Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260163
гр. Пловдив, 02.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на 26.08.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 1192 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
179 от 16.01.2020г., постановено по гр. д. № 285 по описа за 2019г. на
Пловдивски районен съд, XV гр. с., са отхвърлени предявените от „Таратекс“ ЕООД, ЕИК ********* против
„Тех парк оптела“ АД, ЕИК ********* обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, във вр.с чл. 82 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 17 390 лева, от които 2 650 лв. за
изготвяне на пазарна оценка на недвижими имоти – земя и сгради по фактура №
********** от 23.12.2016г., издадена от „******“ ЕООД, с предмет – пазарна
оценка на банка – недвижим имот – земя и сгради в **********, 2 500 лв. –
такса за разглеждане на искане за кредит от „Търговска банка Д“ АД и
12 240 лв. – заплатено на Адвокатско дружество „*****“ възнаграждение за
проучване на имоти, консултации и изготвяне на предварителен договор, по договор
за правна защита и съдействие от 23.12.2016г. и фактура № ********** от
08.08.2017г., представляващи имуществени вреди в резултат на неточно изпълнение
на договорни задължения, поети с предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 07.03.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното й
изплащане, като неоснователни.Със същото решение се осъжда „Тех парк оптела“
АД, ЕИК ********* да заплати на „Таратекс“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
12 от ЗЗД, сумата от 17 390 лв., от които 2 650 лв. – за изготвяне на
пазарна оценка на недвижими имоти – земя и сгради по фактура № ********** от
23.12.2016г., издадена от „А. консултинг“ ЕООД, с предмет: пазарна оценка на
банка – недвижим имот – земя и сгради в ********, 2 500 лв. – такса за
разглеждане на искане за кредит от „Търговска банка Д“ АД и 12 240 лв. –
заплатено на Адвокатско дружество „*****“ възнаграждение за проучване на имоти,
консултации и изготвяне на предварителен договор, по договор за правна защита и
съдействие от 23.12.2016г. и фактура № 00000000251 от 08.08.2017г.,
представляващи имуществени вреди в резултат на недобросъвестно поведение при
водене на преговори /преддоговорни отношения/ и сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2017г., изразило се в
невярно деклариране на обстоятелството, че ответникът е изключителен собственик
на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, ведно със законната
лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба - 30.11.2017г. до
окончателното изплащане.Присъдени са разноски в полза на „Таратекс“ ЕООД, ЕИК
********* в размер на 2015, 60 лв., направени по делото.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 16963/24.06.2020г. от „ПЛОВДИВ ТЕХ
ПАРК“ АД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Н.Т. от ПАК, с която
първоинстанционното решение се обжалва в осъдителната му част.Твърди се, че в
тази част решението е недопустимо, а по същество неправилно поради противоречие
със закона, съществени нарушения на процесуалните правила и
необоснованост.Излагат се оплаквания за нарушение на принципа на чл. 9 от ГПК
за осигуряване на равни възможности на страните да упражняват процесуалните си права.Относно
претенцията за заплащане на сумата от 2 500 лв., представляваща такса за
разглеждане на искане за кредит от „Търговска банка Д“ АД, се прави оплакване,
че сумата е била претендирана само на договорно основание като обезщетение за
неизпълнение на процесния предварителен договор, но не и като обезщетение по
чл. 12 от ЗЗД при условията на евентуалност.В тази част първоинстанционното
решение било постановено по непредявен иск.По същество се оспорва като
неправилен извода на съда за приложимост разпоредбата на чл. 12 от ЗЗД.Счита се,
че в случая недобросъвестното поведение на ответното дружество е следвало да се
разглежда в рамките на съществуващата облигационна връзка по предварителния
договор.Със сключването на същия страните уредили и последиците от непълна или
неточна информация в чл. 7, която информация била предоставена на купувача чрез
данните за наличните тежести.Поддържа се, че към датата на сключване на
процесния предварителен договор твърдяната съсобственост, която се извеждала
като невярно декларирано обстоятелство, не е била налице.С оглед
обстоятелствата по делото, не можело да се изведе и извод за недобросъвестност
на продавача по процесния договор.По делото не била доказана и причинна връзка
между твърдяното противоправно поведение и твърдените вреди.Освен това за
ищцовото дружество не била налице активна материално-правна легитимация да води
предявените искове, основани на института на преддоговорната отговорност, тъй
като преговорите за сключване на предварителния договор били водени с друго
дружество – „Текстил джебел“ ЕООД и разходите били извършени в рамките на
воденето на преговори с това дружество.Оспорва се като неправилна и преценката
на първостепенния съд относно наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 12 от ЗЗД.Поддържа се и възражението за антидатиране на
договора за правна защита и съдействие от 23.12.2016г.Моли се решението на
районния съд да бъде обезсилено в оспорваната част, а производството по делото
прекратено, респ. решението да бъде отменено относно произнасянето по иска по
чл. 12 от ЗЗД, вместо което да бъде постановено решение, с което този иск да
бъде отхвърлен.Претендират се направените в настоящето и в предходните
производства разноски.
С писмения отговор по чл. 263 от ГПК
въззиваемото дружество изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба по подробно изложени съображения.Моли същата да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд в оспорваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.Претендира направените разноски пред въззивната
инстанция.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес
от обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част до размера от 14 890 лева.Същото е
постановено след като решение № 2083/30.05.2018г. по гр. д. д. № 19038/2017г.
по описа на Районен съд Пловдив, постановено при първоначалното разглеждане на
делото, е било обезсилено с решение № 1595 от 20.12.2018г. по в. гр. д. № 2380
по описа за 2018г. на ПОС, с оглед произнасяне по непредявен иск.
В исковата молба, с която е сезиран
районния съд, са изложени твърдения, че от м. октомври 2016г. между страните по
делото започнали преговори за закупуване на недвижими имоти: УПИ VI с идентификатор №
56784.540.1363, ведно с построените в него сгради; УПИ XII с идентификатор
№ 56784.540.1083, ведно с построените в него сгради; УПИ XIII с идентификатор
№ 56784.540.1084; УПИ XV с идентификатор № 56784.540.1360, ведно с построените в
него сгради и УПИ XVI с идентификатор № 56784.540.1080, ведно с построените в
него сгради, всички с административен адрес: **********, подробно описани в
исковата молба.Ищецът твърди, че още в началото на преговорите, предвид
оферираната продажна цена, заявили на продавача, че не разполагат с достатъчно
собствени средства за закупуване на имотите и поради това ще кандидатстват за
инвестиционен кредит.След проведени разговори с обслужващата им банка
„Търговска банка Д“ АД, поискали да се изготви от лицензиран оценител пазарна
оценка на продаваемите имоти.Поради това възложили, а впоследствие заплатили на
„******“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 2 650 лева за изготвяне на пазарна
оценка на недвижими имоти – земя и сгради, за което била издадена фактура №
**********/23.12.2016г.В резултат на множество проведени с ответното дружество
разговори, на 07.03.2017г. сключили предварителен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, по силата на който ответното дружество следвало да
прехвърли на ищеца по надлежния законов ред, собствеността върху процесните
имоти в предвидения в договора срок.Освен това съгласно чл. 4, ал. 2 от
договора ответното дружество следвало да учреди на ищцовото дружество право на
преминаване през имот с идентификатор № 56784.540.1078.Договорили се окончателният
договор да бъде сключен и нотариалният акт да бъде изповядан от нотариус М. И.,
с район на действие - района на Пловдивски районен съд, с рег. № 631.След
сключването на предварителния договор с цел финансово обезпечаване на
предстоящата сделка, подали искане за отпускане на инвестиционен кредит.За
разглеждането и обработката на искането за кредит, банката им събрала служебно
от сметката сумата от 2 500 лв., представляващи такса за разглеждане на
искане за кредит, за което ги уведомили с писмо изх. № 00319 от 04.08.2017г. от
„Търговска банка Д“ АД.Също така заплатили на Адвокатско дружество „*******“, с
Булстат ********* сумата от 12 240 лева за проучване на имотите,
консултации и изготвяне на предварителен договор и др.Общо разходите на ищеца
във връзка със закупуването на процесните имоти възлизали на 17 390 лева.Впоследствие,
при направена справка в Агенция по вписванията Пловдив установили, че с нот.
акт № 47, том III, рег. № 2589, дело № 421 от 19.07.2000г. на нотариус
Донка Солакова, с рег. № 135 и район на действие Районен съд Пловдив, ответното
дружество е продало на „Архцентър-А“ ЕООД, ЕИК *********, 1640/69567 ид.
части от парцел III „Оптични
технологии“ от кв. 12, жил. гр. А-1,2,3 по плана на **********, целият парцел,
застроен и незастроен, с площ от 69567 кв. м.Впоследствие с извършена
доброволна делба с нот. акт № 139, том VIII, рег. № 8197,
дело № 1277 от 29.12.2004г. на нотариус Донка Солакова, рег. № 135 от НК била
прекратена съсобствеността единствено на поделените с този договор имоти, а
именно: УПИ XII-стопанска дейност, с площ от 4 467 кв. м. и УПИ XI-стопанска
дейност, с площ 2029 кв. м.Поради това „Архцентър-А“ ЕООД се явявал
съсобственик на продаваемите недвижими имоти по процесния предварителен
договор.Отделно от това от устна справка в имотния регистър ищецът установил,
че по партида на ответното дружество бил вписан договор за наем между „Тех парк
оптела“ АД като наемодател и „Дивалис“ ЕООД, ЕИК ********* като наемател за
процесните имоти.С уведомление рег. № 14606/17.07.2017г., том 3, № 52, връчено
им от заместник нотариус, ответното дружество ги уведомило, че счита подписания
помежду им предварителен договор за развален с оглед договорения срок в чл. 6,
ал. 1 от същия.Ищецът твърди, че действително в този срок не са пристъпили към
сключване на окончателен договор, поради следните причини: 1. Не били
уведомени, че продаваемите се недвижими имоти са в режим на съсобственост и 2.
Не били уведомени за вписан на 02.05.2017г. договор за наем.Тези действия на
ответника не кореспондирали с удостовереното в чл. 7 от процесния
договор.Ищецът твърди, че поради недобросъвестно поведение на ответника, е
претърпял имуществени вреди и моли да бъде осъден ответника да му заплати
същите в общ размер 17 390 лева, от които 2 650 лева за изготвяне на
пазарна оценка на недвижими имоти – земя и сгради, описани във фактура №
********** от 23.12.2016г., 2500 лева – такса за разглеждане на искане за
кредит и 12 240 лева – възнаграждение за проучване на имотите, консултации
и изготвяне на предварителен договор, които вреди настъпили в резултат на
прекратяването на предварителен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2017г., в т. ч. и на преддоговорните им отношения във връзка
със сключването на този договор, ведно със законната лихва върху тази сума от
деня на образуване на делото до окончателното им заплащане.
Така изложените твърдения в исковата
молба обуславят както иск по чл. 79, ал.
1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД, доколкото се излагат обстоятелства за неизпълнение
на поето с договора задължение, така и иск по чл. 12 от ЗЗД, доколкото се
твърди декларирането на неверни обстоятелства, имащи значение за сключването на
договора.В диспозитива на исковата молба ищецът е посочил и двете взаимноизключващи
се основания, без да формулира надлежен петитум, кореспондиращ с изложените
обстоятелства.Поради това правилно районният съд с разпореждане от 03.05.2019г.
е оставил без движение исковата молба за конкретизиране вида на съединяване на
исковете за обезвреда и съотношението, в което се предявяват.
