РЕШЕНИЕ
№ 963
гр. Пловдив, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300501514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1074/29.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 6048 по описа за 2021 на
Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., се ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, да плати
на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми: 692,17 лева - главница,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по
договор за имуществено застраховане „Каско +”, по полица от *** г. за причинени
щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат от настъпило ПТП на ***г. при
движение в *** поради попадане на автомобила в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно; 27,69 лева - обезщетение за забава за периода *** г. - *** г., ведно
със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в съда –*** г.
до окончателното погасяване, както и общо 629,50 лева - разноски по делото по
съразмерност, като се ОТХВЪРЛЯ искът за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер до пълния предявен от 28,26 лева и за периода***г. – *** г. вкл.
ОСЪЖДА се „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД да плати на Община Пловдив, сумата от
0,08 лева - разноски по делото по съразмерност.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Община Пловдив, ЕИК *********,
1
чрез пълномощника по делото юрисконсулт Т. Д., против решението в осъдителната
му част, с която е уважена исковата претенция. С въззивната жалба се оспорва
уважаването на исковата претенция и се излагат оплаквания, че решението е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при противоречие с
материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че
решението е постановено при недоизяснена фактическа обстановка и при липсата на
доказателствена съвкупност, както и че ищецът не е доказал претенцията си при
условията на пълно и главно доказване. Оспорва се като недоказан механизмът на
увреждане на МПС и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на
лекия автомобил вреди. Намира се за неизяснено твърдението в исковата молба, че
увреждането на автомобила е настъпило от паве, поставено по неправилния начин,
както и на коя улица е настъпило произшествието - на *** в *** съгласно
свидетелските показания или на *** според изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба, както и че двете локации се намират на разстояние от около 100 метра
едно от друго. Излагат се и доводи, че по делото не е представен официален
свидетелстващ документ какъвто се явява протокола за ПТП от КАТ за установяване на
релевантните факти по делото. Възразява, че е налице съществено процесуално
нарушение при изготвянето на доклада от районния съд с отделянето като ненуждаещо
се от доказване на обстоятелството за извършеното плащане на застрахователното
обезщетение, което се намира за недоказано. Възразява се, че свидетелските показания
не следва напълно да бъдат кредитирани с довода, че същите се променят с течение на
времето и предвид възможната заинтересованост на свидетеля. Искането към
въззивния съд е да отмени решението и да отхвърли исковата претенция. Моли се за
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, чрез пълномощника по
делото адвокат К., с който се взема становище за неоснователност на жалбата.
Поддържа се, че решението е правилно и законосъобразно постановено. Излагат се
съображения против доводите в жалбата с позоваването на изслушаните свидетелски
показания, които се коментират като кореспондиращи с останалите доказателства по
делото. Приема се, че от заключението на САТЕ се установява механизмът на
настъпване на ПТП, вредите, техният вид, размер и причинно-следствена връзка със
застрахователното събитие. Оспорва се възражението, че не е изплатено
застрахователното обезщетение. Посочва се, че безспорно се доказва факта на
изплащане на застрахователното обезщетение с позоваването на представените по
делото извлечения на сметки с опис за заплащане на застрахователни премии по
полицата: сметка опис № ***/***, сметка опис № ***/*** и сметка опис № ***/***/***.
Заключава се, че исковата претенция е доказана по основание и по размер. Моли да се
остави без уважение въззивната жалба и да се постанови решение, с което да се
2
потвърди изцяло решението на районния съд.Претендира разноските за въззивната
инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в
жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснато
при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД срещу Община Пловдив с искане за осъждане на ответника
да заплати на ищеца следните суми: 692,17 лева - главница, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по
полица от *** г. за причинени щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат от
настъпило ПТП на *** г. при движение в ***, поради виновно бездействие на
ответника, както и на сумата от 28,26 лева - обезщетение за забава за периода ***г. -
*** г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в
съда –*** г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция се основава на твърдението, че на *** г. в **, при движение
по *** на застрахования при ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“
с рег.№ ***, последният преминал по павирана улица като едно от паветата, което не
било поставено по правилен начин, ударило автомобила и причинило множество
повреди по него. Увреденият при ПТП лек автомобил бил собственост на „ЕР 35
Констръкшън“ ЕООД, управлявано от *** Г.Б. Автомобилът имал валидна
застраховка „Каско +”, по полица от ***г. със срок действие от *** г. до *** г. За
ремонта на автомобила било издадено възлагателно писмо, довереният сервиз „ХААС-
60“ЕООД извършил ремонта издал фактура за сумата от 692, 17 лева. Твърди, че
сумата била заплатена от ищеца на доверения сервиз с нареждане за групово плащане
от *** г. С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят се
суброгирал в правата на застрахованото лице с право да претендира от причинителя на
вредата възстановяването на изплатеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските.
Като причинител на вредата се сочи Община Пловдив като собственик и стопанин на
общинския път, на който е настъпило ПТП и задължен да го поддържа. Ищецът
изпратил на ответника регресна покана за заплащането на сумата от 707, 17 лева, от
3
които 692, 17 лева - представляваща обезщетение по щетата и 15 лева -
представляващи ликвидационни разходи. С писмо от *** г. Община Пловдив отказала
да извърши плащане.
Ответната страна Община Пловдив е оспорила изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, становището на страните, съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл.410, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД, и във вр. с чл.86
от ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр.
чл.45 и чл. чл. 49 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните
материални предпоставки: 1. Наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя – ищец; 2. Настъпване на
застрахователното събитие; 3. Заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на пострадалия. Изплащането на застрахователното
обезщетение има за последица възникването на субективното суброгационно право
застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата –
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. В производството следва да се докажат и осъществяването на фактическия
състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД - противоправно поведение на лица
изпълнители на работа при по повод изпълнението на възложената от ответника
работа, настъпила вреда и причинна връзка, като при непозволеното увреждане вина се
предполага до доказване на противното.
От фактическа страна по делото се установява от представената
застрахователна полица № *** от ***, че ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е
сключил с „Уникредит лизинг“ ЕАД - клон Пловдив /лизингодател/ договор за
автомобилна застраховка „Каско +”, с която е приел да покрие имуществена
отговорност за вреди по отношение собствеността и ползването на лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег.№ ***. Застрахователният договор е със срок на действие за
периода ***г. до *** г. и застраховани по него лица са „Уникредит лизинг“ ЕАД -
клон Пловдив / лизингодател/ и „ЕР 35 Констръкшън“ ЕООД / лизингополучател,
ползвател на застрахованото имущество/. Дължимата застрахователна премия по
полицата е в общ размер на 1 729, 20 лева, която е била заплатена на вноски на
застрахователя от „Ункредит лизинг“ ЕАД - клон Пловдив. С оглед на така събраните
доказателства по делото се установява, че е налице валиден договор за имуществено
4
застраховане, което обстоятелство не е спорно във въззивната инстанция.
В производството се установява и няма спор във въззивната инстанция, че на ***
г. по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие, представляващо покрит риск. За същото при ищеца е била образувана щета
***, въз основа на уведомление от ползвателя на застрахования автомобил за
настъпило увреждане на *** г. при преминаването на автомобила по *** в *** като
увредените детайли на автомобила са установени в опис - заключение по щета от *** г.
Във въззивната инстанция е пренесен спорът за мястото на настъпване на ПТП и
механизмът на увреждане на автомобила, които се оспорват като недоказани. От
съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен
начин, че застрахователното събитие е настъпило при преминаването на застрахования
лек автомобил в *** по *** и в близост до офиса на дружеството- ползвател на
застрахования автомобил на ***, през необезопасена и необозначена дупка, образувана
от паветата на улицата. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.Б.,
който удостоверява, че офисът на дружеството, на което е ***, се намира на ***, като
улицата и зоната около нея са били павирани и произшествието е настъпило при
преминаването през дупка, образувана от паветата, която не била сигнализирана или
обезопасена по никакъв начин, поради което увредил управлявания от него автомобил.
Показанията на св.Б. кореспондират и се подкрепят от изявленията на вещото лице при
изслушването на заключението на съдебно - автотехническата експертиза. Според
вещото лице координатите на произшествието в уведомлението за щета са на *** и
същото е на 100 метра от офиса на дружеството, на което свидетелят е управител, като
*** е пресечка на ***. По отношение на механизма на настъпване на ПТП вещото лице
сочи, че е равнозначно дали автомобилът е попаднал в дупка в павираната улица или
ударът по него е от паве, тъй като дупката се образува от разместването на паветата и
последните понякога се намират на по-високо ниво от нивото на настилката. При
съвкупната преценка на посочените доказателства съдът намира, че безспорно се
установява настъпването на ПТП на обозначеното в уведомлението за щета място на
***, тъй като предвид разстоянието му от 100 метра от офиса на свидетеля на ***,
същото се явява в павираната зона, в която според свидетеля е настъпило ПТП. Доказва
се и твърденият механизъм на настъпване на ПТП от попадането на застрахования
автомобил в образуваната от паветата дупка, респективно и от самите паветата,
доколкото същите са я образували. Неоснователни са доводите в жалбата срещу
кредитираните на посочената доказателствена съвкупност. Показанията на св.Б. са
преки и непосредствени като водач на увредения лек автомобил при настъпване на
ПТП, същите логични и последователни, житейски обосновани и достатъчни за
установяването на горните релевантни факти, които се подкрепят от изводите на
съдебния експерт по САТЕ и не се опровергават от останалите доказателства, поради
което не е налице основание да не бъдат кредитирани. Следва да се кредитира и
5
заключението на съдебно - автотехническата експертиза като обективно и компетентно
изготвено, от което се установява най-вероятният механизъм на настъпване на ПТП,
както и причинната връзка между попадането на лекия автомобил в необезопасената
дупка между паветата и настъпилите по увреждания на предната лява част на
автомобила.
В аспекта на изложеното се налага извод, че се доказват обстоятелствата,
посочени в уведомлението на водача до застрахователя относно настъпилото
произшествие, поради което са неоснователни доводите във въззивната жалба за
недоказаност на мястото на настъпване на ПТП и механизмът на увреждане на
застрахования при ищеца автомобил. Доколкото в жалбата се настоява, че не е
представен Протокол за ПТП от КАТ, следва да се посочи, че този довод е без правно
значение, тъй като настоящият случай не попада в хипотезите на чл.125, от ЗДвП, при
които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на
пътнотранспортното произшествие.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при изготвянето на доклада по
делото с отделянето като ненуждаещо се от доказване на обстоятелството за извършено
плащане на застрахователното обезщетение.
Въззивният съд установи соченото от жалбоподателя нарушение на
съдопроизводствените правила в доклада на районния съд с приемането на осн.чл.153,
във вр. с чл.146, ал.1, т .3 и т.4 ГПК като безспорен и ненуждаещ се от доказване
фактът на заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като макар да липсва
изрично оспорване в отговора на исковата молба на този факт, то това не е
равнозначно на съгласие със същия или на признаването му, както неправилно е приел
районният съд. Съдът може да обяви известни факти и обстоятелства за ненуждаещи
се от доказване не поради липса на изрично тяхно оспорване от другата страна, а само
при съвпадащи си твърдения на страните относно същите, а такива в случая няма по
отношение на факта на изплащане на застрахователното обезщетение. Не е налице
презумпция, че липсата на изрично оспорване в отговора на исковата молба прави иска
основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от
ГПК касателно правнорелевантните за спора факти и обстоятелства. В случая въпреки
липсата на изрично оспорване от Община Пловдив на обстоятелството, че ищецът е
изплатил застрахователното обезщетение, доколкото установяването на последното е
основен елемент от фактическият състав на нормата на чл.410, ал.1 от КЗ и на същото
застрахователят обосновава суброгационното си право спрямо ответника,
установяването на посоченото обстоятелство е в предмета на доказване по делото от
страна на застрахователя. С оглед на изложеното и предвид разпределената
доказателствена тежест на ищеца за установяване изплащането на застрахователното
обезщетение в доклада по чл.146 ГПК, въззивният съд указа на застрахователя, че не
6
сочи доказателства за посоченото обстоятелство.
След самостоятелна преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
твърдения факт за изплащане на застрахователното обезщетение. По делото се
установява от представения ликвидационен акт, съставен от ищеца и лизингодателя на
*** г., че щетите на застрахования автомобил са оценени в размер на 692, 17 лева и е
прието тази сума да бъде заплатена на доверения сервиз „Хаас-60“ЕООД. За
посочената сума е издадена фактура на *** г. от „Хаас-60“ЕООД, според която
плащането е следвало да се извърши до 5 работни дни от издаването на фактурата,
данни за което няма по делото. Твърдението на ищеца е заплащане на обезщетението с
нареждане за групово плащане от *** г., но доказателства за това не са представени по
делото. В отговора на въззивната жалба изплащането на застрахователното
обезщетение се обосновава с позоваването на представените в първоинстанционното
производство извлечения на сметки с опис за заплащане на застрахователни премии по
полицата: сметка опис № ***/***/***, сметка опис № ***/***/***и сметка опис №
***/***/***. Последните обаче удостоверяват заплащането от застрахования по сметка
на застрахователя на три вноски от застрахователната премия по полицата в размер на
1, 763.80 лева /т.е. две вноски от по 440, 95 лева и трета от 881, 90 лева/, а не на
застрахователното обезщетение по сметка на третото за спора лице – доверения сервиз.
При липсата на годни доказателства за изплащане на застрахователното обезщетение
съдът намира, че по делото не се доказва възникнало в полза на застрахователя
суброгационното право по чл.410, ал.1 от КЗ да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредите от процесното пътно – транспортно произшествие,
респективно срещу ответника по делото, при наличието на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от фактическия му състав.
Поради недоказаност на една от предпоставките за уважаването на предявения
иск по чл.410, ал.1 от КЗ - изплащането на застрахователното обезщетение, не се
налага изследването на всички кумулативно дадените елементи във фактическия
състав на чл.49 във вр. с чл.45 ЗЗД за ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответната община.
В аспекта на изложеното се налага извод, че след като не е налице основание за
ангажиране на отговорността на Община Пловдив, предявените искове са
неоснователни и следва да се отхвърлят. Районният съд е достигнал до различен извод
в обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено като
неправилно и вместо него да се постанови ново решение за отхвърляне на исковете.
По разноските: При този изход на делото на жалбоподателя се следват
разноските по делото, които същият претендира за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанция. На Община Пловдив следва да се присъди юрисконсултско
7
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лева, а за
първоинстанционното производство в размер на 99, 92 лева, доколкото районният съд
е присъдил на ответника по съразмерност възнаграждение от 0, 08 лева.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1074/29.03.2022 г. постановено по гр.д.№ 6048 по описа
за 2021 на Районен съд - Пловдив, XXI гр.с., в частта, с която се осъжда Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б,
следните суми: 692,17 лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по
полица от *** г. за причинени щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат от
настъпило ПТП на *** г. при движение в ***, поради попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, както и сумата от 27,69 лева -
обезщетение за забава за периода *** г. - *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда –*** г. до окончателното
погасяване, както и общо 629,50 лева - разноски по делото по съразмерност, КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, против Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца
следните суми: 692,17 лева - главница, представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско +”, по
полица от *** г. за причинени щети на лек автомобил с ДК № ***, в резултат от
настъпило ПТП на *** г. при движение в ***, както и на сумата от 27,69 лева -
обезщетение за забава за периода *** г. - *** г., ведно със законната лихва върху
главницата от постъпване на исковата молба в съда –12.04.2021 г. до окончателното
погасяване.
В останалата част решението на районния съд е влязло в сила.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, пл.
„Стефан Стамболов” № 1, сумата в размер на 199, 92 лв.- юрисконсултско
възнаграждение.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9