Р Е Ш Е Н И Е
№ 260317
гр.
Русе, 27.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №3464 по описа за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл.79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД от „Кредитреформ България” ЕООД
срещу С.Р.С., а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
на 20.01.2016 г. между „4финанс” ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги
под търговската си марка „Вивус” и ответника е сключен договор за кредит №***по
реда на чл.6 ЗПФУР, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 200лв.
чрез изплащане през „Изи пей“ АД. Падежът на задължението на кредитополучателя
според уговореното в договора настъпил на 19.02.2016г., но получената в заем
сума не била върната, което било предпоставка за начисляване на наказателни
лихви.
На 23.11.2018г.
кредиторът "4Финанс" ЕООД прехвърлил вземането си към ответника по
процесния договор на ищцовото дружество "Кредитреформ България" ЕООД.
В изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД новият кредитор изпратил
уведомление за извършената цесия чрез препоръчано писмо, върнато като „непотърсено“.
Въз основа на
изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което ответникът С.Р.С.
да бъде осъден да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД единствено сумата от 200
лв. неплатена главница по Договор за кредит № ***, ведно със законната лихва
върху нея от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не изразява становище по основателността на предявения иск. В
съдебно заседание се явява и признава изцяло исковата претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представения
от ищеца и неоспорен от ответника договор за кредит №***/20.01.2016г., същият е
сключен между „4финанс“ ЕООД като кредитор и С.Р.С. като кредитополучател. Отпуснатата
в заем сума на ответника е в размер на 200лв., за срок от 30 дни с падеж на
задължението 19.02.2016г., за който период не се дължи договорна лихва. В т.
13.2 от ОУ към договора е предвидено, в случай на забава на плащането по
Договора за кредит от страна на кредитополучателя, последният да дължи на
кредитора обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Няма спор по
делото, а и се установява от приложените писмени доказателства (включително и
разписка от „Изипей“), че на 20.01.2016г. ответникът е получил в брой сумата от
200лв. от „4финанс“ ЕООД.
На 23.11.2018г.,
между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за
прехвърляне на вземания, индивидуализирани в Приложение №1. Вземането от
ответника по процесния договор е посочено под №*** в приложението и е в размер
на 200лв. главница, 282,24лв. наказателна лихва и 30лв. такси за събиране на
вземането. Цесионерът (ищцовото дружество) е упълномощено от цедента да съобщи
на длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД извършеното прехвърляне на вземанията
си по договора за цесия. На основание това упълномощаване, ищцовото дружество е
изпратило уведомление до ответника за прехвърлянето на вземането по договора
му, както и за размера на същото, което е върнато като непотърсена пратка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Няма спор по делото
относно сключването на договор за потребителски паричен кредит между ответника
като кредитополучател и „4финанс“ ЕООД, получаването на сума от 200лв. и това,
че същата не е върната на кредитора. Няма спор, че вземането по процесния
договор е цедирано надлежно на ищцовото дружество, както и, че чрез връчване на
копие от исковата молба за образуване на настоящото производство, тази цесия е
съобщена на ответника – длъжник и поражда за него правно действие.
Въпреки, че по
делото няма възражение за неравноправни клаузи в процесния договор, съобразно
константната съдебна практиката на Съда на ЕС по приложението на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, при служебна проверка, съдът не намира исковата
претенция да произтича от неравноправна клауза на процесния договор за
потребителски кредит, доколкото се претендира връщане само на дадената в заем
главница, а не и на други произтичащи от договора вземания - наказателни лихви
и такси.
По изложените
съображения предявеният осъдителен иск следва да бъдат изцяло уважен.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се
възложат направените от ищцовото дружество разноски в размер на 100лв.
юрисконсултско възнаграждение и 50лв. държавна такса.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Р.С. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя Радослав Велчев сумата
от 200 (двеста) лв. неплатена
главница по Договор за кредит №***от 20.01.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата от 12.08.2020г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА С.Р.С. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК831030580, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ №10, представлявано от управителя
Радослав Велчев сумата от 150лв.
разноски за настоящото производство.
Банкова сметка ***ца
суми: IBAN: ***, BIC: *** „Банка ДСК“ АД.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - Русе.
Районен
съдия: