РЕШЕНИЕ
№ 504
гр. Велико Търново, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20224110103300 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен иск за присъждане на издръжка на
навършило пълнолетие учащо дете с правно основание чл.144 от СК. Движи се по реда на
глава ХХV “Бързо производство” от ГПК, във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
В исковата си молба ищецът С. Д. И., чрез процесуалния си представител адв. С. К.-
****, твърди, че е пълнолетен/роден на ****г./, като на ***** първа година, редовно
обучение, за срок четири години. Сочи, че заплатил такса за обучението си за първия
семестър в размер на 337лв. и през месец септемви 2022г. се настанил да живее в студентско
общежитие, при месечен наем в размер на **лв. Заявява, че заплаща и разходи за ток, вода,
парно, транспорт. Ищецът заявява ,че родителите му не живеят заедно, като той и сестра му,
след раздялата на родителите, останали при майката, на която били предоставени за
упражняване родителските права, а бащата, до навършване на пълнолетие на ищеца
заплащал месечна издръжка в размер на 150лв., след което преустановил плащането.
Ищецът заявява, че основно издръжката получавал от своята майка, но тя нямала големи
възможности, тъй като се грижи и за сестра му, и погасява потребителски кредит. Ищецът
сочи ,че не реализира доходи, не притежава имущество, от което да се издържа, няма МПС и
др. и изцяло разчита на издръжката от майка си. Ищецът заявява ,че ответникът, негов баща,
работи в «Ж» и живее в собствено жилище. Ищецът отправя искане съда да постанови
решение, с което да осъди ответника, да му заплаща месечна издръжка за пълнолетно учащо
дете в размер на 200 лв. месечно, считано от 15.09.2022г. до настъпване на законни причини
за изменение или прекратяване на издръжката. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага становище, че предявеният иск е неоснователен, по съображения изложени в
отговора. Ответникът твърди, че работи в „Ж“ при месечно трудово възнаграждение от
696,04лв., като същото няма постоянен характер и е в зависимост от наличието на обекти и
отработени дни. Заявява, че е материално затруднен и има задължения към ненавършилото
си пълнолетие дете И, на която заплаща месечна издръжка в размер на 150лв. Ответникът
сочи, че при възможност дава и на дъщеря си, и на сина си пари, като през м май 2022г им
направил преводи от по 600лв. Твърди, че притежава апартамент, но живее в него и не може
да реализира доходи от жилището. Отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира
разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът по делото – С. Д. И. е роден на ****** от майка- М Д.а Н и баща – Д. Р. И..
Видно от представеното с исковата молба удостоверение от ****. издадено от
Т****ищецът С. Д. И. за учебната 2022г./2023г. е студент, първа година, в специалност
„*****“, редовна форма на обучение.
По делото са представени платежни документи за заплатени от ищеца семестриална
такса и такси за общежитие.
Родителите на ищеца не живеят заедно, като майката упражнява родителски права
върху ненавършилата пълнолетие сестра на ищеца.
Видно от удостоверение от *****, майката на ищеца М Д.а Н получава нетен месечен
доход около ****.
По делото е представен договор за наем в С*****, видно от който ищецът е настанен
в студентско общежитие, за което заплаща месечен наем в размер на **лв.
Представен е договор за банков кредит, сключен между „**** и майката на ищеца за
сумата ***., със срок на погасяване до ***г.
Видно от удостоверение от ***издадено от „Ж***“ООД ответникът работи на
длъжност „общ работник“ ****** и получава брутно трудово възнаграждение в размер на
*****г.
Представени са разписки за платена издръжка в размер на 150лв., като наредител е
ответника, а получател М Д.а Н.
Представени са разписки относно плащане от Д. Р. И. на суми по договор за кредит.
По делото е представена справка от Агенция по вписвания относно притежавани от
ответника недвижими имоти.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявеният иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете с правно
основание чл.144 от СК е допустим. Разгледан по същество е частично основателен.
2
Съображенията за това са следните:
В настоящото производство се претендира издръжка за навършило пълнолетие дете,
която се претендира от 15.09.2022г до настъпване на законни причини за нейното
изменение или прекратяване.
Съгласно разпоредбата на чл.144 СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни
заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при
обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно
заведение. В хипотезата на чл.144 СК задължението за издръжка на пълнолетен учащ не се
ползва с пълна безусловност, както е при задължението за издръжка на ненавършили
пълнолетие деца. Освен това съдът следва да извърши преценка и да определи
претендираната издръжка както съобразно нуждите на ищеца, така и съобразно
възможностите на родителите му да осигуряват такава, без това да им създава особени
затруднени.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
син на ответника, навършил е пълнолетие на **** както и че същият е студент във висше
учебно заведение, редовна форма на обучение, в първи курс, за учебната 2022г.-2023г. На
следващо място, не е спорно, че ищецът не полага труд и не реализира доходи от трудова
дейност. По делото няма ангажирани доказателства, че ищецът е реализирал доходи, от
които да се издържа. Няма наведени твърдения и ангажирани доказателства, че ищецът
разполага с имущество, от което да реализира доходи за издръжка.
От друга страна, безспорни са нуждите на ищеца, свързани с необходимост от
средства за храна, облекло, разходи за пътуване, доколкото висшето учебно заведение е в
друго населено място, такси за обучение и за общежитие, учебници и учебни помагала, за
развлечения, присъщи за възрастта и др.
На следващо място следва да бъде извършена преценка дали родителят, от който се
претендира издръжка може без особени затруднения да я заплаща. В случая ищецът
претендира издръжка от своя баща, като излага твърдения, че издръжката до този момент
получава единствено от майка си, която се грижи и за непълнолетната сестра на ищеца.
Видно от представеното удостоверение ответникът е трудово зает и получава средно
месечно възнаграждение около ***. месечно. От представените доказателства се установява
също така, че ответникът има друго дете, което е непълнолетно и за което заплаща
издръжка в размер на 150лв. Няма наведени твърдения ответникът да страда от заболяване,
което да му създава пречки да полага труд, няма наведени твърдения и за намалена
работоспособност на ответника. Бяха наведени твърдения и представени доказателства ,че
ответникът е собственик на недвижими имоти в гр****.
Предвид изложеното, съдът намира иска за частично основателен, тъй като счита, че
присъждането на издръжка в пълния претендиран размер, с оглед материалното състояние
3
на ответникът би създало затруднения на последния при осигуряването на средства за
собственото му съществуване, поради което и с оглед разпоредбата на чл.144 СК не може да
уважи исковата претенция в пълния й предявен размер от 200 лв. При определяне размера
на издръжката, преценявайки нуждите и потребностите на ищеца, с оглед неговата възраст,
както и предвид икономическите условия в страната, съдът приема, че ответника- с оглед
доходите си следва да заплаща месечно по 150 лв. за издръжка за навършилото пълнолетие
дете С., в какъвто размер ответникът е заплащал издръжка и до навършване на пълнолетие
на детето. Този размер издръжка безспорно не е от естество да задоволи в пълна степен
нуждите на ищеца от издръжка, но съдът следва да държи сметка за възможностите на
задължения родител. При определяне на издръжката за пълнолетно лице, съдът не е
обвързан с минималните размери на издръжката, определени съобразно разпоредбата на чл.
142, ал. 2 СК, а единствено следва да прецени, дали с оглед икономическата обстановка
престирането на определен размер издръжка ще съставлява затруднение за съответното
задължено лице. В случая, съдът счита, че ответникът може да осигурява издръжка за ищеца
от 150 лева месечно, без това да му създава особено затруднение, като се отчете и
обстоятелството, че дължи издръжка и за ненавършило пълнолетие дете. Съдът намира, че
присъденият размер издръжка няма да постави ответника в особено затруднение, дококото
се установи, че ответникът реализира доходи от трудово правоотношение, работи в областта
на строителството, а освен това притежава собственост в недвижими имоти, от които би
могъл да реализира доходи, с които да подпомага децата си, в това число и навършилото
вече пълнолетие, но все още учащо дете. Що се отнася до задължения към кредитни
институции, следва да се има предвид, че задълженията за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца и навършилите, но продължаващи обучението си деца, са с приоритет
пред кредитните задължения.
С оглед горното предявеният иск се явява основателен в частта до 150 лв. месечно,
считано от подаване на исковата молба /29.12.2022г./ до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва, като в останалата му част
над 150лв. до пълния претендиран размер 200 лв. месечно следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан в тази част.
По отношение исковата претенция за присъждане на издръжка за минало време,
считано от 15.09.2022г. до подаване на исковата молба, съдът намира следното:
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане ищецът е навършил
пълнолетие на*****. Към момента, от който се претендира издръжка, ищецът вече е бил
приет и записан за студент, редовна форма на обучение. Няма наведени твърдения и
ангажирани доказателства ищецът да е реализирал доходи за периода, за който претендира
издръжка за минало време. От своя страна от ответната страна не се спори, че за периода, за
който се претендира издръжката, такава не е давана от страна на ответника. Относно
нуждите на ищеца и възможностите на ответника да заплаща издръжка съдът е изложил
доводи по-горе в решението, като счита, че за периода от 15.09.2022г. до подаване на
исковата молба- 29.12.2022г., ответникът следва да заплати издръжка за навършилото
4
пълнолетие учащо дете С., която съдът определя в размер на 150лв. на месец за посочения
период или общо 510,52 лв. за периода 15.09.2022г.-28.12.2022г.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150лв. и с оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 от ГПК следва да му
бъдат присъдени разноски в размер на 112,50 лв., съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 500лв. От ищцовата страна беше наведено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника, което съдът намира за неоснователно, тъй като
претендираното в размер на 500лв. е в минимален размер съгласно чл.7 ал.1 т.6 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение в действаща й
редакция към момента на договаряне на адвокатското възнаграждение. С оглед изхода на
спора и частично отхвърляне на исковата претенция, в полза на ответника следва да се
присъди сумата 125 лв., за разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
отхвърлената част на исковата претенция.
С оглед изложеното и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд държавна такса в размер на 236,42 лв., както и сумата 5лв. за държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжката.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплаща на сина си С. Д. И. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***** по иск с правно основание чл.144 от СК месечна
издръжка за навършило пълнолетие дете в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/,
считано от подаване на исковата молба /29.12.2022г./ до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва при забава, като
предявения иск с правно основание чл.144 от СК за разликата над 150лв. месечно до
пълния претендиран размер от 200 лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати на сина си С. Д. И. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***** месечна издръжка за навършило пълнолетие дете
за минало време, за периода от 15.09.2022г. до подаване на исковата молба-28.12.2022г. в
5
размер на по 150лв. /сто и петдесет лева/ на месец или общо за горепосочения период 510,52
лв./петстотин и десет лева и петдесет и две стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ иска за издръжка
за минало време за разликата над 150лв. месечно до пълния претендиран размер от 200 лв.
месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ****** да заплати на С. Д. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес ****** сумата 112,50лв./сто и дванадесет лева и петдесет
стотинки/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д. Р. И. с ЕГН **********, с адрес ***** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на
236,42 лв. /двеста тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки/ , както и сумата 5лв.
за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА С. Д. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на Д.
Р. И. с ЕГН **********, с адрес *******сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената
издръжката.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от деня на обявяването му – 06.04.2023г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6