С молба от 27.05.2019г., депозирана в
дадения седмодневен срок, ищецът моли да бъде осъдено ответното дружество да му
заплати следните суми: 2 650 лева, представляваща заплатена от „Таратекс“
ЕООД цена за изготвяне на пазарна оценка на недвижими имоти – земя и сгради,
описани във фактура № ********** от 23.12.2016г., представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца вреди, настъпили в резултат на неточно изпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от
предварителен договор от 07.03.2017г. и от закона.Евентуално сумата от
2 650 лева за изготвяне на пазарна оценка на недвижими имоти – земя и
сгради, описани във фактура № ********** от 23.12.2016г. се претендира да бъде
присъдена като обезщетение за вреди от недобросъвестно водене на преговори по
см. на чл. 12 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
образуване на делото до окончателното й заплащане; сумата от 2 500 лева,
представляваща заплатена от „Таратекс“ ЕООД такса за разглеждане на искане за
кредит, заплатена на „Търговска банка Д“ АД, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца вреди, настъпили в резултат на неточно изпълнение на
задълженията на ответника, произтичащи от предварителен договор от 07.03.2017г.
и от закана, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на образуване на
делото до окончателното й заплащане и сумата от 12 240 лева,
представляваща заплатено от „Таратекс“ ЕООД на Адвокатско дружество „******“
възнаграждение за консултации, участие в преговори и изготвяне на предварителен
договор, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца вреди, настъпили в
резултат на неточно изпълнение на задълженията на ответника, произтичащи от
предварителен договор от 07.03.2017г. и от закона, а при условията на
евентуалност същата сума да бъде присъдена като обезщетение за вреди от
недобросъвестно водене на преговори по см. на чл. 12 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на образуване на делото до
окончателното й заплащане.
По така предявените искове първоинстанционният
съд е приел от фактическа страна, че ответникът не е уведомил ищцовото
дружество за наличието на съсобственост върху част от процесните имоти, като
към момента на сключване на предварителния договор е представил единствено
констативен нот. акт № 156, т. XIV, дело № 3285/2004г., с който бил признат за изключителен
собственик на тези имоти.Едва при подготовката на сделката от нотариуса било
установено, че такава индивидуална собственост не е налице.В тази насока е
подчертано, че предоставянето за ползване на имотите /разпределение на
ползването/ в полза на един от съсобствениците, не води до погасяване на
съсобствеността, респ. ответното дружество не може да прехвърли собствеността
върху имотите в пълния й обем, тъй като не я притежава, предвид правилото, че никой
не може да прехвърли права, които няма.От друга страна за продажба в полза на
лице извън съсобствеността, е необходимо другият съсобственик да е отказал
изкупуване при същите условия – арг. от чл. 33 от ЗС.От страна на ответника не
били предприети действия за ликвидиране на съсобствеността до отправяне от
негова страна на волеизявление за разваляне на договора.Предвид неизпълнението
на поетото с предварителния договор задължение да прехвърли в пълнен обем
собствеността върху процесните недвижими имоти, то същият не се явявал изправна
страна по договора, поради което и в патримониума му не съществувало
потестативното право на разваляне на договора.Не били налице и основанията,
визирани в разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
Първоинстанционният съд е приел още
във връзка с предявените евентуални искове, че обещаните имоти в случая, са
съсобствени на обещателя и трето лице, която съсобственост не е била прекратена
при сключването на предварителния договор.Това обстоятелство е станало известно
на приемателя след сключването му, като пречката не е била отстранена до
изтичане на срока за сключване на окончателен договор.При сключването на
предварителния договор обещателят декларирал, че е собственик на имотите, което
не отговаряло на истината и било пречка за сключването на окончателен договор.
По тези съображения решаващият съд е
приел, че ответникът дължи обезвреда на причинените на ищеца вреди за невярно
декларирани обстоятелства, като сочената отговорност следва да се реализира на
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 12 от ЗЗД.Главните искове е приел
за неоснователни, тъй като декларирането на соченото обстоятелство за това, че
продавачът е едноличен собственик на имотите, е обективирано в предварителния
договор, който произвежда действие от датата на сключването му.В случая не се
касае за неизпълнение на договорно задължение, възникнало по силата на
сключения предварителен договор, а за невярно декларирани обстоятелства при
самото сключване на този договор.Предвид отхвърляне на главните искове, са
разгледани съединените при условията на евентуалност такива.Изложени са
съображения, че декларирането на неверни обстоятелства се явява противоправно
поведение, като нарушава правилото за добросъвестно поведение на страните при
водене на преговори и сключване на
договори /в този см. решение № 775 от 16.02.2011г. на ВКС по гр. д. №
906/2009г., IV г. о. на ВКС.
Размера на претендираните с исковата
молба суми е приет за установен въз основа на представените по делото писмени
доказателства, подробно анализирани в решението.
Въззивният съд намира на първо място,
че при постановяване на решението в обжалваната част, районният съд е излязъл
извън рамките на търсената защита, тъй като сумата от 2500 лева е била
претендирана само като обезщетение за вреди от неизпълнение на договорно
задължение, но не и като обезщетение за претърпени вреди по см. на чл. 12 от ЗЗД.Евентуален иск за тази сума не е бил предявен.Присъждането на сумата на
основание чл. 12 от ЗЗД, представляваща разликата от 14 890 лева до общия
размер от 17 390 лева, е произнасяне свръх петитум.Поради това решението
като постановено плюс петитум е процесуално недопустимо за присъдения размер
над 14 890 лева на основание чл. 12 от ЗЗД и в тази част същото следва да
се обезсили, а производството по делото да се прекрати.
С оглед установеното по делото от
фактическа страна настоящият състав намира на следващо място, че предявеният
евентуален иск до размера от 14 890 лева, е недоказан, а поради това
неоснователен.
Декларирането на неверни
обстоятелства при сключването на договор безспорно представлява противоправно
поведение, нарушаващо задължението на страните по чл. 12 от ЗЗД при воденето на
преговори и сключването на договори да действат дорбосъвестно.И ако декларираните
обстоятелства, имащи значение за сключването или изпълнението на договора, се
окажат неистинни, при липса на други уговорки, неизправната страна дължи
обезщетение, а ако обстоятелствата са пречка договорът да бъде изпълнен,
изправната страна може да се откаже от него /в този см. решение №
775/16.02.2011г. по гр. д. № 906/09г., IV г. о. на ВКС/.
В настоящия случай, при сключването на
процесния предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от
07.03.2017г., продавачът „Тех парк оптела“ АД, ЕИК ********* е декларирал, че
са представени всички документи, касаещи собствеността на имотите, предмет на
договора, че документите са в автентичен вид, без поправки, че е пълноправен
собственик на продаваните имоти; че собствеността на имотите не е прехвърлена
на други лица, не са ипотекирани, няма сключени други предварителни договори за
покупко-продажба на същия, не е упълномощавал други лица за продажба на
имотите; няма неприключили делбени и други дела и съдебни спорове, касаещи
собствеността върху имотите; няма учредени в полза на други лица ограничени
вещни права, няма предявени реституционни искове, малолетни и непълнолетни
съсобственици и др., трети лица нямат каквито и да било права върху имотите,
които биха довели до съдебно отстраняване на купувача от същия, с изключение на
възбраните и договорите за наем, подробно описани в таблицата, неразделна част
от договора.Страните са предвидили, че в случай на виновно поведение продавачът
носи пълната отговорност за евентуално причинени вреди и пропуснати ползи от
страна на купувача.
Твърдяното обстоятелство в исковата
молба, обуславящо недобросъвестност на продавача, че е била налице
съсобственост по отношение на процесните имоти към датата на сключване на
предварителния договор, не е установено от доказателствата по делото.Продавачът
по процесния договор се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 156,
том XIV, дело 3285/2004г., вх. рег. № 5348 от 30.03.2004г. на СВ Пловдив, описан в
чл. 2 от договора.Такъв нотариален акт не е приложен по настоящето дело.Представен
е като писмено доказателство нот. акт за констатиране правото на собственост
върху недвижими имоти № 93, том II, рег. № 1585, дело № 224 от
30.03.2004г., с който ответното дружество е било признато за собственик на
процесните имоти.Обстоятелството, че с предходен нот. акт за покупко-продажба
на идеални части от недвижим имот № 47, том III, рег. № 2589,
дело № 431 от 2000г., също приложен като писмено доказателство по делото,
ответното дружество е продало на „Архцентър-А“ ЕООД Пловдив 1640/69567 ид.
части от парцел III-ти „Оптични технологии“ от кв. 12, жил. гр. А-1,2,3 по
плана на ************“, целият парцел
застроен и незастроен от 69 567 кв. м., при описани граници, ведно
с 720/3052 ид. части от едноетажна масивна сграда с площ от 3052 кв. м., а по
скица – 3059 кв. м., описана като Корпус № 2 в т. 2 на пункт 19 на Акт за
държавна собственост № 507 от 13.05.1996г., изд. от Община Пловдив, изградена в
западната част на парцела през 1992г., при описани граници, не обуславя
несъмнен извод, че към датата на сключване на предварителния договор, по
отношение на процесните имоти е била налице съсобственост.С нот. акт. за
доброволна делба на недвижими имоти № 139, том VIII, рег. № 8197,
дело № 1277/2004г. същите страни като съсобственици са се договорили
съсобствеността между тях да бъде прекратена, като в дял на всяка от тях е бил
поставен по един имот.При съставянето на акта са приложени документи,
удостоверяващи правото на собственост, вкл. нот. акт № 27, т. 25 от 2000г. по
описа на СВ при РС Пловдив, какъвто по настоящето дело не е представен.Впоследствие
собствеността върху процесните имоти е била прехвърлена от ответното дружество
на трето лице – „Гербера“ ООД с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имоти № 193, том 6, рег. № 7332, дело 1036/2017г. на 06.12.2017г.С оглед на
това не би могло да се направи безспорен извод, че декларираните обстоятелства
в чл. 7 от процесния предварителен договор досежно собствеността на имотите,
предмет на същия, са неверни, респ. че продавачът по него е бил недобросъвестен
и поради това не се е стигнало до сключване на окончателен договор.
С оглед данните по делото не би могло
да се обоснове и извод, че декларирането
на неверни обстоятелства относно собствеността на процесните имоти от продавача,
е било основна пречка за сключването на окончателен договор.Ищцовото дружество
като купувач по процесния предварителен договор е имало готовност да сключи
окончателен договор с продавача, изразена в писмо за намерения изх. №
015/14.07.2017г., приложено като писмено доказателство по делото, но при
различни от уговорените условия, вкючващи по-ниска продажна цена.В тази насока
са и показанията на св. Г., депозирани пред първоинстанционния съд, че основна
пречка за сключването на окончателен договор, е предложената по-ниска цена от
купувача.С оглед на това не би могло да се приеме, че окончателнен договор с
ищеца по делото не е бил сключен, поради недобросъвестно поведение на продавача
по процесния предварителен договор, респ. че е осъществен фактическият състав
на чл. 12 от ЗЗД.
По изложените съображения въззивната
жалба се явява основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния
съд е неправилно в обжалваната част до размера от 14 890 лева, поради
което следва да бъде отменено в тази част и вместо това да бъде постановено
ново решение, с което предявеният евентуален иск до посочения размер да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото пред настоящата
инстанция в тежест на въззиваемото дружество следва да бъдат възложени
направените от жалбоподателя разноски в първоинстанционното производство и при
предишното разглеждане на делото – общо в размер на 4347, 80 лв. за ДТ и
възнаграждение за адвокат и 2847, 80 лв. – направени разноски за ДТ и
адвокатско възнаграждение за настоящето производство.
По тези съображения ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 179 от
16.01.2020г., постановено по гр. д. № 285 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, XV гр. с., в частта, с която се осъжда „ТЕХ ПАРК ОПТЕЛА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Тракия“, ул. „Вълко
Шопов“ № 14, с представител „Корпорация за технологии и иновации“ АД, ЕИК *********,
със законни представители П. Г. С., Н. Б. П. и В. К. Й. да заплати на
„Таратекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял
извор, Община Ардино, ж. к. Диамандово, със законен представител С. Р. Б., на
основание чл. 12 от ЗЗД, сумата над размера от 14 890 лева до размера от
17 390 лева или за разликата от 2500 лева – такса за разглеждане на искане
за кредит от „Търговска банка Д“ АД, представляваща имуществени вреди в
резултат на недобросъвестно поведение при водене на преговори /преддоговорни
отношения/ и сключване на предварителен договор за покупко-продажба на
недвижими имоти от 07.03.2017г., изразило се в невярно деклариране на обстоятелството,
че ответникът е изключителен собственик на недвижимите имоти, предмет на
предварителния договор, ведно със законната лихва върху тази разлика от датата
на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното й изплащане и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОТМЕНЯ решение № 179 от
16.01.2020г., постановено по гр. д. № 285 по описа за 2019г. на Пловдивски
районен съд, XV гр. с., в частта, с която се осъжда „ТЕХ ПАРК ОПТЕЛА“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Тракия“, ул. „Вълко
Шопов“ № 14, с представител „Корпорация за технологии и иновации“ АД, ЕИК **********,
със законни представители П. Г. С., Н. Б. П. и В. К. Й. да заплати на
„Таратекс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял
извор, Община Ардино, ж. к. Диамандово, със законен представител С. Р. Б., на
основание чл. 12 от ЗЗД, сумата до размера от 14 890 лева, от които
2 650 лв. – за изготвяне на пазарна оценка на недвижими имоти – земя и
сгради по фактура № ********** от 23.12.2016г., издадена от „*********“ ЕООД, с
предмет пазарна оценка за банка – недвижим имот – земя и сгради в гр. **********и
12 240 лева – заплатено на Адвокатско дружество „******“ възнаграждение за
проучване на имоти, консултации и изготвяне на предварителен договор, по
договор за правна защита и съдействие от 23.12.2016г. и фактура № 00000000251
от 08.08.2017г., представляващи имуществени вреди в резултат на недобросъвестно
поведение при водене на преговори /преддоговорни отношения/ и сключване на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2017г.,
изразило се в невярно деклариране на обстоятелството, че ответникът е
изключителен собственик на недвижимите имоти, предмет на предварителния
договор, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
2915, 60 лева направени по делото разноски, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Таратекс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Бял извор, Община Ардино,
ж. к. Диамандово, със законен представител С. Р. Б. против „ТЕХ ПАРК ОПТЕЛА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Тракия“, ул. „Вълко Шопов“ № 14, с представител „Корпорация за технологии и
иновации“ АД, ЕИК **********, със законни представители П. Г. С., Н. Б. П. и В.
К. Й., на основание чл. 12 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 14 890 лева,
от които 2 650 лв. – за изготвяне на пазарна оценка на недвижими имоти –
земя и сгради по фактура № ********** от 23.12.2016г., издадена от „*******“
ЕООД, с предмет пазарна оценка за банка – недвижим имот – земя и сгради в ********и
12 240 лева – заплатено на Адвокатско дружество „*******“ възнаграждение
за проучване на имоти, консултации и изготвяне на предварителен договор, по
договор за правна защита и съдействие от 23.12.2016г. и фактура № 00000000251
от 08.08.2017г., представляващи имуществени вреди в резултат на недобросъвестно
поведение при водене на преговори /преддоговорни отношения/ и сключване на предварителен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 07.03.2017г., изразило се в
невярно деклариране на обстоятелството, че ответникът е изключителен собственик
на недвижимите имоти, предмет на предварителния договор, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до
окончателното й изплащане, като неоснователен.
В останалата част решението като
необжалвано е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Таратекс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Бял извор, Община Ардино, ж.
к. Диамандово, със законен представител С. Р. Б. да заплати на „ТЕХ ПАРК
ОПТЕЛА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
район „Тракия“, ул. „Вълко Шопов“ № 14, с представител „Корпорация за
технологии и иновации“ АД, ЕИК **********, със законни представители П. Г. С.,
Н. Б.П. и В. К. Й., направените разноски в първоинстанционното производство и
при предишното разглеждане на делото в размер на 4347, 80 лв. и 2847, 80 лв. –
разноски за настоящето производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 280, ал. 3 ГПК/.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: