№ 185
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110113314 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от П. А. С., ЕГН: **********, срещу Н. Й. Д., ЕГН:
**********, Л. Л. Ж., ЕГН: ********** и В. Н. С., ЕГН: **********, с която се иска всеки
един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца поотделно сумата от по 5000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради
подаването от ответниците на писмен сигнал пред надлежен орган на власт, че е извършил
престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр. пр. № 9589/2021 г. по описа
на СГП, която пр. пр. е прекратена с постановление 19.08.2021 г. Претендира се законна
лихва върху претенциите от дата на подаване на исковата молба, както и разноски.
В исковата молба се поддържа, че на 08.03.2021 г. ответниците Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В.
Н. (С.) Якимова са подали сигнал срещу ищеца в СГП. В него те изложили твърдения за
извършено от ищеца престъпление, а именно, че ищецът е присвоил парични средства на
сдружението – “НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА СИБИРСКО ХЪСКИ –
БЪЛГАРИЯ”, ЕИК *********. По техния сигнал е образувана преписка с № 9589/21 г. по
описа на СГП, която била прекратена с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство. Ищецът намира, че с действията си Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В. Н. С., са го
набедили писмено пред надлежен орган на властта, че е извършил престъпление от общ
характер, въпреки че са знаели, че е невинен. Твърди да е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в предизвикано чувство на страх, унижение, напрегнатост, нервност,
притеснение, гняв, срам от близки и колеги. Посочва, че след подадения от страна на
ответниците сигнал, бил извикан на разпит в полицията, където в неприятна обстановка се
наложило да обясни на разследващите органи, че не е извършил твърдяното престъпление.
Допълва, че се чувствал уплашен и унизен, бил притеснен, че може да бъде подложен на
наказателно преследване, като същевременно изпитвал силен гняв поради липсата на
1
основание за предприетите от компетентните органи действия. Твърди, че не можел да спи,
вследствие на което страдал от преумора и нервност. Изпитвал срам от приятелите и
семейството си, както и от колегите от сдружението, които знаели за случващото се, бил
поставен в ситуация, в която изглеждал като измамник и крадец. Проверката във връзка с
образуваната прокурорска преписка продължила повече от три месеца, като с напредване на
времето симптомите се увеличавали. Въпреки прекратяването на процесната преписка
ищецът продължил да изпитва чувство на унижение и срам. Ето защо, моли за уважаване на
предявените осъдителни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от В. Н. С., с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Излага твърдения
за липса на противоправно поведение, доколкото счита, че с подаването на сигнал до
компетентните органи не е нарушила императивна правна норма. Поддържа, че липсва
субективният елемент вина, тъй като в подадения до компетентните органи сигнал не били
изложени неверни твърдения. Счита, че предвид липсата на противоправно поведение не е
възможно настъпването на твърдените вреди, както и наличието на причинно-следствена
връзка между тях. В условията на евентуалност намира предявената претенция за
прекомерна по размер. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Л. Л. Ж., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Твърди, че пр. пр.
№ 9589/21 г. по описа на СГП била препратена на СРП по компетентност, като пр. пр. със
същия номер на СРП не била прекратена с влязъл в сила акт. Счита, че подаването на
процесния сигнал до компетентните органи не представлява противоправно поведение.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Н. Й. Д., с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се твърдения, че ищцата
в качеството и на член на процесното сдружение не е имала право да извършва финансова
дейност, а именно да получава парични суми от името на дружеството, доколкото съгласно
чл. 19, ал. 3, предл. трето от Устава на последното не била предвидена длъжност касиер.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В отговора на исковата молба на В. С. са изложени твърдения за недопустимост на
производството и за нередовност на исковата молба. С оглед установената в чл. 53 ЗЗД
солидарна отговорност на причинителите на вредата, всеки от тях отговаря към увреденото
лице в пълния им размер – виж решение № 50153 от 09.11.2022 г. по т. д. № 1648/2021 г. на
II т. о. на ВКС, решение № 51 от 28.02.2011 г. по гр. д. № 536/2010 г., III г. о. на ВКС и др.
Солидарността по чл. 53 от ЗЗД е полза на кредитора и само кредиторът може да реши как
ще предяви претенцията си за обезвреда – дали солидарно срещу съпричинителите на
2
вредата или за част от претенцията си срещу всеки от длъжниците. Размерът на претенциите
е ясно посочен в петитума на исковата молба. Неоснователни са и възраженията за
приложение на чл. 17, ал. 1 ГПК. Относно допустимостта и редовността на претенциите са
изложени и подробни съображения в производството по чл. 274-278 ГПК във вр. с чл. 396
ГПК с определение от 16.06.2022 г. по ч. гр. д. № 4870/2022 г. по описа на СГС. Претенциите
са допустими и редовни и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са искове с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че ответниците с конкретните си противоправни
действия, които се изразяват в подаване на сигнал до СГП за извършено от ищеца
престъпление /при знание неистинността на твърдените от тях обстоятелства и заявяването
им с цел да увредят ищеца/, са му причинили неимуществени вреди и какви точно,
причинно-следствената връзка между поведението на ответниците и причинените
неимуществени вреди, както и конкретния размер на неимуществените вреди.
С определение от 01.08.2022 г. като безспорни и признати между страните са
отделени обстоятелствата, че ответниците Н. Й. Д., Л. Л. Ж. и В. Н. /С./ Якимова са подали
сигнал срещу ищцата до СГП, въз основа на който е образувана прокурорска преписка №
9589/21 г. по описа на СГП, която е прекратена.
По делото е приложена пр. пр. № 25512/21 г. по описа на СРС, изпратена по
компетентност пр. пр. № 9589/2021 г. на СГП. Същата е образувана по сигнал с вх. №
9589/2021 г. от 26.03.2021 г. на СГС, подаден от председателя на „НКП Сибирско хъски“ –
Н. Й. Д., както и Л. Л. Ж., Макрина Русева и В. Н. С.. В сигнала се съдържат твърдения, че
„Гергана Генчева и заедно с П. С. и Надежда Божилова са присвоили парични средства на
сдружението“. С постановление от 19.08.2021 г. на прокурор при РП София е отказано
образуването на наказателно производство за престъпление от общ характер и е прекратена
прокурорската преписка. Като основание за прекратяване на преписката в постановлението
е посочено, че в случая не е налице престъпен състав по чл. 206, ал. 1 НК, а се касае до
граждански правоотношения. Не е спорно по производството, че постановлението не е
обжалвано и е влязло в сила.
От справка в ТР към АВ се установява, че „НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА
СИБИРСКО ХЪСКИ – БЪЛГАРИЯ“ Сдружение е с представляващ Н. Й. Д. от 12.06.2019 г.,
членове на управителния съвет /УС/ от 12.06.2019 г. Н. Й. Д., ИВАЙЛО П. ПЕТРОВ,
ГЕРГАНА ЕЛИСАВЕТОВА ГЕНЧЕВА, МАКРИНА ГЕОРГИЕВА РУСЕВА, МАЯ
ВЕЛИКОВА ПОПОВА. ЮЛИЯ ВЕЛКОВА ВЕЛКОВА и ХРИСТИНА ЛЮБОМИРОВА
ЯНКОВА, а от 19.05.2021 г. Н. Й. Д., ИВАЙЛО П. ПЕТРОВ и НИКОЛА АЛЕКСАНДРОВ
И..
С решение от 17.03.2018 г. на Общо събрание /ОС/ на сдружението П. С. е избрана за
касиер. В представения по делото Устав на сдружението, одобрен на учредително събрание
от 19.11.2011 г. /л. 51-62/, а и в Устава, одобрен на ОС от 25.04.2021 г. /публикуван в ТР/,
липсва предвидена длъжност касиер, както и не е възложено на ОС на сдружението да
3
избира касиер, респ. за какъв срок се избира лице на тази длъжност. Предвидено е в чл. 16
на Устава, че УС осигурява изпълнението на решенията на ОС, както и, че обсъжда и
решава всички въпроси, които не са в компетенция на ОС.
По производството са разпитани свидетелите Георги Щерионов Сариев и Никола
Александров И..
Свидетелят Сариев /син на ищцата/ излага, че в работен ден пътувал с майка си, тя
карала и получила позвъняване от непознат номер, отсреща се идентифицирал полицай и
казал, че е поканена, повикана да даде обяснение в районното. След това свидетелят
разбрал, че са я викнали, за да даде обяснения за сигнал срещу нея за присвояване на пари от
касата на дружеството „Сибирско хъски“. В това сдружение свидетелят не знае майка му
точно от кога членува, но със сигурност от 4 или 5 години. Свидетелят твърди, че майка му е
ходила на състезания със сдружението, има организационни дейности, но детайли каква
функция е изпълнявала в това дружество не знае. Свидетелят Сариев заявява, че е сигурен,
че ищцата не е присвоявала пари от това сдружение, тя ръководила и неговите финанси и
била човекът, на който свидетелят се доверявал най-много.
Свидетелят И. /зам. председател на „НКП Сибирско хъски“ – България/ твърди, че
членски внос в сдружението се събира единствено по банкова сметка от 2020 г. Твърди, че
решенията и начинът на провеждане на събранията се публикуват на страницата на клуба.
Свидетелят не помни П. С. да е заемала някаква длъжност в клуба. Сочи, че през м.01.2022
г. П. С. му предала документите на сдружението, които били в нея. Излага, че новият
правилник на сдружението е от м.05.2020 г. Свидетелят не бил плащал членски внос на
ръка, плащал го по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД. Отговорник на
банковата сметка на клуба според свидетеля е председателят.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 КРБ гражданите имат право на жалби, предложения
и петиции до държавните органи. Наред с това по силата на чл. 56, изр. 1 КРБ всеки
гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права или законни интереси,
като съгласно чл. 117, ал. 1 КРБ, тази защита може да бъде осъществена и по съдебен ред.
Затова подаване на жалби/сигнали, молби до компетентни органи представлява признато от
закона право и само по себе си не е противоправно действие, което да обуслови
отговорност за вреди причинени на трети лица. Такава противоправност обаче може да
възникне в случаите, когато правото се упражнява недобросъвестно, т. е. когато е налице
злоупотреба със същото по чл. 57, ал. 2 КРБ – виж решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д.
№ 1243/2009 г., IV г. о. на ВКС, решение № 668 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 320/2009 г., IV г.
о. на ВКС, решение № 201 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о. на ВКС.
Подаването на молба/сигнал до съответния компетентен орган съставлява упражняване на
законоустановена възможност – гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни. Молителят е добросъвестен и,
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с право /т. е.
противоправно поведение/ е налице, когато молбата/жалбата не е отправена с цел
4
обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат взети необходимите мерки, а когато
молителят знае, че те са неверни, и подава молбата/сигнала, за да навреди другиму или, за
да накърни друг обществен интерес – виж решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. 1913/2017 г.,
III г. о. на ВКС. За предявяването на неоснователен иск пред съд или подаването на сигнал
от едно лице, то не може да носи отговорност по чл. 45 ЗЗД за причинените на другата
страна неудобства, притеснения или душевни страдания в резултат от жалбата. Гражданите
имат право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства, които са им
известни, като молителят/жалбоподателят се приема за добросъвестен и когато посочените
от него обстоятелства не бъдат установени по делото пред надлежните органи виж
решение № 758 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1243/2009 г., IV г. о.
Тъй като добросъвестността се предполага, то в тежест на ищеца е да я опровергае
чрез пълно и главно доказване – виж решение № 245/05.11.2014 г. по гр. д. № 1734/2014 г.,
III г. о. на ВКС и определение № 795/06.11.2019 г. по гр. д. № 4543/2018 г., IV г. о. на ВКС .
Следователно, за да се ангажира отговорността на ответниците за обезщетяване на
неимуществени вреди, настъпили от сезиране на държавен орган, трябва да се установи, че
ответниците предварително са знаели неистинността на твърдените от тях
обстоятелства, но са ги заявили единствено с цел да увредят ищеца. С проекто-доклада
по делото е указано на ищеца, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че ответниците са знаели неистинността на твърдените от тях обстоятелства и
заявяването им е било с цел да увредят ищеца.
Намерението за увреждане като елемент от фактическия състав на вземането има
субективен характер, поради което ищецът много рядко разполага с преки доказателства за
това обстоятелство. Оттук доказването може да бъде осъществено чрез косвени
доказателства, установяващи странични обстоятелства, които, преценени в съвкупност, да
създават сигурно убеждение у съда относно съществуването или несъществуването на
твърдения факт – виж решение № 139 от 06.08.2018 г. по гр. д. № 2508/2017 г. на IV г. о.,
решение № 189 от 17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на II т. о. и др. За да може да се
изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е необходимо преди
всичко съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен, че трябва
да са установени по безспорен начин, те следва да се намират в такава връзка едно с друго,
че да доказват без съмнение главния факт. Дали косвените доказателства в съвкупност са
достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с оглед
неговата конкретика.
Свидетелят Сариев не дава показания, касаещи отношенията на майка му с другите
членове на сдружението и настъпилите събития, касаещи събирането на членски внос в
сдружението. Свидетелят Сариев изрично заявява „сдружението знам какво представлява
отгоре-отгоре“, а за ищеца, че „детайли каква функция е изпълнявала в това дружество не
знам“, „тази част от нейния живот е водила сама“, „не е споделяла с мен да е получавала
пари от сдружението“. Действително представена е и приета по делото е прокурорската
преписка, но от материалите по нея не се установява твърдяната злоупотреба с права.
5
Снетите сведения по преписката от В. С., Л. Ж. и Н. Д. не съдържат признания на неизгодни
за страните факти и обстоятелства, които да се използват по реда на чл. 175 ГПК. В
сведенията се съдържат твърдения за отправена покана за заплащане на членски внос по
посочена сметка или лично на ищеца, както и твърдения, че други членове на сдружението
са заплатили членския си внос на П. С.. Ищецът не оспорва обстоятелството, че е получавал
пари за членски внос – в тази насока обясненията по чл. 176 ГПК. Без значение за
установяването на злоупотребата с права е дали ответниците са заплащали членски внос на
ищеца, тъй като в сигнала са изложени твърдения за присвояване на парични средства на
сдружението, а не парични средства на ответниците. Освен това по делото е представена
квитанция от 16.10.2019 г. за получена от ищеца сума в размер на 84 лв. от Н. Д. – л. 36,
като получаването на сумата не е оспорено от ищеца.
Обстоятелството дали ответниците са знаели дали постъпилите суми са предадени в
касата на сдружението и кога с оглед твърдението за злоупотреба с права е в
доказателствена тежест на ищеца по производството, а съдът намира, че от приетите по
делото доказателства не би могло да се приеме за доказано.
От информацията в ТР към АВ се установява, че Н. Й. Д. е представляващ на
„НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА СИБИРСКО ХЪСКИ“ – БЪЛГАРИЯ от 12.06.2019
г. Не се установява при условията на пълно и главно доказване какви са били функциите на
ищеца в „НАЦИОНАЛЕН КЛУБ ЗА ПОРОДАТА СИБИРСКО ХЪСКИ“ – БЪЛГАРИЯ" за
периода от 23.02.2019 г. до датата на подаване на сигнала 26.03.2021 г. Действително с
решение на от 17.03.2018 г. на ОС на сдружението П. С. е избрана за касиер, в което
решение обаче не е предвиден срок за заеманата длъжност. С Устава на сдружението не е
предвидено правомощие на ОС да избира касиер, а съгласно чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ не е
предвидено изрично подобно правомощие за ОС, освен ако същото не следва от Устава – чл.
25, ал. 1, т. 13 ЗЮЛНЦ. Предвидено е в чл. 16 на Устава, че УС осигурява изпълнението на
решенията на ОС, както и, че обсъжда и решава всички въпроси, които не са в компетенция
на ОС – следователно именно УС следва да осигури изпълнението на решението на ОС за
дължимостта и размера на членския внос.
Дори, изложеното в сигнала да не отговаря на действително случилото се, то
обстоятелството, че по делото не се установява намерение за увреждане като цел на
подадения сигнал, е достатъчно за отхвърлянето на предявения иск. За определяне на
поведението на ответниците като противоправно е неотносимо обстоятелството дали
изложените в сигналите факти и обстоятелства са били безспорно установени в хода на
проведената проверка, доколкото същите имат значение единствено за доказване на
обвинението спрямо ищеца. Сигнализирането на органите на досъдебното производство за
извършено престъпно посегателство е право на всеки гражданин. Не е противоправно
подаването на сигнал, когато деецът е действал със съзнанието, че чрез сезирането на
компетентните органи търси защита на свои или на определени от закона чужди субективни
права и интереси, дори посочените от него факти да се окажат неверни.
6
Обстоятелството, дали между страните са налице влошени отношения, само по себе
си не е достатъчно, за да обоснове извод за злоупотреба с права, доколкото не се установява,
както чрез преки доказателства, така и чрез еднопосочна верига от косвени доказателства –
наличието на злоупотреба с право от страна на ответниците, а именно същите да са знаели,
че изложените в сигнала факти са неверни, но въпреки това да са ги заявили с единствена
цел да увредят ищеца.
Съдът намира, че поведението на ответниците в случая не е противоправно. Тъй като
не се установява първият елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане –
ответниците да са обективирали противоправно деяние, извършвайки злоупотреба с право,
то обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенцията и
събраните във връзка с тях доказателства е безпредметно.
Претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат на
ответниците. Ответникът Л. Ж. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв.
Релевирано е в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу заплатеното от Л. Ж. адвокатско
възнаграждение. С оглед размера на претенцията /5000 лв./, то заплатеното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение, поради което възражението не следва да се обсъжда. Сумата от
580 лв. – разноски на ответника Л. Л. Ж. по производството ще се възложи в тежест на
ищеца.
Ответникът В. Н. С. претендира сумата от 700 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение. Разноски са претендирани с отговора на исковата молба, а доказателства за
заплащането на разноските са представени с молба с вх. № от 17.10.2022 г. /л. 111-115 от
делото/. Възражение за прекомерност е направено единствено срещу възнаграждението,
заплатено от ответника Л. Ж.. Само за пълнота следва да се отбележи и, че по
производството са проведени две открити съдебни заседания, събрани са гласни
доказателства, прието е заключение по съдебно-психиатрична експертиза, процесуалният
представител на ответника С. е присъствал и на двете открити съдебно заседания - на
18.10.2022 г. и 05.12.2022 г. По делото от проц. представител на ответника С. са постъпили
и подробни писмени бележки. При съобразяване на всички тези обстоятелства съдът
намира, че дори по делото да беше направено възражение за прекомерност, то заплатеното
адвокатското възнаграждение от ответника С. в размер на 20% над минималния размер по
Наредба /преди измененията от м.11.2022 г./ е равностойно на положения от проц.
представител труд. Сумата от 700 лв. – разноски на ответника В. Н. С. по производството
ще се възложи в тежест на ищеца.
Ответникът Н. Й. Д. не доказва направата на разноски.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. С., ЕГН: **********, с адрес в с. Гара Елин Пелин,
ул. „Стефан Стефанов“ № 6, иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Н. Й.
Д., ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ул. „6-та“ № 9, за осъждането на Н. Й. Д. да
заплати на П. А. С. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди поради подаването на писмен сигнал пред надлежен орган на власт,
че ищецът е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана пр. пр.
№ 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по компетентност на СРС /пр. пр. № 25512/21
г. по описа на СРС/, която пр. пр. е прекратена с постановление 19.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. С., ЕГН: **********, с адрес в с. Гара Елин Пелин,
ул. „Стефан Стефанов“ № 6, иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу В. Н.
С., ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, бл. 68, вх. Д, ет. 5,
ап. 16, за осъждането на В. Н. С. да заплати на П. А. С. сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди поради подаването на писмен
сигнал пред надлежен орган на власт, че ищецът е извършил престъпление от общ характер,
по който сигнал е образувана пр. пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по
компетентност на СРС /пр. пр. № 25512/21 г. по описа на СРС/, която пр. пр. е прекратена с
постановление 19.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. А. С., ЕГН: **********, с адрес в с. Гара Елин Пелин,
ул. „Стефан Стефанов“ № 6, иск с правно основание чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД срещу Л. Л.
Ж., ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ул. „Галичица“ № 42А, за осъждането на Л. Л. Ж.
да заплати на П. А. С. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди поради подаването на писмен сигнал пред надлежен орган на
власт, че ищецът е извършил престъпление от общ характер, по който сигнал е образувана
пр. пр. № 9589/2021 г. по описа на СГП, препратена по компетентност на СРС /пр. пр. №
25512/21 г. по описа на СРС/, която пр. пр. е прекратена с постановление 19.08.2021 г.
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН: **********, с адрес в с. Гара Елин Пелин, ул. „Стефан
Стефанов“ № 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Л. Л. Ж., ЕГН: **********, с
адрес в гр. София, ул. „Галичица“ № 42А, сумата от 580 лв., представляваща разноски по
производството за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА П. А. С., ЕГН: **********, с адрес в с. Гара Елин Пелин, ул. „Стефан
Стефанов“ № 6, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на В. Н. С., ЕГН: **********, с
адрес в гр. София, ж. к. „Манастирски ливади“, бл. 68, вх. Д, ет. 5, ап. 16, сумата от 700 лв.,
представляваща разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8
9