Определение по дело №3410/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

                                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260066                                          12.01.2021 г.                       гр.Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри състав

на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година ,

в закрито съдебно заседание, в следния съдебен състав :

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ :  МАРИАНА МАВРОДИЕВА

                                                                                            ВЕСЕЛИНА МИШОВА

при секретаря Катерина Маджова

като разгледа докладваното от съдията- докладчик Златев

частно гражданско дело № 3410 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е на осн. чл.274 и сл. във вр. с чл.129, ал.3  от ГПК.

 

       Настоящото въззивно дело е образувано по повод настъпила в законния 1- седмичен срок по чл.275, ал.1 от ГПК частна жалба вх.№ 264196/24.11.2020г. от К.Д.П. *** против Определение № 260763/02.11.2020г. по гр.д. № 3832/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което исковата молба, депозирана от ищеца- ч.жалбоподател е му е била върната, като нередовна и е било прекратено образуваното по нея първоинстанционно гр.дело, като преди това с Разпореждане от 01.10.2020г. на РС- Ст.Загора е дал възможност на ищеца да конкретизира в 1- седмичен срок допуснатите първоначални нередовности в исковата молб,а като посочи всички необходими законови реквизити за нейната редовност. Депозиран е отговор на разпореждането, с което моли молбата му да се счита за жалба на основание трудови спорове. В ч.жалба подателят й е изразил несъгласие с действията от страна на първоинстанционния РС и счита, че са нарушени неговите трудови права от ответната страна- работодател. Твърди, че не били спазени правните норми на Кодекса на труда. Прави свои разсъждения относно трудовите правоотношения и последствията от тях. Моли настоящия въззивен съд да отмени атакуваното изцяло негативно за него Определение и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

      Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, мотивите на атакуваното Определение на РС, данните от първоинстанционното дело и приложимите по казуса процесуални норми, намери за установено следното :

      Първоинстанционното производство е било образувано чрез предявена жалба от К.Д.П. *** срещу фирма “Т.”- ЕООД, ***относно трудово правоотношение, като ищцовата страна е в качеството си на работник/служител, а ответната страна на работодател. В жалбата се упоменава, че е нарушено трудовото законодателство от страна на фирма “Т.”- ЕООД, като не били спазени законовите предписания. Жалбоподателят е изпълнявал длъжността „оператор електро подстанция“ в конкретното дружество. Твърди, че били прекратени трудовите му правоотношения, докато е в болничен, като липсвало изрично пълномощно за това от негово име. Изплатеното му парично обезщетение за времето, когато бил в болничен било неправилно предвид минималната работна заплата за страната. Трудовият договор  между страните представлявал едностранен акт, на който липсвал печат и подписи. Относно положеният извънреден труд- не бил нито заплатен, нито отчетен.

     Подаден е писмен Отговор от ответната страна- работодател, като е оповестил, че операторите са били освободени от работа поради неработеща подстанция и на работниците са били изплатени обезщетения за неползван отпуск за 2020г.,полагащ се в размер на 10 дни до 30.06.2020г., и след свършване на болничните на ищеца, същият ще бъде освободен от работа и ще му се начисли обезщетение за неизползван отпуск и същият ще бъде заплатен.

      С Разпореждане от 15.09.2020г.  районният съд е указал на г-н П. в 1- седмичен срок да изложи ясно защита и съдействие на какви лични и/или имуществени права претендира; да посочи трите имена и адреса на лицето, срещу което подава исковата молбата и да формулира точно и ясно искането си от съда, като му е било указано и, че при необходимост може да ползва правна помощ за консултация и подготвяне на документи за завеждане на дело. Указанията на РС не са били изпълнени и са последвали допълнителни разпореждания, с които е дадена възможност на ищеца отново да отстрани нередовностите в исковата молба. С последващ отговор от ищеца е било поискано временно спиране на производството по делото от РС.

      С   Определение от 02.11.2020г. РС- Ст.Загора е приел, че не са налице законовите предпоставки на чл.129, ал.3 от ГПК, тъй като не са били изпълнени задължителните законови указания на съда, подробно посочени в Разпореждане от 01.10.2020г. и поради тази причина РС не може да извърши преценка относно допустимостта на иска, респ. да обоснове извод за вида на търсената защита и претендираните права, поради което е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

      При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен съдебен състав намира частната жалба за изцяло неоснователна и недоказана, тъй като Исковата молба, с която е сезиран РС трябва да съдържа конкретни реквизити, които законът  императивно въвежда, с цел индивидуализиране предмета на делото чрез ясно посочване на правно значимите факти и търсената от ищеца защита във връзка с тях. С оглед на това е необходимо да се изложат обстоятелствата, на които ищецът основава иска си, от които следва петитумът на исковата молба и страните по спорното право. Изложените фактически твърдения трябва да са ясни, пълни и логически свързани, за да може РС да определи естеството на спорното материално правоотношение, да постави правната квалификация на заявените претенции и съобразно нея да разпредели доказателствената тежест на страните относно релевантните подлежащи на доказване факти. Изискването за ясно изложение на основанието на иска и търсената защита е необходимо още и с оглед упражняване на съответните процесуални права от насрещната страна, която трябва да знае срещу каква претенция да се защитава. В конкретния случай такава конкретизация липсва, а без нея в обстоятелствената част, както и в петитума на исковата молба не може да се определи точния предмет на спора, с който ищецът е сезирал РС. Рамката, в която с оглед на всички наведени факти, твърдения и обстоятелства се движи исковия състезателен процес е единствено и само исковата молба, в която съгласно императивната разпоредба на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК в нея ищецът е следвало да изложи обстоятелства, на които основава иска си. Следователно именно ищецът следва да посочи фактите, от които произтича претендираното в исковата молба материално субективно право, без да е необходимо да дава неговата правна квалификация. В случая правилно РС е констатирал първоначалните нередовности на исковата молба и приложенията към нея, но въпреки многократните давани изрични писмени указания в тази насока, исковата молба на ищеца/ч.жалбоподател/ продължава и до сега да страда от обстоятелствена недостатъчност, която е необходимо да е била отстранена, за да се предприемат последващи процесуални действия по нея. Едва след отстраняване на подробно описаните първоначални нередовности на исковата молба и приложенията към нея, и очертаване на ясен модел на спорното право, може да се прецени съответно компетентността на гражданския съд и допустимостта на предявения иск.

      С оглед на това въззивният ОС- Ст.Загора приема, че ищецът не е отстранил нередовностите по исковата молба и до днес, поради което последица от това е връщането й, като нередовна и прекратяване на производството, до какъвто фактичеснки и правен извод е достигнал и първоинстанцианния съд, което обуславя потвърждаване изцяло на обжалваното определение, ведно със законните последици от това.

       Настоящото въззивно съдебно Определение прегражда по- нататъшния ход на спора и може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на ч.жалбоподател/ищец/ с ч.кас.жалба чрез ОС- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

        Ето защо водим от гореизложеното и на осн. чл.274, ал.1, т.1, ал.2, изр.1, пр.2 и ал.3, т.1 с чл.129, ал.1, 2 и 3 и чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора 

                                              О П Р Е Д Е Л И

 

      ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 260763/02.11.2020г. по гр.д.№ 3832/2020г. по описа на РС- Ст.Загора.

 

      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1- седмичен срок от връчването му на ч.жалбоподател/ищец/, чрез ос- Ст.Загора пред ПАС- Пловдив.

                                                           

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                     ЧЛЕНОВЕ :