Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 28
гр. Русе, 10.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти
граждански състав в публично заседание
11-ти декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИН ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 4470
по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-София, ЕИК ********* е предявил
иск за установяване съществуването на парично задължение, възникнало въз основа
на сключен договор за потребителски кредит.
Искът
е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Претенцията
на ищеца се основава на твърдения, че на 22.03.2012 г. между ответника и Алфа Банк
- клон България е сключен договор за потребителски кредит, по силата
на който му е отпуснат паричен кредит в размер на 2557,04 лева. Сумата е преведена
по банкова сметка ***. Съгласно чл. 3, т. 1 от договора, кредитополучателят
заплащал годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 20%. Били уговорени
такси и комисионни, а договора бил сключен при Общи условия /ОУ/. Съгласно разпоредба
от договора – чл.4, и раздел ІV от ОУ следвало кредита да се
погасява на 60 месечни анюитетни вноски по
погасителен план, представляващ неразделна част от договора. При неизпълнение било
уговорено задължение за заплащане на обезщетение за забава съобразно ОУ, което било
в размер на договорената лихва плюс надбавка от 10% годишно. Впоследствие бил
сключен и Анекс № 1 към договора, съгласно който страните се договорили
към редовната и просрочена главница да се прибавят и вземания на банката, включващи
лихва върху редовната главница, просрочена лихва, обезщетение за забава върху просрочената
главница и лихви, както и такси, като по този начин се формира обща редовна главница.
В анекса изрично било посочено, че той не представлява новация на договора за кредит,
не води до погасяване на съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, а
само преуреждал първоначално договорените условия, като всички
останали уговорки оставали валидни. На 29.02.2016 г. между ищеца и Алфа Банк – клон
България бил сключен договор за прехвърляне на предприятие, по силата на който всички
права и задължения по договори между Алфа Банк – Клон България и трети лица се прехвърляли на ищеца. Длъжникът
бил уведомен за извършеното прехвърляне на търговско предприятие с писмо изх. №
6722/07.08.2018 г., изпратено на адрес, който бил посочен при сключване на договора,
което му е връчено лично на 09.08.2018 г. От страна на ответника имало не изпълнение
по договора за кредит, а именно не заплатил всички месечни вноски, включващи част от главницата
и възнаградителна лихва, описани в погасителният план. Не заплатил
и уговореното обезщетение за забава. По силата на разпоредби на ОУ при неизпълнение,
договора за кредит ставал автоматично предсрочно изискуем, но без да се прекратява
действието му. За обявяване на предсрочната изискуемост банката изпратила съобщение
до ответника на адреса, който бил посочен в договора, като съгласно разпоредба от
договора и ОУ това било начина за връчване
на съобщение на кредитополучателя. Това писмо също му
било връчено лично на 09.08.2018 г. На 31.10.2018 г. ищеца подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, но длъжникът
в срок направил възражение, поради което претендират за установяване
на задължението по договора за кредит и анекса към него по исков ред. Същото било
в размер общо на 2237,55 лв., от които 1833,32 лв. – главница, 309,73 лв. – уговорена възнаградителна лихва за периода
от 31.08.2017 г. до 09.08.2018 г., 94,50 лв. – мораторна лихва за забава за периода
от 31.08.2017 г. до 21.10.2018 г. Претендират и присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението, както и разноските по заповедното
и настоящото производство.
Ответникът С.Ц.П. е подал отговор, с който иска се
оспорва. Оспорва действителността на Анекс № 1 към договора. Счита се,
че към настоящото правоотношение между страните следва да намерят приложение
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и неговите разпоредби. Позовава се на това, че в анекса не е
посочена дата на сключването му. Шрифтът, с който е изписан бил по-малък от предвидения
в ЗПК. Към анекса нямало погасителен план. Посочва, че към исковата молба е приложен
документ озаглавен погасителен план, но същия е генериран на 27.09.2018 г. и не
е подписан нито от банката, нито от ответника, поради което не може да се приеме,
че това е погасителен план, който е задължително приложение към договора и анекса.
Поради това счита, че анекса не е валидно допълнително споразумение към първоначалния
договор. Освен това в анекса не било посочено каква част от задълженията са погасени
към 2015 г. Счита, че ако се направи такава справка, ще се види, че към 2015 г.
банката е претендирала от него общо 4156,43 лв. – 59 анюитетни вноски по 68,15 лв.
и една последна изравнителна от 67,79 лв., а в самия договор за потребителски кредит
е посочено, че общия размер на отпуснатия кредит е 2557,04 лв., а следва да се върнат
4067,19 лв., т.е. дори задължението с включени
всички разноски по кредита било в по-нисък размер от този, посочен през 2015 г.
От таблиците, приложени към исковата молба, било видно, че ответникът погасявал
суми по кредита както за главница, така и за лихви. Това обстоятелство не било оспорено
и от банката, която твърдяла, че непогасена вноска има едва към 31.08.2017 г. когато
обявила предсрочната изискуемост. Счита, че анекса е в противоречие с добрите нрави
и закона и рекалкулира задължението на ответника като към първоначалната главница
са добавени и първоначалните задължения за лихви, такси и други, върху които още
веднъж е начислена лихва, т.е. налице е анатоцизъм, което е недопустимо. Поради
това се счита, че дори да има неплатени суми по договора за кредит те са в по-малък
размер, а не претендирания от ищеца. Дори да се приеме, че анекса поражда действие
счита, че неправилно се претендират както договорна, така и законна лихва за забава,
като в тази насока се позовава на съдебната практика, а именно т. 2 от ТР №
3/2017 г. от 27.03.2019 г. по ТД № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът счита,
че неправилно е начислена договорна лихва върху неправилно формиран нов размер на
задължение за главница. Самата клауза за начисляване на договорна лихва била нищожна
по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй като банката едностранно
имала право да променя лихвеният процент. Счита се, че и клаузата за наказателна
лихва за забава също е недействителна като противоречаща на чл. 33,1 ал. 2 от ЗПК.
По този начин, както била уговорена тази лихва, тя била в по – висок размер от законната
лихва за забава. Счита, че следва да се вземе предвид и направено плащане от ответника
в размер на 200 лева, направено преди завеждането на иска. Оспорва се получаването
на уведомлението за предсрочна изискуемост. В случай, че съда приеме възражението,
че предсрочната изискуемост не е настъпила преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се прави възражение за частично погасяване на част от анюитетните
вноски, като месечно задължение, което се погасява с тригодишна давност.
За да се произнесе съдът взе
предвид следното :
На 22.03.2012 г. между ответника и Алфа Банк - клон България е сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който му е отпуснат паричен кредит в размер
на 2557,04 лева. Сумата е преведена по банкова сметка ***. Съгласно чл. 3, т. 1
от договора, кредитополучателят заплащал годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на
20%. Уговорени са и такси и комисионни, а договора е сключен при Общи условия /ОУ/.
Съгласно чл.4 от договора кредитът следва да се погасява на 60 месечни анюитетни вноски по погасителен план, представляващ неразделна
част от договора. При неизпълнение е уговорено задължение за заплащане на обезщетение
за забава съобразно ОУ, което е в размер на договорената лихва плюс надбавка от
10% годишно. Впоследствие, през 2015 г.,
но без посочена точна дата е сключен Анекс № 1 към договора, съгласно който страните
се договорят към редовната и просрочена главница да се прибавят и вземания на банката,
включващи лихва върху редовната главница, просрочена лихва, обезщетение за забава
върху просрочената главница и лихви, както и такси, като по този начин се формира
нова обща редовна главница, която не е посочена в анекса като конкретна сума
(т.1.1 от анекса). Не е посочена и крайна сума
за издължаване на кредита, а е посочено само 2020 г. Посочено е, че кредитополучателя
заплаща 20% годишна лихва върху новата редовна главница по т.1.1 от анекса. В анекса
изрично е посочено, че той не представлява новация на договора за кредит и не води
до погасяване на съществуващите задължения на кредитополучателя към банката, а само
преурежда първоначално договорените условия, като всички останали уговорки оставали
валидни. Посочено е и че кредитополучателя се задължава да получи екземпляр от
погасителния пран в който и да било офис
на банката като погасителният план влизал в сила дори при неизпълнението на
това задължение. По делото е представен погасителен план към анекса, който
не подписан от ответника, а в самия него е отразено, че е генериран на
27.09.2018 г. На 29.02.2016 г. между ищеца
и Алфа Банк – клон България е сключен договор за прехвърляне на предприятие, по
силата на който всички права и задължения по договори между Алфа Банк – Клон България и трети лица се прехвърляли на ищеца. Ответникът
е уведомен за извършеното прехвърляне на търговско предприятие с писмо изх. №
6722/07.08.2018 г., изпратено на адрес, който е посочен при сключване на договора.
С писмо изх. № 6722/07.08.2018 г. ответникът е уведомен и за обявяването на
кредита за предсрочно изискуем. И двете писма са връчени лично на 09.08.2018 г.
По делото са представени както двете
писма, така и известията за доставяне. Не са изложени твърдения и няма
доказателства да е връчено нещо различно, поради което съдът приема за
доказано, че с известията са връчени именно двете писма. При това положение
следва да се прецени дали е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията на
ответника и в какъв размер са същите и как се определя той – по първоначалния
договор при недействителност на анекса или при условията на анекса. Съдът
счита, че анекса е недействителен на осн. чл.22, ал.1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/. Съгласно тази разпоредба „Когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен“. Съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК „Договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра -
по един за всяка от страните по договора“, а съгласно чл.11, ал.1, т.7, т.9,
т.9а, т.10, т.11 от ЗПК в договора трябва да са посочени общия размер на кредита
и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита и методиката за
изчисляването му, годишен процент на разходите /ГПР/ и условията за погасяване
на кредита, в т.ч. и погасителен план. В случая е видно, че не е спазено което
и да било от изискваният на закона, а е подписана само типова бланка на анекс,
без посочени в нея дата, размер на задължението, размер на лихвите и ГПР,
погасителен план, размер на погасителните вноски и отделените пара по тях.
Поради това анекса е недействителен на осн. чл.22, ал.1 от ЗПК. Поради липсата
на посочено нова главница по анекса е невъзможно да се приложи и разпоредбата
на чл.23 от договора и да се дължи само новата главница по анекса, а
задълженията на кредитополучателя следва да се формират по първоначално
договореното с договора от 22.03.2012 г. Поради това съдът счита, че същите са
в размерите, установени от вещото лице по приетата по делото е-за, но съобразно
варианта при недействителност на анекса и приложение на първоначалните условия
– 1 277,36 лв. непогасена главница и 252,30 лв. – непогасена договорна
лихва. От погасителния план към първоначалния договор е видно, че падежът на
последната погасителна вноска е 22.03.2017 г., т.е. срокът за изпълнение на
договора е изтекъл и по същият са изискуеми целият неизплатен размер на
непогасена главница и договорни лихви, поради което към м.август 2018 г. вече
не е налице възможност да се обяви предсрочната им изискуемост. От това обаче
не следва погасяване на задължението по давност, т.к. е видно, че са
осъществявани плащания от длъжника като последното съобразно заключението на
вещото лице е от 21.08.2018 г., а плащанията са действия по признаване на
задължението, които съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД прекъсват давността. С оглед
изложеното съдът счита, че искът следва да се уважи само за главница до размер
от 1 277,36 лв. По отношение на договорната лихва искът не следва да се уважава,
т.к. се претендира такава за последващ период – от 31.08.2017 г. до 09.08.2018
г., а не за периода по погасителния план по първоначалния договор за кредит –
до 22.03.2017 г.
Предвид частичното уважаването на иска разноските по делото следва да се
разпределят между страните съразмерно като ищецът има право на 57,08 % от
направените разноски, а адвокатът на ответника – на
42,92 % от адвокатското възнаграждение при оказана безплатна адвокатска
помощ.
По изложените съображения СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-София, ЕИК ********* задължението
на С.Ц.П., ЕГН:********** за сумата от 1 277,36
лв. – остатък от неизплатената главница по договор за кредит CL149646 от 22.03.2012 г.,
сключен с Алфа Банк - клон България, ведно със законната лихва за
забава върху сумата от 31.10.2018 г. до окончателното плащане и ОТХВЪРЛЯ иска в частта за установяване
на дължимост на 309,73 лв. -договорна /възнаградителна/ лихва по договора и
анекс №1 към него за периода от 31.08.2017 г. до 09.08.2018 г. и 94,50 лв.
мораторна лихва за периода от 31.08.2017 г. до 21.10.2018
ОСЪЖДА С.Ц.П.,
ЕГН:********** да плати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-София, ЕИК ********* сумата
в размер на 458,08 лв. – разноски по делото и сумата в размер на 236,73 лв. – разноски по заповедното производство по ч.г.д. №7318/18
г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-София, ЕИК ********* да плати на адв. С.В. *** сумата
от 167,39 лв.- адв. възнаграждение
съразмерно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Русе в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните пред РОС.
Районен
съдия: