ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
зз
07.02.2020г.
Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав, в
закрито заседание, на шести февруари през 2020г. в състав:
Председател: МАЯ СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Стефанова ЧНД № 442 по описа на БРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.243 ал.5 от НПК по
жалба на С.А.В. с ЕГН ********** с адрес ***, както и за останалите собственици
на недвижим имот с идентификатор 07079.2.2164 по кадастралната карта на град
Бургас в местността „Хайлъка" в землището на
гр.Бургас- Василка Кръстанова Стоева с ЕГН **********, Янчо Желев Аладжов с ЕГН
**********, Добри Желязков Дойчев с ЕГН **********, Атанас Тончев Атанасов с
ЕГН ********** и наследниците на Кънчо Динев Томов-Димитрина Иванова Томова с
ЕГН **********, Любомир Кънчев Томов с ЕГН ********** и Таня Кънчева Томова с
ЕГН ********** против постановлание за прекратяване
на наказателно производство №70/2019г по описа на Окръжен следствен отдел в
Окръжна прокуратура-Бургас (Пор.№709/2016 г по описа на Районна прокуратура
-Бургас).
В жалбата се
изразява несъгласие с постановлението на прокурора за прекратяване на
производството водено за извършено престъпление по чл.323 ал. 1 от НК.
Жалбоподателят счита, че изводите на прокурора са неправилни и
незаконосъобразни като моли за отмяна на атакуваното постановление и връщане на
делото на наблюдаващия прокурор със задължителни указания за приложение на
закона.
Жалбата е подадена
от надлежна страна, като с оглед датата на уведомяване на страната за
прекратяване на производството е депозирана преди изтичане на 7-мо дневния преклузивен срок за обжалване. По изложените съображение
жалбата се явава допустима.
В практиката и в
теорията са налични разнопосочни виждания за това дали в престъплението по
чл.323 ал.1 от НК има пострадал или не (обстоятество
обуславящо допустимостта на жалбата). В тази връзка настоящият състав на БРС
намира, че самоуправството е насочено срещу установения
държавен ред за решаване на правни спорове, а като негова непряка последица е
засягането на лични и собственически права. В тази хипотеза, лицето, чиито
права са засегнати се явява пострадал от деянието макар и претърпените вреди в
някои случаи да се несъставомерни. Тяхната съставомерност никога не е била условие за това да се
признае наличието на „пострадал" и това становище е подкрепено от
практиката на ВКС. В Решение 346-11-1 са изложене
убедителни аргументи към цитираната теза.
Отделно от изложеното
по-горе, и с оглед развитите доводи относно наличето
на данни за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК съдът намира, че
фигурата на пострадал е налична. Освен това при преценката относно
допустимостта на жалбата съдът следва да вземе предвид всички престъпления, за
които има данни да са осъществени, а не само тези които е изложил в мотивите си
за прекратяване прокурорът. Обратното би довело до незаконосъобразно
ограничаване правото на защита на пострадалите лица при некоректна и непълна
квалификация на осъщественото деяние. Действително единствено прокурорът е
този, който определя рамките на обвинението, но с оглед липсата на повдигнато
такова в настоящия случай, съдът не следва да се счита ограничен от това, за
какво престъпление е водено досъдебното производство.
Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
След като прецени събраните в хода на досъдебно производство доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Ангел Стойков В., Василка
Кръстанова Стоева, Добри Желязков Дойчев, Янчо Желев Аладжов, Пенчо Димов Томов
и Атанас Тончев Атанасов били член-кооператори в ЗПК „Агроспециалист-14".
На 18.12.1998г.
между Областен управител на Бургаска област от една страна в качеството му на
продавач и ЗПК „Агроспециалист 14" ЕООД в
качеството му на купувач, е бил сключен договор за покупко-продажба на следния
недвижим имот- изкуствена водна площ в местност „Хайнлъка",
с площ 9,00 дка, съставляващ имот №000136 по плана за земеразделяне на
гр.Бургас. След придобиване на имота 15.09.2000г. член-кооператорите сключили
договор за доброволна делба на недвижими имоти, придобити по реда на чл.27,
ал.1 и чл.27, ал.6 от ЗСПЗМ, по силата на който същите си поделили
горепосочения имот, като всеки един от тях получил в реален дял - 1,500 дка от
този имот. Всеки един от член-кооператорите се сдобил и с констативен
нотариален акт въз основа на извършената доброволна делба.
В същото време процесният недвижим имот бил реституиран на наследниците на
починалия Димитър Пенчев Генков по силата на влязло в законна сила Решение по адм.д. №385/1998г. на БОС, потвърдено с решения на ВАС. В
изпълнение на посочените решения, ПК-Бургас издала свои такива с №59 от
28.07.2000г. и № 26/08.06.2001г., с които е възстановила правото на собственост
на наследниците на Генков върху нива, находяща се в
землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка", с
площ 9 дка, представляваща имот № 000136.
Тъй като Ангел
Стойков В., Василка Кръстанова Стоева, Добри Желязков Дойчев, Янчо Желев
Аладжов, Пенчо Димов Томов и Атанас Тончев Атанасов имали актове за собственост
и претендирали такава върху посочения имот и наследниците на Димитър Пенчев
Генков също претендирали собственост над същия имот, посочените страни
започнали да водят граждански дела, в хода на които да установят кой е
собственик на спорната недвижима вещ. В тази връзка страните са отнесли правния
си спор пред съда и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г.
гражданско дело №1066/2003г. на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от наследникът на Димитър Пенчев Генков-Желязко
Димитров Пенчев ревандикационен иск, тъй като ищецът
не е собственик на процесния имот. Горното решение е
било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010r. по в.гр.д. №142/20Юг.
по описа на БОС. С нарочна молба Желязко Димитров Пенчев е заявил, че прави
отказ от иска си спрямо ответниците.
С Определение № V-1279/12.08.2010r.,
постановено по гр.д. №142/20 Юг., БОС е обезсилил Решение № R-1573/09.12.2009г.
по гр.д. № 1066/2003г. на БРС, както и Решение №V-85/23.06.20Юг. по в.гр.д.
№142/2010г. по описа на БОС и е прекратил производството по в.гр.д.
№1066/2003г. по описа на БРС. С оглед направения отказ от иск Желязко Димитров
Пенчев загубил правото си занапред да предяви нов такъв иск срещу ответниците.
На 02.06.2014г., с
протокол №26Б/02.06.2014г., издаден от длъжностно лице на
ОС"Земеделие"-гр.Бургас, наследниците на Димитър Генков били въведени
във владение на процесния имот. Въводът
бил извършен в изпълнение на влязлото в сила Решение №26/0806.2001г. на бившата
Поземлена комисия -Бургас, с което е възстановено правото на собственост на
горепосочените лица.
Легитимирайки се с
посочения протокол за въвод на 25.06.2014г.
свидетелят Никола Иванов и свидетелят Димитър Стоянов влезли в имота, находящ се в землището на гр.Бургас, местност „Хайнлъка", с площ 9 дка, представляваща имот № 000136
и започнали да разчистват същия с багер, като заравнявали терена и изкоренявали
дървета. Тогава в имота се намирал и свидетелят Тодор Стоянов Попов, който
осъществявал охрана на обекта, като бил нает от свидетеля Д.Дойчев и свидетеля
Ст.В.. Същият веднага се обадил на свидетеля Д.Дойчев и съобщил за случващото
се. Свидетелят Д.Дойчев и свидетелят Ст.В. веднага отишли на място и между тях
и свидетелите Никола Иванов и Димитър Стоянов възникнал спор, тъй като и двете
спорещи страни претендирали собственост върху процесния
имот.
При така
очертаната фактическа обстановка, настоящият състав на БРС не споделя изводите
на наблюдаващия досъдебното производство прокурор за липса на данни за
извършено престъпление. За да обоснове тези си изводи същият сочи единствено,
че липсват действия който да могат да бъдат квалифицирани като деяние по чл.323
ал.1 от НК. За да е налице законосъобразно прекратяване на ДП обаче, е необходимо
да се констатира липса на каквото и да е престъпление, а не само на такова по
чл.323 ал.1 от НК. Липсват мотиви на наблюдаващия прокурор респективно не е
изследван въпросът, дали не е налице осъществяване на друго престъпление извън
разследваното такова.
Във връзка с наличието на престъпление по
чл.323, ал.1 НК.
Както правилно е посочено
в обжалваното постановление „самоуправството" е
престъпление против законно установения ред на взаимоотношения между отделните
граждани, държавата или обществени организации, като пряко се засяга дейността
по решаване на спорове за имуществени права. Субект на престъплението може да
бъде само страна по имуществено правоотношение или неин представител.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.323, ал.1 от НК се изразява в
осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго,
свое или чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има
изобщо възможност да се извърши самоуправство, трябва
да има възникнал спор за имущественото право между две страни, изразяващ се или
в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му
да се оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда
или до друг компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира
в насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по
установения от закона ред - т.е. в нарушение на законите, които уреждат реда за
решаване на правни спорове.
В конкретния
случай безспорно е налице правен спор между две групи лица относно
собствеността и правото на упражняване на фактическа власт върху процесния недвижим имот. И двете страни по спора са наясно
с това, че техните права се оспорват от насрещната страна, което е видно от
множеството водени между тях граждански дела. При това положение, за да се
приеме, че е осъществен състава на горепосоченото престъпление е необходимо
кумулативното наличие на още една предпоставка, а именно самоволно
осъществяване от страна на дееца на спорната престация,
без спора да се отнесе за решаване до съда или до друг компетентен орган. В
тази връзка БРП е приела, че влизането на 25.06.2014г. в имота от страна на
свидетелят Никола Иванов и свидетелят Димитър Стоянов не е действие, което е
осъществено не по предвидения в закона ред. Напротив, последното било в
резултат на протокол №26Б /02.06.2014г., издаден от длъжностно лице на
ОС"Земеделие"-гр.Бургас, с който наследниците на Димитър Генков били
въведени във владение на проценсия имот и в
изпълнение на влязлото в сила Решение №26/0806.2001 г. на бившата Поземлена
комисия-гр.Бургас, с което е възстановено правото на собственост на
горепосочените лица.
Макар и
гореизложените факти, посочени от БРП да отговарят на действителната фактическа
обстановка по случая, настоящият съдебен състав не споделя крайните изводи на
наблюдаващия ДП прокурор. Същите са направени едностранчиво и при
несъобразяване на останалия доказателствен материал
по ДП. Така например, не става ясно, защо се приема, че навлизането в имота на
основание посоченият протокол изключва самоуправството
и защо БРП приема, че ОС"Земеделие"- гр.Бургас е институция, в чиито
правомощия е да решава споровете относно това, кои лица следва да владеят имота
и да се разпореждат с него. В тази връзка страните са отнесли правния си спор
пред съда и той е бил решен с Решение № R-1573/09.12.2009г.
гражданско дело №1066/2003г. на Районен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил
като неоснователен предявения от наследникът на Димитър Пенчев Генков - Желязко
Димитров Пенчев ревандикационен иск, тъй като ищецът
не е собственик на процесния имот. Горното решение е
било потвърдено с Решение № V-85/23.06.2010r. по в.гр.д. №142/20Юг.
по описа на БОС. С нарочна молба Желязко Димитров Пенчев е заявил, че прави
отказ от иска си спрямо ответниците. С оглед така
депозираната молба с Определение №V-1279/12.08.20Юг.,
постановено по гр.д. №142/2010г., БОС е обезсилил Решение №R-1573/09.12.2009r.
по гр.д. №1066/2003г. на БРС, както и съдебно решение №V-85/23.06.2010r.
по в.гр.д. №142/20Юг. по описа на БОС и е прекратил производството по
в.гр.д. №1066/2003г. по описа на БРС. С оглед този отказ Желязко Димитров
Пенчев вече няма право да предяви срещу ответниците
иск с правно основание чл.Ю8 от ЗС.
От изложеното става ясно,
че на две съдебни инстанции претенциите за собственост на Желязко Димитров
Пенчев са били приети за неоснователни и е отхвърлено искането да му бъде
възстановено отнетото му от ответниците владение над
недвижимия имот. С оглед на факта, че както Желязко Димитров Пенчев, така и
останалите наследници на Димитър Пенчев Генков черпят правата си от едни и същи
факти (твърдяната собственост над имота на общия им наследодател - Димитър
Пенчев Генков), очевидно съдът е приел, че не те, а ответниците
са собственици на имота. (Следва да се има предвид, че макар с последващи свои решения БРС, БОС и ВКС да отхвърля исковете
на жалбоподателите в настоящото производство срещу наследниците на Димитър
Пенчев Генков за възстановяване на владението им над недвижимия имот, мотивите
на съда в тази връзка са не, че ищците не са собственици, а че не се установява
непрекъснато владение от наследниците на Димитър Пенчев Генков повече от 6
месеца.)
В тази връзка следва да се
вземе предвид и TP №4/2015г. на гражданската колегия на
ВКС, който дава редица разяснения във връзка с ревандикационният
иск (vindicatio rei) - искът на невладеещия
собственик срещу владеещия несобственик. Съобразно мотивите на същото съдебното
решение по тези искове трябва да съдържа два диспозитива:
един за принадлежността на правото на собственост, съответно за титулярството на ограниченото вещно право, и втори - за
съществуването на притезанието за предаване на
владението или на правомощието за упражняване на съответното ограничено вещно
право. В този смисъл и съдът винаги извършва преценка относно собствеността на процесния имот при решаване спора по ревандикационния
иск и се произнася по въпроса, кой е действителния собственик на съответната
недвижима вещ. Именно едно такова решение, а не протокол за въвод
във владение на ОС "Земеделие"- гр.Бургас би било основание за
преустановяване на съществуващия правен спор между страните и би съставлявало
правно основание за промяна на владението над същия. В случая свидетелите
Никола Иванов и Димитър Стоянов са били запознати, че е налице правен спор
относно собствеността над процесния имот, но въпреки
това са навлезли в него и дори са нанесли трайни промени (вреди) на същия. В
тази връзка БРС намира за в недостатъчна степен установено, как точно са се
снабдили тези лица със сочения по-горе протокол за въвод
във владение, като не е изискана в цялост преписката, във връзка с която ОС
"Земеделие"-гр.Бургас го издава. В том I-ви
на лист 96 от ДП №70/2019г по описа на Окръжен следствен отдел се намира
Протоколно решение №26-1Б от 21.07.2014 г на ОСЗ- Бургас, с което е отменен
протокол №26Б от 02.06.2014 г за въвод във владение
като незаконосъобразно издаден.
Нещо повече, прави
впечатление, че след като съдът отрича правото на собственост и отхвърля ревандикационния иск на един от наследниците на Димитър
Пенчев Генков, а самия той прави отказ от иска си, същите тези наследници се
сдобиват с протокол за въвод във владение от друга
държавна институция. Буди интерес и фактът, че горепосоченият ревандикационен иск е отхвърлен поради причината, че не
може да се осъществява реституция по ЗСПЗЗ, тъй като процесният
имот не е земеделска земя и върху него е осъществено мероприятие-изградена е
„изкуствена водна площ". С оглед соченото основание за отхвърляне на иска
от наследниците на Димитър Пенчев Генков е направен опит за промяна в статута
на имота (в земеделски). Нещо повече, в опит да се заобиколи
очевидно приетото последователно от БРС и БОС относно факта на осъществено
мероприятие в имота и с цел да се заличи наличието на такова, след навлизане в
същия свидетелите Никола Иванов и Димитър Стоянов осъществяват действия именно
по унищожаване на съоръжението „изкуствена водна площ". Горното в никакъв
случай не може да се приеме по мнение на настоящия съдебен състав като
законосъобразни действия на лицата, а тъкмо напротив има характера на самоволна
тяхна проява, очертаваща процесното деяние като съставомерно по квалификацията - чл.323, ал.1 НК.
Във връзка с наличието на престъпление по чл.216, ал.1 НК.
Настоящия състав
на БРС намира, че в процесния случай може да се
разсъждава и в насока наличие на осъществен състав по чл.216, ал.1 НК. Обект на
това престъплението са обществените отношения, в рамките на които се упражнява
правото на собственост върху движими и недвижими вещи, и в частност - тези,
свързани с осигуряване нормалното състояние, вид и качество на вещите, които ги
правят годни за употребата им по предназначение. Субект на престъпното деяние
от своя страна може да бъде всяко наказателно отговорно лице, стига то да не е
собственик на унищожената или повредена вещ.
В случая до БРП са
отправени редица сигнали и са дадени сведения в насока наличие на унищожаване
на имущество и то такова на значителна стойност. Не само, че такава информация
е постъпвала пред БРП, а и в разпита си като свидетел Димитър Стоянов изрично
заявява както следва: „Почистихме дървета,
храсти. Навремето ТКЗС през 1963г. го е направило басейн за поливане и ние го
почистихме и го изравнихме. След това няколко пъти сме го подравнявали докато
го направихме равно." Гореизложеното
съставлява недвусмислено признание от страна на свидетеля Стоянов, че заедно
със свидетеля Иванов са посетили процесния имот и са
унищожили находящото се в него съоръжение.
Въпреки горните
данни БРП не е събрала доказателства относно това, какво е било фактическото
състояние на имота преди и след осъществените от свидетелите Стоянов и Иванов
действия, относно това дали действително са налице нанесени в следствие на тях
имуществени вреди и какъв е техният размер. Не е обследван и въпросът относно
собствеността на процесния имот, като не става ясно
от обжалваното постановление, чия собственост се приема, че е той. Този факт се
явява изключително важен именно за съставомерността
на деянието по чл.216, ал.1 НК, поради което и преди отговаряне на същия, не
може законосъобразно да е сложи край на наказателното производство.
Доколкото БРП има
задължение да подведе установените по досъдебното производство факти под всички
разпоредби на НК и по този начин да установи, дали са налице данни относно
извършването на престъпление от общ характер, което свое задължение
прокуратурата не е изпълнила, налице са основания за отмяна на обжалвания прокурорски
акт. Действително БРС не може да даде указания на наблюдаващия досъдебното
производство прокурор относно правната квалификация на разследваното
престъпление, но липсата на събрани доказателства и задълбочен анализ на
доказателствата при извършването на констатация за липсата на каквото и да е
престъпление от общ характер, съставляват основание за отмяна на
постановлението за прекратяване.
Целта на съдебния
контрол по реда на чл.243 ал.4 и сл. НПК е да се извърши проверка за
правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се
поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се
осъществи без обсъждане на събрания доказателствен
материал. Съгласно чл.243 ал.4 НПК съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността
на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на
това производство съдът може само да направи преценка дали извършените до този
момент действия удовлетворяват стандарта „обективно, всестранно и пълно разследване",
като няма правомощия да дава задължителни указания на прокурора да внесе
обвинителен акт в съда, защото обвинителната функция е изцяло в правомощията на
държавното обвинение.
В рамките на така очертаните си правомощия настоящият състав
на БРС приема, че обжалваното постановление е необосновано и незаконосъобразно,
а разследването по ДП не е проведено обективно, всестранно и пълно. Тъй като
разследването е в отклонение на така посочените изисквания, съдът следва да
отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство, а жалбата на пострадалите следва да се прецени като основателна.
С оглед на
гореизложеното и на осн. чл.243, ал.5, т.З от НПК,
Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Постановление на
прокурор при БРП от 06.01.2020г. за прекратяване на наказателното производство
по Досъдебно производство № 70/2019г. по описа на Окръжен следствен отдел в
Окръжна прокуратура град Бургас (Пор.№ 709/16г. по описа на БРП, пр.пр. № 9598/2014г. по описа на БРП).
ВРЪЩА делото
на Бургаска районна прокуратура.
На осн. чл.243, ал.6 НПК
определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд-Бургас.
Препис
от настоящото определение да се изпрати на БРП и
жалбоподателя. г\
