Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
09.10.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVI-
ти въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА К. ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СЕКРЕТАР ГЕРГАНА ЦВЕТКОВА,
ПРОКУРОР ЗОЯ МАНАНСКА,
като изслуша доклaдваното от съдия К.в.н.о.х.д.№ 3099 по описа на съда за
2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 30.03.2017г.,
постановена по НОХД № 5861/2013г., по описа на СРС, НО, 22- ри състав, съдът е признал
подсъдимия В.В. К.за виновен в това, че на 06.11.2012г. в гр.София, ж.к.”********,
във вх.А на етажната площадка на етаж 1, в съучастие като извършител с Я. Я.Й.-
съизвършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 300,00 лева от
владението на А.М.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила- Я.А.Й. хванал отзад за ръце пострадалата А.М.Т., стискайки ги
силно, а В.В. К.издърпал от врата й двата златни синдижира заедно с кръста,
поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.1, във вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил наказания „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което на основание чл.66, ал.1 от НК отложил с изпитателен
срок от четири години.
Със същата присъда
съдът е признал подсъдимия Я.А.Й. за виновен в това, че на 06.11.2012г. в
гр.София, ж.к.”********, във вх.А на етажната площадка на етаж 1, в съучастие
като извършител с В.В. К.- съизвършител, отнел чужди движими вещи на обща
стойност 2 300,00 лева от владението на А.М.Т., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила- Я.А.Й. хванал отзад за ръце
пострадалата А.М.Т., стискайки ги силно, а В.В. К.издърпал от врата й двата
златни синдижира заедно с кръста, поради което и на основание чл.198, ал.1,
пр.1, във вр.чл.20, ал.2, вр.ал.1 от НК, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му наложил
наказания „Лишаване от свобода“ за срок от две години, което на основание чл.66,
ал.1 от НК отложил с изпитателен срок от четири години.
На основание чл.59,
ал.2, вр.ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимите са били
задържани.
Съдът е постановил вещественото доказателство по делото- един брой плетена
шапка с различни цветове да се върне на В.В. К..
На основание чл.189,
ал.З от НПК съдът е осъдил подсъдимите В.
Решение
по ВНОХД № 3099/2018г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 2 стр.
В. К.и Я.А.Й. да
заплатят направените по делото разноски в размер на 350,00 лева в полза на
държавата, 420,00 лева по сметка на СРС, както и на основание чл.190, ал.2 от НПК- и по 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки изпълнителен лист.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитата на подсъдимия В. К.,
адв.Н., в която се поддържа, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй
като необосновано съдът е кредитирал показанията на пострадалата А.Т.. Твърди
се, че е противоречие между същите относно кой се е притекъл на първа помощ и е
позвънил на тел.112. Счита, че неоснователно съдът е приел, че показанията на
свидетелката Т. се подкрепят от показанията на свидетелите Л.Д., Е.Д.и Д.П.. Поддържа
се, че тези свидетели не са очевидци на деянието, а единствен свидетел е
пострадалата Т., както и че разпознаването не е извършено по предвадения в НПК
ред. Твърди се, че в мотивите си съдът е приел, че в досъдебната фаза пострадалата
е разпознала само подсъдимия В. К., а в съдебно заседание посочила и подсъдимия
Я.Й.. Поддържа се, че е нарушено правото на защита, тъй като председателят на
съдебния състав упражнил физически и психически натиск като извикал в съдебната
зала съдебна охрана. Прави се искане присъдата на СРС да бъде отменена и съдът
постанови друга, с която да признае В.В. К.за невиновен в извършване на
деянието, а евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
съд поради допуснато съществено процесуално нарушение.
Против първоинстанционната
присъда е постъпила жалба от подсъдимия Я. Г., чрез адв.Е.П., в която са
изложени доводи, че същата е постановена в противоречие със закона. Прави се
искане присъдата на СРС да бъде отменена и съдът постанови друга, с която да признае
подсъдимия Я. Г. за невиновен в извършване на деянието
В съдебно заседание
представителят на СГП предлага присъдата да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а жалбите на подсъдимите да бъдат оставени без уважение.
Подддържа, че първоинстанционният съд е събрал и проверил всички доказателства,
относими към предмета на доказване по делото и авторството на деянието е
безспорно установено.
В съдебно заседание
защитата на подсъдимите, адв.Е.П. моли присъдата на СРС да бъде отменена като
неправилна и незаконосъобразна поради липса на доказателства относно
авторството на деянието. Поддържа, че единственото доказателство са показанията
на пострадалата.
В последна дума
подсъдимият В. К.моли присъдата на СРС да бъде отменена и същият да бъде
признат за невиновен.
В последна дума
подсъдимият Я.Й. моли присъдата на СРС да бъде отменена и същият да бъде
признат за невиновен.
Софийски градски
съд, Наказателно отделение, ХVI- ти въззивен
състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна
СРС е приел, че на 02.11.2012г. подсъдимите В. К.и Я.Й. и свидетелите Х.О., С.И.и
Решение
по ВНОХД № 3099/2018г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 3 стр.
А.Х.решили да
събират дърва и тръгнали с две каруци в посока м.“Смърдана“ в ж.к.“Люлин“.
Около 11,00 часа се
намирали в близост до бл.630 в ж.к.“Люлин“, когато подсъдимите и свидетелят Х.О.
забелязали свидетелката А.Т., която се прибирала в дома си. Тримата решили да я
последват и ограбят, поръчали на свидетелите Илиев и Христов да закарат
каруците с дърва до реката, където да ги пазят и чакат завръщането им. Свидетелката
А.Т. отключила входната врата на блока и влязла вътре, а подсъдимите и
свидетелят Х.О. я последвали. Свидетелката А.Т. извикала асансьора, в този
момент подсъдимият Я.Й. я хванал отзад за ръцете, стискайки ги силно, а
подсъдимият В. К.минал от дясната й страна и издърпал със сила златни накити от
врата й. Свидетелката А.Т. започнала да вика за помощ, обърнала се и видяла
подсъдимите в лице. В това време свидетелката С.К.чула виковете на свидетелката
А.Т., погледнала през прозорец от предната страна на блока и видяла
свидетелката А.Т. да обяснява на случайни минувачи, че е била нападната и
ограбена от непознати лица. Свидетелката С.К.погледнала през прозорец към
задния вход на блока и видяла двамата подсъдими и свидетелят Х.О. да тичат към
гората, където забелязала спряла каруца с дърва. Свидетелката С.К.слязла пред
входа и от свидетелката А.Т. узнала за случилото се и сезирали органите на
реда. Във връзка с подадения сигнал на място били изпратени свидетелите Л.Д., Е.Д.и
Д.П., които се отправили към м.“Смърдана“ и в близост до магазин „Кауфланд“
задържали подсъдимите и свидетелите Х.О., С.И.и А.Х., които били с две каруци.
Районният съд е приел, че свидетелката С.К.разпознала подсъдимия В. К.като едно от
тичащите лица, тъй като го срещала преди време.
Досежно значимите за
правилното решаване на делото обстоятелства- факта на извършване на деянието,
авторството, субективната страна на деянието, конкретното своебразие на
обстоятелствата, при които е извършено- фактическата обстановка, е прецизно
изяснена от първоинстанционния съд. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са направени след пълен и задълбочен анализ на събраните
по делото доказателства- обясненията на подсъдимите В. К.и Я.Й., дадени в хода
на досъдебното производство, показанията на свидетелите А.Т., С.К., Л.Д., Е.Д.,
Д.П., С.И., А.Х., Х.О., Д.А., протокол за доброволно предаване, протоколи за
разпознаване на лица и предмети, заключенията на съдебно- оценителна и съдебно
псхиатричните експеритизи, характеристики и справки за съдимост на подсъдимите,
както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК доказателства, относими към
предмета на доказване.
От приложените по
делото справки за съдимост съдът е приел за установено, че подсъдимите не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност.
Обосновано районният
съд не е кредитирал обясненията на подсъдимите В. К.и Я.Й., като е приел, че
същите са в
Решение
по ВНОХД № 3099/2018г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 4 стр.
противоречие с
извършените разпознавания, показанията на свидетелите и не се подкрепят от
останалите, събрани по делото доказателства. Обясненията на подсъдимите са в
противоречие с показанията на свидетелите А.Т., С.К., Л.Д., Е.Д., Д.П., С.И., А.Х.,
Х.О.. В хода на досъдебното производство свидетелката А.Т. е разпознала
подсъдимия В. К.и в съдебно заседание пред първоинстанционния съд разпознава
подсъдимия Я.Й.. Свидетелката С.К.е категорична, че е видяла именно подсъдимите
непосредствено след извършване на престъплението и разпознава подсъдимия В. К..
Законосъобразно
съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели А.Т., С.К., Л.Д., Е.Д.,
Д.П., С.И., А.Х., Х.О., протокол за доброволно предаване, заключенията на
съдебно- оценителна, съдебно- психиатрични и психологични експертизите, както и
писмените доказателства, като логични и безпротиворечиви.
На базата на
възприетите фактически обстоятелства районният съд правилно е достигнал до
извода, че подсъдимите В. К.и Я.Й. от обективна и субективна страна са
осъществили състава на престъпление по чл.198, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2,
вр.ал.1 от НК. За да е налице престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 от НК е
необходимо употреба на сила, насочена към прекъсване на фактическото държане на
имуществото от владеещото го лице. Именно такова физическо въздействие в случая
е налице, защото за прекратяване на съществуващото владение не е било
достатъчно деецът да вземе вещите, а извършването му е наложило принудителното
преодоляване на връзката на пострадалата с тези вещи и съответно и на
съпротивата й. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че подсъдимият Я.Й. я хванал отзад за ръцете, стискайки ги силно, а
подсъдимият В. К.минал от дясната й страна и издърпал със сила златни накити от
врата й.
Другият акт на изпълнителното
деяние е отнемането на вещта- такова въздействие от страна на дееца по
отношение на предмета на престъпно посегателство, с което има за цел да
прекъсне фактическата власт на досегашния владелец на вещта и да установи своя
собствена такава. Установява се, че 06.11.2012г. в гр.София, ж.к.”********, във
вх.А на етажната площадка на етаж 1, в съучастие като извършител с Я. Я.Й.-
съизвършител, отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 300,00 лева от
владението на А.М.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила- Я.А.Й. хванал отзад за ръце пострадалата А.М.Т., стискайки ги
силно, а В.В. К.издърпал от врата й двата златни синдижира заедно с кръста.
Доколкото по делото
не е установено валидно правно основание, въз основа на което подсъдимите В. К.и
Я.Й. са получили инкриминираните вещи, то същите са били чужди по отношение на тях
и не им са ее следвали. Предвид това, прекъсването на досегашната фактическа
власт върху вещите- предмет на престъпно посегателство и установяването на собствена
такава, следва да се приеме, че е извършено не на законно
Решение
по ВНОХД № 3099/2018г., СГС, НО, XVI-ти
въззивен състав, 5 стр.
основание и поради
това- противозаконно.
Налице е и
функционална връзка между използваната сила и отнемането на вещите от
владението на пострадалата, доколкото силата е била насочена да сломят и
парализират напълно съпротивата на свидетелката А.Т..
Неоснователно е
възраженеито на защитата в жалбата, че обвинението не е доказано. В показанията
си свидетелката А.Т. е категоричена, че е разпознала извършителите и в
протокола за разпознаване е отразено, че е разпознала именно подсъдимите В. К.и
Я.Й..
Настоящият съдебен
състав намира, че изводите на Софийски районен съд относно определяне на
наказанието са правилни и законосъобразни. Правилно като смекчаващи вината
обстоятелства са преценени чистото съдебно минало на подсъдимите, трудовата
ангажираност, добрите характеристичи данни и изминалия период от време.
Обосновано като отечгаващо вината обстоятелство съдът е отчел съвместната
престъпна дейност на подсъдимите. Законосъобразно съдът е преценил, че
наказанието следва да се определи при многобройни смекчаващи отговорноста
обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Настоящият съдебен състав
намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36
от НК наказанието следва да бъде определено в размер на две години лишаване от
свобода, като изпълнението на наказанието бъде отложено за срок от четири
години. Наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със
своята строгост, за преправяне и превъзпитаване на подсъдимите към спазване на
законите и добрите нрави, т.е. да се постигнат целите, визирани в чл.36 от НК и
по този начин. Наказването на подсъдимите ще подейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото. Наказването в този
размер на лишаване от свобода е еднакво необходимо, както за поправяне на
подсъдимите и тяхното предупреждаване, така и на обществото, което трябва да се
предпазва от подобни прояви, като изолира носителите им или поне да предупреждава
склонните към такива, че наказанието е строго и неизбежно, но не и несправедливо.
При цялостната
извършена на основание чл.313 от НПК служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които
да водят до изменение или отмяна на присъдата.
Воден от изложените
мотиви, и на основание чл.334, т.3 от НПК Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 30.03.2017г.,
постановена по н.о.х.д. № 5861/2017г., по описъ на СРС, НО, 22- ри състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.