Решение по дело №192/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 258
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20217240700192
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 25 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  258

 

гр. Стара Загора 25.06.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорският административен съд, в открито заседание                                       на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:                  

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

        

при секретар: Николина Николова,

като разгледа докладваното от съдия-докладчик СТИЛИЯН МАНОЛОВ  административно дело  №192 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

 

Производството по делото е образувано по жалба на К.И.К. *** срещу Мълчалив отказ на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Пазарджик по заявление за достъп до обществена информация. В жалбата се сочи, че на 28.01.2021г. жалбоподателката подала до ответника заявление за достъп до обществена информация, като със същото поискала да й бъде предоставен достъп до наличната информация относно обединението на местностите в землището на гр.Батак, общ.Батак, обл.Пазарджик, по електронен път. Сочи, че в предвидения от закона четиринадесетдневен срок не получила отговор от Директора на ОД „Земеделие“ - Пазарджик по подаденото заявление, като според нея непроизнасянето на административния орган по надлежния ред представлява мълчалив отказ. Според жалбоподателката този мълчалив отказ е постановен при съществено противоречие с процесуалния и материалния закон, като конкретно сочи разпоредбите на чл.34 и чл.38 ЗДОИ, както и чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Моли съда да отмени отказа на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик да се произнесе по заявлението, като да реши делото по същество и осъди Директора на Областната дирекция да предостави исканата информация.

 

         Оспорващият, редовно призован в открито съдебно заседание не се явява.

 

         Ответникът - Директор на Областна Дирекция  „Земеделие“ – гр.Пазарджик, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата. Излага съображения, че исканата от К. информация не е налична при административния орган. Моли съда да обърне внимание, че се иска информация от 1994г., а административният орган е създаден през 2000г. и няма как тази информация да бъде налична при него. Смята, че посочените в жалбата доводи са неоснователни и недоказани, поради което моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана.

 

   От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

           Със заявление за достъп до обществена информация вх.№ПО-10-1/28.01.2021г. на К.И.К., адресирано до Директора на Областна служба „Земеделие“ – гр.Пазарджик, е отправено искане за достъп до обществена информация, като е поискано издаването на следните документи: 1.копие от стара карта (със стари имена на имоти) на землището на гр.Батак; 2.копие от протокол от обединението на местности, извършено в землището на гр.Батак от Геобип ООД – гр.Велинград, в качеството си на подизпълнител на Поземлена служба. В заявлението е посочено, че заявителят желае да получи исканата информация на електронна поща.

 

По така подаденото заявление ответникът не се е произнесъл.

 

         Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Налице е подадено на 28.01.2021г. писмено заявление от физическо лице – гражданин на РБългария, което заявление претендира да бъде такова по смисъла на разпоредбите от Глава III, раздел I от ЗДОИ, като чрез същото се отправя искане за предоставяне на информация, която според жалбоподателя е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Заявлението е адресирано до задължен субект по смисъла на чл.18 от ЗДОИ – Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик. До момента на подаването на жалбата не е налице произнасяне на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик по така подаденото заявление на К., поради което следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ към 12.02.2021г. Бездействието и липсата на волеизявление по направеното искане се приравнява на акт, законосъобразността на който подлежи на съдебен контрол. Съгласно чл.149, ал.2 от АПК мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който е следвало произнасяне, като този срок в случая изтича на 12.03.2021г. (петък). В случая жалбата е заведена в АС-Пазарджик на същата дата, като впоследствие е изпратена по подсъдност на АС – Стара Загора, поради което същата се явява подадена в срок и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява и основателна, поради следните съображения:

 

Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ, като в чл.28, ал.1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено и със срок - не по-късно от 14 дни, след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба, в определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбите на чл.37 - чл.39 от ЗДОИ, от своя страна, императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя. От изложеното следва, че единствената призната от закона възможност за процедиране по искането за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл.3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт - мотивирано решение за предоставяне, или такова за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Доколкото, съгласно цитираните разпоредби, отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде обаче само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя, то формираните мълчаливи откази по ЗДОИ са недопустими и поради това подлежат на отмяна само на това основание. В тази връзка е налице и трайна съдебна практика, съобразно с която отказът да бъде предоставена информация, независимо от основанията, включително и когато органът приема, че търсената такава не е обществена, може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, а мълчаливия отказ по ЗДОИ е незаконосъобразен.

 

В конкретния случай, задълженият субект и ответник по настоящото дело не е спазил предвидената по ЗДОИ процедура, като на практика изобщо не се е произнесъл по същество и не е дал какъвто и да било отговор на заявителя по постъпилото заявление за достъп до обществена информация, нито в предвидения за това срок, нито до приключване на съдебното дирене по делото по оспорване на мълчаливия му отказ. В прерогативите на задължения субект е да извърши проверка дали заявлението съдържа изискуемите се реквизити по чл.25, ал.1 от ЗДОИ и като такова е редовно от формална страна и дали заявителят има правен интерес от издаването на съответното решение по ЗДОИ, доколкото въобще може да се твърди, че такъв следва да бъде доказван в провежданото производство по ЗДОИ. Следователно дори и в хипотезите, при които сезираният орган може да остави искането без разглеждане (при липса на задължителни реквизити в заявлението - чл.25, ал.2 във връзка с ал.1, т.1, т.2 и т.4 от ЗДОИ; при неуточняване на предмета на исканата информация, след предоставена възможност за това – чл.29, ал.2 във връзка с ал.1 от ЗДОИ; когато исканата информация не представлява обществена информация по смисъла на чл.2 от ЗДОИ във връзка с чл.18 и 19 от ЗДОИ и при наличието на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на обществена информация), задълженият субект е длъжен да стори това с изричен писмен акт.

 

Не е налице основание за непроизнасяне и при наличие на обстоятелствата, посочени от процесуалния представител на ответника,  а именно, че исканата информация е от 1994г., а административният орган е създаден през 2000г. и няма как тази информация да бъде налична при него. Това е така, защото според разпоредбата на чл.32 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя, а в уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.

 

Във връзка с изложеното, непроизнасянето на задължения субект по смисъла на ЗДОИ в предвидената от закона форма, с което по същество да се разгледат въпросите, свързани с предмета на заявлението и да се осъществи преценка по отношение дали поисканата информация е обществена, което непроизнасяне представлява и формиран мълчалив отказ, е незаконосъобразно. Преценката по отношение характера на поисканата информация, преценена през призмата на чл.2 от ЗДОИ, следва да се извършва за всеки конкретен случай от компетентния задължен субект. В този смисъл съдът не дължи на страните да изследва приложението на чл.2 от ЗДОИ към настоящия случай, тъй като така ще реши предварително въпроса по същество – следва ли да се предостави искания достъп или не по процесното заявление. Дали изисканата информация попада в обхвата на посочената законова разпоредба следва да се прецени в производството пред задължения субект, като в евентуално постановения отказ бъдат изложени правните съображения и аргументи, подкрепящи формирания краен извод.

 

С оглед горното, оспореният мълчалив отказ следва да се отмени, а заявлението на К.И.К. да се върне на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик, който като задължен по смисъла на ЗДОИ субект, след като извърши преценка дали заявената за предоставяне информация представлява „обществена информация“ и съобрази дали са налице другите предпоставки за предоставяне на достъп до информация и съответно за съществуването на претендираното от заявителя право да получи исканата информация, да се произнесе с изрично решение съобразно изискванията на чл.28 от ЗДОИ.

 

Жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл. 172, ал.2, пр.2 от АПК във връзка с чл.173, ал.2 от АПК, съдът

                                                   

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация вх.№ПО-10-1/28.01.2021г., подадено от К.И.К..

 

ВРЪЩА преписката по подаденото от К.И.К. заявление на Директора на ОД „Земеделие“ – гр.Пазарджик,  с указание за изрично произнасяне с мотивирано решение при спазване изискванията на ЗДОИ в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение.

 

          Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                         СЪДИЯ: