Определение по дело №1694/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по повод жалба от Щ.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000759/28.08.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция.

В жалбата е направено искане за спиране изпълнението на Заповедта на основание чл.166 от АПК.

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № 23-0769-000759/28.08.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция, на основание чл.171 т.2, б. „а“ ЗДвП – временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.

Административната преписка е постъпила в Административен съд Бургас, като не е изразено становище по искането и жалбата.

Административен съд Бургас, двадесет и втори състав, за да се произнесе по реда на чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК, намира следното:

Жалбата, съдържаща искането за спиране е подадена от Щ.М.Г. - лице, което е адресат на заповедта, поради което искането e процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на посочената законова разпоредба, с която законодателят е презюмирал наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона- чл.172, ал.6 от ЗДвП.

Целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/.

В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на нови факти и обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта да е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже, чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно. Жалбоподателят дори не декларира подобни обстоятелства и съответно не представя доказателства, за да се коментира евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат на предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Твърдението, че жалбоподателят е ползвател на единствен автомобил и не може да осъществява служебните си ангажименти и дейността, която му носи доходи е лишено от конкретика, поради което не може да бъде установено с надлежни доказателства. Отделно от изложеното само наличието на нови обстоятелства, възникнали след издаване на акта са предпоставка за спиране на предварителното му изпълнение и съответно липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. В жалбата не се съдържат никакви обстоятелства, установени с надлежни доказателства, които могат да се отнесат към приложимата правна норма.

Отчитайки всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 166 от АПК, Административен съд - Бургас, XXII състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от Щ.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000759/28.08.2023г., издадена от Васил Скопчанов – полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор Пътна полиция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: