№ 1198
гр. Пазарджик, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220100732 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба на Н. С. И., ЕГН **********, с
адрес гр. С. ж. к. „М.“ 1, бл. ., вх.*, ап. **, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК за установяване недължимост на сумата от 1334,52 лева, която включва следните
суми: 704,45 лева, представляващи направени в заповедното и исковото производство по гр.
д. № 7788/2015 г. по описа на СРС разноски от ответника /528,34 лева претендирани лично
от ищцата и 176,11 лева в качеството й на наследник на И. М. И./, за събиране на които е
образувано изпълнително дело № 785/2023 г. по описа на ЧСИ В. М. с район на действие
СГС, въз основа на изпълнителен лист от 11.01.2023 г., издаден по гр. д. № 7788/2015 г. по
описа на СРС и 630,07 лева такси и разноски по изпълнителното дело.
В исковата молба и уточняващите молби се излагат обстоятелства, че ищцата е длъжник
по изп. дело № 785/2023 г. по описа на ЧСИ В. М., peг. № 860 по КЧСИ, с район на действие
СГС, което било образувано въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 11.01.2023 г. на
основание влязло в сила съдебно решение № 4146/08.04.2016 г. по гр. д. № 7788/2015 г. по
описа на СРС. Посочва, че решението е влязло в сила на 30.03.2017 г. след като
първоинстанционното решение е било потвърдено с решение по в. гр. д. № 370/2017 г. по
описа на СГС.
Твърди се, че изпълнителният лист бил издаден в полза на ответника като със същия
ищцата била осъдена да заплати сумата от 528,34 лева, от които 182,38 лева направени в
заповедното производство разноски и 345,96 лева разноски в исковото производство. Със
същия изпълнителен лист наследодателят на ищцата - И. М. И. бил осъден да заплати също
1
сумата от 528,34 лева разноски в заповедното и исковото производство. 1/3 от сумата от
528,34 лева – 176,11 лева се претендират от ищцата в качеството й на наследник на И. М. И..
Ищцата счита, че задълженията й към ответника по изпълнителния лист са погасени по
давност поради изтичане на петгодишния давностен срок в периода от 30.03.2017 г. до
30.03.2022 г.
Поради недължимост на задълженията по изпълнителния лист счита, че не дължи и
останалата претендирана сума по изпълнителното дело, представлsващи такси и разноски по
изп. дело.
С влязло в сила Определение № 1646/10.06.2024 г. производството е прекратено в
частта по предявения от ищцата Н. С. И. срещу ответника „Топлофикация София” ЕАД
отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 630,07 лева, представляваща такси и разноски по
изпълнителното дело.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба.
Счита исковата претенция за допустима като такава, предявена от процесуално
легитимирано лице - длъжник в изпълнителното производство. Не оспорва, че в полза на
ответника е издаден Изпълнителен лист по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС срещу И.
М. И. и ищцата Н. С. И. за сумите, описани в същия. Твърди, че с молба с вх. № 13447 от
01.07.2020 г. ответното дружество образувало изпълнително дело № 20208580400907 по
описа на ЧСИ У. Д., peг. № 858 към КЧСИ. Доколкото молбата за образуване съдържало
конкретни изпълнителни способи за първи път давността се считала за прекъсната именно
на 01.07.2020 г.
Твърди, че по изпълнителното дело били извършени множество справки и предприети
множество изпълнителни действия. Ответното дружество - взискател подавало регулярно
молби за извършване на актуално имуществено проучване и налагане на съответните
обезпечителни мерки, а именно запор на трудово възнаграждение/пенсия, както и
извършването на опис и оценка на движими вещи и запор върху откритите банкови сметки
на длъжницата.
С цел защита интересите на ответното дружество и предотвратяване на възможността
започналите да текат, но не изтекли срокове, да бъдат прекъснати, ответното дружество
образувало ново изпълнителното производство при ЧСИ В. М. с peг. № 860 КЧСИ на
07.06.2023 г. В хода на същото във връзка с последващи искания на взискателя за
извършване на изпълнителни действия, както и по инициатива на съдебния изпълнител, с
оглед възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия, били извършени множество
изпълнителни действия.
Посочва, че давността за вземанията, установени след проведено заповедно
производство по ГПК и издаден изпълнителен лист е пет годишна и започва да тече от
2
влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Твърди, че в рамките на петгодишния давностен срок са предприети действия по
принудително изпълнение и давността за вземането е прекъсвана многократно, както чрез
сезирането на съдебния изпълнител с нарочни молби, така и с извършването на конкретни
изпълнителни действия в рамките на възложените по реда на чл. 18 ЗЧСИ правомощия.
Съдебната практика не поставяла изискване съответното изпълнително действие да е дало
определен резултат, свързан със събиране на вземането, дори можело съответното действие
въобще да не бъде извършено. От значение било само то да е поискано от взискателя, който
по този начин демонстрирал своята активност в изпълнителния процес.
Счита, че в случая давността е прекъсната за първи път с депозираната молба за
образуване на изпълнителното дело на 01.07.2020 г. След това поради обявеното извънредно
положение на територията на Република България и съгласно Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, изменен с Държавен вестник бр. 34 от
09.04.2020 г., за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение на
20.05.2020 г. спрели да текат определени изрично посочени срокове, вкл. срокът на
погасителната давност. Давността била прекъсната и с образуване на ново изпълнителното
дело при ЧСИ В. М., peг. № 860 КЧСИ на 07.06.2023 г. под № 20238600400785, както и
впоследствие с предприетите от съдебния изпълнител изпълнителни действия.
Твърди, че поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство периодът на погасителна давност за вземането на взискателя не бил изтекъл и
правото му да иска принудително изпълнение не е погасено с изтичането на пет годишната
давност.
Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител.
Постъпила е молба, с която моли съда да отхвърли в цялост искова претенция.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като доказателства по делото материали по гр. д. № 7788/2015 г. по
описа на СРС се установява, че с Решение № II-61-4146 от 08.04.2016 г. по гр. д. №
7788/2015 г. по описа на СРС е признато по отношение на ищцата Н. С. И. и И. М. И., с ЕГН
********** съществуването на вземания на ответника „Топлофикация София” ЕАД, за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
29.09.2014 г. по ч. гр. д. № 51620/2014 г. по описа на СРС. С цитираното решение е осъдена
ищцата Н. С. И. да заплати на ответника сумата от 182,38 лева разноски в заповедното
производство и 345,96 лева разноски в исковото производство, съобразно уважената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и е осъден И. М. И., с ЕГН ********** да
заплати на ответника сумата от 182,38 лева разноски в заповедното производство и 345,96
лева разноски в исковото производство , съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдебното решение по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС
3
е влязло в законна сила на 30.03.2017 г. след като е потвърдено с Решение от 30.03.2017 г. по
гр. д. № 370/2017 г. по описа на СГС, което е окончателно. Не е спорно по делото, а и от
писмените доказателства се установява, че И. М. И., с ЕГН ********** е бил съпруг на
ищцата, починал на 18.02.2018 г. Видно от направените отбелязвания върху решението по
гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС за присъдените с него разноски в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист от 21.02.2020 г. С разпореждане № 181427 от 14.08.2020 г. по гр.
д. № 7788/2015 г. по описа на СРС е допусната поправка в разпореждането за издаване на
ИЛ от 21.02.2020 г. касаеща ЕГН –то на ищцата и е обезсилен изпълнителния лист от
21.02.2020 г.. Въз основа на същото разпореждане е издаден изпълнителен лист от
14.08.2020 г.. С разпореждане № 20073841 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 7788/2015 г. по описа
на СРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в изпълнителния лист от
14.08.2020 г. касаеща ЕГН – то на И. М. И., обезсилен е изпълнителният лист от 14.08.2020 г.
и е разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила Решение №
II-61-4146 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС. Видно от направеното
отбелязван върху решението на същата дата – 10.01.2023 г. е издаден изпълнителен лист в
полза на ответника за присъдените с решението разноски.
От находящата се на л. 39- л. 40 от делото молба от ответника до ЧСИ У. Д., с рег. №
858, с район на действие СГС се установява, че въз основа на издадения изпълнителен лист
от 20.02.2020 г. по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС ответникът е депозирал молба с вх.
№ 13447/01.07.2020 г. до ЧСИ У. Д., с рег. № 858, с район на действие СГС, по която е
образувано срещу ищцата Н. С. И. и И. М. И., с ЕГН ********** изп. д. № 20208580400907
по описа на ЧСИ У. Д.. Не са ангажирани доказателства за предприетите в хода на
образуваното изп. дело действия по изпълнението.
Въз основа на издадения изпълнителен лист от 10.01.2023 г. по гр. д. № 7788/2015 г.
по описа на СРС ответникът е депозирал молба с вх. № 32418/07.06.2023 г. до ЧСИ В. М., с
рег. № 860, с район на действие СГС, по която е образувано срещу ищцата Н. С. И. и И. М.
И., с ЕГН ********** изп. д. № 2023860040785 по описа на ЧСИ В. М.. По молба на
взискателя с вх. № 37631/28.06.2023 г. ищцата Н. С. И. е конституирана като длъжник по
делото в качеството й на наследник на И. М. И., с ЕГН **********.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
РС Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 във връзка с чл. 124,
ал. 1 от ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита
срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора
по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е отричаното от ищеца
право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по
давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и
4
водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на
отговорността на длъжника /Решение № 105 от 18.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2978/2018 г.,
IV г. о., ГК и Решение № 71 от 24.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2576/2018 г., III г. о., ГК/.
В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК в доказателствена
тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита.
В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане
– в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за
вземането /в този смисъл ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/.
Наличието на изпълнителен титул и изпълнително дело, образувано срещу ищцата по
искане на ответника за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес
на ищцата от предявяване на отрицателния установителен иск. В настоящия случай ищцата
оспорва вземанията като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след
влизането в сила на изпълнителното основание.
В случая от писмените доказателства по делото се установява, че във връзка с
депозирано възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК е образувано гр. д. 7788/2015 г. по опис на
СРС. Постановено е решение, което е обжалвано и е образувано в. гр. д. № 370/2017 г. по
описа на СГС, по което решението е влязло в законна сила на 30.03.2017 г., на която дата е
влязло в сила и първоинстанционното решение, респ. заповедта по чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва
да тече нова давност. Според чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, какъвто е настоящият случай.
Настоящият съдебен състав приема, че началният момент, от който е започнала да
тече петгодишната погасителна давност е 30.03.2017 г. – влизане в сила на решението по в.
гр. д. № 370/2017 г. по описа на СГС, респ. влизането в сила на първоинстанционното
решение. Следователно, датата, на която вземането се погасява по давност, би била
30.03.2022 г.
При преценката дали е изтекъл давностният срок следва да се вземе предвид дали са
налице обстоятелства, които да прекъснат течението на срока. В Тълкувателно решение №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е било
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез
налагането на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис или оценка на вещ, назначаването на
пазач и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
5
влязло в сила разпределение. Преценката дали е прекъсната давността е конкретна във всеки
конкретен случай с оглед активността на кредитора по делото и предприетите по отношение
на длъжника изпълнителни действия.
В контекста на изложеното съдът приема, че от 30.03.2017 г., когато е започнала да
тече петгодишната давност, към момента на предприемането от страна на кредитора на
действия за принудително изпълнение на вземанията по изпълнително дело №
20208580400907 по описа на ЧСИ У. Д., чрез подаване на молбата за образуване на
изпълнителното дело – на 01.07.2020 г., същата не е била изтекла. В разглеждания случай от
приложената молба с вх. № 13447/01.07.2020 г. по изп. дело № 20208580400907 по описа на
ЧСИ У. Д. се установява, че същото е образувано по молба на „Топлофикация София” ЕАД
от 01.07.2020 г. въз основа на изпълнителен лист по гр. дело № 7788/2015 г. по описа на
СРС. Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, не прекъсва давността образуването на изпълнителния процес,
представляващо действието на съдебния изпълнител, който образува изпълнителното дело в
качеството му на процесуален орган. Това обаче не важи за подаването на редовна молба за
образуване на изпълнителното дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18
ЗЧСИ, която прекъсва давността. В настоящия случай в молбата с вх. № 13447/01.07.2020 г.
по чл. 426 от ГПК съдържа изрично възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, поради което с нея следва да
се приеме, че е била прекъсната давността. По делото не са ангажирани доказателства за
предприетите в хода на образуваното изп. дело № 20208580400907 по описа на ЧСИ У. Д.
действия по изпълнението. Но независимо от това преди изтичане на петгодишната давност,
която е започнала да тече, считано от 01.07.2020 г. ответникът е предприел и последващо
действие, довело до прекъсването на давността по отношение на вземането спрямо
длъжника. На 07.06.2023 г. взискателят е подал молба до ЧСИ В. М., с рег. № 860, с район на
действие СГС за образуване на производство по принудителното изпълнение въз основа на
издадeния изпълнителен лист от 10.01.2023 г. по гр. д. 77888/2015 г. по описа на СРС, в
която молба е направено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
При съобразяване на задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
посоченото тълкувателно решение, съдът установи, че с подаването от страна на ответника
на молби до съдебния изпълнител за образуване на производство по принудителното
изпълнение, в които е направено възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, на 01.07.2020 г.
се е прекъснала петгодишната давност, започнала да тече на 30.03.2017 г., а след това на
07.06.2023 г. се е прекъснала петгодишната давност, започнала да тече на 01.07.2020 г., т. е.
към настоящия момент същата не е изтекла.
Поради изложеното съдът следва да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Предвид изхода на делото на ищцата разноски не се дължат, а на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева,
определени от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване материалния интерес и
фактическата и правна сложност на делото.
6
Мотивиран от посоченото съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж. к. „М.“ 1, бл.
., вх.*, ап. **, срещу „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б, иск по чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът Н. С. И. не дължи на
ответника „Топлофикация София” ЕАД сумата от 704,45 лева, представляващи направени в
заповедното и исковото производство по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на СРС разноски от
ответника, от които 528,34 лева претендирани лично от ищцата и 176,11 лева в качеството й
на наследник на И. М. И. с ЕГН **********, за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 785/2023 г. по описа на ЧСИ В. М. с район на действие СГС, въз
основа на изпълнителен лист от 11.01.2023 г., издаден по гр. д. № 7788/2015 г. по описа на
СРС.
ОСЪЖДА Н. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С. ж. к. „М.“ 1, бл. ., вх.*, ап. ** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С. ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. А. – изпълнителен директор
и И. Е. – председател на Управителния съвет разноски, за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7