Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Стара Загора, 28.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Нейка
Тенева
като разгледа докладваното от
съдия ИРЕНА ЯНКОВА к.а.н.дело № 136
по описа за 2021 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от Областна дирекция /ОД/ на МВР Стара Загора против Решение № 260011/ 28.01.2021
г., постановено по АНД № 214/ 2020 г. по описа на Районен съд Гълъбово, с което
е отменено Наказателно постановление /НП/ № 349а-895/ 15.09.2020
г., издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. В жалбата се
съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено в
нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения
- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Оспорва се изводът на съда, че посоченият в НП състав
на чл.209а от Закона за здравето няма самостоятелно приложение. Според касатора
соченото от съда обвързване с чл.63, ал.4 или ал.7 към момента на извършване на
нарушението не е било актуално, тъй като е влязло в сила на 14.05.2020г.
Поддържа законосъобразност на наложеното наказание с оглед вписването в НП на нарушение на противоепидемична мярка по
чл.61, ал.1 от Закона за здравето. По тези съображения е направено искане за
отмяна на решението и постановяване на друго за потвърждаване на НП и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Ответникът по касационната жалба Р.С.П.
*** я оспорва като неоснователна. Счита решението на районния съд за правилно и
моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на решението и
предлага да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното решение на Районен съд Стара Загора,
прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за
която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, се явява
основателна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Гълъбово е НП № 349а-895/ 15.09.2020 г., издадено от Директора на ОД
на МВР Стара Загора въз основа на АУАН № 447а-141/ 21.04.2020г
, с което на Р.С.П. *** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300лв за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 14.04.2020г
в около 09:50 ч. Р.П. се намира на обществено място, като посещава кв. „Съединение” до бл.11, гр. Гълъбово, без да
има поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и
устата, с което не е изпълнена т.9 от Заповед № РД-01-124/ 13.03.2020г. на
Министъра на здравеопазването /противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за
здравето/.
За да отмени НП, районният съд е
изложил съображения, че описаната в него фактическа обстановка се потвърждава
от събраните доказателства, но дадената правна квалификация на деянието по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е частична. Този извод е обоснован с
доводите, че съставът на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето съдържа няколко
хипотези, респективно препраща към различни норми – чл.63, ал.4 или 7, чл.63а,
ал.1 или 2 от Закона за здравето, поради което е необходимо да се привърже към
някоя от посочените норми. Тъй като това не е направено, съдът приема
неизпълнение на изискването на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което представлява
съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на НП.
Така постановеното решение е
неправилно.
Административнонаказателната
отговорност на Р.С.П. е ангажирана за
нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно първоначалната редакция на текста /Нов - ДВ,
бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, отговорност се предвижда за
субект, който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, като се
наказва с глоба в размер на 5000лв. С изменение ДВ, бр.34 от 2020г, в сила от
09.04.2020г текстът придобива следната редакция: който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв. С изменение ДВ бр.44 от 2020г в сила от 14.04.2020г нормата
гласи: Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.
63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение -
от 1000 до 2000 лв.
В разпоредбите на чл.63, ал.1 и 2 от
Закона за здравето, респективно в чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2 от
същия закон в съответните редакции, са регламентирани само компетентността на
определени държавни органи да въвеждат противоепидемични мерки и процедурата за
това. Следователно в тях не се съдържа правило за поведение на правните субекти
във връзка с установения ред на държавно управление, неизпълнението на което да
съставлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Непосочването на някоя от тези норми в НП при
изрично отразяване коя въведена противоепидемична мярка не е спазена от
привлеченото към отговорност лице /в случая т.9 от Заповед № РД-01-124/
13.03.2020г на Министъра на здравеопазването със словесно възпроизвеждане на
съдържанието на точката/ не се отразява на формалната законосъобразност на
санкционния акт. Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето се явява
и нарушената законова разпоредба, и съдържаща санкцията за това неправомерно
поведение. Предвид направеното фактическо описание ответникът не е бил възпрепятстван
да разбере какво нарушение му се вменява. Той следва да се защитава по фактите,
посочени в санкционния акт, а в случая дори не твърди да е имал поставена маска
или друго средство, покриващо носа и устата.
Предвид изложеното касационната инстанция
счита, че решението на Районен съд Гълъбово, с което е отменено атакуваното
пред него НП, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събиране на
други доказателства, вместо него следва да бъде постановено друго решение по
съществото на спора. Процесното НП е издадено от
компетентен орган, в изискуемата форма, със законово регламентираното по чл.
57, ал. 1 от ЗАНН съдържание и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява извършването на нарушението, вменено на
ответника, което правилно е квалифицирано от актосъставителя и от наказващия
орган. В случая не се сочат, нито установяват никакви обстоятелства,
изключващи вината на дееца и/ или
наказуемостта на деянието. Спрямо това деяние не е приложима и разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е типично за вида си и не се характеризира
с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване заповедите на
органите на държавно управление.
По тези съображения Наказателно
постановление № 349а-895/ 15.09.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР
гр.Стара Загора, се явява правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на касатора следва да се присъдят разноски за осъществена
юрисконсултска защита по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата
и правна сложност на делото в минималния размер от 80лв за всяка инстанция,
общо 160лв.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.221, ал.2, предл. второ от АПК във връзка с чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 260011/ 28.01.2021 г., постановено по АНД № 214/ 2020 г. по
описа на Районен съд Гълъбово , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-895/ 15.09.2020 г.,
издадено от Директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, с което на Р.С.П. ЕГН ********** *** на основание
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Р.С.П. ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на
МВР Стара Загора сумата 160 /сто и шестдесет/лв за юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.