Р Е Ш Е Н И Е
№….…….……./.……..11.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Елена
Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №89 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
подадена от Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез
адв.В.Н.,***“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., със съдебен адрес:***, чрез адв.М.Г., с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 40000лв., представляваща обезщетение за претърпени от
първия неимуществени вреди-болки и страдания в резултат от травми причинени при
ПТП настъпило на 12.01.2019г. на автомагистрала “Хемус“, км.403+250, по вина на
водача на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.№ *****, чиято отговорност към
момента на инцидента е бил е застрахована при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица №BG/02/118003178956/07.11.2018г.,
със срок на валидност от 08.11.2018г. до 07.11.2019г., и сумата от 58лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за проведено лечение на
уврежданията, претърпени в резултат от гореописаното ПТП, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 12.01.2019г.-датата на настъпване на
събитието до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на
12.01.2019г. около 14.00 часа водача на л.а.“Сузуки Гранд Вигара“, с рег.№В
0696 КР, при движение по автомагистрала “Хемус“ с посока от гр.София към
гр.Варна, в района на км.403+250, нарушил правилата за движение по пътищата,
изгубил контрол над управлението на автомобила, който излязъл от пътното платно
вдясно по посоката си на движение и се ударил в дясната страна на канавката.
Сочи се, че в резултата от описаното ПТП били причинени телесни увреждания на
ищеца, който бил пътник в автомобила, седящ на предна дясна седалка. Сочи се,
че по повод инцидента било образувано ДП №10/2019г. по описа на РУ МВР-гр.Девня,
съответно Пр.пр.№22/2019г. по описа на РП Девня, които били прекратени. Твърди
се, че след въпросното ПТП ищецът бил откаран по спешност и хоспитализиран в
МБЛЛ “Света Анна-Варна“ АД, като му е поставена следната диагноза: контузия на
гръден кош и закрито счупване на пет леви ребра /от 4 до 8 ребра/. Сочи се, че
при проведен контролен преглед, проведен след изписването на ищецът ми от
болницата, било установено влошаване на здравословното му състояние, вследствие
претърпените от процесното ПТП телесни увреждания, а именно плеврален излив.
Твърди се, че по този повод на 11.02.2019г. ищецът отново бил приет по спешност
и хоспитализиран в МБАЛ “Света Анна-Варна“ АД за провеждането на оперативно
лечение, като му е поставена диагноза: травматичен хемоторакс, без открита рана
в гръдната кухина. Сочи се, че лечението било проведено, чрез двукратно
извършени плеврални пункции с евакуиране па 800 м.л. хемолизирана кръв и
операция, изразяваща се в ВАМТТ. Поддържа се, че по своя медико-биологичен
характер, травматични увреждания са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, както и трайно затруднение движенията на движенията
на снагата за период повече от 30 дни и представляват средни телесни повреди.
Твърди се, че в резултат от получените тежки телесни увреждания, ищецът е
търпял болки и страдания за един продължителен период, като ще изпитва
негативните последици от събитието през целия си живот. Поддържа се, че във
връзка с лечението, ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение и медикаменти, в общ размер на 58лв. за заплатени медицински
потребителски такси на 16.01.2019г. и на 18.02.2019г., съответно в размер на
23.20лв. и на 34.80лв. Твърди се, че към дата на датата на инцидента за
процесния л.а.“Сузуки Гранд Вигара“, с рег.№*****е имало сключена валидна
застраховка “Гражданска отговорност“, с ответникът. Сочи се, че със Заявление
№ОК-761046/06.12.2019г. и Допълнително заявление №ОК-789275/18.12.2019г. ищецът
предявил пред ответника претенция за заплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение, като е представил всички изискуеми и относими
писмени доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по
основание и размер. Сочи се, че по въпросните заявления и Щета №**********, застрахователят
е изразил становище, че няма законно основание за изплащане на обезщетение,
което е мотивирало ищецът да предяви настоящата претенциГ. Сочи се банкова
сметка, ***щетение за вреди, а именно сметка с IBAN ***.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК
писмен отговор от ответника, се поддържа становище за неоснователност на
претенциите. Не се оспорва факта, че към датата на процесното ПТП,
отговорността на водача на л.а.“Сузуки Гранд Вигара“, с рег.№В 0696 КР, е била
застрахована при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Оспорват се вината на водача на застрахования автомобил,
механизма на ПТП и размера на вредите. Твърди се, че съставения по случая
Констативен протокол за ПТП, не се ползва материална доказателствена сила в
частта “Обстоятелства и причини за ПТП“, съответно не установява механизма на
инцидента, без който не може да бъде направен извод за противоправно поведение
и приложение на презумпцията за вина по чл.45, ал.2 от ЗЗД. Поддържа се, че
събитието е случайно по смисъла на чл.15 от НК за водача на МПС, като за него
не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на
вредите. На следващо място в условията на евентуалност, се прави възражение за
съпричиняване на вредите съответно за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се
поддържа, че произтеклите за ищеца вреди са съпричинени от самия него, тъй като
той с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването им. Твърди
се, че увреждания на ищеца не са резултат единствено от виновното поведение на
водача на л.а.“Сузуки Гранд Вигара“, а е налице е съпричиняване от страна на
пострадалия, който се е возил без поставен предпазен колан, в противоречие с
императивните изисквания на ЗДвП, като степента на приноса на пострадалия е
поне 90 %. Поддържа се, че при правилно поставен предпазен колан вредите или не
биха настъпили или щяха да бъдат в значително по-лека степен. Оспорват се
твърдения на ищеца, че в резултат на процесното ПТП, той е претърпял описаните
в исковата молба телесни повреди, както и че уврежданията са довели до
продължителни болки и страданиГ. Твърди се, че заявените от пострадалия
увреждания, болки и страдания, са в следствие единствено на предходни
заболявания и на вече проявили се хронично-дегенеративните изменения, от които
ищеца е страдал преди ПТП. Оспорват се твърденията, че оздравителния процес е
бил продължителен, като се сочи, че липсват доказателства за това. Евентуално
се поддържа, че по-голямата продължителност на оздравителния процес, е
следствие от поведението и неспазването на лекарските предписания от страна на
ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни заболявания, както
и от хронично-дегенеративни изменения, от които същия страда и които нямат
връзка с ПТП. Оспорва се иска за имуществени вреди, като се поддържа, че
представените документи не установят описаните в тях услуги и лекарства, да са
във връзка с ПТП и че са провокирани или причинени от процесното събитие.
Оспорва се размера на иска, като се твърди, че претендираната сума от 40058лв.
е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за
обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в
чл.52 от ЗЗД. На следващо място се сочи, че при определяне на обезщетението,
следва да бъдат взети предвид младата възраст на пострадалото лице, бързото му
възстановяване в обичаен порядък, липсата на настъпили усложнения и липсата на
трайни или пожизнени последици за здравето му. С оглед изложеното се моли за
отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан, евентуално редуциране на
размера на претендираното обезщетение с оглед направените възражениГ.
С подадената от ищеца допълнителна искова
молба, се оспорват възраженията и доводите на ответника изложени в отговора на
исковата молба, като са доразвити подробни съображения в подкрепа на
претенцията. В допълнение се сочи, че доколкото отговорността на
застрахователят е обусловена от тази на деликвента и на основание чл.429, ал.2,
т.2 вр. ал.3 и чл.432, ал.12, изр.1 от КЗ, ответникът дължи лихва за забава от
датата на деликта.
С отговора на ответника на допълнителната
искова молба, се поддържат доводите за неоснователност на претенциите.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощник,
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване, ведно с присъждане на
деловодни разноски.
Ответникът, чрез процесуалният си
представител, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си.
Претендира деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е безспорно, че към датата на
процесното ПТП-12.01.2019г., с ответното дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност“ относно
л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.№В 0696 КР, обективирано в Полица
№BG/02/118003178956/07.11.2018г., със срок на валидност от 08.11.2018г. до
07.11.2019г.
Видно е от приетият по делото заверен препис
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №87 от 12.01.2019г. съставен
от служител на РУ Девня при ОД на МВР-Варна, че на посочената дата е извършен
оглед на настъпил около 14.00 часа пътен инцидент на автомагистрала “Хемус“,
км.403+250, в посока от гр.София към гр.Варна. Според отразеното в протокола
водача на л.а.“Сузуки Гранд Вигара“, с рег.№В 0696 КР, е изгубил контрол над
управлението на автомобила, излязъл е от пътното платно вдясно по посоката си
на движение, попаднал е в канавката, след което се занесъл и се ударил
странично в дърво. В протокола е отразено още, че ищецът е пострадал при
инцидента, като са посочени предполагаемите травматични увреждания, едно от
които е фрактура на 3/9 ребра.
От материалите по ДП №10/2019г. по описа на
РУ МВР-гр.Девня, вх.№22/2019г. по описа на РП Девня, които са представени по
делото, се установява, че воденото срещу водача на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с
рег.№ ***** наказателно преследване по повод процесният инцидент, е прекратено
с влязло в сила Постановление от 24.10.2019г.
Видно е от представената по делото
медицинска документация, а имено 2бр. Епикризи изготвени от медик при МБАЛ
“Св.Анна“-гр.Варна, Отделение “Гръдна Хирургия“ и 3 бр. Болнични листи, че
ищецът е приет в болничното заведение на 12.01.2019г., където са установени
контузия на гръден кош и закрито счупване на пет леви ребра /от 4 до 8/, като е
проведено болнично лечение до 16.01.2019г. Впоследствие е настъпило влошаване
на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в излив на кръв в лявата
плеврална кухина, което е наложило провеждането на хирургическа интервенция в
хода, на която са отстранени кръвни съсиреци и около 600 мл. стара хемолизирана кръв. Видно е още,
че за лечение на травмите на ищецът, е определено ползването отпуск за временна
неработоспособност с продължителност от общо 100 дни-от датата на инцидента до
19.04.2019г.
Установява се от представените 2 бр. заверени
преписи от Талон за платена такса, ведно с касови бонове от 16.01.2019г. и от
18.02.2019г., че на посочените дати ищецът е заплатил сумата от общо 58лв. за
потребителски такси, съответно за периоди 12-16.01.2019 и 11-18.02.2019г.
По делото са представени Заявление
вх.№ОК-761046/06.12.2019г. и Допълнително заявление вх.№ОК-789275/18.12.2019г.,
с които ищецът е предявил пред ответника претенция за заплащане по доброволен
ред на застрахователно обезщетение в общ размер от 50058лв.
В отговор на горепосочените заявления, с
Писмо изх.№9375 от 23.12.2019гг., препис от което е приет по делото, ответника
е поискал от ищеца да представи доказателства, удостоверяващи окончателното
приключване на наказателно производство и медицинска документация, с оглед
преценка на основателността на претенцията за застрахователно обезщетение. В
отговорът е посочено, че при непредставяне на поисканата документация
установяваща вината на водача за настъпване на процесното ПТП, застрахователят
няма да плати обезщетение.
В заключението си по назначената САТЕ, което
се цени от съдът, като компетентно и добросъвестно дадено и кореспондиращо с
останалите доказателства по делото, вещото лице е посочило, че процесното ПТП е
настъпило, тъй като водачът на лекия автомобил е загубил контрол над
поведението на автомобила при изпълнение на плавен десен завой, съответно е
катастрофирал в дясно разположената канавка. Конкретната техническата причина
за настъпване на ПТП-то е движение на автомобила със скорост несъобразена с
пътните условия и загуба на видимост спрямо края на десния завой. Посочило е още,
че процесният автомобил, е снабден с предпазни колани на всички седалки от
триточков инерционен тип с изключение на задна централна, като на предните
места за водач и пасажер коланните механизми са снабдени и със пиротехническа
спирачка за по-бързодействие.
От приетото по делото заключение на СМЕ,
което се кредитира от съдът, като компетентно дадено и подкрепено от приетите
писмени доказателства, се установява, че в резултат от процесното ПТП ищецът е
претърпял контузия на гръдния кош, счупвания на 4, 5, 6, 7, 8-мо леви ребра,
травматичен левостранен хемоторакс /навлизане на кръв в лявата плеврална
кухина/. Счупването на 4/8-мо леви ребра е обусловило трайно затруднение в
движенията на снагата за период не по-малък от 4 месеца, а левостранният
хемоторакс, е обусловил разстройство на здравето временно опасно за живота.
Според заключението посочените травматични увреждания могат да бъдат получени,
както с поставен предпазен колан, така и без поставен такъв, тъй като коланът
ограничава движението на тялото напред при челен удар, а счупвания на ребрата
могат да се получат от страничен натиск на облегалката на седалката. Вещото
лице е посочило, че няма данни за заболявания на ищеца, които да са усложнили
или удължили оздравителния процес. В о.с.з. вещото лице е уточнило, че
хемотораксът е обичайно усложнение при гръдните травми, като в конкретния
случай в резултат от травмата в гръдната кухина на ищеца постепенно и бавно се
е натрупвала хемолизирала кръв, която е довела до проява на клинична картина на
дихателна недостатъчност. Уточнило е още, че проведеното лечение, е било
правилно, респективно, че първоначално не се е налагало оперативно лечение.
В показанията си свидетелят Б.П.Б., сочи, че
е управлявал процесният автомобил към момента на инцидента, а ищецът се е
намирал на предната дясна седалка. Сочи още, че при изкачване на стръмен десен
завой в посока гр.Варна, слънцето го заслепило, поради което той напуснал
очертанията на пътното платно, колата се обърнала и се спряла в дърво. По
думите на свидетелят по време на пътнотранспортното произшествие, автомобилът е
бил технически изправен, а състоянието на пътя е било нормално. Свидетелят
сочи, че ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Свидетелката Ж.А.Г., чиито в показанията съдът цени отчитайки възможната им заинтересованост, но като логични, изградени на база непосредствени впечатления и кореспондиращи с медицинската документация приета по делото, сочи, че се е отзовала по най-бързия начин на обаждането на ищеца, че е пострадал в катастрофа и е приет в болница. Сочи, че ищецът останал за болнично лечение в продължение на четири-пет дни, след което продължил с домашно лечение и контролни прегледи на всеки десет дни. Сочи, че е се е налагало да придружава ищеца по време на прегледите, тъй като той не можел да прави нищо сам, като през останалото време се налагало да стои седнал в едно положение, на място подпрян с възглавници. Сочи, че при всеки от прегледите се правели снимки на дробовете на ищеца, като още при първата се забелязало наличието на разлив на кръв в белия дроб. Сочи, че разливът пречел на ищеца да диша и го задушавал, поради което се налагало да отстраняват течността принудително през отвор от към гърба. Сочи, че на 11-ти или 12-ти февруари, ищецът бил приет за втори път в болница, тъй като състоянието му се влошило и той почти не можел да диша, поради което се наложило да се направи операциГ. По думите на свидетелката и до днес ищеца диша тежко и има болки, като в началото той не можел да лежи за да спи, а седял неподвижно в полуседнало състояние на диван в кухнята, подпрян с възглавница на ракла. През този период ищецът можел да се храни единствено с дясната ръка, като всичко останало му било трудно и се налагало свидетелката да го обслужва изцяло, в това число къпане обличане и приготвяне на храна. Свидетелката сочи, че ищецът имал затруднения при дишането си и изпитвал силни болки, което налагало постоянен прием на обезболяващи медикаменти. Според свидетелката ищецът се променил много след инцидента, тъй като се задъхва и това го кара да не се движи много, а поради обездвижването качил килограми, което оказва общо негативно влияние на здравето му.
Свидетелката В.Г.Г.,
която е дъщеря на ищеца и чиито в показанията съдът цени при условията на
чл.172 от ГПК, но като изградени на база лични възприятия и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, сочи, че е посетила баща си в болница на
следващия ден, след катастрофата, като същия бил в тежко състояние-със силни
болки, затруднено дишане и почти неподвижен. Сочи че, тежкият възстановителен
период продължил месеци наред, като лечението на ищеца продължава и
понастоящем, тъй като той все още изпитва болки, дори когато седи. Сочи, че в
началото ищеца не можел да се обслужва в ежедневието и ползвал помощ за това от
жена си, също така и от свидетелката, която го е посещавала често за да му
помага с грижи. Сочи още, че ищецът изпитвал силни болки, имал затруднено
дишане, било му трудно да седи и да се придвижва. По думите на свидетелката
понастоящем ищецът продължава да посещава лекари, тъй като има проблеми с белия
дроб, вследствие на фрактурата на ребрата, като по последни медицински данни има
значително намален процент от капацитета на дробовете си и ползва инхалатори за
подобряване на дишането.
Въз основа на установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ
увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя, по застраховка
“Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата. Същевременно съгласно
чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на
прекият иск срещу застрахователя, в тежест на ищецът е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на
застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
В процесния случай по делото е прието за
безспорно, че към датата на процесното ПТП по отношение на л.а.“Сузуки Гранд
Витара“, с рег.№В 0696 КР, е имало действаща застраховка ”Гражданска
отговорност”, сключена с ответника, като водача
на застрахования автомобил, е ползвал същия на законно основание.
От приетия по делото констативен протокол за
ПТП, заключението на САТЕ и показанията
на свидетелят Б.П.Б., се установяват елементите от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на лицето, ползващо се от клаузите на застраховка ”ГО”, а именно извършено
от същото виновно противоправно деяние. Цитираните доказателства еднозначно
установяват, че процесното ПТП е настъпило в резултат от управление на
автомобила с несъобразена с пътните условия скорост, което е довело до
самокатострофиране. Въпросното поведение на водача, съставлява неспазване на
правилата за движение по пътищата и по точно на чл.20, ал.2 от ЗДв.П, според
който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В този смисъл
неоснователни се явяват доводите на ответникът, че пътния инцидент е резултат
от случайно деяние, според дефиницията дадена в чл.15 от НК.
С оглед гореизложеното съдът приема, че
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, е доказана по
основание.
По иска за неимуществени вреди:
Съобразно критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във
всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на
констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на
увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност;
болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и
при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие;
възрастта на увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
По несъмнен начин от приетата по делото
медицинската документация, от заключението на вещото лице по назначената СМЕ и
от показанията на свидетелките Г. и Янкова, се установи, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се болки, страдания и негативни психически
изживявания, вследствие на получените при процесното ПТП увреждания-травма
на гръдния кош, съпроводена със закрито счупване на 4/8-мо леви ребра и
левостранен хемоторакс, които увреждания се намират
в пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Установи се още, че
описаните травми, са с трайни последици, тъй като счупването
на ребрата е обусловило затруднение в движенията на снагата за период не
по-малък от 4 месеца, а левостранният хемоторакс е обусловил временно опасно за
живота разстройство на здравето. За лечение на
острият етап на уврежданията, ищецът е бил приет на два пъти в болнично
заведение, съответно за пет и седем дни, като при вторият престой е проведена
оперативна интервенция за преодоляване на травматичният левостранен
хемоторакс /навлизане на кръв в лявата плеврална кухина/, при която са отстранени кръвни съсиреци и около 600
мл. стара хемолизирана кръв. Предвид фрактурата на ребрата, ищецът се е намирал
във временна неработоспособност за период от около 100 дни, като дихателните му
процеси и движението на тялото му, са били силно затруднени. В резултат от
травмите, е настъпила и трайна промяна в ежедневието на ищецът, тъй като той не
е бил в състояние да полага грижи за себе си и да задоволява ежедневните си
потребности, включително и да има пълноценен сън. Наред с това и понастоящем
пострадалият продължава да има затруднено дишане и трудности при движението си,
което от своя страна е довеело до наднормено тегло и общо влошаване на
здравословното състояние.
С оглед гореизложеното и като съобрази броя
и вида на уврежданията, както и периода, през който същите са предизвиквали
негативни психически и физически преживявания у ищецът, съдът счита, че за
репариране на претърпените от него неимуществени вреди, е необходима сумата от
35000лв.
Съдът намира, че не са налице основания за
редуциране на така определеният размер на обезщетението, доколкото възраженията
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
изразяващо се в непоставяне на предпазен колан при настъпване на процесното ПТП
и в неспазването на лекарските предписания, останаха недоказани и дори се
опровергаха от събраните доказателства. Недоказани останаха и доводите на
застрахователят, че влошаването на здравето на ищецът, се дължи на несвързани с
процесното събитие предходни заболявания, както и от хронично-дегенеративни
изменениГ.
По изложените съображение претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, се явява основателна и следва
да бъде уважена до размера от 35000лв., като за разликата до претендираните
40000лв. следва да се отхвърли.
По иска за имуществени вреди:
Съвкупния анализ представените от ищеца
разходно оправдателни документи и медицинска документация, води до извода, че
за провеждане на лечението на същия, е било нужно приемането му в болнично
заведение, съответно заплащане на потребителска такса в общ размер на 58лв. В
резултат, от което съдът намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, е изцяло основателна.
По отношение на претенциите за лихва:
Според актуалната
съдебна практика, обективирана в Решение №167 от 30.01.2020г. по т.д.№2273/2018
на ВКС, ТК, II т.о., Решение №128 от 04.02.2020г. по т.д.№2466/2018г. на ВКС,
ТК, I т.о. и др., която се споделя от настоящият съдебен състав ответникът дължи мораторна лихва върху
обезщетението, считано от момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавата на
застрахования, с оглед функционалната обусловеност на отговорността на
застрахователят от отговорността на делинквента. Действително според чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение, след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен
в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ. Но от друга страна съгласно чл.429, ал.3,
изр.2 от КЗ вр. с чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
“Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното
на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност
на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума. Ето защо и
доколкото по делото липсват данни за уведомяване на застрахователя от
застрахования, следва извода, че в разглежданият случай меродавна е датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която според
отбелязването върху заявлението на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение, е 06.12.2019г.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ответникът дължи мораторна лихва върху основателният размер на обезщетенията,
считано 06.12.2019г., респективно че искането на ищецът за присъждане на законната
лихва, считано от датата на увреждането до горепосочената дата, следва да бъде
отхвърлено.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищецът се дължат деловодни разноски, според
доказателствата за направени такива и съразмерно с уважената част от иска.
Изчислени по посоченият начин дължимите разноски възлизат на 3325.69лв. На
основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответникът, се следват деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, чиито размер възлиза на
269.60лв. Тук е мястото да се посочи, че възраженията и на двете страни за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, са неоснователни, тъй като
определения по реда на НМРАВ минимален размер възлиза на 1730лв., като
заплатените съответно 1750лв. и 1800лв. без ДДС, са незначително повече.
Предвид изложеното и с оглед еднородният и насрещен характер на вземанията на
страните, в полза на ищецът, следва да се присъдят съдебно деловодни разноски
по компенсация в размер на 3056.09лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД “Бул Инс“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джеймс Ваучер“
№87, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., да
заплати на Г.И.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, застрахователно обезщетение
за увреждания настъпили при ПТП, реализирано на 12.01.2019г. на автомагистрала
“Хемус“, км.403+250, по вина на водача на л.а.“Сузуки Гранд Витара“, с рег.№ *****,
чиято отговорност към момента на инцидента е бил е застрахована при ответника
по застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, с Полица
№BG/02/118003178956 от 07.11.2018г., със срок на валидност от 08.11.2018г. до
07.11.2019г., в размер на 35000лв. за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
негативни психически изживявания, в следствие от контузия на гръдния кош,
счупвания на 4, 5, 6, 7 и 8-мо леви ребра, и травматичен левостранен хемоторакс
и в размер на 58лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в заплатена потребителска такса по фискални бонове от 16.01.2019г. и от
18.02.2019г., ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 06.12.2019г.-датата
на уведомяване на застрахователя за събитието, до окончателното им изплащане, както
и съдебно деловодни разноски по компенсация в размер на 3056.09лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата над 35000лв. до претендираните
40000лв. и претенцията за присъждане на законна лихва върху обезщетенията за
периода от настъпване на деликта-12.01.2019г. до датата на уведомяване на
застрахователят-06.12.2019г., като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд Варна в двуседмичен срок
от съобщаването на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: