№ 162402
гр. София, 27.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110161480 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.
Подадено е заявление от „С“ ООД за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу В. А. С. за следните суми: 300 лева – главница, ведно
със законната лихва от 08.11.2023 г. до изплащане на вземането; 15,02 лева –
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. до 15.10.2022 г.; договорна
неустойка в размер на 160,98 лева за периода от 01.08.2022 г. до 15.10.2022 г.;
разходи за събиране на вземането – 7,83 лева, и 24,14 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.09.2023 г.
– задължения по договор за паричен заем, сключен дистанционно, с №
716234/01.08.2022 г., сключен между страните по делото.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява евентуалната неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност, въведено от практиката Съда на Европейския съюз,
включително и в случаи, когато съдът не е натоварен служебно да следи
някои обстоятелства – § 32 от Решение по дело C-243/08 Pannon GSM, както и
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, намира, че от представените по дело документи може
да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от клаузите по
договора за кредит. В приложените към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение общи условия към договор за паричен заем в чл. 37, ал. 3. е
посочено, че неустойка се дължи в случай, че съгласно чл. 33 от общите
условия длъжникът в 3-дневен срок от сключване на договора не предостави
на заемодателя обезпечение чрез банкова гаранция или поръчителство от две
физически лица, които отговарят на редица кумулативно определени условия,
включително доход в размер на най-малко 4 минимални работни заплати за
страната и нямат други задължения по заеми. В посочения от заявителя текст
на т. 7 от договора за заем такава неустойка не е предвидена, нито
индивидуализирана по размер. Сумата от 160,98 лева не е описана никъде.
Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
1
потребителят се задължава да поеме задължения, непредвидени в договора.
Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите, сключени с
потребители, са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като
нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на индивидуалния характер
на уговорката върху търговеца. Установяването на сериозна вероятност
клаузата да е неравноправна и да не е индивидуално уговорена е основание за
отхвърляне на заявление за издаване на заповед за изпълнение, тъй като ако
потребителят не осъзнава неравноправния характер на клаузата е вероятно да
изпълни доброволно, вместо да оспори вземането си, а задължение на
съдилищата е да коригират този информационен дефицит.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е с неясен размер,
поради което е налице обосновано съмнение, че клаузите на чл. 33 и 37 от
общите условия са неравноправни поради неяснота. В текста на договора
фигурира такса за експресно разглеждане в размер на 160,98 лева, но дори да
се търсеше тя, същата не може да се присъди поради противоречие с
императивното правило на чл. 10а, ал. 2 ЗПКр, че такси за отпускане и
усвояване на кредит не могат да се начисляват на потребител.
Обстоятелството дали претендираното вземане противоречи на добрите
нрави се следи и в заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради
което съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за това
задължение, което се претендира в размер на 160,98 лева.
Не следва да бъде издавана и заповед за заплащане на договорна
неустойка за забавено изпълнение от длъжника, която произтича от чл. 37, ал.
2 от общите условия по договора, тъй като посочената клауза в пряко
нарушение на чл. 33, ал. 1 ЗПКр предвижда потребителят, изтеглил кредит,
при забава да заплаща нещо различно от лихва. В случая се претендира като
„разходи за събиране на вземане“ неустойка за забава в размер на 7,83 лева, за
която заявлението следва да се отхвърли поради противоречие с императивна
правна норма.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение (т. 12,
предпредпоследен абзац, на лист 8 от делото) заявителят е признал, че по
договора за кредит има извършени плащания в размер на 202 лева, като се
изключи такса за разсрочване на договора. Със същите, прилагайки реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, доколкото става въпрос за паричен дълг от един източник,
съдът следва приеме, че са били погасени задълженията за лихва за забава,
претендирано в размер на 24,04 лева, за възнаградителна лихва в размер на
15,02 лева, като заявлението се отхвърли и за тези суми. Така следва да се
уважи претенцията за главница частично, като от платените 202 лева се
приспаднат лихвите от 24,04 лева и 15,02 лева, или общо 39,04 лева, и така се
приеме, че от платените 202 лева неусвоени са 162,96 лева, като с тази сума се
намали вземането за главница, за което да се издаде заповед за изпълнение, и
да се издаде заповед само за част от главницата в размер на 137,04 лева.
Пропорционално на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят и
разноските със заповедта, като искането е уважено за 137,04 лева от общо
507,97 лева, или за 26,98 % от предявения си размер, като следователно
2
пропорционално на заплатената държавна такса от 25 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъдят само 6,75 лева
държавна такса и 13,49 лева юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за изпълнение с вх. № 149799/30.05.2020 г. В ЧАСТТА, с която
„С“ ООД, с ЕИК: ......, с адрес на управление: София.........., иска осъждане на
В. А. С., с ЕГН: **********, с адрес: София, ........, да плати на заявителя
сумите в размер на 160,98 лева (сто и шестдесет лева и 98 стотинки) –
договорна неустойка за неосигуряване на обезпечение; 7,83 (седем лева и 83
стотинки) – обезщетение на разходи за събиране на вземания; 24,14 (двадесет
и четири лева и 14 стотинки) – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.09.2023 г., 15,02 лева (петнадесет лева
и 2 стотинки) – възнаградителна лихва за периода от 01.08.2022 г. до
15.10.2022 г., както и за разликата над 137,04 лева (сто тридесет и седем
лева и 4 ст.) и пълния претендиран размер от 300 лева – главница –
задължения по договор за паричен заем, сключен дистанционно, с №
716234/01.08.2022 г., като съответно намалява и разноските по делото.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1 ГПК заявителя „С“ ООД, с ЕИК:
......, с адрес на управление: София.........., че може да предяви гореописаните
си претенции с осъдителен иск в едномесечен срок от влизане на
определението в сила.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя „С“
ООД. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3