№ 198
гр. Стара Загора, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200963 по описа за 2022 година
Обжалван е електронен фиш серия К № 5471064 на ОДМВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното административно наказание
моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш и се позовава на
обстоятелството, че към момента на административното нарушение не е бил
собственик на автомобила и не го е управлявал.
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния
фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
електронния фиш е е приел за установено, че на 27.11.2021 година около
1
10.34 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за фирма
„ Мегатрон „ в посока към град Хасково при ограничение от 50 км/ч въведено
с пътен знак „ В-26 „ в населено място жалбоподателят С. управлява л.а. „
Мерцедес Ц 500 Л ” с рег. № СВ 3698 ВН със скорост 78 км/ч установена с
техническо средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от видеоклип от
27.11.2021 г., справка от Централна база КАТ; справка за промяна на
регистрацията; протокол от проверка №11-С-ИСИС/08.03.2021 година;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно
техническо средство /протокол от проверка №11-С-ИСИС/08.03.2021 година;
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система;
заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР/.
От протокол от проверка №11-С-ИСИС/08.03.2021 година; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява кога техническото средство е въведено в експлоатация, неговия
периодичен преглед и дава основание, че към момента на деянието
контролните органи са имали основание да го ползват като годно техническо
средство, което дава основание на съда да приеме показателите за достоверни.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта на
движение на автомобилите да се установява само със стационарна АТСС. В
конкретният случай нарушението е установено с мобилна АТСС, която е
конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /, отговаря из цяло не техническите
изисквания.
От приложения клип от 27.11.2021 г. се установява, че скоростта на
движение е била 78 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено с л.а. л.а.
„ Мерцедес Ц 500 Л ” с рег. № СВ 3698 ВН. От този клип по недвусмислен
начин се установява МПС, което е извършено нарушението и неговата
скорост на движение. Този извод на фона на използването на годно
техническо средство води до заключението, че с посоченото МПС е
извършено административното нарушение.
Следователно установените по безспорен начин скорост на движение с
годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил
скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е
2
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги
кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния извод относно
приетата за установена фактическа обстановка и относно главният факт в
процеса.В тази връзка фактическата обстановка е доказана по несъмнен и
безспорен начин.
В случай, че жалбоподателят С. не е управлявал собствения си автомобил
е следвало на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП да подпише декларация по чл. 188
ЗДП и да посочи кое е лицето управлявало автомобила, което в случая не е
сторено.
Електронният фиш на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП е издаден и връчен на
собственика / жалбоподателят С. Видно от справка на КАТ-ПП за
регистрация на МПС /. Жалбоподателят обаче не се е възползвал от
възможността на чл. 189, ал. 5 ЗДП да посочи в декларация лицето , което е
управлявало МПС, поради което следва да понесе АНО в качеството си на
собственик на МПС, с което е извършено административното нарушение.
Тези обстоятелства се установяват и доказват единствено с декларация по чл.
188 ЗДП подадена на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП, каквато декларация няма
подадена в 14 дневния срок.
Твърденията за сключен предварителен договор за продажба на МПС
първо са недоказани и второ са неоснователни.
Жалбоподателят не представя сключен предварителен договор.
Предварителният договор няма транслативно-вещен ефект и не
прехвърля собственост, което дава основание на съда да приеме, че към
момента на деянието собственик на МПС е бил жалбоподателят С..
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21,
ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДП е наложил
административно наказание – глоба в размер на 100 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния
фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение
на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 28 км/ч /
при отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.
1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
3
- Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че се движи в
населено място, възприела е ПЗ В-26 и каква е максимално допустимата
скорост,че превишава максимално допустимата скорост/ , предвиждал е
обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е
съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да
управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.
От друга страна административното обвинение е , че е нарушен пътен
знак В-26 ограничаващ скоростта на движение до 50 км/ч. В случая този
пътен знак е възприет, но въпреки това скоростта на движение не е
съобразена с него.
Следователно жалбоподателят С. е знаел , че се движи в населено място,
че има въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 т.е. съзнавал е
всички обективни признаци от състава на административното нарушение.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава
на нарушението по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията
на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено административно
наказание с електронен фиш.Административното нарушение е установено и
заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в
електронния фиш, същото е технически изправно и годно и в отсъствие на
контролен орган.
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизити на чл. 189, ал.
4 ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на
извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е.
спазена е формата, което прави възраженията неоснователни.Изрично е
конкретизирано мястото на административното нарушение и всички
признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което из
цяло са удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази
част на жалбата се явяват неоснователни.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
4
съществени процесуални нарушения при налагането на административното
наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са
от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на
обществено опасни последици.Същите са широко разпространени в страната
и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена
опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо
го като малозначително.
Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш следва да се
потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5471064 на ОДМВР град
Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева / СТО / на В. К. СП. от с. Б.И, ул. „ ***“ и посочен адрес за
призоваване с. К, община С, ЕГН – ********** и съдебен адрес – град Бургас
, ул. „ **** / адв. К.К. /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5