Решение по дело №644/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 265424
Дата: 13 август 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Елена Тодорова Иванова
Дело: 20211100500644
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                                              Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                     

                                               гр.София, 13.08.2021 г.

 

                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в закритото заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова                            

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Зл.Чолева

                                                                                                        мл.с. М.Стоянов  

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.№ 644 по описа за 2021 г. и за да се про-изнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

            С жалба с вх.№ 81786/19.11.2020 г. Х.А.А.,***, действащ чрез процесуалния му представител адв.С., в качеството му на ипотекарен длъжник в изпълнението, обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, обективиран в съобщение с изх.№ 55519/23.10.2020 г., да прекрати изп.дело № 20178510404501 по неговия опис по отношение на апартамент № 43, находящ се в гр.София, ул.“******“, на кота + 11,40 м., постановен по подадена от него молба с вх.№ 62 052/08.09.2020 г.  

              В жалбата са наведени доводи, че отказът на съдебният изпълнител е незаконосъоб-разен и неправилен, тъй като жалбоподателят е собственик на ипотекираният недвижим имот, който е предмет на изпълнението, като по силата на договор за СМР от 06.11.2018 г. същият като възложител е възложил, а изпълнителят „К.И.****” ООД /настоящ взискател/ е приел да извърши довършителни строително-монтажни работи в този имот,след което с тристранно споразумение от 13.11.2019 г. към този договор, подписано от Х.А.А. - от една страна, „К.И.****” ООД – от друга и от „О.****” ЕООД – от трета, извършените СМР са приети от възложителя, последният е приел да извърши плащане, като преведе в полза на третата страна „О.****” ЕООД сумата 37 160,77 лева с основание „плащане по фактура с № 18” /т.е. фактура № *********/06.11. 2018 г., издадена от третата към втората страна/. Посочено е и че съгласно раздел ІІ, чл.6.2 от тристранното споразумение с извършването на директно плащане от първата към третата страна на сумата 37 160,77 лева, първата страна се освобождава изцяло от задължението си към втората страна /„К.И.****” ООД/ за заплащане на дължимите суми по договора за СМР от 06.11.2018 г., като кредиторът „К.И.****” ООД приравнява извършеното плащане по чл.6.1 на такова, валидно направено на самия него и занапред няма да има каквито и да е претенции във връзка с договора за СМР, сключен помежду им, както и че в раздел ІІІ, чл.7 от тристранното споразумение е уговорено, че след даването на преста-цията от Х.А.А. занапред страните няма да имат каквито и да било претенции една към друга. Наведени са доводи, че жалбоподателят е извършил плащане към „О.****” ЕООД с две платежни нареждания от 26.11.2019 г. и 17.02.2020 г., с които е превел цялата сума от 37 160,70 лева, което плащане се счита за надлежна престация към кредитора „К.И.****” ООД, както и че систематическото място и грама-тическото тълкуване на клаузата на чл.7 от тристранното споразумение от 13.11.2019 г. водят до еднозначния извод, че с подписването на това споразумение страните са целели да уредят отношенията си не само конкретно по повод договора за СМР от 06.11.2018 г., а изобщо; че при подписването на споразумението жалбоподателят е действал с ясното съзнание, че ликвидира всички отношения и занапред не може да очаква претенции от „К.И.****” ООД. Инвокирани са съображения и че с оглед изложеното още преди налагане на възбраната върху имота на жалбоподателя, същият е подписал споразумение от 13.11.2019 г. с взискателя по изпълнителното дело и е заплатил в негова полза сумата по споразумението, като самото споразумение представлява изходящ от ипотекарния кредитор писмен документ, с който същият сам се е лишил от възможността да инициира каквито и да е претенции спрямо правната сфера на жалбоподателя. 

              Моли съда да отмени атакувания отказ на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 на КЧСИ, и да се спре изпълнението по изп.дело № 20178510404501 по неговия опис по отношение на апартамент № 43, находящ се в гр.София, ул.“******“, на кота + 11,40 м. до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. Прилага писмени доказателства.

              Ответникът по жалбата – „К.И.****” ООД, гр.София, в срока по чл.436, ал.3 ГПК е подал възражение, в което оспорва жалбата изцяло, като навежда аргументи за неоснователност и необоснованост по наведени в нея твърдения. Поддържа се и че разпореж-данията с процесния имот, върху който е учредена законна ипотека на 30.01.2007 г., подно-вена на 20.12.2016 г., са направени след нейното учредяване и вписването й, тези действия са непротивопоставими на ипотекарния кредитор, каквото качество има дружеството след сключения договор за цесия, вписан в СВ.София под вх.рег.№ 15770/23.03.2017 г., с който са му прехвърлени вземанията по договор за банков кредит от 08.01.2007 г. и учредените във връзка с тях обезпечения, и същият може да упражни правата си като насочи принудителното изпълнение срещу ипотекираните имоти и на основание чл.136 ЗЗД се ползва с предпоч-тително удовлетворение; че уговорката в чл.7 от тристранното споразумение касае претенции относно извършените СМР и възнаграждението по отношение на същите по договора за СМР от 06.11.2018 г.; че тази уговорка не освобождава длъжника от учредената върху собствения му имот ипотека, като клаузата не може да се приравнява и на съгласие за заличаване на ипотека, доколкото същата не съдържа такова изявление на ипотекарния кредитор и не е в предвидената от закона форма. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а отказът на ЧСИ – потвърден, поради липсата на основание за прекратяване на изпълнението. Прилага писмени доказателства.

              В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ – М.П.по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като поста-новеният отказ да се прекрати изпълнителното производство е съобразен с изискванията на закона.

              Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

              Жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебен изпълнител и е процесуално допустима. Разгле-дана по същество същата е неоснователна.

              Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма.

              Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са регламентирани в разпоредбата на чл.433, ал.1, т.1 – т.8 ГПК. Съгласно тази норма изпълнителното производ-ство се прекратява с постановление, когато: 1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; 2. взискателят е поискал това писмено; 3. изпълнителният лист бъде обезсилен; 4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; 5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; 6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83; 7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл.439 или чл.440 и 8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Инвокираното от жалбоподателя обстоятелство, на което е основано искането му за прекратяване на изпълнителното производство, не попада в обхвата на нито едно от основанията, установени в действащата нормативна уредба, касаещи приложението на разглеждания правен институт, в т.ч. и по т.1 от визираната разпоредба. Тристранното споразумение от 13.11.2019 г. няма характер на разписка на взискателя „К.И.****” ООД, от която да е видно, че сумата по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано процесното изпълнително производство, издаден на 02.03.2011 г. по гр.д.№ 51195/2010 г. по описа на СРС, І ГО, 37 състав на основание заповед за незабавно изпъл-нение на парично задължение по чл.417 ГПК, е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Горното не се установява и от представените от ипотекарния длъжник Х.А.А. заверени преписи от платежни нареждания от 26.11.2019 г. и 17.02.2020 г., в които като основание за банковата операция е посочено: „споразумение за строителна дейност от 13.11.2019 г.“.

              Изявлението, обективирано в клаузата на чл.7 от тристранното споразумение от 13.11.2019 г., по своята правна същност не е и писмено искане на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

              Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че съдебните изпълнители са органи на принудителното изпълнение и като такива те нямат правораздавателни правомощия. Същите не са компетентни да решават материалноправни спорове между страните в изпъл-нителния процес, нито да извършват проверки дали са настъпили обстоятелства, които имат погасителен ефект по отношение на вземането-предмет на изпълнението, извън хипотезите на чл.433, ал.1 ГПК. Тези въпроси могат да бъдат разрешени само в рамките на общия исков процес.

              Съобразно изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното действие на ЧСИ е правилно и законосъобразно, с оглед на което подадената от Х.А. жалба се явява неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

              Искания от страните за разноски по чл.78 ГПК не са заявени, поради което съдът не дължи произнасяне на това основание.

              При приетия изход от разглеждане на жалбата неоснователно се явява и заявеното от жалбоподателя искане по чл.438 ГПК, поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

              Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

 

                                                              Р   Е   Ш   И:

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ипотекарния длъжник Х.А.А. с вх.№ 81786/19.11.2020 г. по изп.дело № 20178510404501 по описа на частен съдебен изпъл-нител М. П., рег.№ 851 на КЧСИ, както и инкорпорираното в нея искане на длъжника Х.А.А. по чл.438 ГПК, като неоснователни.                                     

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.