Р Е Ш Е Н И Е
№ 188
гр. Русе, 12.02.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6066 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 410, ал.1 КЗ.
Постъпила е искова
молба от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“,
в която се твърди, че на 12.12.2018 г. на главен път **, **км., посока от гр. **
към гр. ***, лек автомобил „****", с рег.№ ****, управляван от собственика
А.В.е попаднал на неравност по пътя – дупка на платното за движение, в резултат
на което е получил увреждане на ходовата част на автомобила - спукани предна дясна
и задна дясна гуми и повреди на съответните джанти. Местопроизшествието било
посетено от контролните органи, за което е издаден Протокол за ПТП № ***, в
който е отразено, че причина за настъпването на произшествието е попадането на
автомобила в дупка на платното за движение. На скицата контролният орган е
отразил местоположението на дупките и на увреденото МПС, което при установените
повреди очевидно не е могло да се придвижва повече на собствен ход. Отбелязани
са и видимите в условията на тъмната част от денонощието материални щети.
Твърди се, че за увредения
лек автомобил е имало сключен договор „Каско на МПС“ в ищцовото застрахователно
дружество за периода 10.02.2018г. - 09.02.2019г. След подадено искане, в
застрахователното дружество е заведена претенция по застраховка "Каско на
МПС" и е извършен оглед на щетите по автомобила и са отразени
констатираните увреждания. Предвид техния вид, със собственика на увреденото
МПС е постигната договореност размерът на обезщетението да бъде определен по
метода „експертна оценка" по
приетата в дружеството методика, с използване на съответни каталози и
автоматизираната система „ДАТ". След извършена частична редукция съгласно
приложимите Общи условия по застраховка "Каско на МПС" на „ЗД
Евроинс" АД, на правоимащото лице на 19.12.2018г. е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 363,46 лв.
Доколкото пътното
произшествие е настъпило в участък от републиканската пътна мрежа, то Агенция
"Пътна инфраструктура" на основание чл.30, ал. 1 ЗП и чл. 48, т.1 от
Правилника за прилагането му следва да носи отговорност за правилното му
поддържане и осигуряване на изправността на пътя или поне за сигнализиране на
препятствие по него. След като не е изпълнила тези свои задължения и на
основание чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането се претендира Агенция
„Пътна инфраструктура" да бъде осъдена да заплати на ЗД
"Евроинс" АД сумата от 363,46 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение, както и 30,00 лева ликвидационни разходи, сторени
за неговото определяне, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
датата на завеждане на исковата молба до датата на плащане, както и направените
в производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва същата изцяло по основание и размер. Оспорва се наличието на валидно
застрахователно правоотношение, по което да е извършено твърдяното плащане.
Оспорва се механизмът на настъпилото произшествие, описан в исковата молба,
както и размерът на ликвидационните разноски от 30 лв., които претендира
ищецът. Също така се счита, че не е доказано по делото къде точно е настъпило
произшествието и наличието на причинно-следствена връзка между него и
констатираните неравности на пътното платно. Също така липсвали доказателства и
за изправността и техническата годност за управление на пострадалия автомобил.
Оспорва се и че протоколът за ПТП е съставен след реалното посещение на място
от полицейски служители, т.е. описаното като механизъм в него не би следвало да
се приема за надлежно установен. Твърди се също така, че няма данни по делото
водачът на увреденото МПС да е управлявал същото с разрешената и съобразена с
пътната настилка скорост. Посоченият пътен участък е бил сигнализиран със знак
Б24 и водачът е следвало да спазва всички ограничения на скоростта.
Неспазването на съобразена скорост е довело до причиняване на настъпилите вреди
по изключителната вина на водача на автомобила, а в условията на евентуалност
се твърди, че това негово поведение е довело до съпричиняване на вредоносния
резултат.
По искане на
ответника по делото са конституирали като трети лица помагачи
"Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД, срещу които са предявени и обратни
искове, в които ответникът твърди, че двете дружества като част от Консорциум
"Пътно поддържане Русе 2014" се явяват отговорни за правилното
поддържане на процесния път, която дейност ответникът изрично им бил възложил с
договор, с оглед на което се иска по всеки един от двата обратни иска съответно
"Хидрострой" АД и "Пътинженеринг"
АД да бъдат осъдени да заплатят на Агенция "Пътна инфраструктура" по 1/2
от причинените вреди – от сумата 393,46 лв., заедно със законната лихва, както
и сторените по делото разноски.
В срока за
становище по първоначалния иск, такова е постъпило само третото лице
„Пътинженеринг“ АД. В същото се излагат аргументи за неоснователност на
първоначално предявеният иск. Липсвали доказателства за това дали
произшествието е посетено на място от органите на полицията, както и такива за
правилното изясняване на механизма на самото произшествие и неговото място.
Оспорва се и размерът на регресната претенция доколкото от представените
доказателства не се установявало как точно е формирана тя. Също така се
изразява становище, че не са налице предпоставки за привличане в
настоящото производство на
"Пътинженеринг" АД като трето лице помагач, тъй като към датата на
произшествието между ответника и Консорциум "Пътно поддържане Русе
2014" не е имало действащ договор, който да ги обвързва в смисъла твърдян
от ответника.
В срока за отговор
по предявените обратни искове такъв е постъпил само от
"Пътинженеринг" АД, в който се изразява становище за недопустимост на
предявеният срещу него обратен иск, тъй като между ответника и Консорциум
"Пътно поддържане Русе 2014" към датата на твърдяното ПТП -
12.12.2018 г. не е имало действащ договор. Същият е бил сключен на 01.12.2014г.
за период от 4г. В условията на евентуалност се счита, че предявеният иск е
неоснователен на първо място поради изложеното вече обстоятелство за липсата на
облигационни отношения между страните, а
на следващо място се оспорва предявеният иск поради обстоятелството, че ищецът
по него не е възложил по надлежния ред извършването на работи по процесния
пътен участък, т.е. че ответникът по обратния иск не е имал задължение да
извършва дейности в този участък. Тези дейности следвало да бъдат посочени в
месечни и допълнителни задания очертани в чл.5 от договора и да са в писмена
форма. Липсвали доказателства, че такова възлагане от страна на Агенция "Пътна
инфраструктура" към Консорциум "Пътно поддържане Русе 2014" е
имало. По тези съображения се моли предявеният обратен иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 09.02.2018г.
между „ЗД Евроинс” АД и А.Б.В.е сключен договор за застраховка “Каско на МПС ”
под формата на застрахователна полица №*****за лек автомобил „****", с
рег.№ **** със срок на действие от 10.02.2018г. до 09.02.2019г.
На 12.12.2018г.
служител на РУ – *** при ОД на МВР – *** е съставил констативен протокол за ПТП
№***, в който е отбелязано, че на главен път І-2, **км., посока от гр. *** към
гр. **, горепосоченият автомобил е претърпял произшествие, като е преминал през
неравност на пътя (дупка) следствие на което пука предна дясна и задна дясна
гуми и поврежда предна дясна и задна
дясна джанти. Към протокола са изготвени и фотоснимки.
По претенция на
собственика на увредения автомобил Александър Великов, в ищцовото
застрахователно дружество е заведена щета №***/13.12.2018г., извършен е оглед и
опис на установените щети по автомобила и е определена „общата стойност на
ремонта“ на 363,46лв., която сума е изплатена на В. на 19.12.2018г. с банково
преводно нареждане.
На 26.11.2014г.
между Агенция „Пътна инфраструктура“ в качеството на възложител и Консорциум
„Пътно поддържане Русе 2014“ в качеството на изпълнител, състоящо се от
„Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД, е сключен договор за извършване на
дейности по поддържане на републиканските пътища на територията на ОПУ – Русе. Договорът
е сключен за срок от 48 месеца, а действието му е продължено с допълнително
споразумение от 30.11.2018г., а именно „до сключване на договор с участник,
определен за изпълнител в резултат на проведена процедура по реда на ЗОП“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 410 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В случай, че претенцията
на застраховател произтича от извършено плащане на обезщетение по
застрахователен договор „Каско на МПС“, то предпоставка за уважаване на
регресния иск е доказването не само на валидно сключен застрахователен договор,
наличие на щети по застрахованото МПС в срока на действие и покрити от договора,
тяхната стойност и изплащането на обезщетение на увреденото лица, а също така и
доказване на механизма на настъпилото произшествие, причината за същото, както
и че ответникът с поведението си
(действие или бездействие) е причинил настъпването на вредата, която
застрахователят е обезщетил. Тези факти следва да бъдат установени от ищеца по
делото.
Няма спор, че
задължението на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа в
изправност републиканската пътна мрежа е нормативно установено – чл. 30 ЗП. С
оглед на това, в случай, че твърденията на ищеца в исковата молба бъдат
доказани в настоящото производство, то предявеният регресен иск следва да бъде
уважен изцяло или частично, съобразно доказването на възраженията на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил.
В конкретния
случай, ищецът за доказване на претенцията си се е позовал на изготвения
констативен протокол за ПТП и Опис – протокола, изготвен от негов служител. Съгласно
утвърдената съдебна практика, тези писмени доказателства не се ползват с
обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП. Според чл. 125а, ал.
1 ЗДвП, службите за контрол на МВР издават протокол за посещението на мястото
на ПТП. По правната си природа този протокол е официален свидетелстващ
документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има обвързваща
доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице (например за констатираното и възпроизведено в
документа положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства
след настъпването му или претърпените вреди, както и за обстоятелството, дали
от участниците в произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е
резултата от нея). Следователно за самия механизъм на пътно-транспортното
произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е било реализирано в
присъствие на съставителя на акта (по смисъла на чл. 125 от ЗДвП, посещението
на службите за контрол на МВР на местопроизшествието винаги е последващо).
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 9 от Наредба № І-167/24.10.2002 г. за
условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства, съгласно който
е допустимо издаване на протокол за ПТП дори и в случай, че органите на МВР
изобщо не са посетили мястото на произшествието. Т.е. това е аргумент, че
законът не е предоставил на органите на МВР удостоверителна компетентност
относно обстоятелствата, при които е настъпило пътно-транспортното произшествие
и за отразения в протокола за ПТП механизъм на настъпването му, документът няма
обвързваща доказателствена сила.
Следователно,
отразения механизъм в представения по делото протокол за ПТП, още повече, че е
оспорен от насрещните страни, за да бъде приет за доказан, следва да се
установява от други доказателства по делото. Такива обаче ищецът не е
ангажирал, въпреки, че съдът изрично му е указал в изготвения доклад по делото,
че доказателства за твърдения механизъм за настъпване на ПТП не са представени
(стр. 69 от делото). В тази връзка следва да се отбележи, че поисканата от
ищеца автотехническа експертиза не би могла да установи механизма на
конкретното ПТП. Експертизата в съдебното производство е средство за проверка
на доказателства, а не за събиране на такива. Поради това и съдът е отказал назначаването й,
тъй като отговорът на първият от поставените въпроси, а именно за механизма на
процесното ПТП би бил хипотетичен, евентуално вещото лице би могло да даде
отговор дали е възможно да настъпи произшествие и щети от него по описания в
исковата молба начин, т.е за проверка твърденията на заинтересована страна в
процеса, а не проверка на доказателства. Липсата на доказателства за механизма
на произшествието обезсмисля заключението на вещо лице относно пазарната
стойност на причинените вреди. В конкретния случай, механизмът на
произшествието би могъл да бъде установен с всички доказателствени средства,
включително и свидетелски показания, каквито не са поискани от ищеца. Неявяването на представители на страните в
съдебно заседание не е основание за отлагане на делото и даването им на
възможност за становище и евентуално посочване на доказателства съобразно
разпределената от съда доказателствена тежест.
Колкото и житейски
логично да е възприемането на описания в исковата молба механизъм на ПТП, без
доказателства за него съдът не би могъл
да го приеме за доказан и да уважи предявеният иск. По тези съображения
предявеният регресен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан.
При този изход на
спора, съдът не следва да обсъжда направените от ответника възражения срещу
основателността и размера на иска.
Също така при
отхвърляне на първоначалния иск не следва да се разглеждат и обратните искове
на ответника срещу привлечените по делото трети лица помагачи. Същите са предявени в условията на
евентуалност, в случай на уважаване изцяло или частично на първоначалния иск.
При този изход на
спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Хр. Колумб“ №43, представлявано от изп. директори Йоанна Цонева и
Румяна Бетова против АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК000695089, със седалище гр. София пл. “Македония” №3, представлявана
от Георги Терзийски, чрез Областно пътно управление гр. Русе, с адрес гр. Русе, ул. “Отец Паисий” №5, иск за заплащане на сумата от 363,46лв. представляваща регресна претенция за изплатено
обезщетение по имуществена застраховка на лек автомобил „****", с рег.№ ****
при ПТП на 12.12.2018г. на главен път **,
**км., посока от гр. *** към гр. ***, както и на сумата от 30лв. ликвидационни
разходи сторени за определяне на обезщетението, като недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК121265113, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Хр. Колумб“ №43, представлявано от изп. директори Йоанна Цонева и
Румяна Бетова да заплати на АГЕНЦИЯ “ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК000695089, със седалище гр. София, пл. “Македония” №3,
представлявано от Георги Терзийски, чрез Областно Пътно управление гр.
Русе, ул. “Отец Паисий” №5, сумата от 100лв. разноски за настоящото производство.
Решението е
постановено при участието на „Хидрострой” АД гр. София, с ЕИК103029862 и
„Пътинженеринг” АД гр. Русе с ЕИК202920330, като трети лица помагачи на
страната на ответника Агенция „Пътна инфраструктура”, ОПУ гр. Русе.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия: