№ 229
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000549 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ИВ. В. Д. ЕГН ********** от ****,
представляван по делото от адв. М.К. с адрес: **** против Решение №9 от
15.04.2021г., постановено по т.д. №564/2020г. по описа на О.С. - П. в частта,
с която са отхвърлени предявените от жалбоподателя ИВ. В. Д. против „О.-З.“
АД – ****, ЕИК ********* искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на неговата майка М.Ч.Д., настъпила на 05.07.2018г. в
резултат на ПТП, причинено от Н.Г.Б. при управление на товарен автомобил
марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** **, за разликата над 5 000 лева до
пълния претендиран размер от 70 000 лева, представляваща разлика над
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 60 000 лева, както и в
частта с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху
обезщетението, считано от датата на уведомяването 08.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата и за забава плащането на изплатената
част от 60 000 лева в размер на 12 283.33 лева, от датата на уведомяването
08.08.2018г. до датата на плащането 09.07.2020г. включително.
1
По съображения, развити в жалбата, се иска решението да бъде
отменено в посочената обжалвана част и по същество – постановено друго, с
което претенциите бъдат уважени в пълните им предявени размери като се
твърди, че единствено обезщетение в подобен размер би обезщетило
справедливо търпените вреди. Възразя се и против приетия от
първоинстанционния съд процент на съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалата.
Постъпил е отговор по жалбата от въззиваемата страна „О.-З.“ АД –
****, ЕИК *********, с който е изразено становище за неоснователност на
същата и се иска обжалвания акт да бъде потвърден.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 и чл.498 от
Кодекса за застраховането.
Ищецът ИВ. В. Д. ЕГН ********** от **** твърди, че на 05.07.2018г.,
на 131-ия километър на автомагистрала „Т.“ в посока към Б., е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което е починала майка му М.Ч.Д..
Твърди, че автомобилната катастрофа е причинена от Н.Г.Б. при управление
на товарен автомобил марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** **. Твърди, че
ПТП е причинено от водача Б., поради нарушаване на правилата за движение
по пътищата. Твърди, че смъртта на майка му е пряка и непосредствена
последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че с Присъда
№21/27.02.2020г. по НОХД 179/2020г. по описа на ОС - П. Н.Г.Б. е признат за
виновен в това, че на 05.07.2018г. при управление на товарен автомобил
марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** ** е нарушил правилата за движение,
посочени в чл.20 ал.1 от ЗДвП като е предизвикал ПТП и по непредпазливост
е причинил смъртта на М.Ч.Д..
Твърди, че вследствие на причинената смърт на майка му е понесъл
неимуществени вреди – душевни страдания и болки, силна тъга, болка от
загубата. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „О.-З.” АД. Твърди, че е заявил своите претенции
пред застрахователя като е била образувана ликвидационна преписка по щета
№ ****-***-****-****. По нея ответникът е определил заплатил на ищеца
2
обезщетение в размер на 60 000 лева. Ищецът счита, че тази сума не е
справедлива репарация на претърпените от него неимуществени вреди ши.
Моли съда да осъди ответника „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да му
заплати 70000 лева, представляваща разлика над изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 60 000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени от него болки и страдания от смъртта
на неговата майка М.Ч.Д., настъпила на 05.07.2018г. в резултат на ПТП,
причинено от Н.Г.Б. при управление на товарен автомобил марка „М.“, модел
С. с рег. № ** **** **, ведно със законна лихва, считано от 05.07.2018г. -
датата на ПТП до окончателното изплащане на сумата, както и сумата
12 283.33 лева – законна лихва върху изплатената сума в размер на 60 000
лева от датата на уведомяването 08.08.2018г. до датата на плащането
09.07.2020г. включително, както и разноските по делото.
Ответникът „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* оспорва предявените
искове. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност”. Твърди, че
вредоносният резултат се дължи и на поведението на пострадалата, тъй като е
била без поставен обезопасителен колан. Счита, че с това тя е нарушила
разпоредбите на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Твърди, че от страна на „О.-З.“ АД на
ищеца е предложено и изплатено обезщетение в размер на 60 000 лева, който
намира за адекватен на претърпените вреди. Претенцията за присъждане на
обезщетение в размер на 70 000 лева над вече получена сума от 60 000 лева
счита за несправедливо завишена и неотговаряща за критериите за
справедливост. Оспорва и претенцията за заплащане на законна лихва, като
твърди, че дружеството не е изпадало в забава.
Пред въззивната инстанция претенцията за лихва върху обезщетението
се поддържа вече не от датата на ПТП – 05.07.2018г., а от датата на
уведомяване на застрахователя – 08.08.2018г.
Видно от представената покана вх. №****-****/08.08.2018г. от И.Д. до
„О.-З.“ АД на посочената дата ищецът е отправил претенция до
застрахователя, по която в дружеството е образувана ликвидационна
преписка по щета № ****-***-****-****. Молбата е за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на неговата майка
М.Ч.Д.. От този изходящ от ищеца документ, на който е поставен входящ
3
номер и печат и ответното дружество, може да се направи извод, че ищецът е
отправил писмена застрахователна претенция до „О.-З.“ АД – гр. С. за
заплащане на застрахователно обезщетение. Горното води до извод за
наличие на предпоставките по чл.380 от КЗ относно допустимостта на
преките искове на ищеца против застрахователя.
Застрахователят е определил такова в размер на 60 000 лева и е
изплатил същото на ищеца на 10.07.2020г. Това се установява от
представеното преводно нареждане /стр.7 от делото на ОС/.
Видно от представената Присъда №21/27.02.2020г. по НОХД 179/2020г.
по описа на ОС - П. Н.Г.Б. е признат за виновен в това, че на 05.07.2018г. при
управление на товарен автомобил марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** ** е
нарушил правилата за движение, посочени в чл.20 ал.1 от ЗДвП като е
предизвикал ПТП и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Ч.Д..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на
товарен автомобил марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** ** – Н. Б.. С
действията си той е нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в
ЗДвП.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, поради обстоятелството, че е била без поставен обезопасителен
колан:
Видно от заключението на вещото лице инж. С.М. по допуснатата
съдебна автотехническа експертиза /стр.72-87 от делото на ОС/ като се има
предвид разположението на тялото на пътничката и механизма на ПТП, тя
най-вероятно е била без поставен обезопасителен колан. Травмите, описани в
мотивите към присъдата са множество травматични увреждания в областта на
главата, дясната страна на тялото, шията, десния горен и двата долни
крайника, които увреждания са били несъвместими с живота. Тъй като купето
на автомобила не е деформирано в областта на предна дясна седалка, на което
е била пътничката Д., експертизата приема, че травмите са получени при
4
придвижване на тялото към предна дясна част на купето, а травмата в
областта на главата при притискане от предна дясна врата. При поставен
колан, тя следва да бъде задържана към седалката и тялото и да не се
придвижи към предна дясна част на купето, при което и не би настъпило
притискане на главата от предна дясна врата. При обясненията, дадени от
вещото лице при приемане на заключението му, то посочва, че в конкретния
случай не е налице удар, при който да се получи руптура на аортата като
травма в резултат на колана. Такъв механизъм по принцип е възможен, но не
е наличен в случая. Няма сериозен ударен импулс напред, за да се получи
такава травма. Според вещото лице при поставен колан главата на
пострадалата не би достигнала предната колонка и е нямало да бъде
притисната от вратата – т.е. не би се стигнало да тази тежка черепно-мозъчна
травма.
С оглед на това заключение, което съдът възприема като обективно,
компетентно и неоспорено от страните, следва да се приеме наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Съгласно чл.137а
ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Според настоящата инстанция изводът, който може да бъде
направен въз основа на заключението, е за липсата на предпазен колан по
време на ПТП, тъй като именно това е съществено за механизма, при който са
получени конкретните травми. Ето защо възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата, поради обстоятелството, че като
пътник в товарния автомобил е била без поставен обезопасителен колан, е
основателно. Правилно е определен от първоинстанционния съд и процента
на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с оглед липсата
на поставен обезопасителен колан на 50 %, доколкото точно това нарушение
е довело до причиняване на травмата на главата.
Не се спори относно причинната връзка между травмите, получени при
ПТП и настъпилата смърт на М. Д..
Обстоятелството, че ищецът е син на починалата в резултат на ПТП М.
Д., се установява от представеното удостоверение за наследници /стр.6 от
делото на ОС/. Показанията на разпитаната свидетелка П. Г. С. са обсъдени
5
подробно от окръжния съд. От тях може да се направи извод, за това, че са
били налице близки отношения и дълбока привързаност между починалата и
нейния син И.Д.. И. е живеел в едно домакинство, в една къща заедно с майка
си и своето семейство. Той много обичал майка си и много тъгува за нея. Тя е
била стожерът на семейството. Съществували са много добри отношения
помежду им, грижили са се един за друг, пострадалата тя също е помагала на
сина си за отглеждане на децата му, за тяхното обучение и спорт. И.
продължава да изживява мъката от загубата и до настоящия момент. От
гласните доказателства може да се направи извод за съществуващите близки
отношения между ищеца и неговата майка М. Д., основани на обич и взаимна
привързаност.
Не се оспорва от застрахователя наличието на сключен застрахователен
договор по застраховка „Гражданска отговорност“ за товарен автомобил
марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** ** със срок на действие, обхващащ и
датата на процесното ПТП. Следователно е безспорно наличието на
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Н. Б. като водач на товарния автомобил се явява застрахован
при ответника по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. В периода на действие на застраховката е настъпило и
увреждането при ПТП, представляващо застрахователно събитие. Съгласно
чл.429 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие.
Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
За вредите и техния размер: Установява се от свидетелските показания,
че ищецът е претърпял значителни болки и страдания, свързани със загубата
на сваята майка. Той е бил в състояние на стрес, изпълнен с тъга и скръб. С
оглед на така събраните доказателства съдът намира предявения иск за
6
заплащане на обезщетение за репарация на търпените от ищеца болки и
страдания за основателен. Същият е претърпял значителни по степен
емоционални и психически вреди. Това води до извод за основателност на
заявената претенция за обезщетение.
Като съобрази степента на причинените болки и страдания,
обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек – майка, която към
момента на смъртта е била на 60 години, съдът счита, че определеният от
първоинстанционния съд размер на обезщетението в размер на 130 000 лева е
справедлив. Следва да се отчете приносът на пострадалата за настъпване на
вредоносния резултат в размер на 50 % , поради което дължимото
обезщетение е 65 000 лева. От страна на застрахователя на 10.07.2020г. са
платени 60 000 лева, поради което на ищеца следва да бъдат присъдени още
5 000 лева, а претенцията – до пълния и предявен размер от 70 000 лева –
отхвърлена като неоснователна.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение в частта, с
която е отхвърлен предявения от жалбоподателя И.Д. против против „О.-З.“
АД – ****, ЕИК ********* искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи претърпени от него болки и
страдания от смъртта на неговата майка М.Ч.Д., настъпила на 05.07.2018г. в
резултат на ПТП, причинено от Н.Г.Б. при управление на товарен автомобил
марка „М.“, модел С. с рег. № ** **** **, за разликата над 5 000 лева до
пълния претендиран размер от 70 000 лева, представляваща разлика над
изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 60 000 лева.
По отношение на частта от решението, касаеща отхвърляне на
претенцията за осъждане за законна лихва за забава: Съгласно чл.498 л.3 от
ГПК увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда
САМО ако застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. Задължение на увреденото лице
е да отправи искането си за заплащане на обезщетение първо към
застрахователя. Разпоредбата на чл.496 от КЗ предвижда, че срокът за
окончателно произнасяне на застрахователя по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване. Именно във връзка с горните
7
предвиждания е и разпоредбата на чл.497 от КЗ, която урежда отговорността
на застрахователя за заплащане на лихва за забава върху застрахователното
обезщетение. По аргумент от същата застрахователят дължи законна лихва за
забава върху размера на обезщетението, ако не го е определил или изплатил в
срок.
Съгласно чл.429 ал.3 от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая на 08.08.2018г. ищецът е предявил пред ответника своята
претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди. Законна
лихва върху размера на обезщетение за неимуществени вреди се дължи
считано от 08.08.2018г. до изплащането му, тъй като 08.08.2018г. се явява
най-ранна дата по смисъла на чл. 429 от КЗ. Ето защо претенцията за
заплащане на законна лихва следва да бъде уважена за периода 08.08.2018г –
10.07.2020г. върху сумата 60 000 лева. След извършване на необходимите
изчисления съдът намира, че тя възлиза на 11 716.66 лева, колкото и следва да
се присъди. До пълния и претендиран размер 12 283.33 лева тя се явява
неоснователна и подлежи на отхърляне – в тази част решението относно
лихвата следва да бъде потвърдено. Следва да бъде присъдена законна лихва
и върху сумата 5 000 лева, считано от 08.08.2018г. до окончателното
изплащане на същата.
По отношение на разноските във въззивното производство: Всяка от
страните има право на разноски съразмерно на уважената и отхвърлена част
от жалбата. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на жалбоподателя се дължат
разноски по съразмерност, които „О.-З.“ АД следва да бъде осъден да заплати.
Той е бил представляван безплатно от адв. М.К.. На основание чл.38 от ЗА на
адв. М.К. следва да се определи адвокатско възнаграждение за осъщественото
от нея безплатно процесуално представителство пред въззивния съд в размер
на 881.51 лева - с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата и исковете и
8
обжалваемия интерес.
На ответника по въззивната жалба са дължими 2738 лева съразмерно на
уважената и отхвърлена част от жалбата, които жалбоподателят – ищец
следва да бъде осъден да му заплати.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът „О.-З.“ АД следва да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата 468.66 лева – държавна такса
съобразно уважения размер на претенцията за лихва.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271 и чл.272 от ГПК,
Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №9 от 15.04.2021г., постановено по т.д.
№564/2020г. по описа на О.С. - П. в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя ИВ. В. Д. против „О.-З.“ АД – ****, ЕИК
********* искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени от него болки и страдания от смъртта на
неговата майка М.Ч.Д., настъпила на 05.07.2018г. в резултат на ПТП,
причинено от Н.Г.Б. при управление на товарен автомобил марка „М.“, модел
С. с рег. № ** **** **, за разликата над 5 000 лева до пълния претендиран
размер от 70 000 лева, представляваща разлика над изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 60 000 лева, както и в частта, с която
е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва върху изплатената
част от обезщетението от 60 000 лева за периода, считано от датата на
уведомяването 08.08.2018г. до датата на плащането 09.07.2020г. за разликата
над 11 716.66 лева до пълния претендиран размер от 12 283.33 лева.
ОТМЕНЯ Решение №9 от 15.04.2021г., постановено по т.д.
№564/2020г. по описа на О.С. - П. в частта, с която са отхвърлени
предявените от жалбоподателя ИВ. В. Д. против „О.-З.“ АД – ****, ЕИК
********* искове за заплащане на законна лихва върху изплатената част от
обезщетението от 60 000 лева за периода, считано от датата на уведомяването
9
08.08.2018г. до датата на плащането 09.07.2020г. до размер на 11 716.66 лева
и в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на законна лихва
върху обезщетението от 5000 лева, считано от датата на уведомяването
08.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на ИВ. В. Д.
ЕГН ********** от **** сумата 11 716.66 лева - законна лихва върху
изплатената част от обезщетението от 60 000 лева за периода, считано от
датата на уведомяването 08.08.2018г. до датата на плащането 09.07.2020г.,
както и законна лихва върху обезщетението от 5000 лева, присъдено от О.С. -
П., считано от датата на уведомяването 08.08.2018г. до окончателното
изплащане на сумата.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд –
Пловдив сумата 468.66 лева – държавна такса съобразно уважения размер на
претенцията за лихва.
ОСЪЖДА „О.-З.“ АД – ****, ЕИК ********* да заплати на адв. М. ИЛ.
КР. с адрес: **** сумата 881.51 лева – адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 от ЗА за процесуалното представителство на ИВ. В. Д. ЕГН
********** от **** - с оглед уважената и отхвърлена част от жалбата и
исковете и обжалваемия интерес.
ОСЪЖДА ИВ. В. Д. ЕГН ********** от **** да заплати на „О.-З.“ АД
– ****, ЕИК ********* сумата 2738 лева – разноски по делото пред
въззивния съд съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11