Определение по дело №648/2018 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 542
Дата: 13 декември 2018 г.
Съдия: Галина Грозева Арнаудова
Дело: 20185000500648
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

542

 

13.12.2018г., град Пловдив

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи граждански състав

На тринадесети декември през две хиляди и осемнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.ч.гр.дело №648 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

         Постъпила е частна жалба вх.№5855/30.10.2018г., подадена по пощата на 26.10.2018г. от К.И.Б. с ЕГН:********** и адрес: ***, против Определение №461 от 01.10.2018г., постановено по гр.дело №22/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е прекратено производството по делото. Жалбоподателят счита обжалваното определение за необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на събраните материали по делото и на материалния закон, поддържайки неправилно да е прието депозираната от него въззивна частна жалба да е просрочена при положение, че е подадена в срок по пощата на 05.07.2018г., и моли за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд, но на друг състав, за продължаване на административно-правната процедура.

         Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – ищеца; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, прекратително определение, и откъм съдържание и приложения, доколкото жалбоподателят с Определение №628 от 06.12.2018г. е освободен на основание чл.83,ал.2 от ГПК от внасяне на държавна такса по частната жалба, е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

         Окръжен съд-Пазарджик е сезиран с подадена по пощата на 08.01.2018г. искова молба вх.№209/09.01.2018г. от К.И.Б., посредством която са предявени против Агенция по вписванията-гр.I= искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 250000лв. за имуществени вреди и на обезщетение в размер на 250000лв. за неимуществени вреди.

         С Разпореждане №70 от 17.01.2018г. окръжният съд е оставил без движение исковата молба за уточняване представителството на ответника и обстоятелствата, на които се основават исковете, както и за внасяне на дължимата за производството държавна такса от 20000лв., в едноседмичен срок от получаване на съобщението, връчено на ищеца на 02.02.2018г.

         В указания срок от ищеца е депозирана по пощата на 06.02.2018г. уточняваща молба вх.№1207/08.02.2018г., с която са заявени и искания за освобождаването му изцяло от внасяне на държавна такса за разглеждане на исковата молба на основание чл.83,ал.2 от ГПК, както и за предоставяне на правна помощ.

         С Разпореждане №192 от 14.02.2018г. окръжният съд е оставил без движение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ с възможност молителят в едноседмичен срок да представи доказателства за доходите на съпругата му, за наличие на твърдения режим на разделност и за уточняване на използваното от него понятие „напълно разделени имуществени отношения“, като същевременно е изискал от АВ-гр.I= справка за притежаваните в собственост и съсобственост от К.Б. недвижими имоти. За изпълнение на указанията молителя е уведомен с връчено му на 28.02.2018г. съобщение.

         В дадения му срок от него е подадена молба вх.№2032/02.03.2018г., с която представя декларация от 07.06.2016г. относно разделните имуществени отношения със съпругата му.

         С писмо вх.№2309/12.03.2018г. е постъпила изисканата от АВ справка.

         С Разпореждане от 23.04.2018г. съдът отново е оставил без движение молбата за представяне на удостоверение за граждански брак в едноседмичен срок и е постановил изискване от НАП на декларация за извършвана търговска дейност от посочени дружества.

         С писмо вх.№4246/09.05.2018г. е постъпила информация от ТД на НАП-I=.

         С подадена в срок по пощата на 21.05.2018г. молба вх.№4675/22.05.2018г. ищецът Б. е представил удостоверение за сключен граждански брак.

         С Определение №295 от 06.06.2018г. окръжният съд е оставил без уважение молбата на ищеца за освобождаването му от внасяне на дължимата държавна такса за производството и за предоставяне на правна помощ и е указал на същия в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ОС-Пазарджик държавна такса от 20000лв., както и, че определението в частите му, с които са оставени без уважение молбите, подлежи на обжалване от молителя в едноседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд-Пловдив.

         Препис от определението е връчен на ищеца-молител на дата 02.07.2018г.

         В кориците на делото не е приложена частна жалба от К.Б. против това определение, каквато пред настоящата инстанция той твърди да е подал по пощата на 05.07.2018г.

         С Разпореждане №964 от 04.09.2018г. окръжният съд, констатирайки, че определението, с което е оставена без уважение молбата по чл.83,ал.2 от ГПК на ищеца Б. за освобождаването му от внасяне на дължимата за производството държавна такса, е влязло в сила като необжалвано, е оставил без движение исковата молба с указание за внасяне на дължимата за производството държавна такса от 20000лв. в едноседмичен срок от съобщението с посочване на последиците при неизпълнение относно връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

         Препис от разпореждането е връчен на ищеца Б. на дата 12.09.2018г.

         В кориците на делото не се съдържат документи, удостоверяващи изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса в посочения размер и в дадения срок.

         С обжалваното Определение №461 от 01.10.2018г. окръжният съд, констатирайки неизпълнение на указанието за внасяне на държавна такса, на основание чл.129,ал.3 от ГПК е постановил прекратяване на производството по делото.

         При така установеното настоящата инстанция намира окръжния съд да е сезиран с оценяеми искове за парични вземания, размерът на чиято цена е равен на търсената сума, съгласно чл.69,ал.1,т.1 от ГПК, възлизаща в случая на по 250000лв. за обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, върху която, според чл.71,ал.1 от ГПК, се събира държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, равняваща се в случая на 20000лв. Правилно при това положение окръжният съд е оставил без движение исковата молба за внасяне на дължимата за производството държавна такса в посочения размер. Своевременно ищецът е отправил искане по чл.83,ал.2 от ГПК за освобождаването му заплащане на дължимата държавна такса. С Определение №295 от 06.06.2018г. това му искане е оставено без уважение. Определението като такова с преграждащ развитието на производството характер подлежи на самостоятелно обжалване, както изрично е указано и в постановеното. Жалбоподателят Б. твърди да е подал в срок по пощата на 05.07.2018г. частна жалба против цитираното определение. Такава, обаче, не се съдържа в кориците на делото, нито с настоящата частна жалба са представени доказателства в подкрепа на твърдението за подаването й. Правилно при това положение окръжният съд е приел постановеният от него отказ за освобождаване на ищеца от внасяне на дължимата държавна такса като необжалван да е влязъл в сила и правилно с оглед на това е оставил отново исковата молба без движение с указание за внасяне на държавната такса в едноседмичен срок. Това указание безспорно не е изпълнено, доколкото и в частната жалба ищецът не твърди да е заплатил таксата. Неотстраняването на посочената нередовност по чл.128,т.2 от ГПК относно прилагането на документ за внасяне на дължимата държавна такса, от заплащането на която ищеца не е освободен, в дадения срок е основание по чл.129,ал.3 от ГПК за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, каквото правилно по изложените съображения е постановено с обжалваното определение и същото следва да се потвърди.

         Предвид изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Определение №461 от 01.10.2018г., постановено по гр.дело №22/2018г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, с което е прекратено производството по делото.

         Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: