МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 62/17.04.2018 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 201/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е
предявила обвинение против И.Д.А. *** за престъпление по чл.198, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Счита, че на наказанието му следва да се определи
при условията на чл.58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК, като му се
наложи наказание пробация за срок от една година, включващо първите две
задължителни пробационни мерки – задължителна регистрация по настоащ адрес, с
периодичност на срещите два пъти седмично, и задължителни периодични срещи с
пробационен служител, както и трета пробационна мярка – безвъзмезден труд в
полза на обществото в размер на 200 часа за една година. С оглед младата възраст
и чистото съдебно минало на подсъдимия намира, че така определено по вид и
размер наказанието е достатъчно да окаже нужното поправително и възпиращо
въздействие върху личността му.
Подсъдимият, редовно призован, участва
лично в с.з., признава изцяло изнесените от обвинението факти и моли да му се
наложи наказание пробация. Чрез служебния си защитник – адвокат също пледира за
определяне вида на наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК.
За да постанови присъдата си, на основание
чл. 373, ал.3 вр. с чл. 372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за
установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Около 06:00 часа на 23.11.2017 г.
подсъдимият А. и свидетелите И. Д. и С. Д. се намирали на автобусната спирка,
находяща се срещу № 200 на ул. „Преслав“ в гр. Ямбол. Там били и свидетелите Ю.
и Ю., които чакали автобус от градския транспорт. С. Ю. държала на рамото си
дамска чанта на стойност 8 лева, в която имало 4 калъфки за възглавници по 2
лева, на стойност 8 лева, 4 дамски черни клина по 7 лева, на стойност 28 лева,
20 бр. дамско бельо по 6 лева, на стойност 120 лева, 4 дамски фланели по 8
лева, на стойност 32 лева, една мъжка фанела за 24 лева, една дамска рокля за
35 лева, 10 чифта мъжки чорапи по 4 леза за чифт, на стойност 40 лева, 10 чифта
дамски чорапи по 5 лева за чифт, на стойност 50 лева , 2 бр. потници по 9 лева,
на стойност 18 лева, един комбинезон за 16 лева, 2 броя корсажи по 12 лева, на
стойност 24 лева, и червено дамско портмоне за 2 лева, с намиращите се в него
лична карта на св. Ю. за 18 лева, здравна книжка за 1 лев и картонче за борсата
без стойност. Подс. А. видял, че св. Ю. държи обемна чанта на рамото си и решил
да я открадне. Затова след като свидетелката се насочила към вратата за пътници
на пристигналия автобус и стъпила на стъпалото, подсъдимият се приближил до
нея, хванал с ръце чантата и със сила я издърпал от рамото й, след което
избягал от мястото, заедно с чантата и намиращите се в нея вещи. Заедно с него
в различни посоки избягали и неговите приятели – свидетелите И. Д. и С. Д.
Впоследствие подсъдимият продал част от
отнетите вещи на непознати лица. Портмонето с личните документи дал на св. И. Д.,
който ги подхвърлил в двора на сестрата св. Ю. Последната ги намерила и ги
върнала на собственика им.
След разкриване на деянието – на
30.11.2017г., подсъдимият предал доброволно на органите на полицията част от
отнетите вещи - 2 броя калъфки за възглавници, 1 брой дамски черен клин, 1 брой
дамско бельо, 1 брой дамска фанела и 1 брой дамска рокля, които на същата дата
били върнати на собственика им – св. Ю., срещу разписка.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият А.,
роден на ***г., е бил непълнолетни, но е имал навършени 16 години, и е
неосъждан.
Видно от приложената на л.11 от делото характеристична
справка, макар и неосъждан, подс. А. *** от 2016г. за извършени множество
кражби. Във връзка с тези му прояви поведението му е разглеждано от МКБППМН –
Ямбол, като са му налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН, по
чл.13, ал.1, т.4 от с.з. Не е настаняван в СПИ или във ВУИ.
Направеното
от подсъдимия признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от
показанията на свидетелите Ю., Ю,, И. Д., С. Д., И.и А., от заключението на
вещото лице, изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства
по делото, които са безпротиворечиви и взаимнодопълващите, поради което се
кредитират изцяло.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подс.
А. и обективно и субективно, е извършил престъпление по чл.198, ал.1 вр. чл.63,
ал.1, т.3 от НК, тъй като на на
23.11.2017 г., около 06:00 часа в гр.Ямбол, на автобусна спирка, находяща се на
ул. „Преслав“ срещу № 200, в автобус от градския транспорт, е отнел чужди движими
вещи на обща стойност 424 лв., от владението на собственика им А.Р.Ю. ***, с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
издърпал чантата от рамото на Ю., и макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от състава на престъплението
грабеж, визиран в чл.198, ал.1 от НК, тъй като издърпвайки със сила чантата от
рамото на св. Ю. е извършил действия на физическа принуда, насочени към
прекратяване владението й върху вещите. По този начин, в резултат на
употребената физическа принуда, волята на св. Ю. е била преодоляна, и то с цел
отнемане на намиращите се в нейна фактическа власт движими вещи, подробно
описани по-горе. Т.е., обективно, вследствие принудителните действия на
подсъдимия е настъпила и противозаконна промяна във фактическата власт върху
имуществения предмет на посегателството.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
пострадалата не желае да се разпореди с намиращите се в нейна фактическа власт
вещи, предвиждал е, че действията му по директно физическо нападение,
изразяващи издърпване със сила чантата на св. Ю., са от естество да сломят
съпротивата й, разбирал е, че по този начин ще прекрати нейното владение върху
вещите и ще установи свое такова, и пряко е целял това.
Имайки предвид поведението на подсъдимия при
извършване на деянието и данните за неговото развитие, липсват обстоятелства,
които да поставят под съмнение способността му да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ
НАКАЗАНИЕ
След редуциране на наказанието в
хипотезата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, с оглед на това, че към момента на
извършване на деянието подсъдимият е непълнолетен, същото се свежда на лишаване
от свобода до три години. При това положение, с оглед императивната разпоредба
на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи в хипотезата на
чл.58а от НК.
Съдът счете, че на основание
императивната норма на чл. 373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимия следва да
се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, съгласно която при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто
е настоящия, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи
от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с
една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. А. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
към минимума на предвиденото в закона и при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства - чистото му съдебно минало, признанието на вината
и дадените в ДП обяснения, сравнително невисоката стойност на отнетото в размер
на 424 лева и своевременното връщане на част от отнетите вещи на техния
собственик. От друга страна обаче, имайки предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обуславяща се от комплексния характер на засегнатите
обществени отношения, свързани както с нормалното упражняване правото на собственост,
така и със свободното формиране на поведението, от важността на присвоеното –
както вещи, предназначени за продажба, така и документ за самоличност, съдържащ
лични данни, от насочеността на употребената принуда – по отношение на жена,
която в конкретната ситуация, а и поради присъщите за една жена физически сили,
е била лишена от възможност за съпротива, лошите характеристични данни за
личността на подсъдимия, който макар и неосъждан, се води на отчет в ДПС –
Ямбол от 2016г. за извършени множество кражби, като са му налагани и
възпитателни мерки - по чл.13, ал.1, т.1 и т.4 от ЗБППМН, съдът намери, че на фона на тези отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, смекчаващите отговорността му такива
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от три месеца
лишаване от свобода, нито дават основание за определяне на по-леко по размер
наказание.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. А. наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната
норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една трета,
т.е., с два месеца, и му наложи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
което е необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и
възпитателно въздействие върху личността му, да го мотивира за преосмисли
поведението си и да се отнася с по-високо чувство за отговорност към постъпките
си.
ОТНОСНО НАЧИНА НА
ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
На основание чл.66,
ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК съдът постанови отложено изтърпяване на наложеното на подсъдимия наказание ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН
СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, считано от датата на
влизане на присъдата в сила, като намери, че
спрямо него не са налице
законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Същият е неосъждан и размерът на
наложеното му с настоящата присъда наказание лишаване от свобода е в рамките до три
години. Затова
съдът намери, че в случая липсвват
пречки за постановяване отложено изтърпяване на наказанието. От друга страна, отчитайки изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът счете,
че за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително същият да изтърпи ефективно
наложеното му наказание.
При този изход на делото, тъй като
подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание
чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото
разноски в размер на 63,48 лева, вносими в приход на Републиканския бюджет и по
сметката на ОД на МВР – Ямбол
Относно разноските по делото за
изплащане възнаграждение на участвалия като служебен защитник в процеса адвокат
съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението на адвоката
от НБПП - гр.София.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: