Мотиви
по ВНОХД № 196/20 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд
Производстото е
образувано по въззивна жалба от подсъдимата А.А.Н. *** срещу присъда 07/18.02.2020 г. по НОХД № 786/18 г. по описа
на Кюстендилски районен съд, с която е призната за виновна и осъдена на
1 година лишаване от свобода с 3-годишен изпитателен срок и глоба 200
лв. по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл.217, ал.4 вр. с ал.3 от НК, извършено на
01.02.2016 г. в гр.Кюстендил, изразило се в
разпореждане, чрез продажба, със
запорирана вещ –МПС, марка „ДАФ“, модел
„ 95.380АТИ“, с рег.№ ***, собственост на
ЕТ „А. ***, оставена й от ЧСИ да я пази, в резултат на което последвали значителни щети в размер на
10 296 лв.
С жалбата се иска отмяна на горепосочената присъда, като
незаконосъобразна, и постановяване
на друга, с която подсъдимата да бъде
призната за невиновна и оправдана.
По време на въззивните съдебни прения,
защитата на подсъдимата, като довод за незаконосъобразност на осъдителната
присъда, е посочила липса на
продажба на запорираната вещ по предвидения в закона ред, а именно-чрез
договор, с нотариално заверени подписи, поради което изпълнителното деяние на
престъплението, за което е осъдена не е осъществено.
Прокурорът е пледирал за потвърждаване на осъдителната присъда,
поради извършване на престъплението.
Кюстендилски окръжен съд, след
преценка на доказателствата, счете обжалваната присъда за незаконосъобразна,
поради която я отмени и постанови друга, с която призна подсъдимата за
невиновна и я оправда по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по
чл.217, ал.4 вр. с ал.3 от НК. За да
постанови присъдата си КнОС, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата А.А.Н., с ЕГН ********** е регистрирана като
ЕТ „ А. ***. Фирмата й е собственик на
МПС-влекач, марка „ДАФ“, модел „
95.380АТИ“, с рег.№ ***. Върху това МПС
бил наложен запор от различни
ЧСИ, сред които и частен съдебен изпълнител Н.С., действащ в съдебния район на
Кюстендилски окръжен съд.
На 10.12.2014 г. ЧСИ Н.С. изпратил на Пътна
полиция- гр.Кюстендил запорно съобщение,
според което на осн.чл.450, ал.3 (от
непосочен закон, но вероятно ГПК) по
изп.дело 186/14 г. наложил запор върху
горепосоченото МПС-влекач
На 19.02.2015 г. ЧСИ С. направил опис на горепосоченото МПС-влекач и за негов пазач, на осн.чл.470 до
472 от ГПК назначил подсъдимата А.Н..
С определение от 13.05.2015 г. по
гр.д. № 676/15 г. по описа на Кюстендилски РС било допуснато обезпечение на
бъдещ иск, предявим частично за сумата от 20 000 лв. от сумата от 40 435.90 лв., от ЕТ „А. Борска- МИда
95“ против Р. Г. И., чрез налагане на обезпечителна мярка „ СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНИТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ПО ИЗП.ДЕЛО
№ 186 по описа на ЧСИ Н.С.. Въз основа на определението, на 13.05.2015 г. на подсъдимата била издадена
обезпечителна заповед, която тя
представила на ЧСИ Н.С. и поискала спиране
извършването на по нататъшни изпълнителни действие .
Преди
01.02.2016 г. подсъдимата по телефона се свързала със св.М., която била пуснала
обява в интернет, че изкупува камиони за
износ. Подсъдимата й предложила за
продажба „Влекач ДАФ“. Двете уговорили
условията и подсъдимата издала фактура, според която фирмата й ЕТ „А.
Борска-Мида 95“, в качеството й на доставчик“
продавала на Малуга“ ЕООД- Гара Елин Пелин, с МОЛ и получател М. М. на 01.02.2016 г. влекач,
марка „ДАФ 95 380 АТИ“ за сумата от 7 500 лв. без ДДС и 9 000
лв. с ДДС. Св.М. платила на подсъдимата сумата по фактурата и получила камиона.
Дейността на св. М. включвала закарване на изкупуваните от нея камиони до
Белгия. Когато закупените от нея камиони
били транспортирани чрез ферибот,
тя представяла само копие от регистрационния талон на превозваното МПС. От
подсъдимата тя поискала и получила по факт копие от рег.талон и на закупения от
нея камион „Тир-влекач. След закупуването на камиона св.М.организирала
изпращането и доставянето му в Нигерия.
Оригиналите на рег.талони на описаното
във фактурата МПС останали в подсъдимата.
На 11.07.2017 г. ЧСИ Н.Славов, по
искане на Р. И.-взискател по изп.дело № 186/14 г., на основание изпълнителен лист,
издаден по гр.дело № 53/14 г. по описа на КнРС,
в присъствие на подсъдимата и взискателя-св. И., предприел действия по
извършване на опис на движими вещи –МПС, „ДАФ“ 95380АТИ, с рег.№ ***. Описът не
се състоял, тъй като МПС не било открито
на адреса, на който следвало да бъде и не било представено от подсъдимата, която заявила, че го е продала
на фирма „Малука“, с цел износа му за Нигерия и че е осчетоводила фактурата за
продажбата.
Договор за продажба на МПС с
нотариално заверени подписи на страните
по него не бил съставен, поради което и към 01.12.2017 г. горепосоченото МПС,
според регистрите на Пътна полиция е
собственост на горепосочената фирма на
подсъдимата.
Според
оценителната експертиза, изготвена на ДП стойността на влекача към 01.02.2016
г. е 10 296 лв.
Изложената фактическа обстановка е
установена от показанията на свидетелите
Р. И.и на св.М.М., дадени пред КнРС, както и от писмените доказателства -Свидетелство
за регистрация, част 1 на л.7 от ДП, Справка в регионална база – КАТ-Кюстендил,
изготвена на 27.07.2017 г., л.50 от ДП и на 01.12.2017 г., на л.70 от ДП,
Запорно съобщение на л.46 от ДП, Протокол за опис на
движими вещи от 19.02.2015 г., Справка за съдимост и Експертиза
По
гореизложените фактически обстоятелства липсва спор. Тя не се различава
съществено от приетата за установена от КнРС.
По
правната квалификация:
Действайки
по описания по-горе начин, според настоящия състав на КнОС, подсъдимата не е
осъществила състава на престъплението по чл.217, ал.3 от НК,
т.нар. „Злоупотреба с вещ“ , регламентирано в глава 5, озаглавена „Престъпления против собствеността“
, раздел 8, озаглавен „Злоупотреба на доверие“ . Така приема КнОС, защото
счита, че подсъдимата не е осъществила
обективните съставомерни признаци на това престъпление и по-конкретно изпълнителното му деяние. Последното се извършва с действие, изразяващо се в
„разпореждане“ с предмета на престъплението- запорирана (както е в случая) или
заложена вещ, оставена за пазене на дееца (подсъдимия). Разпореждането може да бъде два вида:
1/
юридическо, което е налице, когато субектът на престъпление (подсъдимата) извърши правни действия, с които отчуждава
предмета на престъплението, в резултат на което
той преминава във владението на др.лице на формално правно основание,
напр. извърши продажба,
замяна, дарение или др.разпоредително действие със запорираната вещ
2/ фактическо, което е налице при фактическо разпореждане с предмета на
престъплението, в резултат на което се въздейства върху материалния му състав и се променя вида му до степен, непозволяваща
ползването му по предназначение- напр. при увреждането му, деформирането му, разглобяване
на съставни части и др.
КнОС приема, че подсъдимата не се е
разпоредила юридически с предмета на престъплението-МПС, тъй като не го е
продала по предвидения и относим за него ред, регламентиран в чл.144 от Закона за движение по пътищата, а
именно-с писмен договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите
на продавача и купувача. Поради това
и собствеността на МПС не е прехвърлена
от подсъдимата на купувача по представената по делото от нея фактура за покупко-продажба.
Това е така, защото продажбата в България на регистрирано в България МПС, за
която сделка е съставена фактура, няма за последица прехвърляне на собствеността от продавача на
купувача. Затова и извършеното разпореждане
със запорираната вещ от подсъдимата не е довело до невъзможност върху вещта
да се упражнят произтичащите от запора действия от органа по принудителното
изпълнение или от заложния кредитор. Поради това, според настоящия състав на
КнОС, престъплението по чл.217, ал.3 от НК, което е резултатно, не е довършено.
А то ще е довършено, само когато извършеното разпореждане със запорираната вещ е довело до невъзможност
върху нея да се упражнят произтичащите от запора действия от органа по
принудителното изпълнение или от заложния кредитор. По делото липсват доказателства за фактическо погиване
на предмета на престъпление, което да е пречка за принудително изпълнение върху
него и което би могло да се осъществи установяване местоположението на
запорираната вещ, доколкото е собственост на подсъдимата.
Предвид на изложеното, настоящия състав на КнОС прие, че подсъдимата не се е разпоредила със
запорираната вещ по см.на чл.217, ал.3 от НК, поради което не е осъществила
неговото изпълнително деяние, което е обективен признак на престъплението.
По горните съображения КнОС отмени
първоинстанционната осъдителна присъда
за престъпление по чл.217, ал.4 вр. с ал.3 от НК и постанови нова
въззивна присъда, с която призна подсъдимата за невиновна и я оправда по
повдигнатото й обвинение за това престъпление.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/