Р Е Ш Е Н И Е
№ 194
гр.Пловдив, 21.12. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛИНА
СИМЕОНОВА
ЕЛЕНА
ЗАХОВА
при секретаря Антоанета Калайджиева и прокурора Красимир Папаризов,
като разгледа докладваното от съдия Захова
ВНОХД № 330 по описа на съда за 2015г., за се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
С присъда № 19/12.06.2015 г.,
постановена по НОХД № 503/2014 г., Пазарджишкият окръжен съд е признал
подсъдимия Д.П.И. за виновен в извършването на престъпление по чл. 209 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54
от НК му е наложил наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода.
На осн. чл. 66 от НК е отложил изпълнението на
наказанието с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.
чл. 59 ал. 1 от НК е приспаднал от изтърпяване на наказанието времето, през
което подсъдимият е бил задържан. Със същата присъда подсъдимите К.А.К. и С.П.П. са били признати за виновни в извършването на
престъпления по чл. 253 ал. 4 вр. с ал. 1 предл. 2 от НК, за
което при условията на чл. 55 ал. 1 и
ал. 3 от НК им е било наложено наказание в размер на една година и осем месеца лишаване от свобода- за всеки от
тях. На осн.
чл. 253 ал. 6 от НК подсъдимият К.К. е осъден да заплати на Държавата сумата от 3 000
лв., представляваща равностойност на имуществото, в което е бил трансформиран
предметът на престъплението. На същото основание подсъдимият С.П. е осъден да заплати на Държавата сумата от 1745,50 лв., представляваща равностойност на
имуществото, в което е бил трансформиран предметът на престъплението. На осн. чл. 66 ал. 1 от НК
е било отложено изпълнението на наложените на подсъдимите К. и П. наказания от по една година и осем месеца лишаване от свобода, с
изпитателен срок от по три години, считано от влизане на присъдата в сила. В
тежест на всеки един от тримата
подсъдими е била възложена
съответна част от направените по делото разноски. Съдът се е разпоредил и с веществените
доказателства по делото.
Присъдата се обжалва от адв.
Л.Л., в качеството му на защитник на подсъдимите Д.И.
и К.К.. Релевират се
оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, постановяването й при
съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в превратно
тълкуване на фактите по делото. Иска се отмяна на обжалваната присъда и
постановяване на нова присъда, признаваща обжалващите двама подсъдими за
невиновни по възведените им обвинения.
Пред въззивната
инстанция жалбата се поддържа от защитника и подсъдимите И. и К. изцяло- със същите оплаквания и същото
искане.
Представителят на Пловдивската апелативна
прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира атакуваната
присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
Пловдивският апелативен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните, направените
възражения в жалбата и пред настоящата инстанция и провери атакувания съдебен
акт изцяло, в пределите на правомощията
си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, притежаваща процесуално
призната възможност да атакува постановения съдебен акт. Подадена е в срока за обжалването му.
Обжалваната присъда следва да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални
нарушения, от категорията на „абсолютните”.
Подсъдимите И. и К. са били предадени на съд с обвинителен акт от Пазарджишката
окръжна прокуратура и е била ангажирана наказателната им отговорност съобразно
възведеното им обвинение с атакуваната
пред настоящия съд присъда, както следва:
Подсъдимият Д.И., е бил признат за виновен в
това, че в периода 08.12.2013г. – 11.12.2013г.
на автомагистрала „Т.” км. 89 в бензиностанции „Ш.Р.С.“, „П. Ш** Юг” и
на автомагистрала „Т.” км. 118 бензиностанция „Ш.Т.Ю.“, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудил заблуждение у К.Г.,
В.Р., В.В., А.И., М.Т., Д.С., че зарежда гориво в
товарен автомобил марка „М.” с рег.
№ ........, с поставени неистински
табели, а в действителност товарният
автомобил е бил с рег. № ........ и с това е
причинил на „М.Т.” ЕООД гр. А. с управител К. Л.М. М., гражданин на
Кралство Н., представлявано с пълномощно от К.И., имотна вреда в размер на 7484.91 лв., което съдът е приел, че осъществява съставомерните признаци на престъпление по чл. 209, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.К. е бил
признат за виновен в това, че на 10.12.2013 г. в с. Г., обл. П. е извършил сделка – продажба на имущество:
дизелово гориво от
Възражението,
че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
превратно тълкуване на доказателствата, е основателно.
Главният предмет на доказване по делото, с
оглед възведеното спрямо подсъдимите обвинение, включва установяването на лицето, на което са
причинени имуществените вреди. Същите са елемент от фактическия състав на
престъплението по чл. 209 ал. 1 от НК, а така също и за престъплението по чл. 253 ал. 4 вр. ал. 1 предл.
2 от НК,
доколкото елемент от субективната страна на
това престъпление, според възведеното обвинение, е знанието на дееца за извършеното предикатно
престъпление. В конкретния случай е
възведено като обвинение с ОА и прието за доказано от първостепенния съд
съзнание, че действията на подсъдимия К.
са били насочени спрямо имущество, за което е знаел, че е придобито от другиго чрез тежко умишлено
престъпление по чл. 209 ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, от което са
настъпили имуществени вреди за „М.Т.“-А..
Пазарджишкият
окръжен съд е намерил за доказано, че измамливото поведение на подс. И. се е изразявало в създаване на невярна представа у
свидетелите, работещи на конкретно посочени бензиностанции, че „ зарежда дизелово гориво в автомобил с Х. регистрация,
изписан на „Е.к.”, с която карта, собственост на Х. фирма е извършил и
плащанията за зареденото гориво”/ л. 27 от мотивите/. Приел е, че картата е била издадена на холандсктата фирма
„К. М.” ООД, което е съответно на наличните по делото писмени и гласни
доказателства- / л. 5, л. 13 от мотивите/. Въз основа на кредитирани от
съда писмени доказателства е направен извод, че парите за инкриминираните по
делото плащания с картата
са възстановени на издателя й – „
Е. Н.” ООД от Х. фирма- „К.М. и с.” ООД.
В тази част мотивите на съда съответстват на кредитираните доказателства, които
са оценени правилно /не е констатирано, че за този съществен факт от
обвинителната теза- собственика на картата, възведеното от прокурора фактическо
описание на деянието е различно, за което нарушение съображения ще бъдат
изложени по- сетне/.
Неправилно
и в противоречие с доказателствата по делото е възприето увреденото лице. Съдът
е намерил, че имуществените вреди, явяващи се равностойността на заплатеното с
посочената карта гориво, са настъпили за българското дружество „М.Т.“. Този
извод е направен от приложената по
делото фактура № ......./31.12.2013 г.
на „К.М. и с.” ООД, в която е посочено „М.Т.“ като задължено лице към Х.та фирма за извършеното от последната плащане. Прието е,
че настъпилите имуществени вреди се установяват
и от показанията на свид. А.Д., счетоводно
обслужващ българския търговец, според който няма неуредени финансови отношения
между двете фирми, посочени във фактурата.
Изводът на ПзОС за извършено плащане от „М.Т.“ в полза на Х.та
фирма е в противоречие с писмените доказателства по делото, които съдът е
кредитирал. Той противоречи и на изводимото от гласните доказателствени
източници. При разпита си пред ПзОС на 20.04.2015 г. свид. Д. е изразил предположение за такова плащане.
Описвайки обичайната практика българската фирма „М.Т.“ да заплаща на Х.та фирма извършените с карти на последната зареждания
с гориво, св. Д. е посочил, че „ допуска” заплащането и на инкриминираното по
делото гориво, изрично отбелязвайки, че ако е имало такова плащане, то за него
е съставена фактура и тя може да бъде представена по делото. Съдът не е указал
на свидетеля да представи фактура за такова плащане, нито чрез друг процесуален
способ е положил усилия за установяване на съществуването й. Това наложи в хода
на производството пред въззивната инстанция да бъдат
изискани документи за извършено плащане както от управителя на „М.Т.“, така и
от св. Д., в качеството му на лице, осъществяващо счетоводното обслужване на
посочения търговец. Такива не бяха представени. В разпита си пред ПАС
свидетелят изрично заяви, че документи за такова разплащане не съществуват, което означава, че
българският търговец не е превел на х.я сумата, посочена във фактура № ......./31.12.2013
г. на „К.М. и с.” ООД. Показанията на свидетеля пред двата съдебни състава са
непротиворечиви в преобладаващата си част и следва да бъдат кредитирани с
изключение на частта, в която първоначално е изразил предположение за извършено
плащане от българския търговец. Пред ПзОС свидетелят
е описал обичайния начин на разплащане между търговците- български и х., и
очакванията му, че такова разплащане е осъществено и за инкриминираното по
делото гориво. След направена справка в счетоводните документи на българския
търговец свидетелят
отхвърли изразеното предположение
с изричното си становище, че това плащане не е реализирано. Следва да се
отбележи, че първостепенният съд е поставил в основата на правните си изводи
относно обективен признак от състава на престъплението- увреденото лице, този последващ изпълнителното деяние факт,
без да изложи каквито и да е мотиви защо приема, че договорните отношения между
собственика на „Е.”- картата и лицето, на което тя е била предоставена за
ползване обуславят извод за настъпили вреди от престъплението именно за второто лице. По делото са били налице доказателства, установяващи, че за
инкриминираните по делото плащания с използваната „Е.”- карт
са възникнали задължения за „К.М.” ООД.
Направеният извод, че увреденото от същите плащания лице е „М.Т.“- гр. А. е в
противоречие с кредитираните от съда доказателства и се дължи на необсъждането на
противоречията в изводимото от гласните и писмени доказателствените източници съобр. изискването
на чл. 107 ал. 5 от НПК за този факт. Неизпълнението на процесуалните
изисквания при осъществяване на доказателствената дейност на съда е довело и до неправилния извод, че имуществените вреди са настъпили за
посоченото от държавното обвинение юридическо лице- „М.Т.“- гр. А.. Правомощията
на въззивната инстанция да приема различни от
възприетите от първостепенния съд фактически положения по принцип позволява
отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което се явява отстранимо от
настоящия съд. Това правомощие не може да бъде упражнено с оглед наличието на
други процесуални нарушения, от категорията на „абсолютните”, неотстраними от въззивния съд.
Налице е и друго съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се нарушаване правото на защита на
подсъдимите, чрез ангажиране на
наказателната им отговорност въз основа на непредявени им факти измежду
включените в главния предмет на доказване.
За да бъде съставомерно едно деяние като
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, е
необходимо да има акт на имуществено разпореждане на измаменото лице, от който
следва имотната вреда за него или "другиму". Съобр.
чл. 102 т. 2 от НПК характерът и размерът на вредите са обстоятелства, включени
в главния предмет на доказване по
делото. За престъпленията, при които вредите са съставомерен
признак, това включване е и съобразно чл. 102 т. 1 от НПК. Всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, следва да бъдат
заявени в обвинителния акт и съобразно това заявяване е дължимото произнасяне
на съда.
Изрично заявеното от държавното обвинение в
обвинителния акт е, че процесната карта е била „ собственост на фирма „М.Т.“ гр. А.”/ л. 8 обв. акт/. Посочено е, че този факт се установява от документите за регистрация на фирмата и договор за ползване на услугата „ euroShel Cart”, приложен по делото. Необсъдено от съда е останало обстоятелството, че
цитираният договор касае съвсем различна по вид карта от картата, с която е
осъществено измамливото поведение, за което
подсъдимите са предадени на съд и осъдени. С оглед конкретиката
на обвинението в настоящето производство въпросът относно собственикът на
картата и породените за него при използването й имуществени задължения е бил измежду
основните подлежащи на установяване по делото съобр.
чл. 102 от НПК. От мотивите на проверяваната присъда е видно, че без да обсъжда
този съществен факт на обвинението съобразно заявеното от прокурора в ОА, едва
с присъдата първостепенният съд е приел, че картата не е собственост на
посоченото от държавното обвинение лице- „М.Т.“, а на Х.та фирма „К.М.” ООД /
л. 27 мотиви/. Обстоятелството, че в пледоариите пред съда прокурорът е отстъпил
от заявеното в ОА виждане, изложил е
съображения, че картата е била собственост на холанска
фирма и договорните отношения на същата с българския търговец установяват
последния като лицето, претърпяло имуществени вреди от престъплението, не може
да промени извода, че обвинителната теза не е била изменена по предвидения за
това в чл. 287 от НПК ред. Така са възприети от
решаващия съд факти за обвинението,
непредявени по предвидения от НПК ред относно увреденото лице и основанията,
налагащи извод за това му качество. Отделен е въпросът, че не може като вреда
за измамения или другиму да се приема за съставомерно
последващо изпълнение или неизпълнението на договорно поето имуществено
задължение от трето лице спрямо собственика на имуществото. В редица свои решения ВКС е поддържал
становището, че съставомерният резултат от престъплението
по чл. 209 от НК е реално причинената на
измамения или другиму имотна вреда.
Следва да се отбележи, че изначално с обвинителния акт възведеното
спрямо подсъдимите обвинение съществено се е отклонявало от обвинението,
предявено им с постановлението за привличане на обвиняеми. Диспозитивът
на обвинителния акт съотвества на престъплението,
описано в постановлението /последно и правно валидно/ за привличане на подсъдимите като обвиняеми. Обвининието в двата
вида посочени документа /изцяло за постановлението и отчасти в ОА- в диспозитива / е
формулирано по начин, позволяващ да се направи извод, че изпълнителното деяние
на престъплението по чл. 209 от НК се е изразило във възбуждане на заблуждение
у конкретно посочени лица /служители на съответна бензиностанция/ относно
зареждането на гориво в товарен автомобил „М.” с рег. № ........, когато всъщност товарният
автомобил е бил с рег. № ......... Така очертана обвинителната теза налага
извод, че измамливото поведение е било свързано само със създадена невярна
представа относно конкретния зареждан автомобил. В този случай изпълнителното
деяние би било довършено с факта на самото зареждане и това предопределя и
имуществено увреденото в този момент лице. В обстоятелствената част на обвинителния акт
пестеливо / и чрез невярно позоваване на несъотносими
към предмета на делото доказателства, като вече упоменотото
за л. 8 от обв. акт/ обвинителната теза е допълнена с
твърдение, че заблуждението се е изразило и в невярно създадено представа, че зареденото
гориво се заплаща
с „Е.”- карта, издадена за
автомобила с рег. № ......... Именно последното
обстоятелство е залегнало в обвинителната теза и относно определянето на увреденото
лице. Прието е, че собственикът на картата / според обвинението „М.Т.“ / е
лицето, претърпяло имуществените вреди от престъплението. Налице е противоречие в самата обвинителна
теза- между обстоятелствена част и диспозитив на ОА,
възпроизведено и в проверяваната в настоящето производство присъда. Не е ясно
изразена волята на държавното обвинение относно обема на невярно създадената
представа- елемент от фактическия състав на престъплението, както и относно
действията, причинили вредоносния резултат. Нарушението е съществено, тъй като е ограничено правото на защита на
подсъдимите, което може да бъде пълноценно реализирано само при ясно и
непротиворечиво възведено им обвинение относно съставомерните
белези на престъплението.
Предвид посоченото противоречие на
обвинителния акт по отношение на елементи от състава на престъплението по 209 от НК- основно за подсъдимия И. и предикатно
за подс. К., а именно в какво точно се е изразило
заблуждението и кои от действията на извършителя, респ. заблуденото лице са в
пряка причинно- следствена връзка с настъпилите вреди, се налага да бъде
изяснен въпросът относно невярно формираната представа у лицата, разпоредили се
с инкриминираното гориво и/или с картата, с която е било заплатено. Това
обстоятелство налага отмяна на присъдата и връщане на делото на прокурора, който да
прецени необходимостта от повдигане на ново обвинение спрямо подсъдимите и да изготви обвинителен акт, отговарящ на
изискванията на чл. 246 от НПК. В тези два
процесуални документа е необходимо да е налице достатъчно пълно, точно и ясно
конкретизирано обвинение, което да не затруднява защитата на обвиняемите в хода
на процеса /ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/.
С оглед този изход на производството не е
необходимо произнасяне по останалите доводи, съдържащи се в твърдението за недоказаност
на обвинението по несъмнен начин.
В частта досежно С.П.П. присъдата не
е обжалвана и е влязла в сила.
Воден от горното
и на осн. чл. 334, т. 1
във вр. с чл. чл. 335 ал. 1 вр.
с чл. 348 ал.1 т. 2 от НПК,
Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
присъда №
19/12.06.2015 г., постановена по НОХД № 503/2014 г. на Пазарджишкият окръжен
съд в обжалваната част- относно подсъдимите Д.П.И. и К.А.К..
ВРЪЩА
делото за Окръжна
прокуратура- П. за отстраняване на констатираните съществени процесуални
нарушения.
В частта относно подсъдимия С.П.П. присъдата не е обжалвана и е влязла в сила.
Решението не подлежи на протест и обжалване. Да се съобщи на страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.