Р Е Ш Е Н И Е
№ 260064/03.02.2021 гoдина,
град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
На единадесети януари две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
Секретар: Геновева Стойчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело № 3003 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна делба" и е във фазата по допускането на делбата.
Образувано е иск от Н.Б. Л. срещу М.Ю.М., Х.Ю.М. и А.Б.Ю..
Ищцата твърди, че с ответниците били пълният законен кръг наследници на родителите си Х. А. Ю., починала на **.**.**** г. и Ю. Е. Ю., починал на **.**.**** г. Първите двама ответници били техни деца, а ищцата и последната ответница - деца на починалия преди наследодателя негов син Б. Ю.Ю., починал на **.**.**** г. Приживе наследодателите им притежавали следните недвижими имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.172.1.3, с административен адрес: гр. Хасково, *************, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор: 77195.722.172, с предназначение на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, площ по документ: 94.48 кв.м., ведно с прилежащите мазе от 14.01 кв.м. и 7.659 % от ОЧС и от ОПС, при съседни СОС в сградата: на същия етаж 77195.722.172.1.4, под обекта: 77195.722.172.1.1, над обекта: 77195.722.172.1.6, по силата на нотариален акт № 30, том втори, дело № 464/1985 г. по описа на Хасковския районен съд от 30.04.1985 г.; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.722.172.1.17, с адрес на имота: гр. Хасково, *************, намиращ се в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.722.172, с предназначение на обекта: гараж в сграда, брой нива-1, площ по документ: 17.69 кв.м., принадлежащи части: 1.059 % ид.ч. от ОЧС и от ОПС, съгласно нотариален акт № 31, том втори, дело № 464/1985 г. по описа на Хасковския районен съд от 30.04.1985 г. Поддържа се, че първите двама ответници притежавали по 1/3 ид.ч. от описаните имоти, а ищцата и последната ответница - общо 1/3 ид.ч. или всяка от тях по 1/6 ид.ч. Ищцата имала отношение към имотите като съсобствени, декларирала ги като такива, плащала след смъртта на общия наследодател дължимите за тях данъци, но едва сега узнала, че на 30.12.2015 г. ответникът М.Ю.М. се снабдил с нотариален акт за придобиване на наследствените два имота по давност въз основа на обстоятелствена проверка, съгласно нотариален акт № 59, том пети, рег. № 4520, дело № 495/2015 г. по описа на Нотариус с рег. № *** И. Б., ведно с Акт за поправка на нотариален акт № 98, том втори, peг. № 1957, дело № 212/2016 г. от 22.06.2016 г. по описа на същия нотариус. В тази връзка се оспорват констатациите в тях относно частта, в която се признава за установено, че М. придобил въз основа на давностно владение нейните, а и на останалите наследници, идеални части върху имотите над неговата 1/3 ид.ч., тъй като никога не бил манифестирал отношение на собственик и по какъвто и да е начин не се противопоставял на останалите владение лично за себе си. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се допусне делба между страните на описаните недвижими имоти при горепосочените квоти.
Ответницата А.Б.Ю. не изразява становище по иска, а останалите двама ответници го оспорват. Х.Ю.М. твърди, че в процесния апартамент живял винаги М.Ю.М., поради което съвсем законно придобил изцяло собствеността върху него, като тя нямала никакви претенции към него, тъй като всички знаели, че бил негов. Нито ищцата, нито нейната сестра А.Б.Ю. някога живеели или ползвали апартамента и не се интересували от него. М.Ю.М. също твърди, че повече от 30 години живеел в процесното жилище, а ищцата живеела и работила в чужбина от много години и никога не била посещавала имота, нито предявявала претенции към него. Освен това плащал дължимите данъци за имота и го поддържал, като извършвал ремонти в него, които се налагали в следствие на обичайното му ползване. Ето защо се счита, че го придобил по давност. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и да му се присъдят направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверения за наследници № ГРАОН1-2549/16.09.2019 г., № ГРАОН1-583/07.03.2019 г. и № ГРАОН1-2723/03.10.2019 г. от Община Хасково, се установява, че страните по делото са законни наследници на Х. А. Ю. и Ю. Е. Ю..
От Нотариален акт за собственост върху жилище, построено на държавно място от ЖСК № 30, том II, дело № 464/1985 г. и Нотариален акт за собственост върху гараж, построен на държавно място от ЖСК № 31, том II, дело № 464/1985 г., двата на съдия при Хасковския районен съд, както и Схеми № 15-240887/20.03.2019 г. и № 15-299701/04.04.2019 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Хасково се установява, че наследодателите на страните са били собственици на описаните в исковата молба недвижими имоти.
С Нотариален акт № 59, том V, рег. № 4520, дело № 495/2015 г., поправен с Нотариален акт № 98, том II, рег. № 1957, дело № 212/2016 г., двата на Нотариус И. Б., ответникът М.Ю.М. е признат за собственик по давностно владение на процесните имоти.
По делото са представени приходни квитанции за заплащане на дължимите местни данъци и такси за делбените имоти за периода 2016 г. – 2020 г. от ищцата и за периода 2010 г. – 2019 г. от ответника М.Ю.М..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. А. Р. /сочена и водена от ищцата/ и Д. Ж. Ч. /сочени и водени от ответника М.Ю.М./ за обстоятелства относно владеенето на процесните имоти. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 05.10.2020 г. /л. 66 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН и е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явяват основателен, като съображенията за това са следните:
От събраните писмени доказателства по категоричен начин се установява, че страните са съсобственици на процесните недвижими имоти. Съсобствеността им се е породила на основание наследствено правоприемство, в качеството им на наследници на Х. А. Ю., починала на **.**.**** г. и Ю. Е. Ю., починал на **.**.**** г., като по отношение на Н.Б. Л. и А.Б.Ю. - и на правото на заместване на Б. Ю.Ю.. С оглед правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 ЗН правата на съделителите действително са в посочените в исковата молба размери. Възражението на ответника М.Ю.М. за придобиване по давност на целия имот не може да бъде споделено. В тази връзка най-напред трябва да се отбележи, че според задължителната съдебна практика, когато сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, той владее своята идеална част на имота и същевременно държи идеалните части на останалите сънаследници, поради което и разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в техните отношения. Това е така, защото владението е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то продължава от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи своене. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. От събраните по делото гласни доказателства може да направи категоричен извод, че ответникът М.Ю.М. упражнява явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху процесните имоти повече от десет години. Той живее в тях със семейството си, извършвал е ремонтни работи, заплащал е дължимите данъци. Не се установява, обаче, тези действия са били манифестирани спрямо ищцата. По делото няма данни последната да е узнала, че този сънаследник е започнал да упражнява фактическата власт върху целия имот изключително и само за себе си или пък да е било постигнато съгласие между тях за това. Тук е уместно да се посочи и че съгласно задължителната съдебна практика вписването на нотариален акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот, не е действие на довеждане до знанието на останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца-сънаследник да свои целия имот /така в Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, както и че самото деклариране на съсобствен имот, заплащането на дължимите за него данъци и извършването на ремонти в него не представлява своене на вещта по смисъла на чл. 79 ЗС /в този смисъл вж. Решение № 195/28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 236/18.03.2010 г. по гр. д. № 2800/2008 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
Ето защо следва да се заключи, че ответникът М.Ю.М. не е придобил собствеността върху процесните имоти на соченото основание, а именно давностно владение.
При това положение понастоящем те се явяват съсобствени между всички страни при следните дялове, подведени под еднакъв знаменател, който е равен на сбора от числителите на отделните дялове, а именно: 1/6 ид.ч. за Н.Б. Л., 2/6 ид.ч. за М.Ю.М., 2/6 ид.ч. за Х.Ю.М. и 1/6 ид.ч. за А.Б.Ю..
По тези съображения предявеният иск за делба се явява основателен и доказан и тя следва да се допусне между страните при горепосочените квоти.
При този извод
относно спорното материално право и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е
необходимо да се отмени Нотариален акт № 59, том V, рег. № 4520, дело № 495/2015 г.,
поправен с Нотариален акт № 98, том II, рег. № 1957, дело № 212/2016 г., двата на Нотариус И. Б., в частта, с която М.Ю.М. е
признат за собственик на процесните имоти, за размера над притежаваната от него
1/3 ид. ч. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 178 от
30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отмяната му се явява законна
последица при уважаване на иск за собственост, която съдът следва да присъди
служебно, дори и ищците да не са направили искане в този смисъл. След като в първата фаза на делбения процес
съдът се произнася по въпроса за наличие на съсобственост, т.е. за
принадлежността на правото на собственост върху един имот, той разполага с
правомощието да отмени или измени съставен по реда на обстоятелствената
проверка нотариален акт, с който един от съделителите е признат за изключителен
собственик на целия имот. Искът за съдебна делба,
макар и конститутивен, е иск за защита правото на собственост, поради което е
допустимо в делбения процес да бъде заявявано и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК – Решение № 147 от 25.10.2018 г. по гр. д. №
4332/2017 г. на ВКС, I г. о.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
да се извърши съдебна делба
между Н.Б. Л., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, адв. М.Г.Р., М.Ю.М., ЕГН
********** ***, Х.Ю.М., ЕГН ********** ***, и А.Б.Ю., ЕГН ********** ***, на следните им съсобствени недвижими имоти,
а именно: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.722.172.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Хасково, одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния
Директор на АК, с административен адрес: гр. Хасково, *************, находящ се
в сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор: 77195.722.172, с предназначение
на СОС: жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, площ по документ: 94.48
кв.м., ведно с прилежащите мазе от 14.01 кв.м. и 7.659 % от ОЧС и от ОПС, при
съседни СОС в сградата: на същия етаж 77195.722.172.1.4, под обекта: 77195.722.172.1.1,
над обекта: 77195.722.172.1.6; 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
77195.722.172.1.17 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково,
одобрени със Заповед № РД - 18 - 63/05.10.2006 г. на Изпълнителния Директор на
АК, с адрес на имота: гр. Хасково, *************, намиращ се в сграда № 1, разположена
в ПИ с идентификатор 77195.722.172, с предназначение на обекта: гараж в сграда,
брой нива-1, площ по документ: 17.69 кв.м., принадлежащи части: 1.059 % ид.ч.
от ОЧС и от ОПС,
при следните квоти: 1/6 ид.ч.
за Н.Б. Л., 2/6 ид.ч. за М.Ю.М., 2/6 ид.ч. за Х.Ю.М. и 1/6 ид.ч. за А.Б.Ю..
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Нотариален акт № 59, том V, рег. № 4520, дело № 495/2015 г., поправен с Нотариален акт № 98, том II, рег. № 1957, дело № 212/2016 г., двата на Нотариус И. Б., в частта, с която М.Ю.М., ЕГН ********** ***, е признат за собственик по давностно владение за размера над 1/3 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър
Вунов/
Вярно
с оригинала!
Секретар:
М. С.