Р Е Ш
Е Н И Е
Казанлък 17.01.2020г.
Казанлъшкият
районен съд,наказателно отделение,четвърти състав, в публичното заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
председател:М. Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа
докладваното от съдия Михайлов АН дело №1055/ 2019 год. по описа на същия съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е било образувано по жалба на Д.К.Б. против наказателно
постановление/НП/№17-0284-003505/20.12.2017г. на Началника РУП към ОДМВР-Стара
Загора, РУ-Казанлък, с което за нарушаване на чл.137а,ал.1 от ЗДвП/ Закона за
движението по пътищата/, на основание чл.184,ал.4,пр.1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание-глоба в размер на 50лв.
Жалбоподателят не се явява в с.з., не изразява становище и не сочи
аргументи в подкрепа на жалбата си.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и също
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
На 14.12.2017г. на жалбоподателя бил съставен АУАН от св.П.Н.- младши
инспектор при ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, в присъствието на неговия колега
Р.К., затова че на същата дата в 15.58 часа в гр.К., бул.„Р. д.“, като пътник в
специален автомобил с peг.№**** не е използвал обезопасителен колан, с който е било оборудвано МПС. В АУАН
е записано, че е нарушена разпоредбата на 137А,ал.1 от ЗДвП.
Актосъставителят запознал жалбоподателя с АУАН, който не написал писмени
възражения, подписал акта и получил препис от него.
На 20.12.2017г. било издадено НП, в което били повторени констатациите
на свидетеля Н. от съставения от същия АУАН. АНО добавил, че нарушението не е
маловажен случай. На жалбоподателя било наложено посоченото по-горе
административно наказание.
Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства- АУАН, НП, справка за
нарушител, прочетени на основание чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите П.Н., Р.К. и М.М., т.к.
същите са логични, последователни, безпротиворечиви и
кореспондират помежду си и с приетите и прочетени от съда писмени
доказателства.
От така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е допустима и подадена в срок,
а разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
При издаването на горното наказателно постановление АНО е допуснал процесуални нарушения. АУАН и
НП не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При издаването на НП
наказващият орган е нарушил
императивната разпоредба на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, съобразно която
следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата,
които го потвърждават. В коментираното наказателно постановление липсва каквато
и да било фактическа обстановка, в която да са описани ясно и точно
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Преписани са разпоредби,
без да са приведени към хипотезите на тези правни норми установените в
обективната действителност факти. Правната норма поначало описва общо признаци
на състав на административно нарушение, а чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН
изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат
под съответната правна норма, да осъществяват предвидения в нея състав на
административно нарушение. В настоящия случай такива липсват. От така
констатираното в АУАН и НП не става ясно, по какъв начин е извършено и как е
установено нарушението, изобщо има ли извършено такова. Констатациите в АУАН и
НП са твърде лаконични. Много неясно,неточно и объркващо в акта е описано, че Д.К.Б.
като пътник в специален автомобил не бил използвал обезопасителния
колан, с който е било оборудвано МПС. В какво точно се изразява вмененото на
въззивника нарушение остава неясно, тъй като актосъставителя и АНО не са установили
дали специалния автомобил, в който жалбоподателя е бил пътник, се е движил, или
е бил спрян, или паркиран. Освен, че са описали деянието твърде абстрактно, същите
не са конкретизирали в достатъчна степен мястото на извършване на нарушението. Твърде
общо е отразено, както в АУАН, така и в НП, че нарушителя е осъществил
вмененото му деяние „в гр.К., бул.„Р. д.“. Така актосъставителя и АНО не са
спазили императивните разпоредби на ЗАНН- чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН.
По описания начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя.
Посочените пороци в акта и постановлението са довели до невъзможност
санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и оттам да упражни ефективно
правото си на защита, което представлява самостоятелно отменително
основание.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в съдебната
фаза на административно-наказателния процес и сами по себе си представляват
абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
което и на основание чл.63,ал.1, пр.III от ЗАНН съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №17-0284-003505/ 20.12. 2017г., издадено от Началника РУП към
ОДМВР-Стара Загора, с което на Д.К.Б., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание-глоба в размер на
50/петдесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението, че самото то
и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.
Районен съдия: