Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 16. 04. 2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, І граждански състав, в
публичното заседание на девети април през двехиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 719 по описа за 2019 година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „С.“
ООД *** против „АВАМАР
ШИПИНГ“ ЕООД гр. Плевен. В молбата се
твърди, че на 21. 08. 2015 год. в град София между ищцовото дружество в
качеството на продавач и ответното дружество в качеството си на купувач е бил
сключен договор за покупко-продажба на течни горива и смазочни материали от
бензиностанциите и петролната база на продавача. Твърди се, че по силата на сключения договор ищецът се е
задължил да продава на ответника, а последният да купува от продавача по време
на срока на договора течни горива. Твърди се, че съгласно чл. 2 от договора
продавачът се е задължил да зарежда с течни горива посочените от купувача МПС-та
срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Твърди се, че в чл. 4 /раздел
„Плащане“/ страните са уговорили начин на плащане, съгласно който заплащането
на горивата и стоките се извършва при условията на разсрочено плащане в рамките
на седмодневен срок, считано от датата на издаване на данъчната фактура за
отчетения период като с уговорената клауза страните са определили падежа на
паричното задължение за плащане на цената по договора. Твърди се, че в
изпълнение на договора продавачът е продал течни горива на ответника, в която
връзка ищцовото дружество е издало фактура № **********/ 15. 10. 2016 год. на
стойност 4 377, 87 лв., фактура № **********/ 15. 11. 2016 год. на
стойност 8 970, 03 лв. и фактура № **********/ 15. 12. 2016 год. на
стойност 7 839, 27 лв. Твърди се, че всички задължения по издадените
фактура са погасени чрез извършени плащания. Твърди се, че в раздел „Общи
условия“ от сключения договор страните са рамкирали действието на договора,
като са уговорили, че договорът се сключва за срок до 31. 12. 2015 год.
Твърди се, че страните са постигнали уговорка, че ако купувачът и продавачът не
договорят с анекс за изменения в настоящия договор действието му се продължава
за следващата календарна година. Твърди се, че въпреки че договорът между
страните е преустановил своето действие в края на 2016 год., предвид
изградените трайни търговски отношения ищецът „С.“ ООД е продължил да продава
течни горива на ответното дружество. Твърди се, че въз основа на установените
търговски отношения на дати 15. 01. 2017 год. и 31. 01. 2017 год. ищецът
„С.“ ООД е продал на ответника “АВАМАР ШИПИНГ ЕООД нефтени продукти, за което
са били съставени и съответните счетоводни документи, а именно: фактура №
**********/ 15. 01. 2017 год. и фактура № **********/ 31. 01. 2017 год.
Твърди се, че ответното дружество е изпълнило точно задълженията си, като е
извършило пълно погасяване на задълженията си и по двете фактури. Твърди се, че
във връзка с извършената продажба на ответника „АВАМАР ШИПИНГ“ ЕООД на нефтени
продукти - „тир дизел“, „Ад Блу“ и „евро дизел“, на дата 15. 02. 2017 год.
продавачът „С.“ ООД е издал фактура № **********/ 15. 02. 2017 год. на
стойност 8 185, 79 лв. с включено ДДС. Твърди се, че в издадения счетоводен
документ е бил посочен падеж за погасяване на задължението по сключения договор
за покупко-продажба на нефтопродукти, а именно: 22. 02. 2017 год. Твърди се, че
на 10. 08. 2018 год. по сметка на ищеца е постъпила сумата в размер на 2 000
лв., представляваща частично плащане по издадената фактура. Твърди се, че във
връзка с изпълнението на задълженията на ответното дружество, същото е
извършило отново частично плащане на 05. 11. 2018 год. по същата фактура в
размер на 3 000 лв. Твърди
се, че сумата, която е останала непогасена във връзка със сключения договор за
покупко-продажба и издадената впоследствие фактура № **********/ 15. 02. 2017 год. е в
размер на 3 185, 79 лв. Твърди се, че в преводното нареждане като
основание е посочено ,,фактура
№ **********/ 15. 02. 2017 год.“. Твърди се, че извършените частични плащания
по посочената фактура по недвусмислен начин манифестират волята на длъжника, че
потвърждава съществуването на задължението към ищеца. Твърди се, че във връзка
с извършената продажба на ответника „АВАМАР ШИПИНГ“ ЕООД на нефтени продукти
„тир дизел“, „евро дизел“, „Ад Блу“ и „евро дизел“, на дата 28. 02. 2017 год. продавачът „С.“
ООД е издал фактура №
**********/ 28. 02. 2017 год. на стойност 5 634,71 лв. с включено ДДС. Твърди се, че в издадения счетоводен
документ е посочен падеж за погасяване на задължението по сключения договор за
покупко-продажба на нефтопродукти, а именно: 07. 03. 2017 год. Твърди се, че
към датата на депозиране на настоящата искова претенция задължението на
ответното дружество по сключения договор за покупко-продажба и издадената
впоследствие фактура № **********/ 28. 02. 2017 год. не
е било изпълнено. Твърди се, че фактура №
**********/ 28. 02. 2017 год. и фактура № **********/ 15. 02. 2017 год. са били
придружени от „Транзакции с карти (и за избран клиент!”, от които е видно на
кои дати, какви количества, от кои обекти на „С.” ООД и кои МПС-та на
ответника, съгласно Приложение № 1 към договора, с описани в приложението ДРН,
последният е зареждал, респ. закупувал нефтопродукти, предмет на договора от
21. 08. 2015 год. Твърди се, че в противовес с поведението на ответната страна,
ищцовото дружество е било коректната страна по възникналото от договора
продажбено правоотношение, изпълнило е точно, своевременно и с грижата на добър
търговец поетите с договора задължения към ответника. Твърди се, че въпреки многократните опити
на ищцовото дружество да помогне на ответника да погаси финансовото си задължение,
произтичащо от договора, последният все още не е изпълнил точно задължението
си, като сумата, която остава непогасена по издадената фактура № **********/ 28.
02. 2017 год. е в размер на 5 634, 71 лв., а с оглед на извършеното
частично погашение по фактура № **********/ 15. 02. 2017 год. сумата, която не
е платена, е в размер на 3 185, 79 лв., или
общо ответното дружество дължи сумата в размер на 8 820, 50 лв. Твърди се, че
падежът на фактура № **********/ 28. 02. 2017 год. е настъпил на 07. 03. 2017 год.
като съобразно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Твърди се, че дължимата лихва за забава е в размер на 1 089, 38
лв., която се дължи за периода на забава от 07. 03. 2017 год. до 31. 01. 2019 год.
Твърди се, че падежът на фактура № **********/ 15. 02. 2017 год. е
настъпил на 22. 02. 2017 год. Твърди се, че дължимата лихва за забава е в
размер на 1 216, 49 лв., която се дължи за периода на забава от 22. 02. 2017 год. до 10. 08. 2018
год. /на която дата е извършено частично плащане в размер на 2000 лв../. Твърди
се, че за периода от 10. 08. 2018 год. до 05. 11. 2015 год. /извършено частично
погасяване в размер на 3000 лв./ ответникът дължи лихва за забава по последно
цитираната фактура в размер на 151, 21 лв. Твърди се, че за остатъка от
неплатената главница по фактура № ********** в размер на 3 185, 79 лв.
ответникът дължи лихва за забава от 05. 11. 2018 год. до 31. 01. 2019 год. в
размер на 77, 87 лв. Твърди се, че общо дължимата лихва за забава по фактура №
**********/ 15. 02. 2017 год. е в размер на 1 445, 57 лв. В заключение ищецът моли съда да осъди
ответника да му заплати сумата от 8 820, 50 лв., от която 5 634, 71
лв. представляващи задължение по фактура № **********/ 28. 02. 2017 год.
и 3 185, 79 лв. представляващи задължение по фактура № **********/ 15. 02.
2017 год., както и сумата от 2 534, 95 лв., представляващи лихва за забава
за периода от 22. 02. 2017 год. до 31. 01. 2019 год.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът ангажира
становище, че исковата молба е основателна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По делото са приложени фактура
№ **********/ 15. 02. 2017 год. на стойност 8 185,
79 лв. с ДДС и фактура № **********/ 28. 02. 2017 год. на стойност 5 634,
71 лв. с ДДС, издадени от ищеца „С.“ ООД ***
на ответника „АВАМАР ШИПИНГ“ ЕООД гр. Плевен. Същите не са оспорени от
ответника в срока по чл. 193 от ГПК, напротив: в депозирания отговор на
исковата молба ответното дружество е потвърдило задължението си по горните
фактури и е признало предявените искове.
След завеждане на делото с
преводни нареждания от 25. 02. 2019 год. и 25. 03. 2019 год. ответникът е
погасил изцяло задължението си към ищцовото дружество за главница по процесните
фактури и мораторна лихва.
При тези обстоятелства съдът
счита, че предявените от „С.“ ООД *** обективно кумулативно съединени искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени чрез плащане.
При този изход на делото и на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски. Предвид
разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед направеното от процесуалния
представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищеца съдът приема, че са налице условията на
чл. 78 ал. 5 от ГПК и размерът на това възнаграждение следва да бъде намален от
1 000 лв. на 870, 66 лв.
По така изложените
съображения Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „С.“ ООД *** против „АВАМАР ШИПИНГ“
ЕООД гр. Плевен иск с правно основание чл. 327 ал. 1 от ТЗ за сумата от
8 820, 50 лв., представляваща непогасено задължение по фактури № **********/ 15. 02. 2017 год. и № **********/ 28.
02. 2017 год.
ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез плащане предявения от „С.“ ООД *** против „АВАМАР ШИПИНГ“
ЕООД гр. Плевен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от
2 534, 95 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 22. 02. 2017 год. до 31. 01. 2019 год.
НАМАЛЯВА- на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК- възнаграждението на пълномощника
на ищеца адв. А.Т. от Адвокатска колегия гр. София от 1 000 лв. на 870, 66
лв.
ОСЪЖДА „АВАМАР ШИПИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя ВАЛЕРИ ВЪРБАНОВ МАРИНОВ, да
заплати на „С.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя АТАНАС ГРУЕВ ДИМОВ, направените деловодни разноски
в размер на 1 324, 88 лв., от
които 454, 22 лв. представляващи внесена държавна такса и 870, 66 лв. представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: