Р
Е
Ш Е Н
И Е
гр.Радомир, 20.09.2021 г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска колегия, ІІ състав, в
публично заседание на 2 септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря
В. К., като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 6 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искът е с правно
основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК.
Ищецът И.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***,чрез адв.
Я.С. ***, е предявил срещу ответника „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК., със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес център, иск с
правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, с
който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ищецът не дължи на ответника сумата от 1 129.57 лв., от които от които
98,28 лв. – неолихвяема сума, 506,25 лв. – главница,
225,71 лв. – лихви, 143,70 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и такса
и разноски по ЗЧСИ в размер на 105.63 лв., както и такса по изпълнителното
дело, такса по т.26. от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включено ДДС в
размер на 105.63 лв. в полза на ЧСИ, както и други суми дължими по Изпълнителен
лист № ./06.10.2016 г., издаден по ч.гр.д. № ./2016 г. по описа на РС- М., за
които суми е образувано изп.д. № ., рег. № . с район на действие ОС- П..
Ответникът „Ч.Е.Б.“
АД е подал отговор в срока по чл. 131, ал.1 ГПК като е изразил становище, че
искът е допустим, но неоснователен, тъй като в полза на ищеца не е изтекъл
предвидения петгодишен давностен срок, тъй като
същият е бил прекъсван.
В исковата си
молба ищецът твърди, че срещу него е образувано изпълнително дело № 817/2020 година
по описа на ЧСИ при Окръжен съд – гр. П. за погасяване на дължими суми по запис
на заповед, издадена на 06.10.2016 година, сумата от 1 129,57 лв., от
които 98,28 лв. – неолихвяема сума, 506,25 лв. –
главница, 225,71 лв. – лихви, 143,70 лв. – разноски по изпълнителното дело,
както и такса и разноски по ЗЧСИ в размер на 105.63 лв., както и други суми
дължими към момента. Изпълнителното дело е заведено по изпълнителен лист от 06.10.2016
година. Съдебният акт- Заповед за изпълнение № 1579 от 06.10.2016 година,
постановена по частно гражданско дело № ./2016 година по описа на Районен съд –
гр. М., е влязла в сила на 27.09.2016 година, а изпълнителното дело е
образувано през месец август 2020 година, тоест след изтичне
на тригодишния давностен срок, когато по давност се
погасяват не само дължимите лихви, но и главницата поради бездействие от страна
на взискателя. Погасени са и всички акцесоарни
вземания по давност, включително и дължимата лихва /обезщетение за забава/. Освен
това ищецът твърди, че няма данни за извършвани действия от ответното
дружество, които да са довели до спиране или прекратяване на давността преди
образуване на изпълнителното дело.
Ответникът е
оспорил иска, като в отговора си твърди, че влязлата в сила заповед за
изпълнение има сила на присъдено нещо и прекъсва давността, като новата
погасителна давност на процесните вземания се удължава на пет години, тоест
давността все още не е изтекла. Също така ответника е оспорил твърденията на
ищеца, че на 26.03.2018 г. е подал молба до ЧСИ М. И. с район на действие Окръжен
съд гр. М. за образуване на изпълнително дело на основание Заповед за незабавно
изпълнение и Изпълнителен лист от 06.10.2016 г. по ч.гр.д../2016 по описа на РС
– М., издадени в полза на „Ч.Е.Б.“ АД, срещу И.И.М..
По изпълнителното дело са извършени многократно действия. На 28.06.2018 г. е
направена справка от НАП, след което по молба от 17.09.2018 г. е изпратен запор
до работодател – „Д. Г. – Б.“ ЕООД. На 10.10.2018 г. работодателят „ДИ ГИПС – Б.“
ЕООД е отговорил, че няма право да прави удръжки върху посочената сума на
основание чл. 446, ал.1 от ГПК. За периода 28.06.2018 г. до., 29.03.2019 г. за
направени многобройни да се уведоми лицето за образуването на изпълнителното
дело. На 04.08.2020 г. е подадена молба от „Ч.Е.Б.“ АД за прехвърляне на
изпълнителното делото за продължаване изпълнителните действия към ЧСИ А. М.В.,
с район на действие: Окръжен съд – П.. Изпълнителното дело срещу И.И.М. е образувано още през 2016 г., като наложеният запор
на ищеца е едва през 2020 г. В този смисъл е оспорено правното твърдение в
исковата молба- наличие на изтекла погасителна давност на вземането, поради
бездействия на взискателя.
Съдът след като
обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна.
По делото е
изискано и приложено Изпълнителен лист № .от 06.10.2016 г., издаден по ч. гр.
Д. №./2016 г. по описа на РС – М., за които суми е образувано изп. Дело № ., с район на действие Окръжен съд – М.., след като
на основание чл.427 ГПК е получено от ЧСИ А. В. с район на действие Окръжен съд
– П.. До този момент по същия изпълнителен лист от 06.10.2016 година, издаден
въз основа на заповед за изпълнение по ЧГД № ./2016 г. по описа на Районен съд –
М., срещу И.И.М., е било налице висящо изпълнително
производство пред ЧСИ М. И. под № ./2016г. По делото са извършени следните
процесуални действия:
На 28.06.2018 г. е
направена справка от НАП, след което по молба от 17.09.2018 г. е изпратено запорно съобщение до работодател – Д. Г. – Б.“ ЕООД е
отговорил, че няма право да прави удръжки върху посочената сума на основание
чл. 446, ал.1 от ГПК. За периода 28.06.2018 г. до., 29.03.2019 г. за направени
многобройни да се уведоми лицето за образуването на изпълнителното дело. На
04.08.2020 г. е подадена молба от „Ч.Е.Б.“ АД за прехвърляне на изпълнителното
делото за продължаване изпълнителните действия към ЧСИ А.М. В., с район на
действие: Окръжен съд – П.На 07.10.2020 г. е изпратено запорно
съобщение до „У. Б.“ АД за налагане на запор на лицето И.И.М..
На 07.10.2020 г. е изпратена покана за
доброволно изпълнение до находящия адрес на лицето. На 28.10.2020 работодателя „Д.
Г. – Б.“ ЕООД е отговорил, че лицето И.И.М. не е в
трудови правоотношения с тях.. На 14.01.2021 г., е подадена молба от И.И.М. до ЧСИ Анелия Василева за спиране н изпълнението по
повод гр. дело № 6/21 г. за което лицето има качеството ищец.
От правна страна.
По допустимостта:
Ищецът е предявил
иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства, а
именно- погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения установителен
иск, за наличието на която съдът следи служебно. Той трябва да е налице както
при предявяване на иска, така и в хода на производството по делото.
Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане на правния интерес от
предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния
случай, настоящият състав на съда намира, предвид обстоятелството, че по
отношение на ищеца е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на парично
задължение, съответно било е образувано изпълнително производство за
претендираните задължения, предявеният отрицателен установителен иск е
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които длъжникът може
да се позовава при оспорване на изпълнението по
чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е
допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
В случая това
условие е налице – срещу ищеца е било образувано изп.
дело № /2016 г. на ЧСИ М.И., преобразувано в изп.д. №
.2020 г. на ЧСИ при Окръжен съд- П., като производството по това изпълнително
дело към момента на образуване на настоящото производство е било висящо.
По
основателността:
Предявеният
отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът
дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита- установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност,
т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът
предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително
изпълнение- чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът
не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а
претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № ./13 от 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС по делото се явява обстоятелството дали по образувано
изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките
на течението на давностния срок.
В случая страните
спорят дали вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е погасено по давност. От приложеното
изпълнително дело на ЧСИ А. В. е видно, че са налице многобройни действия,
прекъсващи изтичането на давностния срок с предприемането
на действия за принудително изпълнение е бил прекъсван, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД, а според чл.117 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова
давност.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № . от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № ./2013 г., ОСГТК, т. 10, давността
се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането /чл.116 б. „в“ ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Предвид това
настоящият съдебен състав намира, че с оглед изпратеното на 17.09.2018 г. запорно съобщение до „ДИ ГИПС – Б.“ ЕООД, за налагане на
запор на трудовото възнаграждение на И.И.М. във
„ВИК" е налице прекъсване на давността. На 22.11.2018 работодателят „Д.Г.
– Б.“ ЕООД е отговорил, че няма право да прави удръжка върху посочената сума,
както и да бъде извършена справка към БНБ за притежаваните от длъжника банкови
сметки. В настоящия случай следва да бъде приложена специалната тригодишна давност,
предвид това, че вземането не попада в изрично упоменатите в чл.111 ЗЗД., и
съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № ./2011 Г. ГР.СОФИЯ, 18 май
2012 г. Ето защо, след прекъсването на давността на 17.09.2018 г.
е започнала да тече нов давностен тригодишен срок,
който очевидно към датата на предявяване на иска не е изтекъл и това води до
извода, че искът се явява изцяло неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.439 ГПК, предявен от ищеца И.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу ответника „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, Б. ц.с който моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 1 129.57 лв., от които от които 98,28 лв. – неолихвяема сума, 506,25 лв. – главница, 225,71 лв. –
лихви, 143,70 лв. – разноски по изпълнителното дело, както и такса и разноски
по ЗЧСИ в размер на 105.63 лв., както и такса по изпълнителното дело, такса по
т.26. от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включено ДДС в размер на
105.63 лв. в полза на ЧСИ, както и други суми дължими по Изпълнителен лист № ./06.10.2016
г., издаден по ч.гр.д. № ./2016 г. по описа на РС- М., за които суми е образувано
изп.д. № .
рег. № 813 с район на действие ОС- П..
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:***, Бизнес, сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/- направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/