№ 55
гр. Кърджали , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200619 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № КЖ-9/27.04.2021 г., издадено от
началник на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Т. Д. М. с ЕГН **********,
адрес ****, във функциите му на временно изпълняващ длъжността главен архитект на
Община Кърджали, за извършено нарушение на чл.149, ал.5 от ЗУТ.
Жалбоподателят Т. Д. М. твърди, че не е извършил процесното нарушение. Намира
атакуваното наказателно постановление за неправилно, необосновано и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Моли съдът да го отмени изцяло.
Жалбоподателят в съдебното заседание се представлява от защитник, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление. Сочи, че наказващият
орган неправилно определил датата на извършване на нарушението. Разрешението било
издадено на 26.03.2021 г. и задължението по чл.149, ал.5 от ЗУТ можело да бъде изпълнено
до 02.04.2021 г., включително. Освен това, можело да се приложи и нормата на чл.28 от
ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения. Жалбоподателят бил
заместващ главния архитект и с голяма натовареност. С въпросното писмо били приложени
повече от едно разрешение за строеж и само към две от тях липсвали съответните
техническа и графична част. Затова можело да се приеме, че е маловажен случай, тъй като
арх.Д. нямал други нарушения до този момент, нямало и вредни последици. Моли съдът да
приложи нормата на чл.28 от ЗАНН и да квалифицира деянието като маловажен случай.
1
Претендира и за присъждане на направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт М., която моли оспорваното наказателно постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Твърди, че събраните по делото доказателства безспорно
установявали вмененото на жалбоподателя нарушение. При съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление били спазени изискванията на ЗАНН. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, при уважаване на жалбата, прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя и писмена защита, в която
излага доводи за законосъобразност на атакувания акт.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 26.03.2021 г. жалбоподателят Т. Д. М. - временно изпълняващ длъжността главен
архитект на Община Кърджали, издал Разрешение за строеж № 53/26.03.2021 г. за обект,
представляващ „Транспортен достъп към ж.к.„Панорама парк“ в УПИ I-101, кв.91 от
о.т.1251 до о.т.1261 от ул.„Републиканска“, по КК на гр.Кърджали“. За издаденото
разрешение, в законоустановения 7-дневен срок той уведомил РДНСК-Кърджали с писмо
Изх.№ 24-00-501/02.04.2021 г. Към посоченото писмо, с което било изпратено Разрешение за
строеж № 53/26.03.2021 г., не били приложени копия от текстовата и графичната част на
действащия подробен устройствен план. Писмото било изпратено на 02.04.2021 г. и
входирано в РДНСК-Кърджали на 06.04.2021 г. На тази дата преписката била разпределена
на свидетеля Д.К. за извършване на служебна проверка по реда на чл.156 от ЗУТ в
Общинска администрация Кърджали. Свидетелят установил, че към писмото, с което било
изпратено издаденото разрешение за строеж, липсвали копия от текстовата и графичната
част на действащия подробен устройствен план. По този повод на 13.04.2021 г. на
жалбоподателя бил съставен и връчен АУАН за извършено нарушение по чл.149, ал.5 от
ЗУТ, като той го подписал без възражение. На 20.04.2021 г. жалбоподателят подал писмено
възражение до наказващия орган срещу съставения акт. Същото не било уважено и на
27.04.2021 г. е издадено процесното наказателно постановление, с което на основание
чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ на Т. Д. М. е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.149, ал.5 от ЗУТ. Както в акта, така и в
наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението била приета
02.04.2021 г.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.К. и
В.Д., Акт за установяване на административно нарушение от 13.04.2021 г., Възражение от
20.04.2021 г., Писмо Изх.№ 24-00-501/02.04.2021 г., Разрешение за строеж № 53/26.03.2021
2
г., Обяснителна записка, План за отводняване, Заповед № РД-13-171/13.06.2019 г., както и
другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.149, ал.5 от ЗУТ, който текст гласи, че органите, издали разрешение за
строеж, уведомяват писмено съответните органи на Дирекцията за национален строителен
контрол по местонахождение на строежа за издадените разрешения за строеж и заповеди за
допълването им по чл.154, ал.5 и изпращат копия от тях в 7-дневен срок от издаването им.
Към тях се прилагат копия от текстовата и графичната част на действащия подробен
устройствен план и копие от визата за проектиране, когато такава се изисква. От
доказателствата по настоящото дело се установява, че на 26.03.2021 г. жалбоподателят Т. Д.
М. - временно изпълняващ длъжността главен архитект на Община Кърджали, е издал
Разрешение за строеж № 53/26.03.2021 г. В предвидения 7-дневен срок след издаването му
той изпратил на РДНСК-Кърджали копие от разрешението за строеж, с писмо Изх.№ 24-00-
501/02.04.2021 г. Към същото обаче не били приложени копия от текстовата и графичната
част на действащия подробен устройствен план. Това означава, че жалбоподателят не е
спазил разпоредбата на чл.149, ал.5 от ЗУТ. Независимо от изложеното и събраните
доказателства за осъществено нарушение, атакуваното постановление е незаконосъобразно
издадено, поради следното: В АУАН и наказателното постановление е посочено, че
деянието е извършено на 02.04.2021 г., което безспорно не е датата на нарушението. Чл.149,
ал.5 от ЗУТ въвежда задължение за уведомяване, което следва да бъде изпълнено в 7-дневен
срок от издаване на разрешението за строеж, като ведно с копие от същото, разпоредбата
изисква да бъдат изпратени и копия от текстовата и графичната част на действащия
подробен устройствен план. В случая разрешението за строеж е издадено на 26.03.2021 г. и
жалбоподателят е следвало да изпълни горепосоченото задължение до 02.04.2021 г., което
означава, че нарушението е извършено не на тази дата, а в първия работен ден след изтичане
на срока. Актосъставителят и наказващият орган неправилно са определили 02.04.2021 г.
като дата на нарушението, тъй като дотогава главният архитект все още е бил длъжен да
приложи копия от текстовата и графичната част на действащия подробен устройствен план
към подаденото уведомително писмо за издадено Разрешение за строеж № 53/26.03.2021 г.
Неговото поведение се явява съставомерно едва след като изпадне в забава, което е след
изтичане на установения в закона срок. Всяко административно нарушение се
характеризира с дата /период/ на осъществяване, която следва да бъде коректно посочена в
акта и наказателното постановление, така както изискват чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от
ЗАНН. Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу които
3
наказаният следва да се защитава. Този елемент от обективната страна на нарушението е от
значение не само за санкционираното лице, което има право да научи всички признаци на
вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но е важно и за съдебната проверка
за законосъобразност на атакувания акт и доказването на твърдяното нарушение. Като са
посочили дата на нарушението, различна от действителната, актосъставителят и
наказващият орган са допуснали съществен порок, който е накърнил правото на защита на
привлеченото към отговорност лице да узнае за какво и кога извършено административно
нарушение му се налага наказание. Този съществен порок не може да бъде отстранен в
процеса на обжалване на наказателното постановление, тъй като съдът е обвързан от
описаните в него фактически констатации и при извършване на проверката за
законосъобразност не може да изменя волята на наказващия орган и да възприема различна
от посочената дата на нарушението. Ето защо, наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а
съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното
постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 300 лв. Макар и
да е направено възражение за прекомерност, следва да бъде заплатено цялото поискано
възнаграждение от 300 лв., тъй като същото не надхвърля минимално определения размер
съобразно чл.36 от ЗА вр. чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Дирекцията за национален
строителен контрол със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо
лице по чл.2 от Устройствения правилник на Дирекцията за национален строителен контрол
следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КЖ-9/27.04.2021 г., издадено от началник
на РДНСК-Кърджали, с което на основание чл.232, ал.1, т.1 от ЗУТ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лв. на Т. Д. М. с ЕГН **********,
адрес ****, във функциите му на временно изпълняващ длъжността главен архитект на
4
Община Кърджали, за извършено нарушение на чл.149, ал.5 от ЗУТ.
ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол със седалище гр.София, да
заплати на Т. Д. М. с ЕГН **********, адрес ****, сумата от 300 лв., представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението му на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5