Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №

 

                               град Свиленград, 06.07.2020 година

 

                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД)  № 258 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

                                   

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от Д.Г.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,чрез адвокат К.Т., се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 3460001 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ, сочи се че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ЕФ бил издаден в противоречие на материалния закон, не било уточнено мястото на нарушението, не било ясно разположението на процесния лек автомобил спрямо патрулния такъв и правната квалификация била неправилна.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Д.Г.К., не се явява. За него се явява адвокат К.Т., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията, изложени в Жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело, като се доразвива детайлно тезата, свързана с неяснота по отношение на мястото на нарушението, респ. мястото, където е бил поставен радарът, като се твърди и несъответствие между данните, съдържащи се в Протокола за използване на радара и в ЕФ. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 22.02.2020 година в 14.11 часа в град Свиленград, област Хасково, на улица „Асен Златаров”, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето моторно превозно средство (МПС) марка „Дайхатсу”, модел „УРВ” с държавен регистрационен номер Х 38 70 КМ, със скорост 86 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 36 км/ч - нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 3460001 на името на жалбоподателя в качеството му на собственик на превозното средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание  чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 08.04.2020 година (, видно от Справката за нарушител и изявленията на жалбоподателя, обективирани в Жалбата му), като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 22.02.2020 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС - 22.02.2020 година, времето (13.45 часа до 18.45 часа) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана системата – в град Свиленград, област Хасково, на улица „Асен Златаров”, за ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 - 50 км/ч разрешена скорост, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е  съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 38 70 КМ в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 89 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 39  км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км.ч., въведена с пътен знак В26, като превишението е 36 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч). Аналогични данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за конкретното нарушение, заснето в 14.11.23 часа, при съвпадение на цифровата стойност на наказуемата скорост (36 км/ч), наред с отразената и реално измерената, 89 км/ч.

 От представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

 В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд - Свиленград.

 В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят К. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ, както и с влезли в сила Наказателни постановления (НП), за нарушения на ЗДвП. Има и наложена принудителна административна мярка.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП видно от датата на депозиране в Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения:

       В разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведена забрана на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да не превишава определените в нормата стойности, а в ал. 2 е предвидено, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

       Видно от данните, обективирани в издадения ЕФ, лицето се е движело в населено място, при предвидено в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП общо ограничение на скоростта от 50 км/ч. Същевременно в Протокола за използване на АТСС е посочено, че на мястото на нарушението има ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В26. В съдържащите се в кориците на делото документи дори не се споменава за наличие на общо ограничение на скоростта в дадения пътен участък. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. В конкретния случай Съдът констатира противоречия в отбелязванията му спрямо ЕФ, които се отразяват върху вида на нарушението. Допуснатото създава неяснота досежно начина, по който е въведено ограничението на скоростта за контролирания пътен участък – дали важи общото ограничение на скоростта според категорията на пътното превозно средство и мястото на движение или максимално допустимата скорост на движение на водача е сигнализирана с пътен знак. Посоченото е в основата за правилното квалифициране на административното нарушение като такова по чл. 21, ал. 1 или по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. При противоречивите данни в Протокола спрямо тези в ЕФ за начина, по който е въведено ограничението на скоростта, остава неясно защо нарушението е квалифицирано по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а не по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП. От описанието на деянието в ЕФ може да се заключи, че е извършено евентуално нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но не и по ал. 2 от същата норма, към какъвто извод насочват данните от посочения Протокол, приложен към Административнонаказателната преписка (АНП), т.е. налице е несъответствие между описаното нарушение (фактическото описание на деянието), дадено от една страна в ЕФ и от друга страна – в документите, приложени в АНП, което поставя в невъзможност Съда да прецени дали посочената като нарушена правна норма в ЕФ е правилна или не. Това несъответствие между описаното нарушение в ЕФ и в документите по АНП представлява съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Посоченото очевидно разминаване между фактите, изложени в ЕФ и в документите по преписката съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на ЕФ.

       В административнонаказателното производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението, явяващо се задължителен съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизит на същия акт. Извеждането на описанието на нарушението от други налични по АПН документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.

Следва да се отбележи, че ЕФ не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че ЕФ всъщност се явява и предметът на обжалване, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на Съда по същество – аргумент от чл. 189, ал. 10 и ал. 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно положение, следва и друго такова, а именно: че в тежест на издателя на ЕФ е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението, чрез предвидените доказателствени средства.

Предвид изложеното настоящият Съдебен състав следва да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв., която сума, представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да бъде осъдена ОДМВР - Хасково да заплати на жалбоподателя К. с оглед изхода на делото.

       Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то Съдът излага следните съображения:  

Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална, процесуалноправна страна.

       Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура.

        Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП

, установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС. Съдът би приел, че ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити, изчерпателно изброени в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. При наличие в ЕФ на посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че се покриват основните съществени елементи от административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 1, т. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП