да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. “Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата в размер на 100лв. разноски във въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        

                                                           ЧЛЕНОВЕ: