О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_______________
гр. Варна, 9 март 2023 г.
Варненският административен съд - ІХ касационен състав, в закрито заседание на девети март, две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
като разгледа
докладваното от съдията Ст. Стоева ч. к. адм. дело № 541 по описа
за 2023 год. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК, вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба с вх. № 11216/13.02.2023 г. против Определение № 12/04.01.2023 г. на ВРС, ХХVІІ-ми състав, постановено по НАХД № 3630/2022 г., с което е оставено без уважение искането на К.П.К., чрез процесуален представител адв. А. А. от САК, за изменение на Решение № 1463/07.11.2022г. по АНД № 3630/2022г. на ВРС в частта за разноските и за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение до пълния претендиран размер от по 500 лева за всяка от трите инстанции.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е немотивирано, несправедливо и съобразено единствено с буквата на закона, поради което се иска неговата отмяна и присъждане на жалбоподателя на платените адвокатски възнаграждения в пълен размер.
Твърденията са, че не всяко възнаграждение, което надвищава минималния размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения е прекомерно и платените по 500 лева за всяка съдебно инстанция по никакъв начин не кореспондират със смисъла на термина „прекомерен“. Твърди се, че продължителността на съдебните заседания не може да обоснове редуцирането на хонорара, тъй като адвокатската работа не е само процесуалното представителство и не може да бъде принизяван адвокатския труд до просто присъствие в съдебната зала. За несправедливостта на определението е посочено, че при вече изменения размер на минималното възнаграждение, което за една инстанция по такъв вид дела е 400 лева, макар и да се придържа към закона, не се отчита инфлацията, както и това, че независимо от крайния положителен за жалбоподателя резултат, неприсъдената част от адвокатския хонорар е равна на стойността на глобата и това на практика води до финансово ощетяване на жалбоподателя, което не е справедливо.
Ответникът по частната жалба – Началник група ОД на МВР Варна, Пето РУ - Варна не изразява становище по частната жалба.
Частната жалба е постъпила от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред ВРС е образувано по жалба на К.П.К. срещу НП № 22-0460-000076/24.02.2022г., издадено от Началник група в ОД на МВР Варна, Пето РУ. Съгласно чл. 63д ал. 1 ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според ал. 2, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредбата за адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора за правна помощ 31.03.2022г. – ДВ, бр. 68 от 2020 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение при интерес до 1000 лв. /какъвто е случаят, т. к. глобата по процесното НП е 500 лв./ е 300 лв., а след изменението й – ДВ бр. 88 от 2022г. е 400 лв. Делото е било разглеждане три пъти, тъй като първоначалното решение на ВРС е отменено от АдмС Варна и при повторното разглеждане от РС - Варна, наказателното постановление е отменено, поради нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Решението е влязло в сила, като по всяко от производствата са представени договори за правна помощ – посочения от 31.03.2022г., от 29.07.2022г. и от 27.10.2022г., всеки за по 500 лева.
Правомощие на съда е да редуцира размера на платеното адвокатско възнаграждение, като го приведе към този, който е обоснован и справедлив, съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАдв. Този процес протича като се анализират обективни критерии, посочени в закона. Става въпрос за действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая, не може да се твърди, че делото е с фактическа и правна сложност. Съдът споделя твърдението, че правната и фактическата сложност на делото не се определя от времетраенето на съдебните заседания, а от това какво следва да се установява по делото, от ангажирането на доказателства, от изготвянето и защитата на тезата на жалбоподателя. В случая, присъденото възнаграждение за производствата – два пъти пред Районен съд Варна и веднъж пред Административен съд Варна, съдът намира за справедливо определено, доколкото при повторното разглеждане на делото са събрани доказателствата, искането за които е направено при първоначалното разглеждане и именно поради това касационната инстанция е отменила решението и върнала делото за ново разглеждане.
Настоящият тричленен състав на Административен съд - Варна, намира преценката на ВРС за размера на подлежащите на присъждане разноски, за правилна.
Водим от горното и на основание 235 ал. 1 АПК, вр. чл. 248 ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Варненският административен съд, ІХ касационен състав
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 12/04.01.2023
г постановено по АНД № 3630/22 г. по описа на РС Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.