Решение по дело №273/2018 на Окръжен съд - Кюстендил

                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 97

                                         Гр. Кюстендил 26.07.2018 г. 

                                          В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА       

                                                                                     КАЛИН БАТАЛСКИ

                                                                                   

при секретаря Р. С. и с участието на прокурора от КнОП  ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 273 по описа за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ   НПК. Образувано е  по ВЪЗЗИВЕН ПРОТЕСТ на КнРП и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Й.Б.Ж., ЕГН **********, подадена чрез защитника му адв.В.П. срещу Присъда № 12/1.03.2018 г., постановена по НОХД № 1958/2016 г. по описа на съда, с която  е признат за невиновен и оправдан в извършване на престъпление по чл.269 ал.1 НК и е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.3 НК, за което му е наложено наказание ”лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим и е оправдан по обвинението за извършено престъпление по квалифициращите обстоятелства на чл.325 ал.2 НК. Със същата присъда подсъдимия С.Й.А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.325 ал.1 НК, освободен е  от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на ** лв. по чл.78 а НК и също е оправдан по обвинението за извършено престъпление по квалифициращите обстоятелства на чл.325 ал.2 НК.

     В протеста и допълнението към него са релевирани  доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателните й части,  изразяващи се в немотивираност на присъдата поради формиране на правните изводи в нея, без те да са подкрепени от доказателствата по делото; правните изводи противоречат на доказателствения материал и противоречие между фактическа обстановка и правни изводи; неправилни изводи на съда относно позитивни характеристики на личността на подсъдимите поради заинтересованост на посоченото в справките от изготвилото ги лице С.А.; неяснота от мотивите въз основа на какви доказателства съдът е приел, че Л. Д. е присъствала при извършване на инкриминираните деяния, чиито показания са в драстично противоречие с кредитираните като достоверни свидетелски показания на свидетелите С. С. и Н. П. и в резултат частичното кредитиране показанията на св. Д. е достигнал до грешни изводи; немотивирано изключване от съда на част от доказателствения материал, довело до погрешни и противоречиви правни изводи  за липса на съпротива срещу орган на власт и за неизвършване на деянието по чл.325 ал.2 НК, като хулиганските действия на подсъдимите според обвинението са били в изключително груба форма и неправилност на извода на съда, че деянията на подсъдимите са извършени при превес на смекчаващи обстоятелства. Моли се за отмяна на присъдата в оправдателните й части и признаване на подсъдимите за виновни и в извършването на престъпленията, за които са оправдани с налагане на съответните наказания при условията на чл.54 НК и прилагане на чл.68 ал.1 НК за подсъдимия Й.Ж..

    Във въззивната жалба на подсъдимия Й.Ж. в осъдителната част на присъдата по отношение на него са релевирани оплаквания за това, че в тези части тя е незаконосъобразна и постановена при съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното ефективно наказание ЛС. Моли се за отмяна на присъдата в осъдителната й част и постановяване на нова такава, с която Ж. да бъде оправдан за извършено престъпление по чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 НК.

    Доказателствени искания не са направени.

    Подсъдимият С.А. не обжалва присъдата.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста и въззивната жалба за допустими, но за неоснователни, по следните съображения:

     С атакуваната присъда подсъдимия Й.Б.Ж. е признат за невиновен в това на 14.08.2016 г. в гр.К., квартал **, ул.** да е употребил заплашване с отправяне към младши инсп.Н. К. П. – полицай в участък”***” към РУ МВР-К. и мл.експерт С. И. С.-командир на отделение в същия полицейски участък думите:”************** с ****” и неколкократно замахване със секира към главата на мл.инсп.Н. Кр.П., с цел да принуди орган на властта – мл.инсп. П.  и мл.инсп.С. С. да пропуснат изпълнението на правомощията и основните си дейности по служба и свързани с функцията им като полицейски служители по предотвратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, охранителна и в частност патрулно-постова дейност и опазване на обществения ред, заложени в чл.67, чл.14 ал.2 т.1 във вр. с чл.6 ал.1 т.2 от ЗМВР – престъпление по чл.269 ал.1 НК и на основание чл.304 НПК е оправдан по това обвинение.

     Със същата присъда подс.Й.Б.Ж. е признат за виновен в това, че на 14.08.2016 г. в гр.К. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.325 ал.3/в редакцията й към момента на извършване на деянието Дв бр.103/2004 г., в сила от 2005 ./ във вр. с ал.1 във вр. с чл.2 ал.1 НК при усл.на чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 месеца, което да се изтърпи при първоначален режим „общ”, признат е за невиновен и е оправдан за това да е извършил деянието при наличие на квалифициращите обстоятелства по чл.325 ал.2 НК и е приведено в изпълнение по чл.68 ал.1 НК наложено му с предходна присъда наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, постановена по НОХД № 420/2013 г. на КнРС, което да се изтърпи отделно при първоначален режим”общ”.

   Със същата присъда подс.С.Й.А. е признат за виновен в това, че на *г. в гр.К. е извършил непристойни дейстивя, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,  поради което и на основание чл.325 ал.1 НК при условията на чл.78 а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание”глоба” в размер на * лв, като и той е оправдан за квалифициращите обстоятелства по чл.325 ал.2 НК – че деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта и по своето съдържание се отличава с изключителна дързост. Както се посочи вече, подс. А. не е обжалвал присъдата.

  Фактическата обстановка в общи линии е правилно изяснена от КнРС, споделя се от въззивния съд и ще се изложи в настоящото решение с някои допълнения:

   Подсъдимите Ж. и А. живеят в ***** махала на гр.К.. На 14.08.2016 г. , малко след полунощ подс.Й.Ж. разбрал от брат си св.Л. Ж., като и двамата са от *** фамилия”**”, че лица от враждебната им фамилия „** бият третия им брат Ж.. Затова заедно с подс. С.А. и свидетелите Г. К. – негов **, св. Л. Ж. и съпругата на последния св. Л. Д. се запътили към центъра на квартала. Те били „въоръжени”, както следва: подс.Ж. носел брадва, подс. А. - сопа и св. К. – лопата. И тримата мъже до момента по различни поводи били употребили алкохол.

   В ОД МВР междувременно бил получен сигнал за възникнало сбиване в ** квартал”*”и там били изпратени два автопатрула. Първият дежурен полицейски патрул се състоял от свидетелите Н. К. П. - полицай в участък”**” в РУ МВР – К. и С. И. С. – командир на отделение  в същия полицейски участък, които били на работа от 19 часа на 13.08.2016 г. до 7 часа на 14.08.2016 г., като двамата били облечени с полицейски униформи и се движели с патрубен автомобил с надпис на него”Полиция”. Вторият полицейски автопатрул се състоял от свидетелите Д. Ч.  и С.Н..

   При пристигане в центъра на квартала св.Ч. и Н. останали на място, а св.П. и С. се насочили с автомобила си по ул.***** към ул. ****. Тогава именно те с патрулния автомобил, като се движели към ж.п. рампата, срещнали групата на двамата подсъдими и свидетели  К. и Д., която се движела шумно в противоположна на тяхната посока. Св.П., който управлявал патрулния автомобил, намалил скоростта и през отворения прозорец на автомобила св.С. им казал да спрат и да им обяснят какво става и накъде са тръгнали. Но групата не спряла, като някой казал, че това не е тяхна работа.

   Тогава автомобилът сменил посоката си на движение и пред *основно училище настигнал и задминал посочената група. Св.С. и св. П. слезли от патрулния автомобил   и отново казали на групата да спре, за да разберат какво е станало. Подсъдимите Ж. и А. били много агресивни, крещели на висок глас и псували, като отправяли обиди и закани към неконкретизирани лица от фамилията „**” : „*. Двамата подсъдими казали на свидетелите П. и С. да се махнат, че това е тяхна работа, за да не пострадат и те, като не спирали движението си и продължавали да отправят неперсонализираин заплахи към полицията. Според св.С. и други пъти при скандали са чували тези думи,  винаги казвали:”*****”. В този момент подс.Ж. вдигнал ръка и размахал носената от него секира близост до св. П., който се отдръпнал встрани и в този момент св.Л. Ж. хванал брат си подс. Й.Ж. и го дръпнал назад. Св.Л. Ж. се опитвал да спре подсъдимите, като им казвал :”*. А подс.С.А. преминал близо до св.П. и отминал покрай полицаите, като крещял да ги оставят на мира и че ще ги убие, ако не го оставят да убие Г.. Така групата от”**” стигнала до центъра на квартала, като продължила да отправя закани към „**”. Св.П. и С. ги последвали, он вече с патрулния автомобил. Непосредствено след това дотичали няколко лица с качулки, които никой от свидетелите не разпознал. Тези лица подгонили групата на двамата подсъдими и посочените свидетели, като се чули и изстрели, произведени откъм блока на ”****” и тогава групата на подсъдимите се разбягала. Ситуацията станала неконтролируема и полицейските автопатрули напуснали мястото, за да изчакат подкрепление от други колеги. Те уведомили за инцидента началника на РУ Кюстендил – св.Р. Р., който им разпоредил да изчакат на рампата и по-късно пристигнали всички налични патрули в момента. Когато св.Р.  отишъл в квартала, вече всичко било утихнало. Свидетелите Р., С. и П. потърсили участниците и свидетели на инцидента, но всички се били укрили и продължили издирването на съответните лица през деня.

    Тази фактическа обстановка се установява от събраните в ДП и СП доказателства, които са описани и обсъдени от І-инстанциониня съд лаконично, поради което в настоящото решение се налага техния обстоен доказателствен анализ:

  =  показанията на първата група свидетели, кредитирани изцяло – С. С., Н. П., Р. Р.;

  = показанията на втората група свидетели/частично кредитирани, приобщеин чрез ппрочитането им по реда на чл.281 НПК към доказателствения матеирал/: Г. К., Л. Ж., А. М., Р.И., К. Н., Л. Д..

    Показанията на първата група свидетели съдът кредитира изцяло. Това е така, защото свидетелите П. и С. са именно полицаите, първи отишли на място и присъствали на целия инцидент. Техните показания са показания на очевидци и имат най-голяма стойност. Затова на база техните показания съдът прецени достоверността на свидетелските показания на втората група свидетели от ромската махала. Съдът кредитира най-вече показанията на самия свидетел Н. П., както и на св.С. С., че от отправените от афектираните подсъдими думи и заплахи са били адресирани най-напред по адрес на „***”, а след това - общо към полицията и към двамата свидетели С. и П., както и че подс.Ж. само веднъж е замахнал със секирата.

   Показанията на всички свидетели от втората група се кредитират частично, само в частите им, в които съвпадат с кредитираните показания на полицейските служители от първата група, а именно - за това, че са видели двамата подсъдими на инкриминираната дата заедно със св.Г.К. и Л. Ж. да отиват към центъра да се разправят с”**” и че са били агресивни, че на два пъти полицаите са ги настигнали, че викали на полицаите да ги оставят да си свършат работата с Г., иначе ще пострадат и те, за това, че не са спрели, когато полицаите са им казали, че подс.Ж. е носел секира и е замахнал с нея в близост до св.П., който се е  отдръпнал и че са били подгонени при училището от лица с качулки и се чули изстрели, след което групата на подсъдимите се разбягала. Кредитират се като достоверни показанията на втората група свидетели и относно съобщеното за двукратната им срекща с полицейските служители св.С. и П. да спрат и да кажат какво става - първо без да слизат от автомобила, после при училището – след излизане на св.С. и П. от патрулния автомобил и за носените от всеки от подсъдимите”оръжия”-секира от подс.Ж. и сопа от под.А.; за замахването със секирата от подс.Ж. ,т.е. в тези им части, в които съвпадат с показанията на св.С. и П.. В останалата част показанията на тези свидетели се преценяват като заинтересовани, тъй като свидетелите Ал.М., Р.А., К.Н. имат някаква принадлежност към другата враждебна на подсъдимите фамилия – тази на „****”, което те самите са заявили при разпита им. Свидетелите М. и И. са заявили, че са от”***”, а св.К. Н. е казала, че мъжът й е от „****”. Не се подкрепи от кредитираните доказателства, вкл. и от показанията на св.П. и С. казаното от св. райна И., че подс.А. казал ан полицаите”********”.   Показанията на св.Л. Ж., брат на подсъдимия Й.Ж. се кредитират частично – само в частта им, в която изнесеното с тях съвпада с изцяло кредитираните покания на двамата полицейски служители  и с кредитираните показания на втората група свидетели. Относно присъствието на св.Л. Д. в групата на подсъдимите съдът кредитира и показанията на св.Н. П., който я е посочил в залата и е заявил, че тази жена тогава е била в групата. Затова всички онези показания, които сочат, че св.. е била /напр.Р. А./, не се кредитират в тази им част акто опровергани от показанията на св.Н.П. за този факт.

   Показанията на св.Л. Д. се кредитират също в почти всичките им части, тъй като съвпадат с кредитираните посочени по-горе свидетелски показания с изключение на съобщеното от нея, че никой от групата на подсъдимите не е говорил с полицаите и не е изричал никакви думи към тях, а само мъжът й говорил с тях, което е опроворегано от показанията на св.С. и П...

    Показанията на св.Г. К., който е бил в гурпата на подсъдимите, също се кредитират частично само в тези им части, в които съвпадат с кредитираните покания на първата група свидетели. Показанията на този свидетел се кредитират и относно факта, че заедно с тях е била и св.Л. Д., тъй като това се покрепя от показанията на св.П.. Показанията му, че никой от групата на подсъдимите не е носел нищо и че няма замахване със секира от подс.Ж. не се кредитират, тъй като в тази им част са опровергани от кредитираните горепосочени вече свидетелски показания.  Св.К.в се стреми да оневини подсъдимите и затова показанията му относно тези факт се преценяват като заинтересовани.

    Показанията на св.С. К., въпреки че е тъст на подс.С.А. се кредитират, но този свидетел не е присъствал на станалото  и не е пряк очевидец и показанията му се отнасят од факти преди и след инцидента.

  Обясненията на подсъдимия Ж. се кредитират в частите им, в които съвпадат с кредитираните свидетелски показания -  че на инкриминираната дата със секира в ръце е отишъл в центъра на квартала, защото му казали, че бият брат му Ж. и че е „дигнал” секирата и после я свалил и че с него са били брат му Л. и вуйчо му Г./св.Г. К./. Не се кредитират обясненията му в частта им, че другият подсъдим не е бил с тях.

  Обясненията на подсъдимия С.А., с които отрича да е бил на  инкриминираната дата с подс.Й.Ж. и свидетелите Л. Ж. , Г. К. и Л. Д.а на центъра на квартала се възприемат от съда единствено като средство за защита, тъй като са категорично опровергани от всички останали кредитирани свидетелски показания и най-вече от показанията на св.С. С./на л.62-63 от ДП/. Затова неговите обяснеиня не представляват годно доказателствено средство и не се кредитират като достоверни.

    От възприетата фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

      1. За обвинението в престъпление по чл.269 ал.1 предл. І-во НК по отношение на подс.Й.Ж..

     Този текст предвижда наказателна отговорност за всеки, който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му.

Съгласно постулатите в ППВС № 2/1974 г. съпротива срещу органите на властта или представители на обществеността, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред, има, когато извършителите не прекратяват действията въпреки намесата на тези органи. Съпротивата не може да се квалифицира като самостоятелно престъпление по чл. 269-271 НК, защото е въведена като елемент от квалифицирания състав на хулиганството. Ако обаче хулиганските действия са съпроводени с посегателство върху телесната неприкосновеност или честта и достойнството на тези органи, ще е налице съвкупност от престъпления наред с квалифицираното престъпление хулиганство. В случая държавното обвинение е възприело именно последната хипотеза, като е повдигнало самостоятелно обвинение за престъплението по чл.269 ал.1 Нк, отделно от второто повдигнато обвинение по чл.325 ал.2 НК.

     От обективна страна се установи безспорно, че двамата подсъдими са били заедно със свидетелите К., Л.ж. и Л.Д. в нощните часове непосредствено след полунощ на *г на центъра на *** квартал”*” в гр.К. и са се запътили да търсят сметка от „***” заради информация, че бият другия брат на подсъдимия Й.ж. и св.Л.Ж. и били „въоръжени” - подс.Ж. е носел в ръцете си секира, а подс.А. – сопа и че на два пъти са се срещнали с пристигналия по сигнал на мястото патрулен автомобил, н който са били св.П. и С.. Първият път през сваленото стъкло на авотмобила св.С. казал да групата да спре и да им кажат какво става, но групата не спряла. Установи се също, че при втората среща на двамата подсъдими и останалите лица с полицейските служители св.С. и П., когато те са слезли от патрулния автомобил, двамата подсъдими  били много агресивни, крещели на висок глас и псували, като отправяли обиди и закани към неконкретизирани лица от фамилията „**” : „*. Двамата подсъдими казали на свидетелите П. и С. да се махнат, че това е тяхна работа, за да не пострадат и те, като не спирали движението си и продължавали да отправят неперсонализирани закани общо към полицията, каквито и друг път според с С. са били отправяни такива при посещения в ромския квартал.

  Установи се също, че в един момент подс.Ж. е замахнал с носената от него секира в близост до св.П., който е отскочил настрани, но навременно подс.Ж. бил хванат за ръцете от св.Л. Ж. и дръпнат назад.

   Деянието е несъставомерон от субективнвата му страна. Предвид тези безспорно установени обективни факти следва да се приеме, че извършените действия от подс.Ж. – крещене на висок гла , отправяне на обиди и закани към лица от фамилията”***” и казване на св.П. и С. да се махнат, че това не е тяхна работа, че може да пострадат и замахването в един момент с носената ссекира близо до св. П.- не са били извършени с визираната в чл.269 ал.1 НК специална цел -  да пропуснат свидетелите П. и С. изпълнение на правомощията и основните си дейности по служба и свързани с функцията им като полицейски служители по предотратяване, пресичане, разкриване и разследване на престъпления, охранителна и в частност патрулно-постова дейност по опазване на обществения ред. Подс.Ж. е с основно образование, вече е бил употребил алкохол и извършените от него обективни действия- замахването със секирата и изречените думи към полицията общо- са били само и единствено насочени към желанието за разправа с Г., защото св.Л. Ж. получил грешна информация, че бият третия им брат Ж., което е било причина да се „сформира” инцидентно описаната група, която да отиде да се саморазправя с Г.. А между двата рода е имало и предходни скандали и разправии и е ноторно известна тяхната датираща от по-ранен период на деянието вражда, което безспорно се установи и по настоящото дело от свидетелските показания. Не се установи освен отва замахването със секирата да е било целенасочено към св. П., както той в създадената ситуация е възприел. Неговите показания в тази насока, съпоставени с всички останали доказателства сочат безспорно на факта, че замахването е станало в близост до него, заради което той се е отдръпнал. Но не се установи това да е станало конкретно към него и то с визираната в чл.269 ал.1 НК специална цел, както правилно е приел и КнРС. Замахването е станало в хармония със създадената ситуация на враждебно и усилено от употребения алкохол отношение и непоколебимо желание да уреждат лично сметки с фамилията”**”. Затова и действията на подс. Ж. се възприемат като извършени с единствената цел - да не им се пречи от двамата полицаи да осъществят тези си намерения към рода”****”. Освен това се установи безспорно, че св. П. и С. въпреки неподчинението за спиране са продължили с автомобила да преследват групата на подсъдимите до отиването им на площада, когато ситуацията се е усложнила с появата на неидентифицираните лица с качулки, които подгонили групата на подсъдимите и след чутите изскрели откъм блока на Г. групата на подсъдимите се разбягала. Т.е. въпреки замахванео със секира от подс.Ж. не им е било попречено да изпълнят посочените задълженияо служба. А полицаите св.П. и С. се оттеглили към рампата по тяхна собствена преценка, както те самите са заявили, вследстввие на възникналата неконтролируема според тях ситуация след появата и на лицата с качулки, а не вследствие замахването със секира от подс.Ж..       

    По изложените съображения не се установи деянието от подсъдимия Ж. да е извършено при пряк умисъл, с визираната в чл.269 ал.1 НК специална цел, поради което деянието е несъставомерно от субективнвата му страна и правилно подс. Ж. е оправдан от І-инстанционния съд зпо обвинението в престъпление по чл.269 ал.1 НК. За това се съди по причините, поради които св.П. и С. са се оттеглили. Както е заявил св. С. в разпита си на 6.11.2016 г., проведен от наблюдаващия прокурор Ив.И., след появата на лицата с качулките и чулите се гърмежи ситуацията станала неконтролируема – лицата с качулките подгонили четирите лица от фамилията”***” и те побягнали- двата патрула се изнесли на рампата в края на квартала да изчакат подкрепление от други колеги. От това именно съдът формира извод, че причина за неизпълнение на служебните задължения на полицаите е не поведението на подс.Ж. и неговото замахване със секира, а по причини извън действията на подс.Ж..

   2. За обвинението по чл. 325 ал.3 във вр. с ал.2 вр. с ал.1 НК   по отношение на подсъдимия Й.Ж. и по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 НК по отношение на подс.С.А..

     Основният състав на престъплението”хулиганство” е уреден в чл.325 ал.1 НК, съгласно който хулиганството представлява извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, за което се ангажира наказателната отговорност на дееца.

Съгласно допълнителните характеристика на това престъпление, дадени в ППВС № 2/1974 г., хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни форми. С оглед на мотива за извършване на действието и целите, които преследва извършителят, може да се посочат примерно няколко групи хулигански действия:

Хулигански действия на обществени места (на улицата, на стадиона, в ресторанта и другаде). Те са свързани с посегателство върху интересите на много хора и могат да доведат до преустановяване на събрание, на увеселение, на театрални представления или кинопрожекции.

Хулигански действия, свързани с посегателства върху личността, нанасяне на обида или телесна повреда.

Хулигански действия, насочени против морала.

Хулигански действия, свързани с повреда или унищожаване на държавно, обществено или лично имущество (повреди или унищожаване на телефонни автомати, счупване на прозорци или витрини, унищожаване на украси по повод празници, повреда на дървета в паркове и др.).

Хулигански действия, които създават тревожна обстановка в държавни предприятия, учреждения или обществени организации (лъжлив сигнал за пожар или тежко престъпление), които могат да създадат смут в обществото и др.

 

 

 

 

    За да е съставомерно от обективната си страна престъплението”хулиганство” по основния състав на чл.325 ал.1 НК, е необходимо да са налице кумулативно следните елементи: да са извършени непристойни действия/неприлични, безсрамни, ругатни, буйство и други подобни прояви/ , които грубо да нарушават обществения ред.

     При безспорно установената фактическа обстановка се установи такова кумулативно наличие на посочените елементи, съставляващи обективната страна на престъплението”хулиганство” по основния му състав. Първоначалната причина на излизането на подсъдимите е била да предотвратят/или прекратят/ побой над брата на подс.Й.Ж. от враждебната на тях фамилия”***”, като се саморазправят с тях. Но впоследствие, когато те потеглили „въоръжени” - подс.Ж. със секира, подс.А. – със сопа и когато след пристигането на място на свидетелите П. и С., поведението им вече е прераснало именно в такова, нарушаващо грубо обществения ред и изразяващо явно неуважение към обществото и деянията от всеки от тях са извършени на обществено място. Двамата подсъдими не са спрели движението си при виждане на полицейския автомобил и полицаите вътре в него, когато първия път през сваленото стъкло на автомобила св.С. ги е попитал какво става и къде отиват. Те не са спрели и втория път, когато при училището полицейският автомобил е обърнал движението си и полицаите са слезли от него и за втори път им казали да спрат. Подсъдимите Ж. и А. били много агресивни, крещели на висок глас и псували, като отправяли обиди и закани към неконкретизирани лица от фамилията „***” : „*. Двамата подсъдими казали на свидетелите П. и С. да се махнат, че това е тяхна работа, за да не пострадат и те, като не спирали движението си и продължавали да отправят заплахи по адрес общо на полицията. В един момент подс.Ж. размахал носената от него секира в близост до св.П., който се уплашил и се отдръпнал назад за предотваряване на евентуален удар. А подс.С.А. преминал близо до св.П. и отминал покрай полицаите, като крещял да ги оставят на мира и че ще ги убие, ако не го оставят да убие Г..

   Така извършените от всеки от подсъдимите действия от оБективна страна покриват обективните признаци на перстъплението „хулиганство” по см.на чл.325 ал.1 НК. Те са извършени на публично място -  в центъра на ** квартал”*”, в присъствието на полицейски служители и на доста хора, тъй като според свидетелските показания мястото е било оживено в инкримирания час. Следователно с посочените действия подсъдимите грубо са нарушили обществения ред и действията им са в явно противоречие с морал и нормалните правила за поведение в обществото на обществено място.

    Не се установи от доказателствата по делото и най-вече от цялостно кредитираните показания на самите полицейски служители подс. С.А. да е отправил към св.П. и К. думите:”***************”. Тези думи се съдържат единствено в показанията на св.Р. И. да са изречени от него, но тъй като самите полицаи не  съобщиха изричането им от подс.А., съдът не кредитира показанията на св.И. в тази им част. Защото тя е била на далечно разстояние, а св-.П. и К. са били в непосредствена близост до подсъдимите и след като те не са съобщили изричането на теиз думи, съдът кредитира техните показания за меродавни и обективни.

 Въззивният съд приема, че всеки от подсъдимите е извършил деянието „хулиганство” от субективна страна при форма на вината евентуален умисъл.  Съгласно ППВС № 2/1974 г. Хулиганството е умишлено престъпление. Деецът трябва да съзнава всички признаци на състава. Престъплението поначало се осъществява при пряк умисъл. То може да се осъществи и при евентуален умисъл. Например при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Следователно субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а и от съдържанието на неговия умисъл. Затова то може да се осъществи и при евентуален умисъл.

   Така описания предизвикан и развил се конфликт по процесния казус може да се определи като възникнал по личен мотив, който обаче не е несъвместим с наличието и на хулигански мотиви за поведението на подсъдимите, т.е. при съчетаване на двата вида мотиви. Обективните действия на двамата подсъдими, които са от рода”**”, индивидуализирани в горния абзац, преимуществено са били насочени към желание за саморазправа с враждебния род”****” по причина за получена информация, че бият брата на подс.Й.Ж.. Но избраните от двамата подсъдими –поотделно от всеки един от тях- начини за постигане на тази цел реализират като страничен/косвен/резултат засягането на реда и общественото спокойствие, ставайки достояние и на други хора, като този афект и закани вече са преминали и към полицейските служители. В този смисъл е налице и константна съдебан практика с незадължителен характер, част от която са: Решение № 33/9.05.2016 г. на ВКС, І н.ол; Решение № 65/2010 г. на ВКС, І н.о.; Решение № 255/2015 г. на ВКС, І н.о./; Решение № 257/2009 г. на ВКС, І н.о. и мн.др.

    Подсъдимият А. е неосъждан/реабилитаран по право/, а подсъдимият Ж. е извършил престъплението оп чл.325 ал.1 НК при условията на повторност по см.на чл.28 ал.1 НК, тъй като , видно от справката му за съдимост, е бил осъждан със Споразумение № 5/20.01.2015 г. на КнРС по НОХД № 420/2013 г. за престъпление по чл.325 ал.2 вр. с ал.1 НК  и му е било наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години. Следователно настоящото престъпление подс.Ж. е извършил в изпитателния срок по предходно осъждане.

   Като е признал подсъдимите за виновни: подсъдимия А. – в извършването на престъплението”хулиганство” по основния състав на чл.325 ал.1 НК, а подс.Ж. – по по-благоприятната към момента на извършване на деянието съгласно разп.на чл.2 ал.2 НК правна норма – тази на чл.325 ал.3 НК/в редакцията й ДВ бр.103/2004 г., в сила от 1.01.2005 г./, доколкото за него деянието по ал.1 е извършено повторно, КнРС е постановил правилна и законосъобразна присъда, при правилно приложение на материалния закон за всеки от подсъдимите и в синхрон със задължителната съдебна практика, обективирана в релевантното за казуса ППВС № 2/29.06.1974 г..

    Настоящият състав споделя съображенията на КнРС за липса на квалифициращите признаци на деянието”хулиганство” по посочената в ОА правна квалификация на чл.325 ал.2 НК –съпротива срещу орган на власт и отличаващо се по своето съдържание с изключителен цинизъм или дързост и намира за законосъобразно оправдаването на подсъдимите извършените от тях действия да покриват признаците на чл.325 ал.2 НК, по следните собствени съображения:

 

 

 

 

  Квалифицираният състав на престъплението хулиганство по чл. 325, ал. 2 НК се отличава от основния състав по признаците, посочени в закона, чрез които е подчертана значително по-високата обществена опасност.

 

 

 

 

2. Член 325, ал. 2 НК съдържа три отделни хипотези:

 

 

 

 

а) когато деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред;

 

 

 

 

б) когато деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм;

 

 

 

 

в) когато се отличава с изключителна дързост.

Според ППВС № 2/1974 г. съдебната практика правилно е приемала, че деянието се характеризира с изключителен цинизъм, когато хулиганските действия са особено нагли и безсрамни, грубо нарушават нравствените принципи и чувства на гражданите. Хулиганските действия, отличаващи се с изключителен цинизъм, следва да се считат и развратни действия, извършени публично и създаващи възмущение сред обществото, защото с тях се нарушават правилата на приличие. Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо нахалство или тежко оскърбление.

Прокурорът в протеста поддържа, че поведението на подсъдимите се отличава с особена арогантност, изразяваща се на първо място в замахване със секира от подс.Ж. към главата на полицейския служител св.П.. Това замахване обаче е било еднократно и не е устаноевно да е било персонално насочено към главата на П., но безспорно е било близо до него. Замахването е било във въздуха и не са причинени увреждания. Останалите хулигански действия са били най-напред закани към лица от „***”, след това към св.петров и С. да не им пречат да се разправят с „****”, че като не се махнат, ще иг убият.

При бецзспорно установените обекитвни факти въззивната инстанция не може да намери признаците на особена наглост и безсрамност, които да са такива до степен грубо да нарушат нравствените принципи и чувства на гражданите, както е посочено в ППВС 2/74 г., по н. д. № 4/74 г., раздел II, т. 2, б. "б", последен абзац.

Не намира също така и признаците на изключителна дързост, тъй като се изисква деянието в много груба форма да засегне интересите на обществото и личността, упорито да не се прекратяват и да изразяват пренебрежително отношение към обществения ред - пак там. Деянието засяга интересите на личността на полицейските служители петров и С. и то в по-огляма степан св.П., но не в такава груба форма, че да бъде осъществен състава на  чл. 325, ал. 2 от НК. Както се отбеляза, интензитета на нападението от св.ж. и посоката на замахването е недостатъчно висок, за да причини сериозни нарушения на телесния интегритет на св.П.. Необходимо е да се отбележи, че дори и основната цел на двамата подсъдими-за всеки от тях поотделно- не е била непременно да демонстрира пренебрежително отношение към обществения ред, а да е имал и намерение да защити член на фомилията”**” от враждебната фамилия”**”,но това всеки от подсъдимите  е сторил по описания противоправен и твърде укорим начин. Както се посочи,  умисълът за извършване на хулигански действия в тези случаи е евентуален и съпътстващ основната цел на всеки от подсъдимите  - да не им се пречи от полицаите ад ес разправят с  „**. В този смисъл е Р № 173/16.10.2017 г. на ВКС оп н.д.№ 628/2017 г. , І н.о.Следва да ес посочи, че в така цитираното решение дори има нанесен побой, но въпреки това ВКС е преквалифицирал деянието от чл.325 ал.2 в чл.325 ал.1 НК.

 Както правилно е приел КнРС, в случая липсва и признака”съпротива срещу орган на власт”. Неизпълнението на казаното от полицаите ад спрат не може да ес квалифицира каот съпротива по см.на чл.325 ал.1 НК.

    Настоящият състав намери наложените на двамата подсъдими наказания за законосъобразно определени, при спазване на действалата към момента на деянието материално-правна норма на чл.325 ал.3 НК за подс.Ж. и тази на чл.78 а НК за подс.А. и за справедливи. Предвид съществуващата вражда между двата рода , както и обстоятелствата, при които е извършено престъплението, правилон КнРс е определил наказанията при превес на смекчаващи обстоятелства. Наложеното на подс.Ж. наказание ЛС за срок от 9 месеца при ефективното му изтърпяване е съответно на тежестта на извършеното престъпление и на целите на чл.36 НК. Законосъобразно по отношение на подс.А., който е неосаждан/реабилитиран по право/ е приложена разп.на чл.78 а НК, като размера на наложената глоба от *лв. е над минималния законов размер от **лв. и според настоящия състав също съответства на целите на чл.36 НК и на тежестта ан извършеонто от него престъпление.

   По така изложените съображения доводите в протеста за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подс.Й.Ж. за извършено престъпление по чл.269 ал.1 НК и за квалифициране на хулиганството по по-тежкия квалифициран състав на чл.325 ал.2 НК настоящият съдебен състав намери за неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на присъдата в оправдателните й части, изразяващи се в нейната немотивираност поради формиране на правните изводи в нея, без те да са подкрепени от доказателствата по делото и че правните изводи противоречат на доказателствения материал и че има  противоречие между фактическа обстановка и правни изводи, по гореизложените правни съображения на въззивния съд, съвпадащи с тези на І-инстанционния съд, като те се доразвиха и разшириха в настоящото решение..

     Съдът не възприема обвинителната теза, че има отправено конкретно заплашване към мл. полицейски инсп.П. от подс.Ж., като кредитира свидетелските показания на самия П. на колегата му С.. Св.С. е заявил, че точно не е чул какви заплахи и от кого са изречени, тъй като е бил впечатлен и уплашен от замахването със секира над главата на П.. Същото е заявил, дори и още по-оскъдно самият св.П.. Затова категорично съдът възприе липса на престъпление по чл.269 ал.1 НК по горепосочеинте съображения за недоказване на специалната цел у двамата подсъдими, т.е. на субективната страна, вземайки предвид и горепосочената причина за напускане на мястото на инцидента от полицейските служители – неконтролируемост на ситуацията поради излизане и на други лица с качулки и произведени изстрели откъм болка на „****”, а не поради поведението на подс.Ж. те не са изпълнили задълженията си по опазване на обществения ред. Освен тези собствени съображения  се споделят от въззивния съд и съображенията на решаващия съд за несъставомерност на обвинението по чл.269 ал.1 НК.

     Относно квалификацията на престъплението”хулиганство” се споделят съображенията на І-инстанционния съд за липса на съпротива срещу орган на власт и че хулиганските действия не са били в такава груба офрма, че да покриват състава на ал.2 на чл.325 от НК. Неподчинението на полицейско разпореждане не може да се отнесе към квалифициращия признак съпротива срещу орган ан власт, в каквато насока е налице и константна съдебна практика. Не се установи, че „въоръжаването” на подсъдимите със сопа и брадва е било с цел оказване съпротива на орган на власт. Напротив - установи се точно обратното - че това”въоръжение” е било налично у подсъдимите доста преди пристигането на полицейските служители  и че престъплението „хулиганство” по неговия основен състав е извършено при евентуален умисъл. Съображенията за липсата на квалифициращите признаци на ал.2 на чл.325 НК подробно се изложиха по-горе и на настоящото мясот съдът не намира за необходимо да ги преповтаря.

  Действително КнРС не е посочил въз основа на какви доказателства е приел присъствието на св.Л. Д.а на мястото на деянието, както се осчи в протеста. Но този пропуск се отстрани от въззивния съд в настоящото решение, като той не представлява съществено процесуално нарушение, предвид правилността на възприетата фактическа обстановка от І-инстанционния съд.

    Действително не изобилстват доказателства за ползване на подсъдимите с добро име в общността, в която живеят, изключая представената справка от св.С. К., тъст на подс.А.. Но положителна характеристика за подс.А. например е чистото му съдебно минало – той е реабилитиран по право от предходното си осъждане и затова по отношение на него правилно е приложен чл.78 а Нк относно вида и размера на наложеното му наказание и освобождаването от наказателната отговорност.

    По отношение личността на подс.Ж. е налице негово обременено съдебно минало. Но въпреки това, при законодателно предвидения размер на наказанието ЛС за срок до 3 години в приложената по-благоприятна редакция на чл.325 ал.3 НК, съобразно и тежестта на извършеното престъпление, вземайки предвид и обстановката и обстоятелствата, при които е било извършено, въззивният състав намира размера на наказанието ЛС за срок от 9 месеца за законосъобразно и справедливо определен по изложените по-горе свои съборажения за това. Законосъобразно е и приложена в присъдата и разпоредбата   на чл.68 ал.1 НК за подс.Ж..

   Настоящият състав не споделя довода в протеста, че показанията на свидетелите М., И. и Н. съответстват напълно на показанията на св.П. и С. и изложи съображенията си за това по-горе в решението при обсъждане на доказателствения материал и неговата достоверност. Посочените решения на ВКС в протеста съдът намери за неотносими към канкретните обстоятелства на процесното престъпление, като изложи подробни съображения в тази насока по-горе в решението.

   Настоящият състав намери по гореизложените съображения за неоснователна и въззивната жалба на подсъдимия Й.Ж.. Не са налице никакви основания за признаването му за невиновен в извършване на престъплението по чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 НК. Извършването на хулиганските действия от подсъдимия Ж.  се доказа по несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл. 303 ал.2 НК.

    При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери други основания извън сочените в протеста и въззивната жалба, налагащи отмяната на проверяваната присъда и постановяване на обратен осъдителен, респ.оправдателен резултат, поради което като правилна и законосъобразна тя следва да се потвърди.

      Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 12/1.03.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1958/2016 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                            

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                Гр. Кюстендил 18.07.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на седми юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    КАЛИН БАТАЛСКИ

При секретаря Галина Кирилова и с участието на прокурора от КнОП  БОЙКО КАЛФИН, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД №  250 по описа за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

     Производството по делото е по реда на глава ХХІ   НПК. Образувано е по  ПРОТЕСТ на ДнРП срещу оправдателна Присъда № 100/22.12.2017 г., постановена по НОХД № 1334/2014 г. по описа на съда, с която  подсъдимата ЕЛИ РАДУШКОВА ХРИСТОВА,  ЕГН **********, от гр. Дупница е признат за невиновна в извършването чрез посредствено извършителство на престъпление по чл. 235 ал.1  НК и е оправдана по това обвинение. В протеста и допълнението към него са релевирани  доводи за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата,  изразяващи се в неправилно тълкуване от съда на фактите и правната им обосновка. Поддържа се, че съдът е възприел фактическа обстановка, като е дал вяра на обясненията на подсъдимата и е игнорирал показанията на свидетелите Дивилска, Гиздов и Иванов, както и писмените доказателства, които противоречат на това обяснение, като това противоречие изобщо не е било обсъдено. Личното присъствие на подсъдимата по време на всички действия в имота не са били предмет на обсъждане в мотивите на присъдата. По тези съображения прокурорът счита, че съдът е анализирал доказателствената съвкупност незадълбочено и това е довело до неправилния извод за невиновност на подсъдимата в протестирания съдебен акт. Моли се за отмяна на І-инстанционната присъда  и за постановяване на нова такава, с която  подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и да й се наложи справедливо наказание. Доказателствени искания не са направени.

    Постъпило е възражение срещу протеста от подсъдимата Ели Радушкова и в него се поддържа, че протестът е просрочен, поради окето следва да се остави без разглеждане и делото да се върне на прокуратурата.

    В о.с.з. протестът се поддържа от прокурора и се моли за уважаването му по съображеиня, че съдът в мотивите ан атакуваната присъда не е обсъдил съществените различия в показанията ан свидетелите Дивилска, Гиздов и Иванов относно присъствието на подсъдимата ан мястото на сечта..

   Защитникът  на подсъдимия адв.Рашев пледира за неоснователност на протеста и за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна по подробно изложени съображения за безспорна доказаност на неизвършване на престъплението от подсъдимата.

    КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста за допустим, но за неоснователен, по следните съображения:

   Неоснователно е възражението на подъсдимата за просроченост на протеста. Той е подаден на 8.01.2018 г., видно от пощенското клеймо на плика и е бил изпратен по пощата. 15-дневният срок е изтекъл на 6.01.2018 г., но този ден е бил събота и първият присъствен ден-понеделник съгласно разпоредбата на чл.183 ал.4 НПК, е 8.01.2018 г., който се счита за последния ден от срока за протестиране. По тези съображения протестът е подеден в 15-дневния законов срок от надлежна страна и ще се разгледа по същество, тъй като е допустим.

   С обжалваната присъда подсъдимата Ели Радушкова Христова, ЕГН **********  е призната за виновна в това, че на неустановената дата в периода от 19.09.2011 г. до 12.10.2011 г. в сечище в землището на с. Коркина, община Бобов дол, а именно:

   =  в частен имот горска територия с пл.сн.№ 105001, намиращ се в отдел 362”ж” в землището на с.Коркина, собственост на Стоянка Георгиева Шиякова, от с.Горна Козница, общ.Бобов дол;

  = в имот горска територия с пл.сн.№ 105002, намиращ се в отдел 362”ж” в землището на с.Коркина, собственост на община Бобов дол

  = пасище мера  с пл.сн.№ 16200, намиращо се в отдел 362”ж” в землището на с.Коркина, собственост на община Бобов дол ,

  с редовно писмено позволително № 0014788/15.09.2011 г., издадено от инж.Антоанета Дивилска, но в извън указаните в него места и количества, посредством лицата Васил Йорданов Джаджаров, Иван Иванов маргин и Стефан Георгиев Йовев, всичките служители на”Ела 2002”ЕООД – гр.Сапарева баня, както и с техника на същата фирма – 2 бр. моторин триони”Хускварна”, трактор”Болгар” и бордови камиони”Камаз 53212” с ДК № КН 52 95 АВ, е сякла от горския фонд:

    = 10 бр. тополи в имот пл.сн.№ 105001, от които е добила 22 куб.м строителна дървесина на стойност 1442,83 лв.;

    = 2 бр. тополи в имот пл.сн.№ 105002, от които е добила 4 куб.м строителна дървесина на стойност 224,60 лв.;

    = 4 бр. тополи в имот пл.сн.№ 16200, от които е добила 10 куб.м строителна дървесина на стойност 612,95 лв.

     или общо строителна дървесина на стойност 2 280,83 лв. и на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.235 ал.1 НК.

  Фактическата обстановка е правилно изяснена от ДнРС и изцяло се споделя от въззивния съд, която ще изложи в настоящото решение с някои допълнителни конкретизации:

   Видно от Удостоверение за наследници № 003912/28.09.2010 г./на л.89 от том І на ДП /наследници на общия наследодател ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ШИЯКОВ  са неговите низходящи от първи ред – дъщерите му Тонка Димитрова Пепелджийска/майката на подсъдимата/ и Калинка Димитрова Бацова.

   С Решение № 111-331/11.08.2010 г. на ОбСЗ – гр.Бобов дол / на л.90 от том 1 на ДП/  е възстановено в съществуващи/възстановими/стари реални граници правото на собственост на наследниците на   ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ШИЯКОВ  върху залесена нива от 1,426 дка в м.Реката, в землището на на с.Коркина, община Бобов дол, представляваща имот № 105003 по картата на землището, с посочване на  4-те граници на имота, две от които са: имот № 000162 пасище, мера на община Бобов дол и имот № 105002 нива на община Бобов дол.  В решението са запасани ограничения при ползване на имота, а именно – да се използва съгласно ЗГ и ППЗГ. На л.91 от том 1 на ДП е приложена скицата на имота с № ф01024/11098.2010 г. в мащаб 1:500, надлежно заверена, която е неразделна част от решението. Скицата е била презаверена на 8.07.2011 г./вж л.58 от том 1 на ДП/, като и на скицата са посочени ограниченията  за ползване на имота..

  На 21.07.2010 г. св.Пепелджийска е подала заявление с вх. № ВС-28-321до началника на ОбСЗ- Бобов дол с искане за изготвяне на скица и трасиране на имота, въз основа на което е бил издаден Протокол за заснемане от 11.08.2010 г.

   На 6.10.2010 г. св.Пепелджийска е подала заявление с искане да й бъде разрешено да отреже тополите в наследствения й имот и е посочила, че той е възстановен като нива. Тя заплатила и следващата се такса за това. В отговор на заявлението й било издадено Удостоверение № 11/11.10.2010 г. на основание чл.32 ал.2 от ЗОСИ, с което на Пепелджийска било разрешено да отсече 20 бр. тополи със срок на разрешителното до 30.11.2010 г.Дърветата били маркирани на корен с общинска КГМ № 004 от св.Виолина Стоилова.

    Поради възникнали недоразумения между св.Пепелджийска и служители на ДГС-Дупница,  относно цената и условията за изкупуване на отсечения дървен материал, както и поради необходимост от издаване на позволително за сеч по ЗГ срокът не бил спазен от св.Пепелджийска и по посочените причини през 2010 г. сечта не била проведена.

   На 3.06.2011 г. св.Тонка Пепелджийска отново  подала Заявление вх.№ 94-Т-54/3.06.2011 г./ на л.97 от том 1 на ДП/ с искане да й бъде разрешено да отсече 20 бр. тополи от собствения й имот в с.Коркина на основание чл.32 ал.2 от ЗГ, но такова не й било издадено.

    Тогава подсъдимата, без да има надлежно пълномощно от майка й, сама по собствена инициатива се заинтересувала чрез питане до различни инстанции какъв е начина да й бъде разрешено да извърши сеч на въпросните тополови насаждения. По този повод подсъдимита контактувала със св. Антоанета Дивилска, служител в РДГ- гр.Благоевград, която й обяснила, че след като имотът е частен, трябва да се изработи горскостопанска/лесоустройствена/ програма  на имота от лицензиран лесовъд, която след това трябва да бъде одобрена от РДГ-Кюстендил и едва след това се издава разрешителното за сеч по ЗГ. Тази програма се прави въз основа на представени от собственика документи за собственост – решение и надлежно заверена скица на имота, както и Удостоверение за наследници. Подсъдимата казала на св.Дивилска, че не познава такъв човек и я попитала дали тя може да й посочи такъв. Тогава св.Дивилска й казала, че тя има удостоверение за лесовъдска практика и може да разработи горскостопанската програма, но понеже няма лична горска марка за маркиране на подлежащите на сеч дървета трябва да се намери компетентно лице, което да постави тази КГМ. И тогава св.Дивилска посочила на подсъдимата колегата й св. Страхил Гиздов, лесовъд от частния сектор и подсъдимата се съгласила.

    След като подсъдимата представила на св.Дивилска необходимите документи, вкл. надлежно презаверената скица на имота от 11.07.2011 г./тази на л.58 от том 1 на ДП/, която е била предявена на св.Дивилска при разпита й пред ДнРС/,  на 9.07.2011 г. бил сключен Договор за изготвяне на лесоустройствена програма между наследниците на Димитър Шияков, като възложители и св.инж.Ант.Дивилска, правоспособен лицензиран лесовъд, като изпълнител/ вж л. 67 от том 1 на ДП/.

     На място отишли подсъдимата, св.Дивилска и св.Страхил Гиздов, като подсъдимата им показала местонахождението на имота. За да не ходят два пъти, при това си ходене св.Гиздов, преди одобряването на лесоустройствената програма, извършил маркиране на всички дървета, които подсъдимата му показала, въпреки че правилото според кредитираните показания на св. Дивилска е маркирането да се извършва след одобряване на лесоустройствената програма, в настоящия случай то било извършеон  преди одобряването й, окето не било недопустимо според св.Дивилска. 

   Св.Дивилска изработила горскостопанската програма/вж л. 69-82 от том 1 на ДП/, която следвало да се одобри от РДГ-Кюстендил.  При рутинната проверка на програмата на място специалистът  от РДГ – Кюстендил св. Кирил Иванов установил, че от посочените в програмата 55 бр. тополи не всички попадат в имота на св.Пепелджийска, а само част от тях. Затова св. Дивилска заедно със свидетелите Страхил Гиздов и Кирил Иванов отишли на място и с джи пи ес установили границите на имота. Видели, че действително не всички посочени в програмата тополи попадат в имота на св.Пепелджийска. Затова на тези дървета, които не попадали в имота на св.Пепелджийска, по искане на св.Дивилска св.Страхил Гиздов отстранил поставените горските марки. Така била отстранена горската марка на 20 дървета, които били извън имота на св.Пепелджийска, чрез задялкване с брадва на поставената по-рано от св.Гиздов контролна горска марка. Било оставено едно гранично дърво като граница между имота на св.Пепелджийска и съседните имоти, като на това дърво било извършено задялкване на целия диаметър на дървото на гръдна височина, за да може да се вижда отдалече къде е точно границата между имота на св.Пепелджийска и съседните имоти.

    Лесоустройствената програма била утвърдена със Заповед № РД-05-160/30.08.2011 г. на директора на РДГ-Кюстендил св.инж. Здравко Тодоров.

   След корекцията горскостопанската програма не била изменена от св.Дивилска, а били изменени само сортиментната ведомост и карнет-описа и в тях била описана извършената на място корекция.

   На подсъдимата било изрично обяснено, че демаркираните тополи не трябва да се режат, тъй като не поподат в имота на св. Пепелджийска. Понеже практически в течение на тази процедура била подсъдимата, а не нейната майка св. Пепелджийска, подсъдимата се съгласила да бъде извършена сеч на 35 бр. тополи, но казала, че ще направи необходимото, за да се снабди с друга скица,  която да отговаря на действителните граници на дядовия й имот и считала, че всичките 55 бр. първоначално маркирани тополи попадат в него. Св.Дивилска обяснила на подсъдимата, че при снабдяване с нова скица трябва да я уведоми.

    Подсъдимата подала заявление № ВС28-579/14.09.2011 г. / вж л.32 от том 1 на ДП/ до началника на ОбСЗ-Бобов дол за изработване на скица –проект за имот № 105003. Тази скица била издадена на 10.10.2011 г., но практически е нямала никаква легална стойност като надлежен частен документ, тъй като не била подписана и заверена от съответните длъжностни лица.

    На 14.09.2011 г. бил сключен договор между майката на подсъдимата, вместо която  подсъдимата подавала и подписвала съответните документи, в качеството й на възложител и св.Дивилска, в качеството й на изпълнител, съгласно който изпълнителят приел да издаде позволително за сеч/ вж л.66 от том 1 на ДП/..

   Било издадено Позволително за сеч № 0014788/15.09.2011 г./ на л.62 от том 1 на ДП/ със записано в него на очакван добив от 95 куб.м дървесина, които отговарят на 35 бр. тополи, маркирани с КГМ № 1220 с кафява боя на св.Стр.Гиздов. Съгласно това позволително се разрешава на лицензирания лесовъд на частна практика Методи Иванов, като представител на собственика на имота св.Пепелджийска, да извърши”гола сеч” в отдел 362, подотдел”ж”, имот № 105 003. Срокът за извършване на сечта и извозване на дървения материал до сечището бил от 19.09.2011 г. до 19.12.2011 г., като този срок бил по-дълъг с оглед посочената кубатура и даване възможност на собственика да организира сечта.

    Преди започване на сечта подсъдимата се срещнала със св.Методи Иванов, на когото било обяснено, че има белязано дърво от св.Страхил Гиздов, прието за граница между двата съседни имота и че на 20 бр. тополи била демаркирана положената преди това КГМ от св. Гиздов чрез задялкване. Подсъдимата, нейният съпруг св. Г.Христов, св.Методи Иванов и секачите-свидетелите Васил Джаджаров, Стефан Йовев и Иван Маргин отишли на сечището и договорили извършването на сечта и извозването на  добитата дървесина. Тримата секачи работили като такива от дълги години, а предната 2010 г. извършили сеч на тополи в съседния на св.Пепелджийска общински имот и затова подсъдимата договорила с тях извършването на сечта. Подсъдимата показала „дърветата с марката” на секачите съгласно показанията на св.Джаджаров преди започване на сечта.

     Преди започване на сечта св.М.Иванов обяснил на секачите техните задължения по ЗГ и посочил границите на имота, които били видими. Св.Иванов отишъл на място в имота  първия ден и след това до приключване на сечта ходел в имота, но не всеки ден, като в негово присъствие не са сечени демаркирани дървета. Св.М.Иванов винаги присъствал при експедиране на отсечената дървесина, той подписвал привозните билети и тогава там в повечето случаи  присъствали и подсъдимата и съпругът й св.Георги Христов.

     Подсъдимата понякога е присъствала на извършването на сечта, когато там  присъствал и св.Методи Иванов, но не е отправяла в негово присъствие искане и не се е разпореждала на секачите да секат демаркирани дървета, както и да се добива повече материал от разрешеното. Тя не се е разпореждала на терен в негово присъствие на секачите какво да отсекат и в какви граници да секат. Сечта продължила около седмица, до 12.10.2011 г.

     След извършване на сечта св.М.Иванов бил уведомен по телефона, че дървесината е извозена от сечището до временния склад и той като частен лесовъд трябва да отиде да я маркира и да издаде превозен билет. Когато отишъл във временния склад, св.М.Иванов видял, че част от демаркираните дървета, които попадали в съседен имот,  били отсечени, като те били с отстранена предходна горска марка и веднага уведомил за това по телефона св.Дивилска. Тя заедно със св.Страхил Гиздов отишли на място и с присъствието и на св.М.Иванов установили, че има дълбочинно навлизане в съседен имот. Направените констатации били отразени в съставения Протокол от 14.10.2011 г., приложен на л.44 от том 1 на ДП. От него се установява, че при проверката е установено следното: за имот № 105003 в землището на с.Коркина има издадена нова скица с № Ф01064 от 1.10.2011 г. , с коригирани граници на имота и на това основание са отрязани 5 бр. немарикрани тополи; в съседни имоти са отрязани още 13 бр. немаркирани тополи.

     На 24.10.2011 г. свидетелите инж. Кирил Иванов, гл.експерт в РДГ – Кюстендил, заедно със свидетелите Костадин Капланов – инспектор в РДГ-Кюстендил и Георги Испиридонов-също инспектор в РДГ извършили проверка за извършена сеч в горски имот № 105003 в землището на с.Коркина, отдел 362”ж” на основание писмо вх.№ 2436/14.10.2010 г., изпратено от св.Дивилска до РДГ. Констатациите от проверката св.К.Иванов отразил в Доклад до директора на РДГ/вж л.41 от том 1 на ДП/. При проверката е установено, че в границите на имот № 105003 има неотрязани 3 бр. тополи. При извеждане на сечта  тя е незаконно продължена в цялата площ на съседен горски имот № 105002 – собственост на община Бобов дол и е извършено частично навлизане в имот № 105001, собственост на Стоянка Георгиева. Общото количестно на неправомерно отсечената дървесина е 43 куб. м, от които едра строителна дървеисна 42 куб. и 1 куб.м дърва.

    След извършената проверка св.Кирил Иванов се срещнал с подсъдимата и нейната майка в гр.Дупница на автогарата и тогава подсъдимата му представила новоиздадената скица от 10.10.2011 г.за изместване площта на имота в североизточна посока, но за местоположението на имота по новата скица нямало одобрени документи и издадено позволително за сеч, както и тя не била надлежон заверена. Когато св.К.Иванов направил справка за тази скица в обищна Бобов дол му отговорили, че тази скица е проект и че още не е влязла в сила.

   На 24.10.2011 г. бил съставен Акт № 131/ вж л.39 от том 1 на ДП/  на св.Тонка Пепелджийска като собственик на имота от св. Костадин Капланов. Издаденото по него НП било отменено с Решение на ДнРС по НАХД № 654/2012 г.

  Св.Методи Иванов отчел неиздадените превозни билети, уведомил собственика за извършеното нарушение и докладвал случая на дирекотра на РДГ св. Здравчо Тодоров. Затова последният на 2.11.2011 г. издал Заповед, с която разпоредил временно спиране на сечта за горски имот № 105003.

   Горните факти се установяват и от частично кредитираната лесовъдска експертиза на в.л. инж.Самаринов, съгласно която е извършена сеч на дървета извън обозначеното в позволителното за сеч № 0014788/15.09.2011 г. и без редовно позволително, а именно: 2 бр. тополи от имот № 105002, общинска собственост на стойност 224,60 лв.; 10 бр. тополи от имот № 105001, собственост на Стоянка Георгиева на стойност 1 442,83 лв.и 4 бр. тополи от имот № 16200, общинска собственост на стойност 612, 95 лв. Стойността на отрязаните дървета е установена от съдебно-оценителната експертиза на в.л.Димитър Джермански.

  Така тази  фактическа обстановка се установи от събрания доказателствена материал в ДП и СП: показанията на св.Страхил Гиздов - изготвил технологичен план, карнет офис и сортиментна ведомост; Антоанета Дивилска, изготвила лесоустройствената програма и издала позволителното за сеч на св.М.Иванов, показанията й са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/кредитирани частично/; Методи Иванов – експерт в Горска контролна станция към момента на деянието и притежаващ удостоверение за упражняване на частна лесовъдска практика, който е издал превозни билети за отсечена и маркирана дървесина; Георги Христов; Кирил Иванов, Костадин Капланов и Георги Испиридонов– последните двама инспектори в РДГ – Кюстендил;  Виолина Стоилкова – старши експерт в отдел”Екология и управление на отпадъци” в община Бобов дол, извършила първото маркиране с КГМ на общината; Емилия Борисова – председател на ОбСЗГ – Бобов дол, презаверила на 8.07.2011 г. скицата на името на майката ан подсъдимата за пороцесиня имот; Димитър Цветков – геодезист, извършил заснемането на имота преди издаването ан процесната скица аз имота на св.Пепелджийска;, Иван Ковачев – управител на „Ела 2002”ЕООД- гр.сапарева баня, занимаваща се с дърводобив и преработка и  закупил отрязаната и извозена дървесина от подсъдимата; Здравчо Тодоров – директор на ДГС-Кюстендил; Васил Джаджаров/ приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК/ Стефан Йовев, приобщени по същия процесуален ред и Иван Маргин-първите двама извършвали сечта с моторни триони под ръководството на св.Джаджаров, а третият измервал отразяните дървета; Иван Василев- горски надзирател в ДГС-Дупница, отговарящ за района на с. Корикна, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК; Тонка Пепелджийска; лесовъдска експертиза на в.л.Самаринов/частично кредитирана/, оценителна експертиза на в.л.Джермански, както и от описаните в хода на горното изложение писмени доказателства.

   Показанията на всички посочени в предния абзац свидетели, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 НПК поради констатирани противоречия между дадените на ДП и в СП показания, в противоречивите им части се кредитират показанията на всички свидетели, дадени на ДП в тези им части. Това е така, защото според съда първите показания са дадени в момент по-близо до извършване на деянието и затова показанията към този момент са били по-достоверни, тъй като са дадени в по-близко до случилото се деяние време и тогава спомените за случая са били по-пълни и точни.

    Показанията на св. Дивилска не се кредитат в частите им, че подсъдимата й е дала скица в мащаб 1:10 000 и че по нея ориентацията е била трудна и затова е допусната първоначална грешка и са били марикрани дървета извън имота на св.Пепелджийска, тъй като при предявяване на скицата в кориците на делото- на л58 от том 1 на ДП- св.Дивилска е заявила, че по тази именно сикца е изготвяла документацията. Не се кредитират показанията на тази свидетелка и относно съобщеното, че подсъдимата е извършила сечта по новоизготвената скица с по-голяма площ на имота, тъй като в тази им част показанията не се подкрепиха от нито едно от останалите доказателства по делото.

   Показанията на останалите посочени свидетели се кредитират изцяло като обективни и достоверни, тъй като се подкрепят от писмените доказателства по делото и кредитираната част на лесовъдската експертиза.

   Показанията на свидетелите Христов и Пепелджийска, първият от които съпруг, втората – майка на подсъдимата се кредитират като обективни и достоверни въпреки родствената им връзка с подсъдимата, тъй като изнесените с тях факти се потвърждавата от останалите кредитирани доказателствени средства.

   Съдебно-оценителната експеритза се кридитира изцяло като обективна и достоверна. Частично се кредитира лесовъдската експертиза на в.л.самаринов, оп съображеинята, окито ас правдилон посочени и от ДНРС, . Тази експертиза не се кредитира в частите й, окито съдържат правни изводи за виновност на определени лица, защото отва е правен извод, който е в правомощието на съда и е извън комвпетенциите ан вещото лице съгласно  чл. 152 ал.1 НПК.

  Обясненията на подсъдимата се кредитират в релевантните за обвинението части –относно това, че е представила на кв.К.Иванов нова скица на имота след установяване от него на  незаконна сеч извън позволителното за сеч, относно дейността на длъжностните лица св.Дивилска, Гиздов, Иванов. В тези части те се подкрепят от останалите кредитирани по делото доказателствени средства и затова съдът ги кредитира като годно доказателствеон средство в посочените части. В останалата им част обясненията са ирелевантни за обвинението.

  От така установената фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:

   Чл.235 ал.1 НК предвижда наказателна отговорност за всяко дееспособно физическо лице, което без редовно писмено позволително или с редовно писмено позволително, но извън указаните в него места, срокове, коричество и дървета, сече от горския фонд каквито и да било дървета или части от тях.

    Съгласно формулировката на обвинението подсъдимата е обвинена в това, че в периода от 19.09.2011 г. од 12.10.2011 г. е сякла в землището на с.Коркина, община Бобов дол от горския фонд: от имот пл.сн.№ 105001, собственост на Стоянка Шиякова, 10 бр. немарикраин дървета- тополи, от които е добила 22 куб.м строителна дървесина  на стойност 1442,83 лв.; от имот пл.сн. № 105002, собственост на обищна Бобов дол – 2 бр. немаркирани дървета – тополи, от които одбила 4 куб.м дървен материал на стойност 224,60 лв. и 4 бр. тополи от имот пл.сн.№ 1620, собственост на общиан Бобов дол, от които е добила 10 куб.м строителна дървесина на стойност 612,95 лв. или строиткелна дървесина на обща стойност 2280,32 лв., посредством лицата Васил Йорданов Джаджаров, Иван Иванов Маргин и Стефан Георгиев Йовев, всички служители в”Ела 2002”ЕООД- гр.Сапарева баня, както и с техника на същата фирма-2 бр. моторни триони”Хускварна” и камион”Камаз 53212” с ДК № 52 95 АВ.

    От установената по делото фактическа обстановка е безспорно установено от обективна страна, че са били отсечени така посочените от обвинението тополи и добития от тях дървен материал на посочената обща стойност. Безспорно установено е извършена сеч на дървета извън обозначеното в позволителното за сеч № 0014788/15.09.2011 г. и без редовно позволително, а именно: 2 бр. тополи от имот № 105002, общинска собственост на стойност 224,60 лв.; 10 бр. тополи от имот № 105001, собственост на Стоянка Георгиева на стойност 1 442,83 лв.и 4 бр. тополи от имот № 16200, общинска собственост на стойност 612, 95 лв.

   Само че по никакъв начин не се установи по делото участието на подсъдимата в изпълнителното деяние на престъплението „ сякла” според ОА. Да, безспорно се установи участието й във всички подготвящи сечта предварителни действия – намиране на съответните компетентин длъжностни лица, в частност св.Дивилска и св.Гиздов, снабдяване с необходимите документи, отиването на място заедно със св.Дивилска и св.М.Гиздов и иприсъствието й на извършеното от св.гиздов първоначалон маркиране съгласно посочени от нея граници на имота, както и предходно посещение на имота на място от нея и.горския надзирател за установяване местоположението на имота. Също така се установи, че на няколко пъти, когато на мястото на сечта е присъствал св.Методи Иванов, на когото е издаденото от св.Дивилска позволително за сеч, е присъствала подсъдимата и нейния съпруг. Също така безспорно се установи от показанията на отговорника на секачите св.Васил Джаджаров, че никога, окгато подсъдимата е била на място, тя не им е нареждала какво да секат. Това е потвърдено и от останалите дървосекачи – в частност от св.Иван Маргин, както и от свидетеля Методи Иванов. Т.е. безспорно е установено от показанията на тези три лица, които обвинението сочи ,че подсъдимата е използвала за преки  и че тя е посредстевиня извършител, не са получавали от нея заповеди какво и къде ад секат. Показанията и на тримата за този факт са непротиворечиви.Установи се също, че през м.октомври 2011 г., след констатираната незаконна сеч, подсъдимата е предоставила на св.Кирил Иванов нова скица за имота, която не е била надлежно заверена.

  От всичко това съдът направи единствено възможния правен извод, че присъствието на подсъдимата на мястото на сечта и снабдяването й с нова скица с разширени граници на имота, без да е нареждала лично на секачите кои дървета да секат, не доказват участието й в изпълнителното деяние чрез посредствине о извършителство на престъплението по повдигнатото й обвинение, до какъвто правилен и обоснован правен извод е достиганал и ДнРС.

    Принципно е възможно едно обвинение да се докаже и само въз основа на косвени доказателства от различен вид – свидетелски показания, веществени доказателства и др.п., но същите в своята цялост трябва да сочат непритиворечиво и безсъмнено, както изисква разпоредбата на чл.303 НПК, на участие на подсъдимия в изпълнителното деяние и респективно обвинението следва да е доказано по несъмнен начин. В настоящия случай обаче не е налице хипотезата на чл.303 НПК поради недоказаност по несъмнен начин на авторството на деянието и респективно – на цялото обивнение. Налице е само обективна съставомерност, но без установено авторство деянието се явява несъставомерно, поради което на основание чл.304 НПК подсъдимата следва да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление по ч(л.235 ал.1 НК, което законосъобразно е сторил ДнРС с присъдата си.

  По така изложените съображения не се установи нищо от възприетото в ОА на стр.2-ра от него/това е л.3 от делото/, че подсъдимата”наблюдавала и ръководела дейността по сечта, указвала на свидетелите Иван Маргин, Ст.Йовев и Васил Джаджаров кои дървета да се отсекат и в какви граници да се сече. С цел да добият по-голямо количество дървесина, подсъдимата посредством работниците на св.Иван Ковачев започнали да секат и извозват дървета, независимо дали са марикрани или не, намиращи се в съседни имоти”. Напротив, както посочиха изрично свидетелите М.Иванов, В.Джаджаров подсъдимата не е казвала на никого какво и откъде да сече, въпреки че е присъствала там. Но само установеното й присъствие и то не през цялото време на мястото на провеждане на сечта не може да обоснове извода, който е направила прокуратурата в ОА.

   Да, отсечените немаркирани дървета са обективен безспорно установен факт, както се посочи вече, но не се доказа по никакъв начин това да е станало под ръководството и указанията, респ. чрез посредствено извършителство от подсъдимата чрез свидетелите Джаджаров, Маргин и Йовев. Напротив. От показанията на св.М.Иванов и В.Джаджаров се установи, че подсъдимата и съпругът й са присъствали на мястото на сечта, но в тяхно присъствие тя не е нареждала кои дървета да се секат. В началото на целия процес, както е посочил св.Джаджаров, подсъдимата ги е завела на място и им е показала кои дървета да секат. Но впоследствие са били извършени корекциите от оторизираните компетентни длъжностни лица, като е била частично заличена поставената предходна КГМ от св.Гиздов чрез”задялкване”, като общинската контролна КГМ, поставена предната година от св.Виолина Стоилкова също е стояла по дърветата, но е била избледняла. Ръководството на сечта е осъществявал св.М.Иванов, на когото е издадено позволителното за сеч и в чието задължение е било ръководството и контролът по сечта. А колко стриктен и непрекъснат е бил този контрол е извън предмета на обвинението. Или-установено е обективно отрязани намаркирани дървета от съседни на имота на св.Пепелджийска дървета-тополи, но не е установено кой точно ги е отсякъл , респ. по чие нареждане и по каква причина е станало изсичането им.

   Според съда до извършеното с неустановен автор престъпление се е стигнало поради насложили се предхождащи сечта дейности, свързани с неточното изпълнение на задължения на длъжностни лица – извършено маркиране през 2010 г. най-напред от обслужител на обищната, а тя е нямала право да издаде позволителното за сеч, което не е преценено преди започване на самата процедура по маркирането; маркиране през 2011 г. от св. Страхил гиздов преди съставяне и одобряване на лесоустройствения план, и недостатъчно ефективен контрол от длъжностните лица, които са били длъжни да отговарят за законосъобразното извършване на самата сеч и чиято отговорност е достатъчно ясно формуилрана в Закона за горите. В тази насока ДнРС е развил съображения за евентуално виновни други лица, за които няма повдигнато обвинение. Но тази отговорност между тях безспорно се размива от установеното по безспорен начин, че на дърветата са били поставени по няколко КГМ от длъжностни лица от различни институциии,  неефективното заличаване на едната от тях черз задялкване и съществуването на избледнялата общинска КГМ, поради което преките извършители на сечта е възможно въпреки опита си и да са се заблудили в това кои точно дървета да секат, при наличие на няколко поставени КГМ. В този смисъл според съда едва ли с категоричност може да се твърди за наличие на отсечени немаркирани дървета. В подкрепа на тези доводи са ососено показателни показанията на св. Страхил Гиздов, който е заявил пред съда:” Самата ГМ може да се положи с всякакъв цвят, с изключение на червена или зелена.” По принцип неговата ГМ е с черен цвят, но за конкретния имот няма спомен с какъв цвят е била положена ГМ.

    При така установеното от фактическа страна доказването на евентуално обвинение и срещу други лица по см.на чл.303 НПК би представлявало само неустановими предположения вследствие на така събраната доказателствена съвкупност. От нея обаче е безспорно едно – че по никакъв начин не е доказано обвинението по отношение на подсъдимата Радушкова. Съдът намира, че дори тя да се беше разпореждала на секачите кои точно дървета да секат, те по никакъв начин нямат задължение да спазват казаното от нея. Още повече че и тримата секачи са дългогодишни работници в тази област. А позволителното за сеч е било издадено на св.Методи Иванов и той е длъжностното лице, на чиито заповеди те са длъжни да се подчиняват.

    За прецизност въззивният съд намери за необходимо да посочи, че обвинението е неточно формулирано. Обвинението е само за извършване на едно изпълнително деяние от подсъдимата – че е сякла дърва от горския фонд, посредством три посочени лица, с моторен трион и камион. Но сеченето няма как да стане с камион – с него се е извозвал отсечения материал. А чл.235 ал.1 НК съдържа няколко изпълнителни деяния, между които и изпълнителното деяние”извозва”, което не фигурира в процесното обвинение. Но тази неточна формулировка на обвинението предвид постановената оправдателна присъда не представлява съществено процесуално нарушение.

   С изложените  съображения съдът даде отговор на доводите в протеста за незаконосъобразност на оправдателната присъда. Неоснователен е довода в протеста за

неправилно тълкуване от І-инстанционния съд на фактите и правната им обосновка, както и че съдът е възприел фактическа обстановка, като е дал вяра на обясненията на подсъдимата и е игнорирал показанията на свидетелите Дивилска, Гиздов и Иванов, както и писмените доказателства, които противоречат на това обяснениеи че това противоречие изобщо не е било обсъдено, а личното присъствие на подсъдимата по време на всички действия в имота не са били предмет на обсъждане в мотивите на присъдата. Тези доводи са категорично опровергани от възприетата и правилно установена от І-инстанционния съд фактическа обстановка, която и въззивният съд намира за правилно установена, при законосъобразна преценка на събрания доказателствен материал и обсъждането му съгласно чл.305 ал.2 и 3 НПК, като в настоящото решение я разшири в някои детайли. В настоящото решение се обсъди и посочи кои свидетелски показания и на какво основание следва да се кредитират                                                                  при възприемане на фактическата обстановка, както се обсъди и доказателствената стойност на обясненията на подсъдимата. В мотивите на І-инстанционната присъда обстойно и мотивирано е посочено коя част от заключението на лесовъдската експертиза не се кредитира и по какви съображения е станало това. І-инстанционният съд подробно и мотивирано е направил характеристика на института на посредственото извършителство и въззивният съд споделя съображенията му за недоказаност на авторството на деянието. За въззивния съд остава неясно въз основа на кои доказателства в ОА е прието за безспорно установено, че подсъдимата е ръководела сечта и е казвала на секачите кои дървета да секат, тъй като няма събрано нито едно такова доказателство в тази насока и авторството на деянието от подсъдимата остава недоказано. Единствено в показанията на св.Дивилска се съдържа в едно изречение изразено от нея предположение, че след като подсъдимата се е снабдила с нова скица с разширени граници на имота, то тя е казала на секачите къде да секат. Но това е едно недоказано от другите доказателствени средстав предположение, което именно поради тази причина не е кредитирано от съда. По тези съображения доводите в протеста за незаконосъобразност на присъдата са неоснователни.

    При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери други основания извън сочените в протеста такива, налагащи отмяната на проверяваната присъда и постановяване на обратен осъдителен резултат, поради което като правилна и законосъобразна тя следва да се потвърди.

      Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                Р   Е   Ш   И:

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 100/22.12.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 1334/2014 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ:

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

На 30.11.2017 г. свидетелите Олег Котев и Александър А.-*** изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по предварително утвърден график и се движели с патрулния автомобил. В тъмната част на еднонощието преминавали с автомобила по ул.”Ал.Димитров” в гр.Кюстендил, когато видели две лица с качулки да излизат от къща на ул.”Ал.Димитров” № 35, който адрес бил известен на полицията заради предходно установяване на живущи на този адрес лица, които държали наркотични вещества. Затова св.Котев и А. с бавен ход на автомобила проследили двете лица с качулки. Когато стигнали до ул.”Места” № 21, подсъдимият се обърнал от шума на движещия се автомобил  зад него и като видял, че това е полицейски автомобил, с лявата си ръка изхвърлил топче от сребристо фолио, което паднало на тротоара пред къщата на ул.”Места” № 21. Св.Котев и А. видели това и настигнали двете лица, като им казали да спрат за извършване на проверка. Мястото било добре осветено от уличната лампа. По това време на улицата нямало други лица освен двете лица с качулки, а топчето от сребристо фолио било единственият предмет, който се намирал на тротоара.   

    Св.Котев и А. слезли от патрублиня автомобил и установили самоличността на двете лица. Като задали на подсъдимия въпрос какво има в изхвърленото топче, той видимо се притеснил и не отговорил нищо.След извършената проверка на правното положение на двете лица се установило, че и двамата са осъждани за държане на наркотични вещества.

    Св.Котев и А. запазили местопроизшествието до идването на оперативно-следствената група, състояща се от разследващ полицай и експерт от НТЛ към ОД МВР – Кюстендил. В присъствието на поемни лица бил извършен оглед на местопроизшествието и било иззето като доказателство изхвърленото от подсъдимия топче, което представлявало тревиста маса, поставена във фолио. При извършен полеви наркотест листната маса реагирала положително на веществото”канабис”.

    От назначената в ДП експертиза е установен вида и чистотата на държаното вещество. Сухата растителна маса  по морфологични белези и химичен състав представлява коноп/марихуана/, с нетно тегло 0,31 г и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,88 %, като в хода на изследването било изразходвано цялото представено количество наркотично вещество. Стойността му към 30.11.2017 г. съгласно Постановление № 23 /29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството  възлиза на 1,86 лв., при стойност на 1 г – 6 лв. съгласно постановлението.

   Конопът е поставен под контрол в Списък І-„растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/.

   Подсъдимият е осъждан със Споразумение № 280/16.12.2016 г. на КНРС по НОХД № 2097/2016 г. по описа на съда за извършено на 24.08.2016 г. престъпление по чл. 354 а ал.3 предл.2 т.1 НК и му е наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и не му е наложена голба на осн.ч.55 ал.3 НК.

   Въззивният съд счита, че следва да направи анализ на доказателствата, вследствие съвкупния анализ на които е установена горната фактическа обстановка, какъвто в мотивите на І-инстанционната присъда липсва. Този пропуск обаче не се отразява на правилността на присъдата, тъй като доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка, както се посочи, е правилно  установена. Тя е установена от показанията на свидетелите Олег Котев, Александър А.,  Станислав Алексов/ той е лицето, което се е движело заедно с подсъдимия/, поемните лица свидетелите Андрей Сариев и Нина Павлова; протокол за оглед на местопроизшествието; фотоалбум; Протокол за извършен полеви наркотест; Протокол за мерене на открит наркотик; ФХЕ, обективирана в Протокол № 561/4.12.107 г. на в.л.Катя Илиева; Справка за съдимостна подсъдимия.

    Така описаните доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и съдът ги кредитира изцяло като незаинтересовани и обективни. Показанията на св.Алексов се подкрепят  от показанията на полицейските служители св. Котев и А. и затова се кредитират изцяло. Изнесеното от тези показания се подкрепя и от показанията на поемните лица, подписали протокола за оглед и от отразеното в този протокол, както и от изготвения фотоалбум. А ФХЕ установява вида, количеството и стойността на наркотичното вещество.

    При така установеното от фактическа страна се налага правния извод за съставомерност на деянието”държане” на наркотично вещество, но по привилигерования състав на чл.354 а ал.5 НК, както правилно е приел КнРС.

   От обективна страна е безспорно установено, че на 30.11.2017г. в гр. Кюстендил подс.Илиев е държал високорисково наркотично вещество, доколкото  е установил своя трайна фактическа продължителна власт върху същото за един немалък период от време. Марихуаната представлява високорисково наркотично вещество съгл.ЗКНВП. Нетното тегло на държаното наркотично вещество е 0,31 , със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,88 %, и на стойност  1,86 лв.Обоснована е  точната квалифицикация на деянието по чл.354 а ал.5 НК предвид маловажността на деянието - количеството наркотик е малко и с ниска стойност и степента на засегнатост на обществените отношения е по- ниска в сравнение с други такива от същия вид предвид незначителността на вредните последици, респ. съобразена е легалната дефиниция на маловажен случай от общата част на НК- чл.93, т.9 НК.

      Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на І-инстанциониня съд за явно незначителната степен на обществена опасност на деянието, като към неговите съображения добавя и следното:

    Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и др. В случая не са настъпили вредни последици от деянието. Подсъдимият е млад човек – на 23 години, а държаното количество е за негова лична употреба, а не с цел разпространение, което е установено по делото. Преценявайки комплексно посочените фактори, приложени към конкретния случай, се налага безспорния извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието, поради което то представлява”маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 НК и поради това правилната квалификация на извършеното престъпление е по чл.354 а ал.5 във вр. с ал.3 НК, тъй като изпълнителното деяние”държане” е дефинирано в ал.3 на чл.354 а НК, както правилно е сторил КнРС с присъдата си.

    От субективна страна  деянието е извършено при пряк умисъл, като подс. Илиев в е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на негативните последици и независимо от това е сторил всичко за настъпване на общественоопасния резултат. Както изчерпателно е посочено в ОА при характеристиката на субективната страна на деянието, подсъдимият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешително за това, още повече че е бил вече осъждан за престъпление по чл.354 а ал.3 НК. И въпреки това, като е видял полицейските служители, го е изхвърлил, което сочи  за наличие в неговото съзнание на представата за престъпния характер на държането на наркотичното вещество.

    За престъплението по чл.354 а ал.5 НК законът предвижда наказание глоба до 1 000 лева. Съдът при определяне на размера на това наказание се е съобразил с разп. на чл. 54 и чл. 57 от НК и е определил същото в размер под средния такъв - от  350лева. При определянето му  КнРС е посочил, че се се е съобразил с малкото количество и ниската стойност на  наркотичното вещество, както и че подсъдимият е безработен и е приел, че глобата в така набложеният размер в най- пълна степен ще доведе до изпълнение на  целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и  на генералната превенция- предупредително - възпиращо спрямо другите членове на обществото.

    Изводите за така определения размер на наложеното наказание настоящият състав намира за правилни и законосъобразни и се солидаризира с тях, поради което не намира основание за изменение на присъдата.

   По изложените съображения въззивният съд намира протестираната присъда за правилна и законосъобразна и доводите в протеста в обратен смисъл – за неоснователни. Действително подсъдимият не е дал обяснения  и не е изразил съжаление за случилото се. Но това предвид константната съдебна практика не може по никакъв начин да се третира като отегчаващо обстоятелство. Липсата на обяснения, на изразено съжаление би могло да се преценява като липса на основание за прилагане на чл.55 НК, който правилно не е приложен от решаващия съд поради липса както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. А наличното предходно осъждане за престъпление по чл.354 а ал.3 НК не може да се преценява като пречка за квалифициране на настоящото престъпление по привилегирования състав на чл.354 а ал.5 НК, каквото оплакване е изложено в протеста.   Това осъждане би представлявало такава пречка, ако съдът беше приел малозначителност на деянието по см.на чл.9 ал.2 НК поради незначителна степен на обществената му  опасност и изцяло беше оправдал подсъдимия, която хипотеза по настоящото дело не е приложена. Подсъдимият с протестираната присъда е признат за виновен и е наказан с наказанието за по-леко наказуемо престъпление от наказанието, предвидеон по правната квалификация на деянието по ОА по изложените от КнРС и възприети и от настоящия състав доводи за това. Що се отнася до цитираната в протеста незадължителна съдебна практика на ВКС следва да се посочи изрично, че държаното съгласно тези решения наркотично вещество е  в далеч по-голямо количество от процесното и с далеч по-висока чистота - 84% при 11,88 % по настоящото дело. Поради това въззивният съд не намира за необходимо да се съобрази с тази практика като различна от конкретните фактически обстоятелства на процесното деяние  и изведените от тях правни изводи, изчерпателно посочени в горното изложение.

    При служебната проверка на присъдата извън оплакванията в протеста въззивният съд не намери други основания за нейната отмяна или изменение, поради което като правилна и законосъобразна тя следва да се потвърди.

    Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/26.03.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 2232/2017 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        

 

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                Гр. Кюстендил 27.06.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на двадесет и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    МИЛЕНА БОГДАНОВА

При секретаря Росица Стоичкова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД №  278 по описа за 2018 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ   НПК. Образувано е  по ВЪЗЗИВЕН ПРОТЕСТ на КнРП срещу Присъда № 18/26.03.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 2232/2017 г. по описа на съда, с която  подсъдимия АНАТОЛИ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ, ЕГН ******** е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354 а ал.5 НК и му е наложено наказание”глоба” в размер на 350 лв., като е оправдан  по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354 а ал.3 предл.ІІ т.1 НК, както и е осъден да заплати разноските на ДП в размер на 75,98 лв.

     В протеста и допълнението към него са релевирани  доводи за незаконосъобразност на извода на съда за маловажност на случая и в подкрепа на твърдението за липса на такъв са посочени съображения за необоснованост на тази преценка, изводима от доказателствата по делото и предвид предходно осъждане за същото деяние на подсъдимия и е цитирана съдебна практика с незадължителен характер. Моли се за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова осъдителна такава по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354 а ал.3 предл.ІІ т.1 НК. Доказателствени искания не са направени.

    В о.с.з. протестът се поддържа от прокурора и се моли за уважаването му.

   Защитникът  на подсъдимия адв.В.П. пледира за неоснователност на протеста и за потвърждаване на І-инстанционната присъда по подробно изложени съображения.

    КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

    С обжалваната присъда подсъдимия АНАТОЛИ АЛЕКСАНДРОВ ИЛИЕВ е признат за виновен в това, че на 30.11.2017 г. в гр.Кюстендил, на ул.Места”, пред къща № 21, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите е държал високорисково наркотично вещество – коноп/марихуана/ със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,88% и нетно тегло 0,31 г на стойност 1,86 лв., като деянието е преценено като маловажен случай, преквалифицирано е по чл. 354 а ал.5 НК и на това основание му е наложено наказание ”глоба” в размер на 350 лв., като е оправдан по обвинението по чл.354 а ал.3 предл.2 т.1 НК  и е осъден да заплати разноските на ДП в размер на 75,98 лв.

  Фактическата обстановка е правилно изяснена от КнРС и изцяло се споделя от въззивния съд:

   На 30.11.2017 г. свидетелите Олег Котев и Александър А.-*** изпълнявали служебните си задължения като автопатрул по предварително утвърден график и се движели с патрулния автомобил. В тъмната част на еднонощието преминавали с автомобила по ул.”Ал.Димитров” в гр.Кюстендил, когато видели две лица с качулки да излизат от къща на ул.”Ал.Димитров” № 35, който адрес бил известен на полицията заради предходно установяване на живущи на този адрес лица, които държали наркотични вещества. Затова св.Котев и А. с бавен ход на автомобила проследили двете лица с качулки. Когато стигнали до ул.”Места” № 21, подсъдимият се обърнал от шума на движещия се автомобил  зад него и като видял, че това е полицейски автомобил, с лявата си ръка изхвърлил топче от сребристо фолио, което паднало на тротоара пред къщата на ул.”Места” № 21. Св.Котев и А. видели това и настигнали двете лица, като им казали да спрат за извършване на проверка. Мястото било добре осветено от уличната лампа. По това време на улицата нямало други лица освен двете лица с качулки, а топчето от сребристо фолио било единственият предмет, който се намирал на тротоара.    

    Св.Котев и А. слезли от патрублиня автомобил и установили самоличността на двете лица. Като задали на подсъдимия въпрос какво има в изхвърленото топче, той видимо се притеснил и не отговорил нищо.След извършената проверка на правното положение на двете лица се установило, че и двамата са осъждани за държане на наркотични вещества.

    Св.Котев и А. запазили местопроизшествието до идването на оперативно-следствената група, състояща се от разследващ полицай и експерт от НТЛ към ОД МВР – Кюстендил. В присъствието на поемни лица бил извършен оглед на местопроизшествието и било иззето като доказателство изхвърленото от подсъдимия топче, което представлявало тревиста маса, поставена във фолио. При извършен полеви наркотест листната маса реагирала положително на веществото”канабис”.

    От назначената в ДП експертиза е установен вида и чистотата на държаното вещество. Сухата растителна маса  по морфологични белези и химичен състав представлява коноп/марихуана/, с нетно тегло 0,31 г и съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,88 %, като в хода на изследването било изразходвано цялото представено количество наркотично вещество. Стойността му към 30.11.2017 г. съгласно Постановление № 23 /29.01.1998 г. на МС за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството  възлиза на 1,86 лв., при стойност на 1 г – 6 лв. съгласно постановлението.

   Конопът е поставен под контрол в Списък І-„растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във вр. с чл.3 ал.2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/.

   Подсъдимият е осъждан със Споразумение № 280/16.12.2016 г. на КНРС по НОХД № 2097/2016 г. по описа на съда за извършено на 24.08.2016 г. престъпление по чл. 354 а ал.3 предл.2 т.1 НК и му е наложено наказание ЛС за срок от 6 месеца, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и не му е наложена голба на осн.ч.55 ал.3 НК.

   Въззивният съд счита, че следва да направи анализ на доказателствата, вследствие съвкупния анализ на които е установена горната фактическа обстановка, какъвто в мотивите на І-инстанционната присъда липсва. Този пропуск обаче не се отразява на правилността на присъдата, тъй като доказателствата са непротиворечиви, а фактическата обстановка, както се посочи, е правилно  установена. Тя е установена от показанията на свидетелите Олег Котев, Александър А.,  Станислав Алексов/ той е лицето, което се е движело заедно с подсъдимия/, поемните лица свидетелите Андрей Сариев и Нина Павлова; протокол за оглед на местопроизшествието; фотоалбум; Протокол за извършен полеви наркотест; Протокол за мерене на открит наркотик; ФХЕ, обективирана в Протокол № 561/4.12.107 г. на в.л.Катя Илиева; Справка за съдимостна подсъдимия.

    Така описаните доказателства са непротиворечиви, взаимно се допълват и съдът ги кредитира изцяло като незаинтересовани и обективни. Показанията на св.Алексов се подкрепят  от показанията на полицейските служители св. Котев и А. и затова се кредитират изцяло. Изнесеното от тези показания се подкрепя и от показанията на поемните лица, подписали протокола за оглед и от отразеното в този протокол, както и от изготвения фотоалбум. А ФХЕ установява вида, количеството и стойността на наркотичното вещество.

    При така установеното от фактическа страна се налага правния извод за съставомерност на деянието”държане” на наркотично вещество, но по привилигерования състав на чл.354 а ал.5 НК, както правилно е приел КнРС.

   От обективна страна е безспорно установено, че на 30.11.2017г. в гр. Кюстендил подс.Илиев е държал високорисково наркотично вещество, доколкото  е установил своя трайна фактическа продължителна власт върху същото за един немалък период от време. Марихуаната представлява високорисково наркотично вещество съгл.ЗКНВП. Нетното тегло на държаното наркотично вещество е 0,31 , със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 11,88 %, и на стойност  1,86 лв.Обоснована е  точната квалифицикация на деянието по чл.354 а ал.5 НК предвид маловажността на деянието - количеството наркотик е малко и с ниска стойност и степента на засегнатост на обществените отношения е по- ниска в сравнение с други такива от същия вид предвид незначителността на вредните последици, респ. съобразена е легалната дефиниция на маловажен случай от общата част на НК- чл.93, т.9 НК.

      Въззивният съд споделя изцяло правните изводи на І-инстанциониня съд за явно незначителната степен на обществена опасност на деянието, като към неговите съображения добавя и следното:

    Според разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Преценката за "маловажност" следва да се прави по законосъобразност и на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и размера на вредните последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и др. В случая не са настъпили вредни последици от деянието. Подсъдимият е млад човек – на 23 години, а държаното количество е за негова лична употреба, а не с цел разпространение, което е установено по делото. Преценявайки комплексно посочените фактори, приложени към конкретния случай, се налага безспорния извод за явно незначителна степен на обществена опасност на деянието, поради което то представлява”маловажен случай” по смисъла на чл. 93 т.9 НК и поради това правилната квалификация на извършеното престъпление е по чл.354 а ал.5 във вр. с ал.3 НК, тъй като изпълнителното деяние”държане” е дефинирано в ал.3 на чл.354 а НК, както правилно е сторил КнРС с присъдата си.

    От субективна страна  деянието е извършено при пряк умисъл, като подс. Илиев в е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на негативните последици и независимо от това е сторил всичко за настъпване на общественоопасния резултат. Както изчерпателно е посочено в ОА при характеристиката на субективната страна на деянието, подсъдимият е знаел, че държи високорисково наркотично вещество, без да има надлежно разрешително за това, още повече че е бил вече осъждан за престъпление по чл.354 а ал.3 НК. И въпреки това, като е видял полицейските служители, го е изхвърлил, което сочи  за наличие в неговото съзнание на представата за престъпния характер на държането на наркотичното вещество.

    За престъплението по чл.354 а ал.5 НК законът предвижда наказание глоба до 1 000 лева. Съдът при определяне на размера на това наказание се е съобразил с разп. на чл. 54 и чл. 57 от НК и е определил същото в размер под средния такъв - от  350лева. При определянето му  КнРС е посочил, че се се е съобразил с малкото количество и ниската стойност на  наркотичното вещество, както и че подсъдимият е безработен и е приел, че глобата в така набложеният размер в най- пълна степен ще доведе до изпълнение на  целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и  на генералната превенция- предупредително - възпиращо спрямо другите членове на обществото.

    Изводите за така определения размер на наложеното наказание настоящият състав намира за правилни и законосъобразни и се солидаризира с тях, поради което не намира основание за изменение на присъдата.

   По изложените съображения въззивният съд намира протестираната присъда за правилна и законосъобразна и доводите в протеста в обратен смисъл – за неоснователни. Действително подсъдимият не е дал обяснения  и не е изразил съжаление за случилото се. Но това предвид константната съдебна практика не може по никакъв начин да се третира като отегчаващо обстоятелство. Липсата на обяснения, на изразено съжаление би могло да се преценява като липса на основание за прилагане на чл.55 НК, който правилно не е приложен от решаващия съд поради липса както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината обстоятелства. А наличното предходно осъждане за престъпление по чл.354 а ал.3 НК не може да се преценява като пречка за квалифициране на настоящото престъпление по привилегирования състав на чл.354 а ал.5 НК, каквото оплакване е изложено в протеста.   Това осъждане би представлявало такава пречка, ако съдът беше приел малозначителност на деянието по см.на чл.9 ал.2 НК поради незначителна степен на обществената му  опасност и изцяло беше оправдал подсъдимия, която хипотеза по настоящото дело не е приложена. Подсъдимият с протестираната присъда е признат за виновен и е наказан с наказанието за по-леко наказуемо престъпление от наказанието, предвидеон по правната квалификация на деянието по ОА по изложените от КнРС и възприети и от настоящия състав доводи за това. Що се отнася до цитираната в протеста незадължителна съдебна практика на ВКС следва да се посочи изрично, че държаното съгласно тези решения наркотично вещество е  в далеч по-голямо количество от процесното и с далеч по-висока чистота - 84% при 11,88 % по настоящото дело. Поради това въззивният съд не намира за необходимо да се съобрази с тази практика като различна от конкретните фактически обстоятелства на процесното деяние  и изведените от тях правни изводи, изчерпателно посочени в горното изложение.

    При служебната проверка на присъдата извън оплакванията в протеста въззивният съд не намери други основания за нейната отмяна или изменение, поради което като правилна и законосъобразна тя следва да се потвърди.

    Мотивиран от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                 Р   Е   Ш   И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18/26.03.2018 г. на КнРС, постановена по НОХД № 2232/2017 г. по описа на този съд.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                        

 

 

 

 

 

 

 

              Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                Гр. Кюстендил 12.04.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    МИЛЕНА БОГДАНОВА

При секретаря Росица Стоичкова и с участието на прокурора от КнОП ВАЛЕРИ ПЕНКОВ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД №  634 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

 

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ  НПК. Образувано е по  ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ИСТАЛИЯН ИСТАЛИЯНОВ ЗАМФИРОВ, ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв.Иво Гърнев срещу Присъда № 72/13.09.2017 г. на ДнРС, апо НОХД № 240/2016 г. по описа на съда, с която  е признат за виновен в извършването на общо три престъпления: две престъпления по чл.131 ал.1 т.12 в сл.на чл.130 ал.1 НК, извършени на 18.07.2015 г. и на 15.08.2015 г. спрямо различни лица/съответно Аспарух Александров Бачев и Исталиян Николов Германов/ и престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, извършено на 18.07.2015 г. по отношение на Явор Димитров Бошикьов, като за всяко от престъпленията е наложено наказание ЛС за срок от по 1 година, което да се изтърпи при първоначален”общ” режим. Чл.23 ал.1 НК/неясно защо/  е приложен само по отношение на първите две наказания, наложени за престъпленията, извършени на 18.07.2015 г. Със същата присъда е уважен за сумата от 1000 лв. гражданския иск с правно основание чл.45 ЗЗД за причинени неимуществени вреди на гр.ищец Исталиян Германов от престъплението чл.131 ал.1 т.12 в сл.на чл.130 ал.1 НК,  като за разликата над 1000 лв. до претендираните 5000 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

      Във въззивната жалба и допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност на осъдителната присъда за престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, приети от съда за извършени по отношение на Аспарух Бачев и Исталиян Германов, изразяващи се в:

    = по отношение на Аспарух Бачев – установената от свидетелските показания фактическа обстановка се различава от тази в ОА и не били установени противоправни действия, извършени от подсъдимия по отношение на св. Бачев; неправилност на извода на съда за причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди поради липса на доказателства за възприетото от съда, че „с побоя подсъдимият е целял да демонстрира на посетителите на заведението незачитане правата на останалите, доминиращото му положение над тях и утвърждаване на своя престъпен авторитет”; установено от показанията на св.Валери Сотиров на познанство между подс.Зафиров и цялата компания, което изключва субективния признак ”хулигански подбуди”.

          = по отношение на Исталиян Германов – неправилно съдът не е кредитирал показанията на св.Мариян Радков и Ангел Малкочев, установяващи фактическа обстановка, различна от тази в ОА и неясно защо е кредитирал само показанията на пострадалия Германов; репликите, изречени от подсъдимия и посочени в ОА: ” Като ме видите, няма да разговаряте с мен” недвусмислено потвърждават желанието на подсъдимия да не влиза в спорове и да няма никакви отношения с посочените от обвинението лица и от друга страна – изключват умисъла за осъществяване на престъпен състав; няма данни за механизма на осъществяване на деянието и  не са събрани доказателства за наличие на причинна връзка между конкретни действия и настъпилите травматични увреждания; недоказаност на субективната страна на деянието; липса на доказателства за това дали подсъдимият е бил земеделски производител и оттук и неправилност на извода на съда за влошени отношения между подсъдимия и „пострадалите лица” като земеделски производители.

    = за престъплението по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК по отношение на Явор Бошикьов- неправилност на присъдата и в тази й част поради недоказване от свидетелските показания да са изречени от подсъдимия думите в ОА:” Тебе ще те утепам, имам пистолет, ще те гръмнем”, както и е недоказано, че заканата е могла да възбуди основателен страх, което се доказвало със свидетелски показания на свидетели, възприели непосредствено след деянието психологическата реакция на пострадалото лице и със СПЕ, каквито по делото липсват.

    В жалбата са релевирани още оплаквания за противоречивост на свидетелските показания, въпроизвеждащи различна от посочената в ОА фактическа обстановка, както и невъзможност за формиране на категоричен извод за авторството на причинените травматични увреждания от СМЕ, сочещи множество начини за причиняването им. Неправилна според защитата е и тезата на съда, че обясненията на подсъдимия са възприети само като защитна теза и не следва да бъдат кредитирани, защото според защитата изнесеното с тях се подкрепя от част от свидетелските показания по делото/ без да е конкретизирано кои са тези показания/.

    Релевирани са и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание на подсъдимия Зафиров, което е в разрез с изискването на чл.54 НК и е несъразмерно тежко.

    Моли се предвид всичко изложено за отмяна на осъдителната присъда за всички престъпления като неправилна и постановяване на нова оправдателна присъда, с която подс. Исталиян Исталиянов Зафиров да бъде оправдан по всички обвинения.

    В о.с.з. жалбата се поддържа от подсъдимия и защитника му и се оспорва от представителя на КнОП.

     Прокурорът пледира за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на  І-инстанционната присъда като правилна и законосъобразна

    Защитникът на подсъдимия адв.Гърнев пледира за отмяна на осъдителната присъда  по развитите в жалбата съображения, като се изложиха и нови съображеиня: за недостоверност на свидетелските показания от ДП поради спешното провеждане на множество разпити, при които свидетелите били притиснати и били смесвани факти във вреда на подсъдимия, както е извършено и претърсване и изземване от органите на полицията, без да е имало съдебно разрешение за това, в множество обекти в две населени места, но в крайна сметка не е намерено това, което е било търсено от полицията. Поддържаше се още от адв.Гърнев, че се наложило всички свидетелски показания от ДП  бъдат четени в съдебното производство и един от свидетелите бил възкликнал:”Това аз ли съм го писал”?, което е допустим процесуален способ, но в резултат на него съдът достигнал до грешни изводи поради нарушение на принципа на непосредственост вследствие прочитането на показанията от ДП. Св.Сотиров потвърдил при разпита му във въззивното прозиводстов, че срещу подсъдимия е имало заплахи, а св.Найден Ганев като очевидец е заявил, че в предисторията на инцидента между подсъдимия и св.Явор Бошикьов св. Бошикьов е хвърлил бутилка към подсъдимия. Адв.Гърнев счита, че липсват хулигански подбуди за извършване на двете деяния оп чл.131 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 Нк,  а пострадалият Исталиян Германов и подсъдимият имали конкурентни предходни отношеиня, свързани с арендуване на зем.земи и като човек от съседно село подсъдимият не бил допускан да развие тази дейност. А по отношение деянието по чл.144 ал.3 НК спрямо Явор Бошикьов, който бил лидер на местната общност и местен състезател по мотокрос, не било потвърдено той да е изрекъл думите, възприети от държавното обвинение, както и липсва предизвикан основателен страх у конкретно лице и обвинението в тази част било категорично недоказано.

    В последната си дума пред съда подсъдимият поиска да не му се дава такава тежка присъда, заяви, че всички са били пияни и може да са ог провокирали, но истината не е това, което те обясняват.

          КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната жалба за неоснователна, по следните съображения:

    С обжалваната присъда подсъдимия ИСТАЛИЯН ИСТАЛИЯНОВ ЗАМФИРОВ , ЕГН **********,*** е признат за виновен в това, че:

     = на 18.07.2015 г. около 1,30 часа в гр.Бобошеов, ул.”Алеко Константинов” № 8, в кафе-бар”Какао”на бензиностанция ЕКО 2000”, чрез нанасяне на юмручен удар в областта на главата, е причинил леки телесни повреди на Аспарух Александров Бачев, от гр.Бобошево, изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК/кръвонасядане- хематом в областта на дясна бузаи изразен оток на дясната половина на лицето, довело до кратковременно нарушение на говора и дъвченето за 3-4 дни; фисура/пукване/на V ребро вдясно с кръвонасядане и оток на меките тъкани на гръдната стена в тази област, което е довело до временно затруднение движението на снагата за срок от 15 дни, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 в сл. на чл.130 ал.1 и във вр. с чл.54 Нк му е наложено наказание ЛС за срок от по 1 година, което да се изтърпи при първоначален”общ” режим;

    = на 18.07.2015 г. около 1,30 часа в.Бул.”Алеко Константинов” № 8, в кафе-бар”Какао”на бензиностанция ЕКО 2000 се е заканил на Явор Димитров Бошикьов , от гр.Бобошево с престъпление против личността му - убийство с думите:”Тебе ще те утепам, имам пистолет, ще те гръмнем”и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144 а.3 във вр. с ал.1 и чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от по 1 година, което да се изтърпи при първоначален”общ” режим;

   = на 15.08.2015 г. в гр.Бобошеов, пред магазин на ул.”Г.С.Раковски” № 1  чрез нанасяне на юмручни удари областта на главата, е причинил леки телесни повреди на Исталиян Николов Германов, от гр.Бобошево, изразяващи се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК : травматичен оток на главата в лява теменнотилна област, кръвонасядане - хематом и оток на меките тъкани около лявото око, което е довело до временно нарушаване зрителната функция на лявото око за срок от 3 дни, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди, поради което и на основание чл.131 ал.1 т.12 в сл. на чл.130 ал.1 и във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от по 1 година, което да се изтърпи при първоначален”общ” режим.

    С обжалваната присъда е приложен чл.23 НК само по отношеине на първите две наложени наказания ЛС.

      Фактическата обстановка е правилно изяснена от ДнРС след обсъждане на всички събрани доказателства, с посочване кои от тях са кредитирани и кои не и по какви  съображения. Поради това не се налага преповтарянето на фактическата обстановка в настоящото решение. Но в него според въззивния съд следва да се допълни доказателственият анализ на свидетелските показания, тъй като в по-голямата си част свидетелските показания от ДП са приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им в СП при хипотезата на чл.281 НПК.

     При така установената фактическа обстановка се налага единствено възможния правен извод за съставомерност на обвинението по ОА и за трите престъпления. Настоящият състав споделя изложеното в мотивите на атакуваната присъда относно правната квалификация на деянията за всеки от пострадалите, но счита, че следва да го разшири.

   1.За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 в сл. на чл.130 ал.1 Нк по отношеине на Аспарух Бачев.

     От обективна страна е безспорно установено, че на пострадалия Аспарух Бачев е причинена от подсъдимия Замфиров лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК: кръвонасядане- хематом в областта на дясна бузаи изразен оток на дясната половина на лицето, довело до кратковременно нарушение на говора и дъвченето за 3-4 дни; фисура/пукване/на V ребро вдясно с кръвонасядане и оток на меките тъкани на гръдната стена в тази област, което е довело до временно затруднение движението на снагата за срок от 15 дни. Това е установено от неоспорваната от страните СМЕ и от предхождащото я медицинско свидетелство, издадено от лекар-хирург на Бачев /на л.103 от ДП/. Според СМЕ и допълнителната СМЕ механизмът на причиняване на уврежданията е вследствие на удари с или върху тъп твърд предмет и добре отговарят според в.л.д-р николчев да са получени по съобщените от пострадалия време и начин: контузията на лицето – чрез удар с юмрук от друго лице, а пукването на реброто и мекотъканните увреждания на гръдния кош – от удар в околен предмет при залитане и падане върху него след удара по лицето.

    Авторството на това деяние е установено по безспорен начин от показанията на първо място на самия пострадал Аспарух Бачев; на св.Явор Бошикьов, който се е намесил, заставайки между двамата и е предпазил пострадалия Бачев от още евентуални удари от страна на подсъдимия; св.Найден Ганев-очевидец на ударения от подсъдимия на Бачев шамар; св.Иван Маринов- също очевидец; св.Юли Гергинов- очевидец; св.Александър Ценов-очевидец; св.Ввалери Сотиров и св.Иван Ингилизов –полицейските служители, дошли на мястото по получен сигнал за инцидент. Показанията на тези свидетели / с изключение на св. Юли Гергинов/ са приобщени чрез прочитането им към доказателствения материал поради констатирани от ДнРС противоречия между заявеното от повечето от тях/ с изключение на св. Юли Гергинов/ на ДП и на СП. При прочитане на показанията им от ДП всички свидетели са заявили пред съда, че прочетеното им е вярно. Затова и следва съдът да  кредитира показанията им от ДП, защото те са дадени в момент по-близък до момента на извършване на деянието и спомените за случилото се в тези показания са били по-пълни и по-точни. Впоследствие с изминаване на повече време някои подробности са забравени или са съобщени неточно и непълно в СП. И в процесуалния способ за събиране на гласни доказателства по реда на чл.281 НПК няма нищо, което да нарушава принципа на непосредственост при събиране на доказателствата, каквото становище се застъпи в защитната пледоария.  Показанията от ДП се прочитат от съда на присъстващия свидетел и той заявява дали прочетеното му е вярно. А съдът е този, който преценява кои показания да кредитира, като изложи съображения за това съгласно чл.305 ал.2 и 3 НПК.

   От тези кредитирани доказателствени средства е установено, че на 18.07.2015 г. подсъдимият, който бил в заведението на бензиностанцията в Бобошево заедно със свидетелите  Мариян Радков и Иван Иванов, негови прители и бил употребил алкохол, започнал без причина да се разправя с постр.Аспарух Бачев, като го попитал има ли някакви проблеми с него. Св.Бачев  му казал, че няма проблеми и тръгнал да си сяда на масата. Тогава подсъдимият, появявайки се поткъм гърба на св. Бачев, без бачев да го вижда,  ударил св.Бачев с юмрук в лицето. От удара св.Бачев се занесъл и паднал, като при падането си залитнал и се ударил в масата. Вследствие на нанесения удар и последвалото го падане св.Аспарух Бачев е получил гореописаните телесни увреждания с правна квалификация чл.130 ал.1 НК съгласно неоспорената СМЕ..

    При тези безспорно установени факти следва да се приеме, че леката телесна повреда на св. Аспарух Бачев е причинена по хулигански подбуди от подсъдимия. Това е така, защото удрянето на пострадалия от подсъдимия е станало без какъвто и да било повод, на публично място, без те да са имали някакви предходни на деянието или през същата вечер конфликти или съприкосновения. С удрянето на св.Бачев, появявайки се откъм гърба му,  подсъдимият е демонстрирал пред посетителите на заведението незачитане правата на останалите и е целял да демонстрира над тях някакво превъзходство, както и с деянието ис е нарушил обществения ред. Общественият ред в заведението е нарушен, тъй като вследствие на юмручния удар на подсъдимия е последвало залитване на на св.Бачев и последващо негово падане върху маса и столове в заведението, настъпила е суматоха и е била нарушена нормалната за едно обществено място обстановка.

   Част от свидетелите казват, че се познават с подсъдимия по физиономия, но не са близки с него, както и св.Бачев е заявил, че познава подсъдимия само по физиономия. И е съвсем нормално в един малък град като Бобошево хората да се познават по физиономия. А освен това се установи, че подсъдимият не е от Бобошево, а от Слатино и отскоро преди деянието е живеел в Бобошево с приятелката си. По тези съображения съдът приема възражението на защитата за липса на съставомерния елемент”хулигански подбуди” по отношение на пострадалия Бачев за неоснователно.

       Св. Сотиров пред въззивния съд заяви, че лицата в заведението със сигурност се познавали, който факт съдът прие за доказан, но той не изключва хулиганските подбуди на подсъдимия за извършването на деянието. Този свидетел в показанията си от ДП и СП е заявил, че подсъдимият е ударил св.Бачев, който лично му е съобщил това при пристигането на св. Сотиров и св. Ингилизов в заведението, както и че всички били употребили алкохол. Това е отразено и в съставената от св.Сотиров Докладна записка по случая/ на л.74 от делото на ДнРС/.. Св.Сотиров в разпита си пред ДнРС е заявил, че по подсъдимия била хвърлена бутилка, но това го е чул от някой от присъстващите. Т.е. този свидетел не е пряк очевидец на случилото се за разликата от посочените в предния абзац свидетели, поради което тези опосредени показания от СП пред ДнРС на св.Сотиров като неподкрепени от останалите доказателства не се кредитират от съда. Не се кредитират и показанията му пред въззивния съд, че и срещу Замфиров имало заплахи и той се почувствал изплашен и затова избягал. Това до този момент не е било заявявано от свидетеля при предходните му разпити. Но се установи безспорон, както са съобщили горепосочените свидетели, че подсъдимият, когато видял движещата се по улицата полицейска кола, избягал/което междувпрочем и самият св.Сотиров е казал в показанията си от ДП и че не се е появил до края на смяната им/.  Ако е бил толкава застрашен подсъдимият, той е щял да изчака пристигането на полицията и тогава нещата са щели да се изяснят, но той е предпочел да избяга. А дори и да се приеме за достоверно съобщеното от св.Сотиров, че и по адрес на   подс. Замфиров е имало закани, то това е станало в присъствието на св.Сотиров и следователно в отсъствието на подсъдимия Замфиров след извършване на деянието, което няма отношение към обвинението. Това обуславя извода, че преди деянието не са били налице никакви причини, които да са провокирали подсъдимия да удари св.Бачев и съставомерния признак”хулигански подбуди” за извършване ан едянието е безспорон доказан.  Така че показанията на свидетеля Сотиров от ДП се кредитират изцяло като по-точни и дадени непосредствено след случая, а тези от СП в двете инстанции се кредитират частично в частите им, в които се подкрепят от показанията на ДП.

   По тези съображения съдът приема възражението на защитата за липса на съставомерния елемент”хулигански подбуди” по отношение на пострадалия Бачев за неоснователно.

  От субективна страна подсъдимият е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл. С обективно извършеинте от него едйстивя – нанасяне на удар в лицето на пострадалия Бачев  подсъдимият е съзнавал, че му причинява телесна повреда, на публичон място, но въпреки това е желаел постигането именно на този противоправен резултат, за да демонстрира някакво непонятно за нормалните представи лидерство по отношение на посетителите в заведението.

2. За престъплението по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 по отношение на св.Явор Бошикьов.

        Това престъпление съдът също прие за безспорно доказано от обективна и субективна страна и откъм авторство и то е извършено непосредствено след предходното деяние по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК спрямо св. Бачев на 18.07.2015 г.

        Когато св.Бачев паднал на земята след нанесения му юмручен удар, св.Явор бошикьов  станал от масата, на окято седял и застанал между подсъдимия и лежащия на земята Бачев, за да предотврати последващи евентуални удари от страна на подсъдимия спрямо Бачев.

       И тогава подсъдимият започнал да псува свVбошикьов и му казал:”Тебе ще те утепам, имам пистолет, ще те гръмнем”, което било чуто от самия свидетел Явор Бошикьов, и от свидетелите Найден Ганев, Иван Маринов/ л.85 от ДП/, Юли Гергинов, Кирил Атанасов/л.87 от ДП/, Александър Цонев. Св.Бачев също чул, че подсъдимият се заканва на св.Бошикьов, но предвид състоянието, в което е бил след нанесения му удар и последвалото го падане, не е чул точните удми и това е и съобщил пред съда. Отделните свидетели, в чието присъствие подсъдимият е отправил заканите за убийство към св.Бошикьов, са възприели различни думи – ще те гръмнем, ще те ликвидирам, имам пистолет. Но от дадените показания е безспорно доказано, че с тези думи подсъдимият Замфиров е отправил закана за убийство към св.Бошикьов.  важон е да се посочи, че показанията на посочените свидетели, с изключение на св. Юли Гергинов, са приобщеин чрез причитането на показанията от ДП при хипотезата на чл.281 НПК. Виззивният съд счита, че следва да се кредитират показанията им от ДП като достоверни и пълни, тъй като до даване показанията пред съда е изминало време и е нормално свидетелите да не си спомнят подробности или отделни факти по случай. Още повече че всички свидетели са заявили пред съда, че прочетеното им е вярно и е било така. Само св.Ганев е казал, че са неточни последните редове от прочетените му показания от ДП относно това, че Бобошево било пропищяло от подсъдимия и че много хора са имали проблеми с него. Но въпреки това е заявил пред съда, че е чувал, че други хора имат проблеми с подсъдимия и че „чат-пат някой се е оплаквал, че е имал проблеми с него”/вж л.60 от делото на ДнРС/.

     Отправената от подсъдимия към св.Бошикьов  закана е могла да възбуди основателен страх предвид времето и мястото на отправянето й и предвид личността на подсъдимия. Това се установява по неоспорим начин от показанията на св.Бошикьов, който е казал, че подсъдимият „се прави постоянно на биткаджия” и че много хора в Бобошево се страхуват от него. Изводът, че заканата е могла да възбуждането основателен страх, се потвърждава и на фона на реално извършените от подсъдимия действия - заканата към св. Бошикьов е отправена непосредствено след като подсъдимият безпричинно с един удар в лицето е повалил на земята св.Бачев – т.е. след извършеното от подсъдимия престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК по отношение на св.Бачев.   

       След като подсъдимият на няколко пъти заплашил св. Бошикьов с убийство, последният се обадил на тел 112 . Когато видял полицейската кола по правата улица да идва към заведението, подсъдимият избягал и не дочакал идването на полицаите, които също са съобщили, че при идването им подсъдимият не е бил там и не се е появил до края на смяната им.

   Предвид изложеното обективната съставомерност на престъплението оп чл.144 ал.3 НКе безспорно доказана.С горното изложение съдът отговори на възраженията на защитата за недоказаност на това престъпление и посочи съображеинята ис защо го намира за неоснователно.

    От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал, че отправя закана за убийство към св.Бошикьов и че тя е могла да възбуди у него основателен страх, но той е целял постигането именно на този противоправен резултат с всички извършени към св.Бошикьов обективни действия.

     Защитата обърна внимание на факта, че в някои свидетелски показания се споменава за хрвърлена бутилка от свVБошикяьов към подсъдимия. Това са свидетелските показания на св.Найден Ганев от Сп пред ДнРС и на св.валери Сотиров също пред ДнРС. Първият свидетел е присъствал на случващото се в заведението, докато вторият свидетел е пристигнал в заведението след случилото се и не е пряк очевидец на нищо от случилото се. Неговите показания са опосредени  и не отразяват непосредствените му възприятия. А показанията на св. Ганев за хвърлената бутилка са дадени за първи път в СП пред ДнРС и остават изолирани, непоедкрепени от останалите кредитирани доказателства – вкл. и от показанията му на ДП, когато не е казал нищо за хвърлена бутилка, опради което не следва да се кредитират за достоверни в тези им части показанията от СП на двамата посочени свидетели. Но, дори и да се кредитират, те не променят горните изводи за съставомерност на обвинението по чл.144 ал.3 НК, а биха могли да ес възприемат като реакция от страна на св.Бошикьов да спре престъпното физическо посегателство на подсъдимия спрямо пострадалия от физическите му  действия свидетел Аспарух Бачев.

   Относно приложеното на л.75 писмено доказателство - извлечение от полицейския журнал -  в който е записано, че : „в 1,35 часа на 18.07.2015 г. е подаден сигнал от подсъдимия Замфиров за заплахи за побой , че ще го убият, при разговора лицето бе в нетрезво състояние, говори несвързано”, съдът приема следното: Това доказателство остава изолирано, неподкрепено от никакви други доказателства по делото в насока истинност на записаното в журнала и поради това съдът не го кредитира. Освен това, не е имало никакви последващи действия от Замфиров в подкрепа на този записан сигнал – установи се, че той е избягал от заведението при виждането на полицейската кола. Докато относно извършените от него дейстивя на същата дата и час спрямо свидетелите Бачев и Бошикьов са последвали съответно жалби в полицията, издадено медицинско свидетелство, било е образувано ДП срещу подсъдимия Замфиров и впоследствие са доказани извършените от него две престъпления на тази дата – по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 Нк и по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК по изложените дотук съображения.

  

        3. За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, извършено на 15.08.2015 г. по отношение на Исталиян Германов.

          От обективна страна е безспорно установено, че на пострадалия Исталиян Германов е причинена от подсъдимия Замфиров на 15.08.2015 г., т.е. след по-малко от месец от извършване ан предходните две престъпления,  лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и 129 НК: травматичен оток на главата в лява теменнотилна област, кръвонасядане- хематом и отокна меките тъкани около лявото око, което е довело до временно нарушаване зрителната функция на лявото око за срок от 3 дни, като телесните повреди са причинени по хулигански подбуди.

        Това е установено от неоспорваната от страните СМЕ, допълнителна СМЕ и от предхождащото я медицинско свидетелство, издадено от лекар-хирург на постр. Германов на 16.08.2015 г. /на л.102 от ДП/. Според СМЕ механизмът на причиняване на уврежданията е вследствие на удари с или върху тъп твърд предмет и добре отговарят да са получени по съобщените от пострадалия време и начин – нанесени му удари с юмрук в областта на главата от друго лице. От допълнителната СМЕ е установено, че травмата на лицето е довела до травматичен оток и кръвонасядане на лицето в областта на ляво око и орбита  и този травматичен оток е довел до пълно или почти пълно затваряне на очната цепка на лявото око на пострадалия Германов. Това увреждане води до нарушаване на нормалната зрителна функция на ляво око от степен на значително ограничаване на зрителното поле при непълно затваряне на очната цепка до степен на пълна липса на зрение с окото – при пълно затваряне на очната цепка, но за щастие  този травматичен оток е бързо преходен и разстройството на зрителната функция е кратковременно – за период от 2-3 до 4-5 дни/.

      По делото е установено безспорно, че на 15.08.2015 г. вечерта пострадалият св.Исталиян Германов седял на пейка пред хранителния магазин на ул.”Г.С. Раковски” № 1 в Бобошево заедно със свидетелите Мариян Радков и Ангел Малкочев/двамата са приятеил ан подсъдимия/, когато около 23 часа по улицата покрай магазина с автомобил преминал подсъдимият Исталиян Замфиров. Като видял тримата седящи на пейката, подсъдимият спрял автомобила, приближил се към тях и им казал:”Като ме видите, няма да разговаряте с мене”. Германов, Радков и Малкочев не му отговорили нищо, но въпреки това подсъдимият се обърнал към пострадалия Германов с думите:”Сега ще ти дам аз на тебе и млеко, и жито, и всичко”, след което абсолютно безпричинно започнал да му нанася удари в главата в присъствието на св.Малкочев и св.Радков, които седели от двете му страни. Малкочев и Радков не се намесили и не му помогнали, защото според  св. Германов ги било страх от подсъдимия. побоят е нанесен по хулигански подбуди. Побоят е нанесен на публично място, в присъствието на св. Малкочев и Иванов, без всякакъв повод или провокиране от пострадалия Германов на подсъдимия, който е пристигнал с кола и веднага след слизането си от нея, напълно безпричинно, започнал да удря в главата постр.Германов, „както и животно не се бие” според св.Бошикьов.Същевременно на улицата е имало много хора и с това деяние е нарушен обществения ред.

     След това подсъдимият направил една обиколка на центъра и отново се върнал при хранителния магазин. В този момент пострадалият Германов държал телефона си. Подсъдимият го попитал дали звъни на полицията и му взел телефона. Понеже имало много хора на центъра, подсъдимият след като му взел телефона, извикал пострадалия Германов в една тиха уличка да се разберат  и му казал да не звъни на полицаите, като телефонът на германов все още бил у подсъдимия. Св. Германов си поискал телефона и подсъдимият му го дал. В този момент при тях дошъл св.Ангел Малкочев да види какво става, тъй като бил уплашен от сдействията на подсъдимия и тогава подсъдимият се опитал да ги качи в колата си, но двамата успели да избягат. Когато пострадалият Германов се прибрал в къщи, лявото му око се о от нанесените му от подсъдимия удари и на следващия ден си извадил медицинско и пуснал жалба в полицията.

    Пострадалият Германов е заявил, че през 2015 г. е отглеждал жито, но никога с подсъдимия не са имали спорове за обработваната от него земя, че никога преди това не са били в една компания, а се познават като живущи в гр.Бобошево и съдът кредитира тези му показания.

     Начинът, мястото на извършване на престъплението и неговото авторство са безспорно установени от свидетелските показания на: пострадалия св.Исталиян Германов, св.Мариян Радков/л.90 от ДП/,св.Димитър Йорданов/л.86 от ДП/, св.Юли Гергинов, св.Явор Бошикьов, св.Любен Зарев. Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалия Германов за обективни и достоверни, тъй като изнесените с тях факти се подкрепят от записаното в медицинското свидетелство и от заключението на двете СМЕ за вида и механизма на причинените му увреждания.

     Съдът кредитира частично показанията на  свидетелите Малкочев и Радков  от ДП, приобщени чрез прочитането им от І-инстанционния съд по чл.281 НПК само в частите им, в които се подкрепят от показанията на пострадалия Германов. Не се кредитират показанията им в по-голямата им част – че имало „приятелско побутване” между Германов и подсъдимия и че не са видели подсъдимият да е удрял Германов, защото в тези им части показанията им за необективни, заинтересовани и тенденциозни. Те целят оневиняването на подсъдимия, с когото са приятели и затова в тези им части съдът не ги кредитира и поради опровергаването им от кредитираните доказателствени средства. Защото тези увреждания са принени не от приятелско побугтване, а по посочения в СМЕ начин, съвпадащ с показанията на пострадалия Германов. Показанията на св.Явор Бошикьов се кредитират в частта им, в която съобщава за изкюлчителон жестокия нанесен от подсъдимия на германов побой, въпреки че Бошикьов не е бил очевидец, а е разбрал за това впоследствие, тъй като те изцяло се подкрепят от кредитираните вече доказателствени средства. Показанията на св.Гергинов и Любен Зарев, който е зет на пострадалия, от ДП и СП се кредитират като обективни оп същата причина, въпреки родствената връзка между Зарев и Германов.  След прочитането им пред І-инстанционния съд всички свидетели са  заявили, че протеченото им е вярно и е било така. А свидетелските показания на посочените свидетели от СП се кредитират в частите им, в които се подкрепят от показанията на ДП. Показанията на св.Юли Гергинов се кредитират изцяло и от ДП, и от СП, тъй като между тях няма противоречия. 

 

            4. По наказанието

     

    ДнРС е определил наказанията за всяко едно от трите извършени от Замфиров престъпления при усл.на чл.54 НК и е изложил съображенията си за това. Настоящият състав споделя изложените съображения ан І-инстанционния съд в тази насока, като ги допълва със следното:

   Обществената опасност и на трите престъпления е висока. И трите престъпления са насочени срещу личността на три различни лица, като престъпленията по чл.131 ал.1 т.12 НК са увредили обществени отношения, свързани с телесната неприкосновеност, а престъплението по чл.144 ал.3 НК е насочено срещу човешкия живот – закана за убийство, която е могла да възбуди основателен страх. Мястото и начина на извършване на престъпленията, особено фрапиращо за двете извършени в почти непрекъсната последователност две престъпления на 18.07.2015 г. съответно по чл.131 ал.1 т.12 НК и по чл.144 ал.3 НК по отношение на различни лица и само след по-малко от месец е извършено и третото престъпление, също по чл.131 ал.1 т.12 НК, красноречиво обосновават правния извод за висока степен на обществена опасност и на трите едяния.

    Обществената опасност на дееца също е висока поради предходните му две осъждания. Освен това, трите процесни престъпления са извършени в кратък период от време, като две от тях са за причинени телесни повреди на други лица, което е доказателство за престъпната упоритост в действията на подсъдимия. Аналогично е последното предходно осъждане на подсъдимия Замфиров със Споразумение № 8/21.01.2014 г. за извършено на 30.06. 2013 г. престъпление по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.55 ал.1 т.2 „б.” НК , което е извършено  в изпитателния 3-годишен срок по предходна присъда и затова му е наложено наказание”пробация” със задължителните пробационни мерки  за срок от по 2 години. А предходното осъждане на Замфиров е било за извършено на 22.12.2010 г. престъпление по чл.198 ал.1 НК, за което също е било одобрено споразумение по НОХД № 473/2013 г. на ДнРС с наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година 4 месеца и с 3-годишен изпитателен срок, изтичащ на 7.07.2014 г. Освен това, той е известен с агресивното си поведение в града като”биткаджия”и много хора са имали проблеми с него, установено от кредитираните свидетелски показания.

    По така изложените съображения за степента на обществена опасност на деянието и дееца и съобразно целите на налагането на наказание за извършено престъпление, визирани в чл.36 НК съдът счита, че наказанията за всяко от престъпленията следва да се определят по чл.54 НК. Липсват каквито и да било смекчаващи вината обстоятелства.

     Представените пред въззивния съд писмени доказателства в тази насока от защитата – Удостоверение за сключен на 26.08.2017 г. граждански брак от подсъдимия и удостоверение за раждане на детето му на 20.11.2017 г. не са от категорията доказателства, които да представляват смекчаващи вината обстоятелства. Те удостоверяват семейното му положение и раждането на дете, които са положителни събития в живота на подсъдимия, но няма как да бъдат фактори при определяне на неговото наказание за извършените престъпления при неговото съдебно минало.

     За престъплението по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.130 ал.1 НК/причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди/ законодателят предвижда наказание”лишаване от свобода”   до 3 години , а за престъплението по чл.144 ал.3 НК/закана за убийство/ - до 6 години.  Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира за законосъобразно определен размера на наложените наказания от І-инстанционния съд по 1 година „лишаване от свобода” за всяко едно от трите престъпления. Отлагане на изпълнението им обаче е невъзможно поради неприложимост на чл.66 ал.1 НК, тъй като подсъдимият вече е бил осъждан на „лишаване от свобода”  по НОХД № 473/2013 г. на ДнРС и тогава е бил приложен чл.66 ал.1 НК. затова наказанието за процесните престъпления следва ад се изтърпи ефективно, тъй каот предходните му осъждания – условното осъждане и осъждането на пробация не са изиграли своята роля и въпреки тях подсъдимият е продължил да извършва престъпления, и то с преобладаваща насоченост срещу личността.

       

      5. По възраженията на защитата

 

     С гореизложеното съдът отговори защо прие основните възражения на защитата в насока неправилност и необоснованост на осъдителната присъда за неоснователни, като се солидаризира и с изложението в мотивите на атакуваната присъда в тази й част.. 

    Разпитаният във въззивното прозиводство доведен от подсъдимия свидетел Георги Белополски заяви, че подсъдимият през юни 2014 г.- 2015 г. подсъдимият се занимавал със земеделие. Със земеделие се занимавал и пострадалия Исталиян Германов и оттам между тях имало търкания. Тези показания не се кредитират от съда за достоверни и не оборват безспорната доказаност на съставомерния признак”хулигански подбуди” за осъществуването на  деянието по отношение на св.Германов, тъй като съдът вече изложи на съответното място  по-горе защо кредитира показанията на св.Исталиян Германов че не е имало изобщо такова нещо. Освен това, никой от останалите свидетели, дори приятелите на подсъдимия св.Малкочев и св.Иванов - и двамата присъствали на побоя, не съобщиха да е имало между тях такива предходни търкания. Затова съдът формира единствено възможния според доказателствата извод, че нанасянето на жестокия побой от подсъдимия на пострадалия Германов, както си е седял на пейка на улицата пред хранителния магазин в Бобошево и причинените му от този побой телесни увреждания, е станало по хулигански подбуди – на обществено място, пред много хора на центъра и абсолютно безпричинно.

    А пък търканията между подсъдимия и св.Бошикьов според същия свидетел Белополски били поради това, че след като се  отказал от земеделието през 2015 г., подсъдимият започнал да се занимава с авточасти.Обаче с тавака дейност се занимавал и св.Бошикьов, който вземал клиентите на подсъдимия и крадял инструменти от халето му, както и че през 2015 г. ги засичал двамата в една компания. Показанията на този свидетел настоящият състав прецени като необективни и заинтересовани, целящи да услужат на подсъдимия и да оборят с тях съставомериня ерлемент „Хулигански подбуди” за двете деянието по чл.131 ал.1 т.12 НК по отношение на Германов и да смекчат вината на подсъдимия за престъплението по чл.144 ал.3 НК. Но тези показания са оправергани от всички останали кредитирани доказателстевни средства- показанията на разпитаните в ДП и СП свидетели. Освен това, на въпроса на съда откога е започнал подсъдимият да се занимава с авточасти св.Белополски отговори:”В края на 2015 г.”. А престъплението по чл.144 ал.3 НК спрямо Явор Бошикьов е извършено на 18.07.2015 г. Т.е. тогава подсъдимият дори и според показанията на този свидетел не е имал никакви поводи за конфликти със св.Бошикьов. Но, понеже Бошикьов се е намесил, след като подсъдимият е ударил св. Асп.Бачев на 18.07.2015 г. след падането му на земята и го е предпазил от други евентуални удари, по този повод подсъдимият е отправил към него заканата за убийство, възприета от всички присъстващи на мястото свидетели, посочени подробно по-горе в изложението. Така че показанията на св.Белополски по никакъв начин не разколебаха обвинителната теза и поради тяхната тенденциозност и необективност не се кредитираха от въззивния съд. А дори и да се приеме, че подсъдимият е бил земеделски производител, този факт не води автоматически до отпадане на елемента „хулигански подбуди” от съставна на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 НК спрямо Исталиян Германов.

   Въззивният съд счита, че обяснението на подсъдимия, дадено пред І-инстанционния съд, има само и единствено функцията ан защитна теза. По принцип робята на обяснението е винаги двояка – то може да има какта защитна функция, така и доказателствена стойност. Но втората функция е налице само и единствено, когато изнесените с обяснението факти се подкрепят от останалите кредитирани доказателства. А в настоящия случай всички факти, изнесени с обяснението на подсъдимия, категорично се опровергават от кредитираните гласни доказателствата и от СМЕ  -  че подсъдимият не е бил Исталиян Германов, че не е удрял Аспарух Бачев, а че само спорели с него, че не е удобен в Бобошево, защото не бил местен и че се чуди защо има полицейски акции срещу него.

  По така изложените съображения въззивният съд намери обжалваната осъдителна присъда  с определените с нея наказания за отделните престъпления за правилна и законосъобразна, а наказанията-за справедливи.

  При служебната проверка на присъдата обаче настоящият състав констатира, че ДнРС е допуснал един пропуск – с обжалваната присъда е приложен чл.23 ал.1 НК само за двете извършени на 18.07.2015 г. престъпления, но не и за престъплението, извършено на 15.08.2015 г., след като по отношение на него също е налице хипотезата на чл.23 ал.1 НК.

     Затова този пропуск ще се отстрани с настоящото решение. С него ще се измени присъдата на ДнРС и ще се приложи чл.23 ал.1 НК по отношение и на трите наказания ЛС, като се се определи едно общо наказание ЛС за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване”общ” на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС.

    Предвид постановената осъдителна присъда правилно ДнРС е приел, че подсъдимият е осъществил фактическия състав на непозволено увреждане на гр.ищец Исталиян Германов с причинените му телесни увреждания от нанесения побой, изразило се в претърпените болки и страдания. В рамките  на чл.52 ЗЗД за адекватен размер, репариращ претърпените от Германов неимуществени вреди, ДнРС е приел сумата от 1000 лв. и е уважил гр.иск в този размер, който поради липса на жалба от гражданския ищец съдът намери за правилно определен.

    В отхвърлителната гражданската част- за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв. на гражданския иск за неимуществени вреди, предявен от  Исталиян Германов - няма жалба и следователно присъдата е влязла в сила в тази част.

     Водим от изложеното и на основание чл. 337 ал.1 т.2 във вр. с чл.334 т. 3 и чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                                                   Р   Е   Ш   И:

     ИЗМЕНЯ Присъда № 72/13.09.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 240/2016 г. по описа на този съд в частта й по приложението на чл.23 ал.1 НК, като на основание чл.23 ал.1 НК налага едно общо най-тежко наказание измежду наложените на подсъдимия Исталиян Исталиянов Замфиров, ЕГН ********** с тази присъда три наказания „лишаване от свобода” за извършените от него на 18.07.2015 г. и на 15.08.2015 г. три престъпления, а именно:”лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим на изтърпяване”общ”.

    ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в наказателно-осъдителната и гражданско-осъдителната й части.

    В отхвърлителната гражданска част като необжалвана присъдата е влязла в сила.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ:

 

 

    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                            Гр. Кюстендил 9.02.2018 г. 

                           В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                       КАЛИН БАТАЛСКИ

При секретаря Любка Николова и с участието на прокурора от КОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 578 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

       Производството по делото е по реда на глава ХХІ  НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на ДнРП и по  ВЪЗЗИВНИ ЖАЛБИ на четирима от шестимата подсъдими по делото срещу Присъда № 59/20.06.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 726/2012 г. по описа на съда, с която  подсъдимите КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ, РУМЕН                                     

ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ, НАЙДЕН ИЛИЕВ А., АТАНАС НАЙДЕНОВ А.,  ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАНЧЕВ и МАРИН ИЛИЕВ А. са признати за виновни за извършването в съучастие на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 в сл. на чл.195 ал.1 т.4 вр. с чл.20 ал.2 вр. с чл.26 ал.1 и чл.29 ал.1 б.а” НК за Найден А. и чл.29 б.” б” за подсъдимите Румен Емилов и Кирил Методиев и за подсъдимите Атанас А. и Димитър Ганчев - за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5/ за Ганчев т.7/ във вр. с чл.20 ал.2 НК,  като за Димитър Ганчев и във вр. с чл.28 ал.1 НК, с наложени наказания ЛС, както следва:

     = на Кирил Димитров – „лишаване от свобода” за срок от 3 години, при първоначален режим на изтърпяване”строг”;

     = на Румен Емилов – „лишаване от свобода” за срок от   3 години, при първоначален режим на изтърпяване”строг”;

     =  на Найден А. – „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален режим на изтърпяване”строг”;

     = на Атанас А. – „„лишаване от свобода” за срок от 1 година, с отлагане на изпълнението му за изпитателен срок от 3 години;

     = на Димитър Ганчев – „лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален режим на изтърпяване строг, като на основание чл. 68 ал.1 Нк е приведена  в изпълнение влязлата в сила на 29.03.2010 г. присъда по НОХД № 1594/2009 . по описа на ДнРС.

      = на Марин А. – „лишаване от свобода” за срок от 1 година при първоначален режим на изтърпяване”общ”

   Протестът на ДнРП е насочен срещу размера на наложените наказания на подсъдимите Кирил Д. Методиев, Румен Емилов Емилов и Найден Илиев А. наказания, които прокурорът намира за занижени и несъобразени с тежестта на извършените престъпления и богатото им криминално минало. Моли се за увеличаване размера на наложените на посочените подсъдими наказания ЛС, които да бъдат: за Кирил Методиев - около 8 години, при първоначален строг режим; за Румен Емилов – около 7 години при същия режим и за Найден А. – около 4 години при същия режим.

      Във въззивната жалба на подсъдимия Кирил Димитров Методиев, подадена чрез служебния му защитник адв.Катя Димитрова, са релевирани оплаквания за необоснованост на осъдителната присъда по отношение на него, изразяващи се в: не е установено съучастие между подсъдимите, както и не е установено от разпитаните свидетели какви вещи са отнети, от къде и в кой период; неустановеност стойността на откраднатите вещи. Моли се за отмяна на осъдителната присъда по отношение на К.Димитров и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на него.

      Във въззивната жалба и допълнението към нея на подсъдимия Румен Емилов Емилов, подадена чрез служебния му защитник адв.Роза Атанасова, са релевирани оплаквания за необоснованост и неправилност, а оттам и за незаконосъобразност на осъдителната присъда, изразяващи се в следното: доказаност на обвинението само въз основа обясненията на подсъдимия Емилов в отделните досъдебин производства преди обединяването им без участие на защитник; неустановеност на участието на всеки от съучастниците в отделните изпълнителни  деяния; не е установено по несъмнен и безспорен начин противозаконното отнемане на всички вещи, като не е отчетено тяхното количество, тегло, обем и възможността подсъдимите да отнемат тези вещи и да ги пренесат извън имота и да осъществят намерението си за присвояване; неустановеност на владелците на вещите. Моли се за отмяна на осъдителната присъда по отношение на Румен Емилов и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на него.

    Във въззивната жалба и допълнението към нея на подсъдимия Марин Илиев А., подадена чрез служебния му защитник адв. Албена Симеонова, са релевирани оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на осъдителната присъда, изразяващи се в следното: противоречие на присъдата с разп.на чл.116 ал.1 НПК, тъй като се основава само на самопризнанията на подсъдимия А.; неустановеност на времето на извършване и на вида на откраднатите вещи; служителят на пункта за предаване на желязо не си спомня конкретните предадени предмети и от кого са били предадени, той не разпознава подсъдимите като лицата, предали процесното желязо; неустановеност какви точно вещи и откъде са били отнети, както и участието на всеки от подсъдимите в отделните деяния; липса на данни за собствеността на вещите; при формиране на вътрешното си убеждение съдът е нарушил разп. на чл.13  и 14 НПК и е стигнал до неверни фактически изводи за авторството на престъплението; недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Моли се за отмяна на осъдителната присъда по отношение на подс.Марин А. и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на него. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата чрез редуциране размера на наказанието на М.А. под минималния размер по съображение за явна несправедливост на наложеното му наказание.

    Във въззивната жалба и допълнението към нея на подсъдимия Димитър Иванов Ганчев, подадена чрез защитника му  адв. Николай Георгиев Николов, са релевирани оплаквания за постановяване на присъдата при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в ДП – привличане на Найден А. за обвиняем без присъствие на защитник; даване на обяснения в отсъствието на защитник и неправилното приобщаване на тези обяснения по реда на чл.279 НПК в съдебното производство, като се поддържа, че в случая защитата е задължителна във всички фази на наказателния процес и се цитира ППВС № 6/1975 г. Поддържа се още, че показанията на св. Васил Стойнев не следва да се ценят, защото са показания на”обработен” свидетел и напомнят за мракобесни времена, на внимателна преценка да се подложат показанията на св.  Радослав Митков за установяване на извършителите на кражба на”декоративни решетки, наподобяващи метална врата”, между които липсва посочване името на подс. Ганчев, като тези решетки не са били иззети и приобщени като веществено доказателство и липсват. Навежда се довод за грубо според адв. Николов процесуално нарушение в съдебното следствие с допускането на адв.Здравко Тричков за повереник на ощетеното ЮЛ, а той преди това е бил защитник на един от подсъдимите. Навежда се и оплакване за липса на мотиви по отношение на подс.Ганчев, обосноваващи участието му в престъплението в резултат на неправилно възприета фактическа обстановка и се поддържа, че обвинението срещу Ганчев не е доказано по никакъв начин поради липса не само на косвени, но на каквито и да било годни доказателства за съучастието му в престъпното деяние. Исканията са диференцирани в три насоки: отмяна на присъдата и връщане делото за ново разглеждане на прокурора или на І-инстанционния съд; отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подс.Ганчев и изменяване на І-инстанционната присъда с намаляване размера на наложеното му наказание.

  Във въззивните жалби не са направени доказателствени искания.

  Със същата присъда подсъдимия Атанас Найденов А. е признат за невиновен в в извършване на две деяния по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 НК в съучастие с останалите подсъдими в периода през м.април 2011 г. до 13.05.2011 г. за отнемане на чужди движими вещи от сграда собственост на сдружение ФТНС – София от владението на МОЛ Даниела Мойсова. В тази оправдателна част присъдата не е атакувана.

  Жалба срещу присъдата не са подали подсъдимите Найден Илиев Ангелови  Атанас Найденов А..

    КнОП поддържа протеста на ДнРП и счита жалбите за неоснователни.

    В с.з. жалбите се поддържат от подсъдимите и защитниците им, като те  оспорват протеста на ДнРП. Неподалите жалби подсъдими и защитниците им оспорват протеста и не оспорват жалбите, като не са направили доказателствени искания.

      Становището на КнОП е за неоснователност на жалбата и за уважаване на протеста, като на подсъдимите се определят наказания „лишаване от свобода” в посочените в протеста размери.

       Защитникът на подсъдимия Румен Емилов адв. Емил Атанасов, надлежно преупълномощен от служебния му защитник адв.Роза Атанасова пледира за уважаване на жалбата по съображенията в нея, като акцентира  върху факта за недоказаност на обвинението, което се базира само на самопризнанията на подсъдимите, които обяснения са дадени без защитници в ДП.

      Защитникът на подсъдимия Марин А. адв.Албена Симеонова изрази становище за уважаване на жалбата по съображенията в нея и във възражението срещу протеста, като счита за недоказано по безспорен начин участието на подзащитния й в отнемането на вещите, като не е установено какви точно вещи са отнети и каква е степента на участие на всеки от извършителите, ако изобщо са участвали в кражбата.

     Защитникът на подсъдимия Димитър Ганчев адв.Николай Г. Николов изрази становище за отмяна на присъдата по отношение на Ганчев като неправилна и незаконосъобразна по съображенията в жалбата за недоказаност на обвинението за него и съществуването на”оговор”, който не може да е основание за постановяване на осъдителна присъда. Освен това присъдата страда според адв.Николов от липса на мотиви защо някои от подсъдимите са оправдани, а Ганчев е признат за виновен.

      Защитникът на необжалвалия присъдата подсъдим Найден А. адв. Николай Балабанов изрази становище за законосъобразността  й по отношение на Н.А., вкл. и в частта за наложеното му наказание, което счита за правилно определено при усл.на чл.55 НК и моли съда да потвърди присъдата на ДнРС по отношение на него.

     Защитникът на необжалвалия присъдата подсъдим Атанас А. адв. Радка Дамова счита присъдата на ДнРС за законосъобразна, отношеине на подзащитния й липсва протест и моли съда за потвърждаването на присъда пхо отношение на Ат.А..

      В последната си дума пред съда подсъдимите Румен Емилов, Марин А., Кирил Методиев, найден А. и Атанас А.  предоставят на съда да се произнесе за по отношение на тях, а подсъдимият Ганчев заяви, че е невинен и иска да бъде оправдан.

      КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в двете съдебни инстанции, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста и въззивните жалби за неоснователни, по следните съображения:

    С обжалваната присъда подсъдимия КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ  е признат за виновен за извършено в периода от 27.02.2011 г. до 26.06.2011 г. в съучастие като съизвършител/ продължавано престъпление по чл.196 ал.1 т.2в сл. на чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1б.”б” НК -  за това, че в посочения период е отнел движими вещи, както следва:

    = от Хидрофорна станция към”Кюстендилска вода”ЕООД-Кюстендил, от владението на „Кюстендилска вода”ЕООД – на стойност 538,64 лв., с МОЛ Николай Стефанов Факирски, като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ и ВЕНЦИСЛАВ РУМЕНОВ ХРИСТОВ/ за когото има одобрено споразумение ;

  = от хотел”Миньорска слава”, -  от владението на Крум Йорданов Михайлов, от гр.Пловдив-собственик на вещите – на обща стойност 313,37 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ;

  = от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД с МОЛ Нина Сотиорва Петрова – на обща стойност 140 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ, НАЙДЕН ИЛИЕВ А. и АТАНАС А. НАЙДЕНОВ;

  = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова – 7115 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с  РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ;

  = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова, на обща стойност1060 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с МАРИН ИЛИЕВ А., ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАНЧЕВ, НАЙДЕН ИЛИЕВ А. и АТАНАС А. НАЙДЕНОВ;

   = от владението на Спас Темелакиев Манов  на обща стойност 93 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ,

  като всички вещи са отнети без съгласието на владелците им, с намерение противозаконно да ги присвои, деянията са извършени от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване и случаят е немаловажен, като за извършването им е използвано техническо средство –подбран или подправен ключ, отвертка, клещи, водопроводен ключ, ръчна количка/при извършване на кражбите от Хидрофорна Станция,МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД, хотел”Миньорска слава” и ФТНС/ и специален начин/при извършване на кражбите от Хидрофхорна станция и МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД/, пхрли което последващите едяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги и кражбата Методиев е извършил при опасен рецидив по чл.29 б.”б” НК, след каот е осъждан два пъти на ЛС за умишлени престъпления от общ характер и наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 НК: със Споразумение № 811/4.07.2007 г. по НОХД № 420/2007 г. на РС-Дупница и Определение на ДнРС пО ЧНД № 168/2008 г. , с което са групирани наложените на Методиев наказания ЛС по НОХД № 420/2007 г., НОХД № 926/2007 г., НОХД № 286/2007 г. и НОХД № 1792/2007 г., всички на ДнРС и не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК от изтърпяване на наказанието по тях,

 и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да се изтърпи при първоначален режим”строг”.

     С обжалваната присъда подсъдимия РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ, ЕГН **********  е признат за виновен за извършено в периода от 27.02.2011 г. до 26.06.2011 г. в съучастие като съизвършител продължавано престъпление по чл.196 ал.1 т.2 в сл. на чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1б.”б” НК -  за това, че в посочения период е отнел движими вещи, както следва:

    = от Хидрофорна станция към”Кюстендилска вода”ЕООД-Кюстендил, от владението на „Кюстендилска вода”ЕООД – на стойност 538,64 лв., с МОЛ Николай Стефанов Факирски, като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ и ВЕНЦИСЛАВ РУМЕНОВ ХРИСТОВ/ за когото има одобрено споразумение/ ;

  = от хотел”Миньорска слава” - от владението на Крум Йорданов Михайлов, от гр.Пловдив-собственик на вещите – на обща стойност 313,37 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ;

  = от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД с МОЛ Нина Сотирова Петрова – на обща стойност 140 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с НАЙДЕН ИЛИЕВ А. и АТАНАС А. НАЙДЕНОВ И КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ;

  = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова – 7115 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ;

   = от владението на Спас Темелакиев Манов  на обща стойност 93 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ,

  като всички вещи са отнети без съгласието на владелците им, с намерение противозаконно да ги присвои, деянията са извършени от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване и случаят е немаловажен, като за извършването им е използвано техническо средство –подбран или подправен ключ, отвертка, клещи, водопроводен ключ, ръчна количка/при извършване на кражбите от Хидрофорна Станция,МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД, хотел”Миньорска слава” и ФТНС/ и специален начин/при извършване на кражбите от Хидрофхорна станция и МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД/, пли което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги и кражбата Емилов е извършил при опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”б” НК, след като е осъждан два пъти на ЛС за умишлени престъпления от общ характер и наказанието не е отложено по чл.66 ал.1 НК: с Присъда № 1387/26.11.2007 г. по НОХД № 1296/2007 г. и с Присъда № 65/10.04.2009 г. по НОХД № 1255/2008 г. , и двете по описа на ДнРС и не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК от изтърпяване на наказанието по тях,

  и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 3 години, което да се изтърпи при първоначален режим”строг”.

     С обжалваната присъда подсъдимия НАЙДЕН ИЛИЕВ А., ЕГН **********,  е признат за виновен за извършено в периода от м. април 2011 г. до 13.05.2011 г. в съучастие като съизвършител продължавано престъпление по чл.196 ал.1 т.2 в сл. на чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1б.”а” НК -  за това, че в посочения период е отнел движими вещи, както следва:

   = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова, на обща стойност1060 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ, МАРИН ИЛИЕВ А., ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАНЧЕВ и АТАНАС А. НАЙДЕНОВ;

    = от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД с МОЛ Нина Сотирова Петрова – на обща стойност 140 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с АТАНАС А. НАЙДЕНОВ, КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ и РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ;

  като всички вещи са отнети без съгласието на владелците им, с намерение противозаконно да ги присвои, деянията са извършени от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване и случаят е немаловажен, като за извършването им е използвано техническо средство –подбран или подправен ключ, ръчна количка и специален начин/при извършване на кражбата от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД/, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите ги и кражбата  Н.А.  е извършил при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.”а”НК, след като е бил осъждан с влязла в сила на 29.06.2007 г.присъда по НОХД № 718/2007 г. по описа на ДнРС и не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК от изтърпяване на наказанието по нея,

  и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година при усл.на чл.55 НК, което да се изтърпи при първоначален режим”строг”.

     С обжалваната присъда подсъдимия АТАНАС НАЙДЕНОВ А., ЕГН **********,  е признат за виновен за извършено през  м. април 2011 г. в съучастие като съизвършител с НАЙДЕН ИЛИЕВ А., КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ и РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 във вр. с чл.20 ал.2 НК -  за това, че в посочения период е отнел движими вещи

     = от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД с МОЛ Нина Сотирова Петрова – на обща стойност 140 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с АТАНАС А. НАЙДЕНОВ, КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ и РУМЕН ЕМИЛОВ ЕМИЛОВ, без съгласието на владелеца на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, деянието е извършено от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване и случаят е немаловажен, като за извършването му е използвано техническо средство – подбран или подправен ключ, ръчна количка и специален начин

 = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова, на обща стойност1060 лв., като това деяние е извършено в в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ, МАРИН ИЛИЕВ А. и НАЙДЕН ИЛИЕВ А., без съгласието на владелеца на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, деянието е извършено от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване и случаят е немаловажен

  и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.

  С присъдата подс. АТАНАС НАЙДЕНОВ А. е признат за невиновен и оправдан по частта от обвинението за участието му в кражбата на вещи от ФНТС на стойност 1060 лв. в съучастие с Кирил Методиев, Марин А., Димитър Ганчев и Найден А..

     С обжалваната присъда подсъдимия ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАНЧЕВ, ЕГН **********,  е признат за виновен за извършено през м. април 2011 г. в съучастие като съизвършител с МАРИН ИЛИЕВ А., КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ и НАЙДЕН ИЛИЕВ А. престъпление по чл. 195 ал.1 т. 4 и 5 във вр. с чл.20 ал.2  и чл.28 ал.1 НК за това, че в посочения период е отнел движими вещи

   = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова, на обща стойност1060 лв., без съгласието на владелеца на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, деянието е извършено от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване, случаят е немаловажен и е извършена повторно при усл. на чл.28 ал.1 НК, след като  Ганчев е осъждан с влязло в сила Споразумение № 94/29.03.2010 г. по НОХД № 1594/2009 г. на ДнРС за престъпление оп чл.198 ал.1 НК и с наложено наказание ЛС за срок от 1 година, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1  е било отложено за изпитателен срок от 3 години и от изтърпяване на отва наказание не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 НК

и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален общ режим. С обжалваната присъда е приведена в изпълнение на осн.чл.68 ал.1 НК влязлата в сила на 29.03.2010 г. присъда по НОХД № 1594/2009 г. на ДнРС.

     С обжалваната присъда подсъдимия МАРИН ИЛИЕВ А., ЕГН **********,  е признат за виновен за извършено през м. април 2011 г. в съучастие като съизвършител с КИРИЛ ДИМИТРОВ МЕТОДИЕВ, ДИМИТЪР ИВАНОВ ГАНЧЕВ  и НАЙДЕН ИЛИЕВ А. престъпление по чл. 195 ал.1 т. 5 и 7 във вр. с чл.20 ал.2  и чл.28 ал.1 НК за това, че е отнел движими вещи

   = от сграда, собственост на сдружение”Федерация на научно-техническите съюзи”/ФНТС/ - гр.София, с МОЛ Даниела Вангелова Мойсова, на обща стойност1060 лв., без съгласието на владелеца на вещите, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено от 2 или повече лица, сговорили се предварително за тяхното осъществяване, случаят е немаловажен и е извършена повторно при усл. на чл.28 ал.1 НК, след като  М. А. е осъждан с влязло в сила Споразумение № 350/29.03.2007 г. по НОХД № 657/2006 г. на ДнРС за престъпление по чл.195 ал.1 НК и с наложено наказание ЛС за срок от 4 месеца, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1  е било отложено за изпитателен срок от 3 години и от изтърпяване на това наказание не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 ал.1 НК

и му е наложено наказание”лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален общ режим.

   Наказанията на всички подсъдими са определени при условията на чл.54 НК.

    Фактическата обстановка е правилно изяснена от ДнРС чрез  детайлно посочване на времето, мястото, начина и механизма, както и на извършителите на отделните деяния, съставляващи продължаваното престъпление. Посочени са участниците в отделните деяния, а именно:

      = в кражбата на вещите от Хидрофорната станция към ”Кюстендилска вода”, от хотел”Миньорска слава”, на първата група движими вещи от ФНТС на стойност 7115 лв. и от къщата на св.Спас Манов  са участвали подс.Кирил Методиев и Румен Емилов;

     = в кражбата на вещите от МБАЛ ”Д-р Стоян Сантев” са участвали подсъдимите Кирил Методиев, Найден А., Атанас А. и Румен Емилов;

    = в кражбата на втората група вещи от ФНТС на стойност 1060 лв. са участвали подсъдимите Кирил Методиев, Марин А., Димитър Ганчев и и Найден А..

    Посочено е конкретно кой от подсъдимите какви действия по отнемането е извършил, както и как е станало разпореждането с вещите – предаването им на вторични суровини или доброволното предаване на част  от вещите. Посочено е, че  ламарината, отнета от Хидрофорната станция, е била доброволно предадена с Протокол за доброволно предаване от св.Венцислав Христов, а останалите откраднати от този обект вещи са били намерени на следващия кражбата ден и прибрани от работници в станцията. Вещите, откраднати от МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД и от хотел”Миньорска слава”са били иззети и предявени като веществено доказателство на страните. Останалите откраднати от ФНТС две групи вещи и тези от къщата на св. Спас Манов са били предадени на вторични суровини, за което са издадени на предалите ги подсъдими съответните разписки. Тази фактическа обстановка е приета след правилен анализ на доказателствените средства, за което ДнРС е изложил подробни съображения съгласно изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК.

    Въззивният съд напълно се солидаризира с изложената в мотивите на атакуваната присъда фактическа обстановка и затова не намира основание да я преповтаря в настоящото решение. Въззивният съд намира само един пропуск в така установената фактология, който ще се допълни с настоящото решение и той се отнася до непосочването във фактическата обстановка кой е бил владелецът на отделните вещи в момента на извършване на кражбата. Това обаче е посочено точно в диспозитива на присъда, поради което този пропуск в мотивите не я опорочава по никакъв начин и няма процесуална пречка да се допълни в настоящото решение.

   Установено е по делото, че собственик на вещите от Хидрофорната станция е „Кюстендилска вода”ЕООД, а техен владелец е съответното МОЛ и това е свидетелят Николай Стефанов Факирски. Собственик на вещите от МБАЛ”Д-Р Стоян Сантев”ЕООД е самото еднолично търговско дружество, а техен владелец е съответното МОЛ и това е св.Нина Сотирова Петрова. Собственик на вещите от ФНТС е самата фондация, а техен владелец е съответното МОЛ св. Даниела Вангелова Мойсова. А собственик на вещите от хотел”Миньорска слава” и от дома на св.Спас Манов са съответно свидетелите Крум Йорданов Михайлов и Спас Темелакиев Манов, които са  и техни владелци към момента на извършване на кражбите. Безспорно е установено от доказателствата по делото, подробно и изчерпателно описани в мотивите на атакуваната присъда, че извършените кражби са прекъснали владението върху откраднатите вещи съответно на техните владелци и собственици Николай Факирски, Нина Петрова, Даниела Мойсова, Крум Михайлов и Спас Манов. А че отнемането е станало без съгласието на тези владелци и собственици, е безспорно установено от действията на всеки от тях – всички те, след като установили липса на отделните вещи, са сигнализирали за това в полицията.

     При така установената фактическа обстановка се налага единствено възможния правен извод за съставомерност на обвинението по ОА по отношение на всички подсъдими. Само по отношение на подс.Атанас А. не е установено участието му във всички кражби по ОА, а само в една от тях – тази в МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”. Настоящият състав споделя изложеното в мотивите на атакуваната присъда относно правната квалификация на деянието за всеки от подсъдимите, но счита, че следва да го разшири.

    От обективна страна е безспорно установено, че  подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов участват във всичките отделни деяния на продължаваното престъпление.

     Подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов/заедно със св.Венцислав Христов, за когото има одобрено споразумение/, при съучастие под формата на съизвършителство, на 26.02.2011 г., са отнели от Хидрофорна станция към”Кюстендилска вода”ЕООД движими вещи, собственост на „Кюстендилска вода”ЕООД, посочени изчерпателно в диспозитива на атакуваната присъда, на обща стойност 538,64 лв. Вещите са били отнети от владението на МОЛ Николай Факирски, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Кражбата е извършена по следния начин: Тъй като сградата била оградена с гоелми метални врати, подс.Румен Емилов дръпнал едното крило на металната врата в долния й край и през образувалия се отвор се промъкнал подс.Кирил Методиев, който отворил резето на вратат от вътрешната й страна и подс.Румен Емилов също влязълв сградата, а св.Венцислав Христов останал да ги пази отвън. Подс. Кирил Методиев с поздрани предварителон или подправеин ключове успял да отвори катинарите на вратите на помещението на хидрофорната станция и двамата с подс.К.Методиев влезли в помещението, откъдето изнесил процесните вещи на стойност 538,64 лв. Тези вещи Методиев и Емилов изнесли от помещението  и скрили зад сградата, с намерение по-късно да ги вземат и предадат на вторични суровини. След излизане от помещението те заключили със същите ключове катинарите на  вратите му. По-късно, на 28.02.20111 г. ламарината, отнета от Хидрофорната станция, е била доброволно предадена с Протокол за доброволно предаване от св.Венцислав Христов, а останалите откраднати от този обект вещи са били намерени на следващия кражбата ден и прибрани от работници в станцията.

   Подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов при съучастие под формата на съизвършителство, са отнели на 9.03.2011 г., от неработещия хотел ”Миньорска слава”  в гр.Бобов дол движими вещи на обща стойност 313,37 лв. от владението на техния собственик Крум Йорданов Михайлов, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Те влезли през партера на сградата, където липсвали врати и започнали да демонтират кабели от инсталацията на сградата. Освен кабелите те взели и буркани с храна и поставили всички вещи в чували и носейки чувалите в посока към блок Г-1, напуснали сградата. В този момент обаче двамата били забелязани от полицейските служитеил св.Райчо Омерски и Красимир Петров, които им разпоредели да спрат. Подсъдимите Методиев и Емилов обаче захвърлили чувалите и побягнали. Св.Омерски и Петров ги подгонили и успели да задържат подс.Методиев, който при проведената беседа пред св.Омерски и Петров признал, че е извършил деянието заедно с подс.Р.Емилов.

    Подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов при съучастие под формата на съизвършителство, на неустановена дата през м.март 2011 г. до 15.05.2011 г., са отнели движими вещи от сграда на ФНТС, които са собственост на ФНТС, от владението на МОЛ Даниела Мойсова,без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като стойността на тази група вещи е 7115 лв. и вещите са подробно описани в диспозитива на присъдата. Кражбата била извършена, след като двамата се уговорили предварително да извършат кражба на метални предмети именно от сградата на ФНТС. Подс.Методиев отворил металната врата и с водопроводен ключ двамата демонтирали няколко чугунени радиатора. След това в посочения период се връщали в сградата още няколко пъти и вземали различни вещи, които укрили, след това ги начупили на малки части и ги предали на вторични суровини в пункта на св.Стойнев.

     Подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов при съучастие под формата на съизвършителство, на 25 срещу 26.06.2011 г., са отнели също от къща, собственост на Спас Темелакиев, движими вещи на стойност 93 лв., от владението на собственика им негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Вещите - от метали мед и месинг-  били предадени в пункт за вторични суровини.

      Подсъдимите Кирил Методиев, Румен Емилов,Найден А. и Атанас А. при съучастие под формата на съизвършителство, в периода от неустаноевната дата на м.април 2011 г. до 13.05.2011 г. са отнели движими вещи, собственост на МБАЛ”Д-р Стоян Сантев” ЕООД,  от владението на МОЛ Нина Петрова, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, като вещите са на стойност 140 лв.  на 12.05.2011 г. четиримата подсъдими се срещнали в гр.Бобов дол и се уговорили да извършат кражба от сградата на болницата. Подс.Кирил Методиев отключил катинара на гаражите на болницата, след което влязъл вътре с подсъдимите Найден и Атанас Ангелови, а подс.Румен Емилов останал вън да ги пази. Изнесли от гаражите раиатоир, окито натоварили в ръчна количка и на два пъти ги закариали в мазетата на блок 30, като се уговорили сутринта да ги начупят на малки парчета и да иг занесат на пункта. Сутринта с чукове започнали да чупят раиаторите ,но но поради вдигналия се шум от тази дейност бил подаден сигнал в полицията. При пристигането на място на полицейските служители част от подсъдимите избягали, но на място били задържани подсъдимите Найден А. и Румен Емилов, а вещите били иззети от полицаите и приложени като веществено доказателство по делото.

      Подсъдимите Кирил Методиев, Румен Емилов, Найден А.,Димитър Ганчев  и Марин А. при съучастие под формата на съизвършителство, от неустановена дата през м.април 2011 г. до 13.05.2011 г., са отнели група движими вещи на стойност 1060 лв., собственост на ФНТС, от владението на МОЛ Даниела Мойсова, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят. Вещите били изнесени от сградата  и на следващия ден подс.Димитър Ганчев, Марин А. и Атанас А. отишли на пункт за вторични суровини и предали желязото, което им било заплатено.

    От субективна страна продължаваното престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл и при общност на умисъла. За субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените от подсъдимите действия. Установи се безспорно, че подсъдимите от различните групи на съучастие предварително са се уговаряли откъде да извършат кражбите, съставляващи продължаваното престъпление, като и се подготвяли за това предварително с носените от тях подбрани или подправени ключове, отвертка, клещи, водопроведн ключ, ръчна количка. Всички тези обективни действия формират извода, че всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че извършва кражба на вещи чужда собственост без съгласието на собственика/владелеца/ им, но въпреки това всеки от тях е целял постигането на именно този противоправен резултат – да отнемат вещите от владелците им и да установят върху тях своя фактическа власт, което са и сторили - част от вещите при разкритите на местопрестъплението кражби са били иззети, а останалите са били предадени на вторични суровини, като преди предаването им вещите са били чупени на малки парчета. Освен това всички деяния на продължаваното престъпление са извършени при общност на умисъла между съучастниците в отделните деяния. Всеки от тях е съзнавал собствените си действия и действията на останалите съучастници, като те предварително са си разпределяли ролите кой какво ще извършва . Затова някои от съучастниците участват в самото изнасяне на вещите и осигуряване достъп до помощенията, в които те се намират, други ги пазят отвън, а трети предават вещите на вторични суровини. Дори за тази последваща дейност след кражбата от хидрофорната станция са били използвани трети лица - свидетелките  Спаска Христова и Стефка Василева, които  нямат нищо общо с кражбите. Всички тези действия са доказателство за една добре обмислена предварително и съгласувана между подсъдимите престъпна дейност.

     Отделните деяния, съставляващи продължаваното престъпление, са извършени пред непродължителни периоди от време -  от м.февруари до м.юни 2011 г., осъществяват състав на едно и също престъпление-квалифицирана кражба по отделни хипотези на чл.195 НК, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължеине на предшестващите и с тези си признаци осъществяват състава на продължавано престъпление по чл.26 ал.1 НК.

  Предвид изложеното следва да се приеме, че обвинението с посочената в ОА правна квалификация е доказано от неговата обективна и субективна страна по безспорен начин за всички подсъдими, с изключение само на подсъдимия Атанас Найденов, за когото се установи, че е участвал само в кражбата на вещите от болницата в гр.Бобов дол”Д-р Стоян Сантев „ ЕООД и не е участвал в кражбата на вещи на стойност 1060 лв. от сградата на ФНТС.

    По отношение на подсъдимите Кирил Методиев и Румен Емилов престъплението е с правна квалификация чл.196 ал.1 т.2 в сл. на чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1 б.”б” НК. Подск. Методиев участва във всички деяния на продължаваното престъпление в различни форми на съучастие – в съучастие само от него и Емилов са извършени кражбите от хидрофорната станция, от хотел”Миньорска слава”, от ФНТС – на вещите на стойност 7115 лв. и от къщата на св.Спас Манов. Кражбата от МБАЛ е извършена в съучастие с Румен Емилов, Найден А. и Атанас А., а кражбата на втората група вещи от ФТНС – в съучастие с Димитър Ганчев, Марин А. и Найден А.. Подсъдимият Румен Емилов участва във всички деяния на продължаваното престъпление, с изключение само на кражбата на вещи на стойност 1060 лв. от ФНТС.

   По отношение на подсъдимия Найден Илиев извършеното престъпление е с правна квалификация по чл.196 ал.1 т.2 в сл.на чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1  и   във вр. с чл.29 ал.1 б.”а” НК, като той има участие в две от деянията на продължаваното престъпление – в кражбата на вещи от ФНТС на стойност 1060 лв. и в кражбата на вещи от МБАЛ - Бобов дол.

    По отношение на подсъдимия Атанас Найденов А. извършеното престъпление е с правна квалификация   чл.195 ал.1 т.4 и т.5 във вр. с чл.20 ал.2 НК, защото той е участвал само в едно от деянията на продължаваното престъпление – в кражбата на вещи от болницата в гр.Бобов дол.

     По отношение на подсъдимия Димитър Иванов Ганчев извършеното от него престъпление е с правна квалификация по чл.195 ал.1 т.5 и т.7 във вр. с чл.20 ал.2  и във вр. с чл.28 ал.1 НК, защото и той има участие само в едно от деянията на продължаваното престъпление - кражбата на вещите на стойност 1060 лв. от ФНТС.

    По отношение на подсъдимия  Марин Илиев А. извършеното от него престъпление е с правна квалификация по чл. 195 ал.1 т.5 и т.7 във вр. с чл.20 ал.2  и във вр. с чл.28 ал.1 НК , защото и той има участие само в едно от деянията на продължаваното престъпление – кражбата на вещите на стойност 1060 лв. от ФНТС.

   При така установеното от фактическа и правна страна въззивният съд намира, че наложените с атакуваната присъда наказания на подсъдимите, определени при условията на чл.54 НКза всички подсъдими, с изключение само на подсъдимия Найден Илиев, са законосъобразни и справедливи. Наказанията по вид и размер са съобразени както със степента на обществена опасност на деянието, така и с обществената опасност на дееца и с разпоредбата на чл.36 НК за предупредително-възпиращата и превъзпитателна функция на наказанието, като решаващият съд е изложил подробни съображения за взетото от него решение по отношеине санкционната част на присъдата за всеки един от подсъдимите поотделно и за отегчаващите и смекчаващи обстоятелства. Наказанията на всички подсъдими са наложени в размера на законовия минимум за съответното престъпление в зависимост от неговата правна квалификация. Само наказанието на подсъдимия Найден Илиев е определено при наличие на смекчаващи вината обстоятелства по чл.55 ал.1 т.1 НК, за каквито съдът е приел пълното му самопризнание, което е спомогнало за разкриване на престъплението, разкаяние за стореното и доказано влошено здравословон състояние. Съдът е мотивирал наложения минимален законов размер на наказанието ЛС за подсъдимите Методиев и Емилов на 3 години ЛС с отминало дълъг период от време от извършване на деянието до постановяване на присъдата, което съображение се споделя от настоящия състав. Освен това размера на наказанието ЛС за всеки един от подсъдимите е съобразено и със степента на участие на всеки от тях в отделните деяния на продължаваното престъпление и съдебното им минало. За съжаление, подс.Ганчев е извършил процесното деяние в изпитателния срок на осъждането му с влязлата в сила на 29.03.2010 г. по НОХД № 1594/2009 г. на ДнРС, поради което е приведено в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК и това наказание и е приспаднато времето на задържането му с МН”задържане под стража”.  Въззивният съд споделя всъображиинята на І-инстанционния съд за така определения от него размер на наказанието ЛС за всеки един от подсъдимите и не намира основание за промяна на присъдата в тази част по отношение на подсъдимите Методиев, Емилов и Найден Илиев.

    Предвид всичко изложено въззивният съд намира за неоснователни доводите в протеста относно размера на наложените наказания на подсъдимите Методиев, Емилов и Найден А. и възраженията на защитата за незаконосъобразност на присъдата и най-вече за недоказаност по несъмнен начин на авторството за неоснователни.

     Както се посочи вече, въззивният съд намира размера на наложените наказания на подсъдимите Методиев, Емилов и Найден А. за законосъобразно и справедливо определен, в съответствие със степента на участие на всеки един от тях в отделните деяния на продължаваното престъпление.   Действително подс.Методиев има участие във всички деяния на продължаваното престъпление и е многократно осъждан, както е многократно осъждан и подс.Емилов и той също участва в 5 от 6-те деяния на продължаваното престъпление.  Но извършеното престъпление е едно, макар и продължавано, и въззивнвният съд намира за законосъобразон и справедливо определен размера на наложените ан подсъдимите Методиев и Емилов наказания ЛС в размер на оп 3 години. А определеното по посочените от решаващия съд съображения наказание ЛС за срок от 1 година на подсъдимия Найден Илиев въззивният съд също намира са законосъобразон и справедливо определен.

     Възраженията на защитниците на жалбоподателите за недоказаност на авторството на отделните деяния, съставляващи продължаваното престъпление, са неоснователни. По несъмнен и категоричен начин авторството на отделните деяния е установено от показанията на полицейските служители Емил Владимиров и Радослав Митков -  /на л. 692-694 от делото на ДнРС/, Марио Миланов/на л.798 от делото на ДнРС/, Красимир Петров, Райчо Омерски, приобщени показанията на посочените свидетели чрез прочитането им при усл.на чл.281 ал.4 НПК; на свидетеля Венцислав Христов/на л. 798 от делото на ДнРС/,на свидетелките Спаска Стоянова и на Стефка Василева/, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 НПК /на л. 838-840 от делото на ДнРС/, на свидетелките Румяна Георгиева, Нина Петрова, Даниела Мойсова, на свидетелите Николай Факирски, Албена Додова, Васил Иванов, Спас Манов, Васил Стойнев – собственик на пункт за вторични суровини. Посочените полицейски служители са участвали в оперативно-издирвателните мероприятия по установяване на извършителите на отделните кражби, като за някои от тях извършителите са били заловени на местопрестъплението, което се посочи подробно в горното изложение при анализ на обективната страна на престъплението. Тези свидетели  са провели беседи с подсъдимите и в тях те са признали с подробности как точно са извършили деянията.  При това изобилие и безпротиворечивост на доказателствения материал относно авторството на отделните деяния е несериозно да се поддържа, че подсъдимите Румен Емилов и Димитър Ганчев били признати за виновни само с доказателства, представляващи”оговор”. Следва в тази връзка да се посочи, че св.Венцислав Христов е участвал в кражбата на вещи от хидрофорната станция и по отношение на него за това деяние има одобрено споразумение, но в настоящото производство той има качеството на свидетел и няма основание да не се кредитират като обективни показанията му на такъв, още повече,че неговите показдания са в синхрон с показанията на полицейските служители и съставения протокол за доброволно предаване от св.Р.Митков. 

    Относно недоказаното според съответните защитници на авторството на подсъдимите Димитър Ганчев и Марин Илиев въззивният съд счита, че то също е доказано по неоспорим и категоричен начин от кредитираните и изброени по-горе доказателствени средства. Св.Р.Митков, който е участвал в оперативно-издирвателните мероприятия по установяване извършителите на кражбата от ФНТС на вещи на стойност 1060 лв. Резултатите от проведените ОИМ св.Р.Митков е отразил в съставена от него Докладна записка от 23.08.2011 г./на л.134 ат том ІІІ на ДП/, която му е била предявена от ДнРС и пред този съд той е потвърдил достоверността на отразените в нея факти.

 Като провеждащ ОИМ св.Р.Митков е снел обяснения от подс.Ганчев, с прякор”Пантерата” и от останалите подсъдими. Пред него  подс. Д.Ганчев и подс.Марин А. заедно с подсъдимите  Найден А., Кирил Методиев, всеки един от тях поотделно, са признали пред св.Р.Митков за извършената от всички тях кражба на метални предмети и други вещи на стойност 1060 лв. от ФНТС. Те са заявили също безпротиворечиво, че на следващия ден подс.Димитър Ганчев заедно с подс. Найден, Марин и Атанас Ангелови са ги предали на вторични суровини. Този факт на предаване на желязото по видове и количество е записан в Регистъра за покупките и вноса на отпадъци от цветни и черни метали/ на л.143 от том ІІІ на ДП/, като там е записано името на Атанас А., понеже само той имал лична карта според св.В.Стойнев, собственик на пункта, който е извършил записването в регистъра. Сам по себе  си, изолиран от останалите доказателства,  факта на предаване на метали на пункт за вторични суровини не е доказателство, че именно предаващите на пункта са извършили кражба на тези вещи. Но в настоящия случай, прецен този факт на предаване на откраднатото предния ден от ФНТС желязо от подсъдимите Кирил Методиев, Найден и Марин Ангелови и Димитър Ганчев на пункта на св.Стойнев, съпоставен с показанията на св.Р.Митков, пред когото посочените подсъдими са признали за извършената кражба и подробно са посочили начина на извършването й,  факта на предаване на откраднатото желязо на пункта представлява завършващ етап на съучастническтата им престъпна дейност, а именно – установяване на своя фактическа власт върху вещите, като са извършили разпореждане с тях. Освен това, желязото е било предавано в продължение на 5 дни на пункта: на 1.04.2011 г., когато е записан за „предал” Атанас А. и на 3 и 5.04.20011 г., когато за”предал” е записан подс.Марин А..

   Тъй като св.Р.Митков е съобщил пред съда непосредствените си възприятия от това, което посочените подсъдими , вкл. и самият Д.Ганчев, са заявили пред него, не е налице твърдяния от адв.Николов „оговор”. Д.Ганчев е осъждан преди извършване на настоящото деяние веднъж – с влязлата в сила на 29.03.2010 г. условна присъда ,с наложено наказание ЛС за срок от 1 година и 3-годишен изпитателен срок/вж л.866-867 от делото на ДнРС, но за съжаление процесното деяние е извършено именно в изпитателния срок.

   Невярно е и твърдението на защитниците, че не било установени кои са владелците или държателите на откраднатите вещи, за който факт се изложиха по-горе подробни съображения и не се налага преповтарянето им на това място от изложението.  Свидетелите Николай Факирски, Нина Петрова, Даниела Мойсова са били МОЛ и това е безспорно установено по делото от техните показания. Следователно в това им служебно качество в тяхно владение са им били поверени откраднатите вещи в съответните учреждения – Хидрофорната станция, болницата и сградата на ФНТС. А св.Манов е собственик на медните и месингови вещи, откраднати от къщата му, което е установено безспорно по делото. Свидетелките Спаска Стоянова и Стефка Василева пък са лицата, които са били помолени да предадат на вторични суровини откраднатата от хидрофорната станция ламарина.

    Съдът намира за неоснователен и довода за необективност на показанията на св.Стойнев. Показанията на този свидетел няма основание да се възприемат за необективни, тъй като те допълват показанията на полицейските служители св.Владимиров, Митков, Омерски, Петров и кореспондират с тях.

   Напълно голословно е твърдението, че атакуваната присъда страда от липса на мотиви. Да се поддържа такова оплакване е меко казано несериозно и твърде некоректно, при наличието на постановени в съответствие с изискването на чл.305 ал.2 и 3 НПК мотиви, което се посочи подробно в горното изложение. Така че присъдата не страда от допуснати съществени процесуални нарушения както на съдебното следствие, така и при изготвяне мотивите на съдебния акт. Доказателствата са подробно обсъдени, като същите са приобщени преди това по надлежния процесуален ред и въз основа на правилното им кредитиране ДнРС е възприел правилна  фактическа обстановка и въз основа на нея е формирал законосъобразните си правни изводи.

    Що се отнася до процесуалните действия на съда по отношение отмяната на определението, с което е бил приет за съвместно разглеждане гражданския иск на МБАЛ”Д-р Стоян Сантев”ЕООД това определение не е било обжалвано и е влязло в сила. А с участието на адв.Тричков в началната част на съдебното следствие като повереник на ищцовото дружество не са нарушени ничии права, поради което липсва твърдяното от адв.Николов съществено процесуално нарушение.

    Предвид всичко изложено и след извършената цялостна служебна проверка на присъдата не се откриха други основания, извън сочените в жалбите и протеста, за изменение на постановената присъда с увеличаване  размера на наказанията на подсъдимите Методиев, Емилов и Найден А., както и за оправдаването на подсъдимите, обжалвали присъдата. Не са налице основания и за намаляване размера на наложените наказания ЛС на подсъдимете Димитър Ганчев и Найден Илиев, тъй като същите са наложени в законовия минимум. А липсват както многобройни, така и изключителни смекчаващи вината им обстоятелства, за да се приложи чл.55 ал.1 т.1 НК по отношение на тях.

  В оправдателната част по отношение на подс.Атанас А. присъдата не е обжалвана и протестирана и в тази част тя е влязла в сила. 

  При служебната проверка на присъдата обаче, предвид оправдаването на подсъдимия Атанас А. за участието му в деянието от продължаваното престъпление -  кражба на вещи от ФНТС на стойност 1060 лв.- заедно с подсъдимите Кирил Методиев, Марин А., Найден А. и Димитър Ганчев присъдата следва да се отмени в частите й, в които е посочено, че това деяние е извършено в съучастие и с Атанас Найденов А., който е признат за невиновен и оправдан за това деяние. В останалата й част като правилна и законосъобразна присъдата на ДнРС следва да бъде потвърдена.

   Водим от изложеното и на основание чл. 338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                         Р   Е   Ш   И:

 

 

  ОТМЕНЯ  Присъда № 59/20.06.2017 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 726/2012 г. по описа на този съд по отношение на подсъдимия Атанас Найденов А. в частите й, в които като съизвършител на кражбата на вещи, извършена от неустановена дата на м.април 2011 г. до 13.05.2011 г., от сградата на ФНТС на стойност 1060 лв., заедно с Димитър Ганчев, Найден А., Марин А. и Кирил Методиев е посочен и оправдания за това деяние Атанас Найденов А..

   В оправдателната част по отношение на подсъдимия Атанас Найденов А. като необжалвана и непротестирана присъдата е влязла в сила.

   Потвърждава присъдата на ДнРС в останалата част.

    Решението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

      Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е само размера на наложеното на жалбоподателя-подсъдим Стефан Арсов наказание ЛС по НОХД № 1805/2016 г. по описа на КРС. Районният съд е приел степента на обществена опасност на подсъдимия Арсов като завишена. Законодателно предвиденият размер на наказанието ЛС за престъплението по чл.195 ал.1 т.4 НК е от 1 до 10 години. В този диапазон при условията на чл.54 НК КРС е определил наказанието ЛС съобразно индивидуализацията му в размер на 1 година 6 месеца и на осн.чл.58 а ал.1 НК го е намалил с 1/3 и фактически наложеното редуцирано наказание на подсъдимия Арсов по НОХД № 1805/2016 г. е ЛС за срок от 1 година. Но КРС правдилно е приел, че настоящото престъпление е в реална съвкупност с престъплението по НОХД № 416/2015 г. на КРС, тъй като двете престъпления са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях затова на осн.чл.25 ал.1 във вр. с чл.23 ал.1 НК е определил едно общо  наказание, което се явява най-тежкото измежду наказанията по НОХД № 1805/2016 и НОХД № 416/2015 г. и това е наказанието по НОХД № 416/2015 г. – 1 година 6 месеца ЛС. И доколкото престъплението по НОХД № 1805/2016 г. е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено му по НОХД № 430/2014 г.,  е приведено на осн.чл.68 ал.1 НК за отделно изтърпяване и това наказание ЛС за срок от 3 месеца.

     При така усгтановеното настоящият състав се солидаризира напълно със съображенията на решаващия съд по отношение размера на наложеното по НОХД № 1805/2016 г.  наказание ЛС на подсъдимия Арсов в редуциран размер от 1 година. Фактически на подсъдимия Арсов е наложено наказание ЛС в размера на законово определения за престъпление по чл.195 ал.1 НК минимум от 1 година. Преди извършване на настоящото престъпление Арсов има още 2 осъждания като пълнолетен - това по НОХД № 430/2014 г. и това по НОХД № 416/2015 г. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи отговорността на Арсов обстоятелства, които да налагат определяне на наказанието му по чл.58 а ал.4 НК – т.е. при условията на чл.55 НК. Той е осъждан, по собствено желание се е присъединил към подс.Янков и А., като добре е знаел къде отиват и какво престъпление ще извършват.  Към съображенията на КРС относно обществената опасност на деянието следва да се добави, че престъплението”кражба” и то по квалифицирания състав на чл.195 НК за подсъдимия Арсов е с висока степен на обществена опасност предвид вида на засегнатите с него обществени отношения – неприкосновеността на частната собственост.  Освен това не е малка и стойността на откраднатите движими вещи -  1766,70 лв. Не е без значение и начина на извършване на престъплението – предварителната подготовка с носеното техническо средство, нощното време на извършване на престъплението. Така че въззивният съд не намира никакви основания за определяне размера на наказанието на Арсов по чл. 58 а ал.4 НК – т.е. по чл.55 НК. Освен съжалението за случилото се друго смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Арсов/пък и за останалите подсъдими/ няма.

     Затова наложеното на Стефан Арсов по НОХД № 1805/2016 г. редуцирано наказание ЛС за минималния законов срок от 1 година, при две предходни осъждания, настоящият съдебен състав намира за справедливо  и законосъобразно определено при условията на чл.  58 а ал.1 НК. Следва да се отбележи, че дори и да беше намален размера на наказанието по НОХД № 1805/2016 г. по описа на КРС, то в крайна сметка Арсов следва да изтърпи определенотго при усл.на чл.25 ал.1 НК общо най-тежко наказание ЛС измежду наказанията, наложени му по НОХД № 1805/2016 г. и по НОХД № 416/2015 г. на КРС, чийто размер е 1 година 6 месеца.

    При служебната проверка на присъдата съдът не откри осонвания за нейното изменение.

     По така изложените съображения определеното на Арсов наказание ЛС за сорк от 1 година по НОХД № 1805/2016 г. е правилно и закоонсъобарзон определеено и присъдата по отношеине на Аросв ще се потвърди. По отношение на останалите трима подсъдими присъдата е влязла в сила като необжалвана.

     Водим от изложеното и на осн.чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 15/14.02.2017 г. на КРС, постановена по НОХД № 1805/2016 г. по описа на този съд по отношение на подсъдимия Стефан Надков Арсов, ЕГН **********.

     В останалата част като необжалвана присъдата е влязла в сила.

     Решението е окончателно.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

                 

                 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                Гр. Кюстендил 25.01.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в ПУБЛИЧНОТО заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                     КАЛИН БАТАЛСКИ

При секретаря Любка Николова  и с участието на прокурора от КнОП КОСТАДИН  БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 474 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото е по реда на глава ХХІ  НПК и е образувано по  ПРОТЕСТ  на КнРП  и ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния обвинител и граждански ищец ХРИСТО ЗЛАТАНОВ БОРИСОВ, подадена чрез повереника му адв.Димитър Димитров срещу Присъда № 63/13.07.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 723/2016 г. по описа на съда, с която подсъдимия Михаил Петров Павлов е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.129 ал.2 пр.ІІІ във вр. с ал.1 НК и е оправдан по това обвинение, като е отхвърлен предявения от Христо Борисов граждански иск за причинените с деянието неимуществени вреди.

    В протеста и мотивите към него са релевирани доводи за необоснованост на оправдателната присъда, постановена при неправилно преценена фактическа обстановка в резултат на неправилно преценяване на събраните доказателства – некредитиране показанията на пострадалия и на основни свидетели Атанас Митрев, Димитър Чорбаджийски и Георги Георгиев и неправилно кредитиране показанията на св.Балев.  Моли се за отмяна на присъдата и осъждане на подсъдимия по предявеното обвинение.

.     Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на присъдата поради противоречие с материалния закони, изразяващи се в неправилна оценка от съда на доказателствата по делото и неоснователност на възраженията на защитата за неволно падане на подсъдимия върху пострадалия. Моли се за отмяна на присъдата  и постановяване на нова осъдителна присъда с цялостно уважаване на гражданския иск и присъждане на разноските по делото. Доказателствени искания в протеста и жалбата не са направени.

     Прокурорът от КнОП намира протеста за основателен и моли за постановяване на решение, с което да се отмени оправдателната присъда и подсъдимия Михаил Павлов бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

      Защитникът на подсъдимия адв.Румен Антимов  моли за потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна по подробно развити съображения за недоказаност на обвинението.

    Като последна дума подсъдимият помоли съда за потвърждаване на присъдата.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните на база обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери протеста на КнРП и жалбата на частния обвинител и граждански ищец за неоснователни, по следните съображения:

    С Присъда № 63/13.07.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 723/2016 г. по описа на съда подсъдимия МИХАИЛ ПЕТРОВ ПАВЛОВ е признат за невиновен в това на 27.07.2014 г. около 3 часа в гр.Кюстендил, ул. Демокрация пред бившата”Руска книжарница” чрез блъскане с тяло и падане върху пострадалия Христо Златанов Борисов, от гр.Кюстендил, да му е причинил средна телесна повреда  и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.129 ал.2 предл.ІІІ във вр. с ал.1 НК.

     Въззивният съд не споделя доказателствения анализ на някои от доказателствата в мотивите на атакуваната присъда и установената въз основа на него фактическа обстановка. Затова в настоящото решение настоящият състав ще изложи установената от него фактическа обстановка след собствен анализ на събраните доказателства по делото, вкл. и на тези във въззивното производство.

     Безспорно от фактическа страна е установено следното: По несъмнен и категоричен начин от всички доказателства по делото безпротиворечиво с е установена датата на деянието и това е 27.07.2014 г., а не както е неправилно записано на само едно място в мотивите на присъдата/ в началото на описването на фактическката обстановка/ „ 26.04.2014 г. срещу 27.04.2014 г.” В диспозитива на присъдата съдът е посочил правилната дата и месец на деянието при установяване на фактическата обстановка и при обсъждане на доказателствата, която съответства на всички одказателства и за която няма спор между страните Затова настоящият състав възприема това посочване на месеца на деянието като явна фактическа грешка, с която по никакъв начин не се нарушават ничии права, пък и присъдата е оправдателна.

     Безспорно е установено по делото, че на 26.07.2014 г. срещу 27.07.2014 г. частният обвинител и граждански ищец Христо Борисов и свидетелите Георги Георгиев и Асен Варадинов – негови колеги и приятели/и тримата работят в РУ МВР Кюстендил-КП/ били в дискотека „Джулиани” в гр. Кюстендил, намираща се в подземието на сградата на Областна администрация-Кюстендил. По същото време в същата дискотека се намирал и подсъдимият Павлов заедно с негови приятели – св. Недялко Балев и св. Кристиян Славов. Св.Балев бил познат на ч.о. Борисов по повод работата му, тъй като този свидетел е криминално проявен.

     Когато около 2,30 часа на 27.07.2014 г. подсъдимият напуснал масата, на която седял със свидетелите Балев и Славов и отишъл до тоалетна, частният обвинител и гр.ищец Борисов отишъл до масата на св.Балев и Славов, застанал зад гърба на св.Балев, хванал го за главата и го обърнал към себе си и го попитал защо му се смее. Св.Балев казал, че не се смее на него и не го е видял до момента, тъй като е седял с гръб към масата.  Св.Балев знаел за Борисов, че е полицай отскоро, а преди 2 дни св.Балев бил задържан по повод на извършвана полицейска проверка и впоследствие освободен. Борисов предложил на св.Балев да излязат навън да се разберат и когато двамата тръгнали да излизат от дискотеката, в коридора срещналия излизащия от тоалетната подсъдим Михаил Павлов. Подсъдимият попитал свидетеля Балев какво става и понеже той не му отговорил, подсъдимият тръгнал след тях. Отвън пред дискотеката започнал спор на висок глас между подсъдимия и пострадалия Борисов, който ескалирал. Подсъдимият Павлов казал на Борисов:”Вчера пихме на една маса с тебе, сега ми правиш проблеми”. Св.Балев се опитал да изблъска подсъдимия да не се разправя с Борисов, казал му, че Борисов е полицай, но в един момент словесното пререкание между Борисов и подсъдимия прераснало в блъскане и дърпане и тогава подсъдимият се пресегнал и ударил два шамара в лицето на Борисов, което самият подсъдим и защитата му не отричат.  

     Междувременно св. Георгиев, останал вътре в дискотеката, разбрал от случаен разговор между непознати лица, че отвън един от неговите колеги се кара с Мишо и Недялко и той също излязъл пред дискотеката да види какво става. Отвън пред дискотеката веч бил започнал спор на висок глас между подсъдимия и пострадалия Борисов, който ескалирал. Подсъдимият Павлов казал на Борисов:”Вчера пихме на една маса с тебе, сега ми правиш проблеми”. Като видял случващото се, св.Георгиев казал на ч.о. Борисов да не отвръща на обидите на подсъдимия и да ес върнат в заведението.  Св.Балев от своя страна също се опитал да изблъска подсъдимия да не се разправя с Борисов, казал му, че Борисов е полицай, но в един момент словесното пререкание между подсъдимия и ч.о. Борисов прераснало в блъскане и дърпане и тогава подсъдимият се пресегнал и ударил два шамара в лицето на Борисов, което самият подсъдим и защитата му не отричат.  

    В близост до сручилото се имало дежурен полицейски патрул на РУ на МВР – Кюстендил, състоящ се от свидетелите Чорбаджийски и Митрев, които ес намирали в парикрания близо до входа на областната администрация патрулен авотмобил.

   Описаните в предния абзац събития били лично възприети от свидетелите Чорбаджийски и Митрев, които били в състав на полицейския патрул и били на работа от 18 часа на 26.07.2014 г. до 6 часа на 27.07.2014 г., около 3  часа пристигнали пред дискотека”Джулиани” за осигуряване на полицейско присъствие. Те видели излизането на хора от дискотеката, словесната разправия и когато  видели двата шамара, нанесени от подсъдимия на Борисов в лицето, св.Чорбаджийски и св.Митрев отишли пред дискотеката и решили да поставят белезници на подсъдимия, който се съпротивлявал, а св.Чорбаджийски поискал съдействие от колегите си св. Борислав Тасев и Пл.Петров.

    Въпреки съпротивата на подсъдимия Павлов  белезниците му били поставени. Св.Балев пречел на полицаите да сложат белезници на подсъдимия и затова ч.о. Борисов го хванал, но Балев се изскубнал и побягнал в посока към пазара, по ул.”Любен Каравелов” покрай руската книжарница и библиотеката и избягал към Еврейския пазар.  Още едно от стоящите пред дискотеката момчета побягнало в същата посока.

      Неясно защо пострадалият ч.о.Борисов подгонил св.Балев и непознатото момче. След ч.о.Борисов тръгнал и св.Митрев, за да не го оставя сам, защото очаквал, че нещо може да се случи между тях, както самият Митрев е заявил пред І-инст.съд/вж л.55-гърба/. При заведението”Бърза закуска”, намиращо се до библиотеката, ч.о. Борисов и друго непознато и неустановено лице си разменяли удари, което неустановено лице при появата на св.Митрев избягало и това било видяно от св.Ат.Митрев. Пострадалият Борисов и св.Митрев тръгнали обратно към дискотеката по ул.Любен Каравелов. 

    Междувременно на мястото били пристигнали и полицаи от втори патрул – свидетелите Б.Тасев и Пл.Петров, повикани от колегата си св. Чорбаджийски, с втори патрулен автомобил, който паркирали на ул.”Демокрация” срещу”Райфайзен банк”с предна част насочена към сградата на НАП, след паркирания там автомобил на колегите им св.Чорбаджийски и Митрев ,като  дясната задна врата на този автомобил била отворена.

  Св.Тасев видял, че подсъдимия Павлов, бил воден от св. Чорбаджийски и от ч.о.Борисов  към втория патрулени автомобил на св.Тасев и Петров, а не към патрулния автомобил на св.Чорбаджийски и Митрев.

    Когато св.Чорбаджийски водел подсъдимия, който бил с поставени белезници, към отворената задна дясна врата на втория патрулен автомобил/на св.Тасев и Пл. Петров/, откъм ъгъла на бившата руска книжарница се появил ч.о. Борисов, който отишъл зад гърба на подсъдимия и го хванал от лявата страна за лявата ръка и заедно със св. Чорбаджийски се насочили към автомобила, за да вкарат вътре подсъдимия.

    Св.Тасев видял, че подсъдимия Павлов, бил воден от св. Чорбаджийски и от ч.о.Борисов  към втория патрулени автомобил на св.Тасев и Петров, а не към патрулния автомобил на св.Чорбаджийски и Митрев, както и че подсъдимият, който е доста едро момче, оказвал съпротива. Афектиран от всичко случило се, пострадалият Борисов дръпнал подсъдимия, чиито ръце били отзад на гърба с белезниците, от което дърпане подсъдимият, който се намирал с гръб към частния обвинител и пострадал Христо Борисов, загубил равновесие, занесъл се силно назад и паднал върху подсъдимия, който е значително по-слаб и малко по-нисък от него. Разположението на подсъдимия и ч.о. Борисов, а именно, че подсъдимият непосредствено преди падането се е намирал с гръб към пострадалия Борисов, също било видяно от св.Б.Тасев и от св.Росен Стоянчов, също полицейски служител/ вж л.56-гърба от делото на КнРС/.

      Св.Чорбаджийски и св.Тасев вдигналие подсъдимия който при вдигането бил обърнат с лице към тях и го вкарали в патрулния автомобил. Пострадалият Борисов започнал да вика, че го боли крака и св. Тасев, митрев и Чорбаджийски видели, че кракът му над глезена бил извъртян настрани. Била извикана спешна помощ и дошлата линейка транспортирала пострадалия Борисов в ЦСМП, където му бил извършен преглед.

       От СМЕ установено, че Борисов е имал следните травматичин увреждания: фрактура на малкия пищял/фибула/ на дясна подбедрица, в долната й трета до глезенната става, фрактура на големия пищял /тибула/ на дясната подбедрица – на а от задния ръб на ставната повърхност в областта на глезенната става и луксация/изкълчване/ на дясна глезенна става. Тези увреждания се дължат на действие/натискс и върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия – притискане и извиване на крака му между бордюр и паднало върху него лице. Това увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, със срок за възстановяване около 4-6 месеца.

     Тази фактическа обстановка се установява от следните доказателствени средства: Съдът кредитира като обективни и достоверни показанията на свидетелите Борислав Тасев, Росен Стоянчов,  Атанас Митрев, Георги Стоянов Георгиев/частично/, Димитър Чорбаджийски/частично/, на пострадалия частен обвинител и граждански ищец Христо Борисов/частично/, на св. Недялко Балев/частично/; СМЕ на в.л.д-р В.Николчев.

    Извършени са били в І-инстанционното производство очни ставки между: св.Балев и ч.о. и пострадал Борисов/л.44 и л.79-гърба от делото на КнРС/; между св.Балев и св.Георгиев/л.44-45 от делото на КнРС/; между св.Чорбаджийски и св.Балев/л.44-гърба/; очна ставка между свидетелите Митрев и Тасев/л.56-гърба от делото на КнРС.

    Показанията на свидетелите Борислав Тасев и Росен Стоянчов съдът кредитира изцяло като обективни, незаинтересовани и достоверни. И двамата свидетели са полицейски служители в РУ МВР-Кюстендил и са колеги на ч.о. Борисов. Св.Тасев е пристигнал на място след приключване на конфликта между ч.о. Борисов и подсъдимия и св.Балев и затова абсолютно непредубедено, без да знае какво се е случило преди това, е съобщил видяното в момента на пристигането си и което всъщност е релевантно за предмета на обвинението. Този свидетел е очевидец на падането на подсъдимия, възприел го е от близко разстояние и е потвърдил видяното и при очните ставки – че подсъдимия, който е бил с белезници и ръце отзад, е воден към втория патрулен автомобил от св.Чорбаджийски и от ч.о. Борисов, който го държал отляво и че при опита им за вкарване на подсъдимия в патрулния автомобил подсъдимият, който е бил с гръб към ч.о. Борисов, се е занесъл назад, като при падането си е съборил намиращия се от лявата му страна ч.о. Борисов и двамата са паднали заедно, като подсъдимият е паднал върху Борисов. Св.Росен Стоянчов, който в инкриминирания ден и час също е бил в дикскотеката”Джулиани”, но е излязъл навън на финала на случилото се, е очевидец на вдигането на подсъдимия непосредствено след неговото падане и лично е видял положението на тялото на подсъдимия спрямо пострадалия в този момент. След приобщаване на показанията му от ДП чрез прочитането им той е допълнил пред съда/вж л. 56-гърба от делото на КнРС/, че при вдигането подсъдимият е бил с гръб към ч.о. Христо Борисов и с лице към вдигащите го, който факт е релевантен за обвинението. Показанията на св.Стоянчов следователно допълват и дават логичен завършек на показанията на св.Тасев относон положението на подсъдими и пострадал и падането им. Показанията на тези свидетели, съпоставени със също изцяло кредитираното заключение на СМЕ като обективно и компетентно изготвено, установяват положението на подсъдимия и пострадалия непосредствено преди, по време на и непосредствено след деянието и начина и механизма на причиненото увреждане.

    Не се споделят съображенията на Районния съд относно причината за изключване показанията на св. Чорбаджийски и Митрев от доказателствената съвкупност поради”дословна идентичност при изписването им” и затова въззивният съд ще изложи собствени съображения, спазвайки разп. на чл.305 ал.2 и 3 НПК, за доказателствената стойност на тези гласни доказателства. Показанията на св.Митрев, полицейският служител от първия патрул, следва да се кредитират изцяло. Неговите показания съвпадат с кредитираните показания на св.Тасев най-вече в релевантната за обвинението част – че ч.о. Борисов е държал за ръката подсъдимия, който е отишъл да помогне на св.Чорбаджийски да го вкарат в патрулния автомобил. А в останалата им част показанията на св.Митрев възпроизвеждат лично възприетото от него, което е свързано с поведението на ч.о. Христов преди инцидента.

    Показанията на свидетелите Георгиев и Чорбаджийски, с които пострадалият ч.о. Борисов е бил в дискотеката,  се кредитират частично от въззивния съд само в частта им, в която се подкрепят от другите кредитирани доказателствени средства.  Следва да се посочи, че е налице противоречие между показанията на тези свидетели, дадени в ДП и тези на СП, което противоречие въззивният съд се опита да отстрани по реда на чл. 281 ал.4 и 5 във вр. с чл. 281 т.1 НПК. Св.Георгиев не е присъствал на мястото на злополучното падане на ч.о. Борисов и е заявил в показанията си на ДП:”…на земята лежаха двама човека.Видях, че това са колегата Борисов и задържания Мишо….Отидох при колегата и го попитах какво става, при което той ми каза, че въпросният Мишо се е отскубнал от униформените колеги и с главата напред се е опитал да удари Христо. Същият е бил близо до бордюр, спънал се в него и двамата са паднали на земята”/вж л.22-гърба от ДП/. В тези си показания св. Георгиев изобщо не споменава за блъскане  на пострадалия от подсъдимия, а е съобщил за опит да го удари, от което пострадалият се спънал в бордюра и паднал и то преразказано му от пострадалия. В СП пред КнРС свидетелят Георгиев е казал, че е видял Михаил върху колегата Борисов и в момента, когато той отивал, колегите му изправяли подсъдимия Михаил Павлов и че подсъдимият бил с лице към пострадалия Борисов и останалите подробности не си спомня/ вж л.42-гърба от делото на КнРС/. Пред въззивния съд е развил съвсем различна версия – че е бил заедно с пострадалия Борисов по улицата към библиотеката/ което не се потвърди от никакви други доказателства, вкл. и от показанията на св.Митрев, който е бил там на няколко метра след пострадалия/  и като отишъл на мястото видял, че кракът на Борисов е счупен и той му казал, че подсъдимият го е блъснал и му е счупил крака/вж протокола от последното с.з. оп настоящото дело/. При прочитането на предните показания от въззивния съд свидетелят заяви, че „на първия ми разпит би трябвало показанията ми да са най-точни”.., т.е. това са показанията му от ДП. Но тези показания се опровергават от кредитираните показания на св.Тасев и Стоянчов, поради което и поради тяхната противоречивост пред трите правораздавателни институции показанията на св.Георгиев относон това как е станало точно падането на подсъдимия и пострадалия въззивният съд приема за необективни и заинтересовани, целящи да услужат на пострадалия Борисов, опради което не ги кредитира. Показанията на св.Чорбаджийски относно сощите обстоятелства/ положеинето ан подсъдимия и пострадалия непосредствено преди, оп време на и след падането/ въззивният съд също прецени за заинтересовани и необективни поради оправергаването им от кредитираните гласни доказателствени средства и поради тяхната противоречивост пред различните правораздавателни институции. На ДП св. Чорбаджийски/вж л. 27-гърба от ДП/ е заявил:”Аз водех Павлов с белезници към патрулния автомобил и в момента, в който Павлов видя Борисов пак започна да буйства. Борисов дойде при нас и заедно се опитвахме да укротим Михаил Павлов.В един момент Павлов силно блъсна Борисов, мисля че с рамо и двамата паднаха на асфалта.” На СП пред КнРС свидетелят е казал:”Колегата Борисов беше изправен, не знам по какъв начин Павлов му влезе с глава в корема, блъсна го и Павлов падна върху колегата Борисов.” И по-нататък:”…Павлов с глава изблъска колегата Борисов”/ вж л.43 от делото на КнРС/. Пред въззивния съд на зададените уточняващи въпроси за това как точно подсъдимият е ударил пострадалия свидетелят заяви, че ударът е бил”тяло в тяло” и че не може да е конкретен. След прочитане на показанията му от ДП от въззивния съд свидетелят заяви, че”това е същото, което казвам и днес”. Но според съда е налице противоречие в дадените от свидетеля показания, което води на основателно съмнение за тяхната достоверност.Освен това тези показания са опровергани категорично от кредитираните показания на св.Тасев и  Стоянчов. А заявеното от св. Чорбаджийски на очната ставка със св.Тасев, че само той е водил подсъдимия към патрулния автомобил, а не двамата с Борисов, категорично се опроверга от показанията на св.Тасев, който е категоричен, че двамата-Чорбаджийски и Борисов, са водили подсъдимия към патрулния автомобил, като Борисов го е държал отляво за лявата ръка, а Чорбаджийски-отдясно, което се потвърди и от показанията на св. Митрев. Предвид всичко изложено показанията на св. Георгиев и Чорбаджийски се кредитират само в частта им, че подсъдимият е паднал върху пострадалия и от това падане е бил счупен крака на пострадалия.

    Показанията на св. Чорбаджийски следва да се кредитират само в частта им за събитията, предхождащи падането на подсъдим и пострадал  случили се пред дискотеката, което свидетелят е възприел лично от местонахождението си - в патрулния автомобил, както и че подсъдимият и пострадалият са паднали, от което падане е счупен крака на пострадалия.

    Показанията на св.Георгиев се кредитират също само в частта им за събитията пред дискотеката, които свидителят лично е възприел и че подсъдимият и пострадалият са паднали, от което падане е счупен крака на пострадалия.

    Прави силно впечатление, че свидетелските показания на самия пострадал ч.о. и граждански ищец Христо Борисов също са противоречиви. На ДП/вж л.23-гърба от ДП/ :”След  като ме видя, Михаил започна пак да крещи и да буйства, приведе глава напред и тръгна към мен….В един момент той се отскубна и тръгна да ме блъсне с глава. Тогава аз си мушнах лявата ръка под мишницата му, за да помогна за усмиряването на Михаил. В този момент отй ме блъсна силно с дясното си рамо. Аз паднах на земята и Михаил се стовари върху мене”. В СП /вж л. 42от делото на КнРС/ е казал: ”В  момента, в който ме видя че идвам, се отскубна от колегите, които го държаха, наведе се и ме блъсна с главата в областта на корема. Аз паднах назад и той падна върху мен”. И по-надолу на същата страница:”В момента, в който той ме удари с глава в корема, дясната ми ръка мина под неговата дясна, не си спомням точно, но го прихванах с ръката. …Действията ми с ръцете в този момент бяха да се предпазя от блъскането”.  Пред въззивния съд/вж протокола от последното с.з. по настоящото дело/пострадалият Борисов заяви, че само колегата Чорбаджийски е държал подсъдимия и че подсъдимият се отскубнал от него и гръгнал към Борисов и че с приведена глава и с рамого блъснал.След прочитане на показанията му от ДП той заяви, че понеже е бил приведен подсъдимият, „не може да видиш дали точно с глава или точно с рамо ме блъсна”.  А относно заявеното в предните разпити , че е хванал подсъдимия с дясната си ръка за неговата дясна ръка, той заяви, че не си спомня дали е било така. Всичко това даде основание на въззивния съд да приеме неговите показания за необективни и заинтересовани, поради което за това, че подсъдимият бил се отскубнал от колегите и тръгнал към него и го блъснал с глава в корема тези показания се опровергават категорично от показанията на св.Тасев и Стояночв и не се кредитират. Освен това те се опровергават от кредитираните показания на св.Тасев и Стоянчов относно положението на подсъдимия и пострадалия един спрямо друг преди  по време на и след падането им.

    Показанията на пострадалия ч.о. БЛорисов се кредитират се кредитират само в частите им,че е имало словесен конфликт между неог и подсъдимия, че подсъдимият му е ударил два шамара, че св.Балев и още едно лице са побягнали към пазара/а не към градинката при общината/ и че кракът му е бил счупен вследсдтвие на падането на подсъдимия върху него.

    Въззивният съд намери за необходимо да посочи, че съобщените факти, от пострадалия Борисов, от св.Георгиев и от св.Чорбаджийски, колкото и да са проторечиви,  са почти идентични относно причината за падането на пострадалия и за положението на подсъдимия спрямо него.  Единствено те тримата твърдят, че подсъдимият и пострадалият са били един срещу друг и че подсъдимият е тръгнал срещу пострадалия, че при падането ис подсъдимият е бил с лице срещу пострадалия и го бласнал според единия с глава в корема, според другия”тяло в тябло” и според самия пострадал не си спомня точно как. Техните показания обаче категорично се опровергаха от кредитираните показания на св.Тасев и Стоянчов, колеги на тези трима свидетели, относно посочените факти. Затова относителното съвпадение в свидетелските показания на пострадалия и св.Чорбаджийски и Георигев не е основание за тяхното кредитиране. Напротив. Това сочи на тенденциозност на показанията им с цел тези показания да бъдат в услуга на пострадалия.

    Съдът кредитира частично показанията на св.Недялко Балев като обективни в частта им за събитията в дикотеката и за словесния конфликт пред нея, до момента на поставяне белезниците на подсъдимия, защото се подкрепят от показанията на св.Митрев и частично на свVчорбаджийски и Георгиев. За случилото се след това – за поведението и положението на пострадал и подсъдим тези показания не се кредиритат, защоот след като е избягал към пазара/който факт съдът прие за безспорно доказан от кредитираните показания на пострадалия и на св.Митрев/, този свидетел е невъзможно оттам ад види какво се случва при патрулните автомобили, паркирани на ул.Демокрация – както поради голямото разстояние, така и поради невъзможност от сградите да има видимост към мястото.

     Показанията на останалите свидетели съдът намери за неотносими към предмета на обвинението и затова не ги обсъжда.

    Подсъдимият не е дал обяснеиня –в Сп пред І-инстанционния съд е казал, че не желае ад дава обяснения и поддържа дадените на досъдебното прозиводство,он при привличането му каот обвиняем е заявил, че на този етап не желае да дава обяснеиня/72 от ДП/.

    При така установеното от фактическа страна, предвид анализа на кредитираните доказателства,  е безспорно от правна страна обективната съставомерност на обвинението.

    Безспорно е установено от кредитираните доказателствени средства, че от обективна страна, че на пострадалия частен обвинител и гр.ищец Христо Борисов е причинена средна телесна повреда по см.на чл.129 ал.2 НК - фрактура на малкия пищял/фибула/ на дясна подбедрица, в долната й трета до глезенната става, фрактура на големия пищял /тибула/ на дясната подбедрица –от задния ръб на ставната повърхност в областта на глезенната става и луксация/изкълчване/ на дясна глезенна става. Тези увреждания се дължат на действие/натискс и върху твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия – притискане и извиване на крака му между бордюр и паднало върху него лице. Това увреждане е причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на десен долен крайник, със срок за възстановяване около 4-6 месеца.

       Също така е безспорно установено, че телесната повреда е причинена в момент,  в който св. Чорбаджийски и подсъдимия, в присъствието на  полицейските служители св. Тасев и Пл.Петров, се опитват да вкарат подсъдимия в патрулния автомобил. Тъй като подсъдимият се съпротивлявал,  пострадалият,  който го държал отзад за лявата ръка, дръпнал подсъдимия за ръката при опит да бъде вкаран в патрулния автомобил. От дърпането на пострадалия подсъдимият се занесъл назад, залитнал и паднал върху пострадалия. Т.е. установено е и авторството на деянието.

      Механизма на причиненото на пострадалия увреждане въззивният съд възприе въз основа на показанията на св.Тасев и Стоянчов и СМЕ: Че в момента, когато подсъдимия, който е бил с белезници и ръце на гърба, е бил държан отдясно от св.Чорбаджийски и отляво от ч.о. Борисов и подсъдимият е бил с гръб към пострадалия, при опита на ч.о.Борисов и св.Чорбаджийски да го качат в патрулния автомобил ч.о. Борисов дръпнал подсъдимия и вследствие на дърпането на подсъдимия от пострадалия подсъдимият залитнал назад, блъснал стоящия отляво на него пострадал Борисов и двамата паднали на земята, като подсъдимият, обърнат с гръб към пострадалия, паднал върху него. Подсъдимият бил вдигнат от св. Тасев и Чорбаджийски, като при вдиганто му той бил с лице към тях.

    При така установения по несъмнен начин механизъм на извършване на деянието обаче не се установи неговата субективна съставомерност.   

     За субективната страна на престъплението въззивният съд приема следното: Престъплението по чл.129 ал.2 вр. с ал.1 НК може да се извърши само и единствено при форма на вината пряк умисъл. За субективната страна на едно престъпление се съди по обективно извършените от подсъдимия действия. В случая се установи безспорно, че причиената на пострадалия средна телесна повреда е причинена вследствие на падането му и притискане крака в тротоара. А падането му е било вследствие на блъскане от подсъдимия. Само че това блъскане не е било умишлено извършено от подсъдимия, който е бил с гръб към пострадалия. Пострадалият е този, който се е присъединил към колегата си св.Чорбаджийски и по този нач(ин след приключилия конфликт пред дискотеката той е бил този, който е приближил подсъдимия, при наличие на още трима униформени полицаи на място – св.Митрев, Тасев и Пл.Петров. нещо повече. Ч.о. Борисов, който тогава не е бил на работа и не е била необхоидма намесата му, по своя воля се приближил до подсъдимия, воден от св.Чорбаджийски към патрулния автомобил, като е хванал подсъдимия отляво, а св.Чорбаджийски го е държал отдясно и двамата са повели подсъдимия към патрулния автомобил. Действително подсъдимият е оказвал съпротива. Но се установи безспорно, че падането на подсъдимия е станало случайно, при качването му в патрулния автомобил, като в този момент пострадалият, без някой да го е карал и без да е било необходимо, тъй като той не е бил на работа, а е помагал за качване ан задържано лице в полицейския автомобил. Падането на подсъдимия е станало случайно и непредвидено по никакъв начин от него. Той е бил агресивно настроен към пострадалия, но падането му е станало при качването в патрулния автомобил, и от след като държащия ог ч.о. борисов го е дръпнал, от дърпането подсъдимият е загубил равновесие и се е занесъл назад, тъй като ръцете му са били с белезници, и е паднал с гръб към ч.о. и пострадал борисов върху него. Но падането на подсъдимия и п”удрянето” при това падане ан пострадалия  не е било с цел да причини телесно увреждане на пострадалия. А следва да се отбележи изрично, че за падането на подсъдимия в голяма степен е допринесъл самият пострадал. Версията на пострадалия, който също не беше съвсем наясно с окя част от тялото го е ударил подсъдимия, както и  подкрепящите я показания  на св. Чорбаджийски и Георигев – че подсъдимият и пострадалият били с лице един към друг и че с главата ис според единия и с тялото си сопред другия целенасочено подсъдимият блъснал пострадалия - се опроверга от кредитираните свидителски показания на св. Тасев и Стоянчов.

   За да е налице пряк умисъл,  подсъдимият трябва да е съзнавал, че като пада върху пострадалия, ще му причини телесно увреждане и да цели с това си падане причиняване на именно този противоправен резултат – увреждане здравето на пострадалия чрез пиричиняване на телесна повреда. Това обаче не се доказа по делото ,така както изисква разпоредбата на чл.303 НК. Напротив.Установи се от свидетелски показания, че подсъдимият е паднал върху пострадалия при вкарването му в патрулния автомобил. Не се доказа твър0дяното в съдебното прозиводкство от свидетелите….., еч подсъдимият е бил с лице към пострадалия, че  е вкарал главата ис в корема му и че го е блъснал с рамо, след като е бил обърнат с лице към пострадалия и се е дори затичал към него.

    Според въззивния съд е установено безспорно, че падането на подсъдимия е предизвикано от пострадалия чрез дърпането от него за ръцете на подсъдимия и опит да го вкара в патрулния автомобил. Това поведение на пострадалия не е било необходимо, тъй като около подсъдимия е имало трима униформени полицейски служители в този момент и това са свидетелите Чорбаджийски, Тасев и Пл.Петров. Освен това той тогава не е бил на работа. Но пострадалият Борисов е бил афектиран от всичко случило се  и с рязкото дърпане ръката на подсъдимия, чиито две ръце са в белезници, е причинил падането на подсъдимия, при което за нещаствие и зла участ на пострадалия последния е бил съборен от подсъдимия и това злополучно падане е принило средната телесна повреда. Това падане обаче не е било нито планирано, нито целяно от подсъдимия. То е било улеснено с действия на самия пострадал и затова причинената на пострадалия средна телесна повреда според настоящия състав представлява случайно деяние. Непосредствено преди злополучното за пострадалия падане на подсъдимия между тях не е имало никакъв конфликт, никакво съприкосновение. Предходният конфликт вече е бил приключен и задължение на св.Чорбаджийски, Митрев, Тасев и Петров е било да качат подсъдимия в патрулния автомобил. Изобщо не е била необходима намесата на пострадалия, който тогава не е бил на работа и като частно лице  е бил в дискотеката. Освен това с началното си поведение пострадалият е предизвикал и приключилия вече към момента на падането на подсъдимия конфликт между него и св.Недялко Балев. Началното поведение и действия на пострадалия са били насочени към св.Балев, който е криминално проявен и с който са имали взаимоотношеиня при изпълнение служебните задължени на пострадалия Борисов и който назряващ между тях конфликт се е опитал подсъдимият да предотврати, което е станало и причина за последвалите словесни разправии между пострадалия и подсъдимия и ударените два шамара от подсъдимия на пострадалия, което пък е мотивирало св.Чорбаджийски и Митрев да слязат от патрулния автомобил и да поставят белезници на подсъдимия.

  От всичко изложено се налага единствено правлния правен извод за субективна несъставомерност на процесното обвинение. Липсват целенасочени действия на подсъдимия,  които да се намират в причинна връзка с причинената на пострадалия средна телесна повреда, за да се направи извод за действие на подсъдимия при форма на вината пряк умисъл.

   След като не се доказа субективната страна на престъплението, за съда остава единствената правна възможност да приложи разп.  на чл.304 предл.трето НПК - да признае подсъдимия за невиновен поради това, че едянието не е извършеон виновно  и да го оправдае  по повдигнатото му обивнение. След като няма извършеон престъпление, няма и причинен деликт и е безпредметно да се обсъждат елементите на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД и гражданския иск поради несъставомерност  на обвинението следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

   Като е постановил този правен резултат с атакуваната пррисъда, КнРС е постановил един правилен и законосъобразен като краен резултат съдебен акт, който като такъв следва да се потвърди по изложеинте в настоящото решение съображения.

    На доводите в протеста и въззивната жалба съдът отговоря следното: С горното изложение до голяма степен съдът отговори на доводите в протеста и във въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец.Относно доказателствената стойност на показданията на свидетелите Митрев, Чорбаджийски, Георгиев. А по-горе в изложението си съдът мотивира убеждението си защо приема, че именно при дърпането на подсъдимия от пострадалия подсъдимият е загубил равновесие и е залитнал назад, тъй като ръцете му са били с белезници. Дългият период от време не е основание да се променят някои свидетелски показания/както се твърди в протеста/ за нещо, което не се случва всеки ден и което би следвало да бъде точно възпроизведено от свидетелите, но това също бе вече обсъдено в горното изложение относно показанията на самия пострадал и на свидетелите Чорбаджийски и Георгиев.

   Присъдата не противоречи на материалния закон, както се поддържа във въззивната жалба. Неточната оценка на някои от доказателствата по делото/като например показанията на св.Митрев и Чорбаджийски/ беше коригирана в настоящото решение, като въззивният съд изложи своите аргументи съгласно изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК не савмво оп отношеине показанията на посочените двама свидетели, но и по отношение на всички останали доказателства по делото. Затичването на подсъдимия към пострадалия и блъскането му с главата на подсъдимия в корема на пострадалия се установи по несъмнен начин, че такова действие не е извършено от подсъдимия. Съдът изложи по-горе съображеинята си , че този факт се съдържа само в показанията на ч.о. Борисов, св.Чорбаджийски и Георгиев/последният дори не се установи да е присъствал на самото падане на пострадалия/ и категорично се опровергава от кредитираните показания на свидетелите-очевидци Тасев и Стоянчов, нямащи никакво отношение към случилите се в инкриминирания ден предхождащи злополучното падане събития и дали абсолютно обективни, точни и незаинтересовани показания за релевантните за обвинението факти. При липса на престъпление и гражданският иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли, както е сторил КнРС. Травмата на пострадалия действиетелно е била сериозна и му е причинила дълговременен дискомфорт и значителни битови неудобства, но не се установи тя да е причинена от престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с ал.1 НК по всички изложени в настоящото решение съображения.

    При служебната проверка на присъдата не се установиха основания за отмяната й.
    Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

 

                                     Р   Е   Ш   И:

 

    ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 63/13.07.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 723/2016 г. оп описа на съда.

    Решението на подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                Гр. Кюстендил 18.01.2018 г. 

                               В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    КАЛИН БАТАЛСКИ

При секретаря Любка Николова и с участието на прокурора от КнОП КОСТАДИН БОСАЧКИ, като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 372 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

   Производството по делото пред КнРС е протекло по реда на глава ХХVІІ НПК – по чл. 371 т.1 НПК.

   Въззивното производство е образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ВЕНЦИСЛАВ СТЕФАНОВ ФИЛИПОВ, ЕГН **********,  от  гр. Кюстендил, подадена чрез защитника му адв.румен Антимов  срещу Присъда № 45/1.06.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1086/2016 г. по описа на съда, с която е  признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354 а ал.3 пр.ІІ-ро т.1 пр.І-во НК и на осн.чл.54 НК му е наложено наказание  „лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален режим на изтърпяване”строг” и наказание”глоба” от 2000 лв. Жалбата се отнася само до размера на наложеното наказание ЛС, което в посочения размер според жалбоподателя е явно несправедливо. Моли се за изменение на присъдата в атакуваната част и за намаляване размера на наложеното наказание ЛС. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

      Прокурорът от КнОП намира жалбата за неоснователна , а наложеното наказание за справедливо.

      Защитникът на подсъдимия адв.Румен Антимов  моли за изменение на присъдата с намаляване размера на наложеното наказание ЛС по съображения за невисока степен на обществена опасност на деянието, насочено към увреждане собственото здраве на подсъдимия и за влошеното му здравословно състояние.

    Като последна дума подсъдимият помоли съда за намаляване размера на наказанието ЛС.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните на база обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за неоснователна, по следните съображения:

    С Присъда № 45/1.06.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1086/2016 г. по описа на съда подсъдимия Венцислав Стефанов Филипов е признат за виновен в това, че на 26.04.2016 г. в с.Цървеняно, обл.Кюстендил, като пътник в л.а. марка „Рено” модел „Меган сценик” с рег. № КН 92 77 ВВ, управляван от Димчо Александров Рашев, от гр. Кюстендил, без надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП е държал в автомобила в хартиено пакетче високорисково наркотично вещество – хероин с тегло 9,93 г и с концентрация на активно действащ компонент диацетилморфин 51,7% на стойност 1 191,60 лв., поради което и на основание чл.354 а ал.3 предл.ІІ,т.1 пр.І във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от 1 година при първоначален режим на изтърпяване”строг” и наказание”глоба” в размер на 2000 лв.

      Фактическата обстановка е правилно установена и описана от КнРС и доколкото страните не спорят по нея, не се налага преповтарянето й в настоящото решение.

        Безспорно е установено от обективна страна, че подс.Филипов е осъществил изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление. В момента на проверката на автомобила от полицейските служители св.Цеков и Иванов в краката на Филипов се намирало бяло топче, увито в хартия. Самият Филипов признал, че това е хероин и е за негова лична употреба. Така установеното обосновава съставомерност на изпълнителното едяние на престъплението по чл.354 а ал.3 във вр.с ал.1 НК – „държане”. Филипов е упражнявал трайна фактическа власт върху наркотичното вещество, което е високорисково и е с тегло 9,93 г и с концентрация на активно действащия компонент диацетилморфин 51,7%, на стойност 1 191,60 лв.

          От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл. Филипов е съзнавал, че държи високорисково наркотично вещество без нужното за това разрешение ,предвиждал е общественоопасните последици от деянието си – че уврежда с това здравето си и е желаел настъпването на именно тези последици, употребявайки наркотици, което е установено от представените по делото медицински документи.

          Видно от Справката за съдимост на подс.Филипов, преди извършване на настоящото престъпление той е осъждан 4 пъти, като последното му осъждане е за извършено на 23.11.2013 г. престъпление също по чл.354 а ал.3 пр.ІІ във вр. с т. НК и наложено ефективно наказание ЛС за срок от 1 година 6 месеца и глоба от 2000 лв. Това наказание е било изтърпяно на 28.04.2015 г. Процесното престъпление следователно е извършено само 1 година след изтърпяване на това наказание.

         При така установеното КнРС е съобразил, както е посочил в мотивите на атакуваната присъда, всички доказателства по делото, личността на извършителя и направеното от него самопризнание и съдействието на разследващите органи, липса на причинени от деянието вреди, влошеното здравословно състояние , съпроводено с трайно намалена работоспособност на извършителя и обстоятелството, че подсъдимият е безработен, както и отегчаващото обстоятелство – предишните му осъждания са за същото престъпление, и му е наложил при превес на смекчаващите обстоятелства наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, което да се изтърпи при първоначален режим”строг” и наказание”глоба” в минималния законов размер от 2000 лв.

      Така определеното по размер наказание ЛС въззивният съд намира за справедливо и законосъобразно определено. Следва да се посочи, че производството е проведено по чл.371 т.1 НПК, поради което подсъдимият не се ползва от привилегията на чл.58 а НК при определяне размера на наказанието. Освен това, размерът на наказанието ЛС за срок от 1 година е по-малък с 6 месеца от размера на това наказание при предходното му осъждане. Законовият минимум на наказанието ЛС за престъплението по чл.354 а ал.3 НК е 1 година. Т.е. при четвъртото поред осъждане това наказание е наложено на подсъдимия в неговия минимален размер. Въззивният съд не намира основание да приложи чл.55 ал.1 т.1 НК, за да определи размер на това наказание под този законов чинимум, тъй като липсват както многобройни, така и изключителин смекчаващи отговорността обстоятелства. На фона на изложеното въззивният съд ,въпреки безспорно установеното влошено здравословно състояние на подсъдимия, не може да приеме това за изключително смекчаващо вината обстоятелство. 

     Отчетени са самопризнанието и влошеното здравословно състояние на подсъдимия от КнРС, което се споделя и от настоящия съдебен състав, и именно при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства наказанието ЛС е определено в неговия законов минимум. Държането на наркотично вещество за лична употреба действително уврежда здравето на самия подсъдим, само че той не си е взел бележка и не е коригирал поведениетжо си след предходните осъждания, които са били за същото това престъпление. Въззивният съд само за прецизност намира за необходимо да посочи още, че процесното престъпление е извършено в условията на повторност. Но поради липса в правната квалификация в ОА на признака”повторност” нито І-инстанционният съд, нито въззивният съд с настоящото решение могат да допълват правната квалификация предвид задължителността на принципа за влошаване положението на подсъдимия.

     Вземайки предвид изложеното, въззивният съд не намира основание за намаляване размера на наложеното под размера на законовия минимум наказание ЛС за срок от 1 година. В останалите части присъдата не се обжалва и е влязла в сила.

      Предвид изложеното присъдата ва КнРС в атакуваната част относно размера на наложените наказания е законосъобразна, тези наказания са справедливо определени по изложените в мотивите на присъдата съображения, които се споделят и от настоящия състав и се доразвиха с настоящото решение. При служебната проверка на присъдата в атакуваната част съдът не намери основания за изменението й в насока намаляване на наказанията, определени при условията на чл.54 НК, но при превес на смекчаващи обстоятелства. Затова като законосъобразна присъдата в частта относно размера на наложеното наказание ЛС ще се потвърди като правилна и законосъобразна.

    Предвид изложеното и на осонвание чл.338 НПК, Кюстуендилският окръжен съд

 

                                           Р   Е   Ш   И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 45/1.06.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1086/2016 г. по описа на съда  в частта й  относно размера на наложеното с нея на Венцислав Стефанов Филипов наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година.

     В останалата част като необжалвана и непротестирана присъдата е влязла в сила.

      Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                              Гр. Кюстендил 20.11.2017 г. 

                              В   и м е т о    н а   н а р о д а

       Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание деветнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                    КАЛИН БАТАЛСКИ

При секретаря Емилия Стойкова и с участието на прокурора от КОП АНГЕЛ БАЙРАКТАРСКИ , като разгледа докладваното от съдия Цекова  ВНОХД № 464 по описа за 2017 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

    Производството по делото е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия ВАСИЛ ТОДОРОВ ТЕОДОСИЕВ, подадена чрез защитника му адв.Димитър Димитров  срещу Присъда № 53/13.06.2017 г.на КнРС, постановена по НОХД № 1514/2012 г. по описа на съда, в частите й, с  които е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 201 НК, на осн.чл. 54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и е уважен гражданския иск за имуществени вреди за сумата от 11 154,39 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. В оправдателната наказателна част и отхвърлителната гражданска част - признаване на подсъдимия за невиновен и оправдаването му да е присвоил сумата от 15 943,96 лв.  и отхвърляне на гражданския иск за разликата над 11 154,39 лв. до 15 943,96 лв. - присъдата не е обжалвана и протестирана. Релевирани са оплаквания за необоснованост  и незаконосъобразност на присъдата поради

неправилна преценка на доказателствата, изразяващи се в следното: неправилно възприемане от съда, че подсъдимият е получил сумата от 8000 лв. по РКО и несъобразяване със заключението на СЧЕ; невземане предвид показанията на св.Румен Лазов; липса на подпис за ”броил сумата” в РКО; подсъдимият не е имал специално длъжностно качество и че не всяка липса представлява представлява длъжностно присвояване; голяма част от приходите и разходите с категоричност не са установени по размер; липса на осчетоводено в счетоводството на дружеството вземане от подсъдимия, както и неосчетоводяване липса на сума в счетоводството и следователно е установено липса на липси в дружеството; нищожност на трудовия договор на подсъдимия поради неподписването му от управителя. Моли се за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна присъда с отхвърляне на гражданския иск. Доказателствени искания в жалбата не са направени. 

   Прокурорът от КнОП намира жалбата за неоснователна , а осъдителния съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли за потвърждаването му.

   Повереникът на ЮЛ граждански ищец „Стройтек комерс” адв.Драгомир Марков пледира за потвърждаване на І-инстанционната присъда като правилна, законосъобразна и мотивирана   и поради безспорната доказаност на причинените имуществени вреди.

   Защитникът на подсъдимия адв.Димитър Димитров  моли за отмяна на атакуваната присъда като незаконосъобразна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде признат за невиновен  и оправдан по повдигнатото му обвинение по съображенията във въззивната жалба със следните нови извън въззивната жалба  акценти: недоказаност на обвинението по несъмнен начин; твърдение на св.Румен Лазов, че това са лични пари на баба му  и не може да има длъжностно присвояване; сумата от 8000 лв. по РКО освен че не е осчетоводена като вземане и даване на подсъдимия, не е осчетоводена и във финансовата книга на дружеството, което говори, че въпросните 8000 лв. не са предавани на подсъдимия; предаване сумата на подсъдимия преди подписване на трудовия договор според св. Лазов, поради което подсъдимият не е бил тогава длъжностно лице; подсъдимият е плащал заплати на работниците и своята заплата,също и наложен платеж на куриери и практически цялата дейност на дружеството е ръководена от подсъдимия; съдебно-оценителните експертиззи по делото съдържат само предположения за разходи на база осреднени пазарни цени за страната; поради прекратяване дейността на фирмата на подсъдимия със същия предмет на дейност, като този на ”Строй комерс” и последващото му включване в това дружество са останали лични вещи на подсъдимия – като мостри на  врати, мостри на продукция и подсъдимият има право на вземане от”Строй комерс” и поради това са налице неуредени гражданско-правни отношения, но в никакъв случай няма престъпление и то тежкото престъпление, за което Районният съд е признал подсъдимия за виновен.

     В дадените пред въззивния съд обяснения подсъдимият отрича получаването на 8000 лв. в брой, а подписаният от него ордер бил гаранция за инструменти и дрехи, дадени от сина на собственика на фирмата, като самия собственик подсъдимият не е виждал никога.Отрича да е присвоявал пари от фирмата и твърди, че фирмата нямала печалба и не е получавал заплата от фирмата. С получаваните пари по сключените договори с потребителите подсъдимият твърди да е изплащал реално поръчките – заплати на монтажниците/ по 500 лв./, на момичето в офиса, консумативите за изпълнение на поръчките, горивото и собствената си заплата, защото не е получавал заплата по ведомост.

Размерът на заплатата му по устната договорка със св.Румен Лазов била да получава над 1000 лв. заплата, като го осигуряват на минималната такава.

     В последната си дума пред съда подсъдимият поиска да бъде оправдан.

     КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните на база обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му от разпоредбата на чл.313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за неоснователна, по следните съображения:

    С Присъда № 53/13.06.2017 г.на КнРС, постановена по НОХД № 1514/2012 г. по описа на съда подсъдимия ВАСИЛ ДИМИТРОВ ТЕОДОСИЕВ, ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 201 НК – за това, че за периода от 18.10.2010 г. до 28.03.2011 г. в гр. Кюстендил, в качеството му на длъжностно лице – продавач-консултант в „Стройтек комерс”ЕООД – гр.Бургас, ЕИК *********, е присвоил чужди пари на обща стойност 11 154,39 лв., собственост на „Стройтек Комерс”ЕООД, поверени му да ги пази и на основание чл.54 НК му е наложено наказание ЛС за срок от  1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и е уважен гражданския иск за имуществени вреди за сумата от 11 154,39 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата. Със същата присъда подсъдимия е бил признат за невиновен  и оправдан да е присвоил сумата от 15 943,96 лв.  и е  отхвърлен гражданския иск за разликата над 11 154,39 лв. до 15 943,96 лв.

    Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в резултат на законосъобразно обсъждане на доказателствата и изложени за това съображения съгласно изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, които се споделят от настоящия състав. Поради това не се налага нейното цялостно преповтаряне в настоящото решение, като отделните детайли от нея въззивният съд ще обсъди при  излагане на съображения, които представляват допълнение на фактически установеното от І-инстанционния съд и подробни правни съображения, с които допълва изложените такива от І-инстанционния съд.

     По делото е безспорно установено, че подсъдимият Васил Теодосиев има качеството на длъжностно лице. С Трудов договор № 9/ 18.10.2010 г./ на л.16 от том 1 на ДП/ подс.Васил Димитров Теодосиев, ЕГН ********** е бил назначен на длъжността”продавач-консултант”  при условията на 8 часово работно време с основно месечно възнаграждение в размер на 360 лв. в”Стройтек комерс”ЕООД, представлявано от управителя Снежина Драганова Михайлова, ЕГН **********, с адрес *** , с ЕИК *********. След положените подписи от страните по договора е записано, че на 19.10.2010 г. подсъдимият е получил оригинал от настоящия трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62 ал.3 КТ.

    Задълженията за заеманата длъжност са изчерпателно изброени в длъжностната характеристика на л.31 от том 1 на ДП – в т.2 от нея, а именно: да приема поръчки от клиенти по телефон, предоставен от фирмата; при необходимост или желание на клиента да посещава обекта и да дава консултация на място за необходимите строителни материали; да издава фактури за продадените стоки; да приема рекламации за дефекти на стоки; да информира за нередности ръководителя на фирмата; да спазва всички правила за здравословни и безопасни условия на труд. Отговорностите са посочени в т.3 от длъжностната характериситка и се изразяват в следните три насоки: за качеството на извършената работа и точността на водените от него сметки на клиенти; отговорности за рекламации от клиенти и материална отговорност във връзка с опазването на стоките и инвентара.

  На л.121 А от том 1 на ДП е приложено нотариално заверено пълномощно рег. № 3743 от 27.09.2010 г./в надлежно заверено  ксерокопие/, с което управителят на дружество” ”Стройтек комерс”ЕООД Снежина Др.Михайлова упълномощава подсъдимия за следното: да сключва от името на фирмата йдоговори с фирми и физически лица за извършване на довършителни СМР; да фактурира извършените работи от името и за сметка на фирмата и да закупува от името на фирмата и да извършва продажба на интериорни и други врати, ПВЦ и алуминиева дограма, подови покрития, сенници и др.строителни материали. Това пълномощно впоследствие е било отгтеглено с писмо-уведомление с рег. № 0142 от 18.01.2011 г. /на л.122 от том 1 на ДП/също нотариално заверено/.

   На л.120-121 от том 1 на ДП е приложено генерално пълномощно с рег. № 4398/3.06.2008 г. от Снежина Михайлова в полза на дъщеря й св. Сашка Кирилова Лазова  относно дейността и представителството на дружеството, в т.ч. закрива сметки на дружеството, да подава необходимите пред банките документи, да тегли кредити от името на фирмата и да закрива сметки на фирмата, да я представлява представлява пред всички държавни органи от името и за сметка на дружеството, вкл. да подава документи за участие в тръжни процедури.

  На л.123 от том 1 на ДП е приложен оригиналния  РКО от 19.10.2010 г., от който е видно, че на Васил Теодосиев е броена от „Стройтек комерс”ЕООД сумата от 8 000 лв., представляваща аванс за плащания. Подписът за”съставил” този РКО е на св.Сашка Лазова, а за „получил” сумата -  на подсъдимия, установено също от посочената експертна справка. Предвид датите на изготвяне и подписване на трудовия договор и на РКО е опровергано напълно възражението на защитата, че получаването на парите е станало преди сключване на трудовия договор, когато подсъдимият не е имал качеството на длъжностно лице. Тук следва да се посочи, че съгласно действащата  съдебна практика със задължителен характер, обективирана в ППВС № 3/70 г. на ВС „длъжностни лица по см.на чл.93 т.1 б.”а” и „б” НК стават тези, на които устно се възложи от ръководни длъжностни лица, които могат да ги назначат на работа, да извършват отчетническа дейност”, каквато безспорно е извършвал подсъдимият Десподов. Т.е. достатъчно е дори устното възлагане ан определена работа, за да има едно лице качеството на длъжностно лице. А от описаните доказателства е безспорно, че и по силата на трудовия договор за периода от 18.10.2010 г. до 28.03 г.2011 г., и по силата на пълномощното от Снежана Михайлова, действало до 18.01.2011 г., подс.Теодосиев е имал качеството на длъжностно лице, изпълняващо материално-отчетническа длъжност и встъпвайки в изпълнението й, е получил сумата от 8000 лв.

    От графическата експертиза на в.л.Валери Павлов, обективирана в Протокол № 88/13.03.2012 г./ на л.113-114 от том 1 на ДП/е безспорно установено, че подписа в РКО от 19.10.2010 г. за”съставил” е на св.Сашка Лазова, а за „получил” сумата – на подсъдимия Васил Теодосиев. Основанието за този подпис е дадените правомощия с пълномощното от 3.06.2008 г. на св.Лазова от управителя на дружеството Снежина Михайлова.

   На л.104-109 от том 1 на ДП са представени разчетно-платежни ведомости за периода

м.10.2010 г. до м.март 2011 г., в които под №2 фигурира името на подсъдимия и срещу него е посоченоза месеците на 2010 г.  -360 лв. месечно възнаграждение, а за месеците на 2011 г. -  по 400 лв.

    По делото е безспорно установено още следното: В изпълнение на вменените му с длъжностната характеристика и пълномощното от Снежина Михайлова длъжностни задължения подсъдимият Теодосиев, в качеството на длъжностно лице”продавач-консултант”, е сключвал договори за изработка, подписал ги за „изпълнител”, представляващ дружеството”Стройтек комерс”ЕООД с клиенти, които са приложени на л. 31-107 от том ІІ на ДП и на л.422-474 от СП, с приложени работни карти към всеки от договорите. Това е установено както от приложените договори, така и от показанията  свидетелите, които са възложители по тези договори – Юлиян Джогански,Ваня Ковачка, Жанет Давиткова, Албена Миленова,Иван Атов, Лазар Лазаров, Кирил Николов, Стефка Иванова, Татяна Ташова, Соня Георгиева, Искра Владимирова, Катя Николова, Светла Митева, Й. Сечков, Димитрина Пашева, Полина Григорова, Соня Цанкова, Георги Григоров, Ваня Начева-Нешева, Снежина Михайлова, Веска Омерска, Светла Хаджийска, Георги Христов, Калин Станков,Здравка Божилова, Юлиян Богоев,Стоян Иванов,Даниела Тодорова, Димитър Йовев, Й. Драганов,Малинка  Костадинова, Кирил Давидков, Румен Начев, Таня Аничкина, Даниел Илиев, Лилия Милушева и Антоанета Василева. Свидетелските показания установяват и системата на получаване на поръчката, начина на сключване на договора, монтажа и заплащането, а именно: свидетелите-възложителите правели поръчката в офиса на фирмата”Стройтек комерс”ЕООД в гр. Кюстендил, в повечето случаи при св.Алайкова, след което били вземани точните размери, била уговаряна цената и бил сключван договора за изработка. При сключване на договора клиентите плащали капаро и след изпълнение на поръчката доплащали и останалата сума. По-голяма част от договорите са подписани за изпълнител от подсъдимия. Но има и договори, подписани от св.Алайкова и те са посочени в графическата експертиза от съдебното производство/СП/ - на л.833-834 от СП.Сумите били заплащани или лично на подсъдимия Теодосиев, или на св.Алайкова в офиса, като тя впоследствие предавала парите на подсъдимия. Консумативите за монтаж на дограмата били закупувани от подсъдимия, като той плащал на ръка за всеки монтаж на св. Ивац Марков и Станислав Дончев, тъй като те не били в трудови правоотношения със”Стойтек комерс”ЕООД. От събраните пари за изпълнение на поръчките подсъдимият изплащал и възнаграждение на себе си, което за периода октомври 2010-март 2011 г. съгласно записания в трудовия му договор размер  възлиза на 1683,32 лв. лв. според заключенията на СЧЕ.
   Последната СЧЕ на в.л.Иван Дермански с вх.№ 10800/9.05.2017 г.  представлява синтезирано и крайно обобщение на всички СЧЕ от СП , като са взети предвид и посочените стойности на дограмата в изпълнените от в.л.Николина Георгиева СТЕ. От СЧЕ от 9.05.2017 г. е установено следното:  Експертизата разделя на две групи получените от подсъдимия в качеството му на длъжностно лице”продавач-консултант”парични суми: първата група  - получен аванс от”Стройтек комерс”ЕООД и изплатени суми по фактури и втора група – парични суми, представляващи постъпления от изпълнението на сключените договори за изработка.

    Средствата по първата група са следните: Подсъдимият е получил аванс от 8000 лв. с РКО от 19.10.2010 г. Изплатени са били осигуровки и ДОД на работниците 1836,70 лв. , както и суми по две фактури: по фактура 7407/17.01.2011 г. на доставчик „Съни Компютри”ЕООД – 977,40 лв. с  ДДС и по фактура 7225/25.10.2010 г. на същия доставчик – сумата 1447,20 лв.

   Средства по втората група: Събрани по договорите от клиенти и неотчетени суми, са разпределени, както следва:

= получени лично от подсъдимия 8510 лв.

= предадени на подсъдимия от св.Алайкова 6110 лв.

= неотчетени пари по допълнително представени договори от клиенти в разчмер на 2 326 лв., от които лично получени от подсъдимия 130 лв.

= неотчетени пари по допълнително представени договори от криенти, получени от св.Алайкова и предадени на подсъдимия – 1532 лв.

   Общата сума от приходите по договорите възлиза на 21 239 лв.

    Разходите по извършената дейност са общо в размер на 22 435 лв. и са разпределени, както следва:

  = отчетени суми по касов апарат – 4 999,21 лв.

  = изплатени по ведомост РЗ на служителите от офиса св.Алайкова и Христов – 2 105,33 лв.

  = разходи за гориво, изплатени на „Лукойл България”АД , както и разходи за наложен платеж при доставка на врати, дограма, щори, комарници – общо 6 596,01 лв.

  = изплатени суми на монтажистите на врати св. Ивац Марков и Станислав Дончев -  1650 лв.

  = изплатени суми на монтажистите на дограма св. Ивац Марков и Станислав Дончев – 86,45 лв.

  = изплатено на подсъдимия възнаграждение съгласон записаното в трудовия му договор – 1683,32 лв.

  = допълнителни разходи за материали при монтажа на видовете производи – 631,40 лв.

  = разлика между монитраните изделия по договори  и работин карти и закупените изделия и придобитите с  наложен плагтеж – 4 684,29 лв.

  Така при получени общо от „Стройтек комерс”ЕООД и от дейността на фирмата суми в размер на 33 590,30 лв./ с включване в тази сума и сумата от 8000 лв. по РКО/, след приспадане на направените разходи в общ размер на 22 435,91 лв., подсъдимият е задържал за себе си и не е отчел сума в общ размер на 11 154,39 лв.

  Въззивният съд споделя съображенията на КнРС относно анализа на доказателствата, като го допълва със следното: Писмените и гласни доказателства-договорите за изработка, РКО, назначените многобройни СЧЕ и СТЕ, показанията на разпитаните свидетели-получатели на услугата с посочени по-горе имена са обективни, непротиворечиви и взаимно се допълват. Преценени в тяхната цялост, те очертават възприетата от КнРС и допълнена с горното изложение фактическа обстановка.    

   Според съда липсват основания да не бъдат кредитирани показанията на св.Румен Лазов, каквото искане се съдържа във въззивната жалба. Това лице е съпруг на св.Сашка Лазова и зет на управителя на дружеството Снежина Михайлова. Неговите показания, приобщени по реда на чл.281 ал.5 НПК чрез прочитането им/вж л.789 от делото/, са обективни и достоверни, тъй като изнесеното с тях се подкрепя от останалите кредетирани писмени и гласни доказателствени средства. Фактически този свидетел е осъществявал някои от дейностите в това дружеството и самият той е предал на подсъдимия сумата от 8000 лв. Св.Румен Лазов е бил и разпитан впоследствие от съда  – вж  л.860 от делото. В този си разпит и при извършената очна ставка с подсъдимия свидетелят е заявил, че е дал парите на подсъдимия преди сключването на трудовия договор, което се опровергава от датата на трудовия договор-18.10.2010 г. и от датата на издадения РКО за сумата от 8000 лв. - 19.10.2010 г., поради което относно този факт показанията му не следва да се кредитират като опровергани от посочените кредитирани писмените доказателства. Липсват обаче основания за изключването показанията на този свидетел от доказателствения материал. Същото се отнася и до показанията на св.Сашка Лазова.

     Не следва обаче да се кредитират обясненията на подсъдимия при извършената пред КнРС очна ставка със св.Р.Лазов, че не е получавал сумата от 8000 лв., защото достоверността им е опровергана от наличния по делото РКО и от графологичната експертиза. От нея е безспорно установено, че подписът на РКО за получил сумата е негов. Не следва да се  кредитират и обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивния съд, тъй като изнесените с тях факти се опроворегават от кредитираните писмени и гласни доказателствени средства. Затова настоящият състав ги възприе единствено като защитна теза, а те не представляват по посочената причина годно доказателствено средство.

     Предвид гореизложеното се налагат правни изводи за обективна и субективна съставомерност на обвинението за длъжностно присвояване по основния състав на чл.201 НК, по следните съображения:

     За да е съставомерно престъплението по чл.201 НК, е необходимо на първо място субектът да е длъжностно лице и след това – да са налице обективните елементи от фактическия му състав,  които обективни елементи да са осъзнати от подсъдимия, за да се направи извод и за субективната му съставомерност.

     Качеството на подсъдимия Теодосиев като длъжностно лице в „Стройтек комерс”ЕООД по см.на чл.93 т.1 б.”б” НК е безспорно установено според въззивния съд от трудовия му договор, подписан  от него на 18.10.2010 г. и връчен му на 19.10.с.г. и от даденото му от управителя на дружеството Снежина Михайлова пълномощно, действало до 18.01.2011 г. Длъжностните му задължения са разписани в длъжностната характеристика и се посочиха подробно по-горе.  Именно в това си качество той е получил от дружеството”Стройтек комерс”ЕООД  и това е изрично отразено в РКО от 19.10.2010 г., т.е. в следващия сключването на трудовия му договор ден, аванс от дружеството в размер нса 8000 лв. РКО е подписан за „получател” от подсъдимия Теодосиев и за дал сумата от св.Сашка Лазова, която е имала генерално пълномощно от управителя на дружеството - нейната майка Снежина Михайлова. Тези писмени доказателства кагеторично опровергават тезата на защитата, че Теодосиев нямал качеството на длъжностно лице и че сумата от 8000 лв. не била получена в това му качество. Несъстоятелно е възражението на защитата и защитната теза на подсъдимия в дадените пред въззивния съд обяснения, че тези 8000 лв. му били дадени за закупуване на работно облекло. И това според въззивния съд е така, защото: безспорно установено е наличието на трудови правоотношения между „Стройтек комерс”ЕООД и свидетелите Алайкова и св.Христов, които предвид изпълняваните функции не са се нуждаели от специално работно облекло.  А пък и безспорно се установи  по делото, че за монтиране на дограмата са използвани услугите на монтажистите св.Ивац Марков и Станислав Дончев, на които подсъдимият е заплащал за извършените монтажни услуги на ръка. Но по никакъв начин не се установи на някого другиго да е било закупувано работно облекло от подсъдимия. Т.е. въззивният съд приема, че сумата от 8000 лв. е била предоставена на подсъдимия за закупуване на материали с оглед предстоящата дейност на дружеството в гр.Кюстендил по монтиране на дограма, но след извършването й той не е представил отчетни документи за това на дружеството”Стройтек комерс”ЕООД. Неоснователно и недоказано е и възражението на защитата за нищожност на ТД поради това, че не бил подписан от работодателя. В него като работодател е записан управителят на дружеството и не е доказано подписът да не изхожда от това лице. Няма как да е нищожен сключеният трудов договор, след като е било изпратено надлежното уведомление по чл.62 ал.3 КТ и такова след прекратяването на ТД на 28.03.2011 г. по чл.63 ал.4 КТ. Пък, дори и хипотетично да се приеме за достоверно твърдението на защитата, този факт по никакъв начин не се отразява на фактологията за заемането от подсъдимия на материално-отчетническа длъжност”продавач-консултант”. Защото съгласно т.І.2 от ППВС № 3/70 г. на ВС „длъжностни лица по см.на чл.93 т.1 б.”а” и „б” НК стават тези, на които устно се възложи от ръководни длъжностни лица, които могат да ги назначат на работа, да извършват отчетническа дейност”, каквато безспорно е извършвал подсъдимият Теодосиев. Т.е. достатъчно е дори устното възлагане на определена работа, за да има едно лице качеството на длъжностно лице. В този смисъл е налице и абсолютно константна съдебна практика – напр.Решение по н.д. № 980/2012 г. на ВКС, І н.о.

    Очевидно е от безспорно установените по делото факти наличието на функционална връзка между подсъдимия в качеството му на длъжностно лице и предмета на престъплението - присвоените пари. Именно естеството на заеманата от подсъдимия длъжност по силата на ТД и даденото му пълномощно от управителя Сн.Михайлова  и характера на възложената му работа са му предоставили възможност да се разпорежда с получените суми от извършената работа по договорите за изработка, като след заплащането на извършените разходи от получените приходи, е присвоил противозаконно процесната сума от 11 154,39 лв. за себе си , без да я отчете в дружеството.

     От обективна страна предвид безспорно установеното в хода на съдебното следствие се налага извода, че подсъдимият е получил от дружеството и от дейността на фирмата в гр.Кюстендил общо сумата от 33  590,30 лв. и от нея е направил горепосочените разходи на стойност  22 435,91 лв. Следователно – не са отчетени от подсъдимия останалите 11 154,39 лв. Тези пари той е присвоил за себе си, след като е имал фактическата власт върху тях и са му били поверени да ги пази именно в качеството му на длъжностно лице по см.на чл.93 т.1 б.”б НК, както правилно е приел и КнРС. В присвоената сума е включена и сумата по РКО от 8000 лв., получена от подсъдимия. Самият подсъдим в обясненията си пред въззивния съд заяви, че имало устна уговорка възнаграждението му да бъде по-високо от записаното, но това твърдение остава неподкрепено с доказателства. В Трудовия договор е записано като размер на възнаграждението му съответно 360 и 400 лв. за различните месеци, която и сума беше приспадната като направен разход. Всички заплатени от подсъдимия разходи са взети предвид и са посочени изчерпателно в последното заключение на СЧЕ от 9.05.2017 г. и след като са приспаднати, е останала неотчетената от него присвоената сумата от 11 154,39 лв.

    Детайлно от КнРС са изследвани обстоятелствата, при които подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние”присвояване”. Това е осъществявано по два механизма, посочени в СЧЕ от 9.05.2017 г. На първо място е получил сумата от 8000 лв. по РКО преди започване дейността по монтаж на дограма. След това той е събирал сумите по сключените договори, но е отчел само 4 999 лв. в касата на дружеството.  Така при получени общо от „Стройтек комерс”ЕООД и от дейността на фирмата суми в размер на 33 590,30 лв., след приспадане на направените разходи в общ размер на 22 435,91 лв., подсъдимият е задържал за себе си и не е отчел сума в общ размер на 11 154,39 лв., която е собственост на дружеството и която той като длъжностно лице в това му качество е присвоил за себе си. А това, че подсъдимият е събирал лично  част от сумите по сключените договори, а другата част му е била давана от св.Алайкова, е безспорно установено от показанията на разпитаните свидетели-доставчици на услугата, както и от показанията на самата св.Алайкова, подкрепени от заключението на СЧЕ от 9.05.2017 г.

     От субективна страна въззивният съд приема, че престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обективните елементи на престъплението -  че в качеството му на длъжностно лице МОЛ”продавач-консултант” по ТД и по силата на пълномощното от Снежина Михайлова, действало до оттеглянето му на 18.01.2011 г. той е събирал парите от клиентите по сключените договори/една част лично от клиентите, друга част предадени му от св.Алайкова/, съзнавал е, че това са пари на дружеството и че трябва да ги отчита, което е сторил само за 4999 лв., но е задържал за себе си останалите му след извършените разходи 11 154,39 лв., които са му били поверени да пази . Дори дадените от него пред въззивния съд обяснения, че възнаграждението му трябвало да бъде по-високо от записаното в ТД са индиция, че подсъдимият осъзнава качеството си на длъжностно лице, на което е възложена за извършване определена работа срещу получаване на съответно възнаграждение за нея.

    По така изложените съображения подсъдимият следва да бъде признат за виновен в присвояването на 11 154,39 лв., което е сторил КнРС с присъдата си. Недоказано остава по делото подсъдимият да е присвоил сумата по ОА от 15 943,56 лв., поради което правилно и законосъобразно с атакуваната присъда е признат за невиновен и оправдан за присвояването на сума за разликата над 11 154,39 лв. до 15 943,56 лв.

     За това престъпление КнРС, като е отчел обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите вината му обстоятелства/чисто съдебно минало, съдействие на разследването/, които не излизат извън рамките на обичайните такива, е определил наказанието му при условията на чл.54 НК. Законосъобразен е извода на І-инстанционния съд за липса както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи вината му обстоятелства, за да се определи наказанието му при условията на чл.55 НК. Наложеното наказание ЛС за срок от 1 година /при предвидено от законодателя такова до 8 години без долен минимум/ настоящият състав намери за законосъобразно определено и за справедливо. Отлагане на изпълнението му за минималния законов срок от 3 години също е законосъобразно приложено предвид чистото съдебно минало на подсъдимия.

     При доказаната обективна и субективна съставомерност на обвинението съдът е приел за доказани елементите от фактическия състав на иска за непозволено увреждане с пр.основание чл.45 ЗЗД за виновно причинени от подсъдимия на дружеството”Стройтек комерс”ЕООД имуществени вреди в размера на присвоената сума от 11 154,39 лв., наличие на причинна връзка между деянието и причинената щета и е уважил  гражданския иск за тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянието  - 28.03.2011 г. до окончателното изплащане на сумата. В мотивите си І-инстанционният съд не е посочил изрично датата на деянието, което въззивният съд стори току-що с решението си. За разликата над тази сума до претендираната сума от 15 943,56 лв. искът е отхвърлен като неоснователен.

    В горното изложение съдът отговори на някои от възраженията на защитата, но намира за необходимо изрично да отговори и на останалите такива. Относно възраженията за липса качеството на длъжностно лице на подсъдимия и за нищожност на сключения между него и „Стройтек комерс”ЕООД трудов договор,както и за годността на свидетелските показания на св.Румен Лазов съдът даде подробен отговор в горното изложение.

   Съдът намира за неоснователно възражението, че голяма част от приходите и разходите не били установени с категоричност по размер. Това се опровергава от задълбочено проведеното в І-инстанционния съд съдебно следствие, обективирано в многобройните назначени в СП СЧЕ и СТЕ, които в максимална степен на благоприятност за подсъдимия са установили стойността на материалите, направените разходи от подсъдимия, които са приспаднати изцяло от получената от подсъдимия сума от дейност на дружеството и по РКО и са обобщени с последното подробно анализирано по-горе заключение на СЧЕ от 9.05.2017 г. Нещо повече. Като разход са приспаднати не само сумата от 1683 лв. за изплатеното трудово възнаграждение на подсъдимия съгласно ТД, но и сумата за допълнителни разходи за материали при монтажа на видовете производи – 631,40 лв., както и разликата между монтираните изделия по договори  и работни карти и закупените изделия и придобитите с  наложен платеж на стойност 4 684,29 лв.

    Неоснователно е и възражението за липса на осчетоводено в дружеството вземане от подсъдимия на сумата от 8000 лв. по РКО, както и за неосчетоводяване на липса на суми в счетоводството  и следователно – за несъставомерност на обвинението поради липса на липси в дружеството. Безспорен е факта за наличие на пропуски в счетоводството на дружество”Стройтек комерс”ЕООД. Но тези пропуски по водене на документацията и счетоводството в търговското дружество по никакъв начин не поставят под съмнение реално възложената и изпълнявана от подсъдимия работа като длъжностно лице, както и реално получените от него и от извършената в това му качество работа парични суми, 11 154,39 лв. от които той не е отчел в дружеството и е присвоил за себе си. В подкрепа на този извод е налице непротиворечива съдебна практика, най-сходна от която до настоящия казус е Решение № 644/25.05.2016 г. на СГС по ВНОХД № 3811/2015 г.В този ред на мисли  неосчетоводяването или неправилното осчетоводяване на една стопанска операция не обуславя непременно заключение, че такава стопанска операция не е осъществена. Това е отрицателен факт, който също подлежи на доказване чрез установяване на обуславящи го или изключващи обратния извод положителни факти.Дали стопанската операция в действителност е била реализирана подлежи на доказване с всички допустими по НПК доказателствени средства. В случая получаването на сумата от 8000 лв. е доказано чрез приложения РКО от 19.10.2010 г., подписан от подсъдимия за получил сумата, и за дал сумата-от пълномощника на управителя на дружеството св.Сашка Лазова и от показанията на тази свидетелка и на св.Румен Лазов. Титулярството на положените подписи пък е установено от графичната експеритза на ДП. В този смисъл е и Решение № 138/15.07.2015 г. на ВКС по н.д.№ 217/2015 г., ІІ н.о.,докл.съдията Галина Захарова. И тъй като в РКО е записано,че парите се предоставят на подсъдимия от”Сторйтек комерс”ЕООД съдът намери за неоснователно и недоказано възражението на защитата, че това били лични пари на управителката Михайлова, която е едноличен управител и собственик на капитала на дружеството.

   Съдът споделя принципно теоретичния постулат, наведен като възражение от защитата, че не всяка липса представлява длъжностно присвояване. Този постулат е изведен и в ППВС № 3/1970 г. и е залегнал и в константната съдебна практика. Преценката за това обаче се извършва на база събраните доказателства за конкретния казус. В настоящия случай е установено безспорно функционална връзка между качеството на субекта на престъплението и предмета на посегателство – чуждите пари, собственост на дружество”Стройтек комерс”ЕООД, които са били поверени на подсъдимия Теодосиев именно в качеството му на продавач-консултант и пълномощник на управителя по сключване на договори за изработка да ги пази. В резултат на тази връзка подсъдимият не е отчел в дружеството останалата след приспадане на разходите сума от 11 154,39 лв. и е с това подсъдимият е нанесъл щета на дружеството в размер на посочената сума. Или  -следва обосновано да се приеме, че  така нанесената щета на дружеството в размера на посочената сума се дължи на противозаконното действие на подсъдимия – присвояване на тази сума лично за себе си, вместо да я отчете пред дружеството.  Обобщено съдът прие, че присвояването се явява производно на работата, осъществявана от Теодосиев като длъжностно лице от името и за сметка на”Стройтек комерс”ЕООД. С неотчитането на сумата от 11 154,39 лв. е настъпил престъпен резултат, изразяващ се в засягане имуществото на посоченото дружество чрез неговото намаляване с размера на неотчетената сума. В този смисъл се съдържа изрична констатация в посоченото Решение №138 /15.07.2015 г. на ВКС по н.д.№ 217/2015 г., ІІ н.о. По тези съображения въззивният съд не споделя възражението на защитата, че КнРС неправилно е приел наличие на причинно-следствена връзка между констатираната липса и поведението на подсъдимия.

       Предвид всичко изложено се налага единствено възможния и обоснован правен извод, че възраженията във въззивната жалба за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в обжалваната част са неоснователни. При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намери други основания, различни от въведените във въззивната жалба, за отмяна или изменение на присъдата в обжалваните наказателно-осъдителна и гражданско-осъдителна части. В тези части присъдата на КнРС е правилна и законосъобразна, постановена при правилно възприета фактическа обстановка на база правилен анализ на доказателствата в съответствие с разп.на чл.305 ал.2 и 3 НПК, споделящи се от въззивния съд и допълнени с настоящото решение, при справедливо определено при условията на чл.54 НК наказание на подсъдимия с приложение на чл.66 ал. НК и не са допуснати процесуални нарушения, поради което като такава следва да се потвърди. В необжалваната и непротестирана оправдателна част и в отхвърлителната част на гражданския иск присъдата е влязла в сила.

    Водим от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд

                

                                             Р   Е   Ш   И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 53/13.06.2017 г. на КнРС, постановена по НОХД № 1514/2012 г. по описа на този съд в частите й, с  които подсъдимия ВАСИЛ ДИМИТРОВ ТЕОДОСИЕВ, ЕГН ********** е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 201 НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година, чието изпълнение на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години и е уважен гражданския иск за имуществени вреди за сумата от 11 154,39 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

      В останалите й части – в наказателно-оправдателната част за присвояване на сума за разликата над 11 154,39 лв. до 15 943,59 лв. и в гражданско-отхвърлителната част за тази сума на гражданския иск за имуществени вреди - присъдата като необжалвана и непротестирана е влязла в сила.

.       Решението е окончателно.

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: