№ 207
гр. Враца, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Виолета Цв. Вълкова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело
№ 20221400500231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от П. В. Р., ЕГН ********** от гр. ***,
представляван от адв. Б. Т. от АК-Враца, против решение № 236/21.04.2022г., постановено
по гр. дело № 3709/2021г. на Районен съд - Враца, в частите, с които е: признато за
установено, че дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК ***,
следните суми: на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 198о
ЗВ, сумата 6 729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от
19.03.2020 г. до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. ***, община Мездра, ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението -
13.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; на основание чл. 422 ГПК, вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 519, 66 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от 12.09.2020 г. до 16.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца,
ГО, VII състав и е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на
„Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК *** сумата 675,32 лева - разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част на исковете, както и 194,44 лева -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца,
съразмерно с уважената част на исковете.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваните части решението е неправилно като
постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необосновано. Сред допуснатите съществени нарушения
1
на съдопроизводствните правила при разглеждане и решаване на делото жалбоподателят
сочи на първо място несъобразяване на императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК - съдът не е
приложил в пълнота принципа на служебно начало, като е оставил без уважение
направените с отговора на исковата молба искания: по чл. 190, ал. 1 ГПК ищецът да бъде
задължен да представи в оригинал фактурата, за която споменава в исковата си молба и
справката-декларация и дневника си за продажби по чл. 125, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС, вр. чл. 124,
ал. 1, т. 2 ЗДДС; ищецът да бъде задължен да представи в оригинал на основание чл. 183
ГПК извлеченията от Партидна книга (карнет), както и направените в първото по делото с. з.
на 16.02.2022 г. искания за разпит на свидетел и за задължаване на ищеца да представи
доказателства относно обстоятелства, които счита за относими и допустими към спора.
Друга група процесуални нарушения според жалбоподателя са липсата на произнасяне по
своевременно заявени от него оспорвания на истинността на справка-извлечение 1354 и
извлеченията от Партидна книга (карнет) и на пет броя протоколи, представени в първото
по делото с. з. на 16.02.2022 г., както и липса на произнасяне на съда да открие
производство по реда на чл. 193 ГПК с нарочно определение. Следващата посочена от
жалбоподателя група процесуални нарушения са свързани с обосноваването на съдебния акт
върху данни, за които липсват доказателства или представените такива са негодни, каквито
са неназованата в исковата молба фактура, т. нар. покана № 105633 за доброволно
изпълнение, справка-извлечение 1354 и всички оспорени страници от карнети, а
кредитирането на протокол № 53172 от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер с нов
също е неправилно. Процесуално нарушение /на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/, според
жалбоподателя, е и кредитирането на свидетелски показания за обстоятелства, които
подлежат на доказване с писмени документи и за които е недопустимо събирането на гласни
доказателства, като колко, какви и на кои места са водопроводните отклонения след общия
водомер и абонатите. Като процесуално нарушение се посочва и приемането за установено
от съда какви са били единичните цени на водата в рамките на исковия период на база
преразкази в ССЕ на заповеди на управителя на ищеца. Жалбоподателят излага и подробни
съображения за противоречие на решението на материалния закон. Твърди, че от страна на
ищеца не е доказано изпълнението на две от поетите от него със сключения Договор за
предоставяне на ВиК услуги три негови задължения, поради което и претенцията за
заплащане на процесните суми е лишена от правно и фактическо основание. Посочва, че в
рамките на исковия период за времето от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. в нарушение на
Общите условия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
потребителите от област Враца не е извършвано регулярно отчитане на показанията както на
общия водомер, така и на индивидуалните такива на трите подвързани потребители след
общия водомер, в това число не е отчитан и неговия водомер, с което не е спазвано
правилото на чл. 21, ал. 2 от Общите условия индивидуалните водомери след общия
водомер да се отчитат най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след отчитането на
общия водомер. Това е довело до невъзможност да се установи периодично нито общото
потребление на трите подвързани обекта, нито индивидуалното такова на всеки от тях, нито
евентуално губещи се ежемесечни разлики. Поддържа, че ищецът не е изпълнил и
задължението си по чл. 31, ал. 1 от Общите условия за издаване на ежемесечни фактури - не
е издал нито една фактура за месеците от юни 2019 г. до май 2020 г., включително и не е
издал и фактурата, на която се позовава в отклонение от нормите на ЗДДС, ЗСч и
международните счетоводни стандарти, както и от собствените си общи условия. На
последно място изтъква, че съдът напълно е игнорирал съображенията му за нарушени права
на потребителя, извлечени от Общите условия на ищеца (чл. 31, ал. 1 и ал. 2) и от нормите
на ЗРВКУ (чл. 7, т. т. 2 и 3) и ЗЗП (чл. 1, ал. 2, т. 1 и т. 3). Твърди, че като не е извършвал
дължимите регулярни отчети на общ и индивидуални водомери и като не му е издавал
ежемесечни фактури ищецът като търговец е накърнил правата му на потребител и в
частност правото му да знае какво е месечното му потребление, каква цена дължи за него,
2
как следва да участва в разпределението на загубите по общ водомер. В тази връзка посочва,
че в договора за предоставяне на ВиК услуги не е предвидена едностранна корекция на
цената, въпреки което едностранно е променена цената по договора, че ищецът не е
изпълнил задълженията си за регулярно отчитане на общ и индивидуални водомери, както и
задължението си да му издава ежемесечни фактури, въпреки което иска плащане. Поддържа,
че във връзка с акцесорния иск съдът е пренебрегнал факта, че приложената към исковата
молба покана за доброволно изпълнение няма правна стойност, защото не е подписана,
същата не му е връчена, поради което не е поставен в забава и не дължи процесните суми, в
това число и претендираните лихви. Жалбоподателят изтъква също, че решението е
необосновано, тъй като не почива на обективен анализ на доказателствата по делото и
същевременно е акцентирано върху множество спорни доказателства. Моли съда да отмени
решението на Районен съд Враца в обжалваните части и да постанови ново, с което да
отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани всички искови претенции срещу него,
както и да осъди ищеца да му заплати всички сторени от него разноски в исковото
производство пред двете инстанции и да му присъди в пълен размер адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация"
ООД - гр. Враца, ЕИК ***, чрез пълномощника й юрк. В. И., е постъпил писмен отговор, с
който оспорва като неоснователна въззивната жалба и счита процесното решение за
обосновано, правилно и законосъобразно. Твърди, че съдът правилно, на базата на
доказателствата по делото, е установил действителните отношения между страните и е
формирал обосновани правни и доказателствени изводи по всички релевантни за спора
факти и обстоятелства. Моли съда да остави без уважение жалбата, като неоснователна,
съответно да остави в сила атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно,
с всички законни последици, като й присъди направените пред въззивната инстанция
съдебни разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение в размер 100,00 лв. на
основание чл.78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗПП.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, по които настоящият
съдебен състав се е произнесъл в закрито заседание. Същите са оставени без уважение, като
неоснователни, за което са изложени подробни съображения в определението по чл.267
ГПК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят П. В. Р., чрез
процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и представя писмена защита, а
въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, чрез процесуалния
си представител, оспорва същата.
Врачанският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, намира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от законен
състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена
форма; подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
3
Въз основа на подадено на 13.07.2021г. от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр.
Враца, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Мездра е
образувано ч.гр.д. № 925/2021 г. по описа на съда. Делото е изпратено по подсъдност на РС-
Враца, където е образувано под № 2981/2021г., по което съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължение от 09.08.2021г., по силата на която длъжникът П. В. Р.,
ЕГН ********** от гр. Враца, е осъден да заплати на заявителя сумите: 6 729,46 лева -
главница, представляваща стойността на потребени ВиК услуги за периода от 01.06.2019 г.
до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. ***, община Мездра, местност ***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението -
13.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, 598,17 лева мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г., както и 196, 55 лева разноски за
платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е подал възражение по чл.414 ГПК срещу
нея и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят е предявил
установителни искове против длъжника по делото.
В исковата молба, с която са предявени тези искове, се твърди, че ответникът П. В. Р.
е абонат на ищеца "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца и потребител на вода и
други услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ,,В и К” ООД - Враца за предоставяне на В
и К услуги за недвижим имот на адрес: с. ***, община Мездра, местност ***. Поддържа се,
че за потреблението през периода 01.06.2019 г. - 30.06.2020 г. на ответника-потребител е
издадена една фактура за изплащане на дължимите 6 729,46 лева - главница, и начислената
лихва върху главницата за периода от 01.07.2019 г. до 16.06.2021 г. в размер 598,17 лева, или
общо 7327, 63 лв., които не е заплатил. Посочва се, че е била изготвена покана за
доброволно изпълнение с приложена справка за дължимата сума, но абонатът не бил открит
на адреса за връчването й, че поради тази причина се е снабдил със заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, издадена от РС-Враца по ч.гр.д. № 2981/2021г., срещу която длъжникът-
ответник е подал възражение, което определя интереса му да иска установяване на
вземането си със съдебен акт. Иска се от съда да признае съществуването на вземането на
"Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Враца срещу П. В. Р. в общ размер 7327, 63 лв.,
от които 6 729,46 лева - главница и 598,17 лева лихва, заедно със законната лихва върху
главницата от 16.06.2021г. до окончателното изплащане, като претендира и разноските.
В писмен отговор в срока по чл.131 ГПК ответникът П. В. Р., чрез адв. Б. Т. от АК-
Враца, е оспорил предявените искове, като неоснователни. На първо място заявява, че не е
потребявал вода в имота, че за собствения му имот не е отчетена консумация на вода, както
се вижда от приложените към исковата молба извлечения от партидна книга /карнет/, и няма
задължения за заплащане на такава. Посочва, че консумация е отчетена за „общ водомер“,
намиращ се в шахта в местността *** в землището на с. ***, а съсобственият му имот е в
местността *** и извън границите на урбанизираната територия на селото. Оспорва
искането на ищеца да заплаща вода, отчетена за общ водомер и то в съвсем друга местност,
без да е ясно дали след него продължава водопровод до неговия имот, на какво разстояние е
шахтата от имота му, колко и какви отклонения има по трасето от общия водомер до
неговия индивидуален водомер и какво е отчетеното индивидуално потребление на всеки от
абонатите, черпещи вода след общия водомер. Поддържа, че при отчетено нулево
потребление за него, не е ясно как е съставена фактура, за какви по вид и количество стоки
или услуги. Сочи, че неправилно и в нарушение на ЗСч, ЗКПО и чл. 31, ал. 1 от Общите
условия е издадена една - единствена фактура за период от 13 месеца в две отделни данъчни
години по смисъла на ЗКПО, която не му е представяна за плащане, поради което не е
налице изискуемо и ликвидно вземане. Сочи също, че не дължи и лихва за забава, понеже
преди да са изтекли 30 дни от издаването на фактурата вземането не е изискуемо, съгласно
4
чл. 31, ал. 2 от ОУ. Иска постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в производството
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от Нотариален акт № 138, том III, рег. № 2098, дело № 235/2013 г. на нотариус
Х. А., на 18.06.2013 г. ответникът П. Р. заедно с трето за спора лице М. Р. са придобили от
Д. Д. правото на собственост върху имот № 501.171 по плана на новообразуваните имоти,
находящ се в м. ***, в землището на с. ***, община Мездра, извън урбанизираната
територия на селото.
Между ищцовото дружество и ответника П. Р. е сключен Договор №
131/114/30.03.2018 г., съгласно който „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Враца се
задължава да доставя вода в гореописания недвижим имот, а ответникът - да заплаща за
извършените услуги /чл. 1/. Съгласно чл. 3, с подписването на договора потребителят приема
Общите условия, които представляват неразделна част от договора.
Представени са по делото заверени преписи от страници от карнетна книга за
отчитане на доставена вода - съответно за общ водомер, партиди 111, 112 и 114, находящ се
в шахта в местност *** – стр.116 и за индивидуалните водомери на потребителите Д. В. Д. –
стр.111 и стр.114, П. В. Р. – стр.114, находящи се в местност ***, с.*** и В. П. Х. – стр.112,
както и Протокол № 040706/30.06.2020 г. за проверка състоянието на водомерния възел на
общия водомер /л. 83/, и Протоколи № 040702/30.06.2020 г., № 040703/30.06.2020 г. и №
040704/30.06.2020 г. за проверка на трите индивидуални водомера /л. 80-82/.
Видно от карнета за общия водомер с № 04999, последното му отчитане в рамките на
исковия период е през м. 06.2019 г. с показания 00221. и са отчетени 0 куб.м. вода. Същите
показания и същото количество вода е отчитано месечно и в периода от 05.09.2018г. до
05.04.2019г. След това в карнета е отбелязано, че на 19.03.2020 г. е монтиран нов водомер №
59026992, с показания 00000. Следващият отчет е извършен на 30.06.2020 г. и показанията
са 09286 куб. м, вписано е, че за отчета е съставен протокол № 040706/30.06.2020 г.
Подмяната на общия водомер се установява и от приетия Протокол №
53172/19.03.2020 г. /л. 84/, видно от който на 19.03.2020 г. е монтиран общ водомер №
59026992 с показания 00000, знак за метрологичен контрол М19, № пломба вх. холендер
0271996. Протоколът е подписан от оторизирано лице - специалист при ищеца, както и от
един от потребителите В. Х..
От Протокол № 040706/30.06.2020 г. за проверка състоянието на водомерния възел на
общия водомер /л. 83/, подписан от специалист „ВиК“ и потребителя /свидетел/ В. Х., е
видно, че на посочената дата, на която е извършена проверката, общият водомер №
59026992 има показания 09286.
Представени са карнети за тримата потребители, ползващи вода след общия водомер -
Д. Д., ответника Р. и В. Х..
За потребителя Д. Д. на стр. 111 в карнета /л. 78/ има вписани отчетени показания на
05.10.2018 г. - 00465 и потребление 0 куб. м. и е отбелязано, че имотът е необитаем.
Следващото отчитане съгласно карнета е на 30.06.2020 г. - 0 куб.м. и е посочен протокол №
040703/30.03.2020 г., за което е поставен подпис на абоната/свидетел.
Видно от протокол № 040703/30.06.2020 г. /л.81/, за титуляр Д. В. Д. е извършена
проверка за водомер № 1625716 с показания 00465, като е вписано, че партидата не е
актуална и че следва да се прехвърли на законен наследник на потребителя. Протоколът е
подписан от свидетел.
На стр. 114 в карнета /л.14/, водена първоначално на името на Д. Д., след дата
05.04.2018 г. е вписано името на ответника П. В. Р.. Ответникът П. Р. като частен
правоприемник на Д. Д., придобил от него правото на собственост върху процесния
водоснабден имот, е вписан на страницата на праводателя си в карнета /а след това и като
титуляр/. В карнета има вписани отчетени показания на 05.10.2018 г. - 17 куб. м. и е
5
отбелязано, че имотът е необитаем. Следващото отчитане, съгласно карнета, е на 30.06.2020
г. - 100 куб. м и е посочено, че е съставен протокол № 040704/30.06.2020 г., за което е
поставен подпис на абоната/свидетел.
Видно от протокол № 040704/30.06.2020 г. /л.82/, за титуляр П. В. Р. е извършена
проверка за водомер № 3434814 с показания 00100. Протоколът е подписан от свидетел.
За потребителя В. П. Х. на стр. 112 в карнета има вписани отчетени показания на
01.11.2018 г. - 01020 и потребление 0 куб. м. и е отбелязано, че имотът е необитаем.
Следващото отчитане, съгласно карнета, е на 30.06.2020 г. - показания 01195 и е посочен
протокол № 040702/30.06.2020 г., за което е поставен подпис на абоната.
Видно от протокол № 040702/30.06.2020 г. /л.80/, за титуляр В. П. Х. е извършена
проверка за водомер № 1042154 с показания 01195. Протоколът е подписан от свидетел.
Видно от Протокол № 30Вр от 26.11.2020 г. /л.85/, издаден от „Кева Груп“ ЕООД,
общият водомер е преминал последваща периодична проверка за метрологичен контрол със
заключение, че съответства на законовите изисквания, следователно се извежда
заключението, че в периода от монтажа на водомера - 19.03.2020 г. до датата на проверката -
26.11.2020 г. общият водомер е бил изправен, преминал съответната метрологична проверка
и отговарящ на законовите изисквания.
Видно от фактура № **********/01.07.2020 г., издадена от „В и К” – Враца за
консумация на абонат 0131114 – П. В. Р. за имот в с. ***, м-ст ***, за отчетен период от
01.06.2019 г. до 30.06.2020 г. са начислени 83 куб. м от индивидуалния водомер, а от общия
- 2 904,356 куб. м, на обща стойност 5 607,88 лева без ДДС и 6 729,46 лева с ДДС. Видно от
документа, 58 куб. м от индивидуалния водомер и 2 087,55 куб. м от общия са остойностени
по единична цена от 1,851 лева, а 25 куб. м от индивидуалния водомер и 874,806 куб. м от
общия са остойностени по 1,938 лева. Във фактурата е отбелязано, че е само за сведение.
От представената справка - извлечение за дължимите към 16.06.2021 г. суми към
„ВиК“ ООД - Враца за абонатен № 131114 на името на П. В. Р. за имот в с. ***, м-ст ***, се
установява, че по партидата на абоната е издадена 1 бр. фактура за потреблението за отчетен
период от 01.06.2019 г. до 30.06.2020 г., като дължимата сума е общо 7 327,63 лева, от които
6 729,46 лева - главница и 598,17 лева - лихва за забава.
До П. Р. на адрес с. ***, м. ***, е изпратена покана за доброволно изпълнение №
105633, с рег. № Мз 230/04.08.2020 г., с която адресатът е уведомен, че в качеството си на
абонат на "В и К" ООД, гр.Враца и потребител на вода и други услуги, дължи на
водоснабдителното дружество главница от 6729, 46 лв. за периода от 01.07.2020г. до ……….
и лихва в размер на 7, 48 лв. без да е посочен периода, за който е натрупана, и е поканен в
срок от 30 дни да плати дължимата сума. Върху самата покана е записано „писмо
PS310000571348/12.08.20 върнато „непотърсено“. Към поканата не е представено
посоченото в нея писмо, нито пък друг документ, удостоверяващ надлежното й връчване по
пощата, по куриер или др.
По делото са представени и Общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
019/09.06.2006 г.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно -
счетоводната експертиза /л. 56-75/ се установява, че отчитането на потреблението на вода в
случая се извършва в различни карнети със следните партиди: 1. Партида за общ водомер за
партиди 111, 112 и 114 на адрес в местност ***; 2. три броя индивидуални партиди с
титуляри: П. В. Р., Д. В. Д. и В. П. Х. - и трите имота с адрес: с. ***, местност ***.
Според вещото лице по партидата за общия водомер /л.11 по делото/ за периода от
05.09.2018 г. до м. 06.2019 г. няма отчетено потребление на вода от общия измервателен
уред, а на 30.06.2020 г. в колоната „показание на водомера“ е записана цифрата 9 286 куб. м.
По партидата на името на Д. Д. за водомер № 343414 (който е записан след корекция
и съответства на номера на водомера, записан на партидата на П. В. Р.) на реда след дата
6
05.04.2018 г. е записано името П. В. Р.. На следващите редове за дата 04.05.2018 г. и
04.06.2018 г. е отчетено потребление 17 куб. м, удостоверени с подпис. Същото потребление
е отчетено и на 11.07.2018 г., 01.08.2018 г., 08.09.2018 г. и 05.10.2018 г., а на 30.06.2020 г. е
отчетено потребление 100 куб. м, удостоверено с подпис.
От заключението се установява също, че размерът на потребеното количество вода в
имота на ответника Р. е 83 куб. м. /представляващи разликата между 100 куб. м, отчетени на
30.06.2020 г. и 17 куб. м, отчетени на 05.10.2018 г. по индивидуалния водомер/, а
припадащата се на този абонат разлика между отчетеното количество вода по общия
водомер и по индивидуалния такъв /изчислено съгласно чл. 23, ал. 2 ОУ/, разпределена при
пропорция - 32,17% за него, е 2 904,356 куб. м., или за периода от 01.06.2019 г. до 30.06.2020
г. потребеното количество вода в процесния имот е 2 987,356 куб. м. на стойност 6 729,46
лева, а на лихвата за забава за исковия период - 598,17 лева.
Вещото лице е установило, че от „В и К” – Враца е издадена фактура №
**********/01.07.2020 г. в аналитичен вид, за консумация на абонат 0131114 – П. В. Р. за
имот в с. ***, м-ст ***, в която е записана стойността на потребеното количество вода за
исковия период 5 607,88 лева и ДДС в размер на 1 121,58 лева - общо сумата от 6 729,46
лева. Вещото лице сочи, че издадената фактура има характер на счетоводен първичен
документ, подлежащ на аналитично отчитане. В ИНКАСО на дружеството фактурата е
отчетена в аналитична форма, фактурирано е потребеното от абоната количество вода в
стойностно и натурално измерение за съответния отчетен период. Данните от фактурата са
обработени в синтетична форма, като фактурата е осчетоводена на 31.07.2020 г. и
стойността й участва в общата сума по дебита на сметка 411/15 11 „Клиенти“ и по кредита
на сметка 703/11,12,13 „Приходи“, а начисленият ДДС е включен по кредита на сметка
453/02 „ДДС на фактурирано за м.07.2020 г.“. В заключението е отразено, че по смисъла на
ЗКПО приходът от фактурата, осчетоводена в синтетична форма, е отчетен за данъчната
2020 г., че стойността й е включена в Дневника за продажби по ДДС и справката -
декларация по ДДС за м. юли 2020 г. и че осчетоводяването на фактурата е извършено при
спазване на принципа за текущото систематично счетоводно отчитане, като същата съдържа
задължителните стойности и натурални показатели.
Изслушано в съдебно заседание, вещото лице пояснява, че в дружеството има
двустепенно счетоводно отчитане и поради големия брой абонати месечните им фактури са
повече от 160 000 броя, които се обработват в синтетичен вид в справка в счетоводството на
дружеството. Накрая на месеца всички фактури се осчетоводяват по райони, групират се, а
не всяка да е на отделен ред в справката. Този начин за водене на счетоводството не е в
противовес със ЗСч. Фактурата съдържа минимума - кубици и стойност. Вещото лице
заявява, че отчитането на 83 куб. м в края на този период, не означава, че същите са
потребени само в последния му месец.
В заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е
посочило, че за периода от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. действащата цена на услугата
доставяне на вода на потребителите е в размер на 1,851 лева/куб. м без ДДС, а за периода от
01.03.2020 г. до 30.06.2020 г. - 1,938 лева/куб. м без ДДС. Ето защо 58 куб. м от
индивидуалния водомер и 2 029,550 куб. м от общия водомер за периода от 01.06.2019 г. до
01.03.2020 г. са остойностени по цена 1,851 лева/куб. м без ДДС, а 25 куб. м от
индивидуалния водомер и 874,806 куб. м от общия за периода от 01.03.2020 г. до 30.06.2020
г. са остойностени по единична цена от 1,938 лева/куб. м без ДДС. Според заключението
промяната в цените на услугата доставяне на вода на потребителите е въз основа на две
заповеди на управителя на „В и К” от 30.05.2019г. и от 18.02.2020г.
Съдът кредитира двете заключения на вещото лице по счетоводните експертизи
/основна и допълнителна/, като счита, че вещото лице е отговорила пълно, изчерпателно и
обективно на поставените й задачи и е дало обективно заключение, което отговаря на
правилата на формалната логика и се подкрепя от събраните писмени и гласни
7
доказателства по делото.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т. Н. И. и П.
И. П..
Свидетелят Т. И. - на длъжност „зам. ръководител на производствено поделение,
район Мездра“ при ищцовото дружество, заявява, че на 30.06.2020 г. заедно с неговия колега
П. П. са извършили проверка на общ водомер в шахта в с. ***. Сочи, че на проверката е
присъствал и един от собствениците на имотите, които принадлежат към този общ водомер -
В. П. Х.. Свидетелят заявява, че общият водомер е бил отчетен, за което бил съставен
протокол, в който са посочени денят на проверката, служителите, които са я извършили,
номера на водомера, показанията на водомера, метрологичните характеристики и номера на
пломбата на входящия холендер. Екземпляр от протокола бил връчен и на присъствалия
свидетел В. Х.. Свидетелят заявява, че след общия водомер има три индивидуални водомера
със съществуващи към тях партиди. Твърди, че не е присъствал на проверката на
индивидуалните водомери. Сочи, че общият водомер се намира в края на регулационната
линия на с. ***, а индивидуалните водомери - в местността ***. Свидетелят твърди, че на
19.03.2020 г. общият водомер е бил сменен, но не знае каква е причината за това. Свидетелят
заявява, че само тези тримата потребители са привързани към този водопровод.
Свидетелят П. П. - на длъжност „инспектор производствени процеси“ при ищцовото
дружество, сочи, че той е извършил проверките на общия и на трите индивидуални
водомера в местността *** на 30.06.2020 г., като на проверката на общия водомер са
присъствали един от тримата потребители В. П. и зам. ръководителят на район Мездра Т.
И.. На проверката на индивидуалните водомери са присъствали хората, които обитават
имотите, но не може да посочи имена. Твърди, че периодичното отчитане на водомерите се е
извършвало от водопроводчика на с. ***, който към този момент вече не е служител при
ищеца. Заявява, че за проверките били съставени протоколи, в които е отразено състоянието
на водомерните възли, показанията на всеки водомер, номера му, метрологичните
характеристики, пломбата на входящия холендер, като свидетелят е подписал протоколите,
а за потребител се подписал един от обитателите. Заявява, че общият водомер се намира в с.
***, а водомерната шахта, в която са индивидуалните водомери се намира в единия от трите
имота и в нея има три водомера.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, в чиято обективност не намира
основание да се съмнява, въпреки че свидетелите са служители при ищцовото дружество.
Показанията им са еднопосочни и с идентично съдържание, подкрепят се както взаимно,
така и от събраните по делото писмени доказателства - протоколите за извършените на
30.06.2020 г. проверки.
При така установената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд е приел, че по силата на сключения договор за предоставяне на В
и К услуги от 30.03.2018 г., между страните е налице облигационно правоотношение за
доставка на ВиК услуги при общи условия и че ответникът има качеството на потребител на
доставени му от ищеца ВиК услуги. Приел е също, че ищцовото дружество е отчело,
начислило и остойностило потребеното количество вода в съответствие с разпоредбите на
чл. 18, ал. 2 и 3, чл. 20, чл. 21, ал. 2, чл. 23, ал. 1 и ал. 2, чл. 30, ал. 2, чл. 29, ал. 4 от ОУ, като
по отношение на размера на същото се е позовал на заключенията на вещото лице по
изпълнените съдебно-счетоводни експертизи. Районният съд обосновано се е произнесъл и
по възраженията на ответника, че не е потребявал вода в имота и че не е отчетена
консумация за исковия период, като се е позовал на отчетеното на 30.06.2020 г. показание на
индивидуалния водомер в карнета и в протокол № 040704/30.06.2020 г., удостоверено с
подпис на представител на потребителя; че не следва да заплаща вода, отчетена за общ
водомер, намиращ се в съвсем друга местност, без да са изяснени обстоятелства, касаещи
броя и разположението на водопроводните отклонения, разстоянието между шахтите, в
които са разположени общия водомер и индивидуалните такива, отчетеното индивидуално
8
потребление на всеки от абонатите, черпещи вода след общия водомер, като е посочил, че
всички тези обстоятелства са установени в производството с необходимите доказателства.
Съдът е приел също, че цялото количество вода от 9 286 куб. м е потребено за периода от
монтирането новия общ водомер - 19.03.2020 г. до датата на реалния отчет - 30.06.2020 г.,
поради което е отхвърлил иска за главница за периода от 01.06.2019 г. до 18.03.2020 г. и е
уважил същия за сумата 6 729,46 лева и за периода от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г.
Първоинстанционният съд е счел за резонни възраженията на ответника за неизпълнение от
страна на ищцовото дружество на задълженията му по чл. 8, т. 6 вр. чл. 21, ал. 1, т. 2, ал. 2 и
ал. 3 вр. чл. 3, т. 1 и чл. 31, ал. 1 ОУ /за отчитане показанията на средствата за търговско
измерване при условията и в сроковете, определени в ОУ и да издава фактури за дължимите
суми/, но е приел, че тези нарушения на общите условия от страна на ВиК оператора не
рефлектират върху размера на дължимата сума за главница. По иска с правно основание чл.
422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД районният съд е приел, че ответникът е изпаднал в забава след
поканата за доброволно изпълнение от ищеца да заплати исковата сума, отправена му през
м. август - считано от 12.09.2020 г., и е изчислил служебно лихвата за забава върху
главницата за периода от 12.09.2020 г. до 16.06.2021 г. на 519,66 лева, за която сума и
период е уважил иска, а за разликата до пълния размер от 598,17 лева и за периода от
01.07.2019 г. до 11.09.2020 г. е отхвърлил иска, като неоснователен.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с изложените от страните фактически и правни доводи, при което приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено в
разпоредбата на чл. 154 ГПК, по предявения положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ, в тежест на
ищцовото дружество е да докаже наличието на валидна облигационна връзка между него и
ответника, възникнала от сключен договор за доставка на ВиК услуги, респ. качеството
„потребител“ на ответника за процесния период; реално доставяне на ВиК услуги в имота
на ответника в посочения период и тяхното количество, както и стойността на същите; с
оглед твърденията за наличие на общ и индивидуални водомери, в тежест на ищцовото
дружество е да докаже спазване на правилата за измерване и разпределение на отчетеното
количество вода между отделните потребители.
При доказване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяване
на задълженията към ищеца.
По делото е безспорно, че ищцовото дружество е "ВиК оператор" по смисъла на чл.
198"о", ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу
заплащане за територията на обл.Враца. Между страните не се спори, а и на съда е служебно
известен факта, че Общите условия за получаване на услугите ВиК от "Водоснабдяване и
канализация" ООД са одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ с решение
№ ОУ – 019/09.06.2006 г. и са публикувани във в-к "Новинар" в броя му от 20.06.2006 г. и
във в-к "Конкурент" в броя му от 19.06.2006 г., както и са поместени на интернет страницата
на дружеството на адрес: www.vik.vratza.eu., поради което същите обвързват всички абонати
на дружеството съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
По делото е безспорно установено също, а и от представения нотариален акт се
установява, че ответникът П. В. Р. е собственик на процесния имот, намиращ се извън
границите на урбанизираната територия на с. ***, община Мездра, в местността ***, както и
че имотът е присъединен към водопреносната система, стопанисвана от ищеца, като за
имота е открита партида на негово име.
Страните не спорят, а и видно от Договор № 131/114/30.03.2018 г., между тях е
9
налице облигационно правоотношение по валидно сключен договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, както и че ответникът е потребител на доставени му от ищеца
ВиК услуги.
Оплакванията във въззивната жалба обобщено се свеждат до въпроса дали събраните
в хода на производството писмени и гласни доказателства установяват, че за абоната е
възникнало задължение за претендирания период и в претендирания размер, което той
следва надлежно да изпълни. Това е и основния спор между страните.
Редът, начинът и формата за установяване на облигационните отношения по
доставката на питейна вода и пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и
начинът на плащане и разпределение на дължимите суми от абонатите се определят
съобразно правилата, предвидени в чл. 30 - чл. 40 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и в Общите
условия на оператора.
С оглед конкретиката на разглеждания казус, за да се приеме, че за абоната е налице
задължение на посоченото основание и размер, в тежест на въззиваемия - ищеца е да
установи, че претендираното количество ВиК услуги е начислено при спазване на
процедурата предвидена в чл. 32 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ, в която хипотеза се
твърди да е начислена процесната сума.
Според чл. 32, ал. 1 и ал. 4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат
въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а отчетените
данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитане на
водомерите и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път.
По делото са представени заверени копия от карнетите за отчитане на вода от общия
водомер и от трите индивидуални водомери, водени на името на П. В. Р., В. П. Х. и Д. В. Д.,
както и протоколи за подмяната на общия водомер и за проверка състоянието на водомерния
възел на общия водомер и на индивидуалните водомери. Видно от същите, за отчетите,
извършени на 30.06.2020 г., има положен подпис в карнетите и в протоколите от един от
потребителите В. Х..
Едно от основните възражения, които ответникът прави с отговора на исковата молба
и поддържа пред въззивната инстанция, се свежда до това, че от представените карнети не се
установява, че именно той е получател и потребител на евентуално предоставена от ищеца
услуга.
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., то следва да
се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. В посочената разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да
бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов
представител. Липсата на изрично изискване за упълномощаване на този представител води
до извода, че карнетът може да бъде подписан и от лице, което макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с отчитането
на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа на родствена,
съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с потребителя. По тази причина
съдът намира, че представител на потребителя по смисъла на чл. 32, ал. 4 от Наредбата може
да бъде всяко лице, което обитава имота на някакво фактическо или правно основание, а
също и собственик на съседен имот. Подписването на карнета от такова лице не води до
неистинност на документа и изгубване на неговата доказателствена сила. Следва да се има
предвид още, че присъствието на потребителя или на негов представител при извършване на
отчета е негово задължение, предвидено в чл. 6, т. 1, вр. с чл. 22 от ОУ. Целта на
10
присъствието на двете страни по правоотношението при отчитане на показанията на
водомера е да се отчете правилното показание, което ще послужи за определяне на
дължимите суми. Наличието на подпис срещу показанието на водомера съдът, при липса на
възражения от абоната за предходния период, приема като съгласие с отчетеното до тази
дата.
Въз основа на изложеното се налага извода, че при отчитането, извършено на
30.06.2020 г., е отразено реално показанието, както на общия водомер, така и на
индивидуалните водомери на тримата потребители, като за абонатите е положен подпис на
техен представител /един от тримата потребители/, с което последният е удостоверил
верността не само на текущото, но и на всички предходни отчитания. Карнетите и
протоколите, като частни свидетелстващи документи, се ползват с формална
доказателствена сила относно авторството на изявлението. Доколкото, същите
удостоверяват и неизгодни за потребителите факти, то се ползват и с материална
доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в тях отговаря на
действително доставеното количество вода. Ето защо съдът не възприема изложените от
процесуалния представител на жалбоподателя доводи относно верността на посочените в
карнетите данни за потребление в месеците през процесния период.
Предвид горното, настоящият състав намира за доказано, че начинът на отчитане на
потребената в имота на ответника вода през исковия период е в съответствие с правилата на
Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съответства на действителното фактическо положение и че
фактурираното количество ВиК услуги в процесния период са реално доставени и
потребени.
Съгласно чл.32, ал.2 от Наредбата за сгради - етажна собственост, или за
водопроводно отклонение с повече от един потребител изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на водомерите се
извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след това се отчитат
индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се извършва в присъствието на
представител на потребителите. Според ал.3 отчетеното по ал. 2 количество вода се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време
на всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда на тази
наредба. Аналогични са и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ОУ, в които е добавено, че в
разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода във
водопроводната инсталация, а разликата между количеството питейна вода, отчетено от
общия водомер и сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери се
разпределя пропорционално на отчетените по индивидуалните водомери количества. Такова
пропорционално разпределение предвижда и чл.39, ал.2, т.3 от Наредбата.
Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на възражението на ответника за недължимост на заплащането на водата,
отчетена от общия водомер, поради недоказаност на връзката му с процесния имот, и счита,
че по категоричен начин по делото е доказано, чрез допустими доказателствени средства
(вкл. и чрез показанията на двамата свидетели), че количеството вода, доставяна в имота на
въззивника, се е измервала от общ водомер, който се намира в местност *** в края на
регулационната линия на с. ***, и от индивидуален водомер - в един от имотите в
местността ***, където се намирали и индивидуалните водомери на други двама
потребители - В. П. Х. и Д. В. Д., което е в съответствие с изискването на чл. 18, ал. 2 ОУ.
Обстоятелството, че общият и индивидуалните водомери се намират в различни местности
по никакъв начин не рефлектира върху възможността на същите да отчитат потреблението.
По категоричен начин е установено, че освен тримата потребители П. Р., В. Х. и Д. Д., няма
други потребители, ползващи вода след общия водомер, както и какво е индивидуалното
потребление на всеки от тях.
11
Във въззивната жалба са изложени твърдения и за други съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, с които въззивникът е
обосновал исканията си за допускане на доказателства пред въззивната инстанция, а именно:
че съдът не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по отношение на всички
своевременно оспорени от ответника документи с отговора на исковата молба и в първото
по делото съдебно заседание; че съдът не се е произнесъл с определение (а с разпореждане),
с което е отхвърлил направените от ответника искания; че не е допуснал до разпит като
свидетел Р. Б. и не е задължил на ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да представи одобрен
технически проект на водопровода и други доказателства, за установяване на посочените от
ответника обстоятелства.
Настоящата инстанция намира така направените възражения за неоснователни по
следните съображения:
Въззивният съд намира, че като не е открил производство по реда на чл. 193 ГПК по
отношение на всички своевременно оспорени от ответника документи с отговора на
исковата молба и в първото по делото съдебно заседание, първоинстанционният съд не е
допуснал процесуални нарушения. В Определение № 1034/10.12.2021 г. по чл. 140 ГПК
съдът е приел, че подписът в справка-извлечение 1354 не е на главния счетоводител на
ищцовото дружество с оглед поставената пред подписа запетая, а с оглед заявеното от
процесуалния представител на ищеца в първото съдебно заседание на 17.02.2022 г., че не
твърди подписите в извлеченията от Партидна книга (карнет), стр. 114 и стр. 116, положени
за „абонат” при отчитане на водата да са поставени лично от ответника, както и че не
твърди, че подписите за „потребител” в представените в това съдебно заседание пет броя
протоколи (четири протокола от 30.06.2020 за проверка и отчитане на три индивидуални и
един общ водомер, както и протокол № 53172 от 19.03.2020 г. за подмяна на общия водомер
с нов), да са поставени от ответника или от лицата, които са записани като титуляри на
партидите, то е безпредметно съдът да открива производство по оспорване по реда на чл.
193 ГПК. Липсата на изричен съдебен акт - определение, с което съдът да се е произнесъл
като отхвърли направените от ответника искания, не е процесуално нарушение, с оглед и
обстоятелството, че такъв акт не подлежи на самостоятелно обжалване. Въззивният съд
намира също, че като не е допуснал до разпит като свидетел Р. Б. и като не е задължил
ищеца, на основание чл. 190 ГПК, да представи одобрен технически проект на водопровода
и други доказателства за установяване на посочените от ответника обстоятелства,
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение. По така направените
доказателствени искания съдът се е произнесъл с мотивирано Разпореждане №
807/22.02.2022 г., с което е ги е оставил без уважение, а в последващото открито съдебно
заседание, проведено на 30.03.2022г., пълномощникът на ответника изрично е заявил, че
няма доказателствени искания, при което съдът е приел делото за изяснено от фактическа
страна и го е обявил за решаване по същество. Настоящият състав на въззивния съд споделя
мотивите на първоинстанционния, изложени в посоченото разпореждане, като в допълнение
излага следното: 1. обстоятелството дали е извършвано текущо месечно отчитане на
водомерите за индивидуално и за общо потребление през процесния период подлежи на
доказване не със свидетелски показания, а с писмени доказателства – такива са представени
по делото, както и заключение на вещо лице; 2. въпросът за причината за сменяване на
общия водомер на 19.03.2020 г. е неотносим към спора, тъй като цялото потребление е
отчетено по поставения на 19.03.2020 г. нов общ водомер и съдът е уважил иска за периода
след неговото поставяне от 19.03.2020г. до 30.06.2020г., т.е. обстоятелствата, осъществили
се преди 19.03.2020 г. нямат значение за спора.
Ирелевантни за спора са и обстоятелствата за разстоянието от шахтата с общия
водомер до шахтата, в която са разположени трите индивидуални водомера, включително и
на въззивника, собствеността на имота, в който се намират трите водомера, наличието или
липсата на аварии по трасето на водопровода между общия водомер и трите индивидуални
12
водомера, респ. до границите на имотите, включително и на имота на ответника, и
съответно отстранени ли са те, и какви загуби са настъпили по това трасе от тези повреди, с
оглед постановеното в нормите на чл. 32, ал. 2, чл. 6, т. 1 и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/2004
г. на МРРБ и на основание изричната клауза на чл. 23, ал. 1 от Общите условия, съгласно
които в разпределението се включват всички разходи на вода и загубите на вода във
водопроводната инсталация. Обстоятелството дали е имало повреди и течове след
монтирания общ водомер не се отразява на измереното количество вода и съответно не
погасява задължението за плащане. В допълнение следва да се посочи, че установяването на
повишена консумация, съгласно чл. 32, ал. 7 от Наредбата, не е основание за неплащане на
изразходваното количество вода. В тази връзка отхвърлянето на искането на ответника за
ангажиране на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства, не съставлява
нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд.
Основателно е обаче възражението на въззивника, че въззиваемото дружество не е
изпълнявало задължението си да отчита периодично показанията на водомерите в срока,
установен в чл. 21, ал. 1, т. 2, вр. чл. 3, т. 1 ОУ – за период не по-дълъг от 3 месеца, което е
препятствало приложението на чл. 21, ал. 3 ОУ. В рамките на исковия период е извършен
един - единствен отчет на индивидуалния водомер на въззивника в края на исковия период -
на 30.06.2020 г., но следва да се посочи, че от момента на смяната на общия водомер на
19.03.2020 г. до реалния отчет на 30.06.2020 г. е изтекъл период, който е рамките на
предвидения. Действително, като не е изпълнил свое договорно задължение, ВиК оператора
е извършил нарушение на общите условия на договора за услуга, но същото само по себе си
не може да се третира като неизпълнение от негова страна на задължение, водещо до
отпадане на задължението на потребителя да заплаща цената на начислените в съответствие
с действащата нормативна уредба ВиК услуги.
Настоящият състав на въззивния съд не споделя възражението на въззивника за
нарушение на нормата на чл.32, ал.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., съгласно която
отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между отделните потребители въз основа
на отчетите за същия период от време на всички индивидуални водомери след общия
водомер. Смисълът на посочената разпоредба е измереното количество вода, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за даден период да се разпредели между
отделните потребители пропорционално на измереното количество вода по техните
индивидуални водомери за един и същ период. В противен случай, т.е. когато измереното
количество вода, отчетено по общия водомер, се разпредели между отделните потребители
въз основа на отчетите за различни периоди от време на индивидуалните им водомери, това
би довело до непропорционалност, тъй като потребявалите вода в по-продължителен период
от време е логично да имат и отчетено по-голямо количество вода от индивидуалните им
водомери, а оттам съответно ще им бъде разпределено и по-голямо количество вода,
отчетено по общия водомер.
В настоящия случай действително отчетите на общия водомер и на индивидуалния
водомер на П. Р. не са за един и същ период от време – общият водомер е отчетен за периода
от монтирането му - 19.03.2020 г. до датата на реалния отчет - 30.06.2020 г., а
индивидуалния водомер е отчетен за периода от 05.10.2018 г. до 30.06.2020 г. Но отчитането
на другите два индивидуални водомера по партидите на В. Х. и на Д. Д., след
водопроводното отклонение, е извършено за един и същи период, който съвпада с този на
въззивника П. Р., а именно за периода от 05.10.2018 г. до 30.06.2020 г., който период
включва в себе си периода на отчитане на общия водомер. Следователно, след като ВиК
оператора е разпределил измереното количество вода, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение, между тримата отделни потребители въз основа на отчетите за
един и същ период от време на индивидуалните им водомери, същият е спазил принципа на
пропорционалност, залегнал в чл.32, ал.3 и чл.39, ал.2, т.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
В случая, на 30.06.2020 г. по партидата на общия водомер е отчетено потребление на
13
вода от общия измервателен уред 9 286 куб. м., по партидата на потребителя Д. Д. - 0 куб. м;
по партидата на потребителя-ответник П. В. Р. - 100 куб. м; по партидата на потребителя В.
П. Х. - 1195 куб. м. От отчетените на 30.06.2020 г. 100 куб. м вода се изваждат отчетените на
05.10.2018 г. 17 куб. м, съгласно карнета за партидата на ответника Р. и размерът на
потребеното количество в имота на ответника вода е 83 куб. м. От отчетените на 30.06.2020
г. 1195 куб. м вода се изваждат отчетените на 05.10.2018 г. 1020 куб. м, съгласно карнета за
партидата на В. Х. и размерът на потребеното количество в имота на същия вода е 175 куб.
м. Видно е, че няма съвпадение между количеството вода, отчетено по общия водомер и
сумата от отчетените количества по индивидуалните водомери, поради което разликата
трябва да се разпредели пропорционално, съгласно чл.23, ал.2 от ОУ и чл.39, ал.2, т.3 от
Наредбата. Вещото лице е изчислило, че общото количество вода от 9 286 куб. м се
разпределя в следната пропорция - 32,17% за П. Р. и 67,83% за В. Х., тъй като по партидата
на Д. Д. няма отчетено потребление, т.е. потребеното количество вода в имота на ответника
е 32,17% от 9 286 куб. м - 2 987,356 куб. м. От това потребление е приспаднато и
потреблението от индивидуалния водомер и се получава 2 904,356 куб. м.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по делото е
установено отчитане на доставяните от въззиваемото дружество ВиК услуги в имота на
въззивника за процесния период, поради което за него е възникнало насрещно задължение
да плати стойността на потребените услуги. Въззивника не твърди и не ангажира
доказателства за заплащане на тези услуги, поради което искът за главница е доказан по
основание.
Стойността на изразходваната вода се изчислява съобразно чл. 30, ал. 2 и чл. 29, ал. 4
ОУ - въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по реда на чл. 23, като с
оглед промяната на цените по време на исковия период, количеството вода, отчетено през
периода от датата на последния действителен отчет до датата на следващия действителен
отчет на СТИ, се разпределя пропорционално на броя на дните, по време на които действа
старата и новата цена. Отчетеното количество вода от 58 куб. м от индивидуалния водомер и
от 2 029,550 куб. м от общия водомер за периода от 01.06.2019 г. до 01.03.2020 г. се
остойностяват по цена 1,851 лева/куб. м без ДДС - 3 864,06 лева без ДДС, а 25 куб. м от
индивидуалния водомер и 874,806 куб. м от общия водомер за периода от 01.03.2020 г. до
30.06.2020 г. се остойностяват по единична цена от 1,938 лева/куб. м без ДДС - 1 743,82 лева
без ДДС. Или общо сумата от 6 729,46 лева с ДДС.
Друга група възражения на въззивника, съдържащи се във въззивната жалба, са
свързани с неизпълнение на задължението на оператора по чл. 31, ал. 1 от Общите условия
за издаване на ежемесечни фактури за дължимите суми за доставена вода, за непредставяне
на издадената от него фактура № **********/01.07.2020 г. в оригинал по делото, за липсата
на предвидените в ЗСч реквизити на същата, за нарушения на ЗСч, ЗКПО и ЗДДС при
издаването й и за невръчването й на абоната, както и с твърдени нарушения на
първоинстанционния съд, свързани с отхвърляне на исканията на ответника за събиране на
доказателства в тази насока.
Действително, въз основа на доказателствата по делото не може да бъде направен
извод, че въззиваемия е изпълнил поетото в чл. 31, ал. 1 от ОУ задължение за ежемесечно
фактуриране на дължимите суми за предоставените през исковия период ВиК услуги. За
процесния период „В и К” – Враца е издал една фактура № **********/01.07.2020 г. за
консумация в имота на въззивника, в която е отбелязано, че е само за сведение. Това
безспорно е нарушение на задължението му за ежемесечно издаване на фактури, което обаче
не води до недължимост на цената на предоставените на въззивника ВиК услуги.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че фактурите са частни писмени
документи и материализират удостоверителното изявление на тези, които са ги издали, но те
не са основанието за плащане. Съставянето на фактура за стойността на дължимите ВиК
услуги по договор за предоставяне на такива услуги не е елемент от съдържанието на
14
договора и на договорните престации. Дължимостта на плащането на предоставените ВиК
услуги по договора за предоставяне на такива услуги не се предпоставя от издаването на
данъчна фактура, освен когато самият договор изрично предвижда издаването на фактура
като необходимо условие за изпълнение на задължението за плащане. Изводът е, че
договорът за предоставяне на ВиК услуги, респ. Общите условия на оператора, не съдържат
задължителното условие - издаване на фактура, за да възникне задължението на потребителя
на тези услуги да плати. Дължимостта на плащането не се предпоставя от издаването на
данъчна фактура. Потребителят дължи заплащането на получените от него ВиК услуги в
изпълнение на сключения между тях договор за предоставяне на ВиК услуги, не защото е
издадена фактура, а защото е получил тези услуги. Фактурата има значение за данъчните
задължения на страните и е ирелевантна за задълженията им по договора за предоставяне на
ВиК услуги. Издаването на данъчна фактура и задълженията по ЗДДС, на които се позовава
въззивника, имат публичноправен, а не гражданскоправен характер. В случая, издаването на
фактурата има единственото значение да постави началото на 30-дневния срок, след
изтичането на който потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
от тях ВиК услуги, съгласно в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ОУ.
С оглед установеното по делото обстоятелство, че на 19.03.2020 г. общият водомер е
бил сменен с нов, като към датата на монтирането му показанията са били 0000, то цялото
количество вода от 9 286 куб. м е потребено за периода от монтирането му - 19.03.2020 г. до
датата на реалния отчет - 30.06.2020 г. В периода от 01.06.2019 г. до 18.03.2020 г. по делото
няма данни за потребление, отчетено от предходния общ водомер, тъй като няма събрани
доказателства за показанията на същия към датата на демонтажа му, нито дали въобще е
имало поставен общ водомер в този период. Такива данни липсват и в страницата от карнета
за общия водомер. Следователно искът следва да се отхвърли за периода от 01.06.2019 г. до
18.03.2020 г.
Искът следва да се уважи за сумата от 6 729,46 лева и за периода от 19.03.2020 г. до
30.06.2020 г., а за периода от 01.06.2019 г. до 18.03.2020 г. следва да се отхвърли. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението - 13.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
Като е достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск за главница за
посочената сума и период, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде потвърден в частта за главницата.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна жалба в
частта, касаеща иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 198о ЗВ, за
неоснователна.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на този иск изисква ищецът да установи наличието на главен дълг и
момента на настъпване на неговата изискуемост, както и размера на претендираната лихва
за забава. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат месечната
сума за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след фактурирането им. Съгласно чл.
42 от ОУ, при забава в плащането на ползваните услуги, потребителят дължи обезщетение в
размер на законната лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа до датата на
плащане на дължимата сума.
Ищцовото дружество претендира лихва за забава върху главницата в размер 598,17
лева, начислена за периода от 01.07.2019 г. /от изтичане на 30-дневен срок след първия
месец от отчетния период/ до 16.06.2021 г.
Установено е по делото, че въззиваемото дружество не е изпълнявало задължението
си да издава ежемесечни фактури и че за целия отчетен период е издало една фактура на
01.07.2020 г., за която забавата би настъпила след изтичане на 30 дни от нейното издаване
/чл. 31, ал. 2 ОУ/.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че
15
неизпълнението на задължението по чл. 31, ал. 1 ОУ от страна на оператора за ежемесечно
фактуриране на стойността на потребеното количество вода рефлектира върху правото му да
получи обезщетение за забавено плащане от страна на потребителя. Макар в ОУ изрично да
е уговорен падеж на задължението, след който потребителите изпадат в забава, в настоящия
случай, предвид трайното неизпълнение от страна на ищеца да фактурира ежемесечно /или
поне регулярно/ потребената от ответника вода, съдът намира, че началният момент на
забавата на ответника е настъпил след отправяне на покана от оператора. Не следва да се
вменява на потребителя задължение да следи ежедневно дали ВиК операторът е решил да
изпълни задължението си да издаде фактура за потреблението; същият няма как и да узнае
за издадената фактура, тъй като такава не му е била връчена /между страните няма спор за
това обстоятелство/.
В чл. 66 от ОУ е регламентиран начина на връчването на съобщения/покани във
връзка с неизпълнение на задължения по договора от страна на потребителя, като в ал.2, т.1
е предвидено това да се извършва от куриер или представител на В и К оператора, който с
подписа си удостоверява начина на връчването, а в ал.3 е предвидено, че връчването може
да става и по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Съгласно ал. 4, в случай, че
потребителят не е уведомил В и К оператора за промяна на адреса си за кореспонденция се
счита, че съобщенията са редовно връчени, ако са изпратени на посочения в партидата
адрес.
В исковата молба ищецът-оператор твърди, че е била изготвена покана за доброволно
изпълнение, но абонатът не е бил открит на адреса за връчване, като е приложил покана за
доброволно изпълнение № 105633, с рег. № Мз 230/04.08.2020 г. /л.10/. По делото обаче не
са представени доказателства, от които да се установи надлежното връчване на тази покана
на адресата й – П. Р.; не става ясно също по кой от предвидените в чл. 66, ал.2, т.1 от ОУ
начини на връчване е извършено същото. В самата покана за доброволно изпълнение е
записано „писмо PS310000571318/12.08.2020 г. върнато непотърсено“, но такова писмо по
делото не е приложено. Не е представен и никакъв друг документ, като товарителница,
фискален бон, известие за доставяне или друг такъв, чрез който евентуално да се провери
дали такава покана изобщо е изпращана, кога е експедирана и чрез кой пощенски оператор.
Ето защо съдът приема, че приложената покана за доброволно изпълнение № 105633, с рег.
№ Мз 230/04.08.2020 г. не е годно доказателство за поставяне на въззивника- потребител в
забава. След като последният не е в забава за изпълнение на задължението си за заплащане
на главницата за потребени ВиК услуги, то не дължи обезщетение в размер на законната
лихва.
С оглед изложеното искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е
доказан по основание, поради което следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.
Като е приел този иск за доказан за сумата 519,66 лева и за периода от 12.09.2020 г. до
16.06.2021 г., и го е уважил като основателен в посочения размер и период, районният съд е
постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен в
тази част.
Предвид горното, Врачанският окръжен съд намира подадената въззивна жалба в
частта, касаеща уважения иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за основателна.
По разноските:
Като законна последица от отмяна на решението в една част и потвърждаването му в
друга, присъдените в заповедното производство и в първата инстанция разноски следва да
бъдат ревизирани, както и да се присъдят такива за въззивното производство.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи
да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода
на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
С оглед изхода на делото решението на Районен съд - гр. Враца следва да бъде
16
отменено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество
деловодни разноски, съобразно уважената част от исковете, за разликата над сумата 626, 91
лева до присъдените 675, 32 лв. и съобразно уважената част от предявените искове да бъде
осъден ответника да заплати на ищцовото дружество допълнително сумата 31, 98 лева
деловодни разноски за заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответника
допълнително разноски в първоинстанционното производство от 7, 80 лв. за възнаграждение
на вещото лице съразмерно с отхвърления иск за лихва, както и на адвокат Б. Т.
допълнително адвокатско възнаграждение от 49,39 лева.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество сумата 45,
92 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция,
съобразно отхвърлената част от жалбата му.
Въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата 13,
03 лева държавна такса за въззивната жалба, съобразно уважената част от същата, както и да
заплати на адв. Т. сумата 56,85 лева адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
съразмерно с уважената част от жалбата.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането следва да се
извърши на касите на дружеството - ищец или по банков път - по банкова сметка с IBAN:
BG33 *** ***, BIC: ***BGSF, „Централна кооперативна банка“ АД.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 236/21.04.2022г., постановено по гр. дело № 3709/2021г. на
Районен съд - Враца В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че П. В. Р., ЕГН
********** от гр. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК
***, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 519, 66 лева (петстотин и
деветнадесет лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху
главницата за периода от 12.09.2020 г. до 16.06.2021 г., както и В ЧАСТТА, в която П. В. Р.
е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация" ООД деловодни разноски,
съобразно уважената част от исковете, за разликата над сумата 626, 91 лева до присъдените
675, 32 лв., и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от
„Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца, ЕИК ***, за приемане за установено, че
П. В. Р., ЕГН ********** от гр. ***, дължи сумата 519, 66 лева (петстотин и деветнадесет
лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 6
729,46 лева, представляваща стойността на потребени ВиК услуги, за периода от 12.09.2020
г. до 16.06.2021 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца, ГО, VII състав, като
неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 236/21.04.2022г., постановено по гр. дело №
3709/2021г. на Районен съд - Враца, В ЧАСТТА, с която е: признато за установено, че П. В.
Р., ЕГН ********** от гр. ***, дължи на „Водоснабдяване и канализация" ООД - гр. Враца,
17
ЕИК ***, следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.
198о ЗВ, сумата 6 729,46 лева (шест хиляди седемстотин двадесет и девет лева и
четиридесет и шест стотинки), представляваща стойността на потребени ВиК услуги за
периода от 19.03.2020 г. до 30.06.2020 г. за имот, находящ се в с. ***, община Мездра, ***,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението - 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането; за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2981/2021 г. по описа на PC - гр. Враца, ГО, VII състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК П. В. Р., ЕГН **********, с адрес:
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Враца, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя А. П., по
съразмерност разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 2981/2021 г. по описа на
РС - гр. Враца допълнително сумата 31, 98 лева и 45, 92 лева юрисконсултско
възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр.
Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя
А. П., ДА ЗАПЛАТИ на П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, по съразмерност
допълнително разноски в първоинстанционното производство от 7, 80 лв. за възнаграждение
на вещото лице и 13, 03 лева държавна такса за въззивната жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата
„Водоснабдяване и канализация“ ООД - гр. Враца, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от управителя А. П., ДА ЗАПЛАТИ на адв. Б. С. Т., с
адрес на кантората: гр. ***, по съразмерност допълнително сумата 49,39 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
първоинстанционното производство и сумата 56,85 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на дължимите
суми следва да се извърши на касите на дружеството - ищец или по банков път - по банкова
сметка с IBAN: BG33 *** ***, BIC: ***BGSF, „Централна кооперативна банка“ АД.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд
по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18