Определение по дело №38285/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18855
Дата: 3 май 2024 г. (в сила от 3 май 2024 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Николова
Дело: 20231110138285
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18855
гр. София, 03.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20231110138285 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от ЗК „Лев Инс”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, , бул. „Симеоновско шосе” № 67 А, представлявано от
изпълнителните директори София Антонова и Павел Валериев Димитров - изпълнителни
директори чрез процесуалния представител юрк. Надя Гераскова, срещу Столична община,
код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета Йорданка Асенова Фандъкова, с
адрес: ул. „Московска” № 33 гр. София, за която съдът констатира, че е редовна, а
предявения с нея иск - допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,


ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2024 г.
от 13.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на от ЗК „Лев Инс”, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, , бул. „Симеоновско шосе” № 67
А, представлявано от изпълнителните директори София Антонова и Павел Валериев
Димитров - изпълнителни директори чрез процесуалния представител юрк. Надя Гераскова,
срещу Столична община, код по БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета Йорданка
Асенова Фандъкова, с адрес: ул. „Московска” № 33 гр. София, с която се иска да бъде
осъден ответника, да заплати на ищеца
- сумата в размер на 3,904.63лева (три хиляди деветстотин и четири лева и
шестдесет и три стотинки) - главница, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по щета № 5000-1261-20- 252604, ведно със законната лихва върху сумата,
1
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, сумата в
размер на 902.25лева (деветстотин и два лева и двадесет и пет ст.) - мораторна лихва за
периода от 29.04.2021 г. до 07.07.2023 г. както и всички направени съдебно - деловодни
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди , че на 28.09.2020г. около 14.50часа в гр. Нови Искър, лек
автомобил марка „Ауди”, модел „А7” с per. No СВ ............. ММ, управляван от .............. се
движи по ул. Христо Ботев в кв. Гниляне с посока от Околовръстен път към ул. Околчица,
като пред № 52 преминава през необезопасена и несигнализирана неравност (дупка) на
пътното платно, като реализира ПТП с материални щети по автомобила, като за настъпилото
пътно - транспортно произшествие е съставен ПРОТОКОЛ за ПТП № 1816902/28.09.2020
г.Във вр. с настъпило застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е образувана щета
№ 5000-1261-20-252604 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица №
93002010038561, със срок на валидност от 02.05.2020г. до 01.05.202021г.
Твърди се , че при извършения оглед на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А7”
с per. № СВ ............. ММ са констатирани щети по предна дясна джанта и задна дясна
джанта. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис,
експертиза и оценка е определен размерът на обезщетението на увреденото МПС в размер
на 3884.63лева (три хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и шестдесет и три
стотинки), като сумата е изплатена на собственика на увреденото МПС, „СММ
ЛОГИСТИКА" ООД с банково бордеро № BORD09721144 на дата 30.12.2020 г.
Твърди се от ищеца ЗК “Лев Инс“ АД, че във връзка с изплатеното обезщетение
по застраховка “Каско на МПС“ и по силата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на
застраховането във вр. с чл. 45 ЗЗД, с плащането на застрахователното обезщетение е
придобил право на регрес срещу отговорното за настъпване на вредата лице - СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, за сумата от 3,904.63лева (три хиляди деветстотин и четири лева и шестдесет и
три стотинки) с включени 20.00лв ликвидационни разноски по щета № 5000-1261 - 20-
252604.Твърди се, че с покана изх. № 4072/28.04.2021г., Столична Община е поканена да
заплати дължимата сума. Поканата е получена на 28.04.2021г. с вх.№ СОА21-ТО26-
4072.Претендира се , на основание чл. 86, ал. 1 вр. чл. 84, ал. 3 от Закона за задълженията и
договорите за ищеца възникналото право да претендира от длъжника и лихва за забава в
размер на 902.25лева (деветстотин и два лева и двадесет и пет ст.) за периода от 29.04.2021
г. до 07.07.2023 г.
Излага правни доводи за ангажиране отговорността на ответника във връзка с
реализираното пътнотранспортно произшествие на път, стопанисван от Столична община,
следва да се има предвид, че съгласно §1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1
за организиране движението по пътищата от 17.01.2001 г. „стопанин на пътя” е
собственикът или администрацията, която управлява пътя. По аргумент от чл. 19, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, управител на пътя е кметът на съответната община, следователно
той е и стопанин на пътя. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за пътищата управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
2
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на
Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...”. Съгласно чл.
3, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисват пътищата,
организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна
маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Претендират се разноски.
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допуснат свидетел при режим на призоваване: .............. с ЕГН
********** - водач на увреденото МПС, който да бъде призован на адрес: гр. Нови искър,
район „Нови Искър”, Столична Община, ул. „...........” № 109, относно механизма на
настъпване на ПТП и причинените по автомобила щети.
Прави се доказателствено искане да бъде назначена съдебна автотехническа
експертиза, която да даде заключение относно: 1. Какъв е механизмът на настъпване на
процесното ПТП?
2. Налице ли е причинно-следствена връзка между описаното в протокола за
ПТП произшествие и настъпилите щети по процесния автомобил?
3. Каква е действителната стойност на щетите по лек автомобил марка „Ауди”,
модел „А7” с per. № СВ ............. ММ, към деня на настъпване на ПТП?
Възражения на ответника - В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор, с който ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан, и изразява
становище да се отхвърли претенцията и да му се присъдят направените в производството
съдебни и деловодни разноски.
На първо място ответника се позовава на това , че застрахователното
обезщетение от страна на ищеца е изплатено без годно правно основание и в тази връзка
категорично не е изпълнено изискването на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането
(КЗ), което да поражда право на регресен иск срещу ответника, като са налице множество
нарушения на Общите условия, от страна на застрахователя.Според ответника не става ясно
по категоричен начин, че причина за процесното ПТП е „необезопасена дупка на пътното
платно", вследствие на което са настъпили материални щети за моторното превозно, като
съгласно фактическата обстановка, описана в исковата молба е посочено, че на 28.09.2020г.
при движение по ул. „Христо Ботев" в гр. Нови Искър, водачът на автомобила е реализирал
ПТП, като автомобила попада в необезопасена дупка на пътното платно. Оспорва се,
механизма на ПТП, отразен в съставения Протокол за ПТП № 1816902/28.09.2020г. и
Уведомлението за настъпило застрахователно събитие от 28.09.2020 г., за които се твърди
,че не се потвърждават с други преки доказателства, респективно е спорно дали именно от
твърдяната необезопасена дупка на пътното платно, като пряка и непосредствена последица
са настъпили твърдените щети. Липсват доказателства и за скоростта на движение на
3
автомобила към момента на ПТП, както и дали тази скорост е била съобразена със
състоянието на пътя и на превозното средство, с интензивността на движението и
видимостта.
Представения протокол за ПТП е в противоречие с чл. 179, ал. 2 ГПК, във връзка
с чл. 183 ГПК. Същия следва да бъде изключен от доказателствата по делото.Позовава се на
възприетото от съдебната практика , че протокола за ПТП, на основание чл. 179, ал. 1 ГПК,
има обвързваща материална доказателствена сила само относно фактите, осъществени от
или в присъствието на съответното длъжностно лице, като същите би следвало да са
възприети лично. В настоящия случай отразеното събитие в процесния протокол няма
обвързваща доказателствена сила относно самия механизъм на настъпване на ПТП.
Произшествието не е настъпило в присъствието на актосъставителя, който и няма вменена
удостоверителна функция по ЗМВР, досежно обстоятелства, при които е настъпило
произшествието.Процесния протокол не е подписан от представител на Столична община,
за да се ползва с материална доказателствена сила за неизгодни факти, чието настъпване да е
удостоверено с подписа на една от страните в процеса, съгласила се с констатациите.
Доколкото произшествието не е настъпило пред съответния полицейски служител,
съставяният протокол за ПТП, съдържа единствено субективните твърдения на водача на
автомобила и съдържа само субективни твърдения на лицето, заинтересовано от изплащане
на обезщетение по сключена застраховка.
Прави възражение, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за документите и реда за
съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, Комисията за финансов надзор
и Информационния център към Гаранционния фонд, когато органите на МВР „Пътна
полиция“ посетят ПТП, трябва да съставят снимков материал на мястото на ПТП, както и на
причинените щети по автомобила. И с неизготвянето на снимков материал не е спазена
разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I - 167/24.10.2002 г. за условията и реда на
взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и
Агенцията за застрахователен контрол при настъпване на застрахователни събития, свързани
с моторните превозни средства. Предвид, това че протокола за ПТП е съставен без органите
на МВР да посетят мястото на ПТП и се базира единствено върху субективните твърдения
на заинтересованото от изплащане на застрахователно обезщетение лице и липсата на
снимков материал към съставения протокол за ПТП, се оспорва наличието на
„необезопасена дупка" на пътното платно, както и твърдения механизъм на ПТП.
Актосъставителят не е възприел непосредствено механизма на ПТП, а само е удостоверил
направени пред него свидетелстващи изявления на участника в него, и следователно
материалната доказателствена сила на така съставения протокол се ограничава до факта на
извършеното изявление и неговото съдържание, без обаче да обхваща верността на това
изявление. В този случай протоколът е, съставен не въз основа на непосредствени сетивни
възприятия на актосъставителя, а на база изявления на участник в произшествието,
адресирани до длъжностното лице, като такъв не се ползва с материална доказателствена
сила за механизма на осъществяване на ПТП.Оспорва се и представеното Уведомление за
4
настъпило застрахователно събитие от 28.09.2020 г. по отношение на отразените в него
факти и обстоятелства относно реализирането на твърдяното събитие свързани с времето,
мястото и начина на настъпването. Същият е от категорията на частните свидетелстващи
документи, поради което не следва да се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно съдържащите се в него данни за обстоятелствата но
реализиране на ПТП. /В този смисъл и решение № 1826/04.01.2019г. на СРС, ГО, 44-ти
състав, по гр. д. № 35610/2015г./.
Като се твърди, че уведомлението за настъпване застрахователно събитие е съставено само и
единствено въз основа на твърденията на водача на лекия автомобил, предвид което същото
е израз на субективното възприятие на заинтересованото лице относно настъпилото ПТП.
Тези твърдения са предявени пред ищцовото застрахователно дружество след реализиране
на твърдяното ПТП и не са потвърдени от обективни доказателства, от същото не може да
бъде установено по безспорен начин, че автомобилът е бил участник в ПТП по време, място
и начин, така както е отразено в него, както и състоянието на процесния лек автомобил
преди преминаването през процесното препятствие. Предвид изложеното, не може да бъде
безспорно обоснован механизмът на ПТП, мястото на ПТП и на твърдяната необезопасена
дупка, както и наличието на причинна връзка между увреждането и твърдяната неравност
на пътното платно.
Посочва се, че съгласно чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП./
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Задължение за водача е било да се движи със скорост,
която да му позволява спиране, при наличие на такова, както и позволяваща му да
наблюдава непрекъснато пътното платно. Като се прави възражение , че в случая деянието
не може да се третира като невиновно, тъй като деецът, ако се е движел със съобразена
спрямо пътните условия скорост не биха настъпили твърдените последици.
Позовавайки се на използваното понятие „предвидимо препятствие“, което
съгласно горепосочената норма, следва да се разбира, като такова или е несъмнено
очевидно от далечно разстояние или е обозначено, и ако се приеме, че посочената
„необезопасена дупка на пътното платно“ в Уведомлението за настъпило застрахователно
събитие от 28.09.2020 г. отговаря на „предвидимо препятствие“, то не става ясно, как
същото е повлияло в посока реализация на ПТП, а не обратното и как ако се е движил със
съобразена скорост, водача на автомобила не е забелязал „необозначено препятствие“
навреме.В тази връзка се твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното
ПТП, като не е съобразил поведението си с пътната обстановка. Позовава се на разписаното
в т. 7 на ППВС № 17/63 г., че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
5
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.И в
условията на алтернативност, се иска намаляване размера на обезщетението, като вземе
под внимание съпричиняването на вредите от страна на водача. Счита, че с поведението на
последния е несъобразено с условията и а пътното платно и няма доказателства, навеждащи
на противното, поради което е налице съпричиняване от страна на водача.
По отношение ангажираността на отговорността на Столична община, не е
достатъчно единствено да се твърди, че същата, чрез своите служители, отговарящи за
движението при безопасни условия, е бездействала в процесния случай. Поради което, се
оспорва наличието на „необезопасена дупка“, поради факта, че Столична община има
сключен Договор С019-ДГ- 55-402/17.06.2019г. с "ВИА Конструкт Груп" ВООД за дейности
по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения за процесния
пътен участък.Сочи се, че въз основа на този договор изпълнителят е задължен да извършва
превантивно и текущо поддържане по смисъла на Закона за пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени по изпълнението му. Към дата на ПТП, ремонта на процесния
пътен участък е бил възложен на "ВЙА Конструкт Груп" ЕООД с възлагателно писмо с per.
№ СОА20-ТД26-4118/22.04.2020 г., поради което, обезопасяването на пътя и на ремонтните
дейности е задължение на изпълнителя.Така се твърди , че видно от представените
документи, цялата ул. „Христо Ботев“ е била ремонтирана, като не са останали не
ремонтирани участъци, поради което и Столична община, редовно и постоянно е
изпълнявала задължението си да поддържа процесния пътен участък, като текущо е
възлагала ремонти и извършването на същите е било вменено на "ВИА Конструкт Груп"
ЕООД, по силата на Договор № С019- ДГ~55-402/17.06.2019г. , както и надлежно
документирано.
ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЕ ИСКА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК,
да се конституира "ВИА Конструкт Груп" ЕООД с ЕИК: ********* с адрес: гр. София
1619, бул. „Черни връх" № 59А, като трето лице помагач на страната на Столична община.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ във вр.
чл. 86 от ЗЗД.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение със застрахования, както и заплащането на застрахователно обезщетение и
неговия размер. В приложимата в настоящия случай хипотеза на чл. 49 ЗЗД следва да се
установи противоправно поведение (бездействие) на работник или служител във връзка с
работата, която ответникът му е възложил, без да е необходимо персоналният причинител да
6
бъде установен; настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и
вредите; размера на вредите. В настоящия случай, следва да се установи и дали ответникът е
имал задължение да поддържа пътя, както и дали процесните вреди са в причинна връзка с
това неизпълнение. Нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД установява оборима презумция за вина във
всички случаи на непозволено увреждане.
В тежест на ответника е да докаже твърдените от него основания за изключване
или намаляване на отговорността му.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
На основание чл. 219 ГПК Конституира в качеството на трето лице помагач на
ответната страна -ВИА Конструкт Груп" ЕООД с ЕИК: ********* с адрес: гр. София 1619,
бул. „Черни връх" № 59А.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца чрез разпит на
свидетеля .............. с ЕГН ********** - водач на увреденото МПС, който да бъде призован
на адрес: гр. Нови искър, район „Нови Искър”, Столична Община, ул. „...........” № 109.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателство за внесен
депозит за разпит на допуснатия свидетел по банкова сметка на СРС в размер на 30 лв., като
свидетелят да се призове след представяне на квитанция за внесен депозит.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно автотехническа експертиза, вещото лице по
която да отговори на посочените от ищеца въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца по делото в
едноседмичен срок
НАЗНАЧАВА за вещо лице Йордан Донев Йорданов, който да се уведоми за
изготвяне на експертизата след представяне на доказателство за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 183 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените документи, тъй като същото е
общо формулирано, не се оспорва такива документи действително да съществуват и не се
сочат конкретни съображения за изискване на оригинали.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
7
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото и третото лице,
като на ищеца се връчи и препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8