Номер 65817.08.2020 г.Град гр. Добрич
Окръжен съд – Добрич
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ева В. Иванова
Членове:Георги М. Павлов
Георги К. Пашалиев
като разгледа докладваното от Ева В. Иванова Въззивно частно гражданско дело №
20203200500601 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.
Образувано е по подадена от юрисконсулт Р.Илиева,в качеството й на
процесуален представител на ЕООД „ Профи Кредит“,ЕИК *********,
гр.София - заявител по ч.гр.д.№ 1534/2020г.по описа на Добрички районен
съд,частна жалба срещу постановеното по делото
Разпореждане,инкорпорирано в Заповед № 625/17.07.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК,с което е отхвърлено заявлението по
отношение на претендираното вземане за договорно възнаграждение в размер
на сумата от 23.40 лв.
Като релевира доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт,жалбоподателят моли за отмяната му и уважаване на искането за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за обжалваното вземане.
Въззивният съд,като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото,намира,че като подадена в законоустановения срок по чл.275,ал.1,във
вр. с чл.62,ал.2,изр.1 от ГПК,от надлежно легитимирано лице,срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт,при наличие на правен интерес от
обжалването,жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Настоящият състав споделя изцяло изложените от заповедния съд мотиви в
обжалвания съдебен акт.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че в случая заповедният
съд е превишил своите правомощия,като е обсъдил по същество
обстоятелства,които седят извън предмета на проверка в заповедното
производство и не могат да са повод за отказ за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. В хипотезата на заявление по реда на чл.410 от
ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави,което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл.411,ал.2,т.2 от ГПК.В този смисъл е и Определение №
974/07.12.2011г. по ч.т.д.№ 797/2010г.,ВКС,II т.о.
По делото не е установено наличието на индивидуално договаряне на
параметрите в т.VI от процесния договор за потребителски кредит – за ГЛП и
ГПР.Доколкото в случая договорената лихва в размер на 40.90% годишно
надхвърля допустимия размер,който съгласно утвърдената съдебна практика
не може да надвишаваща трикратния размер на законната лихва,правилен е
извода,че въпросните договорни клаузи са неравноправни и на основание
чл.146,ал.1 от ЗЗП същите са нищожни.
Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 1534/2020г.по описа на
Добрички районен съд Разпореждане,инкорпорирано в Заповед №
62517.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,с
което е отхвърлено заявлението по отношение на претендираното вземане за
договорно възнаграждение за периода от 05.10.2019г. до 05.03.2020г.,в размер
на 23.40 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